РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 8193 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7
вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на З. „А.“ АД
срещу постановление от 20.05.2020 г. по изп. дело № 20208600400260 на ЧСИ с
рег. № 860, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник
в производството – за намаляване на разноските, определени за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. В жалбата се
посочва, че претендираният от взискателя размер на разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство е прекомерен, тъй като от една
страна адвокатът на взискателя единствено е подал молба за образуване на изпълнителното
производство, а от друга страна самото производство не се характеризира с
правна или фактическа сложност. Поради това жалбоподателят счита, че следва да
се дължи само сумата 200 лв. – минималните разноски за адвокатско
възнаграждение за образуване на производството. Жалбоподателят обжалва
определените разноски и по отношение на пропорционалната такса, дължима на
съдебния изпълнител за събиране на вземането, като посочва, че тя също следва
да се намали с оглед намаляването на разноските, дължими на процесуалния
представител на взискателя. Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът по жалбата адвокат Г.Р.е процесуален
представител на взискателя в изпълнителното производство, а в настоящото
производство участва в лично качество, тъй като разноските за адвокатско
възнаграждение, предмет на обжалването, се дължат лично на адвоката на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, както е посочено в подадените по изпълнителното
дело молби и в отговора на жалбата, а и видно от представения в изпълнителното
производство договор за правна защита и съдействие. Ответникът изразява
становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че претендираните от него,
като процесуален представител на взискателя, разноски за адвокатско
възнаграждение са в минимален размер, като се съобрази, че ответникът е
извършил действия, свързани не само с образуването, но и с процесуално
представителство във връзка с други действия в изпълнителното производство.
Ответникът посочва и че жалбоподателят следва да дължи разноски в
изпълнителното производство, доколкото е изплатил дълга след започване на
изпълнителни действия срещу него. Не претендира разноски в настоящото
производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че определените
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя съответстват на минималните размери, като също така сочи, че по
делото са извършени няколко действия от адвоката, които са довели и до събиране
на вземането. Съдебният изпълнител счита и че определените такси, дължими към
него, също са законосъобразно изчислени.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано по изпълнителен лист от 27.02.2020 г. въз основа на молба от 06.03.2020
г., подадена от адвокат Г.Р.– процесуален представител на взискателя С.А.. С тази молба не е поискано извършването
на конкретно изпълнително действие, а вместо това взискателят е възложила на съдебния изпълнител да извършва
всички необходими изпълнителни действия (по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). На 09.03.2020 г. съдебният изпълнител е
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника З. „А.“ АД (получена от него на 10.03.2020 г.). На
същата дата 10.03.2020 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да
наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, след като направи
справка за тези сметки. Впоследствие, на 24.03.2020 г., взискателят е поискал
налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в конкретна
банка („Централна кооперативна банка“ АД), като на тази дата е изпратено и
запорно съобщение до банката. С последваща молба от 30.03.2020 г. взискателят е
поискал да бъде наложен и запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки
в друга банка – „УниКредит Булбанк“ АД, като на същата дата е изпратено запорно
съобщение и до тази банка. На същата дата (30.03.2020 г.) е постъпило плащане на
цялата дължима по изпълнителното дело сума от сметка на длъжника в „Централна
кооперативна банка“ АД (видно от IBAN ***). Следва да се посочи и че всички подадени от взискателя молби по
делото са подадени от неговия процесуален представител адвокат Г.Р..
Така в случая процесуалният
представител на взискателя, освен първоначалната молба за образуване на
изпълнителното производство, е подал и още две молби за извършване на
изпълнителни действия. Трябва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 426,
ал. 2 ГПК посочването на изпълнителния способ (в случая взискателят е посочил
запор върху вземания по банкови сметки) е елемент от редовността на молбата за
образуване на изпълнителното производство. Поради това не може да се приеме, че
последващите молби на взискателя за налагане на запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки и след това конкретно по сметки в „Централна
кооперативна банка“ АД, представляват самостоятелно действие, доколкото посочването
на това изпълнително действие е следвало да бъде извършено още с молбата за
образуване на изпълнителното производство. От друга страна, с възлагането на
съдебния изпълнител да извършва всички действия по изпълнението съгласно чл. 18 ЗЧСИ, както е сторила взискателят в случая, също се удовлетворява изискването
за редовност на молбата за образуване на производството, тъй като съдебният
изпълнител ще прецени кои действия е подходящо да бъдат извършени. В този
случай обаче трябва да се има предвид, че това възлагане сочи на извод, че
самият взискател, съответно нейният процесуален представител, няма
самостоятелно да искат извършването на действия по делото.
Поради това следва да се
приеме, че подадените впоследствие молби за налагане на запор върху вземанията
на длъжника по банкови сметки, а след това и конкретно по сметки в „Централна
кооперативна банка“ АД, нямат значението на самостоятелно процесуално действие
от страна на взискателя по изпълнителното дело. Искането за прилагане на
конкретен изпълнителен способ е елемент от самата молба за образуване на
изпълнителното производство. От друга страна, доколкото взискателят е възложила
на съдебния изпълнител сам да извършва всички действия по изпълнението, подобни
допълнителни молби са и безпредметни.
В тази връзка следва да
се има предвид и че съдебният изпълнител поначало трябва да предприеме и
конкретни изпълнителни действия заедно с изпращането на поканата за доброволно
изпълнение. Независимо дали става въпрос за налагане на запор върху вземане
(включително по банкова сметка) – ***. 507, ал. 1 ГПК, или за налагане на запор
върху движима вещ или на възбрана върху недвижим имот – чл. 449 ГПК, съдебният
изпълнител трябва да определи тези изпълнителни действия и да изпрати съответни
съобщения (запорно съобщение до третото задължено лице или съобщение за
налагане на възбрана до Службата по вписванията) едновременно с изпращането на
поканата за доброволно изпълнение до длъжника, което в случая не е направено.
Това развитие на изпълнителното дело води до извод, че последващата молба от
взискателя за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки е
насочена към коригиране на действията на съдебния изпълнител или по-скоро към отстраняване
на липсата на такива действия въз основа на възлагането по реда на
чл. 18 ЗЧСИ и въпреки посочените изисквания на чл. 507, ал. 1 и чл.
449 ГПК конкретни изпълнителни действия да бъдат предприети едновременно с
изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Поради тези допълнителни
съображения молбата на взискателя, както се посочи и по-горе, не може да се
прие като самостоятелно процесуално действия, а като елемент от молбата за
образуване на производството и отстраняване на допусната от взискателя грешка
при преценката да възложи извършването на изпълнителни действия на съдебния
изпълнител, който сам не е предприел такива.
При надлежно предприемане
на действията, възложени на съдебния изпълнител, подобна молба за налагане на
запор върху вземания на длъжника ще е безпредметна. Всъщност безпредметно в
случая е и да се извършва дори справка за това в коя банка са сметките на
длъжника, доколкото общоизвестен факт е, че длъжникът З. „А.“ АД и „Централна
кооперативна банка“ АД са част от една и съща финансова група, поради което
нормално е значителна част от авоарите на длъжника да са по сметки именно в
тази банка, от която е и постъпило плащането по изпълнителното дело. Поради
това не следва да се възлагат в тежест на длъжника разноски, свързани с
действия на процесуалния представител на взискателя, които е следвало да бъдат
част от първоначалното действие по подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство, а освен това необходимостта от извършването им се дължи на
пропуски на процесуалния представител, които бяха очертани по-горе.
По отношение на допълнителната
молба за налагане на запор върху вземания на длъжника и по банкови сметки при
„УниКредит Булбанк“ АД, липсата на необходимост от подобно допълнително
изпълнително действие следва от това, че молбата е подадена в деня, в който е
постъпило плащане на цялата дължима по делото сума, т.е. взискателят е поискал
извършване на допълнително действие, без да изчака резултата от вече
предприетото, което е и в противоречие с изискването за съразмерност на
изпълнението (чл. 442а, ал. 1 ГПК). Освен това съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК
длъжникът не дължи разноски за изпълнителни способи, които не са приложени,
какъвто е и вторият поискан от взискателя запор, поради което не може да се
дължат и разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя, направил искане за прилагане на този способ. Отделен въпрос е, че в
случая не е било необходимо и извършването на други действия, включително с
оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу застраховател, за
който поначало се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да
изпълни парично задължение, чийто размер в случая не е толкова значителен с
оглед на финансовите възможности на длъжника.
По изложените
съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на
процесуалния представител на взискателя за адвокатска защита по изпълнителното
дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението се дължи общо за образуване и извършване на
действия в изпълнителното производство. С оглед на това разноските за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да
се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното
производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният
размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по
образуване на изпълнително производство в случая.
По отношение на дължимите към съдебния изпълнил
такси по изпълнението следва да посочи следното. Жалбоподателят изрично е
посочил, че иска съответно да бъде изменена пропорционалната такса по т. 26 на
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата). Тъй като преценката за
това дали таксата е правилно определена следва да се извърши от съда,
жалбоподателят не е длъжен да посочва конкретен размер, до който иска да бъде
намалена таксата, нито да излага съображения в тази връзка, още повече след
като в контекста на изложението в жалбата е ясно, че изменението се иска именно
във връзка с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение. В този
смисъл не може да се сподели посоченото от съдебния изпълнител, че жалбата не е
ясна в тази част или че липсва отправено до съда искане.
Според изпълнителния лист размерът на дълга на
жалбоподателя възлиза на 10 000 лв., която сума представлява главницата на
дълга. Към тази сума следва да се прибавят и начислените лихви за забава върху
главницата от датата, посочена в изпълнителния лист, до датата на изпращане на
запорното съобщение, които са в размер на 2 838,89 лв. (както са определени
в запорното съобщение).
В размера на дълга, който се събира по
изпълнителното производство и който е основа за определяне и на
пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител, се включват и
направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Това следва както от обстоятелството, че и
посочените разноски се дължат от длъжника и съответно се събират принудително
от него в хода на изпълнението, т.е. представляват вземане, предмет на
принудителното изпълнение, но също така и с оглед на забележка 4 към т. 26 на
Тарифата. Според тази забележка за определяне на размера на пропорционалната
такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на
събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват
само авансовите такси, заплатени от взискателя. Следователно други разноски по
изпълнението, които взискателят е заплатил (включително и адвокатско възнаграждение
– като на тази хипотеза е приравнен и случаят, когато адвокатското
възнаграждение се дължи по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА), представляват част от
събираната сума и доколкото не са изключени от сумата, върху която се начислява
пропорционалната такса по т. 26 на Тарифата, следва да са част от тази сума.
Тези разноски в случая, както се посочи и по-горе, възлизат на 200 лв.
Така общият размер на паричната сума, която
подлежи на принудително събиране в производството и върху която следва да се
определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от
Тарифата, възлиза на 13 038,89 лв. При това положение размерът на таксата
по т. 26 от Тарифата (с включен в него ДДС) възлиза на 1 202,80 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат общо на
123 лв. – при заплатени от него 25 лв. за държавна такса, 48 лв. на
съдебния изпълнител за администриране на жалбата, които са част от разноските
по обжалването, и определени от съда 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение
(съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредбата за
заплащането на правната помощ). Тези разноски се дължат, тъй като настоящото
производство е съдебно и за него приложение намират правилата на чл. 78,
ал. 1 – 4 ГПК, съответно приложени, доколкото става въпрос за производство по
разглеждане на жалба. Освен това настоящото производство е предизвикано от
действията на процесуалния представител на взискателя, който е претендирал заплащане
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на по-голям размер на разноските в изпълнителното
производство, отколкото действително е следвало да му бъдат заплатени от
длъжника.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 20.05.2020 г.
по изп. дело № 20208600400260 на ЧСИ с рег. № 860, с което е оставено без
уважение искането за изменение на определените разноските по изпълнителното
делото, като НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение,
дължимо на процесуалния представител на взискателя адвокат Г.Г.Р., на 200 лв. и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на
1 202,80 лв. (с включен
ДДС).
ОСЪЖДА адвокат Г.Г.Р., ЕГН **********, адрес ***,
четвърти полуетаж, офис 6 да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 123 лв. (сто
двадесет и три лева) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата, се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на
задължителната тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения.
Дотогава всеки съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46
от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“,
улеснява разбирането, че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана
от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също разноски
по изпълнението. Фактът, че те не са изрично посочени в забележките към т.26 от
Тарифата, не променя този им характер, нито означава, че по аргумент на
противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебният изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципът за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателят, нито
съдът биха допуснали.
Намирам искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски в това производство за неоснователно. Разноски в
производство по спор за разноските в изпълнителното производство не са дължими
и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато
същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде
възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая.
Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски в това производство
следва да се остави без уважение.
Съдия: