Решение по дело №1703/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р.Г., срещу решение № 861/06.06.2023 г. по н.а.х.д. № 6/2023 г. на Районен съд – Варна, ІV състав, с което е отменено наказателно постановление № BG2022/2000-178/НП от 25.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Милки груп БИО“ ЕАД е наложена, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, имуществена санкция в размер на 2606,85 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. По подробно изложени съображения за нарушаването на закона и допуснати от съда съществени процесуални нарушения се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция, с което наказателното постановление да се потвърди, а в условия на евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.10.2023 г. касаторът – директор на Териториална дирекция Митница – Варна, редовно призован, се представлява от пълномощника си юрисконсулт Р.Г., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответната по касация страна „Милки груп Био“ ЕАД, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от процесуалния си представител по пълномощие адв. С.Ж., която оспорва изцяло касационната жалба. В пледоарията по съществото на спора сочи, че от изслушаната в хода на въззивното производство, съдебно – химическа експертиза се установява, че палмовата мазнина не е претърпяла процес на текстуриране и според вещото лице методът, използван от митницата, може да определи само твърдостта на стоката, но не и дали същата е текстурирана или не е. Въз основа на всичко това моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила от касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 08.06.2023 г. /л. 62 от н.а.х.д. № 6/2023 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е подадена чрез въззивния съд на 15.06.2023 година. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.

С отмененото от районния съд наказателно постановление на „Милки груп БИО“ ЕАД е наложена, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, имуществена санкция от 2606,85 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, за това, че в подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ MRN № 22BG002002005080450R0/20.05.2022 г. дружеството декларирало стока „частично хидрогенирана палмова мазнина 1110 колета х 20 кг“, с код по ТАРИК **********, със ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 10, 90 %, приложима спрямо декларираната държава на произход Индонезия, заплатени публични държавни вземания в размер на 5571,51 лева мито, наместо с код по ТАРИК **********, ставка на митото при държава на произход Индонезия в размер на 16,00 % и дължими публични държавни вземания в размер на 8178,36 лв. мито, вследствие на което е избегнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер на 2606,85 лв. мито.

За да отмени наказателното постановление, позовавайки се изцяло на изслушаната по делото съдебно – химическа експертиза, въззивният съд е счел, че процесната стока представлява частично хидрогенирано палмово масло, предназначено за хранително- вкусовата промишленост, а не препарат или друг вид субстракт. Приел е също така, че по използвания от ТД Митница Варна метод може да се измери само твърдостта и пластичността на мазнината. С оглед на това районният съд е извел извод за липсата на осъществен от дружеството състав на административно нарушение по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ.

Касационната инстанция намира, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от НПК, което е довело до постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка.

В случая от съществено значение за разрешаване на повдигнатия пред ВРС правен спор е установяването на точния вид и състав на стоката – предмет на митническа декларация MRN № 22BG002002005080450R0/20.05.2022 година, в която стоката е описана като „частично хидрогенирана палмова мазнина“.

В изготвената в хода на административно-наказателното производство митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 04_16.07.2021/25.05.2022 г. от Централна митническа лаборатория към Централно митническо управление при Агенция „Митници“ е прието, че анализираната проба от стоката /лаб. № на пробата 3780_2005_21/ представлява продукт - палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или негови фракции, различен от частично или напълно хидрогенирани масла и получен чрез обработка за модифициране на кристалната структура, т. н. текстуриране.

Съгласно заключението на назначената във въззивното производство съдебно – химическа експертиза процесната стока представлява частично хидрогенирано палмово масло, предназначено за хранително-вкусовата промишленост, а не препарат или друг вид субстрат.

Обжалваното решение на Районен съд – Варна е изцяло основано на заключението на съдебно – химическата експертиза, която обаче е била оспорена от страна на процесуалния представител на ТД Митница Варна в с. з. на 31.05.2023 г., в което е било изслушано вещото лице. Независимо от направеното оспорване и без да съобрази наличието на две противоречиви по съдържанието си експертизи /на ЦМЛ и назначената по делото СХЕ/, съдът не е изложил в решението си мотиви защо не кредитира заключението на ЦМЛ, а това на назначеното по делото вещо лице А.Д.. При това при постановяване на решението въззивният съд изобщо не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. От изложеното се налага извод, че ВРС е постановил съдебен акт при отсъствието на задължителните за това мотиви, който освен това е и необоснован, тъй като не се подкрепя от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НПК, приложима в производството пред ВРС, с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН, районният съд, в пределите на своята компетентност, е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и необходими доказателства.

След като събраните по делото доказателства са противоречиви и от тях не се установява категорично какъв е видът и съставът на стоката – предмет на митническа декларация MRN № 22BG002002005080450R0/20.05.2022 г., съдът е следвало по служебен почин да събере допълнителни доказателства в тази насока, включително и да назначи тройна химическа експертиза, предвид направеното от ответната по делото страна оспорване на заключението на единичната такава. Като не е сторил това, районният съд не е изпълнил вмененото му в чл. 13, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН служебно задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Пропускът му да събере и оцени всички необходими и относими доказателства за изясняване на релевантните за спора факти представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като чрез изясняването им би могло да се достигне до други фактически и правни изводи.

Съдът е бил длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства и доказателствени средства административнонаказателното обвинение – извършено ли е административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Като не е сторил това с всички необходими за решаването на спора доказателства и не е положил усилия да изясни фактическата обстановка по случая, районният съд е пренебрегнал основно свое задължение, каквото е служебното разкриване на обективната истина, независимо от процесуалното поведение на страните. Вследствие на допуснатото от въззивния съд пасивно поведение, той е изградил правните си изводи без да прояви нужната активност за установяването на релевантните за спора факти и е постановил съдебен акт в нарушение на процесуалните правила, който следва да бъде отменен по реда на касационния контрол по глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Тъй като предвид забраната по чл. 220 АПК касационният състав не може да реши делото по същество, то следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото, освен дадените по-горе указания за обсъждане на всички относими към установяването на обективните характеристики на стоката писмени доказателства, Районен съд – Варна следва да съобрази и решение от 15.06.2023 г. по дело С-292/2022 на СЕС. Ръководейки се от него и при отчитане спецификата на поставения за разглеждане правен спор, както и извършеното оспорването на първоначално назначената съдебно – химическа експертиза, въззивният съд следва при новото разглеждане на делото да назначи тройна съдебно – химическа експертиза, която да установи: 1/ дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането, в който случай съгласно т. 48 от решението по дело С-292/22 стоката следва да се класира в позиция по КН 1517; 2/ дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати – т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране.

Едва след изясняване на фактическата обстановка съдът следва да извърши преценка извършено ли е от „Милки груп БИО“ ЕАД нарушението, за което е санкционирано с издаденото от директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ наказателно постановление № BG2022/2000-178/НП от 25.11.2022 година.

При този изход на спора въпросът за разпределянето на отговорността за разноски в касационната инстанция следва да бъде разрешен от въззивния съд при новото му произнасяне по въззивната жалба.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 861/06.06.2023 г. по н.а.х.д. № 6/2023 г. на Районен съд – Варна, IV състав.

ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ делото на Районен съд – Варна при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: