№ 20144
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110158334 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивна жалба, подадена от името на ответника „/....../“ ЕООД,
ЕИК /....../ срещу решение № 20537/12.12.2023 г., постановено по гр.д. №
58334/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, е обективирано искане за
изменение на решение № 20537/12.12.2023 г., постановено по гр.д. №
58334/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като са
изложени съображения, че в полза на ищцовото дружество не се следват
разноски, доколкото по делото не бил представен списък на разноски по чл.
80 ГПК.
Насрещната страна в производството изразява становище по
направеното от името на „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../, искане, като излага
съображения за неоснователност на искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
1
58334/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана
страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 20537/12.12.2023 г., постановено по гр.д. №
58334/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора. Същевременно, съдът не намира, че са налице
основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото решение
произнасяне.
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът. Действително в случая е налице оттегляне на част от
претенциите заявени с исковата молба. Оттеглянето на исковете, обаче, е
поради плащане, извършено от ответника в хода на процеса. Константна е
съдебната практика, включително на ВКС, че в тези случай, независимо от
оттеглянето на исковете и последвалото от него прекратяване на
производството в частта по оттеглените искове, право на разноски в тези
части отново има ищецът, доколкото оттеглянето е извършено поради
плащане в хода на процеса.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производството, както следва: 1/ за заплатена
държавна такса в исковото производство в размер на 816,50 лева и 2/ за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на
2160,19 лева, като са представени и доказателства за действителното
извършване на претендираните разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
„/....../“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца „/....../“ ЕООД сумата от
2976,69 лева, представляваща разноски в исковото производство /при
съобразяване уважената част от исковете и частта от същите за които е
извършено плащане в хода на процеса от страна на ответника/.
От ищеца се претендират и разноски във връзка с проведено от ищеца
производство по обезпечаване на исковете, предмет на разглеждане в
настоящото производство, както следва: 1/ сумата от 40,00 лева,
представляваща заплатена държавна такса в производството по обезпечение
на бъдещ иск, предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 1790/2023
г. по описа на Районен съд - Русе; 2/ сумата от 810,00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на
бъдещ иск, предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 1790/2023 г.
по описа на Районен съд – Русе, като са представени и доказателства за
действителното извършване на претендираните разноски.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012
2
г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно настоящият
състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски
във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
„/....../“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца „/....../“ ЕООД сумата от
850,00 лева, представляваща разноски в производство по обезпечаване на
исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство.
От страна на ищеца се претендират разноски за привеждане в
изпълнение на допуснатото обезпечение на бъдещ иск, а именно за заплатени
такси към ЧСИ Г. К.а за образуване на изпълнително дело и налагане на
запори в размер на 84,00 лева и за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство по изпълнително дело 1308/2023 г. по описа на
ЧСИ Г. К. в размер на 250,00 лева.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012
г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно настоящият
състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски
във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска.
Цитираното Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разглежда въпроса
единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство
разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика
на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
това са разноски по изпълнителното производство, които следва да се съберат
чрез съдебния изпълнител след приключване на исковото производство с
влязло в сила съдебно решение и снабдяване с подлежащ на принудително
изпълнение титул /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС
по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от
21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Следователно,
разноски сторени в изпълнителното производство в хода на което са
наложени обезпечителните мерки, не следва да се присъждат в съдебното
производство и такива не са присъдени от съда.
Доказателства за извършените от ищеца и претендирани в настоящото
производство разноски, са представени от страната, която ги претендира,
своевременно и в установените за това процесуални срокове. Тоест за
3
ответника е била налице възможност да се запознае с претендираните от
ищеца разноски и да вземе отношение по същите, при наличие на желание за
това.
Представянето на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за
присъждането на разноски на страната, която ги претендира в
производството, а единствено предпоставка тази страна да може да иска
изменение на решението в частта за претендираните от нея разноски в
производството, в случай, че не е доволна от произнасянето на съда в тази
част от съдебния му акт /в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба, подадена
от името на ответника „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../ срещу решение №
20537/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 58334/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, се явява неоснователно и следва да се
отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
20537/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 58334/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба,
подадена от името на ответника „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../ срещу решение №
20537/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 58334/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
20537/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 58334/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4