Определение по дело №1706/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…...11.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                    ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело №1706 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу разпореждане от 20.09.2019г., постановено по ч.гр.дело №14161/2019г. на ВРС, 20 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Ю.М.С. за сумата 75 лв. за дължими такси за нереволвиране и сумата 19,39 лв. за дължими такси за теглене от друга банка.

Твърди се в жалбата  незаконосъобразност на разпореждането на съда в тази част. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и вместо това постановяване да бъде издадена заповед за изпълнение и за тази сума. Жалбоподателят излага, че дължимостта на процесните такси е предвидена в общите условия към договора, осъществили са се предпоставките за възникване на задължението и същите не попадат в обхвата на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което съдът неоснователно е постановил отказ в тази част.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Препис от жалбата срещу отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на насрещната страна съгласно чл.413, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №14161/2019г. на Районен съд - Варна, е образувано по заявление на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Ю.М.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за сумите, както следва: сумата 271,60 лв., представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.10.2016г. отчитан по кредитна сметка № 13/24442825, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 134,22 лв., представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.11.2016г. – 15.07.2019г.; сумата 3,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 16.07.2019г. – 03.09.2019г., сумата от 75,00 лв. за дължими такси за нереволвиране и сумата от 19,39 лв. за дължими такси за теглене на пари от друга банка.

ВРС е оставил производството по заявлението без движение поради необходимост от уточнение на претенцията за заемни такси, в отговор на което банката е уточнила, че сумата представлява сбор от пет заемни такси с различен размер, начислени за периода м.12.2016г. – м.04.2017г. включително на основание чл. 25 от ОУ към договора за кредитна карта, дължими поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за внасяне на минимално необходимата сума за револвиране на кредита в рамките на гратисния период след падежа. По отношение на сумата 19,36 лв. е уточнено, че се претендира на основание чл.53 от ОУ като такса във връзка с издаването и обслужването на картата и операциите, извършвани с нея.

Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на претендираната сума от 75,00 лв. за дължими такси за нереволвиране и 19,39 лв. за дължими такси за теглене на пари от друга банка.

При преценка на представеното към процесното заявление извлечение от счетоводни книги се установява, че съдържа всички идентифицирани от съдебната практика като задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което съдът приема, че всички заявени с него претенции са индивидуализирани в достатъчна степен.

Видно от чл. 25, ал.3 от ОУ към договора таксата за нереволвиране е предвидена като дължима при невнасяне на минималната сума за револвиране в гратисния период, което я квалифицира като санкция /неустойка/ за неизпълнение на задължението по ал.1 на същата клауза. По същността си тази санкция се припокрива с лихвата за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, до размера на която е лимитирана отговорността на потребителя при забавено плащане съгласно императивната разпоредба на чл. 33 ал.1 от ЗПК, независимо какви са действително претърпените от кредитора вреди. Доколкото обезщетение за забава в настоящия случай е претендирано със заявлението, уважено в тази част, сумите за заемни такси с идентична функция не следва да бъдат присъждани. В договора и общите условия са уговорени плащания, конкретизирани по размери чрез препращане към Тарифа само от вида, посочен в  чл. 10а ЗПК, но не и неустоечна клауза със съдържанието, заявено от кредитора и обосновавано в частната му жалба, като освен това в клаузата, на която банката основава претенцията си, липсва препращане към Тарифа.Такова съдържание е в явно противоречие със закона (чл. 11 т. 14, пр. последно, евентуално т.17 или 25 от ЗПК)

Настоящият състав намира жалбата за неоснователна и относно претендираните суми за такси за теглене на суми от банкомат на друга банка поради следното: според описанието, дадено от заявителя, както и видно от съответната клауза в ОУ, посочените такси са свързани с усвояване на кредита, като същевременно не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Въвеждането на такива такси е в противоречие със забраната на ал.2, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и заявлението, основано на такава претенция, не може да бъде уважено..

 

Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №41511 от 20.09.2019г., постановено по ч.гр.дело №14161/2019г. на ВРС, 20 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Ю.М.С. за сумата 75 лв. за дължими такси за нереволвиране и сумата 19,39 лв. за дължими такси за теглене от друга банка.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: