№ 237
гр. П., 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105876
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. А.А., срещу „***” АД, ЕИК:***, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439
от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 820.92 лева, представляваща остатък главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер № ***, находящ се в
гр. П., *** за периода от 29.01.2010 г. до 30.04.2011 г., за които суми в пола на ответника е
издаден изпълнителен лист от 20.05.2014 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и въз основа
на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Д.. Моли да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***” АД не е подал отговор на исковата
молба, и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А., която поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя
списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена
молба чрез ю.к. Максимова, моли съда да отхвърли предявеният иск, като им се присъдят
1
сторените по делото разноски. Противопоставят и възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
на 20.05.2014 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 550 от 30.01.2013 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищецът е бил
осъдена да заплати на „***“ АД сумата от 827.12 лева, представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от 29.01.2010 г. до 30.04.2011 г. включително, сумата от 150.80
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.01.2010 г. до 27.12.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 827.12 лева, считано от 29.01.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 71.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на „***“ АД от 03.06.2014 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е
образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Д.. В молбата на ответното дружество са посочени и
конкретни изпълнителни способи, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото до длъжника
е изпратена покана за доброволно изпълнение от 16.016.2014 г. получена от длъжника на
02.07.2014 г.
С молба от 28.07.2014 г. ищецът е поискал от ЧСИ да му бъде разрешено да изплаща
задължението си разсрочено по 150.00 лева месечно. По молбата длъжникът е превел по
сметка на ЧСИ сума от 130.00 лева на 29.07.2014 г., сума от 100.00 лева на 03.09.2014 г.,
сума от 75.00 лева на 13.09.2016 г. След тази дата няма други преводи извършени от
длъжника.
Със запорно съобщение от 02.12.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху получаваната от
ищеца пенсия от ТП на НОИ гр. П.. С писмо от 21.12.2015 г., ТП на НОИ – П. са уведомили
ЧСИ, че запорът не може да бъде изпълнен, тъй като лицето получава пенсия в размер по –
малък от минималната работна заплата за страната – 355.19 лева, и представлява
несеквестируемо вземане.
С писмо от 18.10.2022 г. ТП на НОИ – П. са уведомили ЧСИ, че върху пенсията на П.
С. Н. е наложен запор по изпълнително дело № *** г., считано от 01.11.20223 г., като
удръжката е определена в размер на 20.17 лева, съгласно чл.446, ал.1 от ГПК.
Няма данни изпълнителното дело да е прекратено от ЧСИ.
2
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
От приложения изпълнителен лист се установява, че същият е издаден въз основа
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с
изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие
на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.
Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
3
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 20.05.2014 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ С.Д. е образувано изпълнителното дело,
която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 20.05.2014 г. до образуване
на изпълнителното дело - 03.06.2014 г. е изминал период от около две седмици, поради
което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 22.08.2013 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Както вече бе посочено с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, и след като
със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното
производство е спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г.,
когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на
ОСГТК на ВКС. С обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е
прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.
Депозираната от ищеца молба от 28.07.2014 г. прекъсва давността на основание
4
чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като със същата ищецът е признал вземането по процесния
изпълнителен лист, но това прекъсване на давността е без правно значение, доколкото
същата е депозирана от ищеца при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, съгласно което давността спира да тече докато трае изпълнението, като
спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г., с обявяване на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
В случая видно от приложеното изпълнително дело, последното извършено от ищеца
плащане е на 13.09.2016 г. С извършеното плащане, на основание чл.116, б “а“ от ЗЗД, е
прекъсната давността. След тази дата няма други извършени действия по изпълнителното
дело, насочени към спиране или прекъсване на давността.
Съдържащото се в изпълнителното дело писмо на ТП на НОИ – П. от 18.10.2022 г., с
което са уведомили ЧСИ, че върху пенсията на П. С. Н. е наложен запор по изпълнително
дело № *** г., считано от 01.11.20223 г., като удръжката е определена в размер на 20.17
лева, съгласно чл.446, ал.1 от ГПК, то същото само по себе си не може да обоснове
прекъсване на давността, тъй като по изпълнителното дело няма данни след наложения
запор върху пенсията на длъжника със запорно съобщение от 02.12.2015 г. на ЧСИ, да е
налаган друг запор. Няма данни и взискателят по изпълнителното дело да е поискал
предприемане от страна на ЧСИ на следващи способи за принудително събиране на дълга,
или отново налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия. Няма данни и
взискателят да е възложил на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ извършване на съответните
действия по принудително събиране на дълга. Липсва и следващо запорно съобщение след
02.12.2015 г., от което да се направи извод, че ЧСИ е наложил нов запор върху получаваната
от длъжника пенсия. При това положение и следва да се приеме, че наложения запор е
произвел своето действие, считано от 01.11.2022 г., от когато са били налице условията за
неговото изпълнение, съответно получавана пенсия от ищеца е била в размер над
минималната работна заплата за страната, но няма следващ наложен запор който да
5
прекъсне давността. Следователно и по изпълнителното дело няма други извършени
действия след 13.09.2016 г. насочени към спиране или прекъсване на давността.
Видно от приложеното изпълнително дело, в продължение на две години, считано от
13.09.2016 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради
което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 13.09.2018 г., поради перемпция. В
съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. В случая изпълнителното дело не е прекратено от ЧСИ на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 13.09.2018 г., но това обстоятелство не се отразява на
горните изводи на съда, че перемцията е настъпила към 13.09.2018 г.
В горния смисъл и тъй като по изпълнителното дело липсват извършени действия
насочени към спиране или прекъсване на давността след 13.09.2016 г., то и от този момент е
започнала да тече нова пет годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла към
14.09.2021 г. При това положение и следва да се приеме, че процесните вземания са
погасени по давност, както към 26.06.2020 г., така и към датата на предявяване на иска –
12.10.2022 г.
Доколкото между страните няма спор, че след извършените от ищеца плащания по
изпълнителното дело е останала дължима сума в размер на 820.92 лева, представляваща
остатък главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот с абонатен номер № ***, находящ се в гр. П., *** за периода от 29.01.2010 г. до
30.04.2011 г., то и следва да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника
процесната сума, тъй като същата е погасена по давност.
По разноските:
Ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, за което е
представила и списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с представения списък
ищеца претендира присъждане на сумата в размер на 474.00 лева, от които сумата в размер
на 50.00 лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело, сумата от
400.00 лева – адвокатско възнаграждение, и сумата от 24.00 лева – такса препис на
изпълнително дело, които суми с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху
ответната страна. Ответникът е противопоставил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,
което съдът намира за неоснователно, тъй като заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията му
към датата на предявяване на иска.
Водим от горното, П. районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„***” АД, ЕИК:***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, че П. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД изпълнение на сумата от 820.92
лева, представляваща остатък главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот с абонатен номер № ***, находящ се в гр. П., *** за периода
от 29.01.2010 г. до 30.04.2011 г., за които суми в пола на ответника е издаден изпълнителен
лист от 20.05.2014 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Д., поради погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК:***, със седалище/адрес на управление: гр. П., *** ДА
ЗАПЛАТИ на П. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата в размер на 474.00
лева, представляващи разноски по производството за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, и такса препис на изпълнително дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7