РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 182
гр. Пловдив, 20 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3157 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава
десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
2. Образувано е
по жалба на от Ю.Х.Т., с ЕГН **********,***,
против Заповед № ЗСПД/Д-РВ-А/2836/31.07.2019 г. на Директора на ДСП – Асеновград,
потвърдена с Решене № 16-РД-0068/01.10.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция “Социално подпомагане” (РДСП) – Пловдив, в частта, с която е
отпусната месечна помощ за детето Т.Н.В. на основание чл. 8д от ЗСПД в размер
на 465 лв. за периода 01.07.2018 г. – 30.11.2018 г. и в размер на 425 лв. за
периода 01.12.2018 г. - 30.06.2019 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния
акт, като се претендира неговата отмяна от съда в оспорената част. Твърденията
са, че в случая жалбоподателката има право на месечна помощ за отглеждане на
дете с трайно увреждане от 1-во число на месеца, през който е определена датата
на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година
назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация.Претендират се
сторените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция “Социално подпомагане“ - Асеновград, чрез процесуалния си
представител, в писмено становище оспорва жалбата и иска същата да бъде
отхвърлена. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен
срок по чл. 149, ал. 3 от АПК, и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. Пред Директора на Дирекция
”Социално подпомагане“ – Асеновград е образувано административно производство, повод
за което е било подадено от жалбоподателката заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-РВ-А/2836/01.07.2019
г., с което същата е претендирала заплащане на месечна помощ за отглеждане на
дете с трайно увреждане, съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД. С въпросното заявление-декларация
Т. е декларирала, че не е омъжена, че има дете – Т.Н.В. с ЕГН **********, родено
на *** г., което е с трайни увреждания съгласно ЕР на НЕЛК № 1275/110 от
17.06.2019 г., определящо 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ със
срок до 01.02.2020 г.
6. При тази фактическа обстановка, е издадена и
оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-РВ-А/2836/31.07.2019 г. на Директора на Д "СП" – Асеновград, с която на Ю.Т. е отпусната
месечна помощ по реда на чл. 8д от ЗСПД в размер, както следва:
- 465 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 30.11.2018 г.
- 425 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2019 г.
- 930 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 29.02.2020 г.
Общия размер на отпуснатата и начислена за месец юли 2019 г. помощ е в
размер на 6230 лв.
Като мотиви в заповедта е посочено, че във връзка с чл. 7, ал. 8 от ЗСПД,
размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с увреждания за периода от
01.12.2018 г. до 30.06.2019 г. (за минал период) е определен като от него са
приспаднати получените месечни помощи за дете по реда на чл. 7 от ЗСПД в размер
на 280 лв.
7. Процесната
заповед на Директора на Д "СП" – Асеновград е обжалван от Белчева пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с Решение № 16-РД-0068/01.10.2019 г. е отхвърлил жалбата ѝ. За да постанови този резултат Директорът на РДСП - Пловдив е възприел
следното от фактическа и правна страна:
За 2019 г. размерът на помощта по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за дете с
определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно
намалена работоспособност е 930 лв. /чл. 63, ал. 15, т. 1 от Закона за
държавния бюджет за 2019 г./
Детето Т.Н.В. е освидетелствано от втори състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив*
АД с ЕР на ТЕЛК № 1309/039 от 28.02.2019 г., с което са определени 30 % вид и
степен на увреждане за срок до 01.02.2021 г., с дата на инвалидизиране
28.06.2018 г. ЕР на ТЕЛК е обжалвано, като НЕЛК се произнася с експертно
решение № 1275/110 от 17.06.2019 г., с което се отменя и издава ново решение по
вид и степен на увреждане и срок на инвалидност и се потвърждава ЕР на ТЕЛК по
останалите поводи: определя се 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ
със срок 01.02.2020 г.
Ю.Т. подава заявление-декларация за отпускане на помощ по чл. 8д от ЗСПД на
01.07.2019 г., с което е прието, че е спазен срокът, регламентиран в чл. 8д,
ал. 8 от ЗСПД. Датата на инвалидизиране на детето в ЕР на НЕЛК е 28.06.2018 г.,
поради което помощта е отпусната от 01.07.2018 г. (една година назад, считано
от месеца на подаване на заявлението).
Формиран е извод, че размерът на помощта е определен в съответствие с чл.
8д, ал. 7 и ал. 8 от ЗСПД, както следва:
- 465 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 30.11.2018 г. - 50 на сто от размера
на помощта, определен по реда на чл. 8д, ал. 3 за съответната година или 50 на
сто от 930 лв.;
- 425 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2019 г. - 50 на сто от
размера на помощта, определен по реда на чл. 8д, ал. 3 за съответната година
или 50 на сто от 930 лв., намален със сумата от 40.00 лв. - отпусната и
изплатена месечна помощ по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за посочения период;
- 930 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 29.02.2020 г. - пълният размер на
помощта.
Констатирано е, че месечната помощ за отглеждане на дете с трайни
увреждания е опусната съобразно чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД до изтичането на срока,
определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК - до 29.02.2020 г., което е в
съответствие и с чл. 69, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на
работоспособността.
При това положение е формиран крайният извод за законосъобразност на
оспорената пред Директора на РДСП – Пловдив Заповед №
ЗСПД/Д-РВ-А/2836/31.07.2019 г.
IV. За правото :
8. В случая оспореният административен акт – Заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Асеновград, е постановен от
материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила.
Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти, не се формира
между страните по делото. Спорът по делото е правен и се концентрира относно
приложението на материалния закон.
9. С оглед правилното разрешаване на текущия
административноправен въпрос, е необходимо да бъде съобразено следното:
Месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна
възраст по чл. 8д от ЗСПД е една от видовете помощ по чл. 2, ал. 3 от закона и
по-конкретно тази по т. 3, която се отпуска на родители (осиновители), когато
отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при
условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане
извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Както е
посочено в чл. 8д, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПД целта на този вид помощи е да
подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна
среда и тяхното социално включване, и се предоставят за задоволяване на
основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни
увреждания.
Помощта се отпуска от началото на месеца, през който е подадено
заявлението-декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение
на ТЕЛК/НЕЛК (ал. 7).
В ал. 8 на чл. 8д от закона е предвидено, че месечната помощ по ал. 1 се
отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на
инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на
заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на
решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на
заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на
ал. 3 за съответната година.
10. Волята на законодателя в последната цитирана
разпоредба е ясна и небудеща съмнение. Действително, месечната
помощ по чл. 8д, ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е
определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, която в
случая е 28.06.2018 г., но само ако заявлението-декларация е подадено в рамките
до една година от тази дата, какъвто не е настоящия случай. Както вече бе
казано, заявлението-декларация е подадено на 01.07.2019 г. и едногодишния срок,
в който законът допуска отпускане 50 на сто от
обсъжданата помощ преди подаването му, започва да се брои именно от
месец юли 2019 г., т.е. процесната месечна помощ следва да бъде отпусната от
01.07.2019 г., така както е сторил ответният административен орган.
Изложеното налага да се приеме, че началната дата на помощта правилно е
определена от административния орган, а претенцията на Т. за отпускането й от
по по-ранен момент е неоснователна.
11. Правилно е определен и размерът на отпусната помощ
за спорните по делото периоди, а именно:
- За периода от 01.07.2018 г. до 30.11.2018 г. месечната
помощ е определена в размер на 465 лв., представляващ 50 на сто от 930 лв. - размера
на помощта, определен по реда на чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД във връзка с чл. 63, ал.
15, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г.;
- За периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2019 г.
месечната помощ също е определена в размер на 465 лв., представляващ 50 на сто
от 930 лв. - размера на помощта, определен по реда на чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД във
връзка с чл. 63, ал. 15, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2018 г. и чл. 62, ал. 15, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за
2019 г.
Неправилно обаче от този размер е приспаданата сумата от 40.00 лв.,
представляваща отпусната и изплатена на Т. месечна помощ за отглеждане на дете
до завършване на средно образование по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за посочения
период и като краен резултат на жалбоподателката е изплатена месечна помощ в
размер на 425 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
30.06.2019 г.
12. Между страните не е спорно, че МП по чл. 7 от ЗСПД
е правомерно получена от Т. за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2019 г. и че
през този период на същата не е била отпусната МП по чл. 8д от закона.
Действително в разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от ЗСПД е предвидено, че при
условията на ал. 1 или ал. 2 и 3 месечната помощ (МП) се предоставя за дете с
трайно увреждане само в случай, че за детето не се получава месечна помощ по
чл. 8д. Тази разпоредба обаче, визира отрицателна предпоставка за предоставяне на МП по чл. 7 (за детето да не се получава месечна помощ по чл. 8д), а не основание за възстановяване на вече
изплатени и то напълно правомерно месечни помощи по чл. 7 в хипотезата
на чл. 8д, ал. 8 от закона и по-конкретно в периода „от 1-во число на месеца, през който е определена датата на
инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година
назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация“.
Изплатените през този период МП, според настоящия съдебен състав имат
компенсаторен характер. Компенсаторният характер на въпросното плащане
произтича от това, че размерът му е определен като % от МП по чл. 8д, ал. 3 от
ЗСПД и се изплаща за точно визиран период като законодателят не е предвидил
настъпването на конкретен факт или събитие, които трябва да бъдат установени,
за да се определи началния момент, от който компенсаторното плащане става
дължимо, освен разбира се датата на инвалидността. Следователно, изплащането му
за обсъждания период не е поставено в зависимост от изплащането на други помощи
предвидени в закона през този период.
В случая отпускането на МП по чл. 8д ЗСПД от 01.07.2019 г. е основание
единствено за прекратяване на месечните помощи по чл. 7 от закона, но не и за
възстановяване на вече изплатените такива (в резултат на отпусната впоследствие помощ по чл. 8д). В подкрепа на този извод е както разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 от ППЗСПД (според която месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование се прекратяват от
първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за
отпускането им), така и нормата на чл. чл. 14,
ал. 2 от ЗСПД, според която възстановяване на получена семейна помощ е
допустимо само в случай на установена
недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал.
4, чл. 8в, ал. 6 и чл. 10а, ал. 7 (какъвто настоящия не е) въз основа
на мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със
законната лихва, издадена от директора на дирекция "Социално
подпомагане".
13. Следователно, ако в конкретния случай Директорът
на Дирекция "Социално подпомагане" - Асеновград счита, че
предоставената месечна помощ по чл. 7 ЗСПД на Т. за периода от 01.12.2018 г. до
30.06.2019 г. е недобросъвестно получена следва да издаде мотивирана заповед за
нейното възстановяване по реда на чл. 14 от ЗСПД, която подлежи на
самостоятелно обжалване, а не да прихваща тази сума с процесната заповед.
Подобен подход е недопустим, доколкото разглежданите разпоредби са
императивни, поради което е немислимо каквото и да било разширително тълкуване.
Само за пълнота следва да се добави, че ако законодателят е предвиждал
някаква обвързаност между изплащането на МП по чл. 7 от ЗСПД и компенсаторното
плащане по чл. 8д, ал. 8 от закона, то той щеше изрично да укаже това, така
както изрично е указано в чл. 14 ЗСПД възстановяване на получена
семейна помощ в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в,
ал. 6 и чл. 10а, ал. 7.
14. Изложените до тук съображения обосновават крайния
извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в частта, с
която на Ю.Х.Т. е отпусната месечна помощ за детето Т.Н.В., на основание чл. 8д
от ЗСПД в размер на 425 лв. за периода 01.12.2018 г. - 30.06.2019 г. Той ще
следва да бъде отменен в посочената част. Доколкото естеството на акта не
позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество от съда, то
след отмяната на оспорената заповед, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото
следва да бъде изпратено като преписка на Директор на Дирекция “Социално подпомагане“ – Асеновград за ново
произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-РВ-А/2836/01.07.2019 г.,
подадена от Ю.Х.Т., в частта досежно размера на месечната помощ по
чл. 8д от ЗСПД за детето Т.Н.В., за периода 01.12.2018 г. - 30.06.2019 г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закон.
В останалата част жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
15. При посочения изход на спора, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, на жалбоподателката, се дължат извършените разноски по
производството съобразно уважената част от жалбата. Те се констатирах в размер
на 449 лв. - съответната част от заплатеното възнаграждение за един адвокат.
16. Неоснователно е и не следва да бъде
уважено искането на административния орган, отправено в представеното писмено
становище, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в настоящото
съдебно производство Директорът на Д“СП“ - Асеновград не е бил представляван от юрисконсулт. В този смисъл е трайно
установената практика на Върховния административен съд на Република България
(Решение № 106 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2012 г., VI о., Определение № 11033 от 2.08.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 15521/2010 г., VIII о., и много др.).
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ-А/2836/31.07.2019
г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Асеновград, потвърдена с
Решене № 16-РД-0068/01.10.2019 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане”–
Пловдив, в частта, с която на Ю.Х.Т., ЕГН **********
е отпусната месечна помощ за детето Т.Н.В., на основание чл. 8д от ЗСПД в
размер на 425 лв. за периода 01.12.2018 г. - 30.06.2019 г.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – Асеновград, за ново произнасяне по заявление-декларация
вх. № ЗСПД/Д-РВ-А/2836/01.07.2019 г., подадена от Ю.Х.Т., в частта досежно размера на месечната помощ по чл. 8д от ЗСПД за
детето Т.Н.В., за периода 01.12.2018 г. - 30.06.2019 г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закон.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от Ю.Х.Т., с ЕГН **********,***, против Заповед №
ЗСПД/Д-РВ-А/2836/31.07.2019 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”
– Асеновград, потвърдена с Решене № 16-РД-0068/01.10.2019 г. на Директора
на Регионална дирекция “Социално
подпомагане”– Пловдив, в частта, с която на Ю.Х.Т. е отпусната месечна
помощ за детето Т.Н.В., на основание чл. 8д от ЗСПД в размер на 465 лв. за
периода 01.07.2018 г. – 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати
на Ю.Х.Т., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 449 лв., представляваща съответната
част от заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: