Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.В.Търново, 14.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1124 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр чл.266 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът в качеството ЕТ се
занимава с производство на мебели по поръчка. Сочи, че в края на м. април
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковете
са оспорени като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва да е имало
договореност между него в качеството му на физическо лице и ищеца в качеството
му на ЕТ за изработка на маса, а твърди, че такава договореност била направена
между „****с управител ****и „****” ЕООД с управител ответника, като
уговорката била за изработка на маса с две пейки, които да служат за отдих на
работниците, наемани от фирмата и била постигната още в началото на
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен протокол за доставка на инвентарни предмети без
фактура от 03.02.2014г. за баварска маса с два стола- комплект, на стойност
650лв., като доставчик в протокола е
посочен „****ООД.
Протоколът е подписан от управителя на „****”ЕООД- С.В..
Видно от представеното извлечение от инвентарна книга на дружеството „****” ЕООД, към 31.12.2014г. в
инвентарната книга на посоченото дружество е заведен като инвентар баварска
маса с две пейки комплект, с дата на закупуване 03.02.2014г. на стойност 650лв.
По делото е представен заверен препис от годишен отчет на ЕТ „***” за 2008г., както и отчет за
приходите и разходите на ЕТ „****” към 31.12.2009г., в който се съдържат данни за нулеви приходи и разходи
за посочената отчетна година.
По делото е представена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
лицето *****за 2014г.
Видно от представеното по делото писмо от ТСИ****, за дейността на ЕТ „****” няма подаден годишен отчет за
дейността за 2014г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е А.К.
и Н С К. Свидетелят К., който е баща на съпругата на ответника, разпитан каза,
че преди около пет години, в началото на месец февруари 2014г. зет му С.В. го помолил
да превози от цеха на „М**” до офиса на фирмата на С.В. маса с две пейки. Когато отишъл на място в
двора на цеха, свидетелят видял няколко работници да лакират пейките.
Свидетелят заяви, че зет му споделил пред него, че масата е за офиса му в С, за
предстоящ банкет, който фирмата на зет му провежда през месец февруари. Свидетелят каза, че в края на месец февруари 2014г. закарал
масата на с.Д, където фирмата на зет му има база и работници. Свидетелят заяви,
че не е виждал ищецът да изработва масата, а само работници от „М***”, които я лакират на двора на
цеха. Свидетелят заяви, че не знае за уговорки между зет му и ищеца за стойност
на масата и дали е заплатена. От брата на ищеца, който също е собственик на „М***”, разбрал, че може да вземе
масата в деня, след като я лакирали работниците. Свидетелят К разпитан каза, че
работи във фирмата „В А”, чийто управител е ответника и в базата в с. Д
работниците разполагат с маса с пейки, на която се хранят. Преди около
четири-пет години масата била в офиса на фирмата в С, като свидетелят каза, че
не знае кой е изработил масата.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в счетоводството на „В А” ЕООД /предишно наименование „С Г”/ не
са заведени активи с наименование „маса с пейки”, а активи с наименование
„баварска маса с две пейки” са вписани в т.нар. извънсчетоводна, инвентарна
книга, които са вписани в тази книга на база съставен от управителя протокол от
03.02.2014г. за доставка на инвентарни предмети без фактура. Вещото лице е
посочило, че при извършената документална проверка в счетоводството на „В А”
ЕООД не са били представени данни за съществуващо задължение на „В А” към „М***”ООД.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр чл.266 от ЗЗД е допустим,
а разгледан по същество същият е неоснователен и недоказан. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати
възнаграждение. Съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Договорът за изработка е неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден.
Спорно в настоящото производство е дали е бил сключен
между страните по делото договор за изработка на маса и пейки. Ответникът
оспорва твърденията на ищеца,че страни по твърдяния договор за изработка са той
в качеството физическо лице като възложител и ЕТ”М****” в качеството на
изпълнител на поръчката.
Съдът намира, че в настоящото производство, ищецът, чиято
е доказателствена тежест не установи по безспорен начин, че между страните по
делото е бил сключен договор за изработка на маса с две пейки, както и
съществените елементи на договора за изработка. Няма наведени твърдения за
сключен писмен договор, но доколкото договорът за изработка е неформален, то доказване
на сключването му, елементите на договора, както и установяването на изпълнената
и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства, вкл. и
гласни доказателства.
Ищецът
не ангажира доказателства, от които да се установи по безспорен начин
сключването на договора, страни по договора, момента на сключването, параметрите
на договора, цена на изработеното, договореност относно заплащането на
възнаграждението. Ищецът не установи
момента на сключване на договора за изработка. Същият е консенсуален договор и
се счита за сключен в момента на постигане на съгласие между страните за изработката. Извън наведените в
исковата молба твърдения, по делото не бяха ангажирани доказателства, от които
да се установи, че ищецът в качеството му на ЕТ е поел задължение да изработи
маса с пейки, по поръчка на ответника в качеството му на физическо лице. Не е
спорно, че между дружествата, чийто управители са представляващия ищеца ЕТ и
ответника са съществували и други правоотношения, които не са предмет на
настоящия правен спор, но това не променя извода, че не се установи постигната
договореност за изработка именно между тези страни, които ищецът сочи като
страни по договора за изработка. По делото се установи от гласните
доказателства, както и от представените от ответника извлечение на
инвентаризационна книга на дружеството „В А”/предишно наименование „С Г”/, че
баварска маса с две пейки е била изработена, но няма доказателства, че
изпълнител на поръчката е ЕТ „М- Х М”. Видно от приложените писмени
доказателства тази поръчка не е намерила отражение в счетоводството на ищеца,
действащ в качеството на ЕТ. Това обстоятелство само по себе си не означава, че
не е налице договор, но същото, при липса на други доказателства, ако беше
налице, би било индиция за сключване на такъв. Страните по договора са
съществен елемент от неговото съдържание, доколкото страните по договора са
страни в материалното правоотношение, което възниква въз основа на сключен
договор. За страните по договора възникват правата и задълженията по договора,
освен ако е уговорено друго. В случая, за да възникне правото на ищеца в
качеството му на ЕТ „****” да получи плащане на стойността на изработеното,
той следваше да установи, че съгласно постигната договореност за него възниква
правото да получи стойността на изработеното по силата на твърдяната договорна
връзка. Самото обстоятелство, че е била изработена маса с пейки през 2014г.,
което се установи от свидетелските показания, при положение, че не се доказа
договорната връзка между страните по делото, не може да обоснове извод, че за
ищеца е възникнало право, респ. за ответника задължение да заплати стойността
на тази маса, която се претендира като неизпълнено задължение по договорна
връзка между посочените от ищеца страни. Ищецът не доказа исковата претенция и по
размер. Свидетелят К. каза, че не знаел за договореностите относно изработка на масата, както и за каква
цена са се разбрали, тъй като получил масата от работници във фирмата на Х М,
без да е ставало въпрос за плащане на цена за изработеното. Доколкото договорът
за изработка е възмезден, то в доказателствена тежест на ищеца е да установи и
договорената стойност на изработеното, как
е било договорено плащането и падежа на задължението за плащане на
възнаграждението на изработеното, доколкото това определя кога е станало
изискуемо задължението за плащане на възнаграждението. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и писмените доказателства-извлечение от
инвентаризационна книга на дружество „В А”/предишно наименование „С Г”/ се установява, че маса с пейки е била заведена
като инвентар в дружеството, по протокол съставен от управителя на това
дружество. Посоченото дружество обаче не е страна в настоящото производство и
не е страна по твърдяното от ищеца договорно правоотношение, като ищецът не
навежда в настоящото производство претенция до това дружество за заплащане на
цена на изработена маса с пейки.
Ищецът не проведе пълно и главно
доказване на твърденията си за възникнало и изпълнено договорно правоотношение
по договор за изработка на маса с пейки между ЕТ „М-Х М” и С.Л.В. в качеството
му на физическо лице и с оглед неизпълнението на основното си доказателствено
задължение, ищецът следва да понесе своеобразната санкция за това, като съдът
приеме за несъществуващо обстоятелството, което не се установи по безспорен начин,
а именно да приеме, че за ищеца в
качеството му на ЕТ не е възникнало право да получи от ответника в качеството
физическо лице претендираното възнаграждение по договор за изработка за маса и
пейки през 2014г, поради което искът по чл. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр чл.266 от ЗЗД
за сумата 750лв.-претендирано възнаграждение по договор за изработка на маса с
пейки от 2014г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователност на иска
за главница, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава в
размер на 371,14лв., претендирана за периода 01.06.2014г. до подаване на
исковата молба, както и неоснователна е
исковата претенция за лихва за забава върху главница, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът не доказа
възникване на главното задължение, както и изпадане на ответника в забава за
заплащането му, поради което и тази искова претенция следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Ищецът е
претендирал присъждане на направените по делото разноски, но с оглед изхода на
спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът
също е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на
ответника направените по делото разноски в размер на 350лв. за адвокатско
възнаграждение, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЕТ „М- Х М” ЕИК ***** със седалище ******, представлявано от Х Д М против С.Л.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
искове по чл.79 от ЗЗД вр
чл.266 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 750лв./седемстотин и петдесет лева/-главница,
представляваща възнаграждение по договор от 2014г. за изработка на маса и две
пейки, сумата 371,14лв./триста
седемдесет и един лев и четиринадесет стотинки/-представляваща лихва за забава
върху главницата за период 01.06.2014г. до 15.04.2019г./датата на подаване на
исковата молба/, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЕТ „М-
Х М” ЕИК *****, със
седалище*******, представлявано от Х Д М ДА ЗАПЛАТИ на С.Л.В. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** сумата 350лв./триста
и петдесет лева/, представляваща направени по делото от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: