№ 365
гр. гр. Лом, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.а
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело №
20241620101250 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от И. С. Н.,
ЕГН ********** от гр. ********** срещу ********** ((****)) – *********,
адрес: гр.*********, ул.******** № **, представлявана от директора С. К.
Булстат **********, с която са предявени обективно съединени искове за
отмяна на уволнение, възстановяване на предишната работа и обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ответната (****)-
*********, като „*********“. Трудовото й правоотношение било прекратено
със Заповед № РД-**/0* от **.**20** г., връчена на **.**.20** г., на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ-поради съкращаване на щата. Поддържа, че
трудовото й правоотношение е прекратено незаконно. Сочи, че не е извършен
подбор от работодателя, като твърди, че в случая подборът е бил
задължителен. Претендират се и разноски, за което е представен списък по чл.
80 ГПК. Депозирана е и писмена защита.
Ответната страна (****)-********* е подала отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който взема становище по допустимостта и основателността на
предявените искове. Оспорва исковете. Поддържа се от ответника, че
уволнението е законно. Възразява се, че неизвършването на подбор се отразява
на законността на уволнението. Ответникът твърди, че заеманата от ищцата
длъжност не съответства на друга свободна незаета длъжност съгласно
нейната квалификация. Оспорва, че ищцата е оставала без работа след
уволнението. Претендират се и разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцовата страна.
Депозирана е писмена защита.
1
В откритото съдебно заседание ищцата се представлява от адв. С.Т. от
МАК, редовно упълномощен. Поддържат се така предявените искове, като е
отправена молба за постановяване на решение, с което да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от юрисконсулт И. М., която поддържа
ОИМ, като е отправена молба предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото са събрани писмени доказателства, допусната и приета е
комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: страните са били обвързани от трудово правоотношение, по
което ищцата И. С. Н. е работила на длъжност „*********“ в (****)-
*********, което е било прекратено със Заповед № РД-**/0* от **.**20**г. –
поради съкращаване на щата. Прекратяването на трудовото правоотношение е
извършено без подбор от страна на работодателя (****)-*********.
Между страните е спорен въпросът досежно това законосъобразно ли е
прекратено процесното трудово правоотношение и в частност бил ли е
задължителен подборът.
Установи се по делото от представеното трудово досие на ищцата от
страна на (****)-*********, че И. С. Н. притежава висше образование по
специалност „***********“ в ОКС „******“ и ОКС „********“. Същата била
назначена на длъжност „*********“ в (****)-********* със сключен трудов
договор №РД-**/** от **.**.20**г., считано от тази дата. В договора е
вписано, че към онзи момент ищцата е имала трудов стаж **г.,*м. и ** дни, в
т.ч. трудов стаж и професионален опит – *г.,* м. и **дни. Трудовият договор
бил сключен за неопределено време на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса
на труда (КТ) със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя. На същата дата – **.**.20**г., на ищцата била връчена срещу
подпис длъжностна характеристика на длъжността „*********“.
Впоследствие били сключени допълнителни споразумения към трудовия
договор - съответно №РД-**/** от 15.08.2022 г. и №РД-**/** от 15.11.2023 г., с
които е изменян (увеличаван) размерът на основната заплата на ищцата.
От приложената по делото органограма (заверен препис) се установява,
че заеманата от ищцата длъжност е била разкрита към Дирекция
„**********“, Дирекция „***********“. Към същата се числят още
длъжностите „********“, **********“, старши специалист „**********“,
специалист „**********“.
Видно от приложената по делото заповед № РД-**-** от **.**20**г.
ищцата и Е. П. И., заемаща длъжността „********** в (****)-*********, в
отсъствие на ********* последните били оправомощени да изпълняват
функциите му, свързани със системата на двойния подпис, като подписват
всички документи, свързани с поемане на задължение и извършване на разход
по отношение на получаваните средства, независимо от поемането на
2
задължение и извършването на разхода в (****)-*********.
Видно от приложените по делото документи от трудовото досие на
ищцата, при нейно отсъствие същата е била замествана от Е. П. И. на
длъжност „**********“ в (****)-*********.
По делото се установи, че Е. И. е била назначена на тази длъжност, като
трудова характеристика й е била връчена срещу подпис на **.**.20**г.
Съдът с протоколно определение от 30.10.2024г. на осн. чл. 194, ал. 2
ГПК е признал за недоказано направеното оспорване на автентичността на
датата и подписа, положени в длъжностна характеристика на длъжността
„**********“ на (****) *********, позовавайки се на изготвената по делото
комплексна експертиза, приета без възражения от страните. Съдът счете, че
експертизата е изготвена от компетентно лице, което е отговорило на
поставените му задачи, същата е обективна и пълна и не се опровергава от
другите доказателства по делото, предвид което не са налице основания да не
бъде кредитирана от настоящия състав.
Касателно възражението на ищовата страна, направено в ОСЗ от
24.07.2024г., че длъжностната характеристика на длъжността „**********“ не
съдържа подпис на лицето, на което е връчена, следва да се отбележи, че целта
на подписа е да индивидуализира автора. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗГР
физическото лице се индивидуализира основно чрез своето име, което се
определя по реда на раздел II „Имена на българските граждани” от Гл. втора
от същия закон. Поради това с оглед посочената цел на подписа същият следва
да съдържа именно този индивидуализиращ признак на физическото лице –
автор на документа /в случая – на лицето, което е направило изявление, че е
запознато с документа – длъжностна характеристика/. Липсват установени
задължителни изисквания относно начина, по който се полага подписа. Поради
това подписът може да се извърши чрез изписване на трите или най-малко две
имена на физическото лице или чрез полагане на съкратен подпис – т.н. параф.
И в двата случая е налице валидно положен подпис. Върху длъжностната
характеристика на длъжността „**********“ /л.82 от делото на РС Лом/ са
изписани трите имане на лицето, направило изявлението, че е запознато с
документа, като видно от изготвената по делото експертиза, която съдът
кредитира, ръкописният текст с имената и длъжността върху посочения
документ, както и датата **.**.20**г., са изпълнени от лицето Е. П. И..
Предвид това съдът намира възраженията на ищовата страна за
неоснователни.
С ново длъжностно разписание на (****)-*********, утвърдено от
изпълнителния директор на **********, в сила от **.**.20**г., била намалена
числеността на служителите в Общата администрация на (****)-*********,
обособена в посочената по-горе дирекция с 1 щатна бройка с длъжността
„*********“. Била обаче увеличена числеността на служителите в
Специализираната администрация на (****)-*********, обособена в
Дирекция „*********“ с 1 щатна бройка с длъжността „********“. Така в
Дирекция „**********“, Дирекция „***********“ останали длъжностите
„********“, „**********“, старши специалист „**********“, специалист
3
„**********“ и изпълнител „********“, видно от приложената по делото в
заверен препис органограма.
По този повод бил изготвен доклад с изх. № (****)**-
******/**.**.20**г. (заверен препис от който е приложен по делото) от инж.
А. Ф. – главен експерт при (****)- ********* с предложение за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата, считано от **.**.20**г., като са
изложени съображения за това.
Във връзка с този доклад директорът на (****)-********* се е
произнесъл с решение от **.**.20**г., в което се сочи, че „в съответствие с
дадената легална възможност за преценка при упражняване на право на
подбор в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, регламентирано в
чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда, и с оглед цялостната преценка на
квалификацията, качествата на служителката и начина на изпълнение на
възложените й задачи, работодателят е счел, че прекратяването на трудовото
правоотношение няма да бъде предхождано от подбор“. Мотивите за това
съвпадат с тези, посочени в цитирания доклад, а именно: „въз основа на
извършената проверка на утвърденото щатно разписание и след задълбочена
преценка на регламентираните за заемане (заети и незаети) длъжности със
съответните длъжностни наименования и изисквания за заемането им,
основани на образователна степен, ранг и професионален опит, както и в
съответствие с утвърдените длъжностни характеристики за тях, е установено,
че в структурните звена на (****)-********* не съществува друга незаета
длъжност на идентично със съкратената длъжност длъжностно ниво от
Класификатора на длъжностите в администрацията. В обособените
структурни звена на (****)-********* не съществуват длъжности за същите
или несъществено отличаващи се трудови функции с тези на съкратената
единствена щатна длъжност, което да обуславя приложимост на правото на
подбор, съгласно чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда“.
Така била издадена Заповед №РД-**/0*/**.**20** г. от директора на
(****)-*********, като на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 от
Кодекса на труда било прекратено трудовото правоотношение на ответника с
И. С. Н., считано от **.**.20**г.
По делото не се спори, че копие от заповедта е било връчено на ищцата
срещу подпис на **.**.20**г., както е заявено и в исковата молба, въпреки
посочването в същата на дата 01.02.2023г. в графа „дата на връчване на
заповедта“.
При класиране на документите в личното трудово досие на ищцата
било установено, че е допусната техническа грешка при записването на датата
на издаване на Заповед №РД-**/0* по регистъра на (****)-********* за 2024
г., като била записана дата **.**20**г., вместо действителната дата на
изготвяне, подписване и връчване **.**.20**г. Съставен бил протокол от
съгласувалите заповедта служители с предложение да се предприемат
действия по отстраняване на допуснатата техническа грешка. Същият е
одобрен от директора на (****)-*********. Била изготвена Заповед №РД-
**/** от **.**.20**г. на (****)-********* за поправка на допусната
4
констатираната очевидна фактическа грешка, като за дата на издаване на
Заповед РД-**/0* следвало да се счита **.**.20**г. С придружително писмо
изх. №(****)**- *****/**.**.20**г. Заповед №РД-**/** била изпратена до И.
С. Н. с пояснение, че същата е неразделна част от Заповед №РД-**/0* от
**.**20**г. на адреса по местоживеене с препоръчана пощенска пратка с
известие за доставяне. Обратната разписка е върната в (****)-********* с
отбелязване като „непотърсена“. Тези обстоятелства се установяват от
приложеното по делото трудово досие на ищцата при ответника, като за тях
впрочем по делото не се и спори.
Видно от приложеното заверено копие от фиш за получено брутно
трудово възнаграждение от страна на ищцата за м.01.2024г. от ответника,
същото е било в размер на ***** лв. (л.24 от делото на РС Лом). Същото се
установява и от приложения по делото документ на л. 36, представен от
страна на ответника. По този факт не се спори между страните, като и двете
представят писмени доказателства, съдържащи данни за това обстоятелство.
Касателно представения от ответника фиш за м. февруари 2024г. с
оглед доказване изплащането на обезщетение за срок на неспазено
предизвестие, спор не съществува между страните, а и същото не е предмет на
настоящото дело.
Установи се, че на **.**.20**г. ищцата сключила трудов договор № *, в
сила от същата дата, с работодател ******** гр.*******, като била назначена
на длъжност „********“, със срок на изпитване – 6 месеца. Същото
обстоятелство е вписано и в трудовата й книжка, което е установено по делото
чрез представяне на оригинала от същата за сравнение с депозираното
заверено копие. По това обстоятелство не се и спори между страните, като
същото се установява и от приложения трудов договор от **.**.20**г.
Основното месечно възнаграждение съгласно този трудов договор е в
размер на ***** лв., като е предвидено и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж в размер на 13 %, което се равнява на 169,91 лв. или
общо *****лв. Видно от приложените по делото фишове Н. е получавала от
новия си работодател следното брутно възнаграждение: за м.март 2024г. –
****** лв., за м.април 2024г. – ******* лв., за м. май 2024г. – ******* лв., за м.
юни 2024г. – ******* лв.
Предвид горното съдът е счел, че е сезиран с кумулативно обективно
съединени искове с правна квалификация, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ - за признаване на уволнението, извършено със Заповед № РД-**/0* от
**.**20** г., за незаконно и за неговата отмяна; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ -
за възстановяване на заеманата до уволнението работа „*********“ в (****)-
*********; иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
незаконното уволнение.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание съкращаване в щата се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти: 1) съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
5
които тя включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада
или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо
съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е взел по надлежен ред
решение за съкращаване на щата. Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на
уволнението носи работодателят (както е указано и с доклада по делото), е
необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в
обективната действителност на всички материални предпоставки, които
обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава
премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки
от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието,
поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Поради
отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е
невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на
посоченото безвиновно основание.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, като ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно, че е останал без работа за процесния период, съответно, че е
работил на по-ниско платена работа, както и размерът на претенцията си
(както е указано с доклада по делото).
Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация
и работят по-добре.
Според Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т.д. №
3/2011 г., ОСГК правото на подбор е субективно материално право, което се
характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя
при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ – закриване на част
от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата.
При една част от тях - съкращаване на единствената щатна длъжност и
закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с
работника или служителя, който заема длъжността или с работниците и
служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по
преценка на работодателя. При съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови
функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите
договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност,
съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа
задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на
6
уволнение. Начинът за упражняване на материалните субективни права по КТ
– притезателни и преобразуващи, е нормативно регламентиран с повелителни
правни разпоредби. Подборът, като материално субективно преобразуващо
право може да се упражнява по същия единствено възможен начин – в
границите, установени в закона, т.е. по законосъобразност. В основата му е
преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа /качество на работата/. Като дейност по упражняване на
субективно право, тази преценка се извършва по критериите, установени в
правната норма, предназначена е да задоволи определен от закона интерес и
да доведе до посочените в разпоредбата резултати. Затова осъществяването й
трябва да бъде съобразно закона, а не по целесъобразност.
В мотивите на Тълкувателно решение № * от 26.10.2021 г. на ВКС по т.
д. № */2019 г., ОСГК се сочи, че закриване на част от предприятието и
съкращаване в щата са отделни основания за уволнение, макар и да са
включени в една законова разпоредба – чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда е
налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от
обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на
уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по
делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата
означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения
общ брой на работниците или служителите. В цитираното ТР са дадени
следните разяснения: правото на подбор по смисъла на чл.329 от Кодекса на
труда е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право
на уволнение. То може да се прилага само когато уволнението на работника
или служителя се извършва на следните три основания: при закриване на част
от предприятието, при съкращаване в щата и намаляване обема на работата.
Същността на субективното право на подбор означава, че работодателят може
да го упражнява, ако и когато сметне за необходимо, при уволнение на някое
от посочените основания. Но има случаи, при които упражняването на
правото на подбор от работодателя е задължително. Те се отнасят до някои
хипотези на основанието „съкращаване в щата“, когато то засяга една или
повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при
които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките
работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа.
При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия
договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по
преценка на работодателя. В тази насока са дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г.по т.д. № 3/2011г.на ОСГК на ВКС.
Доказа се по делото, че длъжността „*********“ е реално съкратена.
Действително заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на И.
С. Н. е издадена в установената съгласно чл. 335, ал. 1 от Кодекса на труда
писмена форма от компетентен орган в рамките на предоставените му
правомощия, за което по делото не се спори.
Съдът обаче не споделя изводите, инкорпорирани в решение на
работодателя от **.**.20**г., а и поддържани в хода на настоящото
7
производство, че в обособените структурни звена на (****)-********* не
съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови
функции с тези на съкратената единствена щатна длъжност, което да обуславя
приложимост на правото на подбор, съгласно чл. 329, ал. 1 от КТ.
Неоснователни са възраженията на ответника, че извършването на подбор е
само негово право.
Съгласно константната практика на съдилищата, включително
задължителната такава на ВКС, подборът е задължителен за работодателя в
случаите, когато се съкращават само една или няколко, но не всички щатни
бройки за длъжности с еднакви или сходни трудови функции. Именно
еднаквостта или сходството между трудовите функции, а не други критерии
(като наименование, степен и код на длъжността, изисквания за заемането й,
размер на трудовото възнаграждение и пр.) са определящи за
задължителността на подбора. В този смисъл е Решение № 241 от 21.05.2012г.
на IV г.о., постановено по гр. дело № 200 по описа за 2011 г. на ВКС.
Видно от длъжностните характеристики на длъжността „********“ и
„*********“ с оглед приложението на чл.329 КТ се установява, че същите не
са сходни, а се различаваш съществено. Длъжността „********“ се счита за
ръководна длъжност /в този смисъл Решение № 1629 от 18.01.2000 г. по гр.д.№
*22/ 1999 г. на ВКС/, за разлика от длъжността „*******“, която не е
ръководна, а подчинена.
Не така стои въпросът обаче с длъжността „**********“. В случая от
доказателствата по делото не се установява двете длъжности – „*********“ и
„**********“ да са със съществено различни трудови функции една спрямо
друга. Напротив – видно от приложените по делото длъжностни
характеристики на посочените длъжности се установява, че тяхното
съдържание е идентично (с минимални изключения). Разликите се състоят,
както следва:
В длъжностната характеристика на длъжността „**********“ в раздел
III „Основна цел на длъжността“ е включено едно допълнително изречение –
вменено е допълнително задължение, а именно: „приемане, предаване,
отчитане на парични средства и съхраняването им в каса“. Задълженията по
раздел IV „Области на дейност съвпадат напълно“. Тези по раздел V „Преки
задължения“ съвпадат изцяло, като разликата е само в това, че в длъжностната
характеристика на длъжността „**********“ са включени следните
допълнителни задължения: „приемане, предаване, отчитане на парични
средства и съхраняването им в каса“ (т.5.10), „изготвя и осчетоводява
приходни и разходни документи, отразяващи движенията на паричните
средства в касата“ (т.5.11), „изготвя удостоверения и служебни бележки по
изплатените от касата възнаграждения и обезщетения“ (т.5.16).
„Допълнителните задължения“, включени в този раздел, също напълно
съвпадат. Няма разлика и в посочените задължения, функции и отговорности,
инкорпорирани в двете длъжностни характеристики в раздел VI „Възлагане,
планиране и отчитане на работата“, раздел VII „Отговорности, свързани с
организация на работата, управление на персонала и ресурсите“, раздел VIII
8
„Взимане на решения“, раздел IX „Контакти“, раздел XI „Необходими
компетентности“. Разминаване има в част от изискванията, посочени в раздел
X „Изисквания за заемане на длъжността“, като видно от двете длъжностни
характеристики, тези, касаещи длъжността „*********“ са по-завишени
(посочени са допълнителни критерии в частта образование, професионална
област и професионален опит) от посочените в длъжностната характеристика
на длъжността „**********“. В останалата част изискванията са идентични.
Преценката във всеки конкретен случай дали и доколко е съществено
различието между трудовите функции на служителите, следва да се извършва
като се изхожда не от сходствата, а от характера и естеството на различията
между тях - с оглед всички релевантни обстоятелства, установени по делото. В
този смисъл е Решение № 182 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6457/2014 г.,
IV г. о., ГК.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
представените длъжностни характеристики може да се направи извод, че
еднородна на съкращаваната длъжност „*********“ е била длъжността на
„**********“, поради което е следвало да бъде извършен подбор, в който да
участват лицето, което е заемало тази длъжност, а именно – Е. П. И., както и
ищцата. Това е така, защото по делото се установи, че по длъжностна
характеристика този служител е имал идентични права, задължения и
отговорности (с минимални изключения) с тези, които е имала ищцата.
Липсват доказателства, от които да се направи извод, че длъжността на Е. И. е
съществено различна от тази на Н..
Ответникът, който в случая носи доказателствената тежест, не доказа
някаква специфична или отличаваща я функция или задължение на
длъжността „**********“, което да е основно и да не е идентично или сходно
с това на длъжността „*********“. Именно това отличава една длъжност от
друга, а не самото наименование на длъжността. Тоест ответникът е бил
длъжен да извърши подбор между лицата, заемащи посочените две
длъжности.
Налага се извод, че е налице задължително правото на подбор от
работодателя, т.к. съкращаването в щата в случая засяга една от две близки и
сходни по трудови функции длъжности, при които неизбежно работодателят
следва да извърши преценка измежду всичките служителите кои да бъдат
уволнени и кои да останат на работа – в случая между ищцата и Е. И..
Когато при прекратяване на трудово правоотношение с работник или
служител подборът е задължителен, неизвършването му от страна на
работодателя обуславя незаконност на прекратяването на ТПО.
Въз основа на горното по отношение на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът счита, че претенцията е
основателна и доказана. При незаконосъобразното упражняване на правото на
подбор е налице основание за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като
съдът не разполага с правомощието да замести работодателя при
извършването на преценка по който и да е от критериите, предвидени в чл. 329
КТ – в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д.
9
№ /2011 г., ОСГК; Решение № 265 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 421/2015
г., III г. о., ГК; Решение № 361 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1626/2011 г.,
IV г. о., ГК; Решение № 492 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2011 г.,
IV г. о., ГК.
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
основателен, следва да бъде уважен и обусловеният от него конститутивен иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението работа. За да бъде уважен предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ следва уволнението да е отменено като
незаконно и трудовото правоотношение да е за неопределено време или да е
срочно, но със срок, който да не е изтекъл към заседанието, в което е
приключило съдебното дирене. От трудовото досие и в частност от трудовия
договор, допълнителните споразумения, сключени между страните по делото,
се установява наличието на безсрочно трудово правоотношение. С оглед на
това искът за възстановяване на предишната работа е основателен и ищцата
следва да бъде възстановена на длъжността, която е заемала.
Произнасянето по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ също е обусловено от изхода на спора по иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Видно от вписването в трудовата книжка на ищеца (а и от
представения по делото трудов договор от **.**.20**г.) се установява, че Н. е
започнала работа на посочената дата при друг работодател. Впрочем трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид
документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за
фактите, отразени в нея – арг. чл. 347 КТ (действащата редакция). Тоест като
официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е
длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно),
да приеме отразените обстоятелства в документа за осъществили се в
обективната действителност.
Тоест установи се по делото, че ищцата е започнала работа един месец
след уволнението й. Представени са и доказателства досежно реализирания от
нея доход, след **.**.20**г. във връзка с новата длъжност, която е заела при
третото лице-работодател, като видно от същите Н. е реализирала по-висок
брутен доход от последното получено брутно трудово възнаграждение от
ответника, което е в размер на *****лв. Единствено през м. ******** 2024г.
(от **.**.20**г., когато е прекратено ТПО с ответника – до **.**20**г. – денят
преди сключването на новия трудов договор с работодател ********
гр.*******) ищцата доказа, че не е реализирала доходи. За останалите 5
месеца (съгласно чл. 225, ал. 1 КТ) се установи, че Н. е получавал доход, по-
висок от последно получения от ответника-работодател, за което впрочем не
съществува спор между страните.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията за
10
ангажиране отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ, която е
договорна и е за имуществени вреди – пропуснати ползи /осуетено от
незаконното уволнение увеличение на имуществото на работника или
служителя/.
Претенцията за обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа поради уволнението, е основателна за размера от ***** лв. (за м.
******** 2024г.), т.к. не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2 КТ. Лихви не се
претендират, не е направено и искане по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК, поради
което съдът не следва да ги присъжда служебно.
Следва да се посочи, че за определяне размерът на посоченото
последно получено от ищцата брутно трудово възнаграждение от (****)-
********* не е назначавана съдебно-икономическа експертиза, като това
искане на ищцовата страна е отхвърлено от съда като неоснователно, предвид
направеното оспорване от ответника в ОСЗ на 03.07.2024г. с мотивите, че този
въпрос не е от фактическа и правна сложност, касае се за период точно за един
месец - от първо до първо число, и това би забавило неоснователно съдебното
производство, освен това е свързано със значителни разходи за страната, в
чиято полза ще бъдат присъдени разноските за експертизата. В тази връзка от
страна на ищеца и на ответника са представени документи, установяващи
размерът на брутното трудово възнаграждение, получено последния пълен
работен месец от ищцата от (****)-*********, което, както се посочи, е в
размер на ***** лв.
В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при
които може да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното
решение. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Касае се за случаи, при които съдът
е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на съдебното
решение, дори страната да не е направила подобно искане. Вземанията по чл.
242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнени са от
категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с
обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради което съгласно
чл. 245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори
и при представено обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена
издръжката, възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд,
съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege –
така Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV
г. о., ГК.
Относно разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
присъждането на деловодни разноски разполага само ищецът. Последният е
поискал присъждането на деловодни разноски, като е представил и списък по
чл. 80 ГПК. Ищецът е доказал, че действително е сторил такива,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, което е в размер на 1000лв., и още 500
11
лв. за явяване в ОСЗ, както и разноски за пощенски разходи в общ размер на
8,16 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар и искането за присъждане на по-нисък размер на
разноските в тази им част. Действително делото не е с висока правна и
фактическа сложност, но са предявени кумулативно обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Събрани са не малко на брой
писмени доказателства, изслушана е експертиза, проведени са 7 на брой
съдебни заседания, като в шест от тях процесуалният представител на ищцата
се е явил лично. Минималният размер на дължимото на пълномощника на
ищцата възнаграждение е равен на 1374,63 лв. и в случая не е превишен
(съобразно датата на сключване на договора за правна помощ – 26.02.2024г.,
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ПМС №
193/12.10.2023 г. и т. 3 и т.16 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС). Освен това съгласно чл.7, ал. 9 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250лв.,
като ищцата претендира сума в размер на 500 лв. общо за явяване в ОСЗ на
процесуалния й представител пред първа инстанция.
С оглед горното на ищеца следва да бъдат заплатени разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. общо, както и 8,16 лв. разноски за
пощенски разходи или общо – 1508,16 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда общия размер на държавната
такса по исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело,
както следва:
- сумата 80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
- сумата 80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
- сумата 56,65 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225,
ал.1 КТ.
Т.е. ответникът следва да заплати за дължими държавни такси в полза
на РС Лом общо сумата от 216,65 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. С. Н., ЕГН
********** от гр. **********, извършено за длъжността „*********“ в
структурата на ********** ((****)) – *********, Дирекция ********** -
Дирекция „*********“ със Заповед № РД-**/0* от **.**20**г. и Заповед РД-
**/** от **.**.20**г. (неразделна част от Заповед № РД-**/0* от **.**20**г.)
на директора на (****)-*********, поради съкращаване в щата на основание
12
чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. С. Н., ЕГН
********** от гр. ********** на длъжността „*********“ в структурата на
********** ((****)) – *********, Дирекция ********** - Дирекция
„*********“, която е заемала преди незаконното уволнение извършено със
Заповед № РД-**/0* от **.**20**г. и Заповед РД-**/** от **.**.20**г.
(неразделна част от Заповед № РД-**/0* от **.**20**г.) на директора на
(****)-*********, поради съкращаване в щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ.
ОСЪЖДА ********** ((****)) – *********, адрес: гр.*********,
ул.******** № **, представлявана от директора С. К. Булстат **********, да
заплати на И. С. Н., ЕГН ********** от гр. ********** на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от ***** лв. (*********),
представляваща обезщетение в размер на брутно възнаграждение за времето,
през което ищцата е останала без работа в следствие на незаконното
уволнение, извършено със Заповед № РД-**/0* от **.**20**г. и Заповед РД-
**/** от **.**.20**г. (неразделна част от Заповед № РД-**/0* от **.**20**г.)
на директора на (****)-*********, за периода от **.**.20**г. до **.**20**г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ********** ((****)) – *********, адрес: гр.*********,
ул.******** № **, представлявана от директора С. К. Булстат **********, да
заплати на И. С. Н., ЕГН ********** от гр. ********** сумата от 1508,16 лв.
(хиляда петстотин и осем лв. и шестнадесет ст.), представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и
деловодни разходи в същото.
ОСЪЖДА ********** ((****)) – *********, адрес: гр.*********,
ул.******** № **, представлявана от директора С. К. Булстат **********, да
заплати по сметка на РС Лом сумата от 216,65 лв. (двеста и шестнадесет лева
и шестдесет и пет ст.), представляващи дължими държавни такса в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС ******* в двуседмичен срок
от 13.11.2024г. . (датата на обявяването съобразно чл. 315, ал. 2 ГПК), а в
частта с която е допуснато предварително изпълнение на решението (имаща
характер на определение) - в едноседмичен срок с частна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
13