Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 657/8.4.2020г. Година 2020,…….. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав
на 19.02.2020 година
в публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
секретар: ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
присъствието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 3993 по описа за
2019 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от А.Б.К. от гр.Пловдив
срещу Решение №2084/14.11.2019г. по АНД №3582/2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив,ХХ н. с., с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ №19-1030-003859 от 03.05.2019г. на
Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив, с което на К. на основание
чл.183 ал.2, т.11 ЗДВП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
20 лева за извършено нарушение на чл.40 ал.1 от същия закон.
В жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за
неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител и не изразява становище
по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
дава заключение за основателност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – двадесет и първи
състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата
касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Настоящият състав установи, че с оспореното НП
№19-1030-003859 от 03.05.2019г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР –
Пловдив на К. на основание чл.183 ал.2, т.11 ЗДВП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП
за това, че на 08.04.2019г. около 17,20 часа в гр.Пловдив на ул.“Цоко Каблешков“№10 като водач на лек автомобил „Мерцедес“ ГЛК
220 ЦДИ с рег.№ ***, управлява посочения по-горе лек автомобил като при
движение на заден ход, не се е убедил, че пътят зад него е свободен и допуска
ПТП с материални щети с паркирания зад него лек автомобил „Мерцедес“ С 320 ЦДИ
с рег. №***, като допуска ПТП с материални щети.
За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че от една
страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване
от страна на К. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му
наказание съответства на осъществената от него противоправна
дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от административнонаказващия
орган.
Като е стигнал до тези правни изводи, ПРС е
постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено
и оспореното наказателно постановление против К., което е изцяло съобразено с
изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.
Изложените в касационната жалба възражения, че първоинстанционният съд е възприел една невярна фактическа
обстановка, съдът намира за неоснователни. Този съдебен състав, след като
провери всички събрани по делото, вкл. и по административнонаказателната
преписка доказателства намира, че правилно е установена фактическата обстановка
въз основа именно на тях. Ако е била налице възможност за събиране на други
доказателства, то такива не са посочени от страна на К., а само се правят
изводи, които обаче, се явяват обективно необосновани. В случая не са
ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно
вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение, т.е. липсват
доказателства, че на 08.04. 2019г. около 17,20 часа в град Пловдив на ул.“Цоко Каблешков“ № 10 К. като водач на лек автомобил „Мерцедес“
ГЛК 220 ЦДИ с рег. № *** не е допуснал ПТП с материални щети на паркирания зад
управлявания от него автомобил друг лек автомобил - „Мерцедес“
С 320 ЦДИ с рег. № ***.
Нещо повече, сам в касационната си жалба, а така
също и в жалбата пред ПРС и възражението срещу АУАН, К. твърди, че двата
автомобила са били паркирани на разстояние от два сантиметра и за това вина има
шофьорът на другия автомобил/„Мерцедес“ С 320 ЦДИ с рег. № ***/, който умишлено
бил спрял така, за да го затрудни в маневрирането. Не сочи обаче, на какво
разстояние самият той е паркирал зад лекия автомобил с марка „Ситроен“ с рег. №
*** и дали сам не се е поставил в това затруднено положение. Не се установяват
и твърденията да е паркирал правомерно на улицата пред собствения си офис,
доколкото както от свидетелските показания, така и от представените писмени
доказателства се установява, че е паркирал пред част от гараж, за който гараж
от една стана няма данни да е негов офис, а от друга паркирането пред входа на
гараж е забранено.
В този смисъл, настоящият съдебен състав напълно
споделя доводите на ПРС, че при съмнение от страна на К. за неправилно
паркиране от страна на водача на паркиралия зад него лек автомобил, е следвало
да сезира съответните органи и/или да намери човек, който да му оказва
съдействие при движението на заден ход, което обаче не е било сторено.
Във връзка с твърденията, че не осъществен
фактическият състав на чл.40 ал.1 ЗДвП следва да се посочи, че според правилото
на цитираната норма, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Съгласно
чл.123 ал.1, т.3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, е
длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието/т.1/.
При наличие на съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието/т.2/. При разногласия, участниците в произшествието, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания/т.3/.
В случая по делото не се формира спор, че К. е
напуснал местопроизшествието, освен това, са били налице и разногласия между
участниците в произшествието, поради което не е бил подписан двустранен
констативен протокол, в т.ч. и след предложение от страна на органите на МВР,
което обстоятелство е наложило съставянето на Протокол за ПТП № 1722669/08.04.
2019г., в който е отразено, че участник № 1/А.Б.К./ при движение/маневра/ назад
не се е убедил, че пътят зад него е свободен, като удря паркирания зад него
участник №2, допускайки ПТП с материални щети.
Протоколът е подписан от касационния жалбоподател и
между страните не се формира спор по релевантния за ангажиране на административнонаказателната му отговорност факт, а именно,
че е управлявал МПС без необходимото внимание, което обстоятелство евентуално
не му е позволило да забележи разположеното зад него друго превозно средство,
като при станалото ПТП са причинени и имуществени вреди. Че такива/имуществени
вреди/, макар и минимални са били допуснати, сочи всеки един от разпитаните
пред ПРС свидетели, освен това, в о.с.з., проведено на 19.02.2020г. в хода на
настоящото касационно производство, сам К. заявява, че: „…може би леко съм докоснал
неговата кола.“.
С това деяние обаче същият е осъществил от
обективна и субективна страна състав на нарушението по чл.183 ал.2, т.11 ЗДвП.
Посочените разпоредби изискват от водачите да управляват МПС по начин и с
внимание, които да им позволят да избегнат всякакви ПТП при движение на заден
ход и ако поради невнимание бъде извършено такова, следва да се счете, че е
налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11 ал.3 НК във връзка с чл.11 ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7 ал.1 ЗАНН,
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо.
Според ал.2 на чл.7 ЗАНН, непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на
чл.183 ал.2, т.11 ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. В този
аспект за налагане на административното наказание е ирелевантно
обстоятелството дали разположеното превозно средство зад управляваното от
оспорващия МПС е било паркирано правилно, респективно дали водачът му също е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, в който случай същият
ще подлежи на самостоятелно административно наказване.
Освен това, протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими
за механизма на ПТП, поради което съдът намира изложените в тази насока
възражения, също за неоснователни.
Все в тази насока, във връзка с възраженията,
изложени в касационната жалба, следва да се посочи, че за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, следва да се приеме това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му, и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид/арг. чл.93 т.9 НК във
връзка с чл.11 ЗАНН/. Не такъв обаче, е настоящият случай. В казуса деянието не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
административни нарушения от същия вид, предвид и характера на обществените
отношения, регулирани от Закона за движението по пътищата, свързани с опазване
живота и здравето на хората, както и тяхното имущество.
При това положение, деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 б.“а” ЗАНН. За пълнота
следва да се посочи, че не се установява и твърдяната от страна на касационния
жалбоподател липса „…на предходни правонарушения…“, доколкото, видно от представената
по административнонаказателната преписка Справка за нарушител/
водач, на същия неколкократно са били налагани
административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП.
При това положение, този съдебен състав намира, че
правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода
на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал
до единствения правилен извод, а именно, че се установяват изложените факти в
АУАН и основания на него последващ акт –
наказателното постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
С оглед на изложеното, не са налице касационните
основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221
ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№2084/14.11.2019г. по АНД №3582/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ н.
с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.