Присъда по дело №2877/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 228
Дата: 9 юли 2013 г. (в сила от 25 юли 2013 г.)
Съдия: Веселина Тодорова Печилкова
Дело: 20135330202877
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 май 2013 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№ ...................                       09.07.2013 г                  гр. ПЛОВДИВ  

 

                                     В      И М Е Т О   Н  А     Н А Р О Д А

 

09.07.2013 г.                                                                       Град ПЛОВДИВ

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                       ХХVІ наказателен състав

На девети юли                                     две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                           

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛИНА ПЕЧИЛКОВА

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ВАЛЕНТИНА ГЮЛЕВА

                                                                        2. МАРИЯ ДРАКОВА

       

СЕКРЕТАР: ГЕРГАНА ПИТРОПОВА

ПРОКУРОР: МАГДА СИМЕОНОВА

като разгледа, докладвано от съдията НОХД № 2877 по описа за 2013г.

 

                                              П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА А.Т.Х. - роден на *** ***, в момента в З. – гр. П., българин, български гражданин, неграмотен, разведен, неосъждан, ЕГН ********** за  ВИНОВЕН в това, че на 25.07.2012 г. в гр.С., обл. П. е извършил действия – опипвал е пострадалата по гърдите и по седалището, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – В.А.Х., ЕГН **********, като деянието е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор над пострадалата, поради което и на осн. чл. 149 ал. 2 пр. 5 и пр. 6 вр. ал. 1 от НК във вр. чл 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58А от НК вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на осн. чл. 58А ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета или същото да се счита ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

На осн. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде ИЗТЪРПЯНО В ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ от ОТКРИТ ТИП.

 

На осн. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС така наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде ИЗТЪРПЯНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ.

 

На осн. чл. 59 ал. 2  във вр. ал. 1 т. 1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което А.Т.Х. е задържан с постановление на РП – Пловдив, считано от 05.04.2013 г. до 08.04.2013 г., както и времето, през което спрямо А.Т.Х. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 08.04.2013 г. до влизане на присъдата в сила.

 

На осн. чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА А.Т.Х., със снета по делото самоличност,  да заплати  по сметка на ВСС направените разноски по делото в размер на 215 /двеста и петнадесет/ лева.

 

         Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1./п/

                                                                                      

 

   2./п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Г.П.

 

 

 

Съдържание на мотивите

       МОТИВИ

По НОХД №2877/2013 г. по описа на Районен съд-П., ХХVІ н.с., с подсъдим  А.Т.Х. ***

 

Подсъдимият А.Т.Х. *** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.149 ал.2 пр.5 и пр.6 вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд,  и му наложи на осн. чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок, определен при балансиращи отговорността обстоятелства, като на осн. чл.58А от НК намали същия с една трета и постанови ефективно изтърпяване на наказанието. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.

Подсъдимият А.Х., редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното. Моли да му бъде наложено наказание, което да не изтърпява ефективно. Назначеният му в хода на досъдебното производство служебен защитник адв.П. моли съда, след като наложи на подзащитния му наказание “лишаване от свобода” за определен срок, да намали същия с една трета и да отложи изпълнението на наказанието за определен изпитателен срок.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

А.Т.Х. е роден на *** ***, в момента в Затвора – гр. П., българин, български гражданин, неграмотен, разведен, ЕГН **********.

         От приложената справка за съдимост /л.67 /, се установява, че Х. е неосъждан. Освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.

         Характеристичната справка на л.68 от досъдебното производство сочи, че подсъдимият няма криминални прояви. От прекратения си брак има три деца : Т. Х., З. Х. и В.Х., които не живеят при него.

Дъщерята на подсъдимия - В.Х., родена на *** г., е настанена в специализирана институция. По време на ваканции, включително и тази през лятото на 2012 г., пребивава в дома на баща си в гр.С., обл.П.ска, ул.Г.З. №**.  

         Вечерта на 25.07.2012 г. Х. употребява значително количество алкохол, след което се прибира в дома си и отива в спалнята. В същата стая спят децата му : В.Х., З. Х. и Т. Х., както и баба му - З. Х.. Подсъдимият ляга в леглото при дъщеря си В.Х. и започва да я опипва с ръце в областта на седалището и гърдите. Х. се събужда, опитвайки се да отблъсне баща си. Последният продължава да я опипва, поради което същата се развиква и скача от леглото. Едва тогава Х. преустановява действията си.

         Съгласно заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза /л.88/, при прегледа на В.А.Х., ЕГН ********** не се установяват видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, крайниците и видимата анална лигавица. Девствената ципа е със запазена цялост.

Съдът кредитира заключението по съдебно - медицинската експертиза като обективно и компетентно изготвено.

         От заключението по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза /л.91-96/ се установява, че В.А.Х. не се води на диспансерно наблюдение към ЦПЗ – гр.П.. Не е лекувана амбулаторно или стационарно в заведението, както и в други психиатрични заведения. Детето е грамотно, учащо със среден успех, не е криминално проявено, настанено е в преходно жилище гр.Б., където се чувства добре. Заедно е със сестра си, като  двете се разбират много добре и си помагат. Без паметов дефицит. Интелект в долни граници на средно ниво, с потенциални възможности за по-добро развитие. Затруднено внимание-концентрация и устойчивост. Психична активност в долни нормативни граници. Средно ниво на самокритичност и средна степен на искреност. Не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Без данни за употреба на алкохол и психоактивни вещества. Във видимо добро здравословно състояние, не споделя оплаквания. Към инкриминирания период е в ясно съзнание, без данни за психопатологична симптоматика, с подредено поведение. Правилно възприема обективната действителност и събития и може да възпроизвежда същите. Личността й е в процес на изграждане, с намален самоконтрол, недооценъчна, податлива на чуждо въздействие. Може да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Може да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство. Във видимо добро здравословно състояние. Желае баща й да бъде наказан за извършеното. Блудствените действия от страна на бащата не дават негативно отражение върху психичното състояние на В.Х. в по-дългосрочен план и понастоящем, въпреки първоначалните гневни реакции.

Съдът кредитира заключението по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза като обективно и компетентно изготвено.

Видно от заключението по назначената съдебно - психиатрична експертиза /л.100-105/, А.Т.Х. не се води на диспансерно наблюдение към ЦПЗ – гр.П.. Не е лекуван амбулаторно или стационарно в заведението, както и в други психиатрични заведения. Не страда от същинско психично заболяване-психоза понастоящем и към инкриминирания период. Не употребява психоактивни вещества. Във видимо добро здравословно състояние, не споделя оплаквания, липсват абстинентни прояви. С вредна употреба /злоупотреба/ на алкохол. Към инкриминирания период е в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, като по негови данни - при всички извършени деяния. Без данни за патологично или усложнено опиване, както и за алкохолна или друга психоза. Намира се в ясно съзнание, без данни за психопатологична симптоматика, с целенасочени и мотивирани действия. Правилно възприема обективната действителност и събития и може да взема правилни решения. Може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Поведението му не е болестно /психотично/ мотивирано. Може да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство като обвиняем. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

Съдът кредитира заключението по съдебно - психиатрична експертиза като обективно и компетентно изготвено.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от  събраните по делото писмени доказателствени средства /заключение по съдебно-медицинска експертиза, заключение по комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, заключение по съдебно - психиатрична експертиза, характеристична справка и справка за съдимост/, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК и гласни доказателствени средства /направеното от подсъдимия самопризнание и показанията на свидетелите Т.К., Т.А. Х., Б. Х., Я. Х., Т.А. Х., В.А.Х., З. А.Х., З. Б. Х., на които показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото и на направеното от подсъдимия самопризнание.

С оглед на гореустановената фактическа обстановка съдът приема за установено по безспорен начин, че от обективна страна извършеното деяние от А.Х. е съставомерно по чл. 149 ал. 2 пр. 5 и пр. 6 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 25.07.2012 г. в гр.С., обл. П. е извършил действия – опипвал е пострадалата по гърдите и по седалището, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – В.А.Х., ЕГН **********, като деянието е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор над пострадалата.

Подсъдимият осъществява обективните признаци на състава на престъплението, тъй като извършва блудствени действия, свеждащи се до физически контакт, който не е обективно насочен към съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-години / В.А.Х., ЕГН **********/ чрез използване на положение на зависимост и надзор над пострадалата. Осъществените от подсъдимия блудствените действия се свеждат до опипване с ръце гърдите и  седалището на В.Х.. Извършването на посочените блудствени действия по отношение на Х. от подсъдимия е осъществено чрез използването на положението на зависимост и надзор от негова страна над същата предвид обстоятелството, че е дъщеря на подсъдимия и към инкриминираната дата пребивава  в дома на баща си А.Х., упражняващ надзор върху отглеждането  и възпитанието й.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението при пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно специална цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Подсъдимият съзнава нежеланието на пострадалата / за която му е известно, че е малолетна, тъй като е негова дъщеря/, както и че осъществява престъпното деяние, използвайки положение на зависимост и надзор над пострадалата, като желае и иска настъпването на престъпния резултат.

Предвид изложените съображения съдът призна А.Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 149 ал. 2 пр. 5 и пр. 6 вр. ал. 1 от НК.

Съдът, съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК за определяне на наказанието при условията на чл.58А от НК, счете, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде определено на осн. чл.55 от НК, поради което определи на подсъдимия при условията на чл.54 от НК - при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на осн. чл. 149 ал. 2 пр. 5 и пр. 6 вр. ал. 1 от НК във вр. чл 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58А от НК вр. чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от три години.

При определяне на срока на наказанието “лишаване от свобода”, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: направеното от подсъдимия самопризнание в хода на досъдебното производство, изказаното съжаление и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете : проявената упоритост при извършването на деянието, което разкрива завишена степен на обществена опасност както на престъплението, така и на подсъдимия; лошите характеристични данни на последния, злоупотребяващ системно с употреба на алкохол и предвид освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК; високата степен на обществена опасност на самото престъпление с оглед : *начина и механизма на осъществяването му – докато пострадалата спи и  *пострадалата – дъщеря на подсъдимия, пребиваваща при последния по време на ваканция.

Така определеното на подсъдимия наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.

Съдът, след като определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от три години и се съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на осн. чл.58А ал.1 от НК намали така определеното наказание с една трета или същото да се счита “лишаване от свобода” за срок от две години.

Съдът, счете, че макар и наложеното на подсъдимия наказание да е  “лишаване от свобода” за срок от две години и Х. да не е осъждан на лишаване за свобода за престъпление от общ характер, за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието му е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-възспиращото въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му поведение може да бъде постигнато успешно единствено и само с изолирането му от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” в пенитенциарно заведение, поради което съдът постанови реално изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от две години.

Настоящото осъждане на “лишаване от свобода” за срок от две години е първо такова за А.Х., поради което и предвид наличието на предпоставките на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови ефективното изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” за срок от две години в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим на осн. чл.61 т.3 от ЗИНЗС.

На осн. чл. 59 ал. 2  във вр. ал. 1 т. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание две години „лишаване от свобода” времето, през което А.Х. е задържан с постановление на РП – П., считано от 05.04.2013 г. до 08.04.2013 г /л.л.54/, както и времето, през което спрямо същия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 08.04.2013 г. до влизане на присъдата в сила /л.57-58/.

В хода на наказателното производството са направени разноски в размер на 215 лева за изготвяне на експертизи в досъдебното производство. С оглед признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на осн. чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на същия сумата от 215 лева, представляващи разноски по делото.

         Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

ВИ