Решение по дело №1440/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………..……………….../06.10.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено при закрити врата на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                          

                       СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1440 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.

В исковата си молба Л.Д.И. твърди, че синът й С.И.С. не може да се грижи за своите работи, тъй като има заболяване, за което е поставена диагноза „Параноидна шизофрения”. Отправеното до съда искане е С.И.С. да бъде поставен под пълно запрещение и ищцата да бъде назначена за негов временен попечител.

Ответникът С.И.С., редовно уведомен за настоящото производство, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за раждане на С.И.С. се установява, че ищцата е негова майка.

От представения протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК № 26/20.04.2020 г. /лист 6 и 7/ се установява, че С.И.С. е с поставена диагноза „Параноидна шизофрения”.

От проведения от съда разпит на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК се установява, че същият въпреки, че разбира какво е значението и правните последици на отделните видове сделки, не проявява критичност към поведението си, не осъзнава значението на събитията, които са довели до завеждане на настоящия иск, както и това, че е болен.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено и разясненията дадени в съдебно заседание, се установява, че С. страда от „Шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром”. В студентските му години се диагностицира първият психотичен епизод, след което са последвали стационарни и амбулаторни лечения с богата гама от антипсихотици. Няма никакви интелектуално паметови нарушения и за това е изключително ориентиран. Водещото при него е богатата психотична болестна продукция налагаща задължителни медицински мерки. Това определя поведението му както в обществото, така и в семеен план. Състоянието на С.С. е необратимо. Освидетелстваното лице проявява т.н декларативна критичност към своето психично заболяване. Това означава, че в определени моменти, когато усеща, че не е добре, той взима големи дози лекарства, за да се оправи. Това са дози с лекарства, в пъти повече от това, което му е предписано, като лечение от специалистите. В негов интерес е да има човек, който да обгрижва неговите интереси. Напълно  е възможно да има олекотяване и овладяване на психотичната продукция, но никой не може да гарантира, дали болестния процес няма да се отключи отново. Психичния статус към момента на изследването е, че лицето е  психомоторно леко напрегнато. Ориентирано е всестранно. С.С. е  контактен неинформативно, без съзнание за психическо заболяване. Към момента не се диагностицират  клинични данни за разстройства на ВПД. Мисловния му процес е леко забавен, с персистиращи параноидни идеи за отношение и преследване. Емоционално е изравнен, волево с импулсивно поведение. Без данни за употреба на алкохол и ПАВ към настоящото освидетелстване. Паметта и интелекта му са болестно трансформирани.

По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, е разпитан свидетелят А.Г.С./без родство и дела със страните/, чийто показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС е предявен от легитимирано лице, тъй като ищцата е майка на ответника, т. е. явява се негов близък роднина, поради което същият е допустим.

Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни решения за защита на морални и материални интереси.

В конкретния случай съдът посредством лични впечатления установи, че С. въпреки, че разбира какво е значението и правните последици на отделните видове сделки, не проявява критичност към поведението си, не осъзнава значението на събитията, които са довели до завеждане на настоящия иск, както и това, че е болен. Приетата по делото СПЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена  и разясненията на вещото лице се установява, че ответникът страда от „Шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром”. В студентските му години се диагностицира първият психотичен епизод, след което са последвали стационарни и амбулаторни лечения с богата гама от антипсихотици. Няма никакви интелектуално паметови нарушения и за това е изключително ориентиран. Водещото при него е богатата психотична болестна продукция налагаща задължителни медицински мерки. Това определя поведението му както в обществото, така и в семеен план. Състоянието на С.С. е необратимо. Освидетелстваното лице проявява т.н декларативна критичност към своето психично заболяване. Това означава, че в определени моменти, когато усеща, че не е добре, той взима големи дози лекарства, за да се оправи. Това са дози с лекарства, в пъти повече от това, което му е предписано, като лечение от специалистите. В негов интерес е да има човек, който да обгрижва неговите интереси. Напълно  е възможно да има олекотяване и овладяване на психотичната продукция, но никой не може да гарантира, дали болестния процес няма да се отключи отново. Психичния статус към момента на изследването е, че лицето е  психомоторно леко напрегнато. Ориентирано е всестранно. С.С. е  контактен неинформативно, без съзнание за психическо заболяване. Към момента не се диагностицират  клинични данни за разстройства на ВПД. Мисловния му процес е леко забавен, с персистиращи параноидни идеи за отношение и преследване. Емоционално е изравнен, волево с импулсивно поведение. Без данни за употреба на алкохол и ПАВ към настоящото освидетелстване. Паметта и интелекта му са болестно трансформирани.

Характеристиките на душевното заболяване на ответника С., водят до извод за пълна невъзможност на същия да се грижи за себе си и за делата си, поради което следва да бъде поставен под пълно запрещение.

При тази констатация и с оглед разпоредбата на  чл. 337, ал.2 от ГПК съдът намира, че на С.И.С. следва да бъде назначен временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси до назначаването на постоянен настойник или попечител. Целта на тази мярка е да се ограничи материалната дееспособност на ответника, като същият се предпази от извършването на неизгодни правни действия, от разпиляване на имуществото му и да се гарантира адекватно управление на същото. Най-близкият родственик на ответника е неговата майка. Ето защо Л.Д.И. следва да бъде назначена за временен попечител на ответника.

 

Мотивиран  от  горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ  С.И.С., EГН **********, с адрес: *** по иска на Л.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.

НАЗНАЧАВА за временен попечител на С.И.С., EГН ********** майка му Л.Д.И., ЕГН **********, която да се грижи за неговите лични и имуществени интереси до назначаването на постоянен настойник.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

След влизане в сила на решението на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Варна за учредяване на настойничество.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: