Р Е
Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година
2018 Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение На осми наември
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станчо Савов
ЧЛЕНОВЕ:Светлозар Георгиев
Светла
Даскалова
Секретар Даниела Тодорова
Прокурор –Антония
Иванова
като разгледа докладваното
от съдия Савов ВНОХД №981 по описа на съда за 2018 г.,за да се произнесе взе
предвид:
Предмет на въззивното производство
е присъдата №175 по НОХД №1762/2018г. по
описа на РС-Варна, втори състав, постановена на 19.06.2018г. с която подсъдимата К. А. П. родена на ***г.
в Р.Молдова , с българско гражданство, живуща *** с ЕГН:********** е призната за виновена в това, че през
периода от 22.07. 2011г. до неустановена дата през месец април 2014 г. в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила и поддържала у Б.П. и Н. П. заблуждение, че в
качеството на собственик и управител на „A. Х. България“ ЕООД и изпълнител по
сключен договор № D 066 / 22. 07. 2011 г., ще изработи и реализира интериорен
проект, заедно със закупуването на мебели и извършването на необходимите
строително – монтажни работи в жилище, находящо се в гр. Варна, к. к. „Златни
пясъци“, апартамент – хотел „Златна котва“, вх. А, партер, ап. 23 А и с това
причинила на Б.П. имотна вреда в размер на 293 374. 50 лв. /двеста
деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири лв. и петдесет ст./,
левовата равностойност на 150 000 евро /сто и петдесет хиляди евро/, като
сумите са преведени от сметка на Б.П. на три транша, както следва: на 26. 07.
2011 г. – 70 000 евро, на 21. 05. 2013 г. – 50 000 евро и на 25. 06.
2013 г. - 30 000 евро, по сметка на дружество „A. Х. България“ ЕООД, в
„Юробанк България“ АД, като причинената вреда е в големи размери, поради което
и на осн. чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54,
ал. 1 от НК на подсъдимата П. е наложено
наказание лишаване от свобада за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
С присъдата е уважен предявеният
граждански иск, като подсъдимата К. П. е
осъдена да заплати на гр. ищец Б.П. сумата от 293 374. 50 лв. /двеста
деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири лв. и петдесет ст./,
представляваща имуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието – месец април 2014 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В жалбата на подсъдимата чрез адв.П.У.
*** се твърди, че съдът не е изследван напълно дали подсъдимиата владее добре
български език, не е установено с категоричност, че подсъдимата е получила
лично сумата от 150 хиляди евро, твърди се, че не е налице умисъл при
извършване на престъплението, че
изпълнеинето на проекта е започнало, тъй като са започнали строително монтажни
работи и са купени мебели. Твади се също, че е налице формално обсъждане на
доказателствата в мотивите на първата инстанция, което е равнозначно на липса
на мотиви. Прави искане за отмяна на така постановената осъдителна присъда
и признаване на подсъдимата за невиновна
по обвинението за което е предадена на
съд.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от адв. адв.У., като се излагат и
допълнителни аргументи , като основно се твърди, че деянието за което
подсъдимата е предадена на съд е несъставомерно, като се моли за оправдаване на
П..
Подсъдимата П. в съдебно заседание
дава обяснения пред въззивната инстанция, като твърди, че е започнала
изпълнението на договора, /като цитира какви мебели е купила за обзавеждане на
апартамента на П./, но поради
здравословни причини, а в последствие и поради изпадане на дружеството в
неплатежоспособност не е успяла да изпълни договора. Не отрича, че е взела
парите преведени по сметка на представляваното от нея дружество. Навежда
твърдения , че е купила вещи предназначени за обзавеждане на апартамента на П.
за около 100 хиляди лева/ 50 хилади евро/. Не може да даде обяснение за кокво
са похарчени остатъка от получените от св.П.
парични средства до 150 хиляди евро.
Депозирана е жалба и от частния
обвинител Б.П., чрез адв.П.В., като се моли първоинстанционната присъда да бъде
изменена, като размера на наложеното наказание бъде увеличен, както и да не
бъде прилаган чл.66 ал.1 от НК, а подсъдимата да търпи наложеното й наказание
ефективно.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.В., като се излагат и
аргументи противни на защитата на подсъдимата, а именно се твърди, че
подсъдимата е извършила престълението за което е предадена на съд, като отново се моли размера на наложеното
наказание да бъде увеличен, както и да не бъде прилаган чл.66 ал.1 от НК.
В последната си дума подсъдимата П.
моли да бъде оправдана.
Представителя на варненска окръжна прокуратура в съдебно заседание
поддържа протеста, като излага, че наложеното на подсъдимата наказание следва да бъде увеличено, както и
че не следва да бъде прилаган чл.66 ал.1 от НК, а наложеното наказание следва
да бъде търпяно ефективно в местата за лишаване от свобода.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на
основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за установено
следното:
В съответствие с всички събрани по
делото доказателства относими към предмета на доказване, първоинстанционния съд
е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата П. живеела трайно в Р.България от 2002г., като била получила
и българско граждаство. Тя била едноличен собственик и управител на дружеството
,,A. Х. България ЕООД,, като едиствено и само тя се разпореждала с финасите на
дружеството.
През месец октомври 2009г. свидeтеля Б.П. купил недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, хотел „Златна
котва“, вх. А, партер, № 23 А, но който заедно със съпругата си свид. Н. П.
решили да извършат ремонт.
Свид. П. разбрал от свой познат, че подсъдимата извършва ремонти на
жилища и ги обзавежда, поради което и се свързал с нея за ремонта на жилището
което бил купил.
На
22. 07. 2011 г. в гр. Варна, свид. Б.С.П. сключил договор за разработка и
реализация на интериор № D 066 от същата дата с „A. Х. България“ ЕООД,
представлявано от подс. К.А.П., която, като изпълнител по договора приела да
разработи интериорен проект, да предложи оферта за всички „артикули“ и
строително – монтажни работи и след одобряването, да осигури реализация.
Възложителят по договора приел да заплати за горното общо 100 000 евро, на
три транша, а именно първи 70 000 евро, втори 20 000 евро и трети 10 000
/десет хиляди/ евро, като крайния срок за изпълнение бил 15.05. 2012г.
На 26. 07. 2011 г. свид. П. превел първия транш от договорената сума, а
именно 70 000 евро. След това плащане
между страните била водена кореспонденция с оглед предмета на договора,
като подс. К.А.П. убедил свид. Б.С.П. и свид. Н. Д. П., че се работи по него. С оглед реализацията му и допълнителни строително монтажни работи
подс.П. поискала, убедила сем.П. и съответно получила допълнителни парични
средства в размер на 50 000 евро т.е. крайната цена която била договорена
станала 150 хиляди евро.
През
цялото време, а имено непосредствено след сключване на договора и в
продължителен период след това подс.П. водела активна кореспонденция със
семейство П., които живеели постоянно в Русия, че по изпълнението на договора
се работи активно, а именно, че в апартамента се извършват строително монтажни работи от
различни специалисти, купува се различно оборудване за жилището, както и че се
извършват различни други дейности по реализация на договора.
В
процеса на водената кореспонденция свид. Б.П. се съгласил с така предложеното
от подсъдимата увеличение на
първоначално договорената цена, като на
21. 05. 2013 г. превел 50 000 евро, а на 25. 06. 2013 г. още 30 000
евро, т. е. общата сума, платена от него за реализацията от страна на
подсъдимата на договореното между тях
станала 150 000 евро, равностойност на 293 374. 50 лв.
Междувременно в апартамента собственост на св.П. от страна на подсъдимата
в качеството на едноличен собственик на дружеството изпълнител на проекта бил извършен единствено демонтаж на налично
обзавеждане, като нищо от говореното между страните по договора на практика не
било изваршено по апартамента.
На неустановена дата през м. април 2014 г. в гр. Варна, се провела среща
срещу между подс. П. и свид. Н. Д.П., на
която подсъдимата обяснила, че ремонта се бави с оглед нейни лични здравословни проблеми.
Свидетелката
П. се усъмнила в заявеното от
подсъдимата, като пожелала да види състоянието на недвижимия имот. При
посещението установила, че практически ремонт не бил започнат. Премахнати били
само мебелите и плочките от санитарното помещение, като никакви строително
монтажни работи не били извършвани, като било установено, че на практика
договореното между страните не било свършено и че всички уговорки и
кореспонденция водена между подсъдимата и сем.П. са били само на ,,хартия,, а
на практика ремонтни дейности по жилището от страна на подсъдимата не били
извършвани. Установявайки, че договорът
на практика дори не е започнал да се изпълнява сем.П. разбрали, че подсъдимата
ги е мамила през цялото време , а именно от момента на сключване на договора
22.07.2011г. до момента в който са установили състоянието на жилището си през
месец април 2014г., поради което за станалото били уведомени органите на реда,
като било образувано досъдебно производство.
Първоинстанционният съд е приел за
установена гореизложената фактическа обстановка на база обективен анализ на
всички събрани по делото доказателства и е направил законосъобразен извод, че
осъществяването на престъплението от подсъдимата
е доказано по безспорен начин по мотиви, които въззивната инстанция споделя
изцяло, поради което и счита, че не следва да
ги преповтаря.
Настоящия
въззивен състав счита, че първоинстанционния съд е оценил
детайлите по повдигнатото обвинение, като е направил законосъобразен извод,
че извършеното от
подсъдимата престъпление
осъществява признаците на чл. 210, ал.
1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1
от НК
От събраните по делото доказателства ценени в
своята съвкупност и взаимовръзка по
категоричен начин се установява, че
съставът на това престъпление е осъществен от подсъдимата както от
обективна, така и от субективна страна.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл.
Приетата за установена фактическа обстановка категорично сочи, че за подсъдимата е била налице специфичната предвидена от
закона цел - да си набави имотна облага. Нейните действия спрямо свидетелите Б.П.
и Н. П. са характерни за така нареченото
„използване на договорни отношения с измамлива цел", при които
деецът поначало няма намерение да изпълнява своите задължения по съответния
договор. Именно наличието на измамлива цел за получаване на неследваща се
договорна облага се обективира чрез конкретно установените действия по
въвеждане в заблуждение на възложителите
по договора от страна на подсъдимата относно изпълнението му. Подсъдимата
целенасочено е формирала у всяко от пострадалите лица неверни възприятия, че
договорът се изпълнява прецизно и
качествено, кото изпълнението му е започнало веднага след сключването му и се
изразява в извършването на различни строително монтажни работи по обекта. За да затвърди заблуждението у пострадалите,
че договарат се изпълнява в срок и качествено
подсъдимата дори е стигнала до там, да поиска изменение на договора относно
крайната цена, като е поискала още 50 хиляди евро над първоначално договореното
с мотива, че са нужни допълнителни средства за извършваните на строително
монтажни работи и по добро, качествено и
допълнително оборудване на жилището на П., като в действитнелност по
жилището на П. нищо не се е работело.
В съответствие с констатацията за изначално липсващото намерение за
подсъдимата да осъществи поетото задължение по измамливо сключения договор е и
липсата както на действия по започване реално
на ремонта /дори след изтичане на
договорения срок/, така и на доставка на обекта макар само на минимална част от необходимите
материали, за чието набавяне всъщност подсъдимата е поискала и е получила предварително сумата от
150 хиляди евро.
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи имуществените
права на гражданите.
В допълнение по отношение на извършеното от подсъдимата П. престъпление и
за прецизност настоящия съдебен състав
намира за необходимо да отбележи следното:
От обективна страна измамата, като престъпление санкционирано с
цитираният текст на НК, се характеризира с няколко особености.
Тя има два предмета на посегателство - заблудените физически лица и
ощетеното имущество. В случая подсъдимата безспорно е била наясно, че семейство
П. не живеят постоянно в Р.България, не са
много наясно с цените на строително монтажнате работи, както и че няма
да контролират в продължителен период от време изпълнението на договора. За да ги убеди в своята коректност, тя през
цялото време е водела със св.П. и
съпругата му активна кореспонденция /лично и чрез служителите си/ в
която ги уверявала, че по изпълнението на договора се работи активно и
качествено. Въвеждайки в заблуждение
свидетелите П. тя успяла да осъществи целта си, а именно да набави за себе си
имотна облага и съответно е ощетила пострадалите със сумата в размер на
150 000 евро.
Съдът намира, че подсъдимата е използвала обстоятелството, че
пострадалите не живеят постоянно в
България, че тя е руско говоряща, а те също,
което ги прави донякъде доверчиви
и лесно манипулируеми.
Изпълнителното деяние в конкретния казус се изразява във въвеждане в
заблуждение на свидетелите Б.П. и Н. П., като подс.П. ги убедила, че изпълнява точно сключения
договор още веднага след сключването му, като в крайна сметка целта и е
била да изпълни намеренията си, а именно
да получи имотна облага.
Съдът намира, че подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието си, предвиждала е настъпването на съставомерните последици и е целяла
именно тяхното настъпване - да набави за себе си имотна облага в посочения вече
размер.
Този извод съда прави въз основа на обективно установените действия,
извършени от подсъдимата, като възраженията на адв.У., че подсъдимата е
извършила една гражданско правна сделка, че е започнала да изпълнява
договора и че липсва от нейна страна
измамлива цел от деянието й, са несъстоятелни. Твърденията, че подсъдимата е започнала
изпъление на договора са несъстоятелни, тъй като по делото няма доказателства в
тази насока - по жилището на сем.П. не са извършени никакви строителни монтажни
работи, нито в него са поставнени някакви мебели или оборудване.
Обстоятелството, че подсъдимата твърди, че е купила част от мебелите за
обзавеждане на жилището на П. съдът приема единствено и само като защитна нейна
позиция, неподкрепена от доказателствата по делото. Факт е, че вещи от
страна на подсъдимата са
били оставени в склад под наем,
които в последствие били продадени от
съдебен изпълнител поради неплащане на наемна цена за складовото помещение от
страна на подсъдимата, но в същото време тези вещи по никакъв начин не могат да
се свържат с мебелите и оборудването които са следвало да бъдат вложени /поставени/
в жилещето на сем.П.. Подсъдимата е
имала и други обекти които била наела за
ремонт и обзавеждане/ видно от показанията на свидетелите – служители в
дружеството/, като същата е поръчвала с контейнери различни мебели и
оборудване, които в последствие предлагала на клиентите си за обзавеждане на
жилищата им, но в процесния случай доказателства за идентичност на мебели
купени точно за жилището на сем.П. липсват.
Съдът намира, че действията на подсъдимата са точни, ясни и последователни.
Тя най-напред е сключила договора, след което със съзнанието, че сем.П. са в
Русия е започнала активна кореспонденция с тях по отношение на интериорен
проект и различни детайли по изпълнение на договора, кото е поддържала у тях
постоянното заблуждение, че по изпълнението на договора се работи. Дори нещо
повече, убедила е Б.П. да и приведе по сметка допълнително 50 хиляди евро извън
първоначално договореното – при положение, че преди това и към него момент нищо
по ремонта на жилището на сем.П. не е било извършено и не се извършвало.
Съдът не възприема твърдението навеждано от защитата, че инкриминираното деяние предмет на воденото
наказателно производство не е наказателно правна измама по смисъла на чл.209 и
сл. от НК, а е представлява легална гражданска сделка, като подсъдимата не
следва да носи на наказателна отговорност.
При анализ на действията на подсъдимата съдът направи извод, че
поведението й е съставомерно и същото не представлява осъществена гражданска
сделка или гражданско правна измама. При съпоставката на гражданско правната
измама и измамата по чл.209 и сл. от НК могат да бъдат отграничени различни
елементи на съответните правни фигури. При гражданско правната измама деецът
има за цел не реализиране на имотна облага, кореспондираща с причиняване на
имотна вреда на съконтрахента, а единствено сключване на договор при създадена
невярна представа по отношение на част от неговите елементи. При този вид измама не е необходимо осъществяването
на разпоредително действие от страна на съконтрахента, а единствено постигане
на съгласие по отношение на основните елементи на договора и неговото
сключване.
Наказателно правната измама представлява типично резултатно престъпление,
като същото, съгласно практиката на
съдилищата и правната теория е довършено с извършване на имуществено
разпореждане, респективно реализиране на имотна облага от извършителя. При това
престъпление сключването на договор не е в основата на изпълнителното деяние, а
то е само начин за постигане на
основната цел на дееца, свързана с имуществена облага. Именно субективното отношение и конкретните
предприети от него действия дават основание да бъде правена преценка дали
поведението му може да бъде преценено като наказателно правна измама.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимата е възбудила у свидетелите –
сем.П. заблуждение по отношение на изпълнението на договора, като ги е убедила
че действа добросъвестно, качествено и в срок, като обаче тези нейни действия са
били насочени единствено към постигане на предварително определената цел -
реализиране на имуществена облага.
Подсъдимата е извършила множество действия, насочени към постигане на
посечения в чл.210 вр. чл.209 от НК
резултат. В инкриминирания случай подс.П.
от първия момент е съзнавала и е имала изградена ясна представа с какви
действия следва да постигне желаната от нея цел. Именно затова съдебния състав
прие, че действията на подсъдимата
представляват наказателно правна измама и те са съставомерни именно по
текста на чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК- предвид и размера
на причинената вреда.
Следва също така да се направи разграничение на извършеното от
подсъдимата деяние от деянието по така наречената пасивна измама по смисъла на
чл.209, ал.2 НК.
Според разпоредбата на чл.209, ал.2 НК „Който със същата цел използва
заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини
нему или другиму имотна вреда, се наказва с…“, като изпълнителното деяние
на пасивна измама се изразява в
използване на заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого. То се осъществява чрез бездействие -
неуведомяване за допусната грешка.
За разлика от активната измама, където деецът съдейства за
заблуждаването, тук деецът само не му противодейства. Той недобросъвестно оставя другиго да се
разпореди и да причини по този начин на себе си или на трето лице имотна вреда.
Деецът нито възбужда, нито поддържа това състояние, а само се възползва от
него- което в случая не е налице.
С оглед на гореизложеното правилно районния съд е приел, че обвинението спрямо подсъдимата е доказано по несъмнен начин,
поради което и правилно подсъдимата е призната за виновна по така предявеното й
обвинение, като настоящия съдебен състав
също така намира, че като размер
наложеното наказание за извършеното от
подсъдимата престъпление е адекватно и справедливо, като счита , че
именно такъв размер наказание ще изпълни целите на генералната превенция
предвидена в закона, поради което и присъдата
на РС Варна в тази й част е правилна.
Настоящия състав намира, че правилно първоинстанционния съд е приложел
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, като е отложил изтърпяването на наказанието
от една година и шест месеца определено на подсъдимата с три
годишен изпитателен срок.
Счита, че
предвид обстоятелството, че това
е първа престъпна проява на подсъдимата в нейния живот, която е изолирана до
мемента, като няма и данни за други
противообщестени прояви от нейна страна,
на същата следва да бъде даден шанс и същата да не търпи ефективно така
наложеното й наказанание, а същото следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Приема, както и районния
съд, че по този начин също ще бъдат постигнати
целите предвидени в закона, а именно
подсъдимата ще бъде превъзпитана да спазва установените в страната
правила и норми, като дори и наказанието
да не бъде търпяно ефективно в местата за лишаване от свобода, то пак ще бъдат постигнати целите на личната превенция
по отношение на подсъдимата, а и
генералната по отношение останалите членове на обществото също ще бъде
постигната.
В този смисъл искането на довереника на частния обвинител и
на представителя на прокуратурата за увелечение на така наложеното наказание на
подсъдимата и ефективното му изтърпяване е
неоснователно.
По отношение предявения граждански иск.
Както и първоинстанционни съд , така и настоящият съдебен състав намира,
че с оглед на факта, че подсъдимата е
призната за виновна в извършване на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК
то и граждански иск за обезщетение на претърпените от деянието
имуществени вреди правилно е приет за основателен
По отношение на уважения размер
настоящия съдебен състав намира че с оглед събраните по делото доказателства, / размера на получената сума по договора не
се оспорва от подсъдимата/ се
установява, че с извършеното подсъдимата е причинила на Б.П. имуществена
вреда в размер на 293 374. 50 лв. /двеста деветдесет и три хиляди триста
седемдесет и четири лв. и петдесет ст./ - левовата равностойност на
150 000 евро /сто и петдесет хиляди евро/, поради което и настоящия съдебен състав намира, че е
справедливо подсъдимата да компенсира пострадалия Б.П. за причинените от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума от момента на извършване на деянието
до окончателното изплащане на сумата.
Правилно районния съд е приел, че са налице предпоставките при които
предявения граждански иск следва да бъде уважен, а именно наличие на издвършено
деяние и неговата противоправност, наличие на вреда и причинна връзка и вина на подсъдимия.
По отношение на наведените от
защитника на подсъдимия твърдения за непълнота и донякъде формализъм на
мотивите на първоинстанционния съд, настоящия съдебен състав намира тези
възражения за неоснователни, като счита, че макар и кратки мотивите на съдията
от РС Варна отговарят на изискванията на закона и в достатъчна степен дават
отговори на въпросите които са били
поставени по делото.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения ,
допуснати от първоинстанционният съд, които да водят до отмяна на присъдата.
По изложените съображения
съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №175
по НОХД №1762/2018г. по описа на
РС-Варна, втори състав, постановена на 19.06.2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.