РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. ХАСКОВО, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А.Г.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500615 по описа за 2021 година
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – С. Н. А. е останала недоволна от
решение № 260139 от 02.08.2021 год., постановено по гр.д. № 1217 / 2020
год. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която е отхвърлен
предявения от нея иск за разликата над уважения размер от 1 500 лева до
предявения размер от 15 000 лева, претендирана като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно –
транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 01.06.2019 год. на главен път
Е – 85, км.267 + 200 в посока от гр.*** към гр.***, поради което го обжалва с
молба обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което уважи иска в предявения размер, ведно със
законната лихва и деловодни разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр.София –
оспорва въззивната жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд
е образувано по искова молба, подадена от С. Н. А. против ЗД „Бул Инс“ АД –
1
гр.София с искане за присъждане на сума в размер на 15 000 лева,
претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
настъпило на 01.06.2019 год. на главен път Е – 85, км.267 + 200 в посока от
гр.*** към гр.***, застрахователно събитие - ПТП, причинено виновно от
С.А.Д. като водач на лек автомобил марка „Мерцедес 213“, с рег. № ***.
Безспорно по делото е установено, че на 01.06.2019 год.
около 22.30 часа на ГП I – 85 при км. 267 + 200, С.А.Д. като водач на л.т.а
„Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ“, с рег. № ***, се е движел в посока от гр.***
към гр.***, по прав, хоризонтален запазен асфалтов участък от пътя. Валял е
проливен дъжд и видимостта е била намалена. В същия момент и в същата
посока пред него се е движел лек автомобил „Ауди“ с румънски рег. №***.
Въпреки наличието на пътен знак В 24 „Забранено изпреварването на
автомобили и мотоциклетисти с кош“ и разделителна единична непрекъсната
линия М1, водачът Д. е предприел маневра „изпреварване“ на движещия се
пред него лек автомобил „Ауди“. При недостатъчно свободно разстояние за
изпреварване и недостатъчна разлика в скоростите на двете МПС,
управляваният от водача Д. автомобил „Мерцедес“ се е прибрал в своята
лента, засичайки движещия се пред него лек автомобил „Ауди“ и с предната
си дясна и странична част се е ударил в него. В резултат на удара между двете
МПС, ищцата, която се возела в управлявания от водача Д., автомобил на
предната дясната седалка, получила увреждания и била откарана в Спешно
отделение на МБАЛ ***, където след извършен преглед е освободена за
домашно лечение.
В тази насока съдът цени приетия като писмено
доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***год.,
акт за установяване на административно нарушение № *** год. и Наказателно
постановление № *** год., с което е ангажирана административно
наказателната отговорност на водача С.А.Д. В подкрепа на изложените по-
горе обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП е и
заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно дадено.
Като безспорно съдът приема и това, че към датата на
настъпване на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на л.т.а
„Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ“, с рег. № ***, управляван от водача С.Д. и
ответното застрахователно дружество – ЗД „Бул Инс“ АД – гр.София – данна,
която съдът възприема от приложената по делото проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Досежно това обстоятелство е налице
и признание от страна на ответника.
В резултат на ПТП, ищцата е получила следните
увреждания – контузия на главата – леко мозъчно сътресение със степенно
помрачение на съзнанието и последвали оплаквания от главоболие и
световъртеж; оток в челната област на главата; контузия на врата и тялото –
болезнена и напрегната паравертебрална мускулатура; навяхване на шитията;
оток и болка в областта на дясната китка, с поставяне на лонгета;
2
кръвонасядане и охлузване на лява подбедрица. Срокът на търпените болки е
определен от експерта на 15 - 20 дни. Проведено било медикаментозно
лечение – по повод последиците от лекото мозъчно сътресение, целящо
предотвратяване на световъртежа и главоболието, и локално лечение – по
отношение на болките и отока в областта на дясната китка. Срокът за пълно
възстановяване е определен на един месец. Не била налице бъдеща опасност
за здравето на пострадалата.
На 05.03.2020 год. ищцата е отправила претенция до
ответника с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лева. С писмо от 04.06.2020 год. ответникът е уведомил
ищцата, че няма основание да изплати застрахователно обезщетение, поради
липсата на влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача на
застрахования автомобил.
При разглеждане на делото пред първонистанционния
съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. –
дъщеря на ищцата, от чиито показания се установява, че в резултат на
причинените увреждания от пътния инцидент, майка й изпитвала болки и
страдания в продължение на два месеца. Оплаквала се постоянно от болки в
главата и световъртеж. Била с поставени превръзки на едната ръка, което
затруднявало ползването й.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира иска, предявен на основание чл.432, ал.1 от КЗ, за основателен,
предвид наличието на елементите от фактическия състав на основанието,
визирано в посочената правна норма – валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в сила към
момента на настъпване на събитието, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника автомобил и причинна връзка с претърпените от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените й при пътния инцидент увреждания.
Заявеното от ответника оспорване на иска, свеждащо се
до недоказаност на неправомерно поведение от водача на застрахования при
него автомобил, явяващо се елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това
число и издадено срещу виновния водач Наказателно постановление, с което
е ангажирана административно наказателната му отговорност, а така също и
заключението по допуснатата автотехническа експертиза, установяваща
механизма на настъпване на ПТП и причината за това, свеждаща се до
допуснато от водача на лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ“,
с рег. № ***, нарушение на правилата за движение, визирани в чл.42, ал.2, т.2
от ЗДвП - не се е убедил, че може да заеме място в пътна лента пред
изпреварваното МПС, без то да намали скоростта. За ангажиране
отговорността било на прекия причинител на вредата, било на застрахователя
не е необходимо противоправното поведение да осъществява и признаците на
престъпление по НК.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера, в
3
който следва да бъдат остойностени претърпените от ищцата неимуществени
вреди и свързаното с него възражение за съпричиняване, въведено
своевременно от ответника в отговора на исковата молба и обосновано с
твърдения за допуснато от ищцата нарушение на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП,
задължаваща водача и пътниците в МПС, когато са в движение за използват
обезопасителни колани.
Изхождайки от вида, характера и броя на причинените на
ищцата увреждания в резултат на станалото ПТП – леко мозъчно сътресение
със степенно помрачение на съзнанието и последвали оплаквания от
главоболие и световъртеж; оток в челната област на главата; контузия на
врата и тялото – болезнена и напрегната паравертебрална мускулатура;
навяхване на шията; оток и болка в областта на дясната китка, с поставяне на
лонгета; кръвонасядане и охлузване на лява подбедрица, както и срокът,
необходим за възстановяване, определен от експерта медик – до един месец,
съдът счита, че за репариране на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания от причинените й шест леки телесни
повреди, ограничения в ежедневието, претърпения стрес и негативни
изживявания, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя,
като същият бъде осъден да й заплати сумата в размер на 6 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди. В подкрепа на заключението,
представено по допуснатата съдебно медицинска експертиза са и събраните
по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелката М., от
които се установява, че в продължение на около два месеца майка й се е
оплаквала от постоянни болки в главата и замаяност, което я затруднявало да
се придвижва свободно. Получавала и припадъци. Сънят й бил нарушен.
Провеждала медикаментозно лечение. В тази насока са и събраните по делото
писмени доказателства – лист за преглед на пациент в спешно отделение,
медицинско направление, амбулаторен лист, от които се установява още, че
за период от 14 дни, дясната ръка на ищцата е била обездвижена.
Искът в останалата част до предявения размер от 15 000
лева, съдът намира за недоказан, отчитайки в тази насока липсата на трайни
негативни последици за здравословното състояние на ищцата, които да се
намират в причинно следствена връзка със станалото ПТП. От друга страна,
пострадалата не е провеждала болнично лечение и не е търпяла оперативни
интервенции. Мозъчното сътресение не е довело до изпадане в състояние на
безсъзнание и не е причинило опасност за живота й.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
ответника възражение за съпричиняване, отчитайки липсата на безспорни и
категорични доказателства за допуснато от ищцата нарушение на правилото,
визирано в нормата на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водача и
пътниците в МПС, когато са в движение да използват обезопасителни колани.
От заключенията, представени по допуснатите съдебно – медицинска и
съдебно – автотехническа експертизи не се установяват данни, които да сочат
на извода, че ищцата не е била с поставен предпазен колан. За изясняване на
това обстоятелство по делото е допусната и назначена комплексна експертиза,
в състава на която като вещи лица са определени експертите, назначени по
4
допуснатите единични експертизи, представеното от които заключение съдът
не цени предвид това, че същото не е подписано от едно от вещите лица,
включени в състава на комплексната експертиза. Дори и условно да приемем,
че заключението, представено по допуснатата комплексна експертиза е годно
доказателствено средство, същото не обосновава по безспорен и несъмнен
начин извод за основателност на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване, предвид констатациите на вещите лица, че ищцата
„вероятно“ е пътувала без предпазен колан. В устния доклад на вещите лица,
даден в съдебно заседание, проведено на 01.07.2021 год. пред
първоинстанционния съд, вещото лице Е. посочва, че травмата в областта на
шията - висока гръбначна травма се получава при фиксирано тяло към
седалката. Това твърдение само по себе си опровергава следващия извод на
експерта, че пострадалата е била без предпазен колан. От друга страна вещите
лица не правят категорично разграничение на травмите, които биха се
получили при поставен предпазен колан и тези, при липса на такъв. Не без
значение в тази насока е и обстоятелството, че ищцата е била на предната
дясна седалка на автомобила, в която част е настъпил и удара с другия
автомобил.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита,
че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за разликата над
уважения размер от 1 500 лева до 6 000 лева, като в полза на ищцата бъде
присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
разликата от 4 500 лева, а в полза на упълномощения от нея адвокат –
допълнително възнаграждение в размер на 57 лева, съразмерно на уважената
част от иска. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която С. Н. А. е
осъдена да заплати на ЗД “Бул Инс“ АД – гр.София деловодни разноски в
размер над 960 лева до присъдените с решението - 1 440 лева, определени
съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението в останалата обжалвана
част за разликата над общо уважения размер от 6 000 лева до предявения
размер от 15 000 лева, за която искът е отхвърлен, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260139 от 02.08.2021 год.,
постановено по гр.д. № 1217 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград в частта, с която предявеният от С. Н. А. против ЗД “БУЛ
ИНС“ АД – гр.София, И С К с правно основание чл.432 от КЗ е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 1 500 лева до 6 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди и в частта, с която С. Н. А. е осъдена да заплати на
ЗД “БУЛ ИНС“ АД – гр.София, разноски по делото в размер над 960 лева до
присъдените в размер на 1 440 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.*** да заплати на С. Н. А., ЕГН
********** от гр.***, с адрес за призоваване – гр.*** сумата в размер на
5
4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на увреждания, причинени от ПТП,
станало на 01.06.2019 год., около 22.30 часа на ГП I – 85 при км. 267 + 200,
по вина на С.А.Д като водач на л.т.а „Мерцедес Спринтер 213“, с рег. № ***,
застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2020 год. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260139 от 02.08.2021 год.,
постановено по гр.д. № 1217 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград в частта, с която предявеният от С. Н. А. против ЗД “БУЛ
ИНС“ АД – гр.София, И С К с правно основание чл.432 от КЗ е отхвърлен
за разликата над общо присъдения размер от 6 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди до предявения размер на 15 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.*** да заплати на адвокат Щ.Х.Щ. сума
в размер на 57 /петдесет и седем/ лева – допълнително адвокатско
възнаграждение за осъществено на основание чл.38, ал.2 от ЗА, процесуално
представителство пред първоинстанцинония съд, на С. Н. А., ЕГН **********
от гр.***, с адрес за призоваване – гр.***, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.*** да заплати сумата в размер на 180
/сто и осемдесет/ лева – допълнителна държавна такса, която да се приведе по
сметка на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.*** да заплати на адвокат Щ.Х.Щ. сума
в размер на 448.80 /четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет
стотинки/ лева – адвокатско възнаграждение за осъществено на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, процесуално представителство пред въззивния съд, на С. Н.
А., ЕГН ********** от гр.***, с адрес за призоваване – гр.***, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6