Мотиви към присъда по НОХД № 674/2016 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Софийската градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство (ДП) № 104/2001 г. по описа
на НСлС, пр. пр. № 4256/2001 г. по описа
на СГП, срещу:
А.Г.С., за това, че:
1. За времето от 22.04.2001 г. до 01.05.2001 г., в
гр. Х., Република Судан, като извършител, в съучастие с помагач Н.А.С., с ЕГН **********,
в условията на продължавано престъпление – когато две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил, чрез
правни действия – наредил два трансгранични парични преводи от сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р. Судан, с титуляр
филиалът на Гражданско сдружение „КАС“, по сметка № ********* в „Нова Банк“ – Солун, Р. Гърция,
с титуляр Е.А.Г., ЕГН **********, и по сметка
№*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., ЕГН **********,
чужди движими вещи – пари, в общ размер на 240 000 (двеста и четиридесет
хиляди) щатски долара, с левова равностойност 521 536.80 лв. (петстотин
двадесет и една хиляди петстотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки),
които владеел, в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по
сметка № **** в „Омдурман Национал Банк“ – гр. Х., Р. Судан, с титуляр филиала
на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния му директор Р. Х.Р.,
като:
– на 22.04.2001 г., в гр. Х., Р. Судан, като извършител,
противозаконно присвоил, чрез правни действия – наредил трансграничен паричен
превод от сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр.
Х., Р. Судан, с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, по сметка № ********* в „Нова Банк“ – Солун, Р. Гърция,
с титуляр Е.А.Г., ЕГН **********, чужди движими вещи – пари – сумата от
160 000 (сто и шестдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ
за щатски долар 2.1758 лв., с левова равностойност 348 128 (триста
четиридесет и осем хиляди сто двадесет и осем) лева, които владеел в качеството
си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р. Судан, с
титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния
му директор Р. Х.Р., и
– на 01.05.2001 г., в гр. Х., Р. Судан, като извършител,
противозаконно присвоил, чрез правни действия – наредил трансграничен паричен
превод от сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр.
Х., Р. Судан, с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, по сметка №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., ЕГН **********, чужди движими вещи – пари – сумата
от 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за
щатски долар 2.16761 лв., с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто
седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), които
владеел, в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р.
Судан, с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано от
изпълнителния му директор Р. Х.Р.,
като обсебването е в особено големи размери – равняващо
се на 6 136 (шест хиляди сто тридесет и шест) минимални работни заплати,
представляващо особено тежък случай, с оглед размера на обсебената сума,
обстоятелството, че сумата е във валута и обсебването е довело до ликвидация на
ГС „КАС“ и до накърняване на международния престиж на страната ни – престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред.
ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г.);
2. За времето от 29.08.2001 г. до 03.04.2002 г., в
гр. София, като помагач, в съучастие с извършител Н.А.С., ЕГН **********, в
условията на продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, умишлено улеснил извършването
на финансови операции, като на 28.08.2001 г. разкрил сметка № ********в „Инг Банк“ – клон София, на свое
име и предоставил данните за сметката си на Н. Г.С. и на 26.11.2001 г. разкрил
друга сметка – № ********** в „Райфайзен
Банк“ АД – София, на свое име и предоставил данните за сметката си на Н. Г.С.,
със средства за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл. 206, ал.
4, вр. ал. 1 от НК – наредените от А.Г.С. на 01.05.2001 г., в размер на
80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за
щатски долар 2.16761 лв., с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто
седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), които
владеел, в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р.
Судан, с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано от
изпълнителния му директор Р. Х.Р., по сметка
№*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Австрия, с титуляр Н.А.С., и
наредената сума постъпила по сметката ѝ на 02.05.2001 г., като с част от
получените средства Н.А.С. извършила финансови операции – наредила три парични
превода на суми в общ размер на 74 000 (седемдесет и четири хиляди) щатски
долара, с левова равностойност 162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди
двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки) и:
– на 29.08.2001 г., в гр. София, бул. ********, използвайки факсов апарат,
собственост на „Ю.К.ЕАД, Н.А.С., като разпоредител с наличностите по
сметка №*********в „Банк Аустриа“ –
Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., извършила финансова операция – наредила
паричен превод на сумата от 29 000 (двадесет и девет хиляди) щатски долара, при
централен курс на БНБ за щатски долар 2.14408 лв., с левова равностойност
62 178.32 лв. (шестдесет и две хиляди сто седемдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки) от сметката си
№*********в „Банк Аустриа“ – Виена, по сметка № ********в „Инг Банк“ – клон София, с
титуляр А.Г.С., и наредената сума постъпила по сметката му на 31.08.2001 г.,
със средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по сметката ѝ №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на 01.05.2001 г., от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р.
Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер на
80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;
– на 27.11.2001 г., в гр. София, бул. „********, използвайки факсов апарат,
собственост на ТК „Е.“ АД, Н. Г.С., като разпоредител с наличностите по
сметка №*********в „Банк Аустриа“ –
Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., извършила финансова операция – наредила
паричен превод на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) щатски долара,
при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22557 лв., с левова равностойност
55 639.25 лв. (петдесет и пет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и
двадесет и пет стотинки), от сметката си
№*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, по сметка № ********** в „Райфайзен Банк“ – София, с
титуляр А.Г.С., и наредената сума постъпила в сметката му на 30.11.2001 г., със
средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по сметката ѝ №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на 01.05.2001 г., от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р.
Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер на
80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;
– на 03.04.2002 г., в гр. София, бул. „********,
използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Е.“ АД, Н. Г.С., като
разпоредител с наличностите по сметка №*********в
„Банк Аустриа“ – Р. Виена, Австрия, с титуляр Н.А.С., извършила финансова
операция – наредила паричен превод на сумата от 20 000 (двадесет хиляди)
щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22178 лв., с левова
равностойност 44 435.60 лв. (четиридесет и четири хиляди четиристотин
тридесет и пет лева и шестдесет стотинки) от сметката си №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, по сметка № ********в „Инг
Банк“ – клон София, с титуляр А.Г.С., и наредената сума постъпила в сметката му
на 08.04.2002 г., със средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по
сметката ѝ №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на
01.05.2001 г., от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер
на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски
долара, с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди
четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаела, че са
придобити чрез престъпление,
като деянието е извършено повече от два пъти, средствата
по финансовите операции са в особено големи размери – общо 74 000 щ. д.
(седемдесет и четири хиляди щатски долара), с левова равностойност
162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и
седемнадесет стотинки), равняващи се на 1 622 (хиляда шестстотин двадесет
и две) МРЗ (минимални работни заплати) и случаят е особено тежък, с оглед
трансграничния характер на извършените финансови операции, усложнената
престъпна дейност, извършена в съучастие, проявената престъпна упоритост и
грубо незачитане на установения правов ред в страната при извършване на
престъплението (вече в качеството му на обвиняемо лице, привлечен на 15.08.2001
г., по настоящото дело, било следствено дело
№ 104/2001 г. по описа на ССлС, за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр.
чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201 от НК) – престъпление
по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28/1982 г., изм.
ДВ, бр. 10/1993 г., ДВ, бр. 62/1997 г., изм. ДВ, бр. 85 от 1998 г., нова, ДВ,
бр. 21/2000 г., предишна ал. 3) и вр.
чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., ДВ, бр. 10/1993 г.),
и срещу
Н.А.С., за това, че:
1. Нa 01.05.2001 г., в гр. Х., Република Судан,
като помагач, в съучастие с извършител А.Г.С., ЕГН **********, умишлено
улеснила – като разкрила на 30.04.2001 г. сметка №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., и предоставила данните за сметката си на А.Г.С.,
противозаконно присвояване, чрез правни действия – А.Г.С. наредил на 01.05.2001
г., в гр. Х., Р. Судан, трансграничен паричен превод от сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р. Судан, с
титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, по сметка №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., на чужди движими вещи – пари – сумата от 80 000
(осемдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар
2.16761 лв., с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три
хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), които А.Г.С. владеел в
качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р. Судан, с
титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано от
изпълнителния му директор Р. Х.Р., като обсебването е в особено големи размери
– равняващи се на 2 040 (две хиляди и четиридесет) МРЗ (минимални работни
заплати), представляващо особено тежък случай, с оглед размера на обсебената
сума, обстоятелството, че сумата е във валута и обсебването е довело до
ликвидация на дружеството ГС „КАС“ и до накърняване на международния престиж на
страната ни – престъпление по чл. 206,
ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК
(ред. ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г.);
2. За времето от 29.08.2001 г. до 03.04.2002 г., в
гр. София, като извършител, в съучастие с помагач А.Г.С., ЕГН **********, в
условията на продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, извършила финансови операции –
наредила три парични превода на суми в общ размер на 74 000 (седемдесет и
четири хиляди) щатски долара, с левова равностойност 162 253.17 лв. (сто
шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки), с
част от средства, постъпили на 02.05.2001 г. по сметката ѝ №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на 01.05.2001 г. от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р. Судан,
с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер на 80 000
(осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност 173 408.80 лв.
(сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за
които знае, че са придобити чрез престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като:
– на 29.08.2001 г., в гр. София, бул. ********,
използвайки факсов апарат, собственост на „Ю.К.ЕАД, извършила финансова
операция – наредила паричен превод на сумата от 29 000 (двадесет и девет
хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.14408 лв., с
левова равностойност 62 178.32 лв. (шестдесет и две хиляди сто седемдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки), от сметката си №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, по сметка № ********в „Инг
Банк“ – клон София, с титуляр А.Г.С., и наредените пари постъпили по сметката
му на 31.08.2001 г., със средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по
сметката ѝ №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на
01.05.2001 г. от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер
на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знае, че са придобити чрез престъпление;
– на 27.11.2001 г., в гр. София, бул. „********,
използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Е.“ АД, извършила финансова
операция – наредила паричен превод на сумата от 25 000 (двадесет и пет
хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22557 лв., с
левова равностойност 55 639.25 лв. (петдесет и пет хиляди шестстотин
тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), от сметката си №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, по сметка № ********** в
„Райфайзен Банк“ – София, с титуляр А.Г.С., и наредените пари постъпили в
сметката му на 30.11.2001 г., със средства – част от постъпилите на 02.05.2001
г. по сметката ѝ №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на
01.05.2001 г. от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение„КАС“, в размер
на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знае, че са придобити чрез престъпление, и
– на 03.04.2002 г., в гр. София, бул. „********,
използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Е.“ АД, извършила финансова
операция – наредила паричен превод сумата от 20 000 (двадесет хиляди)
щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22178 лв., с левова
равностойност 44 435.60 лв. (четиридесет и четири хиляди четиристотин
тридесет и пет лева и шестдесет стотинки), от сметката си №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, по сметка № ********в „Инг
Банк“ – клон София, с титуляр А.Г.С. и наредените пари постъпили в сметката му
на 08.04.2002 г., със средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по
сметката ѝ №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на
01.05.2001 г. от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер
на 80 000 (осемдесет хиляди щатски долара), с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знае, че са придобити чрез престъпление,
като деянието е извършено повече от два пъти, средствата
по финансовите операции са в особено големи размери – общо 74 000 щ. д.
(седемдесет и четири хиляди щатски долара), с левова равностойност
162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и
седемнадесет стотинки), равняващи се на 1 622 (хиляда шестстотин двадесет
и две) МРЗ (минимални работни заплати) и случаят е особено тежък, с оглед
трансграничния характер на извършените финансови операции, усложнената
престъпна дейност, извършена в съучастие, проявената престъпна упоритост и
грубо незачитане на установения правов ред в страната при извършване на
престъплението (вече в качеството ѝ на обвиняемо лице, привлечена на
15.08.2001 г., по настоящото дело, било следствено дело № 104/2001 г. по описа на ССлС, за
престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201 от НК) – престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2,
т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г., ДВ, бр.
62/1997 г., изм. ДВ, бр. 85 от 1998 г., нова, ДВ, бр. 21/2000 г., предишна ал.
3) и вр. чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28 от 1982
г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г.).
С разпореждане на съдията-докладчик от 15.03.2016 г., по
реда на чл. 28, ал. 5 и чл. 252 – 257 от НПК (ред. стара), делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание и е протекло по общия ред, по глава
двадесета от НПК.
Подсъдимият А.Г.С. се защитава от упълномощен защитник –
адв. В.Х., САК.
Подсъдимата Н.А.С. се защитава от упълномощен защитник –
адв. С.Д., САК.
В хода на съдебното следствие, подс. А.Г.С. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение.
В обясненията си, депозирани пред настоящия съдебен
състав на 28.11.2019 г. (т. 3, л. 1 010/гръб – л. 1 041 от съдебното
производство), подс. С. излага твърдения, че в периода м. март – м. април 2001
г. Военна корпорация „Я.К.“ MR/S – Судан, е превела на частно търговско
дружество „КАС И.К.“ сума, в размер на 240 000 щ. д. по частен проект на
подсъдимия, реализиран със знанието и с разрешението на св. Р. Х.. Сочи, че
разплащането не е извършено между Военно – промишления комплекс на Судан
(„Military Industrial Complex“ – „M.I.C.“) – SMT („Sudan Master
Technology“) и завод „П.“ ЕАД – Монтана, съгласно договор, който е приложен към
делото, а между Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ – MR/S и „КАС И. К.“.
Окачествява като неверни твърденията, че: ГС „КАС“ е било страна по договора
между М.І.С. – Судан и „П.“ ЕАД; ГС „КАС“ е имало разкрит клон в гр. Х., Судан;
сметка № **** в „О.Н.Б.“ е била с
титуляр ГС „КАС“; Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ е била клон на
M.I.C. – Судан; парите не били преведени директно на „П.“ ЕАД – Монтана, а били
отклонени през сметка № ****, тъй като
американските кореспондентски банки отказвали да извършват доларови транзакции
от суданските банки; св. Х.не знаел за изпълнения от подсъдимия проект и не бил
уведомен за постъпилите парични преводи по този проект; подсъдимият не се е
отчел финансово при напускането му от ГС „КАС“; св. Х.не е подписвал
документите, които го уличават, че е манипулирал свидетели и документи по
делото, с цел да отстрани подсъдимия като нежелан свидетел по сделки с оръжие с
ембаргови държави, каквато е и Судан.
Подсъдимият С. излага, че познава св. Х.от 1991 г., във
връзка с участието на последния като съдружник на майката на подсъдимия във
фирма „Б.“. Посочва, че към онзи момент работел в МВР, а св. Х.се свързал с
него по повод битов проблем на негова близка – св. Ж.. По-късно, св. Х.станал
търговски представител на „ВМЗ“ ЕАД и отново неколкократно търсел съдействието
на подс. С. във връзка с издаване на разрешителни за носене на оръжие,
разрешителни за експедиция на военна техника и по други въпроси.
Твърди, че през 1993 г., св. Х.отново поискал среща с
подс. С., който към онзи момент бил директор на единственото за България
производствено – ремонтно предприятие за оръжие и специални средства към МВР,
като в хода на срещата свидетелят му обяснил, че води преговори за създаване на
гражданско сдружение на военните заводи в страната с предмет на дейност
реализация на военно – инженерни проекти в Судан и продажба на оръжие,
боеприпаси и военна техника, тъй като към онзи момент Судан бил във война и там
имало голяма необходимост от военна продукция. Подсъдимият застъпил мнението,
че гражданското сдружение няма качеството юридическо лице и не може да му бъде
издаден лиценз за търговия с оръжие.
През 1995 г. св. Х.и подс. С., отново се срещнали, като
свидетелят разказал на подсъдимия, че дейността в Судан е започнала и
гражданското сдружение работи като комисионер по отношение на инженерните
проекти, а за продажбата на оръжие, боеприпаси и военна техника е създал две
други търговски дружества. Подсъдимият посочва, че св. Х.му обяснил, че е
получил предложение от представители на Военно – промишления комплекс на Судан
за изграждане на мобилна ремонтна армейска база, тъй като суданската страна
губела голямо количество военна техника във войната по причина, че не можела да
я отремонтира. В тази насока подсъдимият се позовава на писмо на английски
език, депозирано на л. 445 от съдебното производство по НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав, придружено с превод на български език (л. 444 от същото), подписано от
св. Х.и представител на Военно – промишления комплекс на Судан, видно от което
един от проектите, визирани в писмото, е именно ремонтно предприятие.
Подсъдимият, обаче, не се съгласил предприятието, което ръководел, в системата
на МВР, да се ангажира с изграждането на подобна мобилна ремонтна армейска
база.
Подсъдимият дава обяснения, че през м. май 1996 г.
напуснал системата на МВР и заминал на работа във Военно – промишления комплекс
на Южна Африка за период от две години. През м. октомври 1997 г. се завърнал в
България и отново се свързал със св. Х.. Той го поканил на среща и му обяснил,
че му е необходим човек с опита на подсъдимия и със стаж в системата на МВР, за
да може да съчетае задълженията на търговски специалист и на режимен офицер,
включени в длъжността „отговорник по сигурността“ в търговското дружество „КАС И.
Консорциум“. Подсъдимият приел да заеме тази длъжност, тъй като условията за
работа били добри. Сочи, че като служител на това търговско дружество до 1999
г. се е занимавал само с износ на военна продукция.
Посочва, че до началото на 1999 г. инженерните проекти
били изпълнени, като останал да се изпълнява само договор „КАС – 18“ с
изпълнител завод „Б.“ – Червен Бряг. Към този момент И.И. предстояло да замине
за Австралия и за неговия пост се подготвял св. А.Л., който се занимавал с
инженерните проекти, но не владеел добре английски език. След командировка в
Судан, св. Х.извикал подсъдимия и го попитал, дали е в състояние да замине за
Судан като завеждащ офиса там, да организира изработването на технологичната
документация и доставката на материалните активи за мобилната ремонтна база,
която предстояло да се реализира от „КАС И.“ ООД. Подсъдимият приел и със заповед № 041/1999 г. бил назначен по трудов договор
в ГС „КАС“. Посочва, че основната причина да бъде назначен на длъжността била,
че имал по-висока квалификация в сравнение с И. и Л..
Подсъдимият заявява, че ГС „КАС“ било гражданско
сдружение с предмет, съгласно договора за съвместна дейност, осъществяване на
инженерни проекти и търговия с оръжие и друга военна продукция за Судан.
Сдружението нямало лиценз за търговия с военна продукция и поради това
изпълнявало функциите на посредник по отношение на инженерните проекти,
реализирани по договори, сключени предварително между българските заводи и
M.I.C. – Судан. Заводите имали разкрити банкови сметки в ТБ „Биохим“, по които
постъпвали сумите, дължими по договорите, изпълнявани в Судан. Плащанията по
договорите се осъществявали въз основа на фактури, каквито били и приложените
на л. 443 и л. 466 от съдебното производство по НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав (придружени с превод на български език (вж. л. 441 – л. 442 и л. 464 –
л. 465 от същото), в съответствие с чл. 113 от ЗДДС, или проформа – фактури,
издавани от българските заводи при експедиция на военната продукция. Сочи, че
издаването на проформа фактури винаги предшествало плащането и изключвало
възможността за укриване на суми по преводите. Само при плащане в полза на
физическо лице не се изисквало издаване на фактура. След това българският
завод, в полза на който били постъпили суми, превеждал 8% от стойността на
договора в полза на ГС „КАС“, което, от своя страна, превеждало 5.5% от сумата
на външните комисионери – св. Х.и А.Азис, който представлявал суданския военно
– промишлен комплекс. Тъй като, обаче, плащанията към ГС „КАС“, съответно – към
външните комисионери, започнали да се бавят, било взето решение цялата
кореспонденция между страните по договорите да минава през ГС „КАС“ и всички
договори да се приподписват от св. Х., като представляващ сдружението, а също
така и плащанията да минават през банковата сметка, контролирана от Х..
Възникнала и необходимост от логистична подкрепа на българските специалисти,
пребиваващи в Судан. Поради това бил разкрит офисът на „КАС“ в Судан.
Подсъдимият излага, че тъй като съгласно българското
законодателство гражданското дружество не можело да разкрива клон, а за суданското
законодателство подобна форма на сдружаване не била позната, банковата сметка,
разкрита в „О.Н.Б.“ била с титуляр търговското дружество „КАС И.“ ООД („KAS
Engeneering“ Ltd.), действащо под името „КАС И.К.“. Изтъква, че разкритата
банкова сметка ***а издръжка на офиса на ГС „КАС“ и за търговия с оръжие по
линия на „КАС И.“ ООД. Твърди, че за тези цели по сметка № **** били оформени две партиди: в едната се
съхранявали средствата, предназначени за издръжка на офиса в Судан, а в другата
– тези, предназначени за обслужване на търговските операции на „КАС И.“ ООД. В
подкрепа на твърденията си подсъдимият се позовава на разясненията на в. л. К.
и на банковото извлечение, находящо се в т. 1, л. 135 от досъдебното
производство, като сочи, че към 24.03.2001 г. в едната от партидите по сметката
имало наличност от 525.50 щ. д., предназначени за издръжка на офиса, а в
другата партида имало 0.00 щ. д.
Подсъдимият посочва, че дружеството „КАС И. Консорциум“
ООД, със съдружници – заводите, учредили и сдружението, било с предмет на
дейност продажба на военна продукция. Първоначално ГС „КАС“ и търговското
дружество ползвали различни бланки за кореспонденция, но след регистрация на
офиса в Судан, за улеснение, започнали да се ползват еднакви бланки, като в
тази насока цитира фактура 0181-GSHS от 11.06.1998 г., депозирана на л. 443 от
съдебното производство по НОХД №
369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми състав, придружена с превод на български
език (л. 441 – л. 442 от същото). Застъпва, че през 1998 г. лицензът на „КАС И.
Консорциум“ ООД бил блокиран, заради така наречената „Анголска сделка“. През
2000 г. св. Х.изкупил дяловете на заводите в посоченото дружество.
Подсъдимият С. излага твърдения, че Военно-индустриалната
корпорация M.I.C. – SMT била инвеститорска компания на бюджетно финансиране към
Министерски съвет на Судан с предмет на дейност – строеж на граждански и военни
производствени комплекси и търговска дейност, включително с оръжие, чрез
търговската си фирма „SMT“. А Военно-индустриална корпорация „Я.К.“ – M.R.S.
(„Military Repairing Shops“ – Военно – ремонтни заводи) представлявала
производствен комплекс с публично – частен капитал, на подчинение към
Министерство на отбраната. Оспорва твърдението, че „Я.К.“ е клон на M.I.C. – Судан. Посочва, че „СМТ И.“
било търговското представителство на M.I.C. – SMT в София, представлявано от Х.Ф.,
създадено във връзка с инженерните проекти и осъществяващо връзка между M.I.C.
– SMT и българските заводи и проследяващо плащанията по договорите.
Подсъдимият С. дава обяснения, че през лятото на 1999 г.
била проведена среща в офиса на „КАС“ между представителя на M.I.C. – SMT в
България – Х.Ф., и група български специалисти, завърнали се от Судан, в хода
на която станало ясно, че „П.“ ЕАД – Монтана е спряло изпълнението по договора
за производство на миномети, поради това, че е в ликвидация и е освободило
работниците си. Посочва, че договорът бил завършен от друго дружество и именно
поради това св. Х.не е могъл да представи по делото протоколи, удостоверяващи,
че обектът е завършен от „П.“ ЕАД. Отрича да е ощетил служителите на „П.“ ЕАД,
като сочи, че дружеството не е развивало търговска дейност, считано от 1999 г.
Подсъдимият твърди, че през м. юли 2000 г. заедно със
съпругата си заминал за Судан. При приемането на офиса на ГС „КАС“ от И.И. били
изготвени два приемо – предавателни протокола, удостоверяващи съответно
приемането на материалните активи и на документацията, налична в офиса.
Акцентира, че от съдържанието на втория протокол, приложено по делото, било
видно, че И. не му е предал празни бланки, подписани от св. Х., нито
регистрационен дневник на изходящите и входящи документи.
Посочва, че в служебните му задължения влизало:
логистично осигуряване на българските специалисти, пристигащи в Судан във
връзка с изпълнението на договора „КАС – 18“; съставяне на обобщени доклади за
решенията на комисиите по рекламации на вече монтираното оборудване, като в
резултат на изготвен такъв доклад било установено, че суданската страна дължи
на „Б.“ ЕАД само сумата от 949 742.26 щ. д. и няма задължения към „П.“ ЕАД
или друг от заводите (във връзка с което се позовава на писмо, депозирано на л.
452 от съдебното производство по НОХД №
369/2003 г. по описа на СГС – НО - 8-ми състав, придружено с превод на
български език (л. 450 – л. 451 от
същото); логистично осигуряване на преговорите между представителите на
българските заводи и суданската страна; задължения във връзка с дейността на
„КАС И.“ ООД: получаване на оферти за продажба на военна продукция, каквато
била оферта 093-GSH/03.09.1999 г.; обсъждане на оферти с M.I.C. – SMT;
подписване на фактури от името на „КАС И.К.“, каквато била фактура 0181-GSHS от
11.06.1998 г. (депозирана на л. 443 от съдебното производство по НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав, придружена с превод на български език – л. 441 – л. 442 от същото); осигуряване
подписването на фактурите от суданска страна; подписване на предавателно –
приемателни протоколи при доставка на пратки в Судан (какъвто бил протоколът,
депозиран на л. 440 от съдебното производство по НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав, придружен с превод на български език – л. 439 от същото); оформяне на
плащанията на комисионните на св. Х.. Посочва, че за изпълнение на тези
дейности, И. бил надлежно упълномощен с пълномощно, находящо се в т. 1, л. 99
от досъдебното производство. Твърди, че се въздържал да изпълнява част от тези
задължения, тъй като не бил назначен на трудов договор към „КАС И.“ ООД и нямал
необходимите документи за търговия с военна продукция. Това довело до влошаване
на отношенията му със св. Х.и в резултат на това подсъдимият не бил упълномощен
да подписва документи от името на „КАС И.“ ООД.
Подсъдимият навежда доводи, че И. попълнил стандартна
бланка за преупълномощаването му да оперира със сумите по банковата сметка,
въпреки, че неговото пълномощно било изтекло още през 1998 г., с което му дал
ограничени права върху сметката, а именно да внася пари, да тегли пари с чекове
до размер от 1 000 щ. д. за издръжка на офиса, да получава извлечения за
състоянието на банковата сметка, но не и да подписва наредителни писма за
преводи на суми по сделките.
Подсъдимото лице изтъква, че в периода м. ноември 2000 г.
– м. март 2001 г. се занимавало основно с проекта за изграждане на мобилна ремонтна
база, тъй като към този момент не били изпълнявани инженерни проекти. Подписан
бил и договор между M.R.S. – Military Repairing Shops – Судан, и екипът,
оглавяван от подсъдимия (съгласно списък – т. 3, л. 73 от досъдебното
производство и нота от Посолството на Судан) за изготвяне на технологичен
проект за мобилна ремонтна база, документите по който били класифицирани за
срок от седем години, поради което не могъл да ги изнесени от страната.
Посочва, че при обсъждане на начина на плащане на екипа било решено това да
става по идентичен начин с този на плащането на комисионни при търговията с
оръжие от „КАС И.“ ООД – през сметка № ****,
за да бъдат преведени парите извън страната, без да се плаща 40 % данък върху
получените хонорари. За тази цел бил подписан договор между подс. С. и лицето У.М.
за извършване на плащанията.
Подсъдимият твърди, че поискал от св. Х.да му даде
писмено разрешение да участва в този проект и да използва банковата сметка
с № ****, за да организира през тази
сметка превода на парите от технологичния проект в размер на 240 000 щ. д.
и получил писмено разрешение от св. Х.при посещението му в Судан, по време на
което свидетелят бил отседнал в хотел „Хилтън“ (за което се позовава на
фактура, издадена от хотел „Хилтън“ – Х. за нощувки в периода 25.10. –
28.10.2000 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (л.
464 – л. 466 от НОХД № 369/2003 г. по
описа на СГС – НО, 8-ми състав).
Оспорва твърдението на св. Х., че не е изготвял писмото
от 18.10.2000 г. до „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, и че писмата се извеждали от
офиса на дружеството само на ръка, като развива съображения, че по делото са
приложени и други писма (т. 1, л. 14 от досъдебното производство и л. 471 – л.
472 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми състав), които са били
изведени на компютър; оспорва твърденията на св. Х., че печатът под писмото не
е ползван от сдружението към онзи момент, като цитира друга кореспонденция на
дружеството, при воденето на която е ползван същият печат (т. 1, л. 98 и л. 112
от досъдебното производство); окачествява като невярно твърдението на св. Х.,
че е оставял празни бланки, когато отсъствал от страната, като сочи, че в
отсъствието на Х.го подписвали М., Ж. и други специалисти със запетая, в
подкрепа на което посочва документи, находящи се на л. 458, л. 459 и л. 446 от
НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО,
8-ми състав). Отрича да е получавал или ползвал празни бланки, съдържащи подписа
на св. Х., като сочи, че спецификата на дейността на дружеството изисквала
строга отчетност. Посочва, че второто оклеветяващо го писмо от св. Х.е написано
на бланка на „ВМЗ“, а в Судан такива бланки не са били използвани. Оспорва и
твърденията на същия свидетел, че при престоя му в Судан в периода 25.10. –
28.10.2000 г. не е нощувал в хотел „Хилтън“, като се позовава на доказателства,
депозирани на л. 464 – 466 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав. Сочи, че посещението на св. Х.и на Л.Г. – директор на „Б.“ ЕАД – Червен
бряг, в Судан било свързано с откриването на индустриалния комплекс „Джиад“,
строен по договор „КАС – 18“ и всички гости на мероприятието били настанени в
хотел „Хилтън“ – Х., за сметка на М.І.С. – Судан.
Подсъдимият дава обяснения, че изпълнението на проекта, в
който взел участие като частно лице, приключило през м. март 2001 г. и той бил
информиран от „О.Н.Б.“, че по сметката е постъпила първата част от дължимата по
договора сума в размер на 160 000 щ. д. В хода на обсъждането по какъв
начин получената сума да бъде преведена извън страната и след като идеята за
създаване на офшорна фирма била отхвърлена, подс. С. предложил парите да бъдат
преведени по сметка на сина му, открита в Гърция. Предложението било прието и
той издал две предварителни разпореждания за превода, след което уведомил св. Х.и
последният изпратил наредителен факс с парола за превод на сумата, тъй като
единствено св. Х.имал право да оперира със сумите по сметката. Сочи, че тъй
като сметката, разкрита от сина му в Гърция, била разплащателна и се дължали
такси към банката, взели решение синът му да прехвърли парите по друга сметка,
която била депозитна.
Подсъдимият навежда на несъответствия между банковото
нареждане, депозирано в т. 1, л. 38 – л. 39 от досъдебното производство, и
други документи по делото: различни суми като салдо по банковата сметка в
различните извлечения – 525.50 щ. д. и 0.00 щ. д. в извлеченията, находящи се н
т. 1, л. 135 от досъдебното производство и на л. 246 – л. 247 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав; заявеното в предварителната заявка сметката да се дебитира с
160 000 щ. д. и реалното дебитиране на сметката със сумата от 160 502
щ. д.; пропускът да се преведе думата „only“ в предварителната заявка. Ангажира
доводи, че заключението на вещото лице, изготвило съдебно – банковата
експертиза, не кореспондира с писмените доказателствени средства по отношение
на преведената сума (160 500 щ. д. според експерта, 160 502 щ. д.
според писмените доказателствени средства), по отношение на размера на сумата
след удръжка на 820 щ. д. и на салдото по сметката след превода. Акцентира, че
в документите за превод на сумите от 160 000 щ. д. и от 80 000 щ. д.,
депозирани в т. 1, л. 38 – л. 39 от досъдебното производство, липсва дата,
която, според писмото от „О.Н.Б.“, е задължителен реквизит на банковите
нареждания. Изтъква, че в банковата заявка за превод, депозирана в т. 1, л. 38
– л. 39 от досъдебното производство, е заявено преводът да се извърши през
американска кореспондентска банка, а видно от суифт съобщението за превода,
депозирано в том 1, л. 42 – л. 43 от досъдебното производство, преводът е
осъществен през „Бритиш араб комершъл банк“ – Лондон. Посочва, че според т. 7 и
10 от писмото на „О.Н.Б.“ до СГС, превод може да се извърши само въз основа на
писмено нареждане на наредителя по сметката, каквото нареждане по делото
липсва. Обяснява сочените противоречия с това, че по делото са приложени
предварителните заявки за превод, а не коригираните факсови нареждания, въз
основа на които са осъществени преводите, и не е съобразено обстоятелството, че
по сметката е имало две отделни партиди. Твърди, че факсовите нареждания са
подписани от св. Х.и в тях, като основание за превод, не се сочи договор „КАС –
5А“, а технологичен проект – мобилен ремонтен завод.
Подсъдимият излага, че на 09.04.2001 г. българското
правителство приело Постановление № 91,
с което България се присъединила към позиция на ЕС 94/165/CFSP от 16.03.1994 г.
и обявила пълно оръжейно ембарго на Судан. Това наложило прекратяването на
изпълнението на договора „КАС – 18“ от „Б.“ ЕАД – Червен бряг. На същата дата
подс. С. бил извикан в централата на М.І.С. – Судан, където му било обяснено,
че суданската държава търпи значителни загуби от едностранното прекратяване на
договора от българска страна и му било връчено решение за прекратяване на
плащанията по договор „КАС – 18“. Сочи, че не е възможно 13 дена по-късно, на
22.04.2001 г. суданската страна да е превела 80 000 щ. д. по договор,
приключен през 1999 г. Посочва, че след обявяване на ембаргото и във връзка с
разговорите за претърпените загуби от страните по договора била извършена
ревизия на плащанията и в случай, че към този момент по банковата сметка е била
налична сумата от 160 000 щ. д., преведена в полза на „КАС“, същата е щяла
да бъде установена. Поддържа, че именно прекратяването изпълнението на
договорите наложило връщането на С. в България. Твърди, че изпълнението на
договор „КАС – 18“ продължило в края на 2001 г., в нарушение на наложеното
ембарго.
Подсъдимият С. излага, че вторият транш от сумата,
дължима за изпълнението на проекта, в който участвал като частно лице,
постъпила по сметка № **** на 22.04.2001
г. Тъй като гръцката банка изисквала заплащането на такса, той се свързал с
австрийска банка, откъдето му отговорили, че няма проблем да приемат превод от
Судан и да извършват преводи въз основа на факсови нареждания. При това подс. С.
помолил съпругата си при тръгването ѝ от Судан за Р. България да разкрие
банкова сметка ***. Австрия, по която да преведат личните си спестявания и
която подс. С. да използва, за да съхранява за срок от шест месеца сумите по
втория превод по договора. Подсъдимата С. открила такава сметка и съобщила на
съпруга си номера и паролата ѝ. Посочва, че съпругата му не била в
течение на изпълнявания от него проект, нито е извършвала банкови операции.
Посочва, че всички банкови операции били извършвани само от него, със
съзнанието, че операциите са със суми по договора, който той изпълнявал.
Подсъдимият излага твърдения за обемна и ежедневна
писмена кореспонденция със суданския съконтрагент. Сочи, че плащанията между
страните по договор „КАС – 18“ били извършвани срещу фактура или проформа – фактура и за предстоящите плащания
суданската страна задължително уведомявала предварително българската страна
чрез факс. Посочва, че св. Х.бил в течение на всички плащания по договора, а
св. Ж. оформяла плащанията към комисионерите.
Подсъдимият С. обяснява, че при напускането си от Судан
не взел със себе си нито лични вещи, нито документи, доказващи твърденията му,
тъй като очаквал корекция на решението на българското правителство за пълно
ембарго на търговията със Судан, както и да се завърне там след не повече от
месец. Застъпва тезата, че още при прибирането си в Р. България бил посрещнат
от колегите си на аерогарата и бил отведен в офиса на ГС „КАС“, където провел
среща със св. Х., в която последният поискал 90 % от сумата от 240 000 щ.
д. като заем за строежа на търговски комплекс „Боила“ и го попитал, дали е
преглеждал архива в Судан. Подсъдимият отказал да му предостави в заем исканата
сума. По отношение на документите от архива в Судан посочва, че при техния
преглед установил нарушения при извършвани продажби на военна техника за Судан.
Поради това предал част от документите за проверка в ЦСБОП – МВР през м. януари
или февруари 2001 г., но оттам отказали да извършат разследване. Посочва, че именно
в резултат на това отношенията му със св. Х.се влошили рязко и подсъдимите С.
били принудени да напуснат заеманите от тях длъжности в ГС „КАС“. Дава
обяснения и за т.нар. „Анголска сделка“, като сочи, че в основата на доставката
на българско оръжие стои дружеството „КАС И. Консорциум“, извършило доставка на
оръжие за Судан.
Изтъква, че на 21.06.2001 г. представил в счетоводството
на ГС „КАС“ предавателно – приемателен протокол за материалните активи,
оставени в Судан, подписан между него и представител на М.І.С. Протоколът бил
приет от св. И., въпреки че св. Ж. искала материалните активи да бъдат
предадени на домакина в ГС „КАС“, което било невъзможно, тъй като имуществото
се намирало в Судан. След съвещание между св. Ж. и св. Х., в заповедите за
прекратяване на договорите на С. било посочено, че носят отговорност за
установени липси и щети. Сочи, че на 22.06.2001 г. депозирал в офиса на ГС
„КАС“ и финансов отчет, който бил приет от св. И. без забележки, и предал
валутата, която бил донесъл от Судан и му се водела като касова наличност. На
25.06.2001 г. подсъдимите приключили със сдаването на имуществото и срещу
обходен лист получили заповедите си за освобождаване от длъжност. Посочва, че
към този момент нито св. Х., нито счетоводителите на ГС „КАС“ били предявили
претенции към него. Около месец по-късно бил извикан да се яви в офиса на ГС
„КАС“, където св. Х.го попитал дали ще върне документите и след като С. отказал
да стори това, обявил, че сумата от 240 000 щ. д. не е по негов проект, а
по договор „КАС – 5А“. Няколко дни по-късно се получило писмото от св. Ж.,
съдържащо претенции към финансовия отчет. Квалифицира като неоснователна
претенцията, че в извлечението по сметката не било отразено движението по
същата, тъй като същото не било отразявано и в предходни отчети, които били
приемани без възражение.
Подсъдимият оспорва твърденията на свидетелите Х.и Л., че
свидетелите научили за инкриминираните преводи при посещението си в Судан на
01.07.2001 г. Посочва, че на 26.06.2001 г. св. Х.написал писмо до Г.Р., в което
го молел да манипулира данните за преводите по договора на подс. С., като ги
представи за преводи по договор „КАС – 5А“, за да може последният да бъде
отстранен като нежелан свидетел по оръжейни сделки. Оспорва твърденията на св. Х.,
че бланката на писмото не се използвала от 1998 г., като сочи, че същите се
оборват от показанията на св. С. и от писма, находящи се на л. 437 – л. 438 и
л. 470 от съдебното производство по НОХД
№ 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми състав, придружени с превод на
български език (л. 433 – л. 436 и л. 469 от същото). Излага, че голяма част от
кореспонденцията на ГС „КАС“ била подписвана от св. Х.именно по начина, по
който било подписано и писмото от 26.06.2001 г. Посочва, че писмото било
написано лично от Х., тъй като към тази дата вече били напуснали всички
служители, които владеели английски език.
Подсъдимото лице оспорва твърденията на св. Л., че при
посещението на свидетелите Х.и Л. в Судан били уведомени от Г.Р. за преведени
три вноски по договор „КАС – 5А“, като посочва, че такива преводи – на сумата
от 80 000 щ. д. през м. март и на сумата от 160 000 щ. д. през м.
април 2001 г., не са постъпвали, а постъпленията са в размер на 160 000 щ.
д. през м. март и 80 000 щ. д. през м. април 2001 г. Посочва, че
единствените писмени документи, в които като основание за плащане се посочва
договор „КАС – 5А“, са тези, на които е бил придаден вид, че изхождат от
подсъдимия, но по делото е било доказано, че същите са неистински, а едното от
тях е било подпечатано с печат, съхраняван само в офиса в гр. София. Сочи, че
към 2001 г. св. Л. не е работел в ГС „КАС“ и не е имал достъп до класифицирана
информация.
Подсъдимият С. навежда съображения, че в Судан е бил
регистриран клон (branch) на търговско дружество (company), а не филиал
(affiliate) на гражданско сдружение (civil society), откъдето прави извод, че
процесната банкова сметка *** „КАС“. В тази насока се позовава на разпоредбите
на чл. 17, ал. 2 от ТЗ, на липсата на регистрация клон на ГС „КАС“ в НАП, БНБ и
в БТПП и на липсата на клаузи в тази насока в договора за съвместна дейност,
въз основа на който било създадено сдружението. Сочи, че наименованието „КАС И.К.“
е било въведено в регистъра на БТПП едва на 13.08.2001 г., като до тогава то не
е било употребявано. Изтъква, че „КАС И.К.“ е клон на търговското дружество „КАС
И. Консорциум“ ООД, а не на ГС „КАС“. В тази насока акцентира, че доколкото ГС
„КАС“ не е осъществявала сделки с оръжие, издадените от името на „КАС И.К.“
фактури и приемо – предавателни протоколи не са относими към дейността на ГС
„КАС“. Позовава се и на: писмо от „О.Н.Б.“ до СГС - НО, 8-ми състав, депозирано
на л. 384 от НОХД № 369/2003 г. по описа
на СГС - НО, 8-ми състав (в превод на български език на л. 382 – л. 383 от
същото), в което се сочи, че „КАС И.К.“ е клон на компанията „КАС И. Ко“; молба
от „П.“ ЕАД до съда, в която се потвърждава, че „КАС И.К.“ е клон на „КАС И.“,
а не на ГС „КАС“; суифт съобщения за извършени преводи, депозирани в т. 1 л. 42
и л. 48 от досъдебното производство (в преводи на български език в т. 1, л. 43
и л. 49 от досъдебното производство), в които като наредител се посочва
търговското дружество „КАС И.К.“; показанията на свидетелите от суданска
страна, които сочат, че са си взаимодействали с компанията – търговското
дружество „КАС И.К.“, че сметката в която са преведени парите е на това
търговско дружество, и че не знаят какво е ГС „КАС“; нота SU/14/099 на
суданското посолство от 14.09.2009 г., в която се сочи, че собственик на
банкова сметка № **** на Национална
Банка Омдурман е била „КАС И.К.“ – клон на търговското дружество с ограничена
отговорност „КАС И.“ ООД (KAS Engeneering Ltd). Прави извод, че инкриминираните
парични суми са преведени не по сметка на ГС „КАС“, а на „КАС И.“ ООД, в което
към 2001 г. „П.“ ЕАД вече не е била съдружник.
Посочва, че пълномощното, с което св. Х.упълномощил И.И.
да подписва всички документи от негово име в Судан, било с валидност до м.
септември 1998 г. и към 2000 г. И. вече не е разполагал с такива права. Излага
твърдения, че сметката била разкрита не от И., а от св. Х.през 1995 г., две
години преди И. да замине за Судан, и само св. Х.имал право да подписва
нареждания за банкови преводи, което той правел посредством наредителни факсове
с парола. Подсъдимият отрича да е разполагал или попълвал празни бланки,
подписани от св. Х.. Посочва, че действително са били наложени рестрикции за разплащания
извън Судан в щатски долари, но само от американските кореспондентски банки.
Сочи, че твърденията на св. Х.относно причината за пренасочване на средствата на заводите през
сметка № **** са неверни, тъй като не е
имало необходимото разрешение от принципала на „П.“ ЕАД за това, а и преводите
не са били извършени през американска кореспондентска банка, а през европейски
банки.
Акцентира на противоречия в показанията на свидетелите Х.и
Ж. по въпроса, дали инкриминираните преводи по сметка № **** са били единствени или е имало и други
преводи през тази сметка. Оспорва възможността св. Х.да дава устно съгласие за
постъпване на суми по сметка № ****,
като сочи, че подобни изявления могат да бъдат направени само в писмена форма,
от една страна, а от друга – че за да бъде дадено съгласие за отделен превод е
необходимо св. Х.да е информиран за сумите, които предстояло да постъпят по
сметката. Посочва, че единственото съгласие, получено от Х., било подс. С. да
използва банковата сметка, за да получи превод от 240 00 щ. д. по неговия частен проект.
Подсъдимият заявява, че по време на престоя му в Судан, в
периода м. януари – м. март 2001 г. от суданска страна били извършени два
превода – на сума в размер на 1 000 000 щ. д. и на сума в размер на
450 000 щ. д. по договор „КАС – 18“, които били направени директно по
сметката на „Б.“ – Червен бряг. Посочва, че да се отклоняват средствата за
заводите през сметка № **** било
икономически неизгодно, тъй като дружествата дължали 15 % данък върху
превежданата сума. Заключава, че през инкриминирания период няма преводи по
инженерни проекти, които да са осъществени през банкова сметка № ****.
Подсъдимият твърди, че по делото липсва документ, от
който да е видно, че преводите на суми в размер на 160 000 щ. д. и на
80 000 щ. д. са по проект „КАС – 5А“. Акцентира, че договор „КАС – 5А“ е
сключен между М.І.С. – Судан, в качеството му на купувач, и „П.“ ЕАД, в
качеството му на продавач, като е подписан от българска страна от директора на
това дружество и от св. Х., в качеството му на управител на „КАС И.“. Твърди,
че ГС „КАС“ не е било страна по договора, тъй като не е имало качеството на
юридическо лице и не е имало право да извършва търговски сделки и да получава
плащания по такива. Акцентира, че сдружението не е имало лиценз за търговия с
оръжие, боеприпаси и военни технологии, поради което в търговската дейност
се използвали разрешителните, издадени
на отделните заводи – съдружници в сдружението, а последното функционирало само
като посредник. За да аргументира тезата си, подс. С. се позовава на
показанията на св. Г.Р., че не е взаимодействал с ГС „КАС“, както и на
твърденията, залегнали в исковата молба на „П.“ ЕАД. Излага, че приложеният по
делото договор, приет за „КАС – 5А“, не е номериран. Сочи на съществено
противоречие между предмета на договора, съгласно съдържанието на същия –
снаряди, и показанията на св. Х.относно предмета на договора – миномети. Въз
основа на това заключава, че не става ясно кой договор е „КАС – 5А“ и дали това
е договорът, приложен по делото. Сочи, че инкриминираните преводи не са
направени от М.І.С. - Судан, което е страна по договора, наличен по делото, по
сметката на „П.“ ЕАД, а от „Я.К.“ по сметка на търговското дружество „КАС И.К.“,
като тези два правни субекта не са страни по договор „КАС – 5А“. Навежда
доводи, че не е възможно плащането да е извършено по договор „КАС – 5А“, тъй
като „П.“ ЕАД е преустановило дейност през 1999 г., а суданската страна е
замразила плащанията към българската държава още на 09.04.2001 г. Обръща
внимание на противоречия, според него, в доказателствената съвкупност относно
датата, на която са постъпили сумите в „О.Н.Б.“ – дали на 27.03.2001 г. или на
29.03.2001 г. Излага, че по делото не са приложени документите по превода, въз
основа на които да се направи извод за правното основание на превода:
уведомление за паричния превод, съгласно чл. 1.4 на приложения към делото
договор; проформа фактура; банкови нареждане за преводите от М.І.С.; банкови
нареждания за дебитиране на сметката и фактурата по сделката. Сочи, че
банковите суифт съобщения не са заверени с подписи и печати на банката,
съгласно установените изисквания.
Ангажира твърдения, че по делото не са представени
изискуемите документи относно изпълнението по договора, а именно: протоколи за
завършване на проекта, съгласно т. 12.2в и т. 12.2г от договора; документи,
изискуеми съгласно т. 3.3 от договора, удостоверяващи кой е завършил проекта и
за каква конкретна дейност са правени съответните плащания; регистър, съгласно
чл. 4.6 от договора, в които следва да са въведени всички стъпки от
изпълнението на проекта; задължителен регистър, създаван в процеса на оказване
на техническо съдействие по време на гаранционния срок, съгласно чл. 6.2 на
допълнителния договор; списъчен състав на работниците, съгласно чл. 6.1 на
допълнителния договор, извършили съответните монтажни и други дейности в Судан;
командировъчни на тези работници до Судан; възлагателни писма; етапни протоколи
за свършената работа; документ, удостоверяващ, че към 2001 г. „Я.К.“ дължи
инкриминираните суми на ГС „КАС“ или на „П.“ ЕАД, въз основа на който са били
преведени инкриминираните суми и е била извършена оценка и баланс на плащанията
през 2001 г. Отново акцентира, че след 1998 г. „П.“ ЕАД не е осъществявала
дейност в Судан.
Подсъдимият възразява срещу твърденията, залегнали в
обвинителния акт, че св. Ф.М.е посочил, че преведената по сметка № **** сума в размер на 240 000 щ. д. е
в изпълнение на договор „КАС – 5А“, сключен между М.І.С., „П.“ ЕАД и ГС „КАС“,
като излага, че тези твърдения не кореспондират с показанията на свидетеля.
Сочи, че анализът на показанията му показва, че сумите са преведени по сметка
на търговското дружество „КАС И.“, а не по сметка на ГС „КАС“. Анализира и
показанията на св. Г.Р., като посочва, че този свидетел се явява единствен
източник на твърдения, че преводите са били по договор „КАС – 5А“. Възразява срещу
кредитиране на показанията на св. Р., като сочи, че е налице несъответствие
между твърденията му и отразеното в писмените документи относно страните по
договора. Застъпва, че този свидетел не знае какво представлява ГС „КАС“.
Посочва, че по петте ключови за обвинението
въпроси – кои са участниците в договора „КАС – 5А“, каква е ролята и
какво представлява ГС „КАС“, откъде са направени преводите, къде са изпратени и
какви преводи по време и стойност са постъпили в сметка № ****, свидетелят дава
грешни или противоречиви отговори. Обяснява, че този свидетел няма отношение
към изпълнението на инженерните проекти, като същият е работел само с
търговското дружество „КАС И.“ ООД.
Подсъдимият излага твърдения, че свидетелите Л.,М., Ж., И.
и С. не са посещавали Судан по време на престоя на него и жена му там и нямат и
не могат да имат представа, дали същият е изпълнявал свои частни проекти там.
Сочи, че свидетелите Ж., И. и С. не владеят нито арабски, нито английски език и
не са водили кореспонденция със Судан, а св.М. е работела в ГС „КАС“ от 1997 г.
и не е имала отношение към изпълняваните в Судан договори. Изтъква, че ролята
на свидетелките е била да подкрепят твърденията на св. Х.в насока, че е оставял
празни бланки в офиса на сдружението. Намира, че св. Л. дава противоречиви
показания по отношение на това как е научил за преведените пари, като веднъж
твърди, че информацията е получил от св. Г.Р. в Судан, а след това уточнява, че
за всичко това е научил от св. Х.. Посочва, че св. Х.твърди, че в сметка № **** са преведени 80 000 долара на
27.03.2001 г. и 160 000 долара на 22.04.2001 г., но такива преводи няма
постъпили в сметката. Излага, че показанията на св. Х.и св. Г.Р. са
манипулирани, за да бъде отстранен подс. С. като нежелан свидетел на оръжейни
сделки. Сочи на зависимости на свидетелите Л.,М. и Ж. от св. Х., чрез
ангажирането им в различни търговски дружества, контролирани от него, както и
като съдружници в „КАС И.“ ООД.
Подсъдимият посочва, че отговор на въпроса, по кой
договор суданската страна е превела сумата от 240 000 долара, дават самите
судански власти с нота ASS/5/276 от 10.10.2008 г. и нота SU/14/099 от 14.09.2009
г., потвърждавайки, че преведените 240 000 долара са плащания по негов
частен технологичен проект, изпълняван в периода 2000 г. – 2001 г., две години
след като „П.“ ЕАД – Монтана е преустановила своята стопанска дейност. Сочи, че
търговското аташе на Судан в България, подписало нотата от 10.10.2008 г. и
управителят на „СМТ И.“ – представителството на М.І.С. в Р. България, е едно и
също лице – Х.Ф., което разполага с цялата информация относно изпълняваните
инженерни проекти. Изразява мнение, че до началото на 2003 г. суданските власти
не са отговаряли на запитванията от българските власти, тъй като очаквали
договор „КАС – 18“ да продължи да се изпълнява и същият действително е бил
изпълняван до 2003 г.
Подсъдимият дава обяснения, че паричните трансфери от
банкова сметка № **** е могло да бъдат
правени само с подписа на св. Х.. Сочи, че подписаните от него предварителни
нареждания са били надлежно анулирани след подаване на наредителните факсове,
като в тази насока се позовава на показанията на св. С.. Посочва, че реалният
превод на сумите е станал въз основа на нареждане на св. Х.. Намира
противоречия в писмените доказателствени средства относно разходите за превод в
размер на 820 щ. д. и остатъкът по сметката от 525.50 щ. д.
Подсъдимият излага, че преводите, вменени да са извършени
от съпругата му, са извършени само от него чрез наредителни факсове с парола.
Оспорва твърденията на св. Х., че не е знаел за
извършените преводи, като сочи, че: св. Х.е бил в непрекъснат контакт със
суданските власти; съгласно т. 1.4. от договора всички съобщения между страните
е следвало да се изпращат в писмена форма, поради което и св. Х.е следвало да
бъде информиран за всяко предстоящо плащане; начинът на плащане срещу фактура и
проформа фактура, наличието на представителството на М.І.С. в София – „СМТ И.“,
наличието на външен комисионер, изискванията на чл. 12 от Договора за взаимно
информиране на експедициите и плащанията, както и направената ревизия на изпълнението
на договорите през месец април 2001 г., поради налагането на пълно ембарго на
договорите със Судан от българското правителство, изключвали възможността за
укриване на парични преводи; писмените документи, приложени в том 3, л. 38 – л.
39 и л. 41 – л. 42, показвали, че св. Х.е бил напълно в течение на паричните
преводи и същите нямат общо с договор „КАС - 5А“.
Отрича действията му да са довели до ликвидацията на ГС
„КАС“ и на „П.“ ЕАД, като сочи, че „П.“
ЕАД е ликвидирано с решение на съда в гр. Монтана през 2000 г., преди
инкриминирания период, а прекратяването на ГС „КАС“ е станало поради обявеното
от страната ни пълно ембарго за търговия със Судан, поради което и договори
повече не могли да бъдат изпълнявани. Посочва, че договор „КАС – 18“ е бил
изпълнен през 2001 г. и 2002 г. в нарушение на ембаргото и съдружниците взели
решение за спешно закриване на ГС „КАС“, притеснени от разкритията по
„Анголската сделка“ и от възможността лицензите им за търговия да бъдат отнети.
Излага, че твърденията на обвинението, че по вина на подсъдимия са спрени
плащанията към заводите, се опровергава от материалите по н. д. № 482/2009 г. по описа на Плевенския окръжен
съд, от които се доказва, че през есента на 2002 г. „Б.“ ЕАД – Червен Бряг е
довършило изпълнението на договора „КАС – 18“ в нарушение на ембаргото, за
което в края на 2001 г. са преведени от суданска страна суми в общ размер на
817 176 лева.
В обясненията си, депозирани на 28.01.2020 г.(т. 3, л.
1 045/гръб – л. 1 051 от съдебното производство), подс. С. излага, че
идеята за частния му проект датирала от 1995 г. или 1996 г., когато св. Х.посетил
кабинета на подсъдимия в МВР с писмено предложение, съгласувано и с
представители на суданската страна, за изграждане на мобилна ремонтна база.
Посочва, че ръководството на МВР категорично отказало да се ангажира с подобен
проект. Сочи, че първоначално започнал работа в „КАС И. Консорциум“ ООД, тъй
като имал контакти, които му позволявали да се снабдява по-бързо с разрешителни
от Междуведомствения съвет по въоръженията и материалите с двойна употреба към
Министерски съвет за търговия с оръжия, но след като през 1998 г. лицензът на
консорциума бил блокиран и св. Х.започнал да търгува с оръжие от името на
отделните заводи, длъжността на подсъдимия станала ненужна и той бил
преназначен в ГС „КАС“. Твърди, че точното наименование на ремонтната
работилница е било посоченото в писмото, депозирано на л. 445 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав (приложено и в превод на български език на л. 444 от същото) –
„работилница за нестандартно оборудване и ремонт“. Дава обяснения за причините,
поради които Судан настоявала за изграждането на подобна работилница. Излага,
че след заминаването му за Судан, вместо св. Л., през м. август 2000 г.
започнали интензивни преговори със суданската страна за осъществяване на
проекта, като преговорите приключили на 20.08.2000 г. и страните се споразумели
стойността на договора да е в размер на 260 000 щ. д. Посочва, че на 20.08.2000
г. бил подписан договор за изграждане на работилница за нестандартно оборудване
и ремонт между директора на подразделението S.I.С (Sаudi Investmеnt Company)
към M.R.S (Mobile Repairing Shops) към Министерство на отбраната, със
съдействието (with cooperation) на М.І.С. – Судан като гарант и посредник при
плащането, и подсъдимия, като представител на колектив от експерти в различни
области, обучавани основно от подсъдимия, който предстояло да работи по
договора, посочен в нотата на Посолството на Судан, а на следващия ден бил
подписан и посредническият разплащателен договор между подс. С. и У.М., като
работата по проекта стартирала на 01.10.2000 г. Дава подробни разяснения за
естеството на ремонтната работилница. Изнася, че проектът следвало да се реализира
на няколко етапа, като първият етап включвал технически проект, а вторият –
материална част, която предстояла да се реализира от „КАС И. Ко“ – частно
дружество, регистрирано в Украйна и представлявано от приближено на св. Х.лице
– И.И.. Посочва, че реализацията на първата част от проекта започнала през м.
октомври 2000 г. и приключила в средата на м. март 2001 г., като проектът бил
приет окончателно през м. април 2001 г. Излага, че след обявяване на пълното
ембарго за търговия със Судан, бил уведомен, че трябва да напусне страната,
която била ощетена от спирането на търговията, но той останал там още 15 дни,
за да довърши проекта си. Сочи, че се върнал в Р. България на 05.05.2001 г., по
собствено желание.
Навежда доводи, че след като в средата на м. март 2001 г.
предал в три екземпляра техническия проект, възлизащ на около 400 листа
технически спецификации и всички от екипа подписали разделителен протокол и
договор за разплащане, на 27.03.2001 г. постъпил първия транш от сумата,
дължима по договора, от 160 000 щ. д. Към този момент останали да се уточнят
две глави от договора – за оксидацията и за инженерното оборудване. Поради това
и втората част от дължимата сума в размер на 80 000 щ. д. била преведена
по-късно. Дава обяснения, че първоначално от екипа приели сумата да бъде
платена на място, по начина, по който платил 75 000 щ. д. на У.М., но в
този случай приходите им щели да бъдат обложени с 40 % данък. Това наложило да
бъде приложена схемата, по която се изплащали комисионните при търговия с
оръжия, а именно – плащането да се извърши по сметка, която не е данъчно
регистрирана в Судан. Посочва, че било необходимо получените по този начин суми
да престоят в банкова сметка ***, поради което и той възнамерявал да ги
съхранявал за такъв период в гръцката банка. Анцентира, че многократно бил
търсен от членовете на екипа и от посолството, с въпроси относно сумите, които
следвало да им бъдат преведени. Твърди, че не е имал възможност да пътува до
Судан, нито те да пътуват до Р. България, поради което и до разплащане с тях не
се стигнало.
В обясненията си, депозирани на 27.02.2020 г. (т. 3, л.
1 062 – л. 1 076 от съдебното производство) подс. С. отново изтъква,
че сумата е следвало да престои в продължение на шест месеца по банкова сметка,
***, преди да се разплати с екипа си. Заявява, че не може да посочи причината,
поради която парите е следвало да престоят шест месеца „затворени“ в банката. Изнася,
че тъй като не бил проверил предварително сметката в гръцката банка, се
оказало, че тя е разплащателна, сумата по нея не се олихвявала, а за нея се
дължала такса, поради което сумата била преведена по друга депозитна банкова
сметка.
*** в размер на 160 000 щ. д. Сочи, че от банката
били изтеглени 160 502 щ. д., но не по негово, а по нареждане на св. Х..
Твърди, че той е имал право да депозира предварителни нареждания, за да се
подготви сумата за превод, но не и окончателни нареждания за превод, каквито
можел да дава само св. Х.. Излага, че не е нареждал превод и от 80 000 щ.
д., а е дал само предварително нареждане за това. Посочва, че изпращал на св. Х.по
факс предварителното нареждане, след което последният се свързвал с банката и
изпращал наредителен факс с парола. Изтъква, че св. Х.е знаел в полза на кое
лице ще се извърши превода, тъй като същото било посочено в предварителното
нареждане. Застъпва, че първоначално св. Х.настоявал първата от посочените
парични суми да бъде преведена по сметка на контролирано от него дружество „КАС
И. К“ ООД, разкрита в Шаржа, ОАЕ, а след като това не станало, при завръщането
на подс. С. в страната поискал отново сума пари, необходими му за строежа на
комплекс „Боила“.
Подсъдимият твърди, че лично изтеглил сумата от
75 000 щ. д. от сметката, разкрита от съпругата му в „Банк Аустриа“ –
Виена, използвайки същата схема – наредителен факс с парола, за да се разплати
с екипа. Позовава се на споразумителния протокол за същата сума, подписан с У.М.
през 2004 г. в Посолството на Судан. Сочи, че нарежданията изпратил от бюро за
самолетни билети на бул. „В. ***. Застъпва, че няма спомен да е съобщавал на
съпругата си за преводите. Излага, че паролата за банковата сметка била името
на малкия им син Д..
Подсъдимият излага твърдения, че св. Х.се явявал
посредник при сключването на договор за мобилна ремонтна работилница и
предстояло да се включи чрез управляваното от него търговско дружество при
реализация на втория етап от договора, който щял да бъде на значително
по-висока сума. Посочва, че преди св. Х.да нареди първия превод от 160 000
щ. д. той попитал подсъдимия дали може да ги преведе в Шаржа, ОАЕ, но след като
подсъдимият не се съгласил, разговорът приключил. Излага, че първият превод бил
на 22.04., а вторият – на 01.05.2001 г., като в този период от време не е имал
разговор със св. Х.по въпроса. След като подсъдимият се върнал в България, св. Х.отново
поискал да получи 90 % от тази сума, под формата на заем.
Подсъдимият коригира първоначалните си обяснения, като
сочи, че съгласувателното писмо и „енд-юзър“ сертификатът за ремонтни
технологии получил през 1997 г. или 1998 г. от св. Х., като провел разговор с
бившите си колеги от МВР да поемат реализацията на проекта в Судан, но
разговорите били безуспешни.
Излага твърдения, че направил опит да се върне в Судан и
да вземе документите по договора, който изпълнявал, но по настояване на св. Х.визата
му за пътуване до Судан била блокирана. По-късно му била наложена мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ по досъдебното
производство и отново не могъл да посети Судан.
Подсъдимият обяснява, че след присъединяване на Р. България
към наложеното пълно ембарго за търговия със Судан, в страната пристигнали
свидетелите Г.А. Р. А. и Ф.А.М.. Същите били разпитани на 11.10.2001 г., а на
следващия ден бил подписан договор в кабинета на св. Х.за продължаване на
изпълнението на договора „КАС – 18“, в нарушение на ембаргото. Посочва, че в
резултат на това срещу директорите на „Б.“ ЕАД – Червен бряг започнало
наказателно преследване – по НОХД № 482/2009 г. по описа на ОС – Плевен.
Подсъдимият депозира обяснения, че по време на престоя му
в Судан – в периода 2000 г. – 2001 г., не е имало практика да се плаща без да е
извършена съответната работа. Посочва, че за всяка работа се изготвяло задание,
поетапни протоколи за изпълнението и окончателен документ за приемане на
работата, а ако работата се изпълнявала от група лица – и списъчен състав на
работниците и протокол за техните възнаграждения. Сочи, че заплащането се
осъществявало въз основа на приемо – предавателен, фактура, поетапен документ
или друг подобен документ. Изнася, че всяка дейност, платена от суданска
страна, е осчетоводена в България с фактура.
Подсъдимият отрича да е виждал списъчен състав на
служители на „П.“ ЕАД – Монтана, работещи в Судан, като обяснява това с
обстоятелството, че заводът в Монтана затворил през 1999 г. Отрича да е виждал
представляващия „П.“ ЕАД в офиса на ГС „КАС“, като сочи, че дружеството не е
извършвало никаква дейност след 1999 г. Твърди, че изпълнението на договор „КАС
– 5А“ е налагало посещение в Судан, за да се
монтира оборудването. За тази цел било необходимо да се изготвят списъци
на работниците, които да извършат монтажа, а изпълнението на договора следвало
да се отчете посредством съставянето на три протокола. Отрича да е виждал в
Судан работник, който да работи по договор „КАС – 5А“. Отрича да е отчитал
изпълнение и да е правил каквото и да било по договор „КАС – 5А“. Сочи, че
такъв договор не е бил изпълняван от 1999 г. насетне. Отрича да е виждал
документи, касаещи изпълнението по договора. Посочва, че на ГС „КАС“ не е бил
издаван лиценз за изпълнение на предмета на договора, тъй като няма качеството
юридическо лице. Посочва, че никой от „П.“ ЕАД, нито ликвидаторът на
дружеството не се е свързвал с него.
По реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2 от НПК, към
доказателствената съвкупност са приобщени обясненията на подс. С., депозирани в
хода на досъдебното производство (т. 3, л. 24 – л. 28, л. 25 последен абзац, л.
26 първи абзац, л. 35, л. 52 – л. 53, и т. 4, л. 38), в които подсъдимият
заявява следното:
„В България се
завърнах от Судан в началото на май 2001 г. При завръщането ми в България
възникнаха сериозни разногласия между мен и Х.по два въпроса. Първият въпрос
касае сделки на „КАС“ със Судан през 1998 г. и документация, съхраняваща се в
Бюрото – Судан, касаеща тези сделки. Подробности по този въпрос ще дам
по-късно. Тези неща представляват предмет на престъпление от страна на г-н Х.и
засега не искам да ги коментирам. Вторият конфликт възникна върху основата на
претенцията на г-н Х.да преведа 90% от сумите, получени от частния контракт, в
сметката на КАС – Ел Ти Ди в Шаржа (Обединени арабски емирства), което аз
категорично отказах. Следствие на това г-н Х.ми каза, че трябва да се разделим.
За да не ме уволнява дисциплинарно, той им предложи по взаимно съгласие.
Уточнявам, че парите за които ме питате – 159 680 щ. д., бяха преведени от
саудитската компания в бранч-офис сметката на „КАС“ – **** в „О.Н.Б.“. Аз лично
не разполагам с никакви документи и не съм виждал никакви документи по повод на превода, но бях
осведомен от „О.Н.Б.“ по телефона от
мениджъра – не мога да му кажа името, в момента не си го спомням, че съм
получил превод от Саудитска Арабия по изпълнението на частния контракт –
160 000 щ. д. Тези пари постъпиха в края на март или началото на април
2001 г. Впоследствие бе необходимо парите да ги изведа извън Судан по желание
на колектива, в който участвах, тъй като, ако разплащането бъде извършено в Судан,
суданските граждани – участници в колектива, щяха да бъдат обложени с данъци,
което те не желаеха. Със суданските граждани имахме устна договореност за това,
не сме имали писмена договореност. По тяхно желание парите бяха преведени в
поименна сметка на сина ми – Е.А.Г. в гръцка банка. В разговори по телефона със
сина ми той ми беше споменал, че възнамерява да следва в американския
университет в Гърция, за което ще си открие банкова сметка. *** разговорите ни,
които водехме ежеседмично, той беше положил необходимия изпит. Без да съобщавам
намеренията ми да преведа по тази сметка пари, му поисках номера на тази сметка
в „Нова банка“ в Гърция, мисля, че в Солун, в случай, че не се договоря със
суданските колеги да преведем парите в офшорна зона, или да им ги изплатя на
място, да бъдат преведени в поименна сметка, като това беше като един резервен
вариант. Тъй като г-н Х.много настойчиво изискваше от мен да преведа 90 % от
сумата в Шаржа, аз преведох тези пари в „Нова банка“. Г-н Х.искаше да преведа
тези пари в Шаржа в разговори по телефона и той ми е съобщил номера на сметката
в Шаржа. Той казваше, че аз като служител на КАС съм участвал в частен контракт
и съм му лично задължен за разрешението, което той ми е дал.“ (т. 3, л. 24
– л. 28 от досъдебното производство);
„Тъй
като не разполагах в момента с друга поименна сметка, която да е на името на
някой от участниците или на мое име, аз използвах сметката на сина ми, за което
предварително не го уведомих.“ (т. 3, л. 24 от досъдебното производство);
„За участието ми в
този проект, за постъпването на тази сума от 160 000 щ. д. и следващата от 80
000 щ. д., която е постъпила по същия проект и която преведох по сметката на
съпругата ми във виенската банка, съм държал в течение г-н Х.за всички тези
свои действия по телефона.“ (т. 3, л. 27 от досъдебното производство);
„Съобщил
съм му, че първо парите са постъпили по сметка на КАС в „Омдурман Банк“, второ
му съобщих, че парите съм ги превел извън Судан и на неговото питане къде, му
посочих, че парите съм ги превел по сметка на сина ми и жена ми, за което той
ми каза, че ще има много да патя. След като постъпи първия превод – тези
160 000 щ. д., аз му казах за постъпването на сумата и че съм я превел по
сметка на сина ми. Тогава той прие този факт, съобщен му по телефона и по
принцип той не одобри това мое действие по превода на сина ми, тъй като аз не
удовлетворих неговото желание 90 % от тази сума да я преведа в Шаржа. …. Г-н Х.не
ми е давал одобрение и то не ми е било необходимо. Уведомих го, тъй като исках
да бъда коректен по изпълнението на договор, разрешение за който аз съм получил
от него.“ (т. 3, л. 27 от
досъдебното производство);
„Следовател : Предявявам Ви писмо на английски език,
адресирано до управителя на „О.Н.Б.“ - Х., съобразно което е наредено
дебитирането по сметка № **** със 160 000 щ. д. с бенефициент по сумата Г.
Е., сметка № ********* в Новаграа Нова банк. Запознайте се с текста и писмото и
кажете Ваш ли е подписът срещу текста „sincerely yours“? Кога, къде и защо
подписахте писмото, ако подписът е Ваш?
Обвиняем
: Писмото е съставено и предадено
предполагам, че през април на 2001 г. подписът със синя химикална паста
предполагам, че е мой. Такова писмо с такова съдържание съм го писал, предал
съм го в „Омдурман банк“, с цел да бъде извършен този трансфер от посочената
банкова сметка ***. Писал съм писмото на офисния компютър на КАС И., не помня
къде е разпечатано и съм занесъл платежното нареждане на ръка, не знам дали
точно този превод е изпълнен. Дали точно тази сума е постъпила по сметката на
сина ми не мога да кажа и дали точно това нареждане е изпълнено.
Следовател
: Кой бе номерът на мобилния Ви телефон в Судан?
Обвиняем
: Не го помня, но мога да проверя.
Следовател
: Предявявам Ви писмо на английски език до управителя на О.Н.Б. – Х., съгласно
което „А.С. – управител на „КАС И.К. – клон Х.“ е наредил да бъде дебитирана
сметка № **** с 80 000 щатски долара и да бъдат преведени на бенефициента Н.А.С.
по сметка *************в Банк Аустрия. Ваш ли е подписът срещу текста
„Sincerely yours“? Кога, къде, защо и при какви обстоятелства бе съставено
писмото, ако подписът е Ваш?
Обвиняем:
Подписът прилича на моя, възможно е да е моя. Писал съм такова писмо през април
в Судан, на офисния компютър. Предал съм го в банката, която е посочена в
писмото, за да бъде извършен този трансфер от сметка **** в посочената сметка.
Бенефициент по сметката е съпругата ми, а по превода по предишното писмо
бенефициент е синът ми – Е. Г.. Не знам дали моето нареждане е изпълнено.
Следовател
: Защо не се поинтересувахте дали наредените от Вас преводи са изпълнени.
Обвиняем
: За това ще се поинтересувам в бъдеще.“ (т. 3, л. 35 от досъдебното производство);
„Следовател : „В
протокол за разпит от 11.10.2001 г. сте заявил „…Уточнявам, че парите за които
ме питате – 159 680 щат. дол., бяха преведени от саудитската компания
„Бранч офис“ в сметката на КАС № **** в „О.Н.Б.“. … Тези пари постъпиха в края
на март и началото на април 2001 г. Впоследствие бе необходимо парите да ги
изведа извън Судан по желание на колектива, в който участвах. По тяхно желание
парите бяха преведени в поименна сметка на сина ми – Е. Г.“. Питам ви: Уточнете
как „изведохте“ тези пари?
Обвиняем
: Тези обяснения ги дадох, за да предпазя сина си от процесуално-следствените
действия, предприети срещу него.
Следовател
: Предявявам Ви копие на наредително писмо на английски език, разположено на
лист 65 на том 1 от настоящото следствено дело. Кажете Ваш ли е подписът срещу
„sincerely yours“?.
Обвиняем
: Прилича на моя и това вече ми беше предявявано веднъж.
Следовател
: Съобразно текста на писмото сте наредил 160 000 щат.д. да се преведат на Г. Е.
по сметка №*******в „Нова банк“ – Гърция. Отново Ви питам подписал ли сте това
писмо?
Обвиняем : Това писмо,
както съм дал обяснения вече, извинявам се – такова писмо, беше подписано от
мен, но не беше изпълнено, поради отказ на кореспондентската банка в Ню Йорк да
работи с О.Н.Б., поради съмнения за участие на Судан в международния тероризъм.
Второ, това писмо не е с определена дата и не касае периода, за който ме
обвиняват, че съм извършил престъплението.“ (т. 3, л. 53 – 53 от досъдебното производство).
Разпитан пред съда, подс. С. отново заявява, че
нареждането за превод по сметка в гръцката „Новабанк“ е направено от св. Х.с
наредителен факс. Посочва, че на фазата на досъдебното производство признал, че
е направил преводите, като условие да не бъдат задържани той и синът му и тъй
като бил под силен стрес. Излага, че към него било поставено и условие да
преведе парите в полза на ГС „КАС“, но подсъдимият отказал. По-късно, след като
не признал, че с негов подпис е извършен преводът, както и че сумите са по
договор „КАС – 5А“, бил направен опит да бъде задържан. При следващия му разпит
на досъдебното производство заявил, че никога не е нареждал свободен превод на
сумата от 160 502 щ. д. от сметка №
**** и заявил, че има други наредители по сметката. Излага, че по НОХД № 369/2003 г. свидетелите Х.и Ж. депозирали
показания с различно съдържание спрямо тези, депозирани пред настоящия съдебен
състав, а едва през 2006 г. „О.Н.Б.“ – Судан, клон Х., изпратила писмото си до
съда, което опровергава твърдението, че с приложените по делото заявки за
превод, подписани от подсъдимия, са направените инкриминирани преводи.
В обясненията си, депозирани на 24.06.2020 г. (т. 3, л.
1 091/гръб – л. 1 096 от съдебното производство), подс. С. излага, че
на 28.04.2001 г. изтеглил сумата от 525.50 щ. д. от сметката в „О.Н.Б.“ в
местна валута, за да покрие разходите по издръжка на офиса. Посочва, че при
това сметката следвало да се нулира, но в извлечението останала цифрата „23.5“.
Поинтересувал се за тази цифра и получил отговор от служител на банката, че
това е код. Сочи, че приел отговора за верен, тъй като бил изписан само един
знак след запетаята, а не два, каквото би било положението, ако била визирана
парична сума. Споделил това със св. И. и тя също приела, че е код. Излага, че в
противен случай би имало претенции към него от страна на св. Ж. за тази сума.
Това споделил и със съпругата си. Отделно от това твърди, че посочената сума не
доказва нито, че плащането е по договор „КАС – 5А“, нито, че има скрити парични
суми по сметката. Изтъква, че е могъл да изтегли тази сума и да нулира
сметката, ако е смятал, че е парична сума и ако е искал да скрие преводите.
Счита, че или е сума, получена като разлика в курсовете между долара и
суданската лира, или е код.
Подсъдимият излага, че съгласно банково – счетоводната
експертиза, на 24.03.2001 г. по сметката имало наличност 525.50 щ. д., а
съгласно банковото извлечение, депозирано на л. 246 – л. 247 от НОХД № 369/2003 г. по сметката имало нулева
наличност. Обръща внимание, че съгласно писмените доказателствени средства,
преводите по банковата сметка са в размер на 160 000 щ. д. през м. март
2001 г. и в размер на 80 000 щ. д. през м. април 2001 г., докато
съгласно показанията на св. Г.Р.,
преводите са в размер на 80 000 щ д. през м. март и 160 000 щ. д.
през м. април. Застъпва, че от сметката са наредени три превода – на
160 502 щ. д., на 525.50 щ. д. и на 80 000 щ. д., като при първия
превод банката превежда 502 щ. д. повече от нареденото. Сочи, че сборът на
трите суми е 240 525 щ. д., като след преводите на 160 000 щ. д. и
тегленето на 525.50 щ. д. по сметката остават 79 498 щ. д., които са
недостатъчни, за да се извърши превод от 80 000 щ. д. Анализира, че от тези
сметки се налага абсурдния извод, че банката му е добавила 502 щ. д., а след
извършения превод са останали още 23.50 щ. д. по сметката.
Във връзка с обясненията на подс. С. дава разяснения, че
в спесимена, депозиран в банката, е било посочено какви действия има право да
извършва подсъдимия. Сочи, че е имал право да взима извлечения от сметката, да
внася безотчетни пари, да тегли с чек до 1 000 щ. д. за нуждите на офиса.
Посочва, че чековата книжка, с която разполагал, я е отчел в счетоводството на
сдружението. Изтъква, че в офиса в гр. Х. държали и пари в наличност. Твърди,
че подс. С. не е имала представа за втората партида по същата банкова сметка, ***реводи.
Подсъдимият излага твърдения, че е настоявал експертите
от екипа му да дойдат в Р. България, но те не са дошли да свидетелстват какъв е
произхода на парите, тъй като екипът се състоял от офицери от суданската армия
на щат към М.І.С. – Судан, а договорът за изграждане на ремонтната работилница
е бил класифициран и поради това, за да се предприемат каквито и да било
действия свързани с договора, е трябвало да получат разрешение от ръководството
на М.І.С. и съответно на M.R.S (Military Repairing Shops – Военно ремонтни
заводи). Посочва, че в случай, че тези лица са били дошли в страната и са били
свидетелствали за произхода на парите, те биха дискредитирали твърденията на
св. Г.А. Р. А. – високопоставен судански военен, че парите са по договора „КАС
– 5А“ и същевременно биха поставили в опасност изпълнението на договора „КАС –
18“, което би било прието за държавна измяна в родината им. Изнася и
обстоятелства, свързани със затруднения на граждани от Судан да напускат
страната и установения там визов режим. Посочва, че това била причината да
изпратят техен представител през 2004 г. в България – У.М.. Ангажира довод, че
от суданска страна към него не са предявявани претенции за сумата от
240 000 щ. д., каквито счита, че биха били предявени, в случай че сумите
са представлявали плащане по договор „КАС – 5А“.
Подсъдимата Н.А.С.
дава обяснения пред съда (депозирани в т. 3, л. 1 090/гръб – л. 1 091
от съдебното производство), в които сочи, че е с влошено здраве и поради това е
отказвала да вземе отношение по каквото и да било. Посочва, че преживяла тежко
периода, докато траело досъдебното производство, като в рамките на две години
претърпяла три животоспасяващи операции, а след всяко съдебно заседание по
делото боледува. Посочва, че съзнателно отказва да прочете материалите по
делото и смята, че не е направила нищо нередно. Заявява, че през цялото време
са я крепели изявления на водещия разследването в смисъл, че най-вероятно
обвиненията срещу нея ще отпаднат, но той е длъжен да я предаде на прокурора.
Подчертава, че Судан е мюсюлманска страна, в която жените са с ограничени права,
без достъп до институциите и там тя била третирана като домакиня, която поднася
кафе и напуска помещението преди да започнат разговорите.
По реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК
към доказателствената съвкупност са приобщени обясненията на подс. С.,
депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 77 – л. 80, л. 82 – л.
85, л. 86 – л. 87, л. 91 – л. 92 и л. 95 – л. 97 от същото).
Разпитана в хода на досъдебното производство, на
16.08.2001 г. (вж. обясненията ѝ, депозирани в т. 3, л. 77 – л. 80 от
досъдебното производство), подс. С. излага, че не е знаела за съществуването на
сумата от 80 000 щ. д. по нейна сметка, като е разбрала за същата от
водещия разследването ден преди разпита ѝ. Същата вечер, подсъдимата
разговаряла със съпруга си и от него разбрала, че това е част от изплатена сума
по договор за извършена конструкторска дейност от колектив, в който взели
участие подс. С. и други лица от Судан. От подсъдимия тя била уведомена, че
общият размер на сумата е 240 000 щ. д., от която подсъдимият превел по
сметка на съпругата си сумата от 80 00
щ. д., а по сметка на сина си Е. С. – 160 000 щ. д., но
впоследствие сумата следвало да се разпредели между членовете на колектива,
работил по договора. Посочва, че със сумите по банковата сметка, разкрита в
Судан, е могъл да се разпорежда само съпругът ѝ; тя самата нямала достъп
до сумите по сметката и не разполага с извлечение от сметката.
Подсъдимата С. съобщава, че била назначена на длъжността
„касиер – отчетник“ на представителството на ГС „КАС“ в гр. Х., Судан, като
задълженията ѝ били да описва всички разходни и приходни документи,
предоставени от съпруга ѝ, в касовата книга на представителството, както
и да изготвя отчет за направените разходи на всяко тримесечие. Сочи, че
документите за постъпилите приходи и направените разходи били изпращани от
подс. С. *** по пощата. Излага, че парите за разходите на представителството в
Судан – за ремонти, за охрана и други, както и парите за трудови възнаграждения,
се предоставяли в офиса на ГС „КАС“ по предварително изготвена план – сметка,
след което половината от парите се оставяли в сейф в представителството, а
другата половина се внасяли по банковата сметка. Посочва, че офисът на
представителството на ГС „КАС“ в гр. Х. и жилището, което обитавали с подс. С.,
се помещавали в една и съща къща. Прави предположение, че банковата сметка, в
която били внасяни сумите за издръжка на представителството и тази, от която
били извършени преводите в общ размер от 240 000 щ. д. е една и съща.
Уточнява, че парите от сметката са теглени от съпруга ѝ, като тя
изготвяла разходен ордер за изтеглените щатски долари, а след това
заприходявала сумата, получена след обмяната им в судански лири в касовата
книга, която водела. Изтъква, че за всяко тримесечие следвало да изготвя
справка за движението по банковата сметка, въз основа на банково извлечение,
получавано от С.. Такава справка била изготвена за първото тримесечие на 2001
г. и била приета от ГС „КАС“ без претенции.
Подсъдимата твърди, че тръгнала от Судан за Р. България на 28.04.2001 г., а
съпругът ѝ останал там на хотел, за да приключи предаването на офиса,
като по негови думи на 03.05.2001 г. взел извлечение за движението по банковата
сметка, в което не било отразено никакво движение по сметката и никакви
средства по същата, след като в средата на тримесечието подс. С. бил изтеглил
последните 520 щ. д., налични по сметката. Въз основа на това извлечение
подсъдимата съставила справка за второто тримесечие, в която било отразено, че
няма движение по сметката, предала справката в счетоводството и оттам тя била
приета без претенции.
Пред органа на досъдебното производство подс. С.
съобщава, че има разкрити три банкови сметки в чужбина – през 1995 г. в ЮАР,
където работела и живеела в периода 1994 – 1998 г.; през 2000 г. – в САЩ,
където пребивавала за период от шест месеца, и през пролетта на 2000 г. в
„Австрия Банк“ в гр. Виена. Твърди, че открила последната от тези банкови
сметки без да влага пари в нея, с цел заедно със съпруга ѝ да вложат
спестяванията си там, предвид несигурността в Р. България през този период.
Излага, че банковата сметка била открита от нея на 29.04.2001 г., на път от гр.
Х. за гр. София, като имала уговорка със съпруга си да му позвъни от гр. Виена
и да му съобщи номера на сметката, за да може да преведе по нея личните им
пари, надвишаващи лимита за пренасяне през границата. Изнася, че след като
подс. С. се завърнал в страната, станало дума в разговор помежду им, че личните
им средства не надвишавали лимита за пренасяне през границата, поради което той
ги взел със себе си, без да ги внася по сметката.
В хода на разпита на подсъдимата пред водещия
разследването, проведен на 22.08.2001 г. (т. 3, л. 82 – л. 85 от досъдебното
производство), подс. С. съобщава, че владее писмено и говоримо английски език.
По отношение на предявено ѝ писмо изх.
№ 0075К/10.08.2001 г. по описа на ГС „КАС“, съгласно което сметка с № 518-200-55100, с бенефициент Н.С., е
заверена със сума в размер на 79 580 щ. д., с дата на вальора 01.05.2001
г., подсъдимата посочва, че след предходен разпит, в качеството ѝ на
обвиняема по досъдебното производство, попитала съпруга си за тези суми, като
ѝ било обяснено, че това са пари на колектив, работил в Судан, платени за
извършената работа. От съпруга си разбрала, че по сметката той бил превел
сумата от 80 000 щ. д. Изтъква, че: при откриване на сметката ѝ бил
предоставен картон, на който били изписани номерът на сметката и адреса на
банката; от банката не била получавала каквито и да било други документи; със
сумите по тази сметка можело да оперира само подсъдимата; не е уведомявала БНБ
за разкритата сметка. Дава обяснения, че в деня, в който разкрила сметката – на
30.04.2001 г., уведомила съпруга си, като му се обадила по телефона в офиса на
ГС „КАС“ в Судан, тъй като имали уговорка той да преведе личните им средства,
надвишаващи лимита за пренасяне през границата, там. Посочва, че със съпруга си
не искали да съхраняват средствата, спестени от трудовите им възнаграждения, в
българска банка, тъй като вече били пострадали от фалита на „Балканбанк“. Сочи,
че съобщила на подс. С. номера на банковата сметка и адреса на банката, а след
като той се върнал от Судан ѝ казал, че не е превел личните им пари по
сметката, а ги е пренесъл в брой, заедно със служебните. Отрича подс. С. да
ѝ е съобщавал за извършения превод от 80 000 щ. д.
Подсъдимата дава обяснения, че справката за състоянието
на банковата сметка и движението по нея в периода 01.04.2001 г. – 30.06.2001 г.
съставила и подписала в гр. София, след като подс. С. се върнал в Р. България с
документите. Сочи, че е възможно да е изготвила справката още през м. май 2001
г. и да е посочила датата 30.06.2001 г. в него, като край на отчетния период.
Посочва, че при изготвяне на справката е отразила документите, донесени от
подс. С. и не е отразила извършения превод в размер на 80 000 щ. д., тъй като
не е знаела за него.
Разпитана на 09.11.2001 г. на фазата на досъдебното
производство (вж. обясненията на подсъдимата, депозирани в т. 3, л. 86 – л. 87
от досъдебното производство), подс. С. изнася, че познава св. М.И., която била
счетоводител в ГС „КАС“. Посочва, че св. И. я попитала за числото „23.5“ в
банковото извлечение, на което подсъдимата отговорила това, което била разбрала
от съпруга си, а именно, че това е банков код. Застъпва, че при изготвяне на
отчета за периода 01.01. – 31.03.2001 г. е взела предвид представеното от подс.
С. банково извлечение от 24.03.2001 г., в което е било отразено числото 525.5 и
това число е заложила в следващия отчет, тъй като не е установила движение по
сметката.
В обясненията си, снети на 14.10.2002 г. (т. 3, л. 90 –
л. 92 от досъдебното производство), подсъдимата сочи, че от брака си с подс. А.С.
има родени две деца – Е.А.Г. и Д. А. Г.. Изтъква, че не знае съпругът ѝ
да има банкови сметки, разкрити в България; не е била информирана от него за
банковите му сметки и не знае за движението по тези сметки. Отрича да е
извършвала и да знае за извършвани банкови преводи по сметки, открити на името
на съпруга ѝ. Посочва, че при разкриване на банковата сметка в „Банк
Аустриа“ посочила като парола името на сина си „Д.“. Излага, че със сумите по
банковата сметка, разкрита на нейно име, можело да се разпорежда и от София,
като изпраща съобщение до банката, в което да фигурира посочената от нея
парола. Обяснява, че е информирала подс. С. за номера и за паролата на
разкритата от нея на 30.04.2001 г. банкова сметка, ***.
По отношение на справката за състоянието на банковата
сметка и движението по нея в периода 01.04.2001 г. – 30.06.2001 г. посочва, че
е изготвила същата в гр. София, въз основа на документите, донесени от подс. С.
от Судан. В справката било визирано, че е изготвена в Х., тъй като трябвало да
бъде отчетено тримесечието. Отрича да е виждала чек № 599045, като сочи, че знае, че чекът е бил
осребрен от съпруга в „О.Н.Б.“. Сочи, че
представила справката в ГС „КАС“ преди да бъде освободена от длъжност. Излага,
че в справката не фигурира преводът от сметка
№ **** в „О.Н.Б.“ към сметката в „Банк Аустриа“, тъй като не е знаела за
такъв превод и не е превеждала или давала нареждания за превод от сметката си в
„Банк Аустриа“.
В обясненията си, депозирани пред водещия разследването
на 18.10.2002 г. (т. 3, л. 94 – л. 97 от досъдебното производство), подсъдимата
твърди, че последният отчет относно сметка
№ **** в „О.Н.Б.“ е изготвила през м. май или м. юни 2001 г., след като
съпругът ѝ се завърнал от гр. Х., Судан. Посочва, че се наложило да се
върне в Р. България, тъй като предстоял ремонт на къщата, в която пребивавали и
собственикът ѝ пожелал да бъде освободена. Изтъква, че съпругът ѝ
останал за известно време на хотел на военните в гр. Х., където тя не можела да
отседне и затова се върнала в страната. Заявява, че справката за движението по
банковата сметка представила на 22.06.2001 г. в офиса на ГС „КАС“. Изтъква, че
отразеното в извлечението за наличността по сметката „23.5“ възприела като код,
тъй като от подс. С. знаела, че е изтеглил всички суми по сметката и същата е
била закрита. Сочи, че знаела, че подс. С. е изтеглил сумата от 525.50 щ. д.,
след което смятала, че наличността по сметката е нулева. Дава обяснения, че
след като св. М.И. я попитала какво означава цифрата „23.5“, тя отговорила, че
това е код, а по-късно попитала подс. С., който също потвърдил, че това е код.
Сочи, че за пръв път видяла извлечението от банковата сметка от 03.05.2001 г.
през м. май или м. юни 2001 г., но преди 22.06.2001 г., като по време на
изготвянето на отчета била болна и затова подс. С. ѝ помагал в
изготвянето му.
Подсъдимата изнася, че съпругът ѝ ѝ обяснил,
че имат спестявания от предходното им пребиваване в чужбина. Подсъдимата С.
знаела, че подсъдимият държи известна сума в щатски долари в касата в къщата в
Судан, която обитавали. Сумата били донесли в брой при пристигането си в Судан.
Подсъдимият поискал да прехвърли тези пари по банков път, за да не ги пренася
през границата на страната, като за тази цел поискал от подс. С. да разкрие
банкова сметка ***, което тя сторила, след което му се обадила по телефона в
Судан и му съобщила номера на сметката и паролата за достъп до тази сметка –
името на сина ѝ. Излага, че съпругът ѝ не ѝ е давал
обяснения, дали е прехвърлил пари по сметката, или не, а тъй като и подсъдимата
не била внасяла средства, смятала, че по сметката не са налични парични суми.
По отношение на справката за движението по сметката за
периода 01.04.2001 г. – 30.06.2001 г. обяснява, че я е съставила на домашния си
компютър, находящ се в жилището им в гр. София, ул. „*********“ ****, но я е разпечатала на друго място, тъй
като в дома си нямала принтер. Предходната справка за движението по банковата
сметка съставила в гр. Х., разпечатала на принтера, с който разполагали в гр. Х.
и изпратила в София по куриерска фирма „DHL“.
В съдебното заседание, прокурорът при СГП поддържа обвинението, подигнато срещу
подсъдимите лица за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за подс. С., и вр. чл. 20,
ал. 4 от НК – за подс. С., като намира, че същото е доказано по нужния несъмнен
и категоричен начин. Пледира, че в подкрепа на обвинителната теза се явяват
показанията на свидетелите Р. Х., М.И., В. К. -М., А.Л., В.Ж., Ф.М.д и Г.Р.,
които позволяват детайлно да се проследи престъпната дейност на подсъдимите в
хронологичен ред. Пледира показанията на тези свидетели да бъдат кредитирани
като достоверни, логични и последователни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи
с останалите доказателствени средства и със заключенията на назначените и
изготвени експертизи.
Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни по така
повдигнатото им обвинение за обсебване в особено големи размери, представляващо
особено тежък случай. Намира, че при индивидуализацията на наказателната им
отговорност следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността им
обстоятелства чистото им съдебно минало и добрите им характеристични данни, а
също и това, че продължителността на производството надхвърля разумния срок за
това. С оглед на изложеното предлага наказанието на всяко от подсъдимите лица
да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, в размер под минимума,
предвиден в санкционната част на наказателноправната норма по чл. 206, ал. 4 от НК. Предлага на подс. С. да бъде определено наказание „лишаване от свобода“, за
срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено, по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК, с изпитателен срок от пет години, а на подс. С. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, изтърпяването на което
да бъде отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три
години. Пледира в тежест на подсъдимите да бъдат възложени и сторените по
делото разноски.
Представителят на държавното обвинение не поддържа
обвинението срещу подсъдимите лица за изпиране на пари и пледира същите да
бъдат оправдани по същото, като счита, че извършените от тях финансови операции
не са били насочени към легализиране и придаване на законен произход на присвоените
от тях парични суми, а са свързани с усвояване и фактическо ползване на
предмета на престъплението, което са извършили.
Защитникът на подс. А.Г.С. – адв. В.Х., САК, намира, че събраните по делото
доказателства обуславят различни изводи по фактите от приетите в обвинителния
акт. Сочи, че по делото е установено по безспорен начин, че на 30.05.1994 г., в
гр. София било учредено гражданско сдружение, на основание чл. 357 – 364 от ЗЗД
и чл. 275 от ТЗ, с наименование „КАС“, въз основа на договор за съвместна
дейност. Съдружници в сдружението били осем юридически лица, търговски
дружества с дейност в сферата на инженерните проекти и търговията с оръжие,
боеприпаси и военна техника. В чл. 4, ал. 1 от учредителния договор било
посочено, че сдружението се създава на база подписани договори за И.ова дейност
и готови изделия. Договорите били изчерпателно изброени. Текстът бил изменян
няколко пъти с решения на Общото събрание на сдружението, като последното
изменение било от 25.02.1999 г., но в нито една от редакциите му не било
посочено, че ще се изпълнява договор „КАС – 5А“. Посочва, че в учредителния
договор изчерпателно били посочени освен договорите, за изпълнение на които се
създавало сдружението, още и разрешенията на Междуведомствения съвет, които
правели законосъобразна дейността на това сдружение. Навежда доводи, че по
делото не се доказва някое от тези разрешения да касае изпълнението на договор
„КАС – 5А“.
Защитата застъпва, че в чл. 1 от учредителния договор
било регламентирано, че продажбата на изделията, подлежащи на лицензионен
режим, ще се осъществява само въз основа на издадените държавни лицензии на
търговските дружества – съдружници в сдружението. Сочи, че по делото не са
събрани доказателства ГС „КАС“ да е притежавало лиценз за осъществяване на
подобна дейност. Прави извод, че изброените в чл. 4, ал. 1 от учредителния
договор договори за И.ова дейност и готови изделия, наименувани като „КАС“ с
различни номера, не са могли да се изпълняват самостоятелно от гражданското
сдружение, а само от търговските дружества – съдружници в него, които имали
съответни разрешения и лицензии. Изтъква, че това би трябвало да се отнася и за
договора „КАС – 5А“, ако е
съществувал такъв, като в тази насока се позовава на показанията на св. И..
Защитникът поддържа, че анализът на учредителния договор
на ГС „КАС“, съдържащ препращане към действащото българско законодателство,
включително и чл. 276 от ТЗ, налага извод, че сдружението не е могло да
разкрива клон в страната или в чужбина. Заявява, че такъв клон не е бил
регистриран в БТПП, нито в данъчната служба. Изтъква, че от данните, съдържащи
се в приложения по делото сертификат от 18.01.1995 г. не става ясно кое
юридическо лице е регистрирало съответния клон в Судан.
Според защитата, на 21.10.1997 г. било издадено пълномощно на И.С.И. да
представлява „КАС И.К.“ и осемте търговски дружества, сред които било „Т.“ АД,
вместо „Терм Ко“. Според защитата, това пълномощно се явява доказателство в
подкрепа на тезата, че ГС „КАС“ не е регистрирало клон с наименование „КАС И.К.“.
Защитникът приема за установено, че на 06.11.1997 г. упълномощеният И. открил
банкова сметка *** № **** в „О.Н.Б.“ –
клон Х., като счита, с оглед показанията на свидетелите Р. Х., В.Ж. и
процесуалния представител на „П.“ АД – Монтана, че титуляр на сметката бил
клонът на „КАС И.“ ООД – „КАС И.К.“. Позовава се на показанията на св. Х., че
подс. С. и пълномощникът И. не са имали право да правят преводи от тази сметка.
Защитата излага, че на 16.09.1999 г. между
Военно-промишления комплекс на Судан (М.І.С. – Судан) и „П.“ ЕАД – Монтана бил
сключен договор за трансфер на технологии, наречен в обвинителния акт
договор „КАС – 5А“. Сочи, че страни по
договора не са били нито ГС „КАС“, нито „Я.К.“. Изтъква, че по делото не е
установено в какво качество св. Р. Х.е подписал договора. Твърди, че по делото
липсват доказателства за това „Я.К.“ да е подразделение на Военно-промишления
комплекс на Судан (М.І.С. – Судан).
По отношение на познанството между подс. С. и св. Р. Х.защитата
приема, че същото датирало от 1991 г., като през 1995 г. св. Х.се срещнал с
подсъдимия и му обяснил, че е започнал дейност в Судан като комисионер по
отношение на инженерните проекти и продажба на оръжие, боеприпаси и военна
техника. Обяснил му, че за целта създал едно гражданското сдружение, което
действа като комисионер, и две търговски дружества. Във връзка с И.овите
проекти, св. Х.обяснил на подс. С., че е получил предложение от суданска страна
за изграждане на мобилна ремонтна армейска база, тъй като суданската страна
губела голямо количество военна техника във войната, която не можели да го
отремонтират. Обърнал се към подс. С. като към експерт, който притежавал
съответното образование и практически опит, а към онзи момент – и началник на
група в сектор „Въоръжение“ при служба „Материално – техническо осигуряване и
социално обслужване“ – МВР. В тази насока защитата се позовава на
съгласувателно писмо от 1995 г. (депозирано на л. 445 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав на английски език, а в превод на български език – на л. 444 от същото)
за изграждане на ремонтно предприятие в Судан, подписано от св. Р. Х.и А.Р..
Излага твърдения, че през м. октомври 1997 г., след като подс. С. се завърнал
от Южна Африка, където работел в продължение на две години, отново получил
предложение от Х.да работят заедно. Подсъдимият приел и бил назначен в
търговското дружество „КАС И. Консорциум“ ООД, съдружници в което били осем
търговски дружества, част от които – съдружници и в ГС „КАС“. Седалището и
адресът на управление на търговското
дружество били същите като тези на ГС „КАС“; дружеството и гражданското
сдружение се представлявали от св. Х.и се обслужвали от един и същ счетоводен
екип.
Защитата посочва, че в началото на 1999 г., след
командировка в Судан, св. Х.предложил на подс. С. да замине за Судан, като
завеждащ офиса, и да организира изработването на технологичната документация и
спецификацията на материалните активи на мобилна ремонтна база. Доставките на
материалните активи, предвидени като втори етап от проекта, се предвиждало да
се извършва от „КАС И.“ ООД.
На 19.07.2000 г. подс. А.С. и съпругата му сключили трудови договори,
съответно с № 0047 и № 0048 с ГС „КАС“, като подсъдимият приел да
изпълнява длъжността „ръководител търговско бюро – Судан“ за срок от една
година. В изпълнение на така сключения договор, подсъдимите С. заминали за гр. Х.,
Судан. Изтъква, че договорът не обвързвал подс. С. да представлява „КАС И.К.“.
Защитникът сочи, че на 29.07.2000 г. И.И.
преупълномощил подс. С. с правомощия
относно управлението на „КАС И.К.”, а именно с правата си, произтичащи от
издаденото му пълномощно от 21.10.1997 г., касаещи управлението на „КАС И.К.“,
а не на клон на ГС „КАС“ в Судан.
Изтъква, че към този момент пълномощното, издадено в полза на И., било с
изтекъл срок и не е могло да породи визираните в същото правни последици. Излага,
че при приемането на офиса в Судан на 01.08.2001 г., подс. С. и И. подписали
два протокола, приложени по делото – за приемане на материалните активи и за
приемане на документацията на офиса, като от същите било видно, че в офиса в
Судан не се намирали празни бланки, търговска кореспонденция и регистрационен
дневник за такива документи.
Защитата на подсъдимия навежда доводи, че с пристигането
си в Судан подс. С. започнал работа по изпълнението на проекта за мобилна
ремонтна работилница. Подписани били два договора – технически договор между
екип, ръководен от подс. С., и клон на „Я.К.“ за изготвяне на технологичен
проект, и разплащателен договор, приложен към делото. Техническият договор
съдържал класифицирана информация, поради което подсъдимият не рискувал да го
изнесе през границата на Судан. Изтъква, че във връзка с изпълнението на първия
етап от проекта бил сформиран екип от судански специалисти под ръководство на
подс. С., съгласно приложения по делото списък. Обсъдени били начините за
заплащане на възнаграждението на експертите по проекта и било взето решение да
се ползва познатата схема за заплащане на комисиони чрез сметка № **** в „О.Н.Б.“ – клон Х., за да се избегне
удържането на данък от 40 % върху хонорара. В тази връзка, подс. С. поискал от
св. Х.да му даде писмено разрешение да използва банковата сметка за превод на
хонорарите по технологичния проект, възлизащи на 240 000 щ. д. Защитникът приема,
че в периода 25 – 27.10.2000 г. св. Х.посетил Судан, като отседнал в хотел
„Хилтън“, и дал на подс. С. исканото от него разрешение, съобразно съдържанието
на писмо, находящо се в т. 3, л. 38 – л. 39 от досъдебното производство,
датирано към 18.10.2000 г. Излага, че свидетел на срещите на подс. С. със
судански граждани – армейски офицери, във връзка с проекта, станал и св. С..
Участието на подс. С. и 14-те судански специалисти по проекта приключило през
м. март 2001 г. Между членовете на екипа бил подписан разделителен протокол за
разпределение на хонорарите, съставен в три екземпляра, един от които останал у
подс. С.; постигната била и договореност плащането на дължимите хонорари да се
извърши извън Судан, от съображения за сигурност, за което било взето
разрешение от св. Х..
Защитникът излага, че на 29.03.2001 г., по сметка № **** с титуляр „КАС И.К.“, а не ГС „КАС“,
била преведена сумата от 160 000 щ. д., с наредител Военно промишлена
корпорация - производствен комплекс „Ярмук“, която не била страна по договора,
обозначен като „КАС – 5А“, нито пък била поделение на първата страна по същия
договор – М.І.С. – Судан. В изпълнение на уговорката с останалите участници по
проекта, подс. С. изготвил предварително нареждане за превод на сумата от
160 000 щ. д., което не представлявало платежно нареждане, тъй като в него
липсвали задължителни реквизити за платежното нареждане, като дата и година;
посочена била различна кореспондентска банка, както и различна от
трансферираната сума. Сочи, че това предварително нареждане не било изпълнено;
изпълнено било друго платежно нареждане за сумата от 160 502 щ. д., което
не било приложено по делото. Акцентира на показанията на св. С., че такова
предварително нареждане за превод не е могло да бъде изпълнено, както и на
показанията на свидетелите Х.и Ж. от 2016 г., че подс. С. не е имал правомощия
да извършва преводи от банковата сметка, а това е ставало с подписа на св. Х..
Посочва, че парична сума в размер на 159 680 щ. д. постъпила от сметката,
разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, в сметка в „Нова банк“ – гр. Атина, Р.
Гърция с титуляр Е. Г..
Защитникът ангажира доводи, че на 09.04.2001 г. българското правителство
приело ПМС № 91, обн. ДВ от 13.04.1991
г., с което Р. България се присъединила към позиция на ЕС № 94/165/CFSP от 16.03.1994 г. за налагане на
пълно оръжейно ембарго на Судан. До този момент имало наложено частично ембарго
и било разрешено да се осъществяват само И.ови проекти. Още същият ден – на
09.04.2001 г., подс. С. бил извикан в централата на М.І.С. – Судан, където
директорът му – Д.Х., му заявил, че суданската държава е вложила шест милиона
долара за изграждането на завода и едностранното прекратяване на договора от
българска страна водело до загуба на тази сума. Връчено му било решение на
М.І.С. за прекратяване на плащанията по договорите „КАС“, като суданците
преустановили и преговорите по оръжейните доставки. Поддържа, че с оглед на
тези обстоятелства е нелогично да се приеме, че 14 дни след обявяване на
пълното ембарго над търговията със Судан и претърпяната загуба, в размер на
шест милиона долара, суданската страна е превела 80 000 щ. д. по договор
за трансфер на технологии, обозначен като „КАС – 5А“.
Развива доводи, че въпреки това, подс. С. останал в гр. Х., за да довърши
работата си по проекта за изграждане на мобилна ремонтна работилница,
последните документи по който били подписани през м. април 2001 г. и с писмо на
Военно промишлена корпорация – производствен комплекс „Ярмук“ от 18.04.2001 г.
било отправено нареждане до Директора на „О.Н.Б.“ – клон Х. за превод на сумата от 80 000 щ. д. в
полза на “КАС И. Ко – Оперейшън“, по сметка
№ ****. Защитникът пледира съдът да приеме, че двете плащания – това от
29.03.2001 г., за сума в размер на 160 000 щ. д. и това от 22.04.2001 г.,
за сума в размер на 80 000 щ. д.,
представляват плащания по частен технологичен проект, реализиран в периода 2000
г. – 2001 г. от подсъдимия, в какъвто смисъл се позовава на нота – потвърждение
от Посолството на Судан в София. Посочва, че постъпилата сума от 80 000 щ.
д. била преведена от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– клон Х., Судан, по сметка в „Банк
Аустриа“ – гр. Виена, Р. Австрия, с титуляр подс. Н.С., със съдействието
на св. Х..
Защитникът пресъздава твърденията на подс. С., че в
началото на м. май 2001 г. св. Х.поискал от подс. С. да му даде сумата от
240 000 щ. д. под формата на заем, тъй като му били необходими средства за
построяване на търговския си комплекс „Боила“, както и да му предаде целия архив от Судан - фактури, предавателно –
приемателни протоколи, товарителници и платежни суифт съобщения за продажба на
военна техника в Судан. Посочва, че подс. С. отказал да даде исканата сума в
заем на св. Х., воден от разбирането, че тези пари не са изцяло негови и че не
може да се разпорежда с тях; отказал да предаде и архива, тъй като преценил, че
следва да предаде исканите документи в ЦСБОП за проверка, което бил направил
през м. февруари 2001 г. В резултат на това, св. Х.наредил на подс. С. да
напусне по взаимно съгласие, като подсъдимите С. подписали протоколи за сдаване
на 21.06.2001 г. На следващия ден – 22.06.2001 г., подс. С. предал документите
по финансовия отчет на счетоводителката св. М.И., която ги проверила, приела
отчета без забележки и подписала приемо-предавателния протокол. С подписания
протокол от св. И., подс. С. предал и касовата наличност. Касиерката също
подписала протокола без забележки, след което го подписала и гл. счетоводителка
св. Ж.. На 25.06.2001 г., подсъдимите С. приключили със сдаването на документацията и имуществото и срещу обходен
лист получили заповедите си за освобождение. До този момент към тях нямало
каквито и да било претенции за нередности или неточности във финансовия отчет,
нито пък им бил връчван констативен протокол, какъвто задължително се връчвал в
случай на констатации на нередности.
Според защитника – адв. Х., на 26.06.2001 г. св. Х.написал
писмо до „О.Н.Б.“, на вниманието на г-н Д.от М.І.С. и на г-нА.– депозирано в т.
3, л. 41 и л. 42 от досъдебното производство, в което се посочвало, че
проблемът с експорт – импорт лиценза на банкова сметка № **** ще се реши когато самият св. Р. Х.отиде
в Судан през следващата седмица, като в действителност св. Х.заминал за Судан в
периода 01. – 03.07.2001 г.
Защитникът акцентира, че през м. юли 2001 г. св. Х.отново
се свързал с подсъдимия, за да поиска архива от Судан, като го заплашил, че ще
го вкара в затвора за присвояване на 240 000 щ. д. от ГС „КАС“. На
15.08.2001 г. било образувано досъдебното производство, законен повод за което
се явил сигнал, подписан от св. Х., към който били приложени, без да са
описани, платежни нареждания, справка и кореспонденция на ГС „КАС“ под формата
на копия, без да са приложени оригиналите. С писмо от 18.10.2001 г. до М.І.С.,
на вниманието на г-н Д., св. Х.изказал благодарност за отзивчивостта на г-н Д.на
неговите предишни писма от 26.06.2001 г. и от 24.07.2001 г. и за съдействието
на суданските граждани по решаване на ситуацията с подс. С., като в края на
писмото заявявал : „Ние няма да имаме проблеми
с него в бъдеще“.
При така изложените фактически твърдения, защитата прави
извод, че обвинителния акт не съответства на изискванията на процесуалния
закон, тъй като в същия не е посочено кое лице се явява собственик на
инкриминираната парична сума от 240 000 щ. д. Отделно от това, намира
обвинението за недоказано.
На първо място в тази връзка, защитата навежда доводи, че
ГС „КАС“ е регистрирано на основание чл. 357 – чл. 364 от ЗЗД и чл. 275 от ТЗ. Същото
е неперсонифицирано дружество, не е юридическо лице, няма право самостоятелно
да извършва търговска дейност, не е носител на права и задължения по търговски
сделки, не може да бъде страна по търговски сделки и не може да придобива пари
от търговия. Посочва, че в учредителния договор на ГС „КАС“ е регламентирано,
че продажбата на изделията се осъществява въз основа на държавните лицензии на
търговските дружества – съдружници. Намира, че по делото остава неясно какво е
съдържанието на понятието „филиал“ на ГС „КАС“, но сочи доводи, че сдружението
не е регистрирало клон, нито банкова сметка ***.
На второ място, защитата оспорва тезата, залегнала в
обвинителния акт, че плащането е по договор „КАС – 5А“, сключен на 16.09.1995
г. между М.І.С. – Судан и „П.“ ЕАД, като навежда доводи, че плащането е със
страни, различни от страните по договора – Военно промишлена корпорация –
производствен комплекс „Ярмук“ и
„КАС И. Ко – Оперейшън“; липсват потвърждения, уведомления, фактури и други
документи, явяващи се основание за плащането; суданските власти са категорични,
че преводите са плащания по частния проект на подс. С.. Тезата си защитата
обосновава и със събраните по делото съгласувателно писмо от 1995 г. за
изграждане на ремонтно предприятие в Судан (находящо се на л. 444 – л. 445 от
НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО,
8-ми състав); писма от 18.10.2000 г., 26.06.2001 г. и 18.10.2001 г., подписани
от св. Х.; търговска кореспонденция на „КАС И.К.“, подписана от П. М.,
опровергаваща, според защитата, твърденията на св. Х., че оставял празни
бланки, подписани от него, които да бъдат ползвани при водене на
кореспонденция; протокол за разпределение на хонорарите между лицата, участвали
в частния проект, изпълняван от подс. С., договор за разплащане по проекта и разписката от судански гражданин за
получена сума; служебна бележка от Посолството на Судан, удостоверяваща, че подс. С., заедно с поименно посочени
специалисти, е участвал като частно лице в специален технологичен проект в
периода 2000 – 2001 г. в Судан, подписана от търговското аташе на Судан в
България – Х.Ф., явяващ се представител на М.І.С. в България; потвърждение от
Посолството на Судан, че по частен технологичен проект на подс. С. са извършени
двете плащания: на 29.03.2001 г., в размер на 160 000 щ. д., и на
22.04.2001 г., в размер на 80 000 щ. д., съответно преведени по банкова
сметка № **** в „Националната банка Омдурман“ на „КАС И.К.“, клон на фирма „КАС
И.“; показанията на св. С..
Защитникът пледира показанията на св. Х.в противния
смисъл да не бъдат кредитирани, като депозирани от заинтересовано лице и
намиращи се в противоречие с доказателствената съвкупност. В тази насока намира
за необективни твърденията на св. Х., че: титуляр на сметка № **** е ГС „КАС“; не е бил запознат с
частния проект, по който работел подсъдимия; не бил дал съгласие за
разплащанията по проекта да бъде ползвана банкова сметка *** № ****; ГС „КАС“ извършвало стопанска
дейност; св. Х.не се е подписвал като „General Manager of KAS“; не е нощувал в
хотел „Хилтън“ в периода 25.10. – 28.10.2001 г.; кореспонденцията на ГС „КАС“
се е извеждала само на ръка; суданските съконтрагенти нямали представителство в
Р. България, като навежда доводи в подкрепа на твърденията си. Защитникът
пледира да не бъдат кредитирани с доверие и показанията на свидетелите А.Л., М.И.,
В. К. -М., С.С. и В.Ж., като сочи, че същите са заинтересовани от изхода на
делото, като съдружници в „КАС И.“ ООД, по време на депозиране на показанията
им са били подчинени на св. Х., а свидетелите Л. и К. –М. не са били запознати
с договор „КАС – 5А“. По отношение на свидетелите – судански граждани,
защитникът твърди, че същите са заинтересовани от изхода на делото, а
същевременно са нямали право да депозират показания във връзка с проекта за
изграждане на ремонтна работилница. Излага, че от показанията на св. Г.Р. може
да се направи извод, че същият или не е запознат със съдържанието на договора,
или не желае да каже истината за същия, а в показанията си св. Ф.М.не споменава
ГС „КАС“. Изтъква, че единствените писмени документи, в които се сочи, че
плащанията са по договор „КАС – 5А“ – писма с
№ № К – 21 от 18.03.2001 г. и К/10.04.2001 г., на които бил придаден
вид, че изхождат от подсъдимия, са доказано неистински по произход.
Защитата намира, че по делото не е било доказано по
несъмнен и категоричен начин, че през инкриминирания период е имало рестрикции
за преводи на суми в щатски долари от Судан, което е налагало извършването на
преводи в германски марки. В тази насока навежда, че по делото са събрани
доказателства, находящи се на л. 447 – л. 449 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав, за директни преводи от М.І.С. – Судан, по сметка с титуляр „П.“ ЕАД –
Монтана, в размер на 73 305.00 щ. д. Застъпва, че в показанията си,
депозирани по НОХД № 482/2009 г. по
описа на ОС – Плевен, св. Х.е заявил, че от 1995 г. заводите са били с отделени
банкови сметки и разплащанията са били извършвани от суданска страна директно
към заводите.
Защитникът анализира и заключението на банково –
счетоводната експертиза, като сочи, че вещото лице не е могло да посочи
основанието за инкриминираните плащания и е игнорирало писмото от „О.Н.Б.“,
касаещо правилата за работа в банката, депозирано на английски език и в превод
на български език на л. 474 – л. 485 от НОХД
№ 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми състав, видно от което е било
задължително в наредителните писма да се посочва дата, а също така банката не
можела без съгласието на наредителя да изменя условията по превода като
кореспондентска банка, сумата на превода и други. Излага, че заключението на
вещото лице относно липсата на теглене на сумата от 525.50 щ. д. на 28.04.2001
г. не кореспондира с писмените доказателствени средства по делото.
В пледоарията си по същество, защитникът на подс. С.
развива доводи, че с деянието си подс. С. не е осъществил състава на престъплението
по чл. 206 от НК. В тази насока сочи, че подсъдимият не е присвоил
противозаконно чужди пари, тъй като инкриминираните парични средства
представляват постъпления по договор за изготвяне на технически проект за
мобилна ремонтна база, изпълняван от подс. С. и в този смисъл се явяват
възнаграждение за труда му. Аргументира се, че от субективна страна не е
доказано намерение у подсъдимия за окончателно разпореждане с вещта в свой
собствен интерес и възпрепятстване на възможността на собственика да се
разпорежда с нея.
Защитникът намира, че не е осъществен и квалифицираният
състав на престъплението, изискващ предметът на обсебването да е в особено
големи размери и деянието да представлява особено тежък случай. В тази насока
изтъква, че: обстоятелството, че сумата е била във валута не рефлектира върху
степента на обществена опасност на деянието, нито върху вида и размера на
вредните последици; по делото не е установено деянието да е довело до
ликвидация на „П.“ ЕАД – Монтана, тъй като това е станало с решение на съда от
2000 г.; не е установено деянието да е довело до ликвидация на ГС „КАС“, тъй
като това е станало поради спирането на дейността на съдружниците, след
наложеното ембарго за търговия с военна продукция; не е установено плащането от
суданска страна към заводите – съдружници в ГС „КАС“, да е спряло в резултат на
действията на подс. С.; не е бил накърнен международният престиж на страната. Приема,
че личността на подсъдимия, който е с добри характеристични данни, с висше
образование, системно е повишавал квалификацията си, работил е съвестно през
целия си живот в системата на МВР, за което е получил и отличия, изключва
възможността да се приеме, че случаят е особено тежък.
По отношение на обвинението, повдигнато срещу подсъдимия
за осъществен състав на престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК пледира, че същото е
неоснователно и недоказано, тъй като по делото не е установено подсъдимите да
са имали съзнание, че паричните средства, с които са извършени инкриминираните
преводи, са придобити от престъпление. Прави възражение, че отговорността на
подсъдимия за престъпление с посочената правна квалификация е погасена по
давност.
В заключение, пледира подзащитният му да бъда признат за
невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимата Н.А.С. – адв. С.Д., САК, се присъединява към становището на
защитника на подс. С.. Намира, че твърденията, изложени от обвинението във
внесения за разглеждане в СГС – НО обвинителен акт са взаимноизключващи се и не
се подкрепят от събраните доказателства, като акцентира, че съобразно
обвинението обсебването е спрямо имущество на ГС „КАС“, докато същото не е
страна по договора „КАС – 5А“.
Защитникът посочва, че „КАС И. К.“ е регистрирано не като
търговско дружество, а като гражданско сдружение и по закон няма право да
извършва търговска дейност, нито има служители, които да генерират доход. Изтъква,
че по делото не е представен нито счетоводен баланс на ГС „КАС“ за 2000 г. и за
2001 г., нито данъчна декларация за същите периоди, от което прави извод, че не
е доказано сдружението да е получило приход, който да може да се яви предмет на
обсебване, в какъвто смисъл е повдигнатото обвинение. В тази насока акцентира,
че съгласно ЗЗД, гражданското сдружение не е имало правна възможност да
регистрира филиал в страната или в чужбина, с който да извършва търговска
дейност. Същото не е разполагало и с лиценз за търговия с военна продукция,
нито със състав от служители, които да изпълняват договора, въз основа на който
се твърди да е получен приход. Подчертава, че лицензът на търговското дружество
„КАС И. Консорциум“ ООД – главен изпълнител на инженерен обект в „Я.К.“, за
търговия с военна продукция, е изтекъл на 12.06.2000 г. и не е бил подновяван,
поради което и това дружество не е могло да търгува с Судан в нарушение на
наложеното ембарго.
Намира, че от приложеното по делото прессъобщение от
Министерския съвет на Р. България се установява, че именно търговското
дружество „КАС И. Консорциум“ ООД, а не ГС „КАС“ е извършвало търговска дейност
в Судан, а договор „КАС – 5А“ е със страни „П.“ ЕАД – Монтана и М.І.С. – Судан,
не и ГС „КАС“. Позовава се на показанията на св. Х., депозирани пред настоящия
съдебен състав в о.с.з. на 30.05.2016 г., че инкриминираните парични средства
са собственост на „П.“ ЕАД – Монтана.
Защитникът навежда доводи, че с решение от 15.04.1999 г.
на ОС – Монтана, дружеството „П.“ ЕАД е било обявено в несъстоятелност и не е
могло да изпълни поетите ангажименти по договор „КАС – 5А“. Акцентира, че дори
и да се приеме, че инкриминираните парични суми не са преведени в полза на
подсъдимия за изпълнение на неговия частен проект, не може да се приеме, че са
на „П.“ ЕАД, тъй като, съгласно действащият към онзи момент Закон за държавните
предприятия, не е било допустимо държавни средства да се превеждат по частни
сметки, без разрешение на Министерски съвет, каквото не е установено да е било
дадено. Посочва, че по делото липсват доказателства, относими към
инкриминирания по делото период от време, въз основа на които да се приеме, че
средствата са били на „КАС И.К.“ или са били свързани с дейността на сдружението.
Отделно от това, защитникът навежда доводи, че договорът,
сключен между „П.“ ЕАД и М.І.С. – Судан не е могло да бъде изпълнен поради
наложеното ембарго за търговия със Судан, както и че ГС „КАС“ не е било страна
по договора. Сочи, че по делото не е наличен протокол за изпълнение на
договора, изискуем съгласно т. 12.1 от същия, нито списъчен състав на
служителите, изискуем съгласно т. 6.1 от договора, нито списък на техническите
стъпки за изпълнение на договора, изискуем съгласно т. 4.1. от договора или
гаранция за изпълнението, по смисъла на т. 6.2. от същия. Акцентира, че по
делото не е приложена и фактура, въз основа на която да се извърши плащане по
договора. Въз основа на така изложените съображения, прави извод, че договорът
не е бил изпълнен.
Защитата ангажира аргументи, че образуването на
досъдебното производство и събирането на доказателства по делото е извършено в
нарушение на действащите към онзи момент процесуални правила и на практиката на
ЕСПЧ, която цитира, като сочи, че е пропуснато да бъдат събрани необходимите и
възможни доказателствени източници.
Изтъкна, че еднакво вероятен е изводът, че
инкриминираните парични средства са били на ГС „КАС“ и че са били преведени в
полза на подс. С. за изпълнение на негов частен проект, но това не е достатъчно
за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимите лица. Окачествява
доказателствата за банковите преводи и движението по сметка № **** като съмнителни, доколкото са
представени от частно лице, явяващо се свидетел по обвинението и са
противоречиви по отношение на крайното салдо за периода. Намира за недоказано
основанието за извършване на банковите преводи в общ размер на 240 000 щ.
д., а по отношение на собствеността на паричните средства посочва, че е налице
правен спор между три страни – „П.“ ЕАД, ГС „КАС“ и подс. С., който не може да
се решава от наказателния съд.
Защитникът акцентира, че договор „КАС – 5А“ е сключен
между М.І.С. – Судан и „П.“ ЕАД – Монтана, а в обвинителния акт е посочено, че
страна по договора е „Я.К.“. Посочва, че според представителя на „О.Н.Б.“ –
Судан, парите са постъпили от Военна корпорация К-11RS, която не е страна по
договора. Въз основа на това прави извод, че обясненията на подс. С., че
средствата са платени за участието му по частен проект, следва да бъдат
кредитирани с доверие. Намира, че по делото не е установено правно основание,
на което ГС „КАС“ да се явява владелец на инкриминираната парична сума,
респективно, че се е явило пострадало от обсебване.
Застъпва, че еднопосочни твърдения в насока кое лице е
било владелец на паричната сума не се съдържат и в обвинителния акт.
Защитникът обръща внимание и на противоречивите
доказателствени средства по отношение на собствеността на паричните суми.
Цитира показанията на св. Х., че паричните средства са били на един от заводите
– съдружници в ГС „КАС“, който е бил държавен, като сочи, че разпореждането с
държавни средства е могло да се извърши само с решение на МС, по предложение на
министъра на икономиката.
Намира, че с деянието си подсъдимите лица не са
осъществили признаците от обективна и субективна страна от състава на
престъплението обсебване, както и че липсват доказателства за общност на
умисъла между двете съподсъдими лица и за момента на формирането му.
По отношение на обвинението, повдигнато срещу подс. С. за
помагачество към обсебване приема, че от обвинителния акт не става ясно с какво
е подпомогнала подс. С., за да извърши двата банкови превода. Посочва, че не
става ясно кога и по какъв начин е възникнал умисълът на подсъдимите за
присвояване, при положение, че задълженията на подсъдимата като счетоводител са
били да осчетоводява фактури, а фактури за плащане по договор „КАС – 5А“
липсват. Оспорва обвинението и в насока, че обсебването е извършено чрез правни
действия, като навежда доводи, че съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството
нареждането за прехвърляне на средства по банков път е счетоводно действие. Заявява
твърдението, че обвинението е непрецизно и по отношение на очертаването на
предмета на обсебването като „чужди движими вещи“, тъй като не е посочено чии
са вещите, които се твърди да са присвоени. Сочи, че в обвинителния акт е
посочено, че подс. С. е действал като съизвършител, а подс. С. се е явила
помагач, но не става ясно кое лице се е явило другия съизвършител в действията
на другия подсъдим. Излага доводи и в насока, че по делото липсват
доказателства банковата сметка да е била разкрита от подс. С. именно с цел под.
С. да преведе парични суми по тази сметка.
Защитата съзира и друго противоречие в твърденията,
съдържащи се в обвинителния акт, а именно, че от една страна липсват твърдения
инкриминираната парична сума да е собственост на ГС „КАС“, а от друга се
твърди, че в резултат на деянието са били създадени затруднения при
осъществяване на дейността му.
Допълнително, защитникът навежда съображения и за
несъставомерност на инкриминираното деяние по квалифицирания признак „особено
тежък случай“, като сочи, че ГС „КАС“ е прекратено поради липса на дейност, а
не в резултат на финансови загуби, каквито не е претърпяло, както и че липсват
доказателства за нарушаване на международния престиж на страната ни.
Защитникът на подс. С. пледира за оправдаване на
подсъдимите и по повдигнатото им обвинение за изпиране на пари, по смисъла на
чл. 253 от НК. В тази насока навежда доводи, че текстовата квалификация на
деянието, възведена с обвинителния акт, не кореспондира с текста на закона към
периода от време, в който се твърди да са извършени отделните деяния. Акцентира,
че обвинението, повдигнато срещу подсъдимите, за престъпление с посочената
правна квалификация е и вътрешно противоречиво, доколкото съдържа взаимно
изключващи се твърдения, дали са извършители, или помагачи в осъществяване на
престъплението. Изтъква, че към настоящия момент отговорността на подсъдимите
за престъпление с посочената в обвинението правна квалификация е погасена по
давност. Ангажира мотиви, че по делото не са събрани счетоводни документи,
които да позволяват еднозначен извод за произхода на паричните суми.
В обобщение, защитникът пледира подсъдимите да бъдат
изцяло оправдани по така повдигнатите им обвинения. Набляга, че здравословното
състояние на подс. С. е влошено, вследствие на водения срещу нея наказателен
процес. Намира, че противоречията в доказателствената съвкупност не позволяват
да се постанови осъдителна присъда, а съмненията следва да се тълкуват в полза
на подсъдимите лица.
Подсъдимият А.Г.С., при
упражняване правото си на лична защита, потвърждава изложеното в обясненията си
и се присъединява към становището на защитниците. Цитира показания на св. Х.,
депозирани на 03.06.2011 г. пред ОС – Плевен: „Аз бях оторизиран отначало, още от първите години, още към 1993 г.,
1994 г. 1995 г. да подписвам от името на
всички заводи. Но от 1995 г. заводи започнаха да подписват сами документите си.
След това отделиха и банковите си сметки.“, като намира, че по този начин е
очертана картината на събитията, относими към обвинението. Прави извод, че от
1995 г. св. Х.няма оторизация да подписва документи от името на заводите –
съдружници в ГС „КАС“, а доколкото договор „КАС – 5А“ е подписан именно през
1995 г., заключава, от една страна, че нито този договор, нито други документи
от името на „П.“ ЕАД са били подписвани от св. Х., а от друга – че паричните
суми, заплащани във връзка с изпълнението на договора, са постъпвали по
банковата сметка на „П.“ ЕАД, а не по тази на „КАС И.К.“. Намира, че
твърденията му се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
В последната си дума, подс. С. изтъква, че е невинен и
желае справедлива присъда.
Подсъдимата Н.А.С.,
при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на
защитата си и желае да бъде оправдана.
В последната си дума, подс. С. посочва, че няма никаква
вина и желае постановяването на оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени
средства и способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14,
чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна
На 30.05.1994 г., в София, бил сключен договор за
учредяване на сдружение (съвместна дейност), по смисъла на чл. 357 – чл. 364 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 275 от Търговския закон ТЗ),
между „М.Х.“ АД – Сопот, „ВМЗ“ АД – Сопот, „А.“ ЕАД – Казанлък, „А.“ АД –
Лясковец, „П.“ АД – Монтана, „Т.“ АД – Трявна, „Б.“ ЕАД – Червен бряг и „Д.“ ЕАД – Русе, в
качеството им на съдружници. Договорът бил изменен с решения № 1 на Общото събрание (ОС) от 18.05.1995
г., № 2 от 28.10.1998 г. и № 3 от 25.02.1999 г. (вж. заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
договор за съвместна дейност, ред. от 25.02.1999 г. – т. 2, л. 8 – л. 15 от
досъдебното производство).
Съдружниците в сдружението били търговски дружества от
военнопромишления комплекс на Р. България, които взели решение да обединят
усилията си в насока реализация на И.ови дейности и износ на военна продукция
за Демократична република Судан (по-надолу за краткост само Судан). Сдружението
било замислено като посредник при преговорите между отделните дружества и техни
съконтрагенти от военно – промишления комплекс на Судан. Сдружението нямало
право да извършва търговска дейност от свое име и за своя сметка.
Процентното участие на Държавата в капитала на
съдружниците по договора към 21.12.2001 г. било, както следва: 100% в „П.“ ЕАД
– Монтана, 100% във „ВМЗ“ АД – Сопот, 100% в „Д.“ ЕАД – Русе, 50% минус една
акция в „Т.“ АД – Трявна, 35.8% в „А.“ ЕАД – Казанлък, 20% в „М.Х.“ АД – Сопот,
18.6% в „Б.“ ЕАД – Червен Бряг и 0% в „А.“ АД – Лясковец“ (вж. писмо от ГС
„КАС“, изх. № 133К/20.12.2001 г. – т. 2,
л. 20 от досъдебното производство).
Съгласно така сключения договор за съвместна дейност, в
редакцията му след приемане на решение на ОС от 25.02.1999 г., съдружниците
обединявали усилията си за организиране и реализация на съвместна дейност в
областта на: изграждане на И.ови обекти
за създаване на производствени мощности и пускане в експлоатация на заводи за
леене и механика, ковашко – пресови и механични заводи, монтажни заводи,
механично – монтажни заводи, пресово – механични и монтажни заводи, както и за
продажба на изделията, произвеждани в търговските дружества – съдружници –
граждански и специални, като за тях се ползват съответно държавните лицензи на
търговските дружества от сдружението.
Сдружението било създадено на база подписани договори за И.ова
дейност и готови изделия между отделните съдружници и Военно – промишлената
корпорация на Судан: № 2 – KAS/29.03.1994 г., № 3 – KAS/01.04.1994 г., № 3 – KAS – ТА/01.04.1994 г., № 4 – KAS/01.03.1994 г., № 4 –
KAS – ТА/02.03.1994 г., № 6 – KAS/01.03.1994 г., № 6 – KAS – ТА/02.03.1994 г., № 8 – KAS/01.04.1994 г., № 8 – KAS – ТА/02.03.1994 г., № 9 – KAS/05.04.1994 г., № 8 – KAS – ТА/05.04.1994 г. и
разрешения от Междуведомствения съвет по въпросите на военно-промишления
комплекс и мобилизационната готовност на страната № 000413/15.04.1994 г., № 000414/15.04.1994 г., № 000415/15.04.1994 г., № 000416/15.04.1994 г., № 000417/15.04.1994 г. и № 000416/15.04.1994 г., посочени в чл. 4, ал.
1 от договора, и било уговорено между страните да продължава да действа, на
основание разрешение от компетентните органи на Р. България за други И.ови
договори. Условните цифрови обозначения в наименованието на договорите (2 – KAS, 3 – KAS и т.н.) обозначавали
съдружникът, който предстояло да изпълнява ангажиментите по договора.
Договорено било сдружението да осъществява дейност от
името и за сметка на съдружниците при запазване на тяхната организационна,
икономическа и юридическа самостоятелност.
Сдружението било учредено за срок от четири години под
името ГС „КАС“ с наименование на английски език „К.Е.CO-OPERATION“ с транскрипция на
български език „КАС И.К.“ (вж. писмо от БТПП, изх. № 986/12.05.2005 г., депозирано на л. 205 –
л. 210 от НОХД № 369/2003 г. по описа на
СГС – НО, 8-ми състав), като следвало да продължи да функционира до
изпълнението на всички задължения по сключените външни договори и други
договори, сключени от ГС „КАС“ или до учредяване на друго дружество, което да
поеме активите и пасивите на сдружението.
Към момента на учредяване на сдружението – 30.05.1994 г.,
било взето решение същото да е със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „А. ********. В периода 1995 – 1998 г. адресът и седалището на управление
на сдружението бил в гр. София, ул. „********а след 1998 г. и към 2001 г.
включително, сдружението било със седалище и адрес на управление в гр. София
1111, ул. „********Адресът на сдружението бил отбелязван и на бланките,
ползвани за изходящата кореспонденция на дружеството.
С договора за съвместна дейност било уговорено
счетоводството на сдружението да се води отделно от счетоводствата на
съдружниците и да се разпределя между тях, на база процентното участие на всеки
съдружник. Отчитането на резултатите било уговорено да става на Общо събрание
на съдружниците, по тяхно настояване или регулярно, след приключване на етап по
изпълнението. Цялостната дейност на сдружението било уговорено да се извършва
на база взаимния интерес, при защитаване интересите на съдружниците.
В раздел ІІ от договора за съвместна дейност, наименуван
„Имущество на сдружението“ (ред. към решение на ОС № 3 от 15.02.1999 г.), било уговорено, че: за
постигане целите на сдружението съдружниците отчисляват вноски от съответните
стойности на И.овите и други договори по чл. 4, ал. 1 от същия; дяловете на
съдружниците остават по сметки на сдружението; всичко придобито от сдружението
в резултат на неговата дейност е обща собственост на съдружниците, според
действителното процентно участие; никой от съдружниците не може да прехвърля
своето право на участие в сдружението и своя дял (процентно участие) от общото
имущество на друго лице, без съгласието на останалите съдружници; всеки
съдружник може да иска да се възстановят собствените му проценти за участие в
общото имущество, като се приспаднат направените общи разходи; за нуждите на
сдружението, с решение на Общото събрание, отчисленията на съдружниците могат да
се променят.
С договора за съвместна дейност били регламентирани още
управлението и представителството на сдружението (в раздел ІІІ); правата и
задълженията на съдружниците (в раздел ІV); членството в сдружението (в раздел
V); разпределението на печалбите и загубите на сдружението между съдружниците
(в раздел VІ); прекратяването и ликвидацията на сдружението (в раздел VІ) и
някои допълнителни въпроси. Договорът бил подписан от представляващите всеки от
съдружниците по същия.
Гражданското сдружение „КАС“ се управлявало от Общо
събрание, в което участвали всички съдружници и изпълнителния директор с по
един глас (вж. чл. 12 и чл. 15, ал. 3 от договора за съвместна дейност).
Сдружението се представлявало от изпълнителен директор, избран от Общото
събрание, като с решение на Общото събрание се допускало писмено да бъде
упълномощен друг съдружник да представлява сдружението за определено време и
определена работа (чл. 16, ал. 1 и 2 от договора). Изпълнителният директор
организирал и ръководел дейността на сдружението, съобразно закона и решенията
на Общото събрание, включително: подписвал договори от името и за сметка на
сдружението, след съгласуване със съдружника (съдружниците); решавал всички
оперативно въпроси по дейността на сдружението; предлагал структура и наемал
оперативни служители в сдружението.
От учредяването на сдружението, за негов изпълнителен
директор бил избран св. Р. Х.Р.. Същият заемал тази длъжност до прекратяване на
сдружението с решение на ОС от 05.03.2002 г., след което бил назначен за
ликвидатор на същото. Св. Р. Х.бил упълномощаван от съдружниците за конкретни
случаи да ги представлява при преговорния процес със съконтрагентите,
включително да подписва документи от тяхно име и за тяхна сметка.
Счетоводството на сдружението се осъществявало от екип от
шестима счетоводители, сред които и св. В.Е.Ж. – главен счетоводител, и св. М.И.И.
– оперативен счетоводител. По трудово правоотношение със сдружението били
назначени още и свидетелите С.Д.С. – на длъжност „касиер“, В.М. К. –М., която
първоначално била назначена на длъжността „стоковед“, а по-късно била
преназначена на длъжност „търговски специалист“, и св. А. И. Л., който
първоначално бил назначен на длъжността „транспортен специалист“, а по-късно
била преназначен на длъжност „търговски специалист“. Свидетелят Л. владеел
писмено и говоримо английски език и поради това често бил ангажиран от св. Р. Х.да
изготвя изходящата кореспонденция на английски език от името на сдружението,
както и да го придружава при пътуванията му извън страната.
Някои от служителите, които подпомагали дейността на
сдружението, били назначени на работа и в дружество „КАС И. Консорциум“ ООД,
рег. по ф. д. № 8524/1996 г. по описа на
СГС – ФО, също управлявано и представлявано до 2001 г. от св. Р. Х., като по
този начин се осигурявало регулярното заплащане на трудовите възнаграждения на
служителите, независимо от постъпленията в ГС „КАС“. Сред тези служители били
свидетелите Ж. и И.. Дружеството било със седалище и адрес на управление,
идентични с тези на ГС „КАС“. Дружеството притежавало лиценз за външнотърговска
дейност с оръжие, издаден от Междуведомствения съвет по въпросите на военно-промишления
комплекс и мобилизационната готовност на страната, валиден до 12.06.2000 г. и
било главен изпълнител на И.овия обект в „Я.К.“, Судан, изпълняван съвместно от
съдружниците в ГС „КАС“. Свидетелят А.Л. управлявал и представлявал това
дружество в периода 2001 – 2002 г.
Свидетелите Р. Х., В.Ж. и лицето П. М. били членове на
Съвета на директорите и на „К.Х.“ АД, регистрирано по ф. д. № 2810/1998 г.
Гражданско сдружение „КАС“ било регистрирано в
Териториално данъчно управление (ТДУ) – София към Министерство на финансите, с
данъчен № **********, с търговско
наименование ГС „КАС“, с основни дейности – търговия с други стоки,
посредничество и И.ова дейност, с адрес на управление в гр. София, ул. „А. ********
и лице за контакт – св. В.Ж., гл. счетоводител. На същото била издадена
регистрация по Булстат с ЕИК ******** (вж. т. 2, л. 16 и л. 17 от досъдебното
производство).
Сдружението било вписано и в Търговския регистър на
Българската търговско – промишлена палата (БТПП) под № ********, с решение от 02.06.1994 г. (вж.
електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение № 882/08.09.1995 г. за вписване на ГС „КАС“ в
Търговския регистър на БТПП – на английски език и в превод на български език
(т. 2А, л. 701 – л. 703 от съдебното производство пред СГС, НО, 20-ти състав) и
писмо от БТПП, изх. № 986/12.05.2005 г.
(л. 205 – л. 210 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми състав).
Сдружението имало открити две валутни банкови сметки и
една банкова сметка *** „Биохим“ (BIOCHIM
BANK) и една валутна сметка и
една сметка в български лева в МВТР (BIC***), някои от които били посочени на бланките на
сдружението, ползвана при водене на изходяща кореспонденция. Св. Р. Х.единствен бил оправомощен да се
разпорежда със сумите, налични и постъпващи по банковите сметки на сдружението.
Тъй като свидетелят често пътувал извън страната, във връзка с дейността на
сдружението и на други дружества, които представлявал, имало установена
практика да оставя в офиса на ГС „КАС“ подписани от него празни бланки на
сдружението, на които, по негово разпореждане, бил вписван текст или
разпореждания, във връзка с банкови преводи или други дейности на сдружението. Така
се осигурявало оперативното управление на сдружението и в негово отсъствие.
Бланките се оставяли под брой и периодично главният счетоводител св. Ж. ги
отчитала.
От самото си създаване ГС „КАС“ имало за цел да промотира
дейността на дружествата – съдружници в Судан, да им посредничи при контактите
с представителите на военно-промишлената индустрия на Судан, с които св. Р. Х.имал
тесни контакти, и да ги подпомага при реализиране на И.ови дейности и износ на
продукцията на съдружниците за Военно –промишления комплекс на Судан, на база
на издадените на всеки от съдружниците лицензии за това. На самото сдружение не
била издадена лицензия за търговия с продукция за военни цели.
Съконтрагент на сдружението и на съдружниците в същото от
страна на Судан била Военно – индустриалната корпорация (Military Industrial Corporation
– M.I.C.) на Судан, която, чрез
своето подразделение Военно – индустриална корпорация „Ярмук“, проявила интерес
за съвместни инженерни проекти и внос на продукция, произвеждана от
съдружниците в ГС „КАС“. Посредничеството между отделните дружества –
производители на военна продукция, и Корпорация M.I.C. – Судан се осъществяло
именно от ГС „КАС“.
Наред с изпълняваните договори, подписани към датата на
учредяване на сдружението – посочените в чл. 4, ал. 1 от договора за съвместна
дейност, чрез посредничеството на ГС „КАС“ се достигнало до подписване и на
други договори. Така, на 16.09.1995 г. бил сключен договор между Военно –
индустриалната корпорация (M.I.C.) на Судан, от една страна, и „П.“ АД – Монтана,
представлявано от П.Б.П.и ГС „КАС“, представлявано от св. Р. Х., от друга.
Договорът бил с предмет инсталиране на производствена линия чрез доставка,
монтаж, изпитателно пускане, пускане в експлоатация, разработка на работните
процедури и обучение на персонала на производствена линия за изковка, първична
обработка и компресиране на миномети 122 мм HE ROUND, за 50 000 бройки
годишно. Стойността на изпълнение на договора, съгласно чл. 12 от същия, възлизала
на 3 307 500 щ. д. (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на договор от за трансфер на технологии от 16.09.1995 г. – на английски език и в превод на
български език – т. 1, л. 144 – л. 212 от досъдебното производство). Договорът накратко
бил обозначаван като „KAS – 5А“. Сдружението посредничило за сключването и
изпълнението на договор „KAS – 18“, изпълнител по който било дружеството „Б.“
– Червен бряг.
С цел по-добро оперативно ръководство, по-добра работа
със съконтрагентите по договорите и подпомагане на българските специалисти при
престоя им в Судан във връзка с изпълнението на договорите, още на 18.01.1995
г. ГС „КАС“ регистрирало търговско бюро в Судан, на основание Дял VІІІ,
параграф 248 /3/ на Наредбата за Компаниите, 1925, под наименование „К.Е.CO-OPERATION“ („КАС И.К.“) (вж.
сертификат за регистрация (клон), издаден от Д. Р. Судан – в незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на английски език и превод на български
език, депозирани в т. 2, л. 18 и л. 19 от досъдебното производство).
Търговското бюро на ГС „КАС“ било регистрирано на адрес Судан, Х., ***********
Първоначално, за ръководител на търговското бюро на ГС
„КАС“ в Судан бил назначен Г.П.. Считано от 21.10.1997 г., за ръководител (General Manager) на търговското бюро в
Судан, бил назначен И.С.И., който заминал за Судан заедно със своята съпруга С.И.,
която изпълнявала функциите на касиер – отчетник. Съгласно пълномощно, дадено
му от св. Р. Х.на същата дата, в качеството му на изпълнителен директор на ГС
„КАС“, И.И. бил упълномощен да представлява „КАС И.К.“, „ВМЗ“ ООД, „А. Ко“, „А.
Ко“, „П. Ко“, „Терм Ко“, „Б. Ко“, „М.Х. Ко“, „Д. Ко“ и да подписва всички
необходими документи от името на „КАС И.К.“ в Судан. Пълномощното било със срок
на валидност 21.10.1998 г. (вж. заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на пълномощно от 21.10.1997 г. на английски език и в превод на български
език – т. 2, л. 98 и л. 99 от досъдебното производство).
На 06.11.1997 г., упълномощеният представител на
търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан - „КАС И.К.“ – И.И., разкрил разплащателна
сметка под № **** в „OMDURMAN NATIONAL
BANK“ – клон Х., Судан (в различните документи се среща също и под
наименованието „О.Н.Б.“, „О.Н.Б.“ и „Национална банка „Омдурман“, като по-долу
в изложението, за прецизност и ясноста, ще бъде посочвана само като „О.Н.Б.“).
Титуляр на банковата сметка било именно ГС „КАС“ – „К.Е.CO-OPERATION“. На същата дата И.
депозирал в банката и спесимен от подписа си (вж. т. 1, л. 96 и л. 97 от
досъдебното производство).
По тази банкова сметка ***, превеждани от ГС „КАС“ за
издръжка на търговското бюро в Судан – за заплащане на суми за наем на
помещения, канцеларски материали, озеленяване и други консумативи, които били в
размер на около 10 000 щ. д. годишно. В първите години от дейността на
търговското бюро, банковата сметка, открита в „О.Н.Б.“ била използвана само за
преводи от Р. България за издръжка на дейността на търговското бюро. В случай,
че представителят на ГС „КАС“ в Судан следвало да осъществява разплащания в
брой във връзка с дейността на офиса, той теглел суми от банковата сметка,
които били заприходявани от касиер – отчетника в касата.
Сумите, дължими на съдружниците по сключените договори с
предприятия в Судан първоначално били заплащани директно по банковите сметки на
съдружниците, а не по банковата сметка на ГС „КАС“, разкрита в “О.Н.Б.“, а те,
от своя страна, превеждали дължимите отчисления, съгласно чл. 7, ал. 1 от
договора за съвместна дейност за издръжка на ГС „КАС“.
Видно от писмо от Дирекция „Консулски отношения“ към
МВнР, изх. № КО-04-09-1095/04 –
11.11.2004 г., ведно с превод на писмо от „О.Н.Б.“, чрез Посолството на Судан в
Кайро (л. 172 и л. 173 от НОХД №
369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми състав), при осъществяване на
международни парични преводи „О.Н.Б.“ изпълнявала с точност желанието на
клиента; осъществяването на паричните преводи ставало при условие прехвърляните
пари да бъдат в наличност по сметката на клиента; молбата за изпълнение на
международен превод следвало да съдържа номера на сметката на клиента, от която
може да бъде изтеглена превежданата сума, сумата и вида на превежданата валута,
името на получателя на превода и банката – получател; клиентът трябвало да
посочи името на банката – получател на превода; датата на плащане съвпадала с
датата на подаване на молбата за превод.
Видно от писмо от „О.Н.Б.“ – клон Х., от 04.06.2006 г.
(л. 479 – л. 488 от НОХД № 369/2003 г.
по описа на СГС – НО, 8-ми състав), банката е основана през 1993 г. и работи по
установените международни стандарти и разпоредби за финансовите услуги, както и
в съответствие с разпоредбите на Централната банка на Судан, чиято цел е да
провежда определена парична политика. Банката се задължавала да уведоми банката
на получателя за номера на сметката, от която парите се превеждат; не се
изисквало да се посочва точната сума и валутата на превода, но по норматив
имало разлика между преводи на физически лица и компании; необходимо било да се
посочи пълното име на бенефициента и банката – получател; необходимо било да се
постави оригинален подпис на наредителя на превода, като наредителят бил
единственият, с който на банката е разрешено да работи; банката изисквала и
поддържала образци на подписите на всички оправомощени лица, както и изисквала
да се попълни дата, на която ще се извърши превода и банката – кореспондент;
трансферът се заплащал от сметката на наредителя.
През 1994 г., Европейският съюз (ЕС) наложил ембарго на
търговията със Судан, към което Р. България се присъединила през 2001 г. С
Постановление № 91/09.04.2001 г.,
Министерският съвет на Р. България утвърдил списък на държавите и
организациите, съгласно Приложение № 1,
спрямо които Р. България, в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на
ООН и решения на ЕС и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
(ОССЕ), прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на
въоръжение и свързаното с него оборудване от всякакъв вид, включително оръжие и
боеприпаси, военни транспортни средства, оборудване и резервни части за тях,
независимо от техния произход, както и оказване на военна помощ и обучение на
военен персонал (обн. ДВ, бр. 37 от 2001 г.). В т. 18 от Приложение към чл. 1
от ПМС към датата на обнародването му, била посочена държавата Судан. Посочено
било, че ограничението се налага по линия на Обща позиция № 94/165/CFSP (16.ІІІ.1994) и че
ограничението включва „Ембарго върху износа на оръжие, боеприпаси и военно
оборудване (оръжия, предназначени да убиват, и боеприпаси за тях), оръжейни
платформи, неоръжейни платформи и спомагателно оборудване, а също така и
резервни части, ремонтни дейности, поддръжка и трансфер на военни технологии.
Не се отнася за договори, влезли в сила преди въвеждане на ембаргото.“.
Поради наложени рестрикции за плащания извън Судан в
щатски долари, в резултат на наложеното от ЕС ембарго и последвалите загуби за
съдружниците от наложилото се разплащане в германски марки, съдружниците в ГС
„КАС“ взели решение плащанията по договорите, които изпълнявали, да бъдат
извършвани чрез разкритата в „О.Н.Б.“ банкова сметка № ****, с титуляр „КАС И.К.“, като
постъпилите по банковата сметка суми да бъдат превеждани по собствените сметки
на съдружниците от изпълнителния директор св. Р. Х.. Така се процедирало и към
периода 2000 – 2001 г.
И.С.И. представлявал търговското бюро на ГС „КАС“ в гр. Х.,
Д. Р. Судан до 19.07.2000 г. По време на престоя му в Судан изпълнението на
договора „KAS – 5A“ продължило.
Поради затруднения при изпълнението и плащанията по
договора, било постигнато споразумение между страните по договор „KAS – 5A“, обективирано в
протокол от 17.04.2000 г., подписан от лицето С.А.и от св. Г.А. Р. А., като
представители на Първата страна – М.I.C. – Судан, и св. Р. Х.и И.И., като
представители на Втората страна – ГС „КАС“, засягащ плащанията по „КАС – 5А“,
съгласно който оставащата сума за техническо сътрудничество била в размер на
121 424 щ. д., които първата страна приемала да изплати, както следва:
75 000 щ. д. – веднага и 46 424 щ.
д. – след 1 000 броя завършена нулева партида. Страните уговаряли и
плащания за доставки в размер на 20% от сумата за доставки, съгласно писмо за
одобрение или в размер на 730 435 щ. д., включвайки и 68 937 щ. д. за
неплатени доставки от 1997 г. и 1998 г., като първата страна се задължавала да
заплати посочената сума, както следва: 100 000 щ. д. през м. април 2000 г.
и по 80 000 щ. д. през месеците от май до декември 2000 г. Втората страна
приемала да достави всички оставащи сурови материали според договора с „KAS – 5A“, незабавно след като
Първата страна плати три вноски, или сумата от 260 000 щ. д. по
уговорената схема (вж. протокол от 17.04.2000 г., приложен по делото под
формата на незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на английски език
и в превод на български език (т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното
производство).
След освобождаването му от заеманата длъжност на
19.07.2000 г., И.И. се завърнал в страната с полет от Судан на 07.08.2000 г.
(вж. справка за задгранични пътувания на същия – т. 4, л. 183 от досъдебното
производство). Тъй като И. нямало да продължи да осъществява ръководство и
представителство на търговското бюро на ГС „КАС“, а планирал да замине за
Австралия, предстояло на тази длъжност да бъде назначен друг представител.
Необходимо било лицето, което предстояло да бъде
назначено на тази длъжност – като ръководител и представляващ „КАС Интернешънъл
Кооперейшън“, да има трудов стаж в системата на Министерство на вътрешните
работи и да има задълбочени познания в областта на производството и пласмента
на военна продукция.
Подходящ за заемане на длъжността бил именно подс. А.С.,
с когото св. Р. Х.се познавал от края 1991 г., по повод участието на майката на
подс. С. в дружеството „Б.“ ООД, на което св. Х.бил изпълнителен директор.
Подсъдимият А.С. завършил Висшия машинно –
електротехнически институт в гр. София през 1978 г., а през 1986 г. – и Военна
академия „Г. С. Раковски“. В периода 1978 – 1981 г. работил по разпределение в
Института по оптика в гр. София, а в периода 1981 – 1996 г. бил служител на
Министерство на вътрешните работи (МВР). Към 06.05.1996 г., подс. С. заемал
длъжността „началник на група в служба „Материално – техническо осигуряване и
социално обслужване“ към МВР, откъдето бил освободен по негово желание, считано
от същата дата, със Заповед на министъра на вътрешните работи № К – 623/30.04.1996 г. (вж. т. 3, л. 1 081
от съдебното производство). По време на службата си в системата на МВР, през
1987 г., подс. С. бил награден с „обявяване на благодарност“ за проявена
инициатива, съзнателност, всеотдайност и постигнати положителни резултати в
служебната работа (вж. т. 3, л. 1 089 от съдебното производство).
Подсъдимият С. имал сериозна подготовка и в областта на
военното дело. Като курсант във Военната академия „Г. С. Раковски“, през 1986
г. разработил дипломна работа на тема „Организация на дейността на централната
производствено – ремонтна оръжейна база при МВР в началото и хода на войната“
(вж. т. 3, л. 1 054 – л. 1 060 от съдебното производство). През 1983
г., на същия били признати внедрени рационализации относно „Винкелна каса с
мрежести касети за оксидация на детайлите на стрелково оръжие при среден
ремонт“ и „Устройство за изпразване на патрони и изпитване надеждността на
еластичния елемент в пълнителите на 7.62 мм автомат „Калашников“ (вж. т. 3, л.
1 082 и л. 1 083 от съдебното производство).
През 1993 г., а по-късно и през 1995 г., между подс. А.С.
и св. Р. Х.били провеждани срещи, на които св. Х.първоначално запознал
подсъдимия с идеята за създаване на сдружение, а след това с дейността му, като
търсел съдействие от подс. С. на сдружението да бъде издаден лиценз за търговия
с военна продукция. Подсъдимият С., обаче, не се ангажирал с дейността на
сдружението и не оказал съдействие за издаване на лиценз.
В периода 1996 – 1997 г., подс. С. заминал на работа в
ЮАР, където работел за Военно – промишления комплекс на страна. След
завръщането си в България през 1997 г., посетил офиса на ГС „КАС“ в гр. София,
ул. „********където разговарял със св. Р. Х.за възможностите за съвместна
дейност. Двамата постигнали договореност подс. С. да започне работа като
търговски специалист в „КАС И. Консорциум“ ООД. Тази длъжност подсъдимият
заемал от 01.11.1997 г. до 01.02.1999 г., след което бил преназначен на
длъжността „специалист подготовка експедиция“ в ГС „КАС“, която длъжност заемал
от 01.02.1999 г. до 20.07.2000 г. (вж. заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на страници от трудова книжка на А.Г.С. № 224 (т. 2А, л.
715 – л. 717 от съдебното производство).
След напускането на И. от заеманата от него длъжност
ръководител на търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан, св. Р. Х., основавайки се
на добрите си взаимоотношения и професионалния опит на подсъдимия в областта на
военното дело, предложил на подс. С. да заеме овакантената длъжност и той се
съгласил.
Въпросът бил отнесен от св. Р. Х.и пред Общото събрание
на ГС „КАС“, проведено на 19.07.2000 г., на което било взето решение подс. С.
да бъде назначен на длъжността „ръководител на търговското бюро“ на ГС „КАС“ в
Судан. Съпругата на подс. С. – подс. Н.С., също предстояло да замине с него за
Судан и да изпълнява задълженията на
касиер – отчетник, съобразно практиката, установена по времето на
пребиваването на И.И. и съпругата му в Судан.
Подсъдимият С. депозирал молба до изпълнителния директор
на ГС „КАС“ – св. Р. Х., да бъде назначен в задграничното представителство на
ГС „КАС“ в Судан. Върху молбата била поставена резолюция от 21.07.2000 г. със
съдържание „да се подготви заповед със съответната заплата, в съответствие с
решението на Общото събрание“ (вж. т. 1, л. 51 от досъдебното производство).
По силата на трудов договор № 0047/19.07.2000 г., сключен в гр. София, на
основание чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда, Наредбата за трудовите и
осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина
от български работодатели, приета с ПМС
№ 162/18.08.1992 г. и утвърдено щатно разписание на ГС „КАС“, между ГС
„КАС“, представлявано от изпълнителния директор св. Р. Х., и подс. А.Г.С.,
последният бил назначен на длъжността „ръководител търговско бюро – Судан“ за
срок от една година, считано от датата на заминаване, за пълно работно време, с
основно месечно възнаграждение 1 820 щ. д. с право на пълен трансфер на
сумата.
Съгласно чл. 13 от договора, подсъдимият се задължавал да
изпълнява всички разпореждания на изпълнителния директор на ГС „КАС“ и неговите
заместници, свързани с изпълнението на обектите „КАС”; да представлява ГС „КАС“
пред М.І.С. – Судан, според договорените задължения и разпоредбите, дадени от
ГС „КАС“; да представлява ГС „КАС“ пред официалните органи на Судан; да
координира осъществяването на шефмонтажа чрез групите, изпратени за
осъществяване на техническа помощ и да оказва съдействие при отстраняване на
възникнали проблеми в тази връзка; да координира изпращането на специалисти от
Судан за обучение в България, съгласно подписаните договори за техническа помощ
по обекти „КАС“; да открива банкови сметки и да контролира изразходването на
средствата, преведени за издръжка на търговско бюро Судан; да опазва служебната
тайна на обекта, в който работи, както и служебните и държавни тайни на
Република България, да не коментира с местни лица личните си и договорни
отношения, размера на възнаграждението си и служебните си взаимоотношения с ГС
„КАС“; да не допуска в личния си живот действия, с които се уронва престижа на
страната ни и личния му престиж; да пази грижливо поверения му инвентар за
служебно и лично ползване (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на трудов договор №
0047/19.07.2000 г. – т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното производство).
На същата дата – 19.07.2000 г., в гр. София, на основание
чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда, Наредбата за трудовите и осигурителните
отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български
работодатели, приета с ПМС №
162/18.08.1992 г. и утвърдено щатно разписание на ГС „КАС“, бил сключен трудов
договор № 0048/19.07.2000 г. между ГС
„КАС“, представлявано от изпълнителния директор – св. Р. Х., и подс. Н.А.С., по
силата на който последната била назначена на длъжността „касиер – отчетник
търговско бюро – Судан“ за срок от една година, считано от датата на
заминаване, за пълно работно време, с основно месечно възнаграждение 518 щ. д.,
с право на пълен трансфер на сумата.
Съгласно чл. 13 от договора, подсъдимата била длъжна: да
изпълнява всички разпореждания на изпълнителния директор на ГС „КАС“ и неговите
заместници, свързани с изпълнението на обектите „КАС“; да отговаря за
изразходването на паричните средства, предоставени за издръжка на офиса; да
води редовно отчетните документи – касова книга, инвентарна книга,
комплектовани със съответните първични документи и да изпраща тримесечни отчети
в офиса на ГС „КАС“ в София; да съставя ведомостите за заплати на изпратените
специалисти, съгласно сключените трудови договори и заплаща дължимите суми след
предварително съгласуване с офиса в София; да опазва служебната тайна на
обекта, в който работи, както и на служебните и държавни тайни на Република
България, да не коментира с местни лица личните си и договорни отношения,
размера на възнаграждението си и служебните си взаимоотношения с ГС „КАС“; да
не допуска в личния си живот действия, с които се уронва престижа на страната
ни и личния му престиж; да пази грижливо поверения му инвентар за служебно и
лично ползване (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
трудов договор № 0048/19.07.2000 г. – т.
1, л. 58 – л. 60 от досъдебното производство).
Преди отпътуването си за Судан, подс. Н.С. била
инструктирана от св. М.И. по какъв начин да води отчетническата дейност на
търговското бюро, в изпълнение на задълженията ѝ като касиер – отчетник.
Същата следвало да депозира отчет за направените разходи пред св. И., ведно с
разходооправдателните документи за това, на всяко тримесечие.
Подсъдимите А. и Н. С. отпътували за Судан, за да
започнат да изпълняват трудовите си задължения. Установена от св. Р. Х.практика
в ГС „КАС“ било досегашния ръководител на търговското бюро на сдружението в
Судан да присъства при встъпване в длъжност на следващия ръководител, за да го
въведе в работата и да го представи пред представляващите съконтрагентите на
сдружението. Поради това, И.И. останал в Судан до пристигането на подс. С. и
неговата съпруга.
За Судан заминал и св. Р. Х., който представил С. на
ръководството на Военно – промишлената корпорация на Судан и на Военно –
индустриална корпорация „Ярмук“.
На 29.07.2000 г., И.И. и подс. А.С. посетили „О.Н.Б.“ –
клон Х., и И. попълнил писмо, съгласно което нареждал „докато не получите
писмени нареждания за обратното да считате г-н А.Г.С. … като напълно
упълномощен от мен, от моя страна и в мое име да изготвя и подписва чекове; да
тегли, приема и да джиросва менителници и полици; да преговаря за и да приема
отстъпки и заеми; да гарантира депозит от всякакъв вид или да осигурява плащането
на такива заеми или други посочени преимущества или отговорности общо взето във
всички сделки и транзакции между мен и Вас да действа така пълно и ефективно за
всички намерения и цели, както бих могъл и аз, ако присъствам и участвам в тези
въпроси и транзакции, споменати по-горе, за всички от които това трябва да важи
за Вас, Вашите офицери и служители ... Оттук нататък се ангажирам, че (тъй като
Вие сте заинтересован и засегнат) такива действия на посочения … ще бъдат
обвързващи за моите изпълнители и управители и за всички други лица… “ (вж.
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от 29.07.2000 г. на
английски език, с превод на български език – т. 1, л. 100 и л. 101 от
досъдебното производство).
След упълномощаването му от И., подс. С. имал възможност
да тегли суми и да нарежда преводи от банковата сметка с титуляр ГС „КАС“ („КАС
И.К.“) с № ****, открита в „О.Н.Б.“ –
клон Х., Судан.
Подсъдимият бил уведомен и за това, че по тази банкова
сметка ***.І.С. – Судан по договорите, изпълнявани от съдружниците в
сдружението, сред които бил и договорът
KAS – 5А, изпълняван от „П.“ ЕАД.
На 01.08.2000 г., комисия в състав И.С.И., подс. А.Г.С., С.П.М.–
И.и подс. Н.А.С., изготвила протокол за приемане и предаване на отчетни
документи и касова наличност в офиса на ГС „КАС“ – гр. Х., Судан. Съгласно изготвения протокол, касовата
наличност към 31.07.2000 г. възлизала на сумата от 8 938 щ. д., 3 431 062
судански лири, 40.68 египетски лири и 2 050 гръцки драхми, а състоянието
на банкова сметка № **** в „О.Н.Б.“
възлизало на 10 620.50 щ. д. (вж. протокол от 01.08.2000 г. – в оригинал,
приложен в т. 2А, л. 699 – л. 700 от съдебното производство).
Подсъдимите А.С. и Н.С. започнали изпълнението на
трудовите си функции, съгласно сключените трудови договори с ГС „КАС“. На
адреса, на който бил регистриран офисът на ГС „КАС“ в Судан, били и жилищните
помещения на подсъдимите. Издръжката на офиса се осигурявала от ГС „КАС“.
Подсъдимият имал право да тегли суми от сметка
№ ****, разкрита в „О.Н.Б.“, като обичайно с тях заплащал разноските по
издръжка на представителството.
Едно от задълженията на подсъдимия било да осъществява
контрол и да следи за изпълнението на договорите „KAS – 5А“ и „KAS – 18“, които се изпълнявали
към този момент, включително и за постъпващите плащания по договора.
Към началото на 2001 г. от страна на Военно –
индустриална корпорация „Ярмук“ при М.І.С. – Судан имало забава в плащанията по
договор „KAS – 5А“. Платени били сумите, дължими към месеците април, май и юни 2000 г.,
както било отбелязано от св. А.Л. върху споразумителния протокол от 17.04.2000
г., след което плащания не били правени.
С писмо, изх. № К
– 21/18.03.2001 г., изготвено от неустановено по делото лице на бланка,
използвана от ГС „КАС“, на което бил придаден вид, че изхожда от подс. А.С.,
подписано от името на Manager of К.Е.– Sudan (Eng. А.S.)“, адресирано до „Я.К.“,
на вниманието на г-н Д., се изразявало желание плащанията по договор „КАS – 5А“
за два месеца да бъдат преведени на два пъти (по 80 000 щ. д. всеки) по
банковата сметка на „КАС И.“ № **** в „О.Н.Б.“
– клон Х., в съответствие с писма от предходната година (вж. писмо № К – 21/18.03.2001 г. – в оригинал на английски
език и в превод на български език – т.
1, л. 26 и л. 27 от досъдебното производство).
С писмо, изх. №
К/10.04.2001 г., изготвено от неустановено по делото лице на бланка, използвана
от ГС „КАС“, на което бил придаден вид, че изхожда от подс. А.С., подписано от
името на Manager of К.Е.– Sudan (Eng. А.S.)“, адресирано до „Я.К.“, на
вниманието на г-н Д., се изразявало желание плащането по договор КАС-5А за един
месец (80 000 щ. д.) да бъде преведено по банковата сметка на „КАС И.“ № **** в „О.Н.Б.“ – клон Х., в съответствие с
последния разговор между лицата (вж. писмо
№ К/10.04.2001 г., – в оригинал
на английски език и в превод на български език – т. 1, л. 36 и л. 37 от
досъдебното производство).
Подписът за „Manager of К.Е.– Sudan (Eng. А.S.)“ в
писмо № К – 21/18.03.2001 г., обозначено
условно върху обратната страна с „Документ
№ 3 – 25.10.2001 г.“, не бил положен от подс. А.Г.С.. Подписът за
„Manager of К.Е.– Sudan (Eng. А.S.)“ в писмо
№ К/10.04.2001 г., обозначено условно върху обратната страна с
„Документ № 2 – 25.10.2001 г.“, не бил
положен от подс. А.Г.С. (вж. заключението на назначената и изготвена комплексна
експертиза на документи № 118/24.04.2008
г. - т. 4, л. 28 – л. 35 от досъдебното производство). Писма № № К – 21/18.03.2001 г., обозначено условно
върху обратната страна с „Документ № 3 –
25.10.2001 г.“ и К/10.04.2001 г., обозначено условно върху обратната страна с
„Документ № 2 – 25.10.2001 г.“, са
отпечатани с мастиленоструен принтер.
Въпреки че писмата не изхождали от лицето, посочено като
техен автор, въз основа на същите длъжностните лица при Военно – индустриална
корпорация „Ярмук“ предприели изпълнение на задълженията си да заплащат
уговорените на 17.04.2000 г. суми по договора „KAS – 5А“.
Така, на 24.03.2001 г., с наредително писмо, издадено от
Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ до директора на Ислямска банка
„Тадамон“ – А., относно превод от 160 000 щ. д. в полза на „КАС И.“, било
наредено на банката да преведе сумата от 160 000 щ. д. в полза на KAS Engineеring, по сметка в щатски
долари № **** в „Национална банка
Омдурман“ – клон Х., на бенефициент „КАС И.“, от сметката на наредителя с № 40799, както разходите да са за сметка № 40799. Върху наредителното писмо били
положени два лични подписа и същото било подпечатано и с дописан на ръка текст
„Чрез Фейсал А. М. – представител на военнопромишлена корпорация – личен
паспорт 114550, издаден от Х., 2.1.98. Личен подпис, 25.03.2001 г.“. (вж.
наредително писмо от Military Industrial Corp., Y. Complex (Военно –
индустриална корпорация „Ярмук“) от 24.03.2001 г., за заверка на сметка № ****, със сумата от 160 000 щ. д. – в
оригинал на арабски език и в превод на български език – т. 1, л. 92 и л. 93 от
досъдебното производство).
В изпълнение на това нареждане, на 25.03.2001 г. Ислямска
банка „Тадамон“ – клон А., с дебитна бележка съобщила на наредителя – Военно –
индустриална корпорация „Ярмук“, че дебитира сметката му и уведомява „О.Н.Б.“ –
клон Х., че превежда 160 000 щ. д. в полза на „КАС И.“ (вж. дебитна нота
от Tadamon Islamic Bank от 25.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в
превод на български език - т. 1, л. 82 и л. 83 от досъдебното производство).
Дебитната бележка била подписана от две служебни лица. Видно от съдържанието на
банков документ на „О.Н.Б.“, на който служебно било написано „да се използва
само за обработване на чекове в чужда
валута“, на 27.03.2001 г., с референция 382018 в „О.Н.Б.“ – клон Х., по
сметка № **** постъпили 160 000 щ.
д. от Ислямска банка „Тадамон“.
На 18.04.2001 г. с наредително писмо, издадено от Военно
– промишлена корпорация, Военно – индустриална корпорация „Ярмук“, до директора
на „О.Н.Б.“ – клон Х., относно превод от 80 000 щ. д., в полза на „КАС И.“,
било наредено на банката да преведе сумата от 80 000 щ. д. в полза на KAS
Engineering, по сметка № **** в „О.Н.Б.“ –
клон Х., от сметка № 3507. Върху наредителното
писмо били положени два лични подписа и същото било подпечатано (вж.
наредително писмо от Military Industrial Corp., Y. Complex (Военно –
индустриална корпорация „Ярмук“, от 18.04.2001 г., за заверка на сметка № **** със сумата от 80 000 щ. д. – в
оригинал на арабски език и в превод на български език - т. 1, л. 94 и л. 95 от
досъдебното производство).
Видно от кредитна нота на „О.Н.Б.“, подписана с два лични
подписа и подпечатана с печат на банката на 22.04.2001 г., това нареждане било
изпълнено и по сметка № ****, с титуляр
„КАС И.“, постъпила сумата от 80 000 щ. д. (вж. дебитна нота от Omdurman
National Bank, за превод на сумата от 80 000 щ. д. в полза на „КАС“ – в
оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 102 и л. 103 от
досъдебното производство).
В резултат на извършените преводи, салдото по банковата
сметка на „КАС И.К.“, с № ****, разкрита
в „О.Н.Б.“ – клон Х., към 22.04.2001 г. възлизало на 240 525.00 щ. д. Така
преведените по банковата сметка с титуляр „КАС И.К.“ суми в общ размер от
240 000 щ. д. станали собственост на ГС „КАС“.
След като, вследствие горепосочените две писма до Военно
– индустриална корпорация „Ярмук“, на които бил придаден вид, че изхождат от
подс. А.С., по банковата сметка в „О.Н.Б.“ на търговското бюро на ГС „КАС“ в
Судан – „КАС И.К.“, постъпили двата превода, в общ размер на 240 000 щ.
д., подс. А.С., бивайки упълномощен от И., придобил възможността да се
разпореди с посочената сума.
Междувременно, на 19.04.2001 г., синът на подс. А.С. – Е.
С., ЕГН **********, посетил Р. Гърция (вж. справка за задграничните пътувания
на А.С. – т. 3, л. 115 от досъдебното производство) и открил банкова сметка *** № ********* в банка „Новабанк“ – клон Солун,
Р. Гърция (вж. документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните
съдебни власти на Р. Гърция – т. 5, л. 24 – л. 26 и л. 82 – л. 83 от
досъдебното производство). За откритата сметка, Е. С. съобщил на баща си –
подс. А.С..
С дебитна нота, подписана от подс. А.С., в качеството му
на генерален мениджър на „КАС И.К.“, до управителя на „О.Н.Б.“ – клон Х. от
22.04.2001 г., било наредено следното : „Моля дебитирайте наша сметка в щатски
долари № **** със сумата от 160 000
щ. д. и ги преведете в полза на: Г. Е. сметка
№ (в щ. д.) *********, Суифт адрес NOVAGRAA „Новабанк”/Тсимиски клон
Банка кореспондент : **********, Ню Йорк 10006 САЩ-АБА 0*******, сметка номер: *******.
Моля, удръжте вашите разходи от сумата. Искрено Ваш А.С., генерален менажер на
КАС И.К. - клон Х.“ (вж. дебитна нота от Omdurman National Bank за превод на
сумата от 160 000 щ. д. в полза на „Новабанк“ – в оригинал на арабски език
и в превод на български език (т. 1, л. 69 и л. 70 от досъдебното производство).
Това нареждане било изпълнено от банката и със суифт на
22.04.2001 г., с референция № 528/2001
г., били преведени 159 680 щ. д. в „Новабанк“ S. A. - Атина, по сметка № **********, с бенефициент Е.А.Г.. На
бенефициента била преведена сумата от 159 680 щ. д., като банката си удържала
820 щ. д. разноски, съгласно нареждането на разпоредителя по сметката (вж.
дебитна бележка от Omdurman National Bank за превод на сумата от 160 000
щ. д. в полза на „Нова Банк“ – в оригинал на арабски език и в превод на български
език (т. 1, л. 86 и л. 87 от досъдебното производство).
На 26.04.2001 г., банкова сметка № ********** в „Новабанк“ – клон Солун, Р.
Гърция, била кредитирана със сумата от 159 587.50 щ.д. (сто петдесет и
девет хиляди петстотин осемдесет и седем щатски долара и петдесет цента), след
удържане на комисионни за извършената услуга. Преводът на наредената сума
постъпил по сметката с посредничеството на Британско-арабска търговска банка
(банка-кореспондент) и сметката на Е.А.Г. била заверена със сумата от
159 587.50 щ. д. (вж. суифт съобщение за извършен превод – в оригинал на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 42 и л. 43 от досъдебното
производство и документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните
съдебни власти на Р. Гърция – т. 5, л. 82 – л. 83 от досъдебното производство).
На 30.04.2001 г., Е.А.Г., ЕГН **********, закрил сметката
си с № ********** в „Новабанк“ – Солун,
Р. Гърция, открил нова банкова сметка ***
№ ********** на свое име, в същата гръцка банка и остатъкът от депозита
в размер на 160 087.50 щ. д. (представляващ сумата от първоначално
внесената от него сума при откриване на банковата сметка от 500 щ. д. и сумата,
преведена по сметката на 26.04.2001 г., в размер на 159 587.50 щ. д.),
прехвърлил в новооткритата си банкова сметка (***. документи от изпълнена молба
за правна помощ до компетентните съдебни власти на Р. Гърция – т. 5, л. 14 и л.
82 – л. 83 от досъдебното производство). Впоследствие, тази банкова сметка ***ател
от Първи отдел на Окръжен съд – Солун №
34/2002 г.
На 30.04.2001 г., при завръщането си от Судан в Р.
България, с полет през Виена, Австрия, подс. Н.А.С. открила на свое име банкова
сметка *** № 518-200551/00 в щатски долари в BANK AUSTRIA („Банк Аустриа“) – клон
Виена, Р. Австрия (вж. документи от изпълнена молба за правна помощ до
компетентните съдебни власти на Р. Австрия, приложени под формата на незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на английски език и в превод на
български език – т. 2, л. 55 – л. 58 и л. 83 – л. 87 от досъдебното
производство). За откритата банкова сметка, ***. Н.С. още същия ден съобщила на
своя съпруг – подс. А.С..
Откриването на банковата сметка от страна на подс. С.
било извършено въз основа на предварително взето решение от нея и от подс. С. и
с цел последният да извърши превод от банковата сметка на ГС „КАС“, разкрита в
„О.Н.Б.“ по сметката, която предстояло да бъде разкрита от подсъдимата.
С писмо, подписано от подс. А.С., в качеството му на
генерален мениджър на „КАС И.К.“ – клон Х., до управителя на „О.Н.Б.“ – клон Х.,
от 01.05.2001 г., било наредено следното : „Моля дебитирайте наша сметка в
щатски долари № **** със сумата от
80 000 щ. д. и ги преведете в полза на: Н.А.С. по сметка ном. (в щатски
долари) 518-200-551/00 Банка Австрия -12 000, Суифт номер BKAU ATWW. Моля,
удръжте Вашите разходи от сумата.“ (вж. дебитна нота от Omdurman National Bank
за превод на сумата от 80 000 щ. д. в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на
арабски език и в превод на български език - т. 1, л. 71 и л. 72 от досъдебното
производство).
Нареждането било изпълнено и сметка № ****, открита в „О.Н.Б.“ – клон Х., била
задължена със сумата от 80 000 щ. д. (осемдесет хиляди щатски долара),
която включвала и банковите такси в размер на 420 щ. д. (вж. дебитна бележка от
Omdurman National Bank за превод на сумата от 80 000 щ. д. в полза на „Банк
Аустриа“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език – т. 1, л.
84 и л. 85 от досъдебното производство).
Със суифт на 01.05.2001 г., с референция № 528/2001 г., чрез кореспондентска банка
„Кредит Лионе“ – Швейцария, била преведена сумата от 79 580.00 щ. д. по
сметка № 518-200551/00, открита в BANK
AUSTRIA – клон Виена, Р. Австрия, с титуляр подс. Н.С., като при превода била
удържана комисионна за извършената услуга. Наредената от подс. А.С. сума
постъпила по сметката на подс. С. на 02.05.2001 г. (вж. суифт
съобщение за извършен превод – в оригинал на английски език и в превод на
български език - т. 1, л. 48 и л. 49 от досъдебното производство).
Подписите, положени след „Sincerely Yours“ в наредително
писмо за превод на сумата от 160 000 щ. д. на името на Е. Г. от 22.04.2001
г. и в наредително писмо за сумата от 80 000 щ. д. на името на Н.А.С. от
01.05.2001 г. – обекти на експертизата, са били положени от подс. А.Г.С. (вж.
заключението на назначената и изготвена графическа експертиза - т. 4, л. 18 –
л. 23 от досъдебното производство).
Левовата равностойност на сумата от 160 000 (сто и
шестдесет хиляди) щ. д. към 22.04.2001 г. е 348 128.00 (триста четиридесет
и осем хиляди сто двадесет и осем) лева, при курс на БНБ за 1 щ. д. от 2.1758
лева, и се равнява на 4 096 минимални работни заплати за страната към тази
дата (съгласно ПМС № 64/16.03.2001 г.,
МРЗ, установена за периода от 01.04.2001 г. до 30.09.2001 г., е в размер на
85.00 лева) (вж. заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна
експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство).
Левовата равностойност на сумата от 80 000
(осемдесет хиляди) щ. д. към 01.05.2001 г. е 173 408.80 лева (сто
седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), при
курс на БНБ за 1 щ. д. от 2.16761 лева, и се равнява на 2 040 минимални
работни заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС № 64/16.03.2001 г.,
МРЗ, установена за периода от 01.04.2001 г. до 30.09.2001 г. е в размер на
85.00 лева).
Общата левова равностойност на сумите от дата 22.04.2001
г. (160 000 щ. д.) и от дата 01.05.2001 г. (80 000 щ. д.) е
521 536.80 лева (петстотин двадесет и една хиляди петстотин тридесет и
шест лева и осемдесет стотинки) и се равнява на 6 136 минимални работни
заплати към 01.05.2001 г. (съгласно ПМС
№ 64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за периода от 01.04.2001 г. до 30.09.2001
г. е в размер на 85.00 лева).
Междувременно, докато бил в Судан, подс. С. получил
оферта от Инвестиционна компания от Саудитска Арабия да участва в международен
строително – технологичен екип за изграждане и внедряване на мобилна ремонтна
база за военни изделия и военна техника.
В хода на преговорния процес, провеждан основно в офиса
на ГС „КАС“ в Судан, подсъдимият бил подпомаган от свой познат – св. А.С.,
който към онзи момент изпълнявал длъжността главен счетоводител на Консорциум
„Балкан“ в Судан. Двамата били представени един на друг от И.И. при
пристигането на подс. С. в Судан. Свидетелят С. владеел английски език на много
високо ниво, в т. ч. и специфична военна и техническа терминология и поради това бил полезен
на подсъдимия в хода на разговорите му с представителите на военната индустрия.
По делото не се установява такъв договор за изграждане на
мобилна ремонтна база да е бил сключен, нито да са били извършени плащания от
възложителя по него в полза на подс. С..
На 29.04.2001 г., подс. Н.А.С. напуснала Судан и се
завърнала в Р. България на 01.05.2001 г., с полет от Унгария. Няколко дни
по-късно, подс. А.Г.С. също напуснал територията на Судан и се завърнал в Р.
България на 05.05.2001 г., също с полет от Унгария (видно от справка за
задграничните пътувания на подсъдимите – т. 4, л. 181 – л. 182 от досъдебното
производство и копие на паспорт на подс. Н.А.С. – т. 3, л. 55 – л. 58 от
досъдебното производство).
На 10.05.2001 г. подс. С. посетил тържество по случай
рождения ден на негова колежка от ГС „КАС“, провело се в офиса на сдружението,
на което присъствал и св. Р. Х..
При завръщането си в страната, подс. С. депозирал молба
до изпълнителния директор на ГС „КАС“ да му бъде разрешено да ползва 22 дни
платен отпуск, считано от 05.05.2001 г., която била одобрена с положителна
резолюция (вж. молба от 05.05.2001 г. – в оригинал, приложена в т. 1, л. 55 от
досъдебното производство), а на 21.06.2001 г. депозирал нова молба до изпълнителния
директор на ГС „КАС“, с която заявявал желание да бъде освободен от заеманата
длъжност ръководител на бюро Судан, считано от 26.06.2001 г., на която също
била поставена положителна резолюция, с указание „Да предаде всичко по опис от
представителството в Судан и да присъства на приемането от новия представител в
Судан“ (вж. молба от 05.05.2001 г. – в оригинал, приложена в т. 1, л. 55 от
досъдебното производство).
Пред колегите си в ГС „КАС“ подсъдимият обяснил
необходимостта от напускане на заеманата от него длъжност със сериозни
здравословни проблеми и с необходимостта да се лекува. Свидетелят Р. Х.наредил
на главния счетоводител на ГС „КАС“ – св. В.Ж., по най-бърз начин да бъдат
оформени документите за прекратяване на трудовите договори на подсъдимите А. и Н.
С..
Със заповед № 033/21.06.2001 г., издадена от св. Р. Х., в
качеството му на изпълнителен директор на ГС „КАС“, на основание чл. 325, ал. 1
от Кодекса на труда, трудовото правоотношение на ГС „КАС“ с подс. Н.А.С. – на
длъжност „технически помощник – касиер“ с място на работа „търговско бюро
Судан“, било прекратено по взаимно съгласие, считано от 25.06.2001 г.
Със заповед №
034/21.06.2001 г., издадена от св. Р. Х., в качеството му на изпълнителен
директор на ГС „КАС“, на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда,
трудовото правоотношение на ГС „КАС“ с подс. А.Г.С. – на длъжност „ръководител
бюро“ с място на работа „търговско бюро Судан“, било прекратено по взаимно
съгласие, считано от 26.06.2001 г.
Тъй като към датата на издаване на заповедта подсъдимите
не били дали отчет за последното тримесечие от престоя си в Судан, по
настояване на св. В.Ж. в заповедите за прекратяване на трудовите договори
изрично била включена клаузата, че „При установени щети в търговско бюро –
Судан лицето се задължава да възстанови размера на щетата доброволно, а в
противен случай ще му се потърси отговорност по съдебен път“. Заповедите били
връчени на подсъдимите А. и Н. С. на 25.06.2001 г. (вж. незаверени
електрофотографски (ксерографски) копия на заповеди № №
033/21.06.2001 г. и 034/21.06.2001 г. – т. 1, л. 57 и л. 61 от досъдебното
производство).
На 22.06.2001 г. бил съставен приемо – предавателен
протокол в присъствие на комисия в състав: св. В.Ж. – ръководител направление и
св. М.И.И. – касиер – счетоводител, за издаване на касовата наличност на
търговско бюро ГС „КАС“ – Судан от подс. Н.С. – касиер – отчетник, на С.С. –
касиер (вж. т. 3, л. 99 от досъдебното производство). Съгласно така съставения
протокол, била извършена проверка на документите и установена следната касова
наличност: каса в щатски долари – 5 071.00 щ. д. – подробно посочен по
купюри; каса в судански динари – 90 504.60 – подробно посочен по купюри;
каса в египетски лири – 41.00 – подробно посочен по купюри и каса в гръцки
драхми – 2 050.00 – подробно посочен по купюри.
На 30.06.2001 г. в гр. София, подс. Н.С., в качеството си
на касиер – отчетник, изготвила и представила пред св. М.И. „Справка за
състоянието на банковата сметка и движението по нея през периода 01.04.2001 –
30.06.2001 г.“ относно „Банкова сметка *** – Co – Khartum operation A/C ****“,
в която посочила следното:
„1. Състояние на банковата сметка към 01.04.2001 г. $ 525.50.
2. Изтеглени и внесени на
касата в ГС „КАС“ Х., 28.04.2001 г. $ 525.50 с чек № 599045.
Състоянието на банковата сметка към 30.06.2001 г. $ 0.00“.
Към справката подс. С. приложила парагон за същата сметка
на арабски език, издаден от Omdurman National Bank на 03.05.2001 г., донесен от
подс. С., от който било видно, че салдото по сметка № **** е 23.5. Към справката не бил приложен
цитираният чек.
Подписът за „касиер – отчетник: (Н.С.)“ в справка за
състоянието на банковата сметка и движението по нея през периода 01.04. –
30.06.2001 г., датирана „Х., 30.06.2001 г.“, е положен от подс. Н.А.С. (вж.
заключението на назначената и изготвена комплексна експертиза на документи № 118/24.04.2008 г. - т. 4, л. 28 – л. 35 от
досъдебното производство).
На св. М.И. направило впечатление разминаваме между
отразеното в отчета нулево салдо по сметката и в парагона за същата банковата
сметка, в която се посочвало, че салдото е 23.5. По съвет на св. Ж., св. И.
потърсила подс. Н.С. с искане констатираното от нея противоречие да бъде
изяснено. Подсъдимата отговорила, че цифрите 23.5 са банков код, а не салдо по
сметката.
Тъй като противоречието не било отстранено, с писмо
изх. № 0063К/27.07.2001 г., изготвено от
главния счетоводител на ГС „КАС“ – св. В.Ж., подсъдимите А. и Н. С. били
уведомени, че представения при напускането им счетоводен отчет, като
представители на ГС „КАС“ в задгранично бюро Судан, е неточен и непълен по
отношение на представените документи, отчитащи движението на банковата сметка в
USD на ГС „КАС“ в Судан, а именно: 1. Липсва извлечение за движението по
сметката за периода от 01.01.2001 г. до 04.05.2001 г.; 2. Последният представен
от подсъдимите документ, подпечатан от Omdurman National Bank, е
с дата 03.05.2001 г. и показва салдо по сметката в размер на 23.50 USD, а в същото време в подписаната
от касиера – отчетник – Н.С. справка за състоянието на банковата сметка било
посочено, че с чек № 599045 от
28.04.2001 г. е изтеглена сумата от 525.50 , с което банковата сметка била
нулирана. Посочвало се, също така, че цитираният чек, с който са били изтеглени
парите, също не бил приложен към отчета. Във връзка с констатираните
несъответствия и липса на документи, подсъдимите били уведомени с писмото, че
счетоводният отчет за 2001 г. на бюрото в Судан не може да бъде приет и били поканени
в 7-дневен срок да представят в офиса на ГС „КАС“ в София необходимите банкови
документи, доказващи движението по сметката и състоянието ѝ към датата на
заминаването им от Судан. Писмото било връчено на подс. С. на 30.07.2001 г.
(вж. писмо от ГС „КАС“ до подсъдимите А. и Н. С., изх. № 0063К/27.07.2001 г. – в оригинал (л. 446 от
НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО,
8-ми състав и заверени електрофотографски (ксерографски) копия на писмо изх. № 0063К/27.07.2001 г. и обратна разписка за
връчването му – т. 1, л. 17 и л. 18 от досъдебното производство).
В действителност, към 03.05.2001 г. в сметката на „КАС-И.К.“
в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, били останали 23.50 щ. д. (видно от извлечение по
сметката, депозирано в оригинал и в превод на български език в т. 1, л. 18 и л.
19 от досъдебното производство).
В периода 01.07. – 03.07.2001 г. св. Р. Х.посетил Судан,
като бил придружаван от св. А.Л.. Целта на посещението на Х.в Судан била да
направи рекапитулация на изпълняваните от българска страна договори, както и да
разговаря с представителите на М.І.С. във връзка със забавени плащания, дължими
по договора „KAS – 5А“, тъй като от „П.“ ЕАД (н) уведомили св. Х., че плащания
по договора не постъпват, а дружеството имало спешна необходимост от парични
средства.
При срещата си с представителите на М.І.С. в гр. Х.,
Судан, състояла се в присъствието на св. Л. и св. Г.А. Р. А., св. Х.поставил
въпроса, че ангажимента за плащанията по договора, поет при подписването на
протокола от 17.04.2000 г. не се изпълнявал и са осъществени само първите три
от уговорените плащания – сумата от 100 000 щ. д. за м. април 2000 г. и
две суми от по 80 000 щ. д. за м май и юни 2000 г., за които св. Л. бил
направил отметка върху протокола „платени“. От страна на представителите на
М.І.С., обаче, било заявено, че са извършени още три превода, за сумата от
240 000 щ. д., по сметката в „О.Н.Б.“. Тъй като свидетелите Х.и Л. не
разполагали с информация за извършени плащания в упоменатия размер, те поели
ангажимент да извършат проверка при завръщането си в Р. България.
След завръщането си в страната, на 25.07.2001 г., св. Р. Х.изпратил
по факс писмо до „О.Н.Б.“ – клон Х., с което, с оглед края на мандата на
мениджъра на КАС Е.– Судан – подс. А.С., и необходимостта от одобрение на
финансовия отчет, отправил искане до банковата институция да му бъде изпратено
по куриер в оригинал подробно извлечение от сметката в чужда валута на сметката
на КАС И. № **** в „О.Н.Б.“ – клон Х.,
за периода 01.01.2001 г. – 30.06.2001 г., както и оригиналите или заверени
копия на всички платежни нареждания, подписани от подс. С. или от друго лице за
същия период.
С писмото, св. Р. Х.уведомявал банковата институция, че
подс. С. вече няма право да получава информация или документация, засягаща
посочената банкова сметка. *** на подписа на генералния мениджър на „КАС И.К.“
– България от Генералния консул на Судан в България и оригинал на
удостоверение, от което било видно, че само св. Х.бил оторизиран да
представлява „КАС И.К.“ (вж. заверено електрофотографско (ксерографско) копие
на писмо на английски език и в превод на български език – т. 1, л. 12 и л. 13
от досъдебното производство).
В отговор на отправеното искане, на 08.08.2001 г. в ГС
„КАС“ било получено извлечение от банковата сметка на „КАС И. Компания“,
открита в „О.Н.Б.“ – клон Х., за периода от 01.01.2001 г. до 30.06.2001 г. (вж.
извлечение на текуща сметка в чуждестранна валута (щатски долари), приложено в
оригинал на арабски език и в превод на български език – т. 1, л. 18 и л. 19 от
досъдебното производство), в което било отразено следното :
|
Старо салдо
|
Дата
|
Операция
|
От него
|
За него
|
Салдо
|
|
525.50
|
29.03.2001
|
внасяне (кредит)
|
|
160 000
|
160 525.50
|
|
160 525.50
|
22.04.2001
|
внасяне (кредит)
|
|
80 000
|
240 525.50
|
|
240 525.50
|
22.04.2001
|
теглене (дебит)
|
160 502
|
|
80 023,50
|
|
80 023.50
|
01.05.2001
|
теглене (дебит)
|
80 000
|
|
23,50
|
Идентична информация за движението по банковата сметка на
ГС „КАС“ в Судан се съдържала и в извлечението за движението по сметка № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., на
името на „КАС И.К.“, за периода 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г., получено от ГС
„КАС“ на 15.01.2002 г. (вж. извлечение от Omdurman National Bank за движението
по сметка № **** за периода 01.01.2001
г. – 31.12.2001 г. – в оригинал и превод на български език - т. 2, л. 21 – л.
23 от досъдебното производство).
След като извършените по нареждане на подс. С. преводи от
банковата сметка на „КАС И.К.“ били установени, с писмо от изпълнителния
директор на ГС „КАС“ – св. Р. Х., до подс. С., последният бил поканен на среща
в офиса на дружеството, находящ се в гр. София, ул. „*******, на 09.08.2001 г.,
от 11,00 часа, „във връзка с възникналия проблем с валутната ни сметка в Omdurman National Bank, Х.,
управлявана от вас за времето на назначението ви в задгранично бюро на ГС „КАС“
в Судан…“ (вж. заверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо – т.
1, л. 16 от досъдебното производство). Срещата не се състояла, тъй като подс. С.
не се явил.
След като фактът на извършените по нареждане на подс. С.
преводи от банковата сметка на ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, били
установени, на 09.08.2001 г., по искане на ГС „КАС“ и на „П.“ ЕАД, било
проведено Общо събрание на съдружниците в ГС „КАС“, на което било обсъдено
финансовото състояние на обект „5-А КАС“ – Судан с изпълнител „П.“ ЕАД –
Монтана, и съдружниците били запознати с „получената информация за
констатираните финансови злоупотреби от страна на представителя на ГС „КАС“ в
страната“. В резултат на това, Общото събрание (ОС) взело решение
изпълнителният директор на ГС „КАС“ незабавно да предприеме действия срещу
подс. А.С. за събиране на вземанията на
„П.“ ЕАД (н) – Монтана и всички документи да се предадат на синдика на „П.“
ЕАД (н) – Монтана (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
протокол от ОС на съдружниците в ГС „КАС“ № 21/09.08.2001 г. – т. 1, л. 64 – л.
65 от досъдебното производство).
В резултат на взетото решение на Общото събрание, св. Р. Х.депозирал
сигнал до органите на реда, изх. №
0075К/10.08.2001 г. по описа на ГС „КАС“, вх.
№ 3921/13.08.2001 г. по описа на Специализирана следствена служба (т. 1,
л. 2 – л. 4 от досъдебното производство), въз основа на изложеното в който на
15.08.2001 г. било образувано досъдебно производство № 104/2001 г. по описа на ССлС, пр. пр. № 4256/2001 г. по описа на СГП.
На 05.03.2002 г. било проведено ОС на съдружниците в ГС
„КАС“, с предварително обявен дневен ред: приемане на годишния счетоводен отчет
и баланс на ГС „КАС“ за 2001 г. и прекратяване на дейността на ГС „КАС“. Общото
събрание на сдружението взело решения за приемане на годишния счетоводен отчет
и баланс на сдружението за 2001 г.; за прекратяване на дейността му, считано от
датата на вземане на решението, като за ликвидатор бил назначен досегашния
изпълнителен директор на същото – св. Р. Х.Р. и за прекратяване на
представителството на Сдружението в Судан. Решението на Общото събрание било
обективирано в протокол № 23/05.03.2002
г. (вж. т. 4, л. 164 – л. 166 от досъдебното производство).
Данъчната регистрация на дружеството била прекратена,
считано от 05.12.2002 г. За данъчен период 2001 г., ГС „КАС“ декларирало общо
приходи в размер на 552 023.00 лева и общи разходи в размер на
1 051 832.00 лева или счетоводна загуба в размер на 499 809.00
лева (вж. писмо от ТД на НАП – София, офис „Изток“, изх. № 14-10-01-4#1/21.06.2016 г. - т. 1, л. 162 –
л. 163 от съдебното производство).
Със Заповед № 164
от 13.04.1999 г. на министъра на финансите, дружеството „П.“ ЕАД – Монтана било
прекратено чрез ликвидация, на основание чл. 6 от Закона за финансово
оздравяване на държавните предприятия, поради непостигане на финансово
оздравяване в предвидените в програмите срокове (вж. писмо от Министерство на
икономиката изх. № 11-00-84/22.11.2018
г. – т. 2А, л. 841 – 852 от съдебното производство).
С решение на Окръжен съд – Монтана от 23.10.2001 г., по
ф. д. № 1293/1992 г. по описа на същия съд, дружеството „П.“ ЕАД, вписано в
регистъра за търговските дружества с решение на същия съд от 26.06.1992 г.,
било обявено в несъстоятелност, като било постановено започване на
осребряването на имуществото на дружеството. За синдик бил назначен К.С.К..
На 17.11.2003 г., в Софийски градски съд била депозирана
искова молба от „П.“ ЕАД (в несъстоятелност) със синдик К.С.К. (починал) срещу
подсъдимите А.Г.С. и Н.А.С., с правно основание чл. 45 и чл. 53 от ЗЗД, с цена
на иска 528 000 лева, равняваща се на сумата от 240 000 щ. д. –
присвоена от подсъдимите С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането. За разглеждане на така депозираната искова молба било
образувано гр. д. № 4110/2003 г. по
описа на СГС - І ГО, VІІ-ми състав. Към настоящия момент същото не е приключило
с влязъл в сила съдебен акт.
С решение от 07.10.2014 г. по гр. дело № 418/1999 г. по описа на Окръжен съд –
Монтана, било постановено прекратяване на производството по несъстоятелност,
поради изчерпана маса на „П.“ ЕАД (дерегистрирано по ЗДДС на 03.07.2001 г.),
като длъжникът бил лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността. На 22.10.2014 г. „П.“ ЕАД било заличено
като търговец (вж. т. 6, л. 17 – л. 18 от досъдебното производство).
След завръщането си в Р. България от Судан, подсъдимите
взели решение подс. С. да преведе част от сумата по банковата си сметка,
разкрита в „Банк Аустрия“ – клон Виена, Р. Австрия, по банкови сметки с титуляр
подс. С..
За целта, на 28.08.2001 г. подс. А.С. открил на свое име
банкова сметка *** № ********в ING BANK („ИНГ Банк Н. В.“) – клон
София, Р. България и предоставил данните за откритата банкова сметка *** (вж.
приемо – предавателен протокол от 25.10.2002 г., ведно с приложения към него в
заверени електрофотографски (ксерографски) копия документи, касаещи откриването
и движението по банкова сметка, *** „ИНГ Банк Н. В.“ АД, с титуляр подс. А.Г.С.
и движението по сметката - т. 2, л. 131 – л. 158 от досъдебното производство).
На 26.11.2001 г. подс. А.С. открил на свое име банкова
сметка *** № ********** в RAIFFEISEN BANK („Райфайзенбанк
(България) АД“) – клон София, Р. България и предоставил данните за откритата
банкова сметка *** (вж. приемо – предавателен протокол от 25.10.2002 г.,
изх. № 6925/25.10.2002 г. по описа на
„Райфайзенбанк (България)“ АД, ведно с приложения към него – 13 броя банкови
документи, в оригинал, касаещи откриването и движението по банкова сметка ***
„Райфайзенбанк (България)“ АД с титуляр подс. А.Г.С. (т. 2, л. 106 – л. 129 от
досъдебното производство).
Двамата се уговорили подс. Н.С. да превежда парични суми
от банковата си сметка, открита в BANK
AUSTRIA, по която на 01.05.2001
г. подс. С. бил превел сумата от 80 000 щ. д., по банковите сметки на
подс. С. в „ИНГ Банк Н. В.“ и в „Райфайзенбанк (България) АД“.
В изпълнение на постигнатата договореност, на 29.08.2001
г. подс. Н.С. посетила търговски обект, стопанисван от „Ю.К.ЕАД, находящ се в
гр. София, бул. ********. Дружеството извършвало дейност в сферата на туризма и
ежедневно търговският обект се посещавал от множество лица. Там бил монтиран
факс апарат с № 981 99 91. Видно от
писмо от изпълнителния директор на „Ю.К.Б.“ ЕООД (т. 4, л. 187 от досъдебното
производство), факс № 981 99 91 се
ползвал от дружеството от 1998 г., а достъп до факс апаратът имат всички
служители на фирмата, работещи в офис София.
Подсъдимата Н.С. си осигурила достъп до факс апарата и
чрез него изпратил нареждане до BANK AUSTRIA – клон Виена, Р. Австрия, да бъде извършен
превод на сумата от 29 000 (двадесет и девет хиляди) щ. д. от банковата
ѝ сметка, разкрита в банката, по сметка
№ ********, разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, с титуляр подс. А.С..
Кодът за достъп до сметката на подс. Н.С. в BANK AUSTRIA, с който същата
потвърдила самоличността си, бил името на по-малкия ѝ син - Д. Г. (вж.
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо до BANK AUSTRIA от 29.08.2001 г. на
английски език и в превод на български
език – т. 2, л. 78 и л. 91 от досъдебното производство).
Нареждането било изпълнено и на 31.08.2001 г. наредената
сума в размер на 29 000 щ. д. постъпила по банковата сметка на подс. С.,
разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, с вальор от 04.09.2001 г. (вж.
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение от банковата
сметка на подс. С. – т. 2, л. 135 от досъдебното производство).
На 27.11.2001 г., подс. Н.А.С. посетила сграда,
стопанисвана от дружеството „ТК Е.“ АД – София, находяща се в гр. София, бул. „********.
Дружеството ползвало факс апарат № 722 –
501. В дружеството не бил въведен специален ред за ползване на факсовия апарат,
като същият бил разположен на лесно достъпно място в предверието между
заседателната зала и кабинета на изпълнителния директор. Независимо, че
факсовият апарат се обслужвал от Нора Славков – технически сътрудник, било
възможно същият да се използва от други лица в нейно отсъствие. Сградата на „ТК
Е.“ АД – София се охранявала от невъоръжена охрана – служители на дружеството.
В работно време нямало специален пропускателен режим и не се водела отчетност
на посетителите (вж. писмо от изпълнителния директор на „ТК Е.“ АД – София - т.
4, л. 185 от досъдебното производство).
Подсъдимата Н.С. си осигурила достъп до факс апарата,
ползван в „ТК Е.“ АД, и чрез него изпратила нареждане до BANK AUSTRIA – клон
Виена, Р. Австрия, да бъде извършен превод на сумата от 25 000 (двадесет и
пет хиляди) щ. д. от банковата ѝ сметка, разкрита в банката, по
сметка № **********, разкрита в
„Райфайзенбанк (България)“ АД, с титуляр подс. А.С.. Кодът за достъп до
сметката на подс. Н.С. в BANK AUSTRIA, с който същата потвърдила самоличността
си, бил името на по-малкия ѝ син - Д. Г. (вж. незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на писмо до BANK AUSTRIA от 27.11.2001
г. на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 79 и л. 93 от
досъдебното производство).
Нареждането било изпълнено и на 30.11.2001 г. наредената
сума в размер на 25 000 щ. д. постъпила по банковата сметка на подс. С.,
разкрита в „Райфайзенбанк (България) АД“ (вж. суифт съобщение с реф. № Р011128007IN от 30.11.2001 г. – в
оригинал на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 127 и л. 128
от досъдебното производство и извлечение по банковата сметка на подсъдимия – в
оригинал – т. 2, л. 129 от досъдебното производство).
На 03.04.2002 г., подс. Н.А.С. посетила сградата,
стопанисвана от дружеството „ТК Е.“ АД – София, находяща се в гр. София, бул. „********
и отново си осигурила достъп до факс апарата, ползван от дружеството с № 722 – 501. Чрез него подсъдимата изпратил
нареждане до BANK AUSTRIA – клон Виена, Р. Австрия, да бъде извършен превод на
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) щ. д. от банковата ѝ сметка,
разкрита в банката, по сметка по
сметка № ********, разкрита в „ИНГ Банк
Н. В.“ – клон София, с титуляр подс. А.С.. Кодът за достъп до сметката на подс.
Н.С. в BANK AUSTRIA, с който същата потвърдила самоличността си, бил името на
по-малкия ѝ син - Д. Г. (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на писмо до BANK AUSTRIA от 27.11.2001 г. на английски език и в превод на
български език – т. 2, л. 80 и л. 92 от досъдебното производство).
Нареждането било изпълнено и на 08.04.2002 г. наредената
сума в размер на 20 000 щ. д. постъпила по банковата сметка на подс. С.,
разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, с вальор от същата дата (вж.
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение от банковата
сметка на подс. С. – т. 2, л. 136 от досъдебното производство).
Факсовите съобщения, изпратени от подс. Н.С. от факсовия
апарат, ползван от ТК „Е.“ АД, не били заведени в изходящата кореспонденция на
дружеството. В изходящата кореспонденция се извеждала единствено официалната
кореспонденция на дружеството. Текстът на заглавния ред на предоставените копия
от факсови съобщения съответствал на ползвания от дружеството факсов апарат.
„ТК Е.“ АД не е имало трудови отношения с никой от подсъдимите А.Г.С. или Н.А.С..
Същите не фигурирали в книгата на акционерите на дружеството (вж. писмо от
изпълнителния директор на „ТК Е.“ АД – София - т. 4, л. 185 от досъдебното
производство).
Подписите, положени в копията на банкови документи на „BANK AUSTRIA“, намиращи се в т. 2, л.
55 – л. 57, л. 58, л. 78, л. 79 и л. 80 от досъдебното производство са подписи,
изпълнени от подс. Н.А.С. (вж. заключението на назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 - т. 3, л. 1 260 – л.
1 264 от съдебното производство).
Левовата равностойност на сумата от 29 000 (двадесет
и девет хиляди) щ. д. към 29.08.2001 г. е 62 178.32 лева (шестдесет и две
хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), при курс на БНБ
за 1 щ. д. от 2.14408 лева, и се равнява на 732 минимални работни заплати за
страната към тази дата (съгласно ПМС №
64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за периода от 01.04.2001 г. до 30.09.2001 г.
е в размер на 85.00 лева) (вж. заключението на назначената и изготвена съдебно
– счетоводна експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство).
Левовата равностойност на сумата от 25 000 (двадесет
и пет хиляди) щ. д. към 27.11.2001 г. е 55 639.25 лева (петдесет и пет
хиляди шестстотин тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), при курс на
БНБ за 1 щ. д. от 2.22557 лева, и се равнява на 556 минимални работни заплати
за страната към тази дата (съгласно ПМС
№ 209/21.09.2001 г., МРЗ, установена за периода от 01.10.2001 г. до
31.12.2002 г. е в размер на 100,00 лева) (вж. заключението на назначената и
изготвена съдебно – счетоводна експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното
производство).
Левовата равностойност на сумата от 20 000 (двадесет
и пет хиляди) щ. д. към 03.04.2002 г. е 44 435.60 лева (четиридесет и
четири хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки), при курс
на БНБ за 1 щ. д. от 2.22178 лева, и се равнява на 444 минимални работни
заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС
№ 209/21.09.2001 г., МРЗ, установена за периода от 01.10.2001 г. до
31.12.2002 г. е в размер на 100,00 лева) (вж. заключението на назначената и
изготвена съдебно – счетоводна експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното
производство).
Общата левова равностойност на сумите от дата 29.08.2001
г. (29 000 щ. д.), от дата 27.11.2001 г. (25 000 щ. д.) и от дата
03.04.2002 г. (20 000 щ. д.) се равнява на 162 253.17 лева (сто
шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки) и се
равнява на 1 622 минимални работни заплати за страната към 03.04.2002 г.
(съгласно ПМС № 209/21.09.2001 г., МРЗ,
установена за периода от 01.10.2001 г. до 31.12.2002 г. е в размер на 100.00
лева) (вж. заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза
- т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство).
Подсъдимият А.Г.С.
е роден на *** г., в гр. Мездра, българин, български гражданин, неосъждан,
женен, с висше образование, пенсионер, живущ ***, ЕГН **********.
Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимата Н.А.С. е родена на *** г., в гр. Червен бряг, българка,
български гражданин, неосъждана, омъжена, с висше образование, пенсионер и
работи в строителна фирма „Л.Б.“ ЕООД като специалист продажби, живуща ***, ЕГН
**********.
Същата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
По доказателствата
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и
категоричен начин въз основа на събраните в хода на съдебното производство по
делото доказателства, закрепени в гласните и писмени доказателствени средства,
писмените и веществените доказателства, както и способи на доказване -
експертизи, а именно:
гласни
доказателствени средства – обясненията
на подс. А.Г.С. пред настоящия съдебен състав (т. 3, л. 1 010/гръб – л. 1 041, л. 1 045/гръб – л. 1 051, л. 1 062 – л. 1 076 и л. 1 091/гръб – л. 1 096 от съдебното
производство) и тези, депозирани на досъдебна фаза, пред водещия разследването
(т. 3, л. 24 – л. 28, л. 25, последен абзац, л. 26, първи абзац, л. 35, л. 52 –
л. 53, и т. 4, л. 38 от досъдебното производство) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2 от НПК, и на подс. Н.А.С. пред настоящия съдебен състав (л. 1 090/гръб – л. 1 091 от съдебното
производство) и тези, депозирани на досъдебна фаза, пред водещия разследването
(т. 3, л. 77 – л. 80, л. 82 – л. 85, л. 86 – л. 87, л. 91 – л. 92 и л. 95 – л.
97 от досъдебното производство), приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК;
показанията на св. В. Е.Ж. (т. 1, л. 89/гръб – л. 100 от
съдебното производство), включително и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (т. 3, л. 156 – л. 159) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; св.
Р. Х.Р. (т. 1, л. 123 – л. 143/гръб от съдебното производство), включително и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 121 – л. 128) и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2, пр. 2 от НПК; св. М.И.И. (т. 1, л. 167 – л. 182/гръб от съдебното
производство), включително и тези, снети пред друг състав на съда (л. 104 от
НОХД № 369/2003 г. и л. 54 – л. 63 от
НОХД № 2095/2014 г.) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 140 – л. 145) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК; св. В.М. К. –М. (т. 1, л. 183 – л. 189/гръб от съдебното
производство), включително и тези, снети пред друг състав на съда (л. 100 – л.
100/гръб от НОХД № 369/2003 г.) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т.
2, пр. 2 от НПК и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л.
146 – л. 147) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; св. А.И.Л. (т. 1, л. 189/гръб – л.
196/гръб от съдебното производство), включително и тези, снети пред друг състав
на съда (л. 99/гръб – л. 100 от НОХД №
369/2003 г.) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (т. 3, л. 152 – л. 155) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; св. А. К. С.
(т. 2А, л. 726/гръб – л. 735/гръб от съдебното производство), включително и
тези, снети пред друг състав на съда (л. 188 – л. 188/гръб от НОХД № 369/2003 г.) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; св. Н.Х.И.
(т. 3, л. 1165 – л. 1167 от съдебното производство); св. В.Л.Ц. (т. 4, л. 1 313
– л. 1 314 от съдебното производство); св. С.Д.С., депозирани в хода на
досъдебното производство (т. 3, л. 149 – л. 150) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК
и тези, снети по НОХД № 369/2003 г. по
описа на СГС - НО, 8-ми състав (л. 101) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК; показанията на св. Ф.А.М.,
депозирани в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 223 от НПК (т. 3,
л. 130 – л. 132), и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
281, ал. 1, т. 4 от НПК; показанията на св. Г.А. Р. А., депозирани в хода на
досъдебното производство, по реда на чл. 223 от НПК (т. 3, л. 133 – л. 137), и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК;
писмените доказателства и писмените доказателствени
средства –заверени електрофотографски (ксерографски) копия на справка за състоянието
на банкова сметка № **** и движението по
нея за периода 01.04.2001 г. – 30.06.2001 г., ведно с извлечение от сметката на
арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 5 – л. 7 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от ГС
„КАС“ до М.І.С. – Х., изх. №
0017В/06.07.2001 г. – на английски
език и в превод на
български език (т. 1, л. 8 и л. 9 от досъдебното производство); факс в заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от М.І.С. – Х. до ГС „КАС“ от
23.07.2001 г. – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 10 и
л. 11 от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на писмо от ГС „КАС“ до „О.Н.Б.“, изх.
№ 0019В/25.07.2001 г. – на английски език и в превод на български език
(т. 1, л. 12 и л. 13 от досъдебното производство); заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на писмо от ГС „КАС“ до подсъдимите А. и Н. С., изх. № 0063К/27.07.2001 г. и обратна разписка да
получаването му (т. 1, л. 14 и л. 15 от досъдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от ГС „КАС“ до подс. А.С.,
изх. № 0069К/08.08.2001 г. (т. 1, л. 16
от досъдебното производство);
извлечение
от движението по банкова сметка № ****,
разкрита в „О.Н.Б.“ за периода 01.01.2001 г. – 30.06.2001 г. – в оригинал на
арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 18 и л. 19 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на наредително
писмо от Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ до Ислямска банка „Тадамон“ –
клон А. от 24.03.2001 г. за заверка на сметка № **** в „О.Н.Б.“ – клон Х., със сумата от 160 000
щ. д. – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 20 и л. 21 от
досъдебното производство); заверено електрофотографско копие на дебитна нота от
Ислямска банка „Тадамон“ от 25.03.2001 г. за сумата от 160 000 щ. д. – на
арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 24 и л. 25 от досъдебното
производство); писмо изх. №
К-21/18.03.2001 г., от името на подс. А.С. до „Y. Complex“ – в оригинал
и в превод на български език (т. 1, л. 26 и л. 27 от досъдебното производство);
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на наредително писмо от Военно
– индустриална корпорация „Ярмук“ до „О.Н.Б.“ от 18.04.2001 г., за заверка на
сметка № ****, със сумата от 80 000
щ. д. – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 28 и л. 29 от
досъдебното производство); заверено електрофотографско копие на дебитна нота от
23.04.2001 г. за дебитиране на сметка №
3507 в „О.Н.Б.“, със сумата от 80 000 щ. д. – на арабски език и в превод
на български език (т. 1, л. 32 и л. 33 от досъдебното производство); заверено
електрофотографско копие на кредитна бележка от 22.04.2001 г. за кредитиране на
сметка № ****, със сумата от 80 000
щ. д. – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 34 и л. 35 от
досъдебното производство); писмо изх. №
К/10.04.2001 г., от името на подс. А.С. до „Y. Complex“ – в оригинал
на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 36 и л. 37 от
досъдебното производство);
заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на наредително писмо от подс. А.С. до „О.Н.Б.“,
за превод от сметка № **** към сметка на
Е. С. на сумата от 160 000 щ. д. – на английски език и в превод на
български език (т. 1, л. 38 и л. 39 от досъдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на дебитна нота от „О.Н.Б.“ от
22.04.2001 г., за превод на сумата от 160 000 щ. д. в полза на „Нова Банк“
– на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 40 и л. 41 от
досъдебното производство); суифт съобщение за извършен превод на сумата от 159 680
щ. д. към „Нова Банк“ и удръжка на 820 щ. д. банкови такси – в оригинал на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 42 и л. 43 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на наредително
писмо от подс. А.С. до „О.Н.Б.“, за превод от сметка № **** към сметка на подс. Н.С. в „Банк
Аустриа“ на сумата от 80 000 щ. д. – на английски език и в превод на
български език (т. 1, л. 44 и л. 45 от досъдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на дебитна нота от „О.Н.Б.“, за превод
на сумата от 79 580 щ. д. в полза на „Банк Аустриа“ и удръжка на 420 щ. д.
банкови такси – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 47 и л.
48 от досъдебното производство); суифт съобщение за извършен превод на сумата
от 79 580 щ. д. – в оригинал на английски език и в превод на български
език (т. 1, л. 48 и л. 49 от досъдебното производство);
автобиография на подс. А.С.
– в оригинал (т. 1, л. 50 от досъдебното производство); молба от подс. А.С. до изпълнителния
директор на ГС „КАС“, за постъпване на работа в задгранично представителство в
Судан – в оригинал (т. 1, л. 51 от досъдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на трудов договор № 0047/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“
и подс. А.С. (т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното производство); молба от подс. А.С.
за ползване на 22 дни платен годишен отпуск от 05.05.2001 г. – в оригинал (т.
1, л. 55 от досъдебното производство); молба от подс. А.С. за освобождаване от
заеманата длъжност от 21.06.2001 г. – в
оригинал (т. 1, л. 56 от досъдебното производство); заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на заповед № 034/21.06.2001
г. за прекратяване на трудовото правоотношение с подс. А.С. (т. 1, л. 57 от
досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
трудов договор № 0048/19.07.2000 г.,
сключен между ГС „КАС“ и подс. Н.С. (т. 1, л. 58 – л. 60 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на заповед № 033/21.06.2001 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с подс. Н.С. (т. 1, л. 61 от досъдебното
производство);
факс в незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на сертификат № 876/15.08.2001 г., за вписване на
консорциум ГС „КАС“ (К.Е.CO-OPERATION) в Търговския регистър на БТПП
(т. 1, л. 62 – л. 63 от досъдебното производство); факс в незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на протокол от ОС на ГС „КАС“ № 21/09.08.2001 г. (т. 1, л. 64 – л. 65 от
досъдебното производство);
протокол за доброволно
предаване от 30.08.2001 г., ведно с приложения
– оригинали на наредително писмо от подс. А.С. до „О.Н.Б.“, за превод от
сметка № **** към сметка на Е. С. в
„Нова Банк“, на сумата от 160 000 щ. д., и на наредително писмо от подс. А.С.
до „О.Н.Б.“, за превод от сметка № ****
към сметка на Н.С. в „Банк Аустриа“, на сумата от 80 000 щ. д. – на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 67 – л. 72 от досъдебното
производство);
протокол за доброволно
предаване от 04.10.2001 г. (т. 1, л. 73 – л. 74 от досъдебното производство)
ведно с приложения: писмо от „О.Н.Б.“ до „КАС И.К.“ от 25.08.2001 г. – в
оригинал на английски език в превод на български език (т. 1, л. 76 и л. 77 от
досъдебното производство), кредитна нота от „О.Н.Б.“ от 22.04.2001 г. за сумата
от 80 000 щ. д. – в оригинал на арабски език и в превод на български език
(т. 1, л. 78 и л. 79 от досъдебното производство); документ за извършен превод
на сумата от 160 000 щ. д. от Ислямска банка „Тадамон“ към сметка № **** в „О.Н.Б.“ от 27.03.2001 г. – в
оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 80 и л. 81 от
досъдебното производство); дебитна нота от Ислямска банка „Тадамон“ от
25.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1,
л. 82 и л. 83 от досъдебното производство); дебитна нота от „О.Н.Б.“, за превод
на сумата от 80 000 щ. д. в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на
арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 84 и л. 85 от досъдебното
производство); дебитна нота от „О.Н.Б.“, за превод на сумата от 160 000 щ.
д. в полза на „Нова Банк“ – в оригинал на арабски език и в превод на български
език (т. 1, л. 86 и л. 87 от досъдебното производство); наредително писмо от Военно – индустриална корпорация
„Ярмук“ от 24.03.2001 г., за заверка на сметка № **** със сумата от 160 000 щ. д. – в
оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 92 и л. 93 от
досъдебното производство); наредително писмо от Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ от 18.04.2001
г., за заверка на сметка № **** със
сумата от 80 000 щ. д. – в оригинал на арабски език и в превод на
български език (т. 1, л. 94 и л. 95 от досъдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на спесимен на И.С.И. от 06.11.1997 г.
– на арабски и английски език и в превод на български език (т. 1, л. 96 и л. 97
от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие
на пълномощно от изпълнителния директор на „КАС И.К.“ в полза на И.С.И. от
21.10.1997 г., по сметка № **** – на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 98 и л. 99 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на пълномощно
от И.С.И. в полза на подс. А.Г.С. от 29.07.2000 г. – на английски език и в
превод на български език (т. 1, л. 100 и л. 101 от досъдебното производство); дебитна
нота от „О.Н.Б.“ за дебитиране на сметка
№ 3507, със сумата от 80 000 щ. д., в полза на „КАС“ – в оригинал
на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 102 и л. 103 от
досъдебното производство); писмо от „О.Н.Б.“ от 15.09.2001 г., за предаване на
оригинали от банкови документи на св. Р. Х.– в оригинал на английски език и в
превод на български език (т. 1, л. 104 – л. 109 от досъдебното производство);
писмо от ГС „КАС“,
изх. № 0099К/11.10.2001 г. (т. 1, л. 110
от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0100К/11.10.2001 г., ведно с приложение –
оперативна бланка и печати на ГС „КАС“ за кореспонденция в страната и чужбина
(т. 1, л. 111 и л. 112 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“,
изх. № 0102К/12.10.2001 г. (т. 1, л. 113
от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0104К/12.10.2001 г., ведно с приложение –
незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи за отчет на
командировка на св. Р. Х.в Судан в периода 24.10.2000 г. – 01.11.2000 г. (т. 1,
л. 114 – л. 128 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0114К/02.11.2001 г., ведно с приложения – справка
за състоянието на банкова сметка № ****
и движението по нея за периода 01.04.2001 г. – 30.06.2001 г. – в оригинал, заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение от сметка № **** към 03.05.2001 г. на арабски език и в
превод на български език, справка за състоянието на банкова сметка № **** и движението по нея за периода 01.01.2001
г. – 31.03.2001 г. – в оригинал, извлечение от сметка
№ **** към 24.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на
български език, справка за състоянието
на банкова сметка № **** и движението по
нея за периода 01.07.2000 г. – 30.09.2000 г. – в оригинал, незаверени
електрофотографски (ксерографски) копия на документи, удостоверяващи превод на
сума от 15 000 щ. д. от сметка № ****
към „Б.“ ЕООД, незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение
от банкова сметка № **** към 02.10.2000
г., незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор от за
трансфер на технологии от 16.09.1995 г.
– на английски език и в превод на български език, и справка за получено
възнаграждение от служителите на ГС „КАС“ – офис „Судан“, в щатски долари – за
подсъдимите С. и С. (т. 1, л. 130 – л. 213 от досъдебното производство);
писмо от ГС „КАС“,
изх. № 0115К/06.11.2001 г., ведно с
приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия от водения от ГС
„КАС“ регистър за изходяща външна и вътрешна кореспонденция за периодите
16.10.2000 г. – 19.10.2000 г. и 24.06.2001 г. – 27.06.2001 г. (т. 2, л. 2 – л.
6 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, вх. № 104/01/17.12.2001 г. по описа на ССлС,
ведно с приложения – незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на
договор за съвместна дейност от 30.05.1995 г. (изм. и доп.), карта за
регистрация по Булстат на ГС „КАС“, данъчна регистрация на ГС „КАС“ и
сертификат за регистрация на офиса на ГС „КАС“ в Судан – последният на
английски език, придружен с превод на български език (т. 2, л. 7 – л. 19 от
досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 133К/20.12.2001 г. относно процентното
участие на държавата в капитала на съдружниците на ГС „КАС“ (т. 2, л. 20 от
досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 004К/15.01.2001 г., ведно с приложения –
извлечение от „О.Н.Б.“ за движението по сметка
№ **** за периода 01.01.2001 г. – 31.12.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на
български език (т. 2, л. 21 – л. 23 от досъдебното производство); писмо от
Българска народна банка (БНБ), изх. №
0403-142/14.11.2001 г. (т. 2, л. 25 от досъдебното производство); писмо от М.І.С. – Судан от 02.03.2002 г. – в оригинал
на арабски език и в превод на български език (т. 2, л. 30 и л. 33 – л. 36 от
досъдебното производство); писмо от „О.Н.Б.“ от 04.03.2002 г., ведно с
извлечение от банкова сметка № ****,
разкрита в банката – в оригинал и в превод на български език (т. 2, л. 37 – л.
41 от досъдебното производство); документи от изпълнена молба за правна помощ
до компетентните съдебни власти на Р. Австрия, касаещи открита банкова сметка ***.
Н.С. в „Банка Австрия“ АД – Виена и движението по сметката – под формата на
незаверени електрофотографски (ксерографски) копия и в превод на български език
(т. 2, л. 53 – л. 93 от досъдебното производство); документи от изпълнена молба
за правна помощ до компетентните съдебни власти на Р. Гърция (т. 2, л. 97 – л.
99 от досъдебното производство); приемо – предавателен протокол от 25.10.2002
г., изх. № 6925/25.10.2002 г. по описа
на „Райфайзенбанк (България)“ АД, ведно с приложения към него – 13 броя банкови
документи, в оригинал, касаещи откриването и движението по банкова сметка ***
„Райфайзенбанк (България)“ АД с титуляр подс. А.Г.С. (т. 2, л. 106 – л. 129 от
досъдебното производство); приемо – предавателен протокол от 25.10.2002 г.,
ведно с приложения към него – заверени електрофотографски (ксерографски) копия
на документи, касаещи откриването и движението по банкова сметка, *** „ИНГ Банк
Н. В.“ АД с титуляр подс. А.Г.С. и движението по сметката (т. 2, л. 131 – л.
158 от досъдебното производство);
протокол за доброволно
предаване от 30.08.2001 г., ведно с приложения
– незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на писмо от изпълнителния
директор на „КАС И.К.“ до „О.Н.Б.“ – Судан, клон Х., от 18.10.2000 г., и писмо
от св. Р. Х., в качеството му на изпълнителен директор на КАС до „О.Н.Б.“ –
Судан, клон Х., с копия до М.І.С. – Судан и г-нА.от 26.06.2001 г. – на
английски език и в превод на български език (т. 3, л. 11 – л. 16 от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 16.10.2001 г., ведно с приложения – писмо от изпълнителния
директор на „КАС И.К.“ до „О.Н.Б.“ – Судан, клон Х. от 18.10.2000 г. – в
оригинал на английски език и в превод на български език (т. 3, л. 37 – л. 39 от
досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 18.10.2001 г.,
ведно с приложения – писмо от св. Р. Х., в качеството му на изпълнителен
директор на КАС до „О.Н.Б.“ – Судан, клон Х., с копия до М.І.С. – Судан и г-нА.от
26.06.2001 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (т.
3, л. 40 – л. 42 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване
от 23.04.2002 г., ведно с приложение – заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на страници от паспорт
№ *********, издаден на 22.06.2000 г. на подс. Н.А.С. (т. 3, л. 54 – л.
58 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 15.08.2001
г., ведно с приложение – протокол от 10.03.2001 г. с машинописен текст и
таблица с посочени 15 имена и суми в щатски долари срещу тях – в оригинал на
английски език и в превод на български език (т. 3, л. 72 – л. 74 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на протокол от
22.06.2001 г. за издаване на касовата наличност в търговско бюро на ГС „КАС“ –
Судан (т. 3, л. 99 от досъдебното производство); справка за задграничните
пътувания на Е. А.. С. (т. 3, л. 115 от досъдебното производство); протокол за
доброволно предаване от 10.10.2001 г., ведно с приложение – заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на страници от паспорт № *********, издаден на 03.10.2000 г. на Е.А.Г.
(т. 3, л. 117 – л. 120 от досъдебното производство);
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на протокол от
17.04.2000 г., относно плащания по договор „KAS – 5А“ – на английски език и в
превод на български език (т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното производство);
писмо от ГС „КАС“,
изх. № 0047К/03.06.2002 г., ведно с
приложения към него – незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
протокол на Общото събрание на ГС „КАС“ от 05.03.2005 г. и на протокол от
21.05.2002 г., подписан между представляващите ГС „КАС“ и „П.“ АД (н.) (т. 4,
л. 163 – л. 167 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0068К/11.11.2002 г. (т. 4, л. 171 от
досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
удостоверение по ф. д. № 1293/1992 г. по
описа на ОС – Монтана (т. 4, л. 179 от досъдебното производство); справка
относно задграничните пътувания на подсъдимите С. и С. и на И.И. (т. 4, л. 181
– л. 183 от досъдебното производство); писмо от „ТК Е.“ АД – София, изх. № 246/26.11.2002 г. (т. 4, л. 185 от
досъдебното производство); писмо от „Юзит К.Б.“ ЕООД от 25.11.2002 г. (т. 4, л.
188 от досъдебното производство);
документи от изпълнена
молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Р. Гърция – изпратени с
писмо с № 212/13.04.2005 г. на
Апелативна прокуратура – Солун, Р. Гърция – в оригинал на гръцки език, ведно с
превод на български език (т. 5, л. 5 – л. 87 от досъдебното производство);
извлечение от фирмено
досие на „П.“ ЕАД (т. 6, л. 17 – л. 18 от досъдебното производство); писмо от
15.06.2004 г. от СГС – ФО, ведно с удостоверения за актуално състояние на „КАС И.“
ООД и „К.Х.“ АД (л. 126 – л. 128 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО,
8-ми състав); писмо от Дирекция „Консулски отношения“ към МВнР, изх. № КО-04-09-1095/04 – 11.11.2004 г., ведно с
превод на писмо от „О.Н.Б.“, чрез Посолството на Судан в Кайро (л. 172 и л. 173
от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС –
НО, 8-ми състав); писмо от 16.05.2004 г. от СГС – ФО, ведно със заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на решения по ф. д. № 8524/1996 г. по партидата на „КАС И.
Консорциум“ ООД (л. 196 – л. 202 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО,
8-ми състав); писмо от БТПП, изх. №
986/12.05.2005 г. (л. 205 – л. 210 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); писмо от „ВМЗ“ ООД – Сопот, подписано от св. Р. Х.до М.І.С. от 17.08.2001
г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (л. 244 и л. 245
от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС –
НО, 8-ми състав); справка за текуща сметка в чужда валута № ****/1/1, издадена на 24.03.2001 г. от „О.Н.Б.“,
за периода 01.01.2001 г. – 22.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в
превод на български език (л. 246 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); писмо от „ВМЗ“ ЕАД – Сопот, изх. № 0000009/05.01.2007 г. (л. 328 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от „О.Н.Б.“
от 18.11.2007 г. – на арабски език и в превод на български език (л. 382 – л.
384 от НОХД № 369/2003 г. по описа на
СГС – НО, 8-ми състав); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
писмо от „О.Н.Б.“ от 24.11.2007 г. – на арабски език и в превод на български
език (л. 385 – л. 388 от НОХД № 369/2003
г. по описа на СГС – НО, 8-ми състав); списък на продукция, изх. № 84/09.05.2001 г. – в оригинал на английски
език и в превод на български език (л. 433 – л. 438 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); протокол за приемане на готови (продукти) от 24.06.1998 г. – в
оригинал на английски език и в превод на български език (л. 439 – л. 440 от
НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО,
8-ми състав); фактура № 0181-GSH-S/11.06.1998 г. – в оригинал на
английски език и в превод на български език (л. 441 – л. 444 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); писмо от ГС „КАС“ до подсъдимите А. и Н. С., изх. № 0063К/27.07.2001 г. – в оригинал (л. 446 от
НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО,
8-ми състав); кореспонденция и протоколи, касаещи търговския стокообмен на ГС
„КАС“ и съдружниците в сдружението – в оригинал на английски език и в превод на
български език (л. 447 – л. 452, л. 458 – л. 460 и л. 469 – л. 472 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на протокол за
предаване на съхранение на оборудване на офиса на ГС „КАС“ в Судан на
представител на M.I.C. – на английски език и в превод на български език (л. 453 – л. 457 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); фактура, издадена на св. Р. Х.Р. от хотел „Хилтън“ – Х., Судан, за
нощувки в периода 25.10.2000 г. – 28.10.2000 г. – в оригинал на английски език
и в превод на български език (л. 464 – л. 466 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от „О.Н.Б.“
от 04.06.2006 г. – на английски език и в превод на български език (л. 479 – л.
488 от НОХД № 369/2003 г. по описа на
СГС – НО, 8-ми състав);
незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на решение от 07.10.2014 г. по гр. дело
№ 418/1999 г. по описа на Окръжен съд –
Монтана, за прекратяване на производството по несъстоятелност на „П.“ ЕАД (л.
38 от НОХД № 2095/2014 г. по описа на СГС, 20-ти състав);
материали по
НОХД № 482/2009 г. по описа на ОС –
Плевен;
писмо от Министерство на
финансите, изх. № 11-03-98/27.05.2016 г.
(т. 1, л. 153 от съдебното производство по НОХД № 674/2016 г. по описа на СГС – НО, 20-ти
състав – по-долу наричано само „съдебното производство“); писмо от БНБ, изх. №
БНБ – 50710/27.05.2016 г. (т. 1, л 155 – л. 156 от съдебното производство);
писмо от ТД на НАП – София, офис „Изток“, изх.
№ М94-18-120#2/27.05.2016 г. (т. 1, л. 157 от съдебното производство); писмо от ТД на
НАП – София, офис „Изток“, изх. №
14-10-01-4#1/21.06.2016 г.
(т. 1, л. 162 – л. 163 от съдебното производство); писмо от БТПП, изх. № 798/23.06.2016 г. (т. 1А, л. 228 – л. 230
от съдебното производство); писмо от Министерство на правосъдието, изх. № 11-00-1318/26.09.2016 г. (т. 2, л. 283 – л.
284 от съдебното производство);
договор за предоставяне на
услуги от 21.08.2000 г., сключен между подс. А.Г.С. и У.Я.М.А.– в оригинал на
английски език и в превод на български език (т. 2А, л. 693 – л. 696 от
съдебното производство); приемо – предавателен протокол от 24.07.2004 г., за
сумата от 3 500 щ. д. – в оригинал на английски език и в превод на
български език (т. 2А, л. 697 от съдебното производство); протокол за приемане
и предаване на отчетни документи и касова наличност в офиса на ГС „КАС“ – гр. Х.,
Судан – в оригинал (т. 2А, л. 699 – л. 700 от съдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение № 882/08.09.1995 г., за вписване на ГС „КАС“ в
Търговския регистър на БТПП – на английски език и в превод на български език
(т. 2А, л. 701 – л. 703 от съдебното производство); заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на писмо от М.І.С. до „КАС И.“, от 06.02.2001 г. – на
английски език и в превод на български език (т. 2А, л. 704 и л. 705 от
съдебното производство); нота, реф. № ASS/5/276
от 10.10.2008 г., издадена от Посолство на Судан в София – в оригинал на арабски
език и в превод на български език (т. 2А, л. 706 и л. 707 от съдебното
производство); нота, реф. № SU/14/099 от
14.09.2009 г. от Посолство на Судан в София – в оригинал на арабски език и в
превод на български език (т. 2А, л. 709 – л. 711 от съдебното производство);
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на искова молба от „П.“ ЕАД
(н) срещу подс. А.Г.С. (т. 2А, л. 721 – л. 725 и л. 831 – л. 833 от съдебното
производство); писмо от МВнР, Дирекция „Консулски отношения“, изх. № КОА-10-02-1/25.09.2018 г. (т. 2А, л. 790 –
л. 791 и л. 796 – л. 800 от съдебното производство); писмо от Министерство на
икономиката, изх. № 11-00-84/22.11.2018
г., ведно с приложения – извлечения от Закона за финансово оздравяване на
държавни предприятия и Правилника за прилагането му (т. 2А, л. 841 – л. 852 от
съдебното производство); писмо от МВнР, Дирекция „Консулски отношения“,
изх. № КОА-10-02-1/27.11.2018 г. (т. 2А,
л. 864 от съдебното производство);
незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на страници от дипломна работа на подс.
А.Г.С. на тема „Организация и дейност на
централната производствено – ремонтна оръжейна база при МВР в началото и
хода на войната от 1986 г.“ (т. 3, л. 1 054 – л. 1 060 от съдебното
производство); заверени електрофотографски (ксерографски) копия на: писмо от
началник ЦПРОБ – МВР – майор инж. А. С., до началника на служба „МТОСО“ – МВР –
полк. инж. Л. С., заповед с рег. № 33,
от 11.01.1995 г. на началник служба „МТОСО“ - полк. инж. Л. С.,
удостоверение № 1431/30.12.1978 г. от
началник на ШПЗО „Г. Делчев“ – Враца, грамота за изказана благодарност на подс.
А.Г.С. от началник управление „Кадри“ – МВР от 19.08.1987 г., заповед на
Министъра на вътрешните работи № К-623
от 30.04.1996 г. за уволнение по собствено желание на подсъдимия - майор А.Г.С.,
считано от 06.05.1996 г., удостоверение от МВР – Централно бюро за изобретения
и рационализации, № 197 от 20.05.1983
г., за внедрена рационализация от екип с участието на подсъдимия - инж. А.С.,
удостоверение от МВР – Централно бюро за изобретения и рационализации, № 186 от 20.05.1983 г., за внедрена
рационализация от екип с участието на подсъдимия - инж. А.С., удостоверение за
класиране и пенсия - образец „В“, от МВР,
№ РС 2407/23.05.1996 г., издадено на подс. А.Г.С.; прессъобщение от
25.10.2004 г., извадено от интернет архивна база на Министерство на икономиката
на 23.06.2016 г., в 22:14 час, относно изтекла информация за наложени
наказателни мерки на две български фирми за продажба на оръжия на една от
шестте страни, фигуриращи в американския черен списък на държавите, подкрепящи
тероризма (т. 3, л. 1 081 – л. 1 089 от съдебното производство);
писмо от СГС – ТО от
08.07.2020 г. (т. 3, л. 1 121 от съдебното производство); писмо от БТПП,
изх. № 638/15.07.2020 г. (т. 3, л. 1 122
от съдебното производство); писмо от Агенция по вписванията (АП), изх. № 812/16.07.2020 г. (т. 3, л. 1 124 – л.
1 125 от съдебното производство); писмо от ТД на НАП – София, изх. № 10-00-2387/16.07.2020 г. (т. 3, л. 1 130
от съдебното производство); писмо от МВР, Дирекция „Човешки ресурси“, изх. № 8121р-12454/23.07.2020 г. (т. 3, л. 1 143
– л. 1 144 от съдебното производство); писмо от Министерство на
икономиката, изх. № 11-00-97/23.07.2020
г. (т. 3, л. 1 150 – л. 1 155 от съдебното производство); писмо от
МВнР, Дирекция „Обща външна политика и политика за сигурност на ЕС“, № 10-02-1/29.07.2020 г. (т. 3, л. 1 158 –
л. 1 159 от съдебното производство); Устав на „П.“ ЕАД – Монтана (т. 3, л.
1 188 – л. 1 192 от съдебното производство); превод на документи,
находящи се в т. 1, л. л. 69, 71, 76, 78, 80, 82, 84, 86, 88, 92, 94, 96, 98,
100, 102, 104 – 106, 117, 119, 121, 126, 128, 132, 140 и 142, т. 2, л. л. 18,
22, 33 – 35, 37, 39 – 40, 47 и л. 3, т. 38, 41 и 138 от досъдебното
производство и на л. 247 от НОХД №
369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми състав (т. 3, л. 1 216 – л. 1 257 и л. 1 268 –
1 305 от съдебното производство);
справки за съдимост на подс.
А.Г.С. (т. 1, л. 48 от съдебното производство) и на подс. Н.А.С. (т. 1, л. 52
от съдебното производство); служебни характеристики на подс. А.Г.С. (т. 4, л.
189 от досъдебното производство) и на подс. Н.А.С. (т. 4, л. 190 от досъдебното
производство); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подс. Н.А.С. (т. 4, л. 49 от досъдебното производство);
справки от банкови
институции, относно наличие на банкови сметки и/или влогове в лева и валута,
както и сейфове, на името на подсъдимите А.Г.С. и Н.А.С. (т. 2, л. 554, л. 566,
л. 574, л. 578, л. 579, л. 580, л. 582, л. 583, л. 585 и т. 2А, л. 639, л. 640,
л. 641, л. 643, л. 645, л. 649, л. 650, л. 652, л. 654, л. 656, л. 659, л. 661,
л. 663, л. 665, л. 666, л. 668, л. 691 от съдебното производство); справки от
Агенция по вписванията, изх. № №
11-00-768/16.04.2018 г., 11-00-768/28.06.2018 г., 11-00-768/20.08.2018 г. и
5686/19.09.2018 г., относно извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по
партидите на подсъдимите А.Г.С. и Н.А.С., ведно с подлежащите на вписване
актове (т. 2, л. 590 – л. 597 и т. 2А, л. 697-1 – л. 684, л. 768 и л. 776 – л.
787 от съдебното производство);
заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на страници от паспорт № *********, издаден на 08.06.2000 г. на подс.
А.Г.С. (т. 2А, л. 712 – л. 714 от съдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на страници от трудова книжка на подс. А.Г.С.
№ 224 (т. 2А, л. 715 – л. 717 от съдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на страници от паспорт № *********, издаден на 22.06.2000 г. на подс.
Н.А.С. (т. 3, л. 54 – л. 58 от досъдебното производство и т. 2А, л. 718 – л.
720 от съдебното производство);
веществено доказателствено средство – оптичен
носител (т. 3, л. 897 от съдебното производство) и
способи на доказване –
експертизи: банково – счетоводна експертиза, ведно с приложения към нея (т.
3, л. 164 – л. 195 от досъдебното производство); графическа експертиза № 353/2001 г. (т. 4, л. 18 – л. 23 от
досъдебното производство); комплексна експертиза на документи № 118/24.04.2002 г. (т. 4, л. 28 – л. 35 от
досъдебното производство); съдебно – счетоводна експертиза (т. 7, л. 22 – л. 26
от досъдебното производство); съдебно – почеркова експертиза № 2018/ДОК – 211 (т. 2А, л. 803 – л. 805 от
съдебното производство); съдебно – почеркова експертиза № 2019/ДОК-72 (т. 3, л. 909 – л. 913 от
съдебното производство) и съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 (т. 3, л. 1 260 – л. 1 264 от
съдебното производство).
В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени доказателства,
гласни, писмени и веществени доказателствени средства и способи на доказване,
които да не са относими към предмета на доказване по наказателното
производство.
Съдът не се ползва при изграждане на фактическите си
изводи от докладни записки, писма, постановления на разследващия орган и на прокурора,
призовки, приемо – предавателни протоколи, сметка за направени разходи, защото
същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват
обстоятелства от него.
Събраните и проверени в хода на
съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, включително и
приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на
процеса, както и способите на доказване – експертизи, подкрепят безспорно изложената
фактическа обстановка.
Изложената по-горе, приета от съда за установена
фактическа обстановка, макар и доста по – подробна и прецизна от описаната в
обвинителния акт, по съществото си съответства с нея, най-вече досежно
инкриминираните с обвинителния акт факти. Не са възведени нови съставомерни
такива, които да съставляват съществено изменение на обвинението. Направените
от съда допълнения и конкретизации по никакъв начин не засягат съставомерните
за съответните инкриминирани деяния, приети за доказани фактически твърдения на
прокуратурата, разбира се с изключение на тези, които не са приети от съда за
такива и за които е постановена оправдателна присъда. По-подробното описание на
хронологията на събитията се налага, от една страна, за по-голяма яснота и
прецизност на изложението, а от друга, с оглед действителното установяване на
тези факти в хода на съдебното следствие. Следва да се отбележи, че повечето от
тях са били известни и на прокуратурата, към момента на приключване на
разследването в досъдебната фаза на процеса, но не са намерили отражение в
обвинителния акт.
В основата на изводите си по фактите, съдът постави гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите Р. Х., В.Ж., М.И., С.С., В. К. –М., А.Л., Ф.А.М., Г.А. Р. А., и обясненията
на подсъдимите лица, в частта им, в която ги кредитира с доверие, като прецени,
че същите допринасят за изясняване на обективната фактическа обстановка и
кореспондират с писмените доказателствени източници. Анализът на така събраните
гласни доказателствени средства позволява същите да бъдат подразделени в
няколко, смислово отграничени групи и именно по този начин анализирани, с оглед
тяхното съдържание и корелацията им с останалите, събрани по делото,
доказателствени източници.
На първо място, за да установи фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване, съдът съобрази показанията на св. Р. Х.Р. – изпълнителен директор на ГС „КАС“ към
инкриминирания период от време. Свидетелят е разпитан пред настоящия съдебен
състав в о.с.з. на 30.05.2016 г., а към доказателствената съвкупност са
приобщени, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, и
показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 121 –
л. 128).
Преди да пристъпи към анализ на показанията на св. Х.,
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че пред съда този свидетел
заявява липса на спомен по отношение на редица интересуващи производството
факти и обстоятелства, както поради изминалия продължителен период от време
между периода, за който свидетеля дава показания – 2000 – 2001 г., и датата на
разпита му пред съда – 30.05.2016 г., така и поради напредналата му възраст.
Съдът изцяло се довери на свидетеля по отношение на причините, поради които не
е в състояние да възпроизведе определени факти и обстоятелства, като
констатира, че и останалите свидетели – Ж., И., К. –М., Л., И., Ц., също не са
в състояние да изложат в детайли и в хронологична последователност възприятията
си, относими към инкриминирания период от време. Поради това и в основата на
изводите си по фактите, съдът постави най-вече показанията на св. Х.,
депозирани пред водещия разследването и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, които в основни линии кредитира.
Така, съдът изцяло се довери на показанията на св. Х.,
депозирани на досъдебна фаза, по отношение на периода от време, от когато
датира познанството му с подс. С. – края на 1991 г., и поводът за това –
участието на свидетеля в „Б.“ ООД, в което съдружник била и майката на
подсъдимия, като прецени, че показанията на този свидетел кореспондират по
несъмнен и категоричен начин и с подробните обяснения на подсъдимия, поради
което и са безспорно установени. Пред съда св. Х.в основни линии излага
идентични твърдения, с тази разлика, че сочи, че самият подс. С. е бил
съдружник в „Б.“ ООД. Последните твърдения съдът не кредитира, като прецени, че
се намират в противоречие както със съобщеното от този свидетел при разпита му
пред водещия разследването на 11.10.2001 г., така и с твърденията на подс. С.,
които съдът в тази им част няма основание да не кредитира, а като причини за
констатираното несъответствие отчете именно изминалия продължителен период от
време между периода, за който свидетеля дава показания – 1991 г., и датата на
разпита му пред съда – 30.05.2016 г., както и напредналата му възраст.
Съдът няма основание да не кредитира с доверие и
твърденията на св. Х., относно последователните назначения на подс. С. в ГС
„КАС“ – първоначално на длъжност „специалист подготовка експедиция“, която
длъжност заемал от 01.02.1999 г. до 20.07.2000 г., а след това – и „ръководител
търговско бюро“ в Судан, както и относно длъжността, на която подс. С. била
назначена в сдружението, след като било взето решение подс. С. да поеме
назначението в Судан. Показанията на св. Х.в този смисъл кореспондират с тези
на свидетелите Ж., И., К. –М. и С. и с отразеното в писмените доказателствени
средства – заверено електрофотографско (ксерографско) копие на страници от
трудова книжка на подс. А.Г.С. № 224 (т.
2А, л. 715 – л. 717 от съдебното производство) и трудови договори, съответно
с № 0047 и № 0048 от 19.07.2000 г., сключени с ГС „КАС“,
по силата на които подс. С. приел да изпълнява длъжността „ръководител
търговско бюро – Судан“ за срок от една година, а подс. С. – длъжността „касиер
– отчетник търговско бюро – Судан“ за
същия срок (т. 1, л. 52 – л. 54 и л. 58 – л. 60 от досъдебното производство).
Пред водещия разследването, св. Х.съобщава, че след като
през 1997 г. или 1998 г. подс. С. се завърнал в страната от Южна Африка,
потърсил контакт с него и му съобщил, че си търси работа, тъй като му било
отказано повторно назначение в системата на МВР, и известно време по-късно св. Х.му
предложил да го назначи в ГС „КАС“, което подсъдимият приел. Твърденията на
свидетеля в този смисъл противоречат на съобщеното от подсъдимото лице, че бил
потърсен от св. Х., който му обяснил,
че му е необходим човек с опита на подсъдимия и със стаж в системата на МВР, за
да може да съчетае задълженията на търговски специалист и на режимен офицер,
включени в длъжността „отговорник по сигурността“ в търговското дружество „КАС И.
Консорциум“. Така събраните гласни доказателствени средства, доколкото, от една
страна, са противоречиви, а от друга – не могат да бъдат проверени посредством
събиране на други доказателствени източници, не позволяват на съда да установи
по нужния несъмнен и категоричен начин обстоятелствата, свързани с назначаване
на подсъдимия в ГС „КАС“, поради което и тези факти и обстоятелства останаха
недоказани. За съда, обаче, е несъмнено, че не може да се довери на съобщеното
от св. Х.по отношение на тази категория обстоятелства и по други съображения, а
именно, че същият, макар и разпитан от водещия разследването сравнително скоро
след прекратяване на взаимоотношенията му с подс. С., не съобщава
обстоятелството, че първоначално подсъдимият е бил назначен на длъжност „търговски
специалист“ в „КАС И. Консорциум“ ООД, която длъжност заемал от 01.11.1997 г.
до 01.02.1999 г. (вж. заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
страници от трудова книжка на А.Г.С. № 224, депозирани в т. 2А, л. 715 – л. 717
от съдебното производство).
Иначе, съдът намира, че няма пречка да се довери на
показанията на св. Х.от досъдебна фаза по отношение на трудовото
възнаграждение, изплащано на подсъдимите лице, докато изпълнявали съответните
задължения в Судан, като прецени, че същите в основни линии кореспондират с
показанията на св. С. – касиер в ГС „КАС“ и в отразеното в трудовите договори,
сключени с подсъдимите. Действително, прави
впечатление, че св. Х.сочи, че трудовото възнаграждение на подс. С. било около 1 100 – 1 300 щ. д., а това на
подс. С. – около 250 – 300 щ. д. или повече от 300 щ. д. Свидетелят С. сочи, че
трудовото възнаграждение, заплащано на С., възлизало на сума от порядъка на 1 150
щ. д. месечно, а това на подс. С. – на около 350 щ. д., а видно от посоченото в
приобщените по делото трудови договори, уговореното между страните трудово
възнаграждение било в размер на 1 820 щ. д. за подс. С. и 518 щ. д. за
подс. С.. Противоречието между твърденията на свидетелите Х.и С. и писмените
доказателствени средства по делото, обаче, е привидно, доколкото в трудовите
договори е било уговорено брутното трудово възнаграждение на подсъдимите лица,
докато свидетелите дават показания за изплащаното им нетно възнаграждение
(както св. С. сочи – „чистата сума“, която подсъдимите получавали).
Съдът няма основания да дискредитира и съобщеното от св. Х.пред
водещия разследването, а и пред съда, че именно ГС „КАС“ разкрило търговско
бюро в Судан и първите представители на сдружението там били лицата Г.П. и И.И..
Конкретно в насока, че преди подсъдимия тази длъжност била заемана от И.И., са
събрани още и показанията на св. Ж., И., К. –М. и Л., както и писмените
доказателствени средства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на
спесимен на И.С.И. от 06.11.1997 г. – на арабски и английски език и в превод на
български език (т. 1, л. 96 и л. 97 от досъдебното производство), пълномощно от
изпълнителния директор на „КАС И.К.“ в полза на И.С.И. от 21.10.1997 г. – на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 98 и л. 99 от досъдебното
производство), пълномощно от И.С.И. в полза на А.Г.С. от 29.07.2000 г. – на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 100 и л. 101 от
досъдебното производство), справка
относно задграничните пътувания на подс. С. и С. и на И.И. (т. 4, л. 181 – л.
183 от досъдебното производство) и протокол от 01.08.2000 г. – в оригинал,
приложен в т. 2А, л. 699 – л. 700 от съдебното производство. Напълно единни са
така събраните по делото гласни доказателствени средства и по отношение на
причините, довели до овакантяване на заеманата от И. длъжност, респективно –
отправянето на предложение от св. Х.към подсъдимия да заеме длъжността
„ръководител търговско бюро“ на ГС „КАС“ в Судан.
Настоящият съдебен състав се довери изцяло на съобщеното
от св. Х.пред водещия разследването по отношение на фактите и обстоятелствата,
свързани с откриването на банкова сметка ***
№ **** в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, с титуляр ГС „КАС“, представените
документи при откриване на сметката, както и лицата, които са имали право да се
разпореждат със сумите по сметката, като съобрази, че твърденията му в този
смисъл кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на свидетелите
Ж. и И.. Достоверността на твърденията на тези свидетели се установява по
несъмнен и категоричен начин не само от показанията на разпитаните по делото
свидетели, а и от това, че съгласно писмените доказателствени средства
титулярът на банковата сметка е означаван като „К.Е.CO-OPERATION“ с
транскрипция на български език „КАС И.К.“, под което наименование в Судан е
действало именно ГС „КАС“ (вж. писмо от БТПП, изх. № 986/12.05.2005 г., депозирано на л. 205 –
л. 210 от НОХД № 369/2003 г. по описа на
СГС – НО, 8-ми състав). Нещо повече, установява се, че подс. С. е изготвяла
справки за касовата наличност и движението по банковата сметка именно в
качеството си на касиер – отчетник на ГС „КАС“; това подсъдимата не е могла да
прави, ако банковата сметка е била с титуляр друго лице, с което тя не се е
намирала в каквито и да било трудовоправни или гражданскоправни отношения. А
подс. С., който към онзи момент е бил в трудовоправни отношения само в ГС „КАС“
не би имал правно основание да внася и тегли суми по тази банкова сметка.
***, депозирани пред настоящия съдебен състав, св. Х.посочва,
че банковата сметка, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, е била с титуляр ГС
„КАС“, но парите по същата са били на „П.“ ЕАД – Монтана. Твърденията на свидетеля
в този смисъл съдът не кредитира и не може да постави в основата на изводите си
по фактите, доколкото е ноторно, че всички парични суми, налични по сметката,
са собственост на титуляра на същата. Обстоятелството, че паричните суми са
преведени във връзка с изпълнение на договорни задължения от страна на „П.“ ЕАД
– Монтана и е предстояло да бъдат преведени от ГС „КАС“ на това дружество, не
обуславя извод, че собственик на паричните средства е лицето, в полза на което
сумата е следвало да бъде преведена от ГС „КАС“. Поради това и настоящата
инстанция прецени, че сумите по банковата сметка са били собственост именно на
ГС „КАС“.
Съдебният състав се довери изцяло и на съобщеното от св. Х.,
че подс. С. заминал за Судан известно време преди отпътуването на И. от
страната, за да може да се запознае с дейността на търговското бюро и с
представителите на Военно – промишления комплекс на Судан, като прецени, че
същите кореспондират и с обясненията на подс. С., и с отразеното в справката,
относно задграничните пътувания на подсъдимите С. и С. и на И.И. (т. 4, л. 181
– л. 183 от досъдебното производство).
Като правдиви и добросъвестно депозирани съдът
окачествява и твърденията на св. Х., че лично представил подс. С. на партньорите
му от М.І.С. – Судан, а впоследствие подсъдимият бил представен и пред
представляващите „О.Н.Б.“ и упълномощен да се разпорежда със сумите по
банковата сметка от И.. В тази насока, твърденията на свидетеля получават категорична
доказателствена опора в съобщеното от подс. С., че съпругът ѝ имал право
да внася и тегли суми от банковата сметка, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х.,
Судан, и от отразеното в заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
пълномощно, издадено от И.С.И. в полза на А.Г.С. от 29.07.2000 г. – на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 100 и л. 101 от
досъдебното производство).
Съдът прецени, че изцяло следва да се довери и на
съобщеното от св. Х.пред водещия разследването, а и пред съда, че първоначално
банковата сметка, разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, се
използвала за превод на суми за издръжка на търговското бюро, а след това, след
1998 г., по тази сметка започнали да постъпват с суми, дължими от суданска
страна по договорите, изпълнявани от съдружниците в сдружението, като прецени,
че в тази насока по делото са събрани напълно еднопосочни показания на свидетелите
И. и Л., а също и писмените доказателствени средства, въз основа на които се
установява, че именно по тази сметка суданския контрагент е превел суми в общ
размер от 240 000 щ. д., дължими по договор „КАС – 5А“ с изпълнител „П.“
ЕАД – Монтана. Същевременно, събраните по делото писмени доказателствени
средства позволяват несъмнен извод, че преводи от страна на М.І.С. – Судан по
договорите са правени и по сметки, разкрити от съдружниците в ГС „КАС“ (т. нар.
от Л. „обектни сметки“).
От съществено значене се явиха показанията на св. Х.по
отношение на писмо, датирано към 18.10.2000 г. до „Омдурман национал банк“ – Судан, клон Х., приложено по делото в
оригинал на английски език и с превод на български език в т. 3, л. 38 – л. 39
от досъдебното производство, и писмо, датирано към 26.10.2000 г. до „Омбурман
Национал Банк“, с копие до М.І.С. – г-н Д.и до г-нА.от 26.06.2001 г., приложено
по делото в оригинал, на английски език и в превод на български език – т. 3, л.
41 и л. 42 от досъдебното производство. Съдът изцяло се довери на твърденията
на св. Х., че подписът под съдържанието на писмата е положен от него, но не е
изготвял текста на писмата, нито е запознат със същите, като в тази съдът ще
изложи обстойни съображения по-долу, при отговора на възраженията на защитата
по обвинението.
Не са налице основания да бъдат дискредитирани и
показанията на този свидетел, депозирани и пред водещия разследването, и пред
съда, че в ГС „КАС“ е била установена практика да оставя празни банки, ползвани
от дружеството, носещи неговия подпис, с цел безпрепятствено осъществяване на
дейността на сдружението в негово отсъствие, тъй като в тази насока са и
напълно единните и безпротиворечиви показания на свидетелите Ж., И., С., К. –М.
и Л., които формират стабилна доказателствена основа за изводите на съда по
фактите. В противовес на
твърденията на свидетелите по делото са събрани единствено обясненията на подс.
С., който изтъква, че при приемане на материалните активи в търговското бюро на
ГС „КАС“ в Судан И. не му е предал празни бланки, подписани от св. Х., но макар
твърденията му да намират опора в приложения по делото протокол от 01.08.2000
г., депозиран в оригинал в т. 2А, л. 699 – л. 700 от съдебното производство,
същите не са в състояние да разколебаят категоричните твърдения на разпитаните
по делото свидетели, че в офиса на сдружението в гр. София такива бланки са
били налични. Вярно е и това, че по делото са събрани писмени доказателствени
средства, че документи, изходящи от ГС „КАС“, са били подписвани и от други
лица (вж. писма, находящи се на л. 458, л. 459 и л. 446 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав), освен от св. Х., но това обстоятелство не разколебава напълно
еднопосочните и взаимнодопълващи се твърдения на свидетелите Х., Ж., И. и С.,
че в офиса на сдружението в гр. София са били налични бланкетни документи,
подписани от св. Х.. Поради това и съдът прецени, че изцяло следва да се довери
на съобщеното от тези свидетели в насока, че св. Х.оставял подписани от него
бланки в офиса на ГС „КАС“, които да се използват при осъществяване на
дейността на сдружението в негово отсъствие.
Съдът се довери и на съобщеното от св. Х., че писмото,
датирано към 18.10.2000 г., е изготвено на бланка, ползвана в търговското бюро
на ГС „КАС“ в Р. Судан. Действително, видно от съдържанието на приемо –
предавателен протокол, подписан между И.И. и подс. С. (вж. протокол от
01.08.2000 г. – в оригинал, приложен в т. 2А, л. 699 – л. 700 от съдебното
производство), не се установява такива празни бланки да са били предадени от И.
на подс. С.. Това обстоятелство, обаче, не разколебава изводите на съда за
принципна кредитируемост на показанията на св. Х., а и на св. Ж., и в тази им
част, доколкото е напълно възможно такива бланки да са били налични в
търговското бюро преди 01.08.2000 г. и да не са били посочени в съставения
приемо – предавателен протокол, тъй като принципно попълването на бланки,
носещи подписа на друго лице, не съответства на законоустановения ред за
изготвяне на документите и добрите практики при воденето на търговска
кореспонденция.
Напълно еднопосочни и категорични са и показанията на св.
Х., че същият не е знаел за изпълнявания от подс. С. частен проект. Тези
показания се поддържат от св. Х.и на досъдебна фаза, и пред настоящата
инстанция и не се разколебават от останалите, кредитирани от съда, гласни и
писмени доказателствени средства, поради това следва изцяло да се кредитират с
доверие.
При формиране на изводите си по фактите, съдът се довери
и на съобщеното от св. Х.пред водещия разследването за фактите и
обстоятелствата, при които са били изготвени заповедите за прекратяване на
трудовото правоотношение между ГС „КАС“, от една страна, и подсъдимите С. и С.,
от друга, в т. ч. за изложените от подсъдимия причини, обуславящи по-бързото
оформяне на документацията по прекратяване на правоотношението му, като
съобрази, че същите намират категорична доказателствена опора и в съобщеното от
св. Ж.. Нещо повече – видно от събраните по делото писмени доказателствени
средства, на датата, на която подс. С. депозирал молба трудовото му
правоотношение с ГС „КАС“ да бъде прекратено (21.06.2001 г.) била издадена и
заповед за това, което още веднъж потвърждава правотата на твърденията на св. Ж.,
че се бързало при освобождаването на подсъдимите С. от заеманата от тях
длъжност.
Съдът се довери изцяло и на съобщеното от св. Х.по
отношение на начина, по който му е станало известно, че по банковата сметка,
разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, са постъпили преводи в общ
размер на 240 000 щ. д. от подразделението на М.І.С. – Судан, а именно при
посещение в страната в периода 01 – 03.07.2001 г. В тази насока съдебният
състав съобрази, от една страна, че твърденията на свидетеля в този смисъл
намират категорична доказателствена опора в съобщеното от свидетелите Ж. и Л.,
а от друга – че същите добре обясняват съдържанието на писмо от 25.07.2001 г.,
изпратено до „О.Н.Б.“ – клон Х., с което, с оглед края на мандата на мениджъра
на КАС Е.в Судан – подс. А.С., и необходимостта от одобрение на финансовия
отчет, св. Х.отправил искане до банковата институция да му бъде изпратено по
куриер, в оригинал, подробно извлечение от сметката в чужда валута на сметката
на „КАС И.“ - № **** в „О.Н.Б.“ – клон Х.,
за периода 01.01.2001 г. – 30.06.2001 г., както и оригиналите или заверени
копия на всички платежни нареждания, подписани от подс. С. или от друго лице за
същия период (вж. заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на писмо на английски език и в превод
на български език – т. 1, л. 12 и л. 13 от досъдебното производство).
Твърденията на св. Х.по отношение на преводите от
банковата сметка, разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ към сметки с титуляри подс. Н.С.
и Е. С. също намират стабилна доказателствена опора – в приложените по делото
оригинали на наредително писмо от подс. А.С. до „О.Н.Б.“, за превод от
сметка № ****, към сметка на Е. С. в
„Нова Банк“, на сумата от 160 000 щ. д. и на наредително писмо от подс. А.С.
до „О.Н.Б.“, за превод от сметка № ****
към сметка на подс. Н.С. в „Банк Аустриа“, на сумата от 80 000 щ. д. – на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 67 – л. 72 от досъдебното
производство).
В обобщение, настоящата инстанция намира, че като цяло
св. Х.депозира правдиви, достоверни и обективни показания пред водещия
разследването, които няма пречка да бъдат кредитирани, с изключенията, визирани
по-горе. Съдът не обсъди единствено показанията на този свидетел,
представляващи производни доказателствени източници – досежно отчетността на
подсъдимите пред св. И. и досежно разговорите, провеждани между С. и Г.А.,
доколкото по делото са събрани преки доказателствени източници по отношение на
тези факти и обстоятелства, които не е допустимо да бъдат замествани с косвени
такива.
При формиране на изводите си по фактите, съдът кредитира
с доверие съобщеното от св. Х.в разпита му пред настоящия съдебен състав по
отношение на предмета на дейност и съдружниците в ГС „КАС“, като съобрази, че
твърденията му са в пълен синхрон със съобщеното и от свидетелите Ж., И., К. –М.
и Л., и от подс. С., и намират категорична доказателствена опора в отразеното в
приложения по делото договор за съвместна дейност от 30.05.1995 г. (изм. и
доп.) и данъчна регистрация на ГС „КАС“, поради което и съдът намери, че изцяло
следва да им се довери. Така събраните по делото гласни доказателствени
средства са напълно еднопосочни и по отношение на липсата на издадено
разрешение на ГС „КАС“ за търговия с военна продукция.
Като обективни и добросъвестно депозирани се преценяват и
показанията на св. Х., че именно ГС „КАС“ е разкрило търговско бюро в Судан,
респективно банковата сметка, разкрита в „О.Н.Б.“ е с титуляр ГС „КАС“. В тази насока е и отразеното в заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на трудов договор №
0047/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“ и подс. А.С. (т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното производство). Доколкото
тези факти и обстоятелства се оспорват от подсъдимия и неговата защита, то
съдът ще се спре по-подробно на същите по-долу, при отговора на възраженията им
по обвинението.
Втората
група гласни доказателствени средства, които съдът постави в основата на изводите си по фактите, се формира от показанията на свидетелите, ангажирани
със счетоводното отчитане на дейността на ГС „КАС“, а именно В. Е.Ж. (т. 1, л. 89/гръб – л. 100 от
съдебното производство, включително и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (т. 3, л. 156 – л. 159) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), М.И.И. (т. 1, л. 167 – л. 182/гръб от
съдебното производство, включително и тези, снети пред друг състав на съда (л.
104 от НОХД № 369/2003 г. и л. 54 – л.
63 от НОХД № 2095/2014 г.) и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 140 – л. 145) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК) и С.Д.С.
(депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 149 – л. 150) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 4 от НПК).
Така събраните гласни доказателствени средства съдът в
основни линии кредитира, като прецени, че свидетелите възпроизвеждат обективно,
безпристрастно и добросъвестно възприятията си, относими към инкриминирания
период от време, при подчертан стремеж да допринесат за изясняване на
обективната истина. Показанията на тези свидетели кореспондират както помежду
си, така и със съобщеното от св. Х., поради което и за съда не възникна
съмнение в тяхната обективност и правдивост.
Действително, прави впечатление, че, разпитани пред настоящия съдебен
състав, свидетелите Ж. и И. не са в състояние да възпроизведат в цялост и в
детайли възприятията си за редица факти и обстоятелства, относими към дейността
на ГС „КАС“ (например св. Ж. твърди липса на спомен относно конкретно
получените от „О.Н.Б.“ документи във връзка с движението по банковата сметка и
начина на получаването им, относно основанието за извършване на преводите по
банковата сметка, относно това, дали на подс. С. е бил провеждан инструктаж,
относно съдържанието на отчета, депозиран от С., относно упълномощаването на
подс. С. да се разпорежда със сумите по банковата сметка и други; св. И.
съобщава за липса на спомен по отношение на номера на банковата сметка на ГС „КАС“
в Р. Судан, салдата по банковата сметка в различните периоди, страните по
договор „КАС – 5А“ и други), предвид което и показанията им, депозирани на
досъдебното производство, а тези на св. И. – и пред друг състав на
първоинстанционния съд, бяха приобщени към доказателствената съвкупност. Това
обстоятелство, обаче, добре се обяснява с изключително продължителния период от
време, изминал между този, в който са изпълнявали задълженията си по водене на
счетоводството на сдружението (в периода 1994 г. – 2002 г.) и датите на разпита
им пред съда – в о.с.з. на 18.04.2016 г. за св. Ж. и на 24.06.2016 г. за св. И.,
и по никакъв начин не разколебава принципната кредитируемост на показанията им,
депозирани на двете фази от производството.
Още тук е необходимо да се отбележи и това, че по отношение на редица факти
и обстоятелства, за които свидетелите Ж. и И. бяха разпитани пред съда
(например по отношение на счетоводното и данъчно отчитане на сдружението,
регистрацията на банковата сметка, разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ – клон Х.,
Судан, в БНБ, това, дали по банковата сметка са постъпвали суми по изпълнени от
съдружниците проекти, кога са издавани инвойс фактури спрямо плащанията и
други), свидетелите Ж. и И. дават общи, принципни показания или се осланят на
предположения, които не могат да бъдат поставени в основата на изводите на съда
по фактите, но това обстоятелство също не обуславя извод, че свидетелите
депозират субективни, пристрастни или недостоверни твърдения пред съда. Напротив,
според настоящата инстанция тези свидетели са напълно обективни и добросъвестни
и именно невъзможността да депозират категорични твърдения по отношение на
възприети от тях близо петнадесет години преди датата на разпита им факти и
обстоятелства е още една индиция, че пред съда пресъздават само собствените си
възприятия, доколкото все още имат съхранен спомен за същите.
По-конкретно, показанията на тези свидетели послужиха на
съда да изясни фактите и обстоятелствата, относими към заеманите от тях
длъжности в ГС „КАС“ към инкриминирания период от време, съответно св. Ж. –
главен счетоводител на сдружението, св. И. – оперативен счетоводител, а св. С.
– касиер в ГС „КАС“. Показанията на свидетелите Ж. и И. са напълно еднопосочни,
взаимнодопълващи се и убедителни по начин, по който за съда е несъмнено, че
депозират правдиво и добросъвестно показанията си, и по отношение на това, че
именно св. И. е била натоварена да следи отчетността на търговското бюро на ГС
„КАС“ в Р. Судан. В тази насока са и обясненията на подс. С., които съдът също
кредитира.
Свидетелите Ж. и И. депозират показания по отношение на
предмета на дейност на сдружението, а св. Ж. – и по отношение начина на
формиране на бюджета на същото, които са в пълен синхрон със съобщеното и от
свидетелите Х.и Л. и от подс. С. и намират категорична доказателствена опора в
отразеното в приложения по делото договор за съвместна дейност от 30.05.1995 г.
(изм. и доп.) и данъчна регистрация на ГС „КАС“, поради което и съдът намери,
че изцяло следва да им се довери.
Напълно еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
допълващи се са и показанията на свидетелите И. и Ж., по отношение начина на
работа в счетоводството на сдружението, обслужващата банкова институция в
България след 1998 г. – ТБ „Биохим“, а св. И. – и по отношение на начина на
оформяне и получаване на отчетните документи от търговското бюро в Судан,
поради което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно.
Съдът се довери на съобщеното от свидетелите, че с оглед
оперативното осъществяване на дейността на сдружението, е имало практика св. Х.да
оставя подписани от него бланки на ГС „КАС“, под строга отчетност на главния
счетоводител, които при необходимост да се попълват с указан от него текст и да
се изпращат където е необходимо, като прецени, че в тази насока са и
показанията на свидетелите Х., К. –М. и Л.. Прави впечатление, че св. Ж.
съобщава, че такива бланки са били налични и при представителите на сдружението
в чужбина, докато от съдържанието на приемо – предавателния протокол от
01.08.2000 г. не се установява такива да са били предадени от И. на подс. С.. Това
обстоятелство, обаче, не разколебава изводите на съда за принципна
кредитируемост на показанията на св. Ж. и в тази им част, доколкото същата не
излага конкретни твърдения, че към датата на встъпване на подс. С. в длъжност
такива бланки са били налични, а сочи най-общо, че такива бланки са били
оставяни от св. Х.и в чужбина.
Съдът няма основание да не се довери и на съобщеното от
св. С., че писмото, изготвено на английски език и датирано към 26.06.2001 г. и
носещо подписа на св. Р. Х., в качеството му на изпълнителен директор на „КАС“,
адресирано до „Омбурман Национал Банк“, с копие до М.І.С. – г-н Д.и до г-нА.(приложено
по делото в оригинал, на английски език и в превод на български език – т. 3, л.
41 и л. 42 от досъдебното производство) е изготвено на бланка, към датата на
която се сочи да е било изготвено – 26.06.2001 г., не е била използвана в
търговската кореспонденция на ГС „КАС“, тъй като посочените в бланката адрес,
телефонен номер, номер на факс и банкова сметка ***. За да прецени показанията
на тази свидетелка като достоверни, съдът съобрази приложените по делото: незаверени
електрофотографски (ксерографски) копия на договор за съвместна дейност от
30.05.1995 г. (изм. и доп.); карта за регистрация по Булстат на ГС „КАС“;
данъчна регистрация на ГС „КАС“ (т. 2, л. 16 и л. 17 от досъдебното
производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение № 882/08.09.1995 г. за вписване на ГС „КАС“ в
Търговския регистър на БТПП – на английски език и в превод на български език
(т. 2А, л. 701 – л. 703 от съдебното производство); писмо от БТПП, изх. № 638/15.07.2020 г. (т. 3, л. 1122 от
съдебното производство по НОХД №
674/2016 г.); писмо от БТПП, ведно със справка за ГС „КАС“, депозирано на л.
205 – л. 210 от съдебното производство по НОХД
№ 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми състав; писмо от Българска
търговско – промишлена палата, изх. №
798/23.06.2016 г. (т. 1А, л. 228 – л. 230 от съдебното производство);
електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение № 882/08.09.1995 г. за вписване на ГС „КАС“ в
Търговския регистър на БТПП – на английски език и в превод на български език
(т. 2А, л. 701 – л. 703 от съдебното производство); писмо от БТПП, изх. № 638/15.07.2020 г. (т. 3, л. 1122 от
съдебното производство), въз основа на които установи по нужния несъмнен и
категоричен начин адресите на управление на сдружението и банковите му сметки
през различните периоди от съществуването му.
Напълно еднопосочни и взаимно допълващи се са и
показанията на свидетелите Ж. и И. по отношение на титуляра на банкова сметка *** № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан.
Съображения в тази насока бяха изложени по-горе, при анализа на показанията на
св. Х.и ще бъдат предмет на анализ и при обсъждане на възраженията на защитата.
От вниманието на съда не убегна, че свидетелите Ж. и И.
сочат, че сумите за покриване на разходите на търговското бюро в Судан са били
превеждани само по банков път, докато подс. С. дава обяснения, че сумите за
издръжка на офиса са ѝ били предоставяни от офиса в гр. София и при
пристигането им в Судан подсъдимият оставял част от сумата в касата на
търговското бюро, а друга внасял по банковата сметка. Настоящата инстанция
прецени, че по отношение на това обстоятелство следва да кредитира с доверие и
двете групи доказателствени източници, тъй като е напълно житейски убедително и
логично да се приеме, че сумите за издръжка на търговското бюро са били
превеждани и по банков път, и са били получавани в брой от подсъдимите С.. Това
би могло да обясни и обстоятелството, че от началото на 2001 г. по банковата
сметка, разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, не са постъпвали
парични преводи, а едновременно с това разходи за издръжка на търговското бюро
несъмнено са били правени.
Свидетелите Ж., И. и С. депозират напълно
безпротиворечиви показания и по отношение на заеманите от подсъдимите С. и С.
длъжности в ГС „КАС“, като по отношение на тези факти и обстоятелства
твърденията им кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на
св. Х., с обясненията на подсъдимите лица и отразеното в приложените по делото
трудови договори, съответно с № 0047
и № 0048 от 19.07.2000 г., сключени с ГС
„КАС“. По силата на последните подс. С. приел да изпълнява длъжността
„ръководител търговско бюро – Судан“ за срок от една година, а подс. С. –
длъжността „касиер – отчетник търговско бюро – Судан“ за същия срок. Съдът се
довери и на показанията на св. Ж. по отношение на причините, наложили
назначаването на подсъдимите С. на съответните длъжности, като съобрази, че
същите кореспондират и с твърденията на подс. С., които съдът няма основание да
дискредитира, в тази им част.
Показанията на св. С., депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред, послужиха на съда да установи и размера на трудовото
възнаграждение, получавано от подсъдимите по време на изпълнение на трудовите
им функции в Судан. Както вече се посочи, св. С. сочи, че трудовото
възнаграждение, заплащано на подс. С., възлизало на сума от порядъка на 1 150
щ. д. месечно, а това на подс. С. – на около 350 щ. д., докато, видно от
посоченото в приобщените по делото трудови договори, уговореното между страните
трудово възнаграждение било в размер на 1 820 щ. д. за подс. С. и 518 щ.
д. за подс. С.. Противоречието между твърденията на св. С. и писмените
доказателствени средства по делото, обаче, е привидно, доколкото в трудовите
договори е било уговорено брутното трудово възнаграждение на подсъдимите лица,
докато свидетелката дава показания за изплащаното от нея нетно възнаграждение
(както свидетелката сама сочи – „чистата сума“, която подсъдимите получавали).
В обобщение, и по отношение на това обстоятелство показанията на св. С. не
влизат в противоречие и не се разколебават от останалите, събрани по делото,
доказателствени източници, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани с
доверие и поставени в основата на изводите на съда по фактите.
Пред съда, св. Ж. съобщава за близки, дори – приятелски
отношения и доверие между св. Х.и подс. С., датиращи отпреди заемането на
длъжността „ръководител търговско бюро – Судан“ от страна на последния. Съдът
се довери и на тези твърдения на свидетелката, като прецени, че същите намират
категорична доказателствена опора и в съобщеното от подс. С. и от св. Х.,
поради което и тези факти са безспорно установени по делото.
Показанията на св. Ж. и И., депозирани както пред съда,
така и на досъдебна фаза, послужиха на настоящата инстанция да формира
категорични изводи и по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с
проведения инструктаж на подс. С. от св. И. във връзка с начина на отчитане на
приходите и разходите на търговското бюро, преди заминаването на подсъдимите за
Судан. Твърденията на свидетелите в тази насока, макар да не се потвърждават от
подсъдимата в обясненията ѝ, депозирани пред водещия разследването –
най-вече по причина, че такива въпроси не са ѝ били поставяни, са напълно
еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което и за съда не възникна
съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
По идентични съображения съдът прецени, че няма пречка да
се довери на изложеното от свидетелите Ж. и И. и по отношение на фактите и
обстоятелствата, свързани с изготвяне на приемо – предавателния протокол от
22.06.2001 г. за предаване на наличностите от подс. С. на комисия в състав св. В.Ж.
– ръководител направление и св. М.И.И. – касиер – счетоводител (вж. и писмените
доказателствени средства – цитирания приемо – предавателен протокол, депозиран
в т. 3, л. 99 от досъдебното производство), както и по отношение на фактите и
обстоятелствата, свързани с депозирането от страна на подс. С. на „Справка за
състоянието на банковата сметка и движението по нея през периода 01.04.2001 –
30.06.2001 г.“. Твърденията на тези свидетели, освен че са напълно единни и
безпротиворечиви, намират категорична доказателствена опора и в съобщеното от
подс. С. в обясненията ѝ, депозирани пред водещия разследването.
Съдържанието по процесната справка се установява от приложената по делото
такава (т. 1, л. 5 – л. 7 от досъдебното производство), а авторството на
подсъдимата по отношение на същата – и от заключението на назначената и
изготвена комплексна експертиза на документи
№ 118/24.04.2008 г. (т. 4, л. 28 – л. 35 от досъдебното производство).
Напълно еднопосочни и безпротиворечиви са така събраните
гласни доказателствени средства и по отношение на констатациите на св. И. за
наличие на разминаване между посоченото в справката салдо по сметката и това,
посочено в приложеното към нея извлечение за движението по банковата сметка –
на арабски език, както и по отношение на проведените разговори в тази връзка
между св. И. и св. Ж. от една страна, и между св. И. и подс. С. – от друга,
респективно обяснението, дадено от подс. С. на цифрата „23.5“ в банковото
извлечение. Тези факти и обстоятелства са изключително детайлно и внимателно
изследвани от водещия разследването, поради което и са изяснени по
безпротиворечив начин в показанията на свидетелите Ж. и И., депозирани на
досъдебна фаза и в обясненията на подс. С.. Между така събраните гласни
доказателствени средства не се констатират каквито и да било противоречия и
несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане, по реда
на чл. 305, ал. 3 от НПК. Нещо повече – твърденията на свидетелите в тази
насока намират категорична доказателствена опора и в писмо изх. № 0063К/27.07.2001 г., изготвено от св. Ж., с
което подсъдимите А. и Н. С. били уведомени, че представения при напускането им
счетоводен отчет, като представители на ГС „КАС“ в задгранично бюро Судан, е
неточен и непълен по отношение на представените документи, отчитащи движението
на банковата сметка в USD на ГС „КАС“ в Судан, а именно: 1. Липсва извлечение
за движението по сметката за периода от 01.01.2001 г. до 04.05.2001 г.; 2.
Последният представен от подсъдимите документ, подпечатан от Omdurman National
Bank, е с дата 03.05.2001 г. и показва салдо по сметката в размер на 23.50 USD,
а в същото време в подписаната от касиера – отчетник – подс. Н.С., справка за
състоянието на банковата сметка било посочено, че с чек № 599045 от 28.04.2001 г. е изтеглена сумата
от 525.50, с което банковата сметка била нулирана. В допълнение – обективността
и добросъвестността на показанията на свидетелите Ж. и И. в обсъжданата част се
потвърждава и от това, че години по-късно тези свидетели са в състояние да
възпроизведат в основни линии възприетите от тях обстоятелства и то –
непротиворечиво спрямо показанията си, депозирани през 2001 г.
Според настоящата инстанция, св. Ж. депозира правдиви
показания и по отношение на възприетите от нея факти и обстоятелства, свързани
със завръщането на подсъдимите С. в Р. България и дадените ѝ указания от
св. Х.да придвижи по-бързо документите за прекратяване на трудовите им
правоотношения, поради влошеното здравословно състояние на подс. С.. В тази
насока са събрани и показанията на св. Х.. Нещо повече – видно от събраните по
делото писмени доказателствени средства, на датата, на която подс. С. е депозирал
молба трудовото му правоотношение с ГС „КАС“ да бъде прекратено (21.06.2001 г.)
била издадена и заповед за това, което още веднъж потвърждава правотата на
твърденията на св. Ж., че се бързало при освобождаването на подсъдимите С. от
заеманите от тях длъжности. Въз основа на показанията на св. Ж. се установява и
това, че тъй като към датата на издаване на заповедта подсъдимите не били дали
отчет за последното тримесечие от престоя си в Судан, по настояване на св. В.Ж.
в заповедите за прекратяване на трудовите договори изрично била включена
клаузата, че „При установени щети в търговско бюро – Судан лицето се задължава
да възстанови размера на щетата доброволно, а в противен случай ще му се
потърси отговорност по съдебен път“.
Показанията на свидетелите Ж., Х., Л. и И., депозирани
както пред съда, така и на досъдебна фаза – последните приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, послужиха на съда и
за изграждане на изводите му по фактите относно начина и приблизителния период
от време, в който свидетелите са разбрали за извършените преводи от страна на
М.І.С. – Судан по банковата сметка, разкрита от сдружението в „О.Н.Б.“ – клон Х.,
Судан, а именно в гр. София, известно време след напускане на подсъдимите С. от
заеманите от тях длъжности. Както вече се посочи, показанията на тези свидетели
намират категорична доказателствена опора и в писмените доказателствени
средства и по-конкретно с отразеното в писмо от 25.07.2001 г., което св. Х.изпратил
по факс писмо до „О.Н.Б.“ – клон Х., с което отправил искане до банковата
институция да му бъде изпратено по куриер в оригинал подробно извлечение от
сметката в чужда валута на сметката на КАС И.
№ **** в „О.Н.Б.“ – клон Х., за периода 01.01.2001 г. – 30.06.2001 г.,
както и оригиналите или заверени копия на всички платежни нареждания, подписани
от подс. С. или от друго лице за същия
период. Съдът кредитира и показанията на св. Ж., по отношение на
състоянието на св. Х., след разговора му с подс. С., след като били установени
извършените преводи от сметката.
Настоящата инстанция констатира, че св. Ж. не е в
състояние да възпроизведе в детайли възприятията си по отношение на преводите,
извършени по и от сметка с № ****,
разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“. Същата се колебае в твърденията си, дали
преводите по сметката са били един или повече, както и относно конкретно
преведената по сметката сума – дали е била в размер на 240 000 щ. д. или в
размер на 250 000 щ. д. Това, обаче, съдът отдаде на изминалия
изключително продължителен период от време между датата на възприемане на
интересуващите производството факти и обстоятелства и датата на разпита на
свидетелката пред съда, а не на евентуална недобросъвестност или субективизъм
при депозиране на показанията ѝ. А фактите и обстоятелствата, които св. Ж.
не е в състояние да пресъздаде в точност, се установяват по нужния несъмнен и
категоричен начин въз основа на събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, които ще бъдат коментирани по-долу.
Съдът се довери на съобщеното от свидетелите и по
отношение на дейността на другите търговскоправни субекти, обслужвани
счетоводно от тях и представлявани от св. Х..
В обобщение, настоящата инстанция намира, че следва да
кредитира с доверие показанията на свидетелите Ж., И. и С., а известните
несъществени противоречия в показанията на свидетелите Ж. и И. и останалите
доказателствени средства по делото, респективно невъзможността им да
пресъздадат в цялост и в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства в
хода на разпита им пред съда, отдаде единствено на темпоралната отдалеченост на
датата на разпита им пред съда от тази на възприемане на процесните факти.
Към третата група
гласни доказателствени средства, които залегнаха в основата на изводите на
съда по фактите, се отнасят показанията
на свидетелите В.М. К. –М. (т. 1, л. 183 – л. 189/гръб от съдебното
производство, включително и тези, снети пред друг състав на съда (л. 100 – л.
100/гръб от НОХД № 369/2003 г.) и приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, депозирани в хода на
досъдебното производство (т. 3, л. 146 – л. 147) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК) и А.И.Л. (т. 1, л. 189/гръб
– л. 196/гръб от съдебното производство, включително и тези, снети пред друг
състав на съда (л. 99/гръб – л. 100 от НОХД № 369/2003 г.) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 152 – л.
155) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК). Основанието за обсъждането им като
самостоятелна група гласни доказателствени средства е това, че към 2001 г. тези
свидетели са заемали длъжността търговски специалисти в ГС „КАС“ и са били
ангажирани с дейности, свързани с координация по изпълнението на И.овите
договори, изпълнявани от съдружниците в ГС „КАС“ в Судан.
И тези свидетели не са в състояние да възпроизведат в цялост
и в детайли възприятията си пред съда за редица факти и обстоятелства, относими
към дейността на ГС „КАС“ (например, св. К. –М. не може да възпроизведе с
точност възприятията си относно правният субект, с който се е намирала в
трудовоправни отношения към 2001 г. и страните по договор „КАС – 5А“, а св. Л.
– възприятията си относно извършените плащания по договор „КАС – 5А“ –
обстоятелства, за които са давали показания на досъдебна фаза на производството
или пред друг състав на СГС). Това наложи показанията им, депозирани на
досъдебното производство, а и пред друг състав на първоинстанционния съд – СГС
– НО, 8-ми състав, да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност. Като
причина за констатираната невъзможност да бъдат пресъздадени възприети от
свидетелите факти и обстоятелства, обаче, съдът прецени не евентуална
заинтересованост или необективност на тези свидетели, а единствено значителната
темпорална отдалеченост между периода от време, за който дават показания (2000
– 2001 г.) и датата на разпита им пред съда – в о.с.з. на 24.06.2016 г.
По отношение на редица факти и обстоятелства, за които
свидетелите К. –М. и Л. бяха разпитани пред съда (например, по отношение на изпълнението
на договорите, във връзка с които е било създадено сдружението и начинът на
постъпване на плащанията по тези договори), същите дават общи показания или се
осланят на предположения, които не могат да бъдат поставени в основата на
изводите на съда по фактите, но това обстоятелство също не обуславя извод, че
свидетелите депозират субективни, пристрастни или недостоверни твърдения пред
съда. Напротив, според настоящата инстанция тези свидетели са напълно обективни
и добросъвестни и именно невъзможността да депозират категорични твърдения по
отношение на възприети от тях близо петнадесет години преди датата на разпита
им факти и обстоятелства е още една индиция, че пред съда пресъздават само
собствените си възприятия, доколкото все още имат съхранен спомен за същите.
Анализът на показанията на тези свидетели в тяхната
цялост, взети поотделно и в корелация с останалите доказателствени източници,
недвусмислено сочи, че същите депозират обективно, безпристрастно и
добросъвестно показания пред съда, и също както свидетелите Ж. и И. се стремят
да допринесат максимално за разкриване на обективната истина, въпреки изминалия
продължителен период от време между датата на възприемане на процесните факти и
обстоятелства и тази на разпита им пред съда. С изключение на някои категории
факти и обстоятелства, за които свидетелите депозират колебливи показания,
предвид липсата на съхранен в достатъчна степен спомен, в останалата им част
показанията им изцяло се кредитират от съда и се поставят в основата на
изводите му по фактите.
Така, съдът няма основание да дискредитира показанията на
св. К. –М. и Л. по отношение на заеманите от тях длъжности към 2001 г. в ГС
„КАС“ и естеството на служебните им правомощия, като прецени, че същите не се
оборват или дори – разколебават, от останалите, събрани по делото
доказателствени източници. Действително, пред настоящата инстанция св. К. –М.
заявява, че през 2001 г. и до 2005 г. е работила като търговски специалист в
търговския отдел на „КАС И. Консорциум“ ООД, докато на досъдебна фаза и пред
друг състав на първоинстанционния съд – пред СГС – НО, 8-ми състав, разпитана в
о.с.з. на 19.01.2004 г., сочи, че към този период е заемала същата длъжност, но
в ГС „КАС“. По отношение на това обстоятелство, съдът се довери на съобщеното
от свидетелката пред водещия разследването и в съдебното заседание по НОХД № 369/2003 г., като прецени, че към този
момент – близо дванадесет години преди разпита ѝ пред настоящия съдебен
състав, спомените ѝ са били в значителна степен по-добре съхранени. Като
причина за констатираното несъответствие съдът прецени, от една страна,
значителната темпорална отдалеченост на периода от време, за който свидетелства
К. –М., от датата, на която депозира показания пред настоящия съдебен състав, а
от друга – това, че голямата част от служителите на ГС „КАС“ са работели по
трудови или граждански правоотношения или са били съдружници в други търговски
дружества, управлявани и представлявани от Х.(в тази насока са и показанията на
св. Ж.), при което е съвсем естествено да не са в състояние да отграничат
периодите, в които са работели по договори с различните търговски субекти
толкова години по-късно.
Съдът изцяло се довери на съобщеното от свидетелите К. –М.
и Л. по отношение предмета на дейност на ГС „КАС“, съдружниците в същото и
обстоятелството, че на сдружението не е бил издаван лиценз за търговия с
оръжие, като съобрази, че показанията им в тази връзка са не само напълно
единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се, но и кореспондират по несъмнен и
категоричен начин с тези на свидетелите Х., Ж. и И., с обясненията на подс. С.
и с отразеното в писмените доказателствени средства – посочените по-горе.
Показанията на свидетелите К. –М. и Л. по отношение на начина на изписване на
наименованието на сдружението на английски език напълно кореспондира с
посоченото в писмата от БТПП (вж. писмо от БТПП, изх. № 638/15.07.2020 г., депозирано в т. 3, л.
1122 от съдебното производство по НОХД № 674/2016 г.; писмо от БТПП, ведно със
справка за ГС „КАС“, депозирано на л. 205 – л. 210 от съдебното производство по
НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО,
8-ми състав; писмо от БТПП, изх. №
798/23.06.2016 г. (т. 1А, л. 228 – л. 230 от съдебното производство);
електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение № 882/08.09.1995 г. за вписване на ГС „КАС“ в
Търговския регистър на БТПП – на английски език и в превод на български език,
депозирано в т. 2А, л. 701 – л. 703 от съдебното производство; писмо от БТПП,
изх. № 638/15.07.2020 г., находящо се в т.
3, л. 1 122 от съдебното производство).
Напълно еднопосочни са и показанията на тези свидетели по
отношение на обстоятелството, че ГС „КАС“ е имало разкрито търговско бюро в гр.
Х., Судан, както и предмета му на дейност. По отношение на това обстоятелство
показанията на тези свидетели кореспондират не само с тези на свидетелите Х., Ж.
и И. и с обясненията на подсъдимите, но и с отразеното в трудовите договори,
сключени с подсъдимите лица по отношение на заеманата от тях длъжност. По
съображения, които вече бяха изложени по-горе, а и подробно ще бъдат обсъждани
при отговора на съда на възраженията на защитата, настоящата инстанция намери,
че изцяло следва да се довери и на съобщеното от св. К. –М. в насока, че
търговското бюро е било разкрито именно от ГС „КАС“ в Судан, респективно –
титуляр на банковата сметка, открита в суданската банка, било също сдружението.
При формиране на изводите си по фактите, съдът изцяло се довери на показанията
на св. Л., депозирани в хода на досъдебното производство, пред водещия
разследването, в насока, че по банковата сметка, разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“
са постъпвали и други плащания, дължими към съдружниците в сдружението, като
прецени, че в тази насока са и показанията на св. Х.и И..
Свидетелите К. –М. и Л. депозират и показания по
отношение на договор „КАС – 5А“. Макар свидетелите да не са в състояние пред
съда да възпроизведат в детайли факти и обстоятелства, относими към сключване
на процесния договор и неговото изпълнение (по причини, че св. К. –М. не е
възприела в цялост текста на договора, а св. Л. не може да възпроизведе в
цялост и в детайли възприятията си пред съда), показанията им в основни линии
кореспондират с тези на св. Х.и с отразеното в приложения по делото, под
формата на незаверено електрофотографско (ксерографско) копие, договор за
трансфер на технологии от 16.09.1995 г. (наименован неформално като „КАС –
5А“), поради което и съдът не намира основание да дискредитира показанията на
свидетелите и в тази им част. В хода на досъдебното производство, обаче, св. Л.
депозира подробни показания по отношение на предмета и страните по договор „КАС
– 5А“, както и трудностите при неговото изпълнение и постъпилите плащания по
същия, които съдът изцяло кредитира, като обективни и добросъвестни и
кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателствени средства –
обсъдените по-горе.
При формиране на изводите си по фактите съдът подложи на
особено внимателен анализ показанията на св. Л., депозирани в хода на
досъдебното производство (л. 153 – л. 154) и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, в частта им, в която същият изнася
твърдения за причините, довели до забавяне изпълнението на договор „КАС – 5А“,
респективно – за обстоятелствата, довели до подписване на протокола от
17.04.2000 г., и прецени, че изцяло следва да се довери на свидетеля. За да
формира изводите си в този смисъл, съдът съобрази, че показанията на св. Л. в
обсъжданата част са напълно еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират по несъмнен и категоричен начин, от една страна, с показанията на
свидетелите Х.и Г.А. Р. А. и с отразеното в приложения, под формата на
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие, протокол от 17.04.2000 г.
относно плащания по договор „KAS – 5А“ – на английски език и в превод на
български език (т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното производство), а от друга
– с показанията на св. Ц. и с писмените доказателствени средства, въз основа на
които се установяват фактите и обстоятелствата, касаещи откриването на
производство по несъстоятелност по отношение на „П.“ ЕАД – Монтана. Настоящата инстанция кредитира
с доверие и показанията на св. Л., че именно той е направил отбелязванията
„платено“ срещу сумите, платими през месеците април, май и юни 2000 г.,
посочени в протокола от 17.04.2000 г.
От важно значение за изясняване на фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване в производството, се явяват
и показанията на св. Л., депозирани в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред, в
частта им, в която същият съобщава за посещението му и това на св. Х.в Судан в
самото начало на м. юли 2001 г., респективно за проведените разговори със св. Г.Р.
по отношение на плащанията по договор „КАС
– 5А“. Съдът изцяло се довери на показанията на св. Л. в обсъжданата част, като
съобрази, че същите кореспондират по небудещ съмнение начин с тези на св. Х.и св.
Р. – също от досъдебна фаза. Изложеното в пълнота е относимо и към показанията
на св. Л., депозирани пред водещия разследването по отношение на извършените
проверки по банковите сметки на ГС „КАС“ и „П.“ ЕАД след завръщането им в Р.
България за постъпили суми в общ размер на 240 000 щ. д. и изготвянето на
писмо с изх. № 0017В/06.07.2001 г. до
св. Р..
Съдът се довери и на съобщеното от св. Л., че в отговор
на писмото от ГС „КАС“ било получено писмо от представител на суданския
съконтрахент, видно от което по сметка с
№ **** в „О.Н.Б.“ е била преведени сумата от 240 000 щ. д., като
към писмото са били приложени и писма – искания, на които е бил придаден вид,
че са подписани от подс. С.. Показанията на св. Л. в тази насока кореспондират
с писмените доказателствени средства и добре обясняват обстоятелството, че
преводите от страна на Военно – промишления комплекс на Судан са следвали във
времето именно процесните писма – искания, на които е бил придаден вид, че са
подписани от подсъдимия. Действително, констатира се, че пред водещия разследването
св. Л. съобщава, че по сметката, открита от ГС „КАС“ в суданската банка са
постъпили суми в размер на 80 000 щ. д. и 160 000 щ. д. – съответно
на 27.03.2001 г. и на 22.04.2001 г., докато от събраните писмени
доказателствени средства се установява, че на 27.03.2001 г. по тази сметка е
постъпила сумата от 160 000 щ. д., а на 22.04.2001 г., въз основа на
нареждане от 18.04.2001 г. – сумата от 80 000 щ. д. Констатираното
несъответствие, обаче, съдът отдаде не на недобросъвестност или субективизъм на
св. Л., а единствено на изминалия период от време между датата, на която св. Л.
е възприел съответните факти и обстоятелства – през м. юли 2001 г., и тази на
разпита му пред водещия разследването – 24.10.2001 г.
Съдът изцяло се довери на показанията на свидетелите Л. и
К. –М. и в частта им, в която същите излагат, че е имало установена практика
св. Х.да оставя подписани празни бланки в офиса на сдружението, за да може да
се ползват при осъществяване на дейността му, дори когато Х.отсъства.
Твърденията на свидетелите в тази насока намират категорична доказателствена
опора в съобщеното от свидетелите Х., Ж. и И. – подробно обсъдени по-горе,
поради което и тези факти и обстоятелства за съда са безспорно установени. Не
са налице основания за съда да се съмнява в обективността и безпристрастността
на показанията на св. К. –М. и по отношение на съществувалата практика в ГС
„КАС“ за оформяне на изходящата кореспонденция на сдружението, както и за лицата,
имащи право да подписват изходящи писма от името на сдружението, като прецени,
че показанията на тази свидетелка в обсъжданата част изцяло кореспондират с
показанията на св. Х.и Ж., както и със събраните писмени доказателствени
средства.
По съображения, изложени по-горе във връзка с показанията
на св. С., депозирани на досъдебна фаза от производството и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, съдът прецени, че няма
основание да не се довери и на съобщеното от свидетелите Л. и К. –М. пред
водещия разследването и пред друг състав на съда в насока, че писмото,
изготвено на английски език и датирано към 26.06.2001 г., носещо подписа на св.
Р. Х., е изготвено на бланка, която, към датата на която се сочи да е било изготвено,
не е била използвана в търговската кореспонденция на ГС „КАС“, тъй като
посочените в бланката адрес, телефонен номер, номер на факс и банкова сметка ***.
Съдът се довери и на показанията на св. Л., депозирани
пред съда, по отношение на естеството на дейност на „S.M.T. Engineering“ и на неговия
представител Х.Ф., като прецени, че същите кореспондират изцяло с твърденията и
на подс. С. и не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени
източници, поради което и безусловно следва да се кредитират с доверие.
В обобщение, настоящата инстанция намира, че следва да
кредитира с доверие показанията на свидетелите К. –М. и Л., а известните
несъществени противоречия в показанията им и останалите доказателствени
средства по делото, респективно невъзможността им да пресъздадат в цялост и в
детайли възприетите от тях факти и обстоятелства в хода на разпита им пред съда
отдаде единствено на темпоралната отдалеченост на датата на разпита им пред
съда от тази на възприемане на процесните факти.
Към следващата
група гласни доказателствени средства съдът отнесе показанията на св. Ф.А.М. – директор по финансовите сметки във
Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ – Судан, и тези на св. Г.А. Р. А.
– заместник – главен директор в М.І.С. – Судан.
Преди да пристъпи към анализ на показанията на посочените
свидетели, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че не намира за основателни възраженията на защитата за изключването им
от доказателствената съвкупност. Действително, в хода на продължилото близо пет
години съдебно производство пред СГС - НО, 20-ти състав, усилията на съда да
призове за участие по делото и да разпита, в условията на непосредственост,
тези лица, в процесуалното качество на свидетели, се оказаха безуспешни, но
това обстоятелство, само по себе си, не обуславя извода, че показанията им от
досъдебна фаза не могат да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност и
ползвани от съда при формиране на изводите му по фактите. И това е така, тъй
като разпитът на свидетелите е проведен от компетентен орган на досъдебното
производство, в хода на разпита са взели участие обвиняемите лица и
упълномощените им защитници, самоличността на свидетелите е била снета надлежно
от разследващия орган, а изложените от същите факти и обстоятелства са
обективирани в едноименни протоколи (депозирани в т. 3, л. 130 – л. 132 и л.
133 – л. 137 от досъдебното производство), съдържащи изискуемите от закона – чл. 129 от НПК, реквизити. Именно
участието на обвиняемите лица и техните защитници е важна процесуална гаранция,
от една страна, за охрана правото на защита на обвиняемите в производството при
извършване на съответните процесуално – следствени действия, а от друга – за
това, че по делото са разпитани, в съответното процесуално качество, именно
лицата, които са посочени и техните изявления за вярно и точно отразени в
изготвените протоколи за разпит. Поради това и няма пречка, според съда,
показанията им да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.
Що се отнася до достоверността на показанията на тези
свидетели, съдът намира, че същата е несъмнена, предвид вътрешната
непротиворечивост на така депозираните гласни доказателствени средства и
безусловната подкрепа, която твърденията им получават от събраните по делото
писмени доказателствени средства.
По-конкретно, достоверността на твърденията на св. Ф.А.М.
относно приложените по делото заверени електрофотографски (ксерографски) копия
на наредително писмо от Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ до Ислямска
банка „Тадамон“ – клон А. от 24.03.2001 г. за заверка на сметка № **** в „О.Н.Б.“ – клон Х., със сумата от 160 000
щ. д. – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 20 и л. 21 от
досъдебното производство) и на
наредително писмо от Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ до „О.Н.Б.“ от
18.04.2001 г. за заверка на сметка № ****
със сумата от 80 000 щ. д. – на арабски език и в превод на български език
(т. 1, л. 28 и л. 29 от досъдебното производство), не подлежи на съмнение,
доколкото свидетелят сочи, че лично е изготвил текста на документа и го е
предоставил за подпис на компетентните лица. А показанията св. Ф.А.М. и на св. Г.А.
Р. А. касателно извършените преводи на суми по банковата сметка, разкрита от ГС
„КАС“ в „О.Н.Б.“ – клон Х., с № ****,
кореспондират по несъмнен и категоричен начин със събраните по делото писмени
доказателствени средства, относно движението по банковата сметка и постъпилите
суми с наредител М.І.С. – Судан: заверени електрофотографски (ксерографски)
копия на извлечение от движението по банкова сметка № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ за периода 01.01.2001
г. – 30.06.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език
(т. 1, л. 18 и л. 19 от досъдебното производство); писмо от „О.Н.Б.“ до „КАС И.К.“
от 25.08.2001 г. – в оригинал на английски език в превод на български език (т.
1, л. 76 и л. 77 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 004К/15.01.2001 г., ведно с приложения –
извлечение от „О.Н.Б.“ за движението по сметка
№ **** за периода 01.01.2001 г. – 31.12.2001 г. – в оригинал на арабски
език и в превод на български език (т. 2, л. 21 – л. 23 от досъдебното
производство); писмо от „О.Н.Б.“ от 04.03.2002 г., ведно с извлечение от
банкова сметка № ****, разкрита в
банката – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 2, л. 37 –
л. 41 от досъдебното производство); документ за извършен превод на сумата от
160 000 щ. д. от Ислямска банка „Тадамон“ към сметка № **** в „О.Н.Б.“ от 27.03.2001 г. – в
оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 80 и л. 81 от
досъдебното производство); дебитна нота от Ислямска банка „Тадамон“ от
25.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1,
л. 82 и л. 83 от досъдебното производство); наредително писмо от М.І.С. от
24.03.2001 г. за заверка на сметка № ****
със сумата от 80 000 щ. д. – в оригинал на арабски език и в превод на
български език (т. 1, л. 92 и л. 93 от досъдебното производство); наредително
писмо от М.І.С. от 18.04.2001 г. за заверка на сметка № **** със сумата от 80 000 щ. д. – в
оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 94 и л. 95 от
досъдебното производство); дебитна нота от „О.Н.Б.“ за превод на сумата от 80 000 щ. д. в
полза на „КАС“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1,
л. 102 и л. 103 от досъдебното производство). Така събраните писмени
доказателствени средства позволяват напълно еднопосочния и безпротиворечив
извод, че инкриминираните по делото суми са били преведени от М.І.С. – Судан по
сметката, разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ с
№ ****, и то – въз основа на писмата, за които дава показания св. М..
Показанията на св. Г.А. Р. А. по отношение на забавянето
в плащанията по договор „КАС – 5А“ и причините, довели до подписване на
протокола от 17.04.2001 г. кореспондират по несъмнен и категоричен начин с
показанията на свидетелите Х.и Л., подробно обсъдени по-горе и с отразеното в
приложения по делото, под формата на незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие протокол от 17.04.2000 г.
относно плащания по договор „KAС – 5А“ – на английски език и в превод на
български език (т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното производство); а тези,
относно дадените разяснения от св. Г.Р. на свидетелите Х.и Л., че по договора
са заплатени суми в размер на 240 000 щ. д., за които свидетелите отричали
да знаят, кореспондират по небудещ съмнение начин с показанията на последните,
които съдът, по съображенията, изложени по-горе, изцяло кредитира.
Действително, прави впечатление, че св. Ф.М.д посочва, че
сметка № **** е сметка на „КАС И.
Къмпани“, докато в действителност, от събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства безспорно се установява, че същата е открита именно от
ГС „КАС“ (в подкрепа на което по-долу ще бъдат изложени подробни съображения).
Като причина за тези твърдения, съдът прецени не евентуална недобросъвестност
или субективизъм на този свидетел, а единствено невъзможността му да отграничи
юридически ГС „КАС“ от „КАС И. Консорциум“ ООД, което също било съконтрахент на
М.І.С. – Судан и също се представлявало от св. Х.. Изложеното се отнася в
пълнота и до показанията на св. Г.А. Р. А. в смисъл, че съконтрахент на М.І.С.
– Судан се е явило „КАС И. Къмпани“, респективно, че „КАС И.“ и „КАС И.К.“ са
един и същ правен субект.
Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка да
кредитира с доверие и показанията на св. Г.А. Р. А., че през м. април 2001 г.
подс. С. разговарял с него и настоял да бъде извършено плащане по договора в
полза на „КАС“, като прецени, от една
страна, че в нито една тяхна част показанията на този свидетел не се
разколебават или оборват от останалите събрани по делото доказателства, поради
което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, а от друга – като съобрази, че именно подобно
поведение добре отговаря на намерението на подсъдимия да проследи паричните
преводи, които впоследствие да присвои. Именно това поведение от страна на
подсъдимия добре обяснява обстоятелството, че представляващите М.І.С. – Судан
са предприели плащане по договора непосредствено след получаване на писмо,
изх. № К/10.04.2001 г., изготвено от
неустановено по делото лице на бланка, използвана от ГС „КАС“, на което бил
придаден вид, че изхожда от подс. А.С., подписано от името на Manager of К.Е.–
Sudan (Eng. А.S.)“, адресирано до „Я.К.“, на вниманието на г-н Д., в което се
изразявало желание плащането по договор „КАС - 5А“ за един месец (80 000
щ. д.) да бъде преведено по банковата сметка на „КАС И.“ № **** в „О.Н.Б.“ – клон Х., в съответствие с
последния разговор между лицата (т. 1, л. 36 и л. 37 от досъдебното
производство), считайки, че писмото изхожда от подс. С., като представител на
„КАС“ в Судан.
В обобщение, настоящата инстанция намира, че няма пречка
да кредитира с доверие така събраните гласни доказателствени средства, като
обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, вътрешно непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателствени източници.
Към друга самостоятелна група гласни доказателствени
средства следва да бъдат отнесени показанията
на представляващите дружествата – съдружници в ГС „КАС“, а именно тези на св. Н.И.
(т. 3, л. 1 165 – л. 1 167 от съдебното производство) – изпълнителен директор
на „А.“ АД – Казанлък в периода м. февруари – м. май 2002 г., и на св. В.Ц. (т. 4, л. 1 313 – л. 1 314
от съдебното производство) – представляващ „П.“ ЕАД. Анализът на тези гласни
доказателствени източници сочи на извод, че същите са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, при подчертан стремеж от страна на свидетелите
да допринесат за изясняване на обективната истина, поради което и принципно
няма пречка да бъдат кредитирани с доверие.
Съдът изцяло се довери на съобщеното от св. И. по
отношение на учредяването на ГС „КАС“, предметът му на дейност, броят на
служителите в търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан и водещата роля на св. Р. Х.при
осъществяване на дейността на сдружението, като прецени, че същите
кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на свидетелите Х., Ж.
и И. и с отразеното в писмените доказателствени средства по отношение на
учредяването на сдружението и трудовите договори, сключвани със служителите на
задграничното бюро. Прави впечатление, че от така събраните писмени
доказателствени средства се установява безспорно, че сдружението било учредено
от осем дружества – представители на Военно – промишления комплекс на страната
ни към датата на учредяването му – 1994 г., докато св. И. по спомен заявява, че
учредители са били около 10 фирми от военно – промишления комплекс на страната
ни, но това несъответствие съдът отдаде не на евентуална заинтересованост или
необективност на свидетеля, каквито категорично не констатира, а единствено на
изминалия изключително продължителен период от време между датата на
възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – през 1994
г., и тази на разпита му пред съда – 29.07.2020 г., предвид което е естествено
същият да не е в състояние да възпроизведе в цялост и в детайли възприетите от
него обстоятелства. Въпреки това, свидетелят ясно и точно очертава в
показанията си предмета на дейност на сдружението и целта на създаването му.
Съдът се довери и на съобщеното от този свидетел по
отношение на броя и естеството на договорите, изпълнявани от „А.“ АД – Казанлък
в Судан по време на функциониране на ГС „КАС“, като прецени и изложеното от
него, че лично е ръководел изпълнението на договорите, поради което и има
съхранен спомен относно същите. Показанията на този свидетел, ведно със
събраните писмени доказателствени средства: ПМС № 91/09.04.2001 г. и писмо от МВнР, Дирекция
„Обща външна политика и политика за сигурност на ЕС“ № 10-02-1/29.07.2020 г. (т. 3, л. 1 158 – л. 1
159 от съдебното производство), послужиха на съда да установи фактите и
обстоятелствата, относими към наложеното ембарго за търговия с Судан,
присъединяването на страната ни към общата европейска политика по този въпрос и
рефлексията на това обстоятелство върху дейността на сдружението.
Показанията на св. Ц. послужиха на съда за да формира
изводите си по отношение на назначаването му като синдик на „П.“ ЕАД (н),
причините, наложили това и наличието на счетоводно записване на дебит към подс.
С.. Същите съдът изцяло кредитира, като прецени, че са обективно,
безпристрастно и добросъвестно депозирани. Свидетелят Ц. не е възприел факти и
обстоятелства, относими към инкриминирания период от време и дейността на ГС
„КАС“, поради което и показанията му не допринесоха за изясняване на предмета
на доказване по делото.
При формиране на изводите си по фактите, съдът в основни
линии кредитира с доверие и показанията
на св. А.С., депозирани в хода на съдебното следствие (т. 2А, л. 727 – л.
735/гръб от съдебното производство) и тези, снети пред друг състав на съда, по
НОХД № 369/2003 г., и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред.
По-конкретно, съдът няма основание да не се довери на
съобщеното от този свидетел по отношение на изпълняваната от него длъжност в
Судан по време и на престоя на подсъдимите С. в страната, а именно – главен
счетоводител на Консорциум „Балкан“, тъй като показанията на този свидетел,
макар и неподкрепени от писмени доказателствени средства, са напълно категорични
и еднопосочни. Действително, от вниманието на съда не убегна, че свидетелят не
е в състояние да посочи точния период от време, в който е заемал съответната
длъжност, но това добре се обяснява с изминалия твърде продължителен период от
време между периода от време, за който св. С. дава показания, и датата на
разпита му пред съда – 05.07.2018 г., отдалечена на повече от петнадесет години
от момента на възприемане на фактите и обстоятелствата, интересуващи
производството.
Съдът се довери на съобщеното от този свидетел и по
отношение на изпълняваната от подс. С. функция в Судан – представител на ГС
„КАС“, като съобрази, че показанията му в този смисъл се подкрепят и от
обясненията на подс. С. и от показанията на свидетелите Х., Ж., И. и С. и
отразеното в трудов договор № 0047/19.07.2000
г., сключен на основание чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда, Наредбата за
трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на
работа в чужбина от български работодатели, приета с ПМС № 162/18.08.1992 г. и утвърдено щатно
разписание на ГС „КАС“, между ГС „КАС“, представлявано от изпълнителния
директор св. Р. Х., и подс. А.Г.С., по силата на който последният бил назначен
на длъжността „ръководител търговско бюро – Судан“ за срок от една година.
Настоящата инстанция няма основание да дискредитира
показанията на св. С. и в частта им, в която същият изнася твърдения за
естеството на познанството му с подс. С. и за подкрепата, която му е оказвал по
време на преговорите с представители на военната индустрия в Судан за участието
му в проект за изграждане на мобилна ремонтна база за нуждите на Военно –
промишления комплекс в Судан. Показанията на свидетеля в тази насока
кореспондират по несъмнен и категоричен начин не само с обясненията на подс. С.,
но и със събраните писмени доказателствени средства и по-конкретно – с
отразеното в договор за предоставяне на услуги от 21.08.2000 г., сключен между подс. А.Г.С., в качеството му на Първа
страна, и У.Я.М.А.(т. 2А, л. 693 – л. 696 от съдебното производство).
Действително, от така събраните по делото писмени доказателствени средства не
се установява проектът да е бил реализиран в цялост и по същия да са постъпили
плащания, но това обстоятелство не разколебава извода, че преговори между
подсъдимия и неустановени по делото лица от военната индустрия на Судан за подобен
проект са били водени, респективно че св. С. депозира обективни, достоверни и
правдиви показания по отношение на ролята си в преговорния процес. Пред съда
този свидетел демонстрира високо ниво на владеене на английски език, което е
още една индиция в насока, че показанията му по отношение на неговата функция в
преговорния процес, са убедителни и добросъвестно депозирани.
Съдът се довери на показанията на този свидетел, снети
пред друг състав на първоинстанционния съд и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, и в насока, че е водил разговори с
подс. С. за вида на сметката, открита от търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан,
с оглед възможността по тази сметка да бъдат превеждани и суми, дължими на св. С.,
но подсъдимият изключил тази възможност по съображения, че това била „бранч
офис сметка“ (в превод – сметка на клон). Твърденията на св. С. в тази връзка
изцяло кореспондират с гласните (вж. показанията на свидетелите Х., Ж., С. и И.)
и писмените доказателствени средства, събрани по делото, относно регистрацията
на търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан и това, че именно сдружението било
титуляр на банковата сметка.
Софийски градски съд се довери и на съобщеното от св. С., че именно той е
получил от хотел от веригата „Хилтън“ в гр. Х., Судан, приложения в оригинал на
л. 464 – л. 465 от съдебното производство по НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8 състав, фактура № 67566/2 с надпис „HILTON“, Х., издадена на името
на св. Р. Х.Р., за периода 25 –
27.10.2000 г., като прецени, че показанията му в тази насока са вътрешно
непротиворечиви и не се оборват от останалите, събрани по делото
доказателствени източници.
Не могат да бъдат кредитирани с доверие единствено
показанията на св. С., относно правното значение на анализираните от него
банкови документи, приложени в т. 1, л. 38 и л. 40 от досъдебното производство
– на английски език, и относно значението на зачеркването на документите, тъй
като, от една страна, показанията на този свидетел, депозирани пред два съдебни
състава са вътрешно противоречиви до степен, че не биха могли да послужат на
инстанциите по същество при формиране на изводите им по фактите, а от друга –
не се установи свидетелят да е получил образование и квалификация или да има
задълбочени експертни познания в областта на банковото дело в Судан, което да
позволи твърденията му да бъдат ценени като такива на специалист, вещо лице.
Предвид изложеното, съдът намери, че в обсъжданата им част показанията на
свидетеля, освен вътрешно противоречиви, са и още основани на негови разбирания
и предположения и като такива не могат да бъдат ползвани при формиране на
изводите на съда по фактите.
При формиране на изводите си по фактите, съдът взе
предвид и обясненията на подсъдимите
лица, депозирани както пред настоящата съдебна инстанция, така и на
досъдебна фаза от производството – последните приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред.
При преценка на достоверността на обясненията на
подсъдимите лица, съдът отчете иманентно присъщата им двойствена процесуална
природа: от една страна, те се явяват годно гласно доказателствено средство, по
смисъла на чл. 115 от НПК, а от друга – основно средство за защита. Поради
това, съдът ги анализира задълбочено и прецизно, преценявайки ги чрез
внимателно съпоставяне с всички останали събрани и проверени доказателствени
източници.
При извършването на тази аналитична дейност по отношение
на обясненията на подс. С. (т. 3, л.
1 010/гръб – л. 1 041, л. 1 045/гръб – л. 1 051, л. 1 062
– л. 1 076 и л. 1 091/гръб – л. 1 096 от съдебното производство)
и тези, депозирани на досъдебна фаза, пред водещия разследването (т. 3, л. 24 – л. 28, л. 25 последен абзац, л. 26
първи абзац, л. 35, л. 52 – л. 53, и т. 4, л. 38 от досъдебното производство) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 и т.
4, пр. 2 от НПК) съдът констатира, че същият излага както твърдения, относими
към предмета на доказване по делото, така и коментари и възражения по
повдигнатото му обвинение с внесения за разглеждане в СГС – НО обвинителен акт.
Поради това, тук предмет на обсъждане ще бъдат първата категория факти и
обстоятелства, съставляващи твърдения за факти, а възраженията на подсъдимия по
съществото на обвинението и коментарите му по отношение на останалите, събрани
по делото, доказателствени източници ще бъдат предмет на обсъждане по-долу, на
съответното систематично място в изложението, ведно с доводите на защитата.
По-конкретно, съдът намери, че изцяло следва да се довери
на съобщеното от подс. С. по отношение на повода и приблизителния период от
време, от когато датира познанството му със св. Х., а именно – участието на
последния и на майката на подсъдимия в дружеството „Б.“ ООД от 1991 г., като
прецени, че макар в тази насока по делото да не са събрани релевантни писмени доказателствени
средства, твърденията на подс. С. намират категорична доказателствена опора и в
показанията на св. Х., поради което и следва да се приемат за безспорно
установени. Съдът намери, че няма пречка да се
довери и на съобщеното от подс. С. по отношение на срещите му със св. Х.в
периода 1993 – 1995 г., докато подсъдимият заемал длъжност в системата на МВР,
като съобрази, че макар да не намират опора в останалите, събрани по делото
доказателствени източници, в т.ч. и в показанията на св. Х., обясненията на
подсъдимия са напълно житейски убедителни и логични, предвид естеството на
заеманата от него длъжност в МВР и това на дейността на св. Х.. Нещо повече,
съобщеното от подсъдимия по отношение на съдържанието на разговора му с Х., проведен през 1995 г., намира
косвена доказателствена подкрепа в писмените доказателствени средства - договор
за съвместна дейност от 30.05.1995 г., по силата на който било създадено ГС
„КАС“ и удостоверение за актуално състояние на „КАС И.“ ООД, както и в
показанията на свидетелите Ж., И. и Л. по отношение на естеството на дейност на
гражданското сдружение и съществуването на търговски дружества, занимаващи се с
износ на военна продукция и имащи лиценз за това. Съдът се довери на
твърденията на подсъдимия и в частта им, в която сочи, че св. Х.му обяснил, че
е получил предложение от представители на Военно – промишления комплекс на
Судан за изграждане на мобилна ремонтна армейска база, като прецени, че
обясненията му се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от отразеното в писмо
на английски език, депозирано на л. 445 от съдебното производство по НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав, придружено с превод на български език (л. 444 от същото), подписано от
св. Х.и представител на Военно – промишления комплекс на Судан, видно от което
един от проектите, визирани в писмото, е именно ремонтно предприятие.
Настоящата инстанция се довери изцяло и на обясненията на подсъдимия,
касаещи кариерата му в системата на МВР, заеманите от него длъжности и научно –
изследователската му дейност, като прецени, че същите намират категорична
доказателствена опора в представените и приети, в качеството им на писмени
доказателствени средства, заверени електрофотографски (ксерографски) копия на:
писмо от началник ЦПРОБ – МВР – майор инж. А. С., до началника на служба
„МТОСО“ - МВР – полк. инж. Л. С., заповед с рег. № 33, от 11.01.1995 г. на началник служба
„МТОСО“ - полк. инж. Л. С., удостоверение
№ 1431/30.12.1978 г. от началник на ШПЗО „Г. Делчев“ – Враца, грамота за
изказана благодарност на А.Г.С. от началник управление „Кадри“ – МВР от
19.08.1987 г., заповед на Министъра на вътрешните работи № К-623 от 30.04.1996 г. за уволнение по
собствено желание на подсъдимия - майор А.Г.С., считано от 06.05.1996 г.,
удостоверение от МВР – Централно бюро за изобретения и рационализации, № 197 от 20.05.1983 г., за внедрена
рационализация от екип с участието на подсъдимия - инж. А.С., удостоверение от
МВР – Централно бюро за изобретения и рационализации, № 186 от 20.05.1983 г., за внедрена
рационализация от екип с участието на подсъдимия - инж. А.С., удостоверение за
класиране и пенсия - образец „В“, от МВР,
№ РС 2407/23.05.1996 г., издадено на подс. А.Г.С.. Напълно еднопосочни са обясненията на подсъдимите С.
и С. и по отношение на пребиваването им в ЮАР в периода 1996 – 1997 г., където подс.
С. работел за Военно – промишления комплекс на ЮАР, поради което и съдът прецени,
че няма пречка изцяло да им се довери и да ги постави в основата на изводите си
по фактите.
Обясненията на подс. С. следва да бъдат кредитирани с
доверие и по отношение на назначението
му, първоначално на длъжност търговски специалист в „КАС И. Консорциум“ ООД –
за времето от 01.11.1997 г. до 01.02.1999 г., а след това – и на длъжност
„специалист подготовка експедиция“ в ГС „КАС“, която длъжност заемал от
01.02.1999 г. до 20.07.2000 г., като съобрази, че в тази насока е и отразеното
в приложеното по делото и прието, в качеството му на писмено доказателствено
средство, заверено електрофотографско (ксерографско) копие на страници от
трудова книжка на подс. А.Г.С. № 224 (т. 2А, л. 715 – л. 717 от съдебното
производство). По съображения, които бяха изложени и по-горе, съдът прецени, че
не може да се довери безкритично нито на съобщеното от подсъдимия, нито на
твърденията на св. Х.по отношение на това по чия инициатива се е състояла
срещата, на което подс. С. бил поканен от Х.да заеме съответната длъжност в „КАС И. Консорциум“
ООД.
Съдът изцяло се довери и на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която същият съобщава за причините, довели до назначаването му на
длъжността „ръководител търговско бюро – Судан“ в ГС „КАС“, а именно
напускането на И.И. и заминаването муза Австралия, като прецени, че в тази
насока са събрани и напълно единните и безпротивиречиви показания на свидетелите
Х., Ж., И. и Л., които съдът не намира основание да дискредитира. При формиране
на изводите си по фактите, обаче, съдът не обсъжда твърденията на С. по
отношение на квалификацията и професионалния опит на И. и св. Л., като прецени,
че същите не са относими към предмета на доказване и не допринасят за неговото
изясняване. Иначе, така събраните гласни и писмени доказателствени средства –
обясненията на подсъдимия, показанията на посочените по-горе свидетели и
отразеното в приложеното по делото заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на трудов договор №
0047/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“ и подс. А.С. (т. 1, л. 52 – л. 54 от
досъдебното производство) позволяват напълно единни и безпротиворечиви изводи
по отношение на длъжността, на която подсъдимият е бил назначен, считано
от 19.07.2000 г., която заемал до
21.06.2001 г.
Не могат да бъдат кредитирани с доверие, обаче,
твърденията на подс. С., че към началото на 1999 г. инженерните проекти, по
които ГС „КАС“ се явявало посредник, били изпълнени, като останал да се
изпълнява само договор „КАС – 18“ с изпълнител завод „Б.“ – Червен Бряг.
Твърденията на подсъдимия в този смисъл противоречат както на показанията на
св. Х.и св. Л., така и на отразеното в приложеното и прието по делото, в
качеството му на писмено доказателствено средство, незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на протокол от 17.04.2000 г. относно
плащания по договор „KAS – 5А“ – на английски език и в превод на български език
(т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното производство), които формират стабилна
доказателствена опора за съда по фактите.
Напълно еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани
по делото гласни и писмени доказателствени средства и в частност – с
показанията на свидетелите Х., Ж., И., Л. и отразеното в договора за съвместна
дейност от 30.05.1995 г., по силата на който било създадено ГС „КАС“, са и
обясненията на подсъдимия по отношение естеството на дейност на сдружението,
съдружниците в същото, начина на формиране на приходите му и причините,
наложили разкриването на търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан. Не могат да
кредитирани с доверие, обаче, обясненията на подсъдимия в насока, че офисът в
гр. Х., Судан, бил разкрит от търговското дружество „КАС И.“ ООД, а не от ГС
„КАС“, респективно, че банковата сметка, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., била
предназначена да обслужва преводите във връзка с търговията с оръжие от
търговското дружество. По-долу съдът ще изложи пространни съображения в тази
връзка, но още тук е необходимо да се посочи, че именно длъжността на
подсъдимите, която заемали по силата на трудовите договори, сключени на
19.07.2000 г. с ГС „КАС“, възможността на подс. С. да се разпорежда със суми по
банковата сметка с № ****, разкрита в „О.Н.Б.“,
именно в качеството му на ръководител търговско бюро на ГС „КАС“ в Судан, както
и фактът, че подс. С. отчитала приходите и разходите на търговското бюро в
Судан в качеството се на касиер – отчетник към ГС „КАС“, недвусмислено сочат,
че търговското бюро в гр. Х., Судан е било разкрито именно от ГС „КАС“ и
последното е било титуляр на банковата сметка. Обстоятелството, дали по тази
сметка са превеждани суми, дължими от Военно
– промишления комплекс на Судан по
договори с „КАС И.“ ООД, не е относимо към предмета на доказване. Не се
установява и към инкриминирания период от време такива суми да са постъпвали по
процесната банкова сметка.
***. С., че всеки от съдружниците в ГС „КАС“ е имал
разкрита банкова сметка *** „Биохим“, по която са се превеждали суми, дължими
от Военно – промишления комплекс на
Судан по сключените договори, като съобрази, че в тази насока по делото
са събрани напълно еднопосочните и безпротиворечиви показания на свидетелите Х.,
Ж., И. и Л.. Това обстоятелство, обаче, не разколебава извода, че към 2000 г.
суми, дължими по договорите със съдружници в ГС „КАС“ започнали да се превеждат
и по банковата сметка, разкрита от сдружението в „О.Н.Б.“. Действително, по
делото са събрани разнопосочни гласни доказателствени средства по отношениена
причините, наложили това разрешение. Така, св. Х.обосновава същото с наложеното
ембарго на търговията с военна продукция с Судан и загубите за съдружниците от
наложилото се разплащане в германски марки, докато подс. С. излага, че това се
наложило поради стремежа на св. Х.да контролира плащанията и получаването на
комисионните по сделките. Настоящата инстанция кредитира с доверие показанията
на св. Х.в тази насока, но не изключва и достоверността на съобщеното от
подсъдимия, което, обаче, дори да е така, по никакъв начин не влияе върху фактите,
предмет на доказване по наказателното производство, касаещи съставомерността на
инкриминираните от прокуратурата деяния на подсъдимите лица.
Пред съда, подс. С. излага твърдения, че Военно-индустриалната
корпорация M.I.C. – SMT била инвеститорска компания на бюджетно финансиране към
Министерски съвет на Судан с предмет на дейност – строеж на граждански и военни
производствени комплекси и търговска дейност, включително с оръжие, чрез търговската
си фирма „SMT“, а Военно-индустриална корпорация „Я.К.“ – M.R.S. („Military
Repairing Shops“ – Военно – ремонтни заводи) представлявала производствен
комплекс с публично – частен капитал, на подчинение към Министерство на
отбраната, като оспорва твърдението, че „Я.К.“ е клон на M.I.C. – Судан.
Твърденията на подсъдимия в тази насока съдът не кредитира, като прецени, че
същите се намират в противоречие не само с показанията на св. Л. в противния
смисъл, но и с отразеното в писмените доказателствени средства, изходящи от Военно-индустриална
корпорация „Я.К.“ – M.R.S.,в които едновременно фигурират и наименованието на „Я.К.“,
и това на М.І.С. – Судан.
Подсъдимият вярно сочи, че плащания по договорите, сключени
между М.І.С. – Судан и съдружниците в ГС „КАС“ се осъществявали въз основа на
фактури, в съответствие с чл. 113 от ЗДДС, или проформа – фактури, издавани от
българските заводи при експедиция на военната продукция, като в тази насока се
позовава на приложените на л. 443 и л. 466 от съдебното производство по
НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО,
8-ми състав (придружени с превод на български език (вж. л. 441 – л. 442 и л.
464 – л. 465 от същото), които съдът кредитира с доверие. Това, обаче, не разколебава
безусловно налагащия се извод, че плащания са правени и въз основа на сключени
договори или наредителни писма, без да са били издавани фактури или профорва –
фактури. Това е видно, от една страна, от клаузите на договор „КАС – 5А“ – чл.
12 „Договорна сума и начин на плащане“, видно от който основанието за плащане е
било двустранно подписан приемо – предавателен протокол, а не фактура или
проформа фактура (вж. т. 12.2.), както и от обстоятелството, че основание за
плащане на процесните по делото суми в размер на 160 000 щ. д. и 80 000
щ. д., са се явили приложените по делото писма
№ К – 21/18.03.2001 г. и писмо №
К/10.04.2001 г., съдържащи покана за плащане по договор „КАС – 5А“. Допълнителни
съображения в тази насока ще бъдат изложени и по-долу, при отговора на
възраженията на подсъдимия и неговата защита.
Пред съда, подсъдимият излага тезата, че договор „КАС –
5А“ не е било възможно да бъде изпълнен от „П.“ ЕАД – Монтана, поради което се
наложило изпълнението да бъде довършено от трето лице. Твърденията на
подсъдимия в тази връзка съдът не обсъжда, доколкото взаимоотношенията между
Военно – промишления комплекс на Судан и „П.“ ЕАД – Монтана не са предмет
на доказване в производството. По делото
са безспорно установени правното основание и размерът на преводите, направени
по сметка на ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“, съответно на 18.04.2000 г. и на
22.04.2000 г., интересумащи производството, но отношенията между страните по
договор „КАС – 5А“ във връзка с изпълнението на задълженията на „П.“ ЕАД
категорично не касаят настоящото производство.
Настоящата инстанция няма основание и да дискредитира
обясненията на подсъдимия в частта им, в която сочи на задълженията си,
свързани с изпълняваната от него длъжност „ръководител търговско бюро – Судан“
в ГС „КАС“, както и предприетите действия по изготвяне на приемо – предавателни
протоколи между И. и него, при встъпване на С. в длъжност и упълномощаването му
от И. да оперира със сумите по банковата сметка, като прецени, че същите
намират категорична доказателствена опора и в приложените по делото писмени
доказателствени средства, и в частност – отразеното в трудов договор № 0047/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“
и подс. А.С. (т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното производство), протокол за
приемане и предаване на отчетни документи и касова наличност в офиса на ГС
„КАС“ – гр. Х., Судан – в оригинал (т. 2А, л. 699 – л. 700 от съдебното
производство) и пълномощно от И.С.И. в полза на подс. А.Г.С. от 29.07.2000 г. –
на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 100 и л. 101 от
досъдебното производство), приложени по делото под формата на заверени
електрофотографски (ксерографски) копия. По-конкретно, възможността на
подсъдимия да се разпорежда със суми по банковите сметки се потвърждава недвусмислено
и от подс. С.. Подсъдимият обективно и
добросъвестно посочва, че в протокола за
приемане и предаване на отчетни документи и касова наличност в офиса на ГС
„КАС“ – гр. Х., Судан не се посочва И. да му е предал празни бланки, подписани
от св. Х., нито регистрационен дневник на изходящите и входящи документи.
Пред съда, подс. С. излага пространни обяснения във
връзка с изпълняван от него частен проект за изграждане на мобилна ремонтна
база, по договор, подписан между M.R.S. – Military Repairing Shops – Судан, и
екип, оглавяван от подсъдимия, както и във връзка с плащанията по проекта, включително и писмо от
18.10.2000 г., под което бил положен подпис от св. Х., с което се разрешавало
на подсъдимия да ползва банковата сметка на ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“ -
клон Х., Р. Судан, за превод на сумите по проекта. Доколкото обясненията на
подсъдимия в тази насока са поставени в основата на защитната теза на подс. С.
и неговата защита по повдигнатото обвинение, съдът ще обсъди тези му твърдения
и ще даде отговор на направени възражения по-долу, в частта относно становището
му по наведените защитни тези.
Настоящата инстанция не намира основания да дискредитира
обясненията на подсъдимия по отношение на периода от време на завръщането им с
подс. С. в страната и това, че подсъдимата се върнала в страната преди него,
като прецени, че в тази насока са и обясненията на подсъдимата и отразеното в
паспортите на същите, страници от които са приложени по делото под формата на
заверени електрофотографски (ксерографски) копия. Не могат да бъдат споделени с
доверие, обаче, твърденията на подсъдимия, че причината за завръщането им в
страната било именно преустановяването на изпълнението на договор „КАС – 18“,
поради наложеното ембарго за търговия с военна продукция с Судан, тъй като
същите се намират в противоречие с останалите, събрани по делото гласни
доказателствени средства. По-конкретно, подс. С. заявява, че са се завърнали в
страната, за да ползват отпуск, а свидетелите Х.и Ж. съобщават, че подс. С.
поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение предсрочно по причина на
влошеното му здравословно състояние, изискващо лечение. Действително, така
събраните гласни доказателствени средства са до такава степен противоречиви и
не могат да бъдат проверени посредством други гласни доказателствени средства,
че съдът не може да формира еднозначни изводи по фактите, касаещи причината за
завръщане на подсъдимите в страната, но като такава категорично не може да се
приеме сочената от подс. С., доколкото по делото се установява, че
взаимоотношенията между ГС „КАС“ и Военно – промишления комплекс на Судан
продължили през цялата 2001 г., поради което е нелогично да се приеме, че
именно в началото на м. май 2001 г. работата на търговското бюро била
преустановена.
Съдът изцяло се довери и на съобщеното от подсъдимия, че
именно той е проучил възможността “Банк Аустриа“ да приеме превод от Судан и да
извършва преводи въз основа на факсови нареждания, тъй като обясненията му в
този смисъл не се разколебават от останалите, събрани по делото доказателствени
източници. Напълно еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се
са и обясненията на подсъдимите лица по отношение на това, че подсъдимата разкрила
банкова сметка *** „Банк Аустриа“ – на 30.04.2001 г., и непосредствено след
съобщила на подс. С. номера и паролата по сметката, поради което и съдът не
наамира основание да ги дискредитира. Не могат да бъдат кредитирани, обаче,
твърденията на подс. С. в насока, че не съпругата му, а лично той е извършвал
нареждания за преводи от сметката, разкрита в „Банк Аустриа“, тъй като същите
се опровергават с категоричност от заключението на назначената и приета като
доказателство по делото съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 (т. 3, л. 1 260 – л. 1 264
от съдебното производство), която съдът безусловно кредитира, като обективно,
компетентно, пълно, ясно и относимо към предмета на доказване, видно от която
подписите, положени в копията на банкови документи
на „BANK AUSTRIA“, намиращи се в т. 2, л. 55 – л. 57, л. 58, л. 78, л. 79 и л.
80 от досъдебното производство са подписи, изпълнени от подс. Н.А.С..
На фазата на досъдебното производство подс. С. излага, че
по желание на членовете на екипа, работил по договора за технологичен проект за
мобилна ремонтна работилница, част от получения превод по договора парите бил
преведен от него в поименна сметка на сина ми – Е.А.Г. в гръцка банка, без
знанието на последния. Настоящата инстанция се довери на съобщеното от подс. С.
по отношение на факта на извършения превод, като прецени, че обясненията му
кореспондират по несъмнен и категоричен начин с писмените доказателствени
средства, събрани по делото: оригинал на наредително писмо от подс. А.С. до „О.Н.Б.“
за превод от сметка № **** към сметка на
Е. С. в „Нова Банк“ на сумата от 160 000 щ. д. (т. 1, л. 67 от
досъдебното производство); дебитна нота от „О.Н.Б.“ за превод на сумата от 160 000
щ. д. в полза на „Нова Банк“ – в оригинал на арабски език и в превод на
български език (т. 1, л. 86 и л. 87 от досъдебното производство) и суифт
съобщение за извършен превод на
сумата от 159 680 щ. д. към „Нова Банк“ и удръжка на 820 щ. д. банкови
такси – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 42
и л. 43 от досъдебното производство). Не могат да бъдат споделени, обаче,
твърденията на подс. С., че преводът е извършен по сметка с титуляр Е. С. без
знанието на последния, доколкото, видно от документи от изпълнена молба за
правна помощ до компетентните съдебни власти на Р. Гърция (т. 5, л. 24 – л. 26
и л. 82 – л. 83 от досъдебното производство) на 19.04.2001 г., синът на подс. А.С.
– Е. С., посетил Р. Гърция (вж. справка за задграничните пътувания на подс. А.С.
– т. 3, л. 115 от досъдебното производство) и открил банкова сметка *** № ********* в банка „Новабанк“ – клон Солун,
Р. Гърция. Видно е, че банковата сметка е била разкрита непосредствено преди
нареждането за превод на сумата от 22.04.2001 г., което сочи, че е била
разкрита именно с тази цел, също както и банковата сметка с титуляр подс. С..
Съдът се довери изцяло и на съобщеното от подс. С. пред
водещия разследването, че именно той е положил подпис под приобщените, в
качеството им на писмени доказателства, писмо на английски език, адресирано до
управителя на „О.Н.Б.“ - Х., съобразно което е наредено дебитирането по сметка № **** със 160 000 щ. д. с бенефициент по
сумата Г. Е., сметка № ********* в
Новаграа Нова банк и писмо на английски език до управителя на О.Н.Б. – Х.,
съгласно което „А.С. – управител на „КАС И.К. – клон Х.“ е наредил да бъде
дебитирана сметка № **** с 80 000
щатски долара и да бъдат преведени на бенефициента – подс. Н.А.С., по сметка *************в
Банк Аустрия, като прецени, че обясненията му в тази връзка не се разколебават
от останалите, събрани по делото доказателства. Що се отнася до твърденията на
подсъдимия, че е съобщил на св. Х.за двата превода, съдът намира, че не може да
се довери на същите, доколкото се опровергават безусловно и от св. Х.и от св. Ж.,
чиито показания в тази насока съдът кредитира с доверие, по съображенията,
изложени по-горе. Именно твърденията на подсъдимия в тази връзка, обаче, макар
и дискредитирани, са показателни в насока, че не могат да бъдат кредитирани с
доверие и други от неговите обяснения, а именно, че пред „О.Н.Б.“ е представил
само заявки за плащане, не и платежни нареждания. Разбира се, допълнителни
доводи в тази насока съдът ще изложи по-долу, при отговора си по наведените
възражения от подсъдимия и неговата защита.
И пред съда, и пред водещия разследването, подс. С. посочва,
че още при прибирането си в Р. България провел среща със св. Х., в която
последният поискал 90 % от сумата от 240 000 щ. д. като заем за строежа на
търговски комплекс „Боила“ и го попитал, дали е преглеждал архива в Судан.
Подсъдимият отказал да му предостави в заем исканата сума. По отношение на
документите от архива в Судан посочва, че при техния преглед установил
нарушения при извършвани продажби на военна техника за Судан. Поради това
предал част от документите за проверка в ЦСБОП – МВР през м. януари или
февруари 2001 г., но оттам отказали да извършат разследване. Твърденията му в
тази насока съдът не обсъжда при формиране на изводите си по фактите, като
съобрази, че същите не са относими към предмета на доказване в производството.
Изложеното касае и т. нар. „Анголска сделка“.
Напълно еднопосочни и взаимно допълващи се са обясненията
на подсъдимите С. и С. и показанията на свидетелите Ж. и И. по отношение на
отчетните документи, депозирани от подъсдимите след завръщането им в Р.
България от Судан. В тази насока са и събраните писмени доказателствени
средства, а именно заверени електрофотографски (ксерографски) копия на справка
за състоянието на банкова сметка № ****
и движението по нея за периода 01.04.2001 г. – 30.06.2001 г., ведно с
извлечение от сметката на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 5
– л. 7 от досъдебното производство) и заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на протокол от 22.06.2001 г. за издаване на касовата
наличност в търговско бюро на ГС „КАС“ – Судан (т. 3, л. 99 от досъдебното
производство), поради което и съдът изцяло кредитира така наличната
доказателствена съвкупност.
Пред съда, подсъдимият отрича да е разполагал или
попълвал празни бланки, подписани от св. Х.. Действително, по делото не се
установява И. да е предал празни бланки на подсъдимия, нито последният да е
разполагал с такива или да е изготвял съдържание на документи, носещи подписа
на св. Х.. Това обстоятелство, обаче, не разколебава достоверността на
показанията на свидетелите Х., Ж., И., Л. и К. –М. – подробно обсъдени по-горе,
в насока, че такива бланки са били оставяни от св. Х.в офиса на ГС „КАС“, с цел
осъществяване на дейността на сдружението в негово отсъствие.
Останалите обстойни твърдения на подсъдимия, депозирани
пред настоящата инстанция, поставени в основата и на линията му на защита по
обвинението, ще бъдат подробно анализирани по-долу, в отговора на съда по
възраженията на подсъдимия и неговата защита.
При формиране на изводите си по фактите, съдът подложи на особено
внимателен анализ и оценка и обясненията на подсъдимата Н. Г.С.,
депозирани в хода на съдебното следствие, проведено пред настоящия съдебен
състав и в хода на досъдебното производство, пред водещия разследването (т. 3,
л. 77 – л. 80, л. 82 – л. 85, л. 86 – л. 87, л. 91 – л. 92 и л. 95 – л. 97 от същота)
– последните приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал.
2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, и прецени, че в основни линии следва да
кредитира с доверие твърденията на подсъдимото лице, респективно – да ги
постави в основата на изводите си по фактите.
Така, съдът изцяло възприе, като достоверно, обективно и
добросъвестно депозирани, обясненията на подс. С. по отношение на заеманата от
нея длъжност в търговското бюро на ГС
„КАС“, разкрито в гр. Х., Судан, а именно „касиер – отчетник“, както и задълженията
ѝ, произтичащи от заемана от нея длъжност, като прецени, че същите
кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на свидетелите Ж. и
И. в същия смисъл и с отразеното в писмените доказателствени средства и в
частност – в приложените по делото, под формата на заверени електрофотографски
(ксерографски) копия, трудов договор №
0048/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“ и подс. Н.С. (т. 1, л. 58 – л. 60 от
досъдебното производство) и заповед №
033/21.06.2001 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с подс. Н.С. (т.
1, л. 61 от досъдебното производство). Така събраните гласни и писмени
доказателствени средства са напълно еднопосочни безпротиворечиви, поради което
и съдът прецени, че няма пречка да ги постави в основата на изводите си по
фактите.
Твърденията на подсъдимата за изготвяни от нея 3-месечни
отчети за приходите и разходите по издръжка на търговското бюро, разкрито от ГС
„КАС“ в Р. Судан и за състоянието на банкова сметка № ****, разкрита от ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ и
движението по тази сметка, също намират категорична доказателствена подкрепа,
от една страна, в показанията на свидетелите Ж. и И., а от друга – в събраните
по делото писмени доказателствени средства и по-конкретно – с отразеното в
приложените по делото в оригинал справка за състоянието на банкова сметка № **** и движението по нея за периода
01.04.2001 г. – 30.06.2001 г., справка за състоянието на банкова сметка № **** и движението по нея за периода 01.01.2001
г. – 31.03.2001 г. и справка за състоянието на банкова сметка № **** и движението по нея за периода
01.07.2000 г. – 30.09.2000 г. Видно и от заключението на назначената и
изготвена комплексна експертиза на документи
№ 118/24.04.2008 г. (т. 4, л. 28 – л. 35 от досъдебното производство), подписът
за „касиер – отчетник: (Н.С.)“ в справка за състоянието на банковата сметка и
движението по нея през периода 01.04. – 30.06.2001 г., датирана „Х., 30.06.2001
г.“, е положен от подс. Н.А.С..
В хода на разпита на подсъдимата на досъдебна фаза от
производството са изяснени в детайли фактите и обстоятелствата, свързани с
датата и мястото на съставяне на справка за състоянието на банкова сметка № **** и движението по нея за периода
01.04.2001 г. – 30.06.2001 г., подписана от подсъдимата – през м. май 2001 г. в
гр. София, и тази на депозиране на справката в офиса на ГС „КАС“ – на
22.06.2001 г. Обясненията на подсъдимата във връзка с тези факти и
обстоятелства са напълно еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
допълващи се, поради което и за съда не възникна съмнение в тяхната обективност
и добросъвестност. Съдът няма основание да дискредитира и твърденията на
подсъдимата, че не тя, а съпругът ѝ е взел извлечение за движението по
банковата сметка с № ****, открита в „О.Н.Б.“,
което С. приложила към справката за цитирания период.
Въз основа на обясненията на подсъдимите и показанията на
свидетелите Ж. и И. – подробно обсъдени по-горе, съдът установи констатациите
на св. И. за разминаване между отразеното в справката състоянието на банкова
сметка № **** и движението по нея за
периода 01.04.2001 г. – 30.06.2001 г. и приложеното извлечение от сметката,
както и проведените разговори помежду им в тази връзка. Така събраните гласни
доказателствени средства са напълно единни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви, поради което и няма пречка да бъдат поставени в основата на
изводите на съда по фактите.
Настоящата инстанция намира, че следва да се довери и на
съобщеното от подс. С., че паричните суми, необходими за издръжка на офиса на
ГС „КАС“ в Судан и за изплащане на заплатите им с подс. С., са получавани от
офиса на ГС „КАС“ в гр. София въз основа на предварително изготвена план
сметка, след което част от тях била внасяна по банковата сметка, разкрита в
суданската банка, а друга – съхранявана в сейф в офиса, в което се помещавало
търговското бюро, като прецени, че същите не се опровергават, нито дори разколебават
от останалите събрани по делото доказателствени източници и са житейски
убедителни и логични. По идентични съображения съдът се довери и на съобщеното
от подсъдимата, че търговското бюро на ГС „КАС“ и жилищните помещения, ползвани
от подсъдимите, се помещавали в една и съща къща, като тук е необходимо да се
добави, че в подкрепа на обясненията на подсъдимата са и твърденията на св. С.,
които съдът кредитира с доверие.
Съдът се довери и на съобщеното от подсъдимата, че подс. С.
е имал възможност да тегли суми и да се разпорежда със сумите по банковата
сметка с № ****, открита в „О.Н.Б.“ („Сметките в Суданската банка, по която
първоначално са били преведени тези 240 000 щ. д., с нея се разпорежда съпругът
ми. … Парите ги изтегляше съпруга ми,
при което аз пусках разходен касов ордер за доларите …“ – вж. обясненията
на подс. С., депозирани в т. 3, л. 77/гръб и л. 78 от досъдебното
производство), като прецени, че в тази насока са както обясненията на
подсъдимия, така и събраните по делото писмени доказателствени средства и в
частност – оригинали на наредително писмо от подс. А.С. до „О.Н.Б.“ за превод
от сметка № **** към сметка на Е. С. в
„Нова Банк“ на сумата от 160 000 щ. д. и на наредително писмо от А.С. до „О.Н.Б.“
за превод от сметка № **** към сметка на
подс. Н.С. в „Банк Аустриа“ на сумата от 80 000 щ. д. – на английски език
и в превод на български език (т. 1, л. 67 – л. 72 от досъдебното производство).
Не са разколебани от останалата, събрана по делото
доказателствена съвкупност и твърденията на подсъдимата, че напуснала Судан
преди съпруга си, който останал да предаде офиса и да вземе извлечение от
банковата сметка, разкрита в „О.Н.Б.“. Изложеното от подсъдимата се подкрепя и
от отбелязването в паспортите, издадени на подсъдимите лица, заверени
електрофотографски (ксерографски) копия от които са приложени по делото и
приети в качеството им на писмени доказателствени средства. Що се отнася до
датата, на която подсъдимата сочи, че е напуснала Судан – 28.04.2001 г. (вж.
обясненията ѝ, депозирани в т. 3, л. 79 от досъдебното производство),
обаче, съдът прецени, че не следва да кредитира същите, тъй като видно от направеното
отбелязване на с. 10 от паспорта, издаден на името на подсъдимата, № ********, същата е напуснала Судан през
Летище Х. на 29.04.2001 г. (вж. т. 3, л. 57 от досъдебното производство).
Същевременно, макар да отчита и анализира посоченото несъответствие между
твърденията на подсъдимата и писмените доказателствени средства по делото,
съдът отдаде същото не на стремеж от страна на подс. С. да затаи истината, а
единствено на изминалия период от време между датата на възприемане на
процесните факти и обстоятелства – 29.04.2001 г., и датата на разпита ѝ
от водещия разследването – 16.08.2001 г. и на особената обстановка, при която
подсъдимата е депозирала обяснения, свързана с предявеното ѝ предния ден
обвинение за тежко престъпление.
Съдът намери, че няма пречка да се довери на подсъдимата
и по отношение на изложените от нея твърдения за разкрити банкови сметки на
нейно име, като прецени, от една страна, че твърденията ѝ за разкрити
банкови сметки в ЮАР и в САЩ не се разколебават от останалите, събрани по
делото, гласни или писмени доказателствени средства, напротив – явяват се
житейски логични и убедителни, предвид това, че подсъдимите са пребивавали
известно време в ЮАР, а от друга – че тези, свързани с разкриване на банковата
сметка в „BANK AUSTRIA“ кореспондират не само с обясненията на подсъдимия, но и
с писмените доказателствени средства – документи от изпълнена молба за правна
помощ до компетентните съдебни власти на Р. Австрия, касаещи открита банкова
сметка ***. Н.С. в „BANK AUSTRIA“ – клон Виена, и движението по сметката – под
формата на незаверени електрофотографски (ксерографски) копия и превод на
български език (т. 2, л. 53 – л. 93 от досъдебното производство), които съдът
изцяло кредитира с доверие. Съдът се довери изцяло на обясненията на
подсъдимата и в насока, че е попълнила и подписала документите за откриване на
банковата сметка; че съгласно общите условия само тя е била оправомощена да се
разпорежда със сумите по сметката; че разпореждането е могло да се извърши посредством
факсови нареждания и че паролата за достъп до сумите по сметката била името на
по-малкия ѝ син „Д.“ (вж. обясненията на подсъдимата, депозирани в т. 3,
л. 92 от досъдебното производство).
Разбира се, от вниманието на съда не убегна
обстоятелството, че в хода на разпита си пред водещия разследването, проведен
на 16.08.2001 г., подс. С. съобщава, че е открила банковата сметка на
29.04.2001 г., докато в по-късните си обяснения – тези, депозирани на
22.08.2001 г. и на 14.10.2002 г., сочи, че банковата сметка е разкрита на
30.04.2001 г. По отношение на тези факти и обстоятелства съдът се довери именно
на съобщеното от подсъдимата на 22.08.2001 г. и на 14.10.2002 г., като
прецени,че твърденията ѝ в тази насока намират категорична
доказателствена опора в две групи писмени доказателствени източници, които са
взаимно допълващи се и безпротиворечиви – отразеното в паспорта, издаден на
името на подсъдимата относно датата на пристигането и заминаването ѝ от
Р. Австрия – 30.04.2001 г. (вж. т. 3, л. 56 от досъдебното производство) и вече
неедкнократно цитираните документи от изпълнена молба за правна помощ до
компетентните съдебни власти на Р. Австрия, касаещи открита банкова сметка ***.
Н.С. в „BANK AUSTRIA“ – клон Виена, и движението по сметката – под формата на
незаверени електрофотографски (ксерографски) копия и превод на български език
(т. 2, л. 53 – л. 93 от досъдебното производство). И това несъответствие,
обаче, съдът отдаде на изминалия период от време между датата на разкриване на
банковата сметка – 30.04.2001 г., и тази на разпита на подсъдимата пред водещия
разследването и рефлексията на повдигнатото обвинение по отношение на
състоянието на подсъдимата към момента на първоначалния ѝ разпит пред
водещия разследването, а не на стремеж да затаи истината или да изгради защитна
версия по обвинението.
Като обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани
съдът преценява и твърденията на подсъдимата в насока, че още докато се намирала
в гр. Виена, Р. Австрия, позвънила на съпруга си – подс. С., за да му съобщи
данните за банковата сметка, която била открила в „BANK AUSTRIA“. Обясненията на
подсъдимата в тази насока добре кореспондират с обстоятелството, че банковата
сметка е разкрита от нея на 30.04.2001 г. и още на следващия ден, докато
подсъдимата пътувала за Р. България, подс. С. превел по същата сумата от 80 000
щ. д. Съдът се довери и на съобщеното от подс. С., че при разкриване на
сметката не е депозирала суми по същата, като прецени, че обясненията ѝ в
тази насока се подкрепят от събраните по делото доказателства за движението по
сметката (т. 2, л. 53 – л. 93 от досъдебното производство). Не са оборени от
останалите, събрани по делото, доказателствени средства и обясненията на
подсъдимата, че не е получавала извлечения от банковата си сметка, доколкото по
делото не се съдържат подобни уведомления.
Същевременно, не могат да бъдат кредитирани с доверие
твърденията на подсъдимата, че банковата сметка е била разкрита от същата с цел
да вложат, заедно със съпруга ѝ, сумите, спестени от тях от трудови
възнаграждения, доколкото е напълно житейски неубедително и нелогично да се
приеме, че подсъдимите са съхранявали евентуално спестените от тях парични суми
в брой през целия период от време от преустановяване на взаимоотношенията на
подсъдимия с Военно – промишления комплекс на ЮАР, до завръщането си в Р.
България и впоследствие от заминаването си за Р. Судан до инкриминираната от
обвинението дата 01.05.2001 г. и едва на 30.04.2001 г. са взели решение да
започнат да ги съхраняват в банкова институция. Нещо повече – напълно
неприемливо и неубедително е да се твърди, от една страна, че подсъдимият
поискал от съпругата си да открие банкова сметка *** – конкретно в гр. Виена,
Р. Австрия, където подс. С. е пребивавала в рамките на ден, и то – без да
разполага с точна информация за размера на спестените от тях суми, които
евентуално е искал да преведе по тази сметка. Допълнителен аргумент в тази
насока е и това, че по делото се установяват изключително кратки срокове между
датата на заверка на банковата сметка на ГС „КАС“ в „О.Н.Б.“ – 22.04.2001 г.,
датата на откриване на банковата сметка – 30.04.2001 г. и датата на превеждане
на сумата от 80 000 щ. д. от подс. С. по тази сметка – 01.05.2001 г.,
което безусловно сочи на предварително формирано решение от страна на
подсъдимите в насока подс. С. да открие процесната банкова сметка, ***с. С. по
същата. Идентичен механизъм е следван и при превода на суми по банковата сметка
на Е. С..
Не могат да бъдат кредитирани с доверие и обясненията на
подс. С., че до датата на привличането ѝ към наказателна отговорност – с
постановление на водещия разследването от 15.08.2001 г., не е знаела за
наличието на инкриминираната по делото сума в размер на 80 000 щ. д. по
банковата ѝ сметка, разкрита в „BANK
AUSTRIA“ и е научила за тези
суми след разговор със съпруга ѝ, проведен непосредствено след
привличането ѝ в процесуалното качество на обвиняемо лице. Твърденията на
подсъдимата в тази насока категорично се опровергават от заключението на
назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 (депозирано в т. 3, л. 1 260 –
л. 1 264 от съдебното производство), която съдът кредитира като обективно,
компетентно, ясно и пълно, видно от което подписите, положени в копията на
банкови документи на „BANK AUSTRIA“, намиращи се в т. 2, л. 55 – л. 57, л. 58,
л. 78, л. 79 и л. 80 от досъдебното производство са подписи, изпълнени от подс.
Н.А.С.. Оттук и изводът, че лично подсъдимата е подписала и изпратила по факс
нарежданията до „BANK AUSTRIA“ за превод на суми в щатски долари, съответно в
размер на 29 000 щ. д., 25 000 щ. д. и 20 000 щ. д., по сметки с
титуляр подс. С., разкрити в банкови институции на територията на Р. България,
респективно – подсъдимата е била напълно наясно с банковата наличност по
разкритата от нея банкова сметка. ***, следователно, като достоверни, и
обясненията ѝ, че при депозиране на справката за движението по банкова
сметка *** № **** в „О.Н.Б.“ не е имала
представа, че посочените от нея начално и крайно салдо за периода, са неверни.
Не могат да бъдат кредитирани с доверие и твърденията на
подсъдимата, че от съпруга си научила, че процесната парична сума в размер на
80 000 щ. д. е сума, получена по договор за конструкторска дейност,
реализирана от колектив, в който бил взел участие и подс. С. – и то по
съображения, които подробно бяха изложени по-горе във връзка с обясненията на
подсъдимия в същия смисъл, поради което и не е необходимо да бъдат йповтаряни и
тук.
Пред съда, подсъдимата излага твърдения за влошеното си
здравословно състояние и негативното отражение на воденото наказателно
производство върху здравето ѝ. Сочи и на причините, поради които не желае
да се запознава с материалите по делото. Тези ѝ твърдения съдът не
обсъди, като прецени, че не допринасят за изясняване на обективната истина,
поради което и не са относими към предмета на доказване в производството, така,
както е очертан в нормата на чл. 102 от НПК.
Писмените доказателствени
средства и писмените доказателства, приети в хода на съдебното следствие и изчерпателно изброени по-горе,
съдът в основни линии кредитира, като прецени, че същите кореспондират по
категоричен начин с останалите доказателствени източници. Въз основа на същите –
по отделно и в корелация със събраните гласни доказателствени средства, настоящата
инстанция формира изводи в следните насоки.
За да установи фактите и обстоятелствата, свързани с личността на подс. А.Г.С., съдът изцяло се довери на съобщеното от
този подсъдим досежно образованието и професионалната му квалификация, както и
последователно заеманите от същия длъжности, и на отразеното в писмените
доказателствени средства, а именно – автобиография на подс. А.С. (т. 1, л. 50
от досъдебното производство) – приложена по делото в оригинал; незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на страници от дипломна работа на подс.
А.Г.С. на тема „Организация и дейност на централната производствено – ремонтна
оръжейна база при МВР в началото и хода на войната от 1986 г. (т. 3, л. 1 054
– л. 1 060 от съдебното производство); заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на: писмо от началник ЦПРОБ – МВР - майор инж. А. С., до
началника на служба „МТОСО“ - МВР – полк. инж. Л. С., заповед с рег. № 33, от 11.01.1995 г., на началник служба
„МТОСО“ - полк. инж. Л. С., удостоверение
№ 1431/30.12.1978 г. от началник на ШПЗО „Г. Делчев“ – Враца, грамота за
изказана благодарност на подс. А.Г.С. от началник управление „Кадри“ – МВР, от
19.08.1987 г., заповед на Министъра на вътрешните работи № К-623 от 30.04.1996 г., за уволнение по
собствено желание на подсъдимия - майор А.Г.С., считано от 06.05.1996 г.; удостоверение
от МВР – Централно бюро за изобретения и рационализации, № 197 от 20.05.1983 г., за внедрена
рационализация от екип с участието на подс. А.С., удостоверение от МВР –
Централно бюро за изобретения и рационализации,
№ 186 от 20.05.1983 г., за внедрена рационализация от екип с участието
на подсъдимия - инж. А.С.; удостоверение
за класиране и пенсия - образец „В“, от МВР,
№ РС 2407/23.05.1996 г., издадено на подс.подс. А.Г.С. (т. 3, л. 1 081 – л. 1 089 от съдебното
производство); молба от подс. А.С. до изпълнителния директор на ГС „КАС“ за
постъпване на работа в задгранично представителство в Судан – в оригинал (т. 1,
л. 51 от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на трудов договор №
0047/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“ и подс. А.С. (т. 1, л. 52 – л. 54 от
досъдебното производство) и служебна характеристика на подс. А.Г.С. (т. 4, л. 189 от досъдебното
производство); молба от подс. А.С. за ползване на 22 дни платен годишен отпуск
от 05.05.2001 г. – в оригинал (т. 1, л. 55 от досъдебното производство); молба
от подс. А.С. за освобождаване от заеманата длъжност от 21.06.2001 г. – в оригинал (т. 1, л. 56 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на заповед № 034/21.06.2001 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с подс. А.С. (т. 1, л. 57 от досъдебното производство),
между които, както и между тях и гласните доказателствени средства, не
констатира каквито и да било противоречия и несъответствия, които да налагат
подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 5 от НПК.
Задграничните пътувания на подс. С., съдът установи, като
кредитира събраните по делото и относими към предмета на доказване писмени
доказателствени средства, а именно: протокол за доброволно предаване от
10.10.2001 г., ведно с приложение – заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на страници от паспорт № *********,
издаден на 03.10.2000 г. на Е.А.Г. (т. 3, л. 117 – л. 120 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на страници от
паспорт, издаден на подс. А.Г.С. №
********* (т. 2А, л. 712 – л. 714 от съдебното производство) и справка за
задграничните пътувания на същия, депозирана в т. 4, л. 181 – л. 182 от
досъдебното производство.
Фактите и обстоятелствата, свързани с откритите банкови
сметки на името на подс. С. и движението по същите, както и притежаваното от
него недвижимо имущество, съдът установи, като съобрази, от една страна,
посоченото в постъпилите справки от банкови институции, относно наличие на
банкови сметки или влогове в лева и валута, както и сейфове от подс. А.Г.С. и
подс. Н.А.С. (т. 2, л. 554, л. 566, л. 574, л. 578, л. 579, л. 580, л. 582, л.
583, л. 585 и т. 2А, л. 639, л. 640, л. 641, л. 643, л. 645, л. 649, л. 650, л.
652, л. 654, л. 656, л. 659, л. 661, л. 663, л. 665, л. 666, л. 668, л. 691 от
съдебното производство) и справки от Агенция по вписванията, изх. № № 11-00-768/16.04.2018 г.,
11-00-768/28.06.2018 г., 11-00-768/20.08.2018 г. и 5686/19.09.2018 г. относно
извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидите на подс. А.Г.С. и подс.
Н.А.С., ведно с подлежащите на вписване актове (т. 2, л. 590 – л. 597 и т. 2А,
л. 697-1 – л. 684, л. 768 и л. 776 – л. 787 от съдебното производство), а от
друга, като взе предвид отразеното в приобщените посредством приемо –
предавателен протокол от 25.10.2002 г., изх.
№ 6925/25.10.2002 г. по описа на „Райфайзенбанк (България)“ АД, 13 броя
банкови документи, в оригинал, касаещи откриването и движението по банкова
сметка № ********** в „Райфайзенбанк (България)“
АД с титуляр подс. А.Г.С. (т. 2, л. 106 – л. 129 от досъдебното производство) и
приобщените посредством приемо – предавателен протокол от 25.10.2002 г.,
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи откриването
и движението по банкова сметка, *** „ИНГ Банк Н. В.“ АД с титуляр подс. А.Г.С.
и движението по сметката (т. 2, л. 131 – л. 158 от досъдебното производство).
Така събраните писмени доказателствени средства настоящият съдебен състав
прецени, че няма основание да дискредитира, като прие, че са обективни,
относими към предмета на доказване по делото и са приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред.
Въз основа на изисканата и приета в качеството и на
писмено доказателствено средство справка за съдимост на подсъдимия (т. 1, л. 48
от съдебното производство), съдът прие за установено, че както към
инкриминирания период от време, така и към датата на постановяване на
окончателния съдебен акт на тази инстанция, същият е неосъждан и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК.
Фактите и обстоятелствата, относими към личността на подс. Н.А.С. и трудовата и
заетост към инкриминирания период от време, съдът съобрази въз основа на
обясненията на тази подсъдима в обсъжданата част, като прецени, че няма
основание да ги дискредитира с доверие, като обективни, вътрешно
непротиворечиви и необорени от останалите, събрани по делото доказателствени
източници, както и кореспондиращите с обясненията и писмени доказателствени
средства: декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.
Н.А.С. (т. 4, л. 49 от досъдебното производство); заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на трудов договор №
0048/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“ и подс. Н.С. (т. 1, л. 58 – л. 60 от
досъдебното производство) и служебна характеристика на подс. Н.А.С. (т. 4, л.
190 от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на заповед № 033/21.06.2001 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с подс. Н.С. (т. 1, л. 61 от
досъдебното производство); факс в незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на протокол от ОС на ГС „КАС“ №
21/09.08.2001 г. (т. 1, л. 64 – л. 65 от досъдебното производство).
Задграничните пътувания на подсъдимата съдът установи,
като кредитира събраните по делото и относими към предмета на доказване писмени
доказателствени средства, а именно заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на страници от паспорт, издаден на паспорт № *********, издаден на подс. Н.А.С. (т. 3,
л. 54 – л. 58 от досъдебното производство и т. 2А, л. 718 – л. 720 от съдебното
производство) и справка за задграничните пътувания на същата, депозирана в т.
4, л. 181 – л. 182 от досъдебното производство.
Фактите и обстоятелствата, свързани с откритите банкови
сметки на името на подс. С. и движението по същите, както и притежаваното от
нея недвижимо имущество, съдът установи, като съобрази, от една страна,
посоченото в постъпилите справки от банкови институции относно наличие на
банкови сметки или влогове в лева и валута, както и сейфове от подсъдимите А.Г.С.
и Н.А.С. (т. 2, л. 554, л. 566, л. 574, л. 578, л. 579, л. 580, л. 582, л. 583,
л. 585 и т. 2А, л. 639, л. 640, л. 641, л. 643, л. 645, л. 649, л. 650, л. 652,
л. 654, л. 656, л. 659, л. 661, л. 663, л. 665, л. 666, л. 668, л. 691 от
съдебното производство) и справки от Агенция по вписванията, изх. № № 11-00-768/16.04.2018 г.,
11-00-768/28.06.2018 г., 11-00-768/20.08.2018 г. и 5686/19.09.2018 г. относно
извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидите на подсъдимите А.Г.С.
и Н.А.С., ведно с подлежащите на вписване актове (т. 2, л. 590 – л. 597 и т.
2А, л. 697-1 – л. 684, л. 768 и л. 776 – л. 787 от съдебното производство), а
от друга, като взе предвид отразеното в документи от изпълнена молба за правна
помощ до компетентните съдебни власти на Р. Австрия, касаещи открита банкова
сметка ***. Н.С. в „Банка Австрия“ АД – Виена и движението по сметката – под
формата на незаверени електрофотографски (ксерографски) копия и превод на
български език (т. 2, л. 53 – л. 93 от досъдебното производство)
Въз основа на изисканата и приета в качеството и на
писмено доказателствено средство справка за съдимост на подсъдимата (т. 1, л.
52 от съдебното производство), съдът прие за установено, че както към
инкриминирания период от време, така и към датата на постановяване на
окончателния съдебен акт на тази инстанция същата е неосъжданаа и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК.
За да установи фактите и обстоятелствата, свързани с учредяването на ГС „КАС“, съдружниците в гражданското дружество,
дяловото участие на държавата в капитала им, а също и предмета на дейност на
дружеството, уговорените взаимоотношения между съдружниците и адреса и
седалището на сдружението през различните периоди от време, съдът се довери,
както на съобщеното от св. Х.в показанията му, депозирани пред настоящата
съдебна инстанция, така и на събраните взаимно допълващи се и напълно
безпротиворечиви писмени доказателствени средства, а именно договор за
учредяване на сдружение (съвместна дейност), по смисъла на чл. 357 – 364 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 275 от Търговския закон ТЗ)
между „М.Х.“ АД – Сопот, „ВМЗ“ АД – Сопот, „А.“ ЕАД – Казанлък, „Алкус“ АД –
Лясковец, „П.“ АД – Монтана, „Т.“ АД – Трявна, „Б.“ ЕАД – Червен бряг и „Д.“
ЕАД – Русе, в качеството им на съдружници (вж. т. 2, л. 8 – л. 15 от
досъдебното производство) и писмо от ГС „КАС“, изх. № 133К/20.12.2001 г. относно процентното
участие на държавата в капитала на съдружниците на ГС „КАС“ (т. 2, л. 20 от
досъдебното производство).
По делото са събрани еднопосочни писмени доказателствени
средства, които изцяло са кредитирани от съда, и по отношение на фактите и
обстоятелствата, свързани с регистрацията на ГС „КАС“ в ТДУ – София към
Министерство на финансите, Регистър Булстат и Търговския регистър на БТПП. Това
са писмо от ГС „КАС“, ведно с приложения – незаверени електрофотографски
(ксерографски) копия на карта за регистрация по Булстат на ГС „КАС“, данъчна
регистрация на ГС „КАС (т. 2, л. 16 и л. 17 от досъдебното производство), както
и заверено електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение №
882/08.09.1995 г. за вписване на ГС „КАС“ в Търговския регистър на БТПП – на
английски език и в превод на български език (т. 2А, л. 701 – л. 703 от
съдебното производство); писмо от БТПП, изх.
№ 638/15.07.2020 г. (т. 3, л. 1122 от съдебното производство по НОХД №
674/2016 г.); писмо от БТПП, ведно със справка за ГС „КАС“, депозирано на л.
205 – л. 210 от съдебното производство по НОХД
№ 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми състав; писмо от ТД на
НАП – София, офис „Изток“, изх. №
М94-18-120#2/27.05.2016 г.
(т. 1, л. 157 от съдебното производство); писмо от ТД на НАП – София, офис
„Изток“, изх. № 14-10-01-4#1/21.06.2016 г. (т. 1, л. 162 –
л. 163 от съдебното производство); писмо от Българска търговско – промишлена
палата, изх. № 798/23.06.2016 г. (т. 1А,
л. 228 – л. 230 от съдебното производство); електрофотографско (ксерографско)
копие на удостоверение № 882/08.09.1995 г. за вписване на ГС „КАС“ в Търговския
регистър на БТПП – на английски език и в превод на български език (т. 2А, л.
701 – л. 703 от съдебното производство); писмо от БТПП, изх. № 638/15.07.2020 г. (т. 3, л. 1122 от
съдебното производство). Измежду така събраните
писмени доказателствени средства не се констатират каквито и да било
противоречия или несъответствия, които да мотивират настоящия съдебен състав да
дискредитира някои от тях или да ги подложи на обстойно обсъждане, в изпълнение
на императивната правна норма по чл. 305, ал. 5 от НПК.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели и отразеното в сертификат за регистрация на офиса на ГС „КАС“ в Судан
– последният на английски език, придружен с превод на български език (т. 2, л. 7 –
л. 19 от досъдебното производство) и в посочените по-горе писма от БТПП, съдът
установи обстоятелството, че ГС „КАС“ е открило търговско бюро (филиал) в
Судан, действащо под наименованието „КAS ЕNGІNEЕRING
CO-OPERATION“.
За да приеме за установено сключването на договор за трансфер
на технологии от 16.09.1995 г., сключен между M.I.C. – Судан, от една страна, и
„П.“ АД – Монтана, представлявано от П.Б.П.и ГС „КАС“, представлявано от св. Р.
Х., от друга, с предмет инсталиране на производствена линия чрез доставка,
монтаж, изпитателно пускане, пускане в експлоатация, разработка на работните
процедури и обучение на персонала на производствена линия за изковка, първична
обработка и компресиране на миномети (наименован „КАС – 5А“) и плащанията по
него, съдът се довери освен на показанията на посочените по-горе свидетели, още
и на събраните по делото, в качеството им на писмени доказателствени средства,
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор за трансфер на
технологии от 16.09.1995 г. – на английски език и в превод на български език
(т. 1, л. 144 – л. 212 от досъдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от ГС „КАС“ до М.І.С“ – Судан,
изх. № 0017В/06.07.2001 г. – на английски език и превод на български
език (т. 1, л. 8 и л. 9 от досъдебното производство); факс в заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на съобщение от М.І.С – Х. до ГС „КАС“
от 23.07.2001 г. – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 10
и л. 11 от досъдебното производство) и незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие на протокол от 17.04.2000 г., подписан от лицето С.А.и от
св. Г.А. Р. А., като представители на Първата страна – М.I.C. – Судан, и св. Р.
Х.и И.И., като представители на Втората страна – ГС „КАС“, засягащ плащанията
по „КАС – 5А“ – на английски език и в превод на български език (т. 3, л. 138 и
л. 139 от досъдебното производство).
Фактите и обстоятелствата, свързани с разкритата банкова сметка *** „КАС“ в „О.Н.Б.“
– клон Х., с № ****, както и баланса
па сметката, съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа
на приложените и приети в качеството им на писмени доказателства и
доказателствени средства, заверени електрофотографски (ксерографски) копия на извлечение
от движението по банкова сметка № ****,
разкрита в Omdurman National Bank за периода 01.01.2001 г. до 30.06.2001 г. – в
оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 18 и л. 19 от
досъдебното производство); писмо от Omdurman National Bank до „Кас И.К.“ от
25.08.2001 г. – в оригинал на английски език в превод на български език (т. 1,
л. 76 и л. 77 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. №
004К/15.01.2001 г., ведно с приложения – извлечение от Omdurman National Bank
за движението по сметка № **** за
периода 01.01.2001 г. – 31.12.2001 г. – в оригинал и превод на български език
(т. 2, л. 21 – л. 23 от досъдебното
производство); писмо от Omdurman National Bank от 04.03.2002 г., ведно с
извлечение от банкова сметка № ****,
разкрита в банката – в оригинал и превод на български език (т. 2, л. 37 - л. 41
от досъдебното производство); справка за текуща сметка в чужда валута № ****/1/1 от „О.Н.Б.“ за периода 01.01.2001 г. 22.03.2001 г. – в
оригинал и в превод на български език (л. 246 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от „О.Н.Б.“
от 18.11.2007 г. – на арабски език и в превод на български език (л. 382 – л.
388 от НОХД № 369/2003 г. по описа на
СГС – НО, 8-ми състав); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
писмо от „О.Н.Б.“ от 04.06.2006 г. – на английски език и в превод на български
език (л. 479 – л. 488 от НОХД № 369/2003
г. по описа на СГС – НО, 8-ми състав).
Обстоятелството кои лица са били упълномощени да се
разпореждат със сумите по банковата сметка, съдът установи, като взе предвид заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на спесимен на И.С.И. от 06.11.1997 г.
– на арабски и английски език и в превод на български език (т. 1, л. 96 и л. 97
от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие
на пълномощно от изпълнителния директор на „КАС И.К.“ в полза на И.С.И. от
21.10.1997 г. по сметка № **** – на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 98 и л. 99 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на пълномощно
от И.С.И. в полза на подс. А.Г.С. от 29.07.2000 г. – на английски език и в
превод на български език (т. 1, л. 100 и л. 101 от досъдебното производство),
които също кредитира.
Въз основа на приобщените в качеството им на писмени
доказателства и доказателствени средства заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на наредително писмо от Военно - промишлена корпорация, производствен
комплекс Ярмук от 24.03.2001 г. за заверка на сметка № **** със сумата от 160 000 щ. д. – на
арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 20 и л. 21 от досъдебното производство);
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо изх. № К-21/18.03.2001 г. от подс. А.С. до Y.
Complex, на вниманието на г-н Д.– на английски език и в превод на български
език (т. 1, л. 22 и л. 23 от досъдебното производство); заверено
електрофотографско копие на дебитна нота от Tadamon Islamic Bank – Судан от
25.03.2001 г. – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 24 и л.
25 от досъдебното производство); писмо изх.
№ К-21/18.03.2001 г. от името на подс. А.С. до Y. Complex – в оригинал и
в превод на български език (т. 1, л. 26 и л. 27 от досъдебното производство);
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на наредително писмо от Военно
промишлена корпорация, производствен комплекс Ярмук до „О.Н.Б.“ от 18.04.2001
г. за заверка на сметка № **** със
сумата от 80 000 щ. д. – на арабски език и в превод на български език (т.
1, л. 28 и л. 29 от досъдебното производство); заверено електрофотографско
копие на дебитна нота от 23.04.2001 г. за сумата от 80 000 щ. д. – на
арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 32 и л. 33 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско копие на кредитна нота от 22.04.2001
г. за сумата от 80 000 щ. д. – на арабски език и в превод на български
език (т. 1, л. 34 и л. 35 от досъдебното производство); писмо изх. № К/10.04.2001 г. от името на подс. А.С. до Y.
Complex – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 1, л.
36 и л. 37 от досъдебното производство); документ за извършен превод на сумата
от 160 000 щ. д. от Tadamon Islamic Bank към сметка № **** в Omdurman National Bank от 27.03.2001
г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 80 и л.
81 от досъдебното производство); дебитна нота от Tadamon Islamic Bank от
25.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1,
л. 82 и л. 83 от досъдебното производство); наредително писмо от Military Industrial Corp., Y. Complex (Военно
промишлена корпорация, „Я.К.“ от 24.03.2001 г. за заверка на сметка № **** със сумата от 160 000 щ. д. – в
оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 92 и л. 93 от
досъдебното производство); наредително писмо от Military Industrial Corp., Y.
Complex (Военно промишлена корпорация, „Я.К.“ от 18.04.2001 г. за заверка на
сметка № **** със сумата от 80 000
щ. д. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 94 и
л. 95 от досъдебното производство); дебитна нота от Omdurman National Bank за превод на сумата от 80 000
щ. д. в полза на „КАС“ – в оригинал на арабски език и в превод на български
език (т. 1, л. 102 и л. 103 от досъдебното производство), съдът прие за
безспорно установено движението по банковата сметка с титуляр „КАС И.К.“ и
основанието за извършените преводи по банковата сметка.
За да установи извършените преводи от банковата сметка
с № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х.
по нареждане на подс. С., съдът съобрази приложените по делото, в качеството им
на писмени доказателства и доказателствени средства заверено електрофотографско (ксерографско) копие
на наредително писмо от подс. А.С. до Omdurman National Bank за превод от
сметка № **** към сметка на Е. С. на
сумата от 160 000 щ. д. – на английски език и в превод на български език
(т. 1, л. 38 и л. 39 от досъдебното производство); заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на дебитна нота от Omdurman National Bank от 22.04.2001 г.
за превод на сумата от 160 000 щ. д. в полза на „НоваБанк“ – на арабски
език и в превод на български език (т. 1, л. 40 и л. 41 от досъдебното
производство); суифт съобщение за извършен превод – в оригинал на английски
език и в превод на български език (т. 1, л. 42 и л. 43 от досъдебното
производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на наредително
писмо от подс. А.С. до Omdurman National Bank за превод от сметка № **** към сметка на подс. Н.С. на сумата от
80 000 щ. д. – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 44
и л. 45 от досъдебното производство); заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на дебитна нота от Omdurman National Bank за превод на
сумата от 79 580 щ. д. в полза на „Банк Аустриа“ – на арабски език и в
превод на български език (т. 1, л. 47 и л. 48 от досъдебното производство);
суифт съобщение за извършен превод – в оригинал на английски език и в превод на
български език (т. 1, л. 48 и л. 49 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 30.08.2001 г.
ведно с приложения – оригинали на наредително писмо от подс. А.С. до Omdurman
National Bank за превод от сметка № ****
към сметка на Е. С. на сумата от 160 000 щ. д. и на наредително писмо от
подс. А.С. до Omdurman National Bank за превод от сметка № **** към сметка на подс. Н.С. на сумата от
80 000 щ. д. – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 67
– л. 72 от досъдебното производство); кредитна нота от Omdurman National Bank от 22.04.2001 г. за сумата от 80 000
щ. д. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 78 и
л. 79 от досъдебното производство); дебитна нота от Omdurman National Bank за
превод на сумата от 80 000 щ. д. в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на
арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 84 и л. 85 от досъдебното
производство); дебитна нота от Omdurman National Bank за превод на сумата от
160 000 щ. д. в полза на „НоваБанк“ – в оригинал на арабски език и в превод
на български език (т. 1, л. 86 и л. 87 от досъдебното производство); документи от изпълнена молба за правна помощ до
компетентните съдебни власти на Р. Австрия, касаещи открита банкова сметка ***.
Н.С. в „Банка Австрия“ АД – Виена и движението по сметката – под формата на
незаверени електрофотографски (ксерографски) копия и превод на български език
(т. 2, л. 53 – л. 93 от досъдебното производство) ; документи от изпълнена
молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Р. Гърция (т. 2, л. 97
– л. 99 от досъдебното производство) ; приемо – предавателен протокол от
25.10.2002 г., изх. № 6925/25.10.2002 г.
по описа на „Райфайзенбанк (България)“ АД, ведно с приложения към него – 13
броя банкови документи, в оригинал, касаещи откриването и движението по банкова
сметка *** „Райфайзенбанк (България)“ АД с титуляр подс. А.Г.С. (т. 2, л. 106 –
л. 129 от досъдебното производство), които изцяло кредитира.
Въз основа на: документите от изпълнена молба за правна
помощ до компетентните съдебни власти на Р. Австрия, касаещи открита банкова
сметка ***. Н.С. в „Банка Австрия“ АД – Виена и движението по сметката – под
формата на незаверени електрофотографски (ксерографски) копия и превод на
български език (т. 2, л. 53 – л. 93 от досъдебното производство); документи от
изпълнена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Р. Гърция
(т. 2, л. 97 – л. 99 от досъдебното производство); приемо – предавателен
протокол от 25.10.2002 г., изх. №
6925/25.10.2002 г. по описа на „Райфайзенбанк (България)“ АД, ведно с
приложения към него – 13 броя банкови документи, в оригинал, касаещи
откриването и движението по банкова сметка *** „Райфайзенбанк (България)“ АД с
титуляр подс. А.Г.С. (т. 2, л. 106 – л. 129 от досъдебното производство);
приемо – предавателен протокол от 25.10.2002 г., ведно с приложения към него –
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи
откриването и движението по банкова сметка, *** „ИНГ Банк Н. В.“ АД с титуляр подс.
А.Г.С. и движението по сметката (т. 2, л. 131 – л. 158 от досъдебното
производство), съдът формира изводите си за движението по банковите сметки с
титуляри подс. Н.С. и Е. С..
При формиране на изводите си по фактите, съдът не взе
предвид приобщените, в качеството им на писмени доказателствени средства,
посредством доброволното им предаване от подс. С., писмо от изпълнителния директор на „КАС И.К.“ до
„О.Н.Б.“ – Судан, клон Х. от 18.10.2000 г. в оригинал, на английски език и в
превод на български език (т. 3, л. 37 – л. 39 от досъдебното производство);
протокол за доброволно предаване от 18.10.2001 г., ведно с приложения – писмо
от св. Р. Х., в качеството му на изпълнителен директор на КАС до „О.Н.Б.“ –
Судан, клон Х., с копия до МІС – Судан и г-нА.от 26.06.2001 г. – в оригинал, на
английски език и в превод на български език (т. 3, л. 40 – л. 42 от досъдебното
производство). Съображения в тази насока ще бъдат изложени подробно по-долу,
при отговора на съда по наведените от защитата съображения.
Не бяха кредитирани и ползвани при формиране на изводите
на съда по фактите и приобщените, в качеството им на писмени доказателствени
средства, нота на Посолството на Судан в София, реф. № SU/14/099 от 14.09.2009 г., приложена в
оригинал и в превод на български език (т. 2А, л. 709 –
л. 711 от съдебното производство), доколкото, от една страна, обстоятелствата,
визирани в същото, са в противоречие с останалите, събрани по делото и обсъдени
по-горе, писмени доказателствени средства, а от друга – като съобрази, че
документът е издаден близо дванадесет години след откриване на банковата сметка
и не удостоверява обстоятелства,
относими към момента на разкриване на сметката.
Съдът не ползва при изграждане на изводите си по фактите
и нота на Посолството на Судан в София, реф.
№ ASS/5/276 от 10.10.2008 г., приложена в оригинал на арабски език и в
превод на български език (т. 2А, л. 706 – л. 708 от съдебното производство), доколкото изложеното в същата не се
потвърждава от което и да било друго доказателствено средство, събрано по
делото, с изключение на обясненията на подсъдимия, и най-вече – отразеното в
нотата не може да бъде проверено посредством
други гласни или писмени доказателствени средства.
Останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, приети в хода на съдебното следствие и
изчерпателно изброени по-горе, които поради естеството им и липсата на каквото
ѝ да е противоречие с останалите събрани и проверени по делото
доказателствени източници съдът не намира за необходимо да подлага на детайлен
анализ, се кредитират изцяло, като
събрани и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален
ред и относими към предмета на доказване в производството, както и поради кореспондирането им по категоричен начин с другите
доказателствени източници, за които съдът по-горе обоснова, че също изцяло кредитира.
Съдебният
състав се довери изцяло на заключенията на назначените и изготвени банково –
счетоводна експертиза, ведно с приложения към нея (т. 3, л. 164 – л. 195 от
досъдебното производство); графическа експертиза № 353/2001 г. (т. 4, л. 18 – л. 23 от
досъдебното производство); комплексна експертиза на документи № 118/24.04.2002 г. (т. 4, л. 28 – 35 от
досъдебното производство); съдебно – счетоводна експертиза (т. 7, л. 22 – л. 26
от досъдебното производство); съдебно – почеркова експертиза № 2018/ДОК – 211 (т. 2А, л. 803 – л. 805 от
съдебното производство); съдебно – почеркова експертиза № 2019/ДОК-72 (т. 3, л. 909 – л. 913 от
съдебното производство); съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 (т. 3, л. 1260 – л. 1264 от
съдебното производство), като прецени, че същите са изготвени от компетентни в
съответната област на науката лица, за които не са налице каквито ѝ да е основания
за съмнение в тяхната компетентност и обективност, а дадените им заключения –
за обективни и отговарящи в пълнота на всички поставени въпроси. За съда не
възникнаха основания за съмнения в правилността и безпристрастността на
дадените професионални експертни мнения. Възраженията, направени от подсъдимия
и неговата защита по отношение правилността на заключението на съдебно –
банковата експертиза ще бъдат коментирани по-долу в изложението.
Съдът
кредитира с доверие, като надлежно приобщено към доказателствената съвкупност и
относимо към предмета на доказване по делото, и вещественото доказателство – 1
брой оптичен носител (т. 3, л. 897 от съдебното производство).
В
обобщения на дотук извършения цялостен доказателствен анализ, съдът намери, че
от събраните и проверени по делото доказателства, изчерпателно посочени и обсъдени,
описаната по-горе фактическа обстановка, установена и изложена от него, която
напълно съответства и на описаната в обвинителния акт, е изцяло доказана и
следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
От правна страна
І. По обвинението
за престъпление по чл. чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 (ред.
ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г.), вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК – за подс. С., и вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 – за подс. С.
В настоящото производство, наказателната отговорност на
подсъдимите А.Г.С. и Н.А.С. е ангажирана за осъществен състав на престъпление
по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за подс. С. – вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а за подс. С. – вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намери, че с деянието си, подсъдимите А.Г.С. и Н.А.С. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 3, пр.
1, вр. ал. 1 от НК – подс. С. като извършител, по смисъла на чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и при условията на продължавана престъпна дейност, по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от НК – с две деяния, извършени съответно на 22.04.2001 г. и на
01.05.2001 г., в гр. Х., Р. Судан, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, а
подс. С. – като помагач, по смисъла на чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като
подпомогнала извършването на деянието на 01.05.2001 г.
Не са налице, обаче, предпоставки, за ангажиране на
отговорността на подсъдимите лица по по-тежко наказуемия престъпен състав по
чл. 206, ал. 4 от НК, както и за това подс. С. да е осъществил деянието на
22.04.2001 г. в съучастие, като извършител, с подс. С. – помагач.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съставът на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК –
„обсебване“, ще бъде осъществен тогава, когато наказателноотговорно лице
противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази.
„Непосредствен обект на обсебването са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост само
върху движими вещи. Във връзка с дължимото поведение от субекта на
посегателството трябва да се отбележи, че той може да осъществи само такова
въздействие върху предмета на престъплението, каквото му позволява правното
основание, на което владее движимата вещ.“ (вж. С., Ал. Наказателно право.
Особена част. Престъпления против собствеността. Сиела, С., 2003, с. 92).
Предмет на обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК може да
бъде само чужда движима вещ, включително когато част от нея принадлежи на дееца
(арг. от чл. 206, ал. 2 от НК), която отговаря на следните условия: да е чужда,
т. е. да не е изключителна собственост на дееца, и да има определена стойност,
изчислима в пари. Престъплението обсебване
е налице, когато вещите, предмет на разпореждането, са били предоставени на
дееца да ги владее или пази на определено конкретно основание (вж. решение № 327/27.05.1999 г. по н. д. № 261/1999 г. на ВКС, II н. о.).
„Много съществена обективна особеност на класическото
обсебване е отношението на дееца към предмета на престъплението. Движимата вещ
се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание. По
този обективен признак обсебването се отличава от кражбата.
Предметът на престъплението трябва да е конкретно поверен
на субекта, като при това е необходимо с акта на поверяването да е уточнено
какви точно действия той може да осъществява с вещта.
Правното основание може да има различен характер. То може
да произтича от определени договорни отношения, по които субектът е страна.
Правно основание за владеене или пазене на предмета на посегателството може да
бъде и акт на държавен орган. От съществено значение във всеки конкретен случай
ще е същността на правното основание, защото тя ограничава правомерното
упражняване на фактическата власт от противозаконното разпореждане с предмета
на посегателството. По силата на посоченото правно основание чуждата движима
вещ се намира във владение на дееца временно и той дължи нейното връщане или
трябва да се разпореди с нея по определен начин.“ (вж. С., Ал. Цит. съч., с.
93).
Изпълнителното деяние на обсебването е очертано в закона
посредством понятието „присвои“. Това е всеки акт на „…противозаконно
имуществено разпореждане с предмета на престъплението, осъществен в интерес на
всеки друг, освен на собственика на вещта или имуществото“ (вж. пак там, с.
90).
Присвоителното деяние може да се осъществи както чрез
действие, така и чрез бездействие. То „ … се осъществява най-често чрез
действие, като деецът въздейства пряко върху предмета на посегателството.
Бездействието също е възможна форма на изпълнителното деяние – когато деецът не
предаде предмета на правния субект, чиято собственост е той, или на негов
пълномощник, при условие, че е правно задължен да стори това. … Разпореждането
с предмета на престъплението може да бъде два вида. Юридическо, когато субектът
осъществява някаква противозаконна сделка. Деецът се разпорежда фактически с
предмета на престъплението, когато го използва като свой по предназначение.“
(пак там, с. 87 – 88).
За съставомерността на деянието като обсебване, е
необходимо разпореждането с предмета на посегателство да е противозаконно.
Такова ще е разпореждането, при което субектът предприема действие или
бездейства в нарушение на правата и задълженията си, такива, каквито произтичат
от конкретното правно основание, на което владее или пази вещта. Тогава, когато
присвояването се осъществява чрез действие, деецът няма право да се разпорежда
с предмета на посегателство по начина, по който е направил това; когато
присвояването се осъществява чрез бездействие, субектът не предприема правно
дължимо действие.
Разпореждането с чужда движима вещ е израз на „… промяна
в намерението на дееца. Първоначално той държи чуждата вещ от името и за сметка
на другиго и извършеното от него е израз именно на тази промяна в намерението
му. Чрез акта на имуществено разпореждане субектът обективира новото си
намерение да третира предмета на посегателство като свой.“ (пак там, с. 90).
Престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК е резултатно,
увреждащо. То бива довършено с факта на засягане на възможността собственикът
на вещта да се разпорежда с нея.
Субектът на обсебването е особен – това е лице, на което
вещта е поверена да я владее или пази на валидно правно основание.
От субективна страна престъплението по този законов текст може да се
осъществи само при форма на вината „пряк“ умисъл. „Интелектуалният момент на
умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на
престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно
основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Освен това
той предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на него
самия или на друг правен субект, като съзнава, че това излиза извън
предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Във
волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на
престъплението в свой или в чужд интерес.“ (пак там, с. 94).
При едновременното осъществяване на
обективните и субективни признаци от състава на престъплението, визирани
по-горе, възниква наказателна отговорност за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Престъплението е квалифицирано в три случая: когато обсебването е в големи
размери (по чл. 206, ал. 3, пр. 1 от НК); когато представлява опасен рецидив
(по чл. 206, ал. 3, пр. 2 от НК) и когато обсебването е в особено големи
размери, представляващо особено тежък случай (по чл. 206, ал. 4 от НК).
В конкретния по делото случай,
отговорността на подсъдимите лица е ангажирана за осъществен състав на
квалифицирано обсебване по чл. 206, ал. 4 от НК, което предпоставя необходимост
съдържанието на обсъжданото квалифициращо обстоятелство да бъде изяснено, макар
и накратко.
По-тежко наказуемият квалифициран
състав на обсебването ще е осъществен тогава, когато предметът на посегателство
е в особено големи размери и едновременно с това случаят е особено тежък.
Съгласно критериите, установени в т.
1 от ТР на ОСНК № 1/30.10.1998 г. по н.
д. № 1/1998 г., при определяне
квалифициращите признаци „големи размери“ и „особено големи размери“ за
различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е
паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля
седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална
работна заплата.
Понятието „особено тежък случай“ е
дефинирано в чл. 93, т. 8 от НК. Това е този случай, при който извършеното престъпление
с оглед на настъпилите вредни
последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца. За да прецени, че случаят е
особено тежък, съдът трябва да вземе предвид не само особено големия размер на
присвоеното имущество, вида и размера на настъпилите вредни последици, начина,
средствата и подбудите за извършване на престъплението, но и всички други
обстоятелства, които се отнасят до деянието и дееца (вж. ППВС № 3/25–27.06.1970 г. по н. д. № 3/1970 г., изм. с ППВС № 7/6.07.1987 г., раздел II).
Това е съдържанието на отговорността
на подсъдимите в производството.
В конкретния по делото случай, безспорно се установява,
че по силата на трудов договор №
0047/19.07.2000 г., сключен в гр. София, на основание чл. 68, ал. 1 от Кодекса
на труда, Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските
граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с
ПМС № 162/18.08.1992 г. и утвърдено
щатно разписание на ГС „КАС“, между ГС „КАС“, представлявано от изпълнителния
директор св. Р. Х., и подс. А.Г.С., последният бил назначен на длъжността
„ръководител търговско бюро – Судан“ за срок от една година. Тази длъжност
подсъдимият изпълнявал и към инкриминирания период от време 22.04.2001 г. –
01.05.2001 г.
Правата и задълженията на подс. С. по служба били
регламентирани в чл. 13 от договора, съгласно който подсъдимият се задължавал:
да изпълнява всички разпореждания на изпълнителния директор на ГС „КАС“ и
неговите заместници, свързани с изпълнението на обектите „КАС”; да представлява
ГС „КАС“ пред М.І.С. – Судан, според договорените задължения и разпоредбите,
дадени от ГС „КАС“; да представлява ГС „КАС“ пред официалните органи на Судан;
да координира осъществяването на шефмонтажа чрез групите, изпратени за
осъществяване на техническа помощ и да оказва съдействие при отстраняване на
възникнали проблеми в тази връзка; да координира изпращането на специалисти от
Судан за обучение в България, съгласно подписаните договори за техническа помощ
по обекти „КАС“; да открива банкови сметки и да контролира изразходването на
средствата, преведени за издръжка на търговско бюро Судан; да опазва служебната
тайна на обекта, в който работи, както и служебните и държавни тайни на
Република България, да не коментира с местни лица личните си и договорни
отношения, размера на възнаграждението си и служебните си взаимоотношения с ГС
„КАС“; да не допуска в личния си живот действия, с които се уронва престижа на страната
ни и личния му престиж; да пази грижливо поверения му инвентар за служебно и
лично ползване.
Отделно от това, подс. С. бил упълномощен от И.И., заемал
същата длъжност до 19.07.2001 г., по силата на пълномощно от 29.07.2001 г. да
изготвя и подписва чекове; да тегли, приема и да джиросва менителници и полици;
да преговаря за и да приема отстъпки и заеми; да гарантира депозит от всякакъв
вид или да осигурява плащането на такива заеми или други посочени преимущества
или отговорности във всички сделки и транзакции с „О.Н.Б.“, където била
разкрита банкова сметка *** № **** с
титуляр ГС „КАС“. По силата на това пълномощно, подсъдимият имал правото да
внася и тегли суми по сметката при осъществяване на дейността на ГС „КАС“,
както и да получава извлечения за движението по банковата сметка, което той
регулярно извършвал.
На това основание, подсъдимият бил упълномощен да се
разпорежда с паричните средства, собственост на ГС „КАС“, налични по партидата
на сдружението, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан. На 29.07.2000 г.,
следователно, подс. С. установил фактическа власт върху паричните средства,
налични по партидата на ГС „КАС“ в тази банка. Подсъдимият, в качеството си на
„ръководител търговско бюро – Судан“, следвало да се разпорежда с имуществото,
собственост на ГС „КАС“, в т.ч. и с паричните суми, налични по банковата
сметка, в полза на ГС „КАС“ и с цел изпълнение на задълженията, произтичащи от
чл. 13 от сключения трудов договор.
Оттук и изводът, че подсъдимият, в качеството си на
„ръководител търговско бюро – Судан“ и в качеството си на упълномощен да се
разпорежда със средствата по банковата сметка на ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“
– клон Х., Судан, бил годен субект на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
По делото се установява безспорно, че на 27.03.2001 г. по
банковата сметка на ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, постъпила
сумата от 160 000 щ. д., наредена от Военно – промишлен комплекс „Ярмук“
към М.І.С. – Судан; на 18.04.2001 г. сметката на ГС „КАС“ с № **** била заверена със сумата от 80 000
щ. д., отново по нареждане на Военно –
промишлен комплекс „Ярмук“ към М.І.С. – Судан. При това, към 18.04.2001 г. по
банковата сметка на ГС „КАС“ била налична сумата от 240 525.50 щ. д., като
сумата от 525.50 щ. д. представлявала салдо по сметката преди постъпване на
превода от 27.03.2001 г.
Тази сума представлявала годен предмет на престъплението
обсебване, доколкото се явявала чужда по отношение на подс. С.. Същата била
поверена на подс. С. на правно основание – едностранна сделка по упълномощаване
на същия да се разпорежда с паричните средства.
Установява се, че на 22.04.2001 г., подс. С. депозирал
нареждане за трансграничен превод до „О.Н.Б.“ със следното съдържание: „Моля
дебитирайте наша сметка в щатски долари
№ **** със сумата от 160 000 щ. д. и ги преведете в полза на: Г. Е.
сметка № (в щ. д.) *********, Суифт
адрес NOVAGRAA „Новабанк”/Тсимиски клон Банка кореспондент : **********, Ню
Йорк 10006 САЩ-АБА 0*******, сметка номер: *******. Моля, удръжте вашите
разходи от сумата. Искрено Ваш А.С., генерален менажер на КАС И.К. - клон Х.“
(вж. дебитна нота от Omdurman National Bank за превод на сумата от 160 000
щ. д. в полза на „Нова банк“ – в оригинал на арабски език и в превод на
български език (т. 1, л. 69 и л. 70 от досъдебното производство). Това
нареждане било изпълнено от банката и със суифт на 22.04.2001 г., с
референция № 528/2001 г., били преведени
159 680 щ. д. в „Новабанк“ S. A. - Атина, по сметка № **********, с бенефициент Е.А.Г.. На
бенефициента била преведена сумата от 159 680 щ. д., като банката си
удържала 820 щ. д. разноски, съгласно нареждането на разпоредителя по сметката (вж. дебитна бележка от Omdurman
National Bank за превод на сумата от 160 000 щ. д. в полза на „Нова Банк“
– в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 86 и л. 87
от досъдебното производство).
С това следва да се приеме, че на 22.04.2001 г. в гр. Х.,
Судан, подс. С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението обсебване,
по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК, като се разпоредил с чуждо имущество – сума
в размер на 160 000 щ. д., собственост на ГС „КАС“, нареждайки същата да
бъде преведена по сметка, разкрита на името на сина му – Е.А.С..
Разпореждането с чуждото имущество – със сумата от
160 000 щ. д., с левова равностойност 348 128 (триста четиридесет и
осем хиляди сто двадесет и осем) лева, било противозаконно, тъй като било
извършено в нарушение на задълженията на подсъдимия, съгласно сключения трудов
договор с ГС „КАС“; подс. С. не е имал право да се разпорежда с инкриминираната
парична сума в полза на лице, различно от собственика на същата – ГС „КАС“,
явяващо се и негов работодател; по делото не се установява правно основание, по
силата на което ГС „КАС“ е имало задължение или какъвто и да било правно
защитим интерес да превежда парична сума в полза на лицето Е. С..
По този начин, сумата в размер на 160 000 щ. д.
окончателно и безвъзвратно напуснала патримониума на ГС „КАС“, без да е налице
правно основание за това или нареждане към подсъдимия, дадено по
законоустановения ред от представляващия собственика на вещта – св. Х.,
изпълнителен директор на ГС „КАС“. Сумата била преведена по чужда сметка, като
следствие това местонахождението ѝ станало неизвестно – за определен
период от време – за нейния собственик. Така подсъдимият обективно демонстрирал
промяна на отношението си към вещта – паричната сума, собственост на ГС „КАС“,
а именно от такова да упражнява фактическа власт за нейния собственик, в такова
да я третира като своя.
Противозаконното разпореждане с паричната сума било
осъществено с правно действие – даване на нареждане за трансграничен паричен
превод на „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан. Действително, защитата на подс. С. вярно
сочи, че трансграничния паричен превод представлява счетоводна операция, но
това не изключва и характера му на правно действие, доколкото представлява
неутрална банкова сделка.
Авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното
деяние е установено по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на
заключението на назначената и изготвена графическа експертиза (т. 4, л. 18 – л.
23 от досъдебното производство), която съдът изцяло кредитира, видно от което
подписите, положен след „Sincerely Yours“ в наредително писмо за превод на
сумата от 160 000 щ. д. на името на Е. Г. от 22.04.2001 г., е бил положен
от подс. А.Г.С..
С описаното, подс. С. е осъществил всички признаци от
обективна страна от състава на обсебването, по чл. 206, ал. 1 от НК.
От субективна страна, подс. С. е действал умишлено, с
форма на вината „пряк“, конкретен умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че упражнява
фактическа власт върху чужда движима вещ – процесната парична сума; имал е
представа, че дължи разпореждане със суми, собственост на ГС „КАС“ само в
изпълнение на задълженията му, произтичащи от чл. 13 на сключения трудов
договор и в полза на сдружението; имал е представа, че липсва правно основание
за разпореждане със сумата в полза на Е. С.. Въпреки това, подсъдимият е
наредил извършването на трансграничен паричен превод в полза на лице, което не
се е намирало в каквито и да било взаимоотношения с ГС „КАС“, по сметка,
неизвестна за собственика на паричните суми, с което е демонстрирал, както вече
се посочи, промяна в намерението си към паричните средства, намиращи се по
партидата на ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“, като е започнал да ги третира като
свои. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването на тези последици – да
присвои предмета на престъплението.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи
от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че
подсъдимият е съзнавал задълженията си по трудовия договор, че е съзнавал
липсата на правно основание за разпореждане с имуществото в полза на сина си и
че е извършил правно действие, в резултат на което парична сума в
гореупоменатия размер е била преведена по сметка на Е. С.. При така
установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа
за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които му придават
обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като обсебване.
Също така, подс. С. е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи
възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на
съмнение неговата вменяемост, въпреки липсата на съдебно – психиатрична и
психологична експертиза по делото. Няма съмнение в това, че е съзнавал, че
присвоява вещта – предмет на престъпно посегателство, като се разпорежда с нея
в полза на Е. С., в ущърб на нейния собственик.
За пълнота, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че умисълът на подсъдимия е обхващал само и единствено
разпореждането със сума в размер на 160 000 щ. д., доколкото това е
сумата, посочена в наредителното писмо до „О.Н.Б.“. Това, че банката е
дебитирала сметката на ГС „КАС“ със сума в размер на 160 502 щ. д. или с
502 щ. д. повече от нареденото от подс. С., за да покрие таксите по превода, не
може да се вмени във вина на подсъдимия.
С посоченото, подс. С. е осъществил всички признаци и от
субективна страна от състава на обсебването, по чл. 206, ал. 1 от НК.
Престъплението било довършено с факта на засягане на
възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея – с дебитиране на
сметката на ГС „КАС“ на 22.04.2001 г., с посочената от подс. С. сума, в размер
на 160 000 щ. д. Деянието е било осъществено от подсъдимия в гр. Х.,
Судан, но за същото подсъдимият отговаря на основание личния (националния)
принцип за действие на наказателния закон по място, регламентиран в чл. 4, ал.
1 от НК – „Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за
извършените от тях престъпления в чужбина“.
По делото е безспорно установено и това, че на 01.05.2001
г., подс. С. депозирал нареждане за трансграничен превод до „О.Н.Б.“ със
следното съдържание: „Моля дебитирайте наша сметка в щатски долари № **** със сумата от 80 000 щ. д. и ги
преведете в полза на: Н.А.С. по сметка ном. (в щатски долари) 518-200-551/00
Банка Австрия - 12 000, Суифт номер BKAU ATWW. Моля, удръжте Вашите разходи от
сумата.“ (вж. дебитна нота от Omdurman National Bank за превод на сумата от
80 000 щ. д. в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на арабски език и в
превод на български език - т. 1, л. 71 и
л. 72 от досъдебното производство). Нареждането било изпълнено и сметка № ****, открита в „Национална банка
„Омдурман“ – клон Х., била задължена със сумата от 80 000 щ. д. (осемдесет
хиляди щатски долара), която включвала и банковите такси в размер на 420 щ. д.
(вж. дебитна бележка от Omdurman National Bank за превод на сумата от
80 000 щ. д. в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на арабски език и в
превод на български език – т. 1, л. 84 и л. 85 от досъдебното производство).
С това следва да се приеме, че на 01.05.2001 г. в гр. Х.,
Судан, подс. С. е осъществил отново изпълнителното деяние на престъплението
обсебване, по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК, като се разпоредил с чуждо
имущество – сума в размер на 80 000 щ. д., собственост на ГС „КАС“,
нареждайки същата да бъде преведена по сметка, разкрита на името на съпругата
му – подс. Н.А.С..
Разпореждането с чуждото имущество – сумата от
80 000 щ. д., с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и
три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), е било противозаконно,
тъй като е било извършено в нарушение на задълженията на подсъдимия, съгласно
сключения трудов договор с ГС „КАС“; подс. С. не е имал право да се разпорежда
с инкриминираната парична сума в полза на лице, различно от собственика на
същата – ГС „КАС“, явяващо се и негов работодател; по делото не се установява
правно основание, по силата на което ГС „КАС“ е имало задължение или какъвто и
да било правно защитим интерес да превежда парична сума в такъв размер полза на
подс. С..
Вярно е, че към тази дата подс. С. също е била служител
на сдружението – по силата на сключен трудов договор № 0048/19.07.2000 г., но видно и от
обясненията на същата, паричните суми, необходими за заплащане на
възнагражденията им с подс. С., били предоставяни от офиса на ГС „КАС“ в гр.
София, а не били превеждани по сметка на сдружението; същите били и в различен
размер от този на наредената сума.
По този начин сумата в размер на 80 000 щ. д.
окончателно и безвъзвратно напуснала патримониума на ГС „КАС“, без да е налице
правно основание за това или нареждане към подсъдимия, дадено по
законоустановения ред от представляващия собственика на вещта – св. Х.,
изпълнителен директор на ГС „КАС“, и била преведена по чужда сметка. Следствие
това, местонахождението ѝ станало неизвестно – за определен период от
време – за нейния собственик. С действията си подсъдимият обективно
демонстрирал промяна на отношението си към вещта – паричната сума, собственост
на ГС „КАС“, а именно от такова да упражнява фактическа власт за нейния
собственик, в такова да я третира като своя.
Противозаконното разпореждане с паричната сума било
осъществено с правно действие – даване на нареждане за трансграничен паричен
превод на „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан. Както вече се посочи, трансграничния
паричен превод представлява счетоводна операция, но това не изключва и
характера му на правно действие, доколкото представлява неутрална банкова
сделка.
Авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното
деяние е установено по нужния несъмнен и
категоричен начин въз основа на заключението на назначената и изготвена
графическа експертиза (т. 4, л. 18 – л. 23 от досъдебното производство), която
съдът изцяло кредитира, видно от което подписите, положен след „Sincerely
Yours“ в наредително писмо за превод на сумата от 80 000 щ. д. на името на
подс. Н.А.С. от 01.05.2001 г., е бил положен от подс. А.Г.С..
С описаното, подс. С. е осъществил за втори път всички
признаци от обективна страна от състава на обсебването, по чл. 206, ал. 1 от НК.
От субективна страна, подс. С. е осъществил деянието
умишлено, с форма на вината „пряк“, конкретен умисъл. Подсъдимият е съзнавал,
че упражнява фактическа власт върху чужда движима вещ – процесната парична
сума; имал е представа, че дължи разпореждане със суми, собственост на ГС „КАС“
само в изпълнение на задълженията му, произтичащи от чл. 13 на сключения трудов
договор и в полза на сдружението; имал е представа, че липсва правно основание
за разпореждане със сумата в полза на подс. Н.С.. Въпреки това, подсъдимият е
наредил извършването на трансграничен паричен превод в полза на лице, което не
се е намирало в каквито и да било взаимоотношения с ГС „КАС“, по сметка,
неизвестна за собственика на паричните суми, с което е демонстрирал, както вече
се посочи, промяна в намерението си към паричните средства, намиращи се по
партидата на ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“, като е започнал да ги третира като
свои. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването на тези последици – да присвои предмета на престъплението.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи
от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че
подсъдимият е съзнавал задълженията си по трудовия договор, че е съзнавал
липсата на правно основание за разпореждане с имуществото в полза на сина си и
че е извършил правно действие, в резултат на което парична сума в
гореупоменатия размер е била преведена по сметка на подс. Н.С.. При така
установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа
за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които му придават
обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като обсебване.
Също така, подс. С. е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи
възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на
съмнение неговата вменяемост, въпреки липсата на съдебно - психиатрична и
психологична експертиза по делото. Няма съмнение в това, че е съзнавал, че
присвоява вещта – предмет на престъпно посегателство, като се разпорежда с нея
в полза на подс. Н.С., в ущърб на нейния собственик.
С това, подс. С. е осъществил всички признаци и от
субективна страна от състава на обсебването, по чл. 206, ал. 1 от НК.
Престъплението било довършено с факта на засягане на
възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея – с дебитиране на
сметката на ГС „КАС“ на 01.05.2001 г. с посочената от подс. С. сума в размер на
80 000 щ. д. Деянието е било осъществено от подсъдимия в гр. Х., Судан, но
за същото подсъдимият отговаря на основание личния (националния) принцип за
действие на наказателния закон по място, регламентиран в чл. 4, ал. 1 от НК –
„Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от
тях престъпления в чужбина“.
При осъществяване на второто от деянията – извършеното на
01.05.2001 г., в гр. Х., Р. Судан, подс. С. бил подпомогнат от подс. С., която
на 30.04.2001 г. разкрила банкова сметка
№*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр подс. Н.А.С.,
и на същата дата предоставила данните за сметката си на подс. А.Г.С., за да
може той да нареди превод в размер на 80 000 щ. д. по тази сметка. С това,
подсъдимата обективно улеснила подсъдимия да нареди трансграничния паричен превод,
респективно – да осъществи присвояване на чуждо имущество – сума в размер на
80 000 щ. д. с посочената по-горе левова равностойност, собственост на ГС
„КАС“. Помагачеството от страна на подс. С. се осъществило също в правни
действия – разкриване на банкова сметка.
***варя на основание личния (националния) принцип за
действие на наказателния закон по място, регламентиран в чл. 4, ал. 1 от НК –
„Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от
тях престъпления в чужбина“.
Деянието, изразяващо се в помагачество към обсебване, е
осъществено от подс. С. умишлено, при форма на вината „пряк“, конкретен умисъл.
Умисълът на същата е включвал както представи, че с деянието си улеснява подс. С.
да извърши присвояване на чуждо имущество, така и представи относно самото
присвояване, а именно, че подсъдимият упражнява фактическа власт върху чужда
движима вещ – процесната парична сума; че дължи разпореждане със суми,
собственост на ГС „КАС“ само в изпълнение на задълженията му, произтичащи от
чл. 13 на сключения трудов договор и в полза на сдружението; че липсва правно
основание за разпореждане със сумата в полза на подс. Н.С..
Подсъдимите са действали в качеството им на съучастници:
подс. С. – като извършител, а подс. С. – като помагач, в осъществяване на
деянието на 01.05.2001 г. Същите обединили усилията си за постигане на целения
престъпен резултат – присвояване на чуждо имущество, като са действали при общ
престъпен умисъл помежду си. Подсъдимият С. е съзнавал, че е подпомогнат от
своята съпруга и пряко е целял това, а подс. С. е съзнавала, че подпомага подс.
С. да извърши деянието и пряко е целяла това.
Действително, по делото не се установява точно кога е
възникнал общият престъпен умисъл между подс. С. и подс. С., включващ и умисъла
за конкретно извършеното престъпление, и този за съучастие. Това, обаче, е
станало непременно в периода от време между 22.04.2001 г., когато банковата
сметка с титуляр ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“ е била заверена със сумата от
80 000 щ. д., и 30.04.2001 г., когато е била разкрита банкова сметка ***. С.,
в „Банк Аустриа“ – клон Виена, Р. Австрия. По съображения, които вече бяха посочени
при доказателствения анализ, дължим от настоящия съдебен състав, съдът не
възприе като достоверни твърденията на подсъдимата, че е разкрила банковата
сметка, за да може съпругът ѝ да преведе по същата личните им
спестявания. Тези твърдения са предназначени да формират защитната ѝ
версия по обвинението в помагачество към обсебване, извършено на 01.05.2001 г.
от подс. С..
Същевременно, по делото не се установява подс. С. да е
съпричастна към деянието, осъществено от С. на 22.04.2001 г., респективно да е
улеснила същия при извършване на превод в размер на 160 000 щ. д. по
банковата сметка, с титуляр Е. С., разкрита в „Нова банк“ – Р. Гърция. По тези
съображения и същата следва да бъде оправдана по обвинението за съпричастност
към това от деянията, осъществени от С..
За пълнота, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че действително обвинението срещу подсъдимите, повдигнато
с внесения за разглеждане обвинителен акт, е до известна степен непрецизно, тъй
като на подс. С. е вменено извършването на двете деяния в съучастие с подс. С.,
докато последната е обвинена за съпричастност, в съответното наказателноправно
релевантно качество, само към едно от деянията – това, осъществено на
01.05.2001 г. С оправдаването на подсъдимите по обвинението подс. С. да е
съпричастна към деянието, осъществено на 22.04.2001 г. следва да се приеме,
обаче, че правото им на защита е охранено в най-пълна степен.
Предвид обстоятелството, че обвинение за помагачество към
извършване на престъплението спрямо Е. С. не е повдигнато, съдът намира, че не
следва да обсъжда евентуална съпричастност на последния към престъпната дейност
на подс. С..
Съдът намира, че по отношение на подс. С. е налице и
усложнението по чл. 26, ал. 1 от НК. Престъпната дейност на подсъдимия обхваща
две отделни, еднотипни деяния, извършени регулярно, през непродължителни
периоди от време – на 22.04.2001 г. и на 01.05.2001 г. Всяко едно от тези
деяния е осъществено чрез действие, като поотделно покрива всички частни,
съставомерни признаци на един и същ престъпен състав. И двете деяния са
обединени от еднакво субективно отношение, в неговите интелектуални и волеви
рамки, на подсъдимия към защитимия от закона обект на засягане, по отношение на
непосредствения предмет на престъпно посегателство и начина на извършване на
последното. Последните са извършени при еднородна фактическа обстановка при
което последващите се явяват, от субективна и обективна страна, продължение на
предшестващите. Поради изложеното, съдът намира, че деянията съставляват едно –
единно, продължавано престъпление.
Както вече се посочи, в настоящото производство
отговорността на подсъдимите лица е ангажирана за квалифициран състав на
обсебване по чл. 206, ал. 4 от НК, а именно за обсебване на имущество в особено
големи размери – равняващо се на 6 136 (шест хиляди сто тридесет и шест)
минимални работни заплати, представляващо особено тежък случай, с оглед размера
на обсебената сума, обстоятелството, че сумата е във валута и обсебването е
довело до ликвидация на ГС „КАС“ и до накърняване на международния престиж на
страната ни.
Настоящият съдебен състав прецени, че първото от
кумулативно изискуемите условия, за да бъде осъществен посочения квалифициран
признак, действително е било осъществено. Всеки от инкриминираните преводи е
бил в особено големи размери, съобразно критериите, установени в
задължителната, тълкувателна практика на ВКС – вж. т. 1 от цитираното по-горе
ТР на ОСНК № 1/30.10.1998 г. по н.
д. № 1/1998 г., тъй като е надхвърлял
значително 140-кратния размер на минималната работна заплата за страната към
датата на извършване на съответното деяние.
По-конкретно, левовата равностойност на сумата от
160 000 (сто и шестдесет хиляди) щ. д. към 22.04.2001 г. е 348 128.00
(триста четиридесет и осем хиляди сто двадесет и осем) лева, при курс на БНБ за
1 щ. д. от 2.1758 лева, и се равнява на 4 096 минимални работни заплати за
страната към тази дата (съгласно ПМС №
64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за периода от 01.04.2001 г. до 30.09.2001 г.,
е в размер на 85.00 лева) (вж. заключението на назначената и изготвена съдебно
– счетоводна експертиза – т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство).
Левовата равностойност на сумата от 80 000
(осемдесет хиляди) щ. д. към 01.05.2001 г. е 173 408.80 лева (сто
седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), при
курс на БНБ за 1 щ. д. от 2.16761 лева, и се равнява на 2 040 минимални
работни заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС № 64/16.03.2001 г.,
МРЗ, установена за периода от 01.04.2001 г. до 30.09.2001 г. е в размер на
85.00 лева).
Общата левова равностойност на сумите от дата 22.04.2001
г. (160 000 щ. д.) и от дата 01.05.2001 г. (80 000 щ. д.) е
521 536.80 лева (петстотин двадесет и една хиляди петстотин тридесет и
шест лева и осемдесет стотинки) и се равнява на 6 136 минимални работни
заплати към 01.05.2001 г. (съгласно ПМС
№ 64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за периода от 01.04.2001 г. до
30.09.2001 г. е в размер на 85.00 лева).
За съда е несъмнено, че всяко от подсъдимите лица е
съзнавало размера на установената за страната минимална работна заплата за
периода от 01.04.2001 г. до 30.09.2001 г., установен с ПМС № 64/16.03.2001 г., както и това, че
стойността на обсебеното имущество, явило се предмет на посегателство – за
подс. С. в общ размер от двете деяния от 240 000 щ. д., а за подс. С. – в
размер на 80 000 щ. д., доколкото не се установява същата да е била
съпричастна към осъществяване на първото от инкриминираните деяния, значително
надхвърля 140-кратния размер на минималната работна заплата за страната.
Същевременно, не може да се приеме, че което и да било от
деянията – предмет на обвинението по пункт първи от внесения за разглеждане в
СГС – НО обвинителен акт, представлява особено тежък случай.
Действително, по съображения, които по-горе бяха подробно
аргументирани, следва да се приеме, че присвоеното имущество е в особено големи
размери. Доколкото, обаче, това обстоятелство е едно от кумулативно
предвидените в чл. 206, ал. 4 от НК условия за приложение на по-тежко
наказуемия, квалифициран състав на обсебването, същото, според настоящия
съдебен състав, не може да се ползва и при формиране на извод, дали деянието
съставлява и особено тежък случай. Противното би се явило в нарушение на принципа
non
bis in idem. Определено
обстоятелство, от значение за правната квалификация на деянието и за размера на
следващото се наказание, може да бъде отчитано само веднъж (арг. и от чл. 56 от НК). Доводите на представителя на държавното обвинение в противния смисъл,
залегнали в обвинителния акт, настоящата инстанция намира за неоснователни.
Вярно е и това, че инкриминираната на всяко от
подсъдимите лица парична сума е била във валута – в щатски долари. Това
обстоятелство, обаче, не завишава степента на обществена опасност нито на
деянието, нито на който и да било от неговия извършител, доколкото, от една
страна, всяко от инкриминираните деяния, с оглед особеностите откъм място и
механизъм на извършването му, не е могло да има за предмет суми в български лева,
а от друга – инкриминираните парични
суми са изчислени и в левова равностойност от вещото лице, изготвило съдебно –
счетоводната експертиза.
По делото не се установява обсебването, към което са
съпричастни подсъдимите лица, да е довело до ликвидация на ГС „КАС“, в какъвто
смисъл са твърденията на държавното обвинение, залегнали в обвинителния акт.
В тази насока следва да се посочи, от една страна, че
решението за ликвидация на сдружението е взето от Общото събрание на 05.03.2002
г., близо година след извършване на инкриминираните преводи, през който период
без съмнение сдружението е разполагало със средства за издръжка, а от друга –
по делото липсват писмени доказателствени средства, въз основа на които да се
направи извод, че до ликвидация на сдружението се е достигнало именно
вследствие претърпените загуби от осъществената от подсъдимите С. престъпна
дейност. Нещо повече – събраните гласни доказателствени средства обуславят
извод, че до прекратяване на дейността на сдружението е възможно да се е
достигнало поради продължаващото ембарго за търговия със Судан с военна
продукция, преустановяването на действието на изпълняваните от съдружниците
договори в Судан и започналото разследване във връзка с т. нар. „Анголска
сделка“. Това са също възможни и еднакво вероятни причини за прекратяване на
дейността на сдружението. Във всеки случай, при липсата на категорични и
еднопосочни доказателства за причините за прекратяване дейността на ГС „КАС“ и
неговата ликвидация, е недопустимо да се приеме като единствено възможна такава
причина именно сочената от държавното обвинение.
Допълнително, в тази насока е необходимо да бъде
отбелязано, че от събраните по делото доказателства се установява, че ГС „КАС“
се е явило посредник при изпълнение най-малко на следните договори, сключени
между отделните съдружници и Военно – промишлената корпорация на Судан: № 2 – KAS/29.03.1994 г., № 3 – KAS/01.04.1994 г., № 3 – KAS – ТА/01.04.1994 г., № 4 –
KAS/01.03.1994 г., № 4 – KAS –
ТА/02.03.1994 г., № 6 – KAS/01.03.1994 г., № 6 – KAS – ТА/02.03.1994 г., № 8 – KAS/01.04.1994 г., № 8 – KAS – ТА/02.03.1994 г., № 9 – KAS/05.04.1994 г., № 8 – KAS – ТА/05.04.1994 г., № 5 – KAS/16.09.1995 г. и № 18 – KAS (сключен на неустановена
по делото дата). Стойността само на един от тези договори – процесният
договор № 5 – KAS/16.09.1995 г. възлизала
на 3 307 500 щ. д. (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на договор от за трансфер на технологии от 16.09.1995 г. – на английски
език и в превод на български език – т. 1, л. 144 – л. 212 от досъдебното
производство). Не може, следователно, да се приеме, че в резултат на
присвояване на сума в размер на 240 000 щ. д. ГС „КАС“ е било съществено
затруднено да осъществява дейността си и това е довело до неговата ликвидация.
Не са събрани доказателства и в насока, че обсебването на
имущество, собственост на ГС „КАС“, е довело до накърняване на международния
престиж на страната ни. Действително, по делото се установява, че с писмо
изх. № 0068К/11.11.2002 г.,
представляващият ГС „КАС“ – св. Р. Х., информирал водещия разследването, че
проблемът с превеждането по лични сметки от страна на подс. С. на средства в
размер на 240 000 щ. д., платени от M.I.C – Судан и предназначени за
покриване на част от задължението на суданската корпорация към „П.“ ЕООД (н), е
довело до съществено нарушаване на нормалните бизнес отношения с MIC – Судан.
Като резултат, от суданска страна били прекратени всякакви разплащания и
преговори за превеждане на средства, дължими към други български търговски
дружества, бивши съдружници в ГС „КАС И.“. В писмото се посочвало, че загубите
от това са, както следва: за „А.“ АД – Казанлък – 799 578 щ. д.; за „П.“
ЕАД (н) – Монтана – 1 763 029 щ. д. Това, обаче, не е аргумент в
подкрепа на извода, че дейността на ГС „КАС“ е придобила международна
известност, респективно, че извършеното обсебване е имало широк международен
отзвук. Такъв международен отзвук е имала дейността на „КАС И. Консорциум“ ООД,
действието на издадения на което лиценз е било преустановено през 1998 г.,
заради т. нар. „Анголска сделка“. Не се установява който и да било от
съконтрагентите на ГС „КАС“ да е бил информиран за извършеното обсебване,
респективно това да е довело до накърняване на доверието в дейността на
сдружението или неговите съдружници от страна на чужди съконтрагенти, а още
по-малко – до накърняване международния престиж на страната ни. Вярно е, че
част от съдружниците в сдружението – „П.“ ЕАД – Монтана, „ВМЗ“ АД – Сопот, „Д.“
ЕАД – Русе, „Т.“ АД – Трявна, „А.“ ЕАД – Казанлък, „М.Х.“ АД – Сопот, „Б.“ ЕАД
– Червен Бряг, са били основани – изцяло или отчасти, с държавен капитал, но
всяко от дружествата е било самостоятелно юридическо лице, развиващо търговска
дейност, която в никакъв случай не се е ограничавала само до изпълняваните в
Судан договори. Дейността на който и да било от съдружниците в сдружението, на
всички тях, взети заедно, или на посредника – ГС „КАС“, не е могла сама по себе
си да обуслови накърняването на международния престиж на страната ни, а още
по-малко подобен ефект би могъл да бъде постигнат в резултат на престъпно
посегателство по отношение имущество на ГС „КАС“ от физическо лице.
Оттук следва, че сочените от представителя на държавното
обвинение обстоятелства не могат да обусловят извод, че деянията, осъществени
от подсъдимите С., представляват особено тежък случай, по смисъла на чл. 206,
ал. 4 от НК.
Допълнително, в тази насока е необходимо да бъде
отбелязано, че подобен извод не се налага и с оглед особеностите на личността
на престъпните дейци – подсъдимите са неосъждани; не са освобождавани от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл.
78а от НК; с добри характеристични данни са; трудово заети и семейно ангажирани.
Подсъдимият С. е с много висока професионална
квалификация, награждаван е за високи постижения при изпълнение на служебните
си задължения, с внедрени рационализации в областта на военното дело.
Изложеното сочи, че престъпните деяния се явяват случаен факт в живота на
подсъдимите лица, ситуативно обусловени, а не резултат от трайно формирани
отрицателни ценностни модели и престъпни наклонности.
Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция
намери, че не е налице второто от кумулативно изискуемите условия, за да бъде
осъществен посочения квалифициран признак на обсебването, а именно случаят да е
особено тежък.
Ето защо и съдът прецени, че са налице предпоставки да
преквалифицира осъществената от подсъдимите престъпна деятелност от престъпления
по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК – за подс. С., респективно вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК – за
подс. С., в такова по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за подс. С., респективно вр. чл. 20,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК – за подс. С.. В конкретния случай, обективно
осъществената от подсъдимите лица престъпна дейност покрива всички признаци,
визирани в квалифицирания състав по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК
(нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.), а именно обсебването
да е в големи размери, съобразно критериите, залегнали в ТР на ОСНК № 1/30.10.1998 г. по н. д. № 1/1998 г.
По така изложените съображения и на основание чл. 303,
ал. 2 от НПК, съдът призна подсъдимия А.Г.С.
за виновен в това, че за времето от
22.04.2001 г. до 01.05.2001 г., в гр. Х., Република Судан, в съучастие, като
извършител за едното от деянията – това, извършено на 01.05.2001 г., с помагач Н.А.С.,
в условията на продължавано престъпление – когато две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил, чрез
правни действия – наредил два трансгранични парични преводи от сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р. Судан, с
титуляр филиалът на Гражданско сдружение „КАС“, по сметка № ********* в „Нова Банк“ – Солун, Р. Гърция,
с титуляр Е.А.Г., ЕГН **********, и по сметка
№*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., ЕГН **********,
чужди движими вещи – пари, в общ размер на 240 000 (двеста и четиридесет
хиляди) щатски долара, с левова равностойност 521 536.80 лв. (петстотин
двадесет и една хиляди петстотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки),
които владеел в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по
сметка № **** в „О.Н.Б.” – гр. Х., Р.
Судан, с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано от
изпълнителния му директор Р. Х.Р., като:
– на 22.04.2001 г., в гр. Х., Р. Судан, противозаконно
присвоил чрез правни действия – наредил трансграничен паричен превод от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р. Судан,
с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, по сметка № ********* в „Нова Банк“ – Солун, Р. Гърция,
с титуляр Е.А.Г., ЕГН **********, чужди движими
вещи – пари – сумата от 160 000 (сто и шестдесет хиляди) щатски
долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.1758 лв., с левова
равностойност 348 128 (триста четиридесет и осем хиляди сто двадесет и
осем) лева, които владеел в качеството си на упълномощен разпоредител с
наличностите по сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“,
представлявано от изпълнителния му директор Р. Х.Р. и
– на 01.05.2001 г., в гр. Х., Р.Судан, като извършител, в
съучастие с помагач Н.А.С., противозаконно присвоил чрез правни действия –
наредил трансграничен паричен превод от сметка
№ **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р. Судан, с титуляр филиала на Гражданско
сдружение „КАС“, по сметка №*********в
„Банк Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., ЕГН **********, чужди
движими вещи – пари – сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара,
при централен курс на БНБ за щатски долар 2.16761 лв., с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), които владеел, в качеството си на упълномощен разпоредител
с наличностите по сметка № **** в „О.Н.Б.“
- гр. Х., Р. Судан, с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано
от изпълнителния му директор Р. Х.Р., като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като го
призна за невинен и го оправда по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 206, ал. 4 от НК, а именно обсебването да е в особено големи
размери – равняващо се на 6 136 (шест хиляди сто тридесет и шест) MPЗ
(минимални работни заплати), представляващо особено тежък случай, с оглед
размера на обсебената сума, обстоятелството, че сумата е във валута и
обсебването е довело до ликвидация на ГС „КАС“ и до накърняване на
международния престиж на страната ни, както и да е осъществил деянието на
22.04.2001 г. в съучастие с Н.А.С..
Съдът призна подсъдимата Н.А.С. за виновна в
това, че на 01.05.2001 г., в гр. Х., Р. Судан, като помагач, в съучастие с
извършител А.Г.С., ЕГН **********, умишлено улеснила – като разкрила на
30.04.2001 г. сметка №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., и предоставила данните за
сметката си на А.Г.С., противозаконно присвояване, чрез правни действия – А.Г.С.
наредил на 01.05.2001 г., в гр. Х., Р. Судан, трансграничен паричен превод от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р.
Судан, с титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, по сметка №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., на чужди движими вещи - пари - сумата от 80 000
(осемдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар
2.16761 лв., с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три
хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), които А.Г.С. владеел в
качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., P. Судан, с
титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано от
изпълнителния му директор Р. Х.Р., като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като я призна за невинна и я оправда по първоначално повдигнатото обвинение в престъпление по
чл. 206, ал. 4 от НК, а именно обсебването да е в особено големи размери –
равняващо се на 6 136 (шест хиляди сто тридесет и шест) MPЗ (минимални
работни заплати), представляващо особено тежък случай, с оглед размера на
обсебената сума, обстоятелството, че сумата е във валута и обсебването е довело
до ликвидация на ГС „КАС“ и до накърняване на международния престиж на страната
ни.
ІІ. По обвинението
за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр.
28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г., ДВ, бр. 62/1997 г., изм. ДВ, бр. 85 от
1998 г., нова ДВ, бр. 21/2000 г., предишна ал. 3) и вр. чл. 206, ал. 4, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК
(ред. ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г.) – за
подс. С., и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993
г., ДВ, бр. 62/1997 г., изм. ДВ, бр. 85 от 1998 г., нова ДВ, бр. 21/2000 г.,
предишна ал. 3) и вр. чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. ДВ,
бр. 10/1993 г.) – за подс. С..
В настоящото производство, наказателната отговорност на
подсъдимите А.Г.С. и Н.А.С. е ангажирана и за осъществен състав на престъпление
по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ,
бр. 10/1993 г., ДВ, бр. 62/1997 г., изм. ДВ, бр. 85 от 1998 г., нова ДВ, бр.
21/2000 г., предишна ал. 3) и вр. чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28 от 1982
г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г.) – за подс. С., и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2
от НК (ред. ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г., ДВ, бр. 62/1997 г.,
изм. ДВ, бр. 85 от 1998 г., нова ДВ, бр. 21/2000 г., предишна ал. 3) и вр. чл.
206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г.) – за подс. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът
намери, че с деянието си, подсъдимите А.Г.С. и Н.А.С. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. престъпление по
чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК – за подс. С., и вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за
подс. С..
Не са налице предпоставки, обаче, наказателната
отговорност на подсъдимите лица да бъде ангажирана за това, да са осъществили
престъпната деятелност при условията на продължавана престъпна дейност, по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК; да са съзнавали, че паричните средства –
предмет на изпирането на пари, са придобити чрез обсебване, квалифицирано по
чл. 206, ал. 4 от НК, както и случаят да е особено тежък, с оглед
трансграничния характер на извършените финансови операции, усложнената
престъпна дейност, извършена в съучастие, проявената престъпна упоритост и
грубо незачитане на установения правов ред в страната при извършване на
престъплението (вече в качеството им на обвиняеми лице, привлечен на 15.08.2001
г., по настоящото дело, било следствено дело
№ 104/2001 г. по описа на ССлС, за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр.
чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201 от НК).
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Отговорност за престъпление по чл. 253 от НК възниква,
когато деецът извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива
произхода, местонахождението, движението или действителните права върху
имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или
друго общественоопасно деяние.
Непосредствен обект на посегателство от престъплението по
чл. 253, ал. 1 от НК, респективно на защита от визираната наказателноправната
норма, са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на
финансовата система на държавата.
Предмет на престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК е
имущество, придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.
Престъплението „изпиране на пари“ предполага противозаконен произход на
имуществото, което е предмет на трансформация чрез някое от изпълнителните
деяния, посочени в чл. 253, ал. 1 или ал. 2 НК. Това имущество трябва да е придобито от
престъпление или от друго общественоопасно деяние, за да е налице
съставомерност по този текст на паричните или други имуществени операции с това
имущество.
За съставомерността на деянието по основния състав на чл.
253, ал. 1 от НК законът не поставя изискване престъплението, чрез което преди
това е придобито имуществото, да е престъпление от определен вид. Достатъчно е
деянието да покрива обективните признаци на който и да е престъпен състав. Нещо
повече, по аргумент от чл. 253, ал. 7 от НК това може да бъде и деяние, което
да не попада под наказателната юрисдикция на Република България. За
съставомерността на извършеното по този законов текст не е необходимо и деецът
да знае с категоричност, че инкриминираното имущество е придобито чрез
престъпление, достатъчно е да предполага за този му произход (решение № 140/29.04.2010 г. по н. д. № 73/2010 г. на ВКС, III н. о.).
Формите на изпълнителното деяние, чрез които може да се
осъществи изпирането на пари, могат да бъдат разнообразни: извършване на финансова операция или сделка с
имущество, прикриване на произхода, прикриване на местонахождението, прикриване
на движението или прикриване на действителните права върху имуществото, явяващо
се предмет на посегателство. Най-общо, престъплението се осъществява чрез
юридически действия по отношение на предмета на посегателство, с които се цели
да бъде укрит престъпният му произход (вж. решение № 446/9.11.2010 г. по н. д. № 401/2010 г. на ВКС, І н. о.). От обективна
страна финансовите операции или другите сделки, като форми на изпълнителното
деяние „изпиране на пари“, освен друго, могат да се изразят по своето
предназначение или резултат и в затрудняване или осуетяване на органите на
власт да установят незаконния произход на собствеността или на действителните
права върху съответното имущество. Ето защо, формално законосъобразната
финансова операция или сделка не отменя престъпния характер на деянието, когато
те са средство за прикриване на незаконния произход на имуществото или на
правата върху него (вж. решение №
553/14.10.2005 г. по н. д. № 1064/2004
г. на ВКС, I н. о.).
Не намира подкрепа в наказателния закон тезата на
представителя на държавното обвинение, че деянието би било несъставомерно по
възведения престъпен състав в случаите, в които финансовите операции не са били
насочени към легализиране и придаване на законен произход на присвоените от тях
парични суми, а са свързани с усвояване и фактическо ползване на предмета на
престъплението, което са извършили. Практиката на върховната ни съдебна
инстанция е константна, че съпричастността на престъпните дейци към
предикатната престъпна дейност не изключва отговорността им за изпиране на
пари, извършено със средства или имущества – придобити в резултат на
предикатното престъпление. Не е необходимо, също така, за съставомерността на
деянието, финансовата операция непременно да е насочена към легализиране на
средствата, с които е извършена. Престъпен характер има извършването на всяка
финансова операция със средства или имущества, за които деецът знае или
предполага, че са придобити чрез престъпление, независимо от това до какъв
резултат ще доведе финансовата операция – дали до легализиране, укриване или
трансформация на средствата или имуществото.
Престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК е умишлено, като
може да се осъществи умишлено, с форма на вината „пряк“ или „евентуален“
умисъл. Наличието на користна цел не е съставомерен елемент на престъплението,
тоест, в резултат от неговото извършване не е задължително да настъпи имотна
облага. Този извод произтича от целта на „изпирането“, а тя е да бъде заличен
престъпният произход на имуществото, предмет на престъплението. Многообразието
на формите на изпълнително деяние позволява в някои случаи, стойността на
трансформираното имущество да е по-висока от стойността на предмета на
престъплението. Това, обаче, се явява последица от престъплението, а не негов
предмет (предмет е имуществото, придобито по незаконен начин, чието
„легализиране“ се цели).
Към периода на извършване на инкриминираното деяние –
29.08.2001 г. – 03.04.2002 г.,
изпирането на пари е било квалифицирано, когато е извършено от две или повече
лица, сговорили се предварително; от лице, което действа по поръчение или в
изпълнение на решение на организирана престъпна група; два или повече пъти; от
длъжностно лице в кръга на службата му (по чл. 253, ал. 2 от НК, ред., ДВ, бр.
62 от 1997 г.); когато деянието е извършено със средства или имущество, за
които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик
на наркотични вещества и/или техни аналози и/или прекурсори (по чл. 253, ал. 3
от НК – нова, ДВ, бр. 21 от 2000 г.), както и когато средствата или имуществото
са в особено големи размери и случаят е особено тежък (по чл. 253, ал. 4 –
нова, ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 21 от 2000 г.).
Наказателната отговорност на подсъдимите в производството
е ангажирана за осъществяване на две от посочените квалифицирани признаци, а
именно изпирането на пари да се осъществено два или повече пъти, по чл. 253,
ал. 2, т. 2 от НК, и средствата или имуществото – предмет на престъплението, да
са в особено големи размери и случаят да е особено тежък, по чл. 253, ал. 4 от НК.
В чл. 253, ал. 6 НК е предвидено, че предметът на
престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнемат в полза на
държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност
(решение № 446/9.11.2010 г. по н.
д. № 401/2010 г. на ВКС, I н. о.).
В конкретния по делото случай, безспорно се установява,
че на 30.04.2001 г., подс. Н.А.С. открила на свое име банкова сметка *** № 518-200551/00 в щатски долари в BANK
AUSTRIA („Банк Аустриа“) – клон Виена, Р. Австрия (вж. документи от изпълнена
молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Р. Австрия, приложени
под формата на незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на английски
език и в превод на български език – т. 2, л. 55 – л. 58 и л. 83 – л. 87 от
досъдебното производство). За откритата банкова сметка, ***. Н.С. още същия ден
съобщила на своя съпруг – подс. А.С.. Откриването на банковата сметка от страна
на подс. С. било извършено въз основа на предварително взето решение от нея и
от подс. С. и с цел последният да извърши превод от банковата сметка на ГС
„КАС“, разкрита в „Омдурман Националбанк“ по сметката, която предстояло да бъде
разкрита от подсъдимата.
С писмо, подписано от подс. А.С., в качеството му на
генерален мениджър на „КАС И.К.“ – клон Х., до управителя на „Национална банка
„Омдурман“ – клон Х., от 01.05.2001 г., било наредено следното: „Моля
дебитирайте наша сметка в щатски долари
№ **** със сумата от 80 000 щ. д. и ги преведете в полза на: Н.А.С.
по сметка ном. (в щатски долари) 518-200-551/00 Банка Австрия -12 000, Суифт
номер BKAU ATWW. Моля, удръжте Вашите разходи от сумата.“ (вж. дебитна нота от
Omdurman National Bank за превод на сумата от 80 000 щ. д. в полза на
„Банк Аустриа“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език – т.
1, л. 71 и л. 72 от досъдебното производство).
Нареждането било изпълнено и сметка № ****, открита в „Национална банка
„Омдурман“ – клон Х., била задължена със сумата от 80 000 щ. д. (осемдесет
хиляди щатски долара), която включвала и банковите такси в размер на 420 щ. д.
(вж. дебитна бележка от Omdurman National Bank за превод на сумата от
80 000 щ. д. в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на арабски език и в
превод на български език – т. 1, л. 84 и л. 85 от досъдебното производство).
Със суифт от 01.05.2001 г., с референция
№ 528/2001 г., чрез кореспондентска банка „Кредит Лионе“ – Швейцария, била
преведена сумата от 79 580.00 щ. д. по сметка № 518-200551/00, открита в BANK AUSTRIA –
клон Виена, Р. Австрия, с титуляр подс. Н.С., като при превода била удържана
комисионна за извършената услуга. Наредената от подс. А.С. сума постъпила по
сметката на подс. С. на 02.05.2001 г. (вж. суифт съобщение за извършен превод –
в оригинал на английски език и в превод на български език – т. 1, л. 48 и л. 49
от досъдебното производство).
С това, подс. С. осъществил състава на престъплението по
чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, а подс. С. – престъплението по
чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, съображения в подкрепа на което бяха изложени по-горе, в раздел І от
изложението от правна страна.
Считано от 07.05.2001 г. следователно, подс. С.
упражнявала фактическа власт върху инкриминираната по делото парична сума в
размер на 79 580.00 щ. д., налична и по сметка № 518-200551/00, открита в BANK AUSTRIA –
клон Виена, Р. Австрия, като същата била титуляр на сметката и единствена имала
възможност да се разпорежда с тази сума.
Установява се, че на 29.08.2001 г. подс. Н.С. посетила
търговски обект, стопанисван от „Ю.К.ЕАД, находящ се в гр. София, бул. ********,
където бил монтиран факс апарат с № 981
99 91. Подсъдимата си осигурила достъп до факс апарата и чрез него изпратил
нареждане до BANK AUSTRIA – клон Виена, Р. Австрия, да бъде извършен превод на
сумата от 29 000 (двадесет и девет хиляди) щ. д. от банковата ѝ
сметка, разкрита в банката, по сметка № ********,
разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ – клон София, с титуляр подс. А.С.. Кодът за достъп
до сметката на подс. Н.С. в BANK AUSTRIA, с който същата потвърдила самоличността
си, бил името на по-малкия ѝ син – Д. (вж. незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие на писмо до BANK AUSTRIA от 29.08.2001 г. на английски
език и в превод на български език – т. 2, л. 78 и л. 91 от досъдебното
производство). Нареждането било изпълнено и на 31.08.2001 г. наредената сума в
размер на 29 000 щ. д. постъпила по банковата сметка на подс. С., разкрита
в „ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, с вальор от 04.09.2001 г. (вж. незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение от банковата сметка на
подс. С. – т. 2, л. 135 от досъдебното производство).
С посоченото, подсъдимата осъществила една от формите на
изпълнително деяние, инкриминирано по чл. 253, ал. 1 от НК, а именно финансова
операция с имущество – парична сума, в размер на 29 000 щ. д., за което
знаела, че е придобито от престъпление – по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в съучастие от подсъдимите лица - С. – действащ като извършител, а С. –
като помагач. Предвид изложените по-горе съображения по отношение
несъставомерността на деянието на подсъдимите С. по по-тежко наказуемия
квалифициран състав на обсебването по чл. 206, ал. 4 от НК, съдът прецени, че в
съзнанието на подсъдимата не са били формирани представи паричните средства да
са били придобити чрез обсебване, квалифицирано по чл. 206, ал. 4 от НК.
Авторството на подсъдимата по отношение на
инкриминираното деяние е безспорно установено по делото въз основа на
заключението на назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 (т. 3, л. 1 260 – л.
1 264 от съдебното производство), която съдът кредитира с доверие, видно
от която инкриминираните по делото наредителни факсове (т. 2, л. 55 – л. 57, л.
58, л. 78, л. 79 и л. 80 от досъдебното производство) са подписани от подс. С..
С това, подсъдимата осъществила всички признаци от
обективна страна от състава на престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК.
От субективна страна, подс. С. е осъществила деянието
умишлено, с форма на вината „пряк“, конкретен умисъл. Подсъдимата е съзнавала,
че упражнява фактическа власт върху инкриминираната парична сума; имала е
представа, че същата е придобита в резултат на престъплението – квалифицирано обсебване по
чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, както и че извършва финансова операция с това
имущество. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала
настъпването на тези последици – да извърши финансова операция с имущество,
придобито от престъпление.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи
от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че
подсъдимата е съзнавала наличието на парична сума по откритата от нея банкова
сметка *** „Банк Аустриа“, че същата е придобита вследствие на престъпление и
че с нареждането да се извърши превод по сметка, разкрита от подс. С., извърша
финансова операция с имуществото.
При така установените обективни факти е безспорно, че
подсъдимата е имала вярна представа за всички фактически обстоятелства на
извършеното деяние, които му придават обществена опасност и които са послужили
за инкриминирането му като обсебване. Също така, подс. С. е
наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността и да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение нейната вменяемост,
въпреки липсата на съдебно - психиатрична и психологична експертиза по делото.
С изложеното, подс. С. е осъществила всички признаци и от
субективна страна от състава на изпирането на пари, по чл. 253, ал. 1 от НК.
Деянието е било довършено с факта на осъществяване на
финансова операция с имущество, придобито от престъпление, а именно на
29.08.2001 г. Деянието е било осъществено от подсъдимата в гр. София, в офис на
„Ю.К.ЕАД, находящ се в гр. София, бул. ********.
При осъществяване на това от деянията, подс. С. е била
подпомогната от подс. С., който, в изпълнение на общото им решение подсъдимата
да преведе част от сумата, налична по банковата ѝ сметка, на 28.08.2001
г. открил на свое име банкова сметка ***
№ ********в ING BANK („ИНГ Банк Н. В.“) – клон София, Р. България и
предоставил данните за откритата банкова сметка *** (вж. приемо – предавателен протокол от 25.10.2002
г., ведно с приложения към него в заверени електрофотографски (ксерографски)
копия документи, касаещи откриването и движението по банкова сметка, *** „ИНГ
Банк Н. В.“ АД, с титуляр подс. А.Г.С. и движението по сметката – т. 2, л. 131
– л. 158 от досъдебното производство).
С описаното, подсъдимият обективно улеснил подсъдимата да
извърши трансграничния паричен превод, а с това – и да осъществи финансова
операция с имущество, придобито в резултат на извършено престъпление.
Помагачеството от страна на подс. С. се осъществило също в правни действия –
разкриване на банкова сметка.
***, изразяващо се в помагачество към изпиране на пари, е
осъществено от подс. С. умишлено, при форма на вината „пряк“, конкретен умисъл.
Умисълът на същият е включвал както представи, че с деянието си улеснява подс. С.
да извърши финансовата операция с имущество, придобито в резултат на престъпление,
така и представи за предстоящото осъществяване на финансова операция с такова
имущество.
Подсъдимите са осъществили деянието в съучастие помежду
им. Подсъдимата С. – като извършител, а подс. С. – като помагач. Същите
обединили усилията си за постигане на целения престъпен резултат – извършване
на финансова операция с имущество, придобито в резултат на престъпление, като
са действали при общ престъпен умисъл помежду си: подс. С. е съзнавала, че е
подпомогната от своя съпруга и пряко е целяла това, а подс. С. е съзнавал, че
подпомага подс. С. да извърши деянието и пряко е целял това.
Действително, по делото не се установява точно кога е
възникнал общия престъпен умисъл между подс. С. и подс. С., включващ и умисъла
за конкретно извършеното престъпление и този за съучастие. Това, обаче,
несъмнено е станало в периода от време между 22.04.2001 г., когато банковата
сметка с титуляр ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“ е била заверена със сумата от
80 000 щ. д., и 29.08.2001 г., когато подс. С. е извършила финансовата
операция с част от преведената от подс. С. на 01.05.2001 г. парична сума по
откритата от нея в „Банк Аустриа“ банкова сметка.
***, че на 27.11.2001 г., подс. Н.А.С. посетила сграда,
стопанисвана от дружеството „ТК Е.“ АД – София, находяща се в гр. София, бул. „********.
Дружеството ползвало факс апарат № 722 –
501. Подсъдимата си осигурила достъп до факс апарата, ползван в „ТК Е.“ АД, и
чрез него изпратила нареждане до BANK AUSTRIA – клон Виена, Р. Австрия, да бъде
извършен превод на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) щ. д. от
банковата ѝ сметка, разкрита в банката, по сметка № **********, разкрита в „Райфайзенбанк
(България)“ АД, с титуляр подс. А.С.. Кодът за достъп до сметката на подс. Н.С.
в BANK AUSTRIA, с който същата потвърдила самоличността си, бил името на
по-малкия ѝ син – Д. (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на писмо до BANK AUSTRIA от 27.11.2001 г. на английски език и в превод на
български език – т. 2, л. 79 и л. 93 от
досъдебното производство).
Нареждането било изпълнено и на 30.11.2001 г. наредената
сума в размер на 25 000 щ. д. постъпила по банковата сметка на подс. С.,
разкрита в „Райфайзенбанк (България) АД“ (вж. суифт съобщение с реф. № Р011128007IN от 30.11.2001 г. – в оригинал
на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 127 и л. 128 от
досъдебното производство и извлечение по банковата сметка на подсъдимия – в
оригинал – т. 2, л. 129 от досъдебното производство).
С това, подсъдимата отново осъществила една от формите на
изпълнително деяние, инкриминирано по чл. 253, ал. 1 от НК, а именно финансова
операция с имущество – парична сума в размер на 25 000 щ. д., за което
знаела, че е придобито от престъпление – по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в съучастие от подсъдимите лица - С. – действащ като извършител, а С. –
като помагач. Предвид изложените по-горе съображения по отношение
несъставомерността на деянието на подс. С. по по-тежко наказуемия квалифициран
състав на обсебването по чл. 206, ал. 4 от НК, съдът прецени, че в съзнанието
на подсъдимата не са били формирани представи паричните средства да са били
придобити чрез обсебване, квалифицирано по чл. 206, ал. 4 от НК.
Авторството на подсъдимата по отношение на
инкриминираното деяние е безспорно установено по делото въз основа на
заключението на назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 (т. 3, л. 1 260 – л. 1 264 от
съдебното производство), която съдът кредитира с доверие, видно от която
инкриминираните по делото наредителни факсове (т. 2, л. 55 – л. 57, л. 58, л.
78, л. 79 и л. 80 от досъдебното производство) са подписани от подс. С..
С гореописаното, подсъдимата осъществила всички признаци
от обективна страна от състава на престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК.
От субективна страна, подс. С. е осъществила деянието
умишлено, с форма на вината „пряк“, конкретен умисъл. Подсъдимата е съзнавала,
че упражнява фактическа власт върху инкриминираната парична сума; имала е
представа, че същата е придобита в резултат на престъплението – квалифицирано обсебване по
чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, както и че извършва финансова операция с това
имущество. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала
настъпването на тези последици – да извърши финансова операция с имущество,
придобито от престъпление.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи
от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че
подсъдимата е съзнавала наличието на парична сума по откритата от нея банкова
сметка *** „Банк Аустриа“, че същата е придобита вследствие на престъпление и
че с нареждането да се извърши превод по сметка, разкрита от подс. С., извърша
финансова операция с имуществото.
При така установените обективни факти е безспорно, че
подсъдимата е имала вярна представа за всички фактически обстоятелства на
извършеното деяние, които му придават обществена опасност и които са послужили
за инкриминирането му като обсебване. Също така, подс. С. е
наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността и да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение нейната вменяемост,
въпреки липсата на съдебно - психиатрична и психологична експертиза по делото.
С това, подс. С. е осъществила всички признаци и от
субективна страна от състава на изпирането на пари, по чл. 253, ал. 1 от НК.
Деянието било довършено с факта на осъществяване на
финансова операция с имущество, придобито от престъпление, а именно на
27.11.2001 г. Деянието е било осъществено от подсъдимата в гр. София, в сграда,
стопанисвана от „ТК Е.“ АД – София, находяща се в гр. София, бул. „********.
При осъществяване на това от деянията, подс. С. е била
подпомогната от подс. С., който, в изпълнение на общото им решение подсъдимата
да преведе част от сумата, налична по банковата ѝ сметка, на 26.11.2001 г. открил на свое име банкова
сметка *** № ********** в RAIFFEISEN
BANK („Райфайзенбанк (България) АД“) – клон София, Р. България и предоставил
данните за откритата банкова сметка *** (вж. приемо – предавателен протокол от
25.10.2002 г., изх. № 6925/25.10.2002 г.
по описа на „Райфайзенбанк (България)“ АД, ведно с приложения към него – 13
броя банкови документи, в оригинал, касаещи откриването и движението по банкова
сметка *** „Райфайзенбанк (България)“ АД с титуляр подс. А.Г.С. (т. 2, л. 106 –
л. 129 от досъдебното производство).
С посоченото, подсъдимият обективно улеснил подсъдимата
да извърши трансграничния паричен превод, а с това – и да осъществи финансова
операция с имущество, придобито в резултат на извършено престъпление.
Помагачеството от страна на подс. С. се осъществило също в правни действия –
разкриване на банкова сметка.
***, изразяващо се в помагачество към изпиране на пари, е
осъществено от подс. С. умишлено, при форма на вината „пряк“, конкретен умисъл.
Умисълът на същият е включвал както представи, че с деянието си улеснява подс. С.
да извърши финансовата операция с имущество, придобито в резултат на
престъпление, така и представи за предстоящото осъществяване на финансова
операция с такова имущество.
Подсъдимите са осъществили деянието в съучастие помежду
им: подс. С. – като извършител, а подс. С. – като помагач. Същите обединили
усилията си за постигане на целения престъпен резултат – извършване на
финансова операция с имущество, придобито в резултат на престъпление, като са
действали при общ престъпен умисъл помежду си. Подсъдимата С. е съзнавала, че е
подпомогната от своя съпруга и пряко е целяла това, а подс. С. е съзнавал, че
подпомага подс. С. да извърши деянието и пряко е целял това.
Действително, по делото не се установява, точно кога е
възникнал общия престъпен умисъл между подс. С. и подс. С., включващ и умисъла
за конкретно извършеното престъпление и този за съучастие. Това обаче,
несъмнено е станало в периода от време между 22.04.2001 г., когато банковата
сметка с титуляр ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“ е била заверена със сумата от
80 000 щ. д., и 27.11.2001 г., когато подс. С. е извършила финансовата
операция с част от преведената от подс. С. на 01.05.2001 г. парична сума по
откритата от нея в „Банк Аустриа“
банкова сметка.
***.04.2002 г., подс. Н.А.С. отново посетила сграда,
стопанисвана от дружеството „ТК Е.“ АД – София, находяща се в гр. София, бул. „********.
Дружеството ползвало факс апарат № 722 – 501. Подсъдимата си осигурила достъп
до факс апарата, ползван в „ТК Е.“ АД, и чрез него изпратила нареждане до BANK
AUSTRIA – клон Виена, Р. Австрия, да бъде извършен превод на сумата от
20 000 (двадесет хиляди) щ. д. от банковата ѝ сметка, разкрита в
банката, по сметка по сметка № ********, разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ –
клон София, с титуляр подс. А.С.. Кодът за достъп до сметката на подс. Н.С. в
BANK AUSTRIA, с който същата потвърдила самоличността си, бил името на
по-малкия ѝ син - Д. Г. (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на писмо до BANK AUSTRIA от 27.11.2001 г. на английски език и в превод на
български език – т. 2, л. 80 и л. 92 от досъдебното производство).
Нареждането било изпълнено и на 08.04.2002 г. наредената
сума в размер на 20 000 щ. д. постъпила по банковата сметка на подс. С.,
разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, с вальор от същата дата (вж.
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение от банковата
сметка на подс. С. – т. 2, л. 136 от досъдебното производство).
С посоченото, подсъдимата отново осъществила една от
формите на изпълнително деяние, инкриминирано по чл. 253, ал. 1 от НК, а именно
финансова операция с имущество – парична сума в размер на 25 000 щ. д., за
което знаела, че е придобито от престъпление – по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в съучастие от подсъдимите
лица - С. – действащ като извършител, а С.
– като помагач. Предвид изложените по-горе съображения по отношение несъставомерността
на деянието на подс. С. по по-тежко наказуемия квалифициран състав на
обсебването по чл. 206, ал. 4 от НК, съдът прецени, че в съзнанието на
подсъдимата не са били формирани представи паричните средства да са били
придобити чрез обсебване, квалифицирано по чл. 206, ал. 4 от НК.
Авторството на подсъдимата по отношение на
инкриминираното деяние е безспорно установено по делото въз основа на
заключението на назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 (т. 3, л. 1 260 – л. 1 264 от
съдебното производство), която съдът кредитира с доверие, видно от която
инкриминираните по делото наредителни факсове (т. 2, л. 55 – л. 57, л. 58, л.
78, л. 79 и л. 80 от досъдебното производство) са подписани от подс. С..
С това, подсъдимата осъществила всички признаци от
обективна страна от състава на престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК.
От субективна страна, подс. С. е осъществила деянието
умишлено, с форма на вината „пряк“, конкретен умисъл. Подсъдимата е съзнавала,
че упражнява фактическа власт върху инкриминираната парична сума; имала е
представа, че същата е придобита в резултат на престъплението – квалифицирано
обсебване по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, както и че извършва финансова
операция с това имущество. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него
и е искала настъпването на тези последици – да извърши финансова операция с
имущество, придобито от престъпление.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи
от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че
подсъдимата е съзнавала наличието на парична сума по откритата от нея банкова
сметка *** „Банк Аустриа“, че същата е придобита вследствие на престъпление и
че с нареждането да се извърши превод по сметка, разкрита от подс. С., извърша
финансова операция с имуществото.
При така установените обективни факти е безспорно, че
подсъдимата е имала вярна представа за всички фактически обстоятелства на
извършеното деяние, които му придават обществена опасност и които са послужили
за инкриминирането му като обсебване. Също така, подс. С. е
наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността и да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение нейната вменяемост,
въпреки липсата на съдебно - психиатрична и психологична експертиза по делото.
С изложеното подс. С. е осъществила всички признаци и от
субективна страна от състава на изпирането на пари, по чл. 253, ал. 1 от НК.
Деянието е било довършено с факта на осъществяване на
финансова операция с имущество, придобито от престъпление, а именно на
03.04.2002 г. Деянието е било осъществено от подсъдимата в гр. София, в сграда,
стопанисвана от „ТК Е.“ АД – София, находяща се в гр. София, бул. „********.
При осъществяване на това от деянията, подс. С. е била
подпомогната от подс. С., който, в изпълнение на общото им решение подсъдимата
да преведе част от сумата, налична по банковата ѝ сметка, на 28.08.2001
г. открил на свое име банкова сметка ***
№ ********в ING BANK („ИНГ Банк Н. В.“) – клон София, Р. България и
предоставил данните за откритата банкова сметка *** (вж. приемо
– предавателен протокол от 25.10.2002 г., ведно с приложения към него в
заверени електрофотографски (ксерографски) копия документи, касаещи откриването
и движението по банкова сметка, *** „ИНГ Банк Н. В.“ АД, с титуляр подс. А.Г.С.
и движението по сметката - т. 2, л. 131 – л. 158 от досъдебното производство).
С това, подсъдимият обективно улеснил подсъдимата да
извърши трансграничния паричен превод, а с това – и да осъществи финансова
операция с имущество, придобито в резултат на извършено престъпление.
Помагачеството от страна на подс. С. се осъществило също в правни действия –
разкриване на банкова сметка.
***, изразяващо се в помагачество към изпиране на пари, е
осъществено от подс. С. умишлено, при форма на вината „пряк“, конкретен умисъл.
Умисълът на същият е включвал както представи, че с деянието си улеснява подс. С.
да извърши финансовата операция с имущество, придобито в резултат на
престъпление, така и представи за предстоящото осъществяване на финансова
операция с такова имущество.
Подсъдимите са осъществили деянието в съучастие помежду
им: подс. С. – като извършител, а подс. С. – като помагач. Същите обединили
усилията си за постигане на целения престъпен резултат – извършване на финансова
операция с имущество, придобито в резултат на престъпление, като са действали
при общ престъпен умисъл помежду си. Подсъдимата С. е съзнавала, че е
подпомогната от своя съпруга и пряко е целяла това, а подс. С. е съзнавал, че
подпомага подс. С. да извърши деянието и пряко е целял това.
Действително, по делото не се установява, точно кога е
възникнал общия престъпен умисъл между подс. С. и подс. С., включващ и умисъла
за конкретно извършеното престъпление и този за съучастие. Това обаче,
несъмнено е станало в периода от време между 22.04.2001 г., когато банковата
сметка с титуляр ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“ е била заверена със сумата от
80 000 щ. д., и 03.04.2002 г., когато подс. С. е извършила финансовата
операция с част от преведената от подс. С. на 01.05.2001 г. парична сума по
откритата от нея в „Банк Аустриа“
банкова сметка.
***, действайки в съучастие помежду си, в изясненото
по-горе наказателноправно релевантно съучастническо качество, са осъществили
три отделни деяния, съставомерни по един и същ основен престъпен състав – по
чл. 253, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за подс. С., и вр.
чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК – за подс. С.. В този смисъл, осъществената от
подсъдимите престъпна дейност следва да се квалифицира като едно - единно
престъпление, съставомерно по по-тежко наказуемия престъпен състав по чл. 253,
ал. 2, т. 2 от НК.
Предвид наличието на посочения квалифициран признак от системата на
престъплението „изпиране на пари“, настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставки да се приеме, че подсъдимите са осъществили форма на усложнена
престъпна дейност, а именно продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК, в какъвто смисъл е повдигнатото срещу подсъдимите обвинение,
въпреки че по делото се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че
са извършени три отделни еднотипни деяния
– на посочените по-горе дати, всяка една от които е осъществена чрез действие,
като поотделно покрива всички частни, съставомерни признаци на един и същ
престъпен състав, отделните деяния са осъществени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. В случая квалифициращото обстоятелство по чл. 253, ал. 2, т. 2
от НК изключва възможността за приложение на продължаваното престъпление по чл.
26, ал. 1 от НК, като институт на Общата част на НК.
Както вече се посочи, в настоящото производство отговорността на
подсъдимите лица е ангажирана за квалифициран състав на изпирането на пари по
чл. 253, ал. 4 от НК, а именно средствата по финансовите операции да са в
особено големи размери – общо в размер на 74 000 щ. д. (седемдесет и
четири хиляди щатски долара), с левова равностойност 162 253.17 лв. (сто
шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки),
равняващи се на 1 622 (хиляда шестстотин двадесет и две) МРЗ (минимални
работни заплати), и случаят да е особено тежък, с оглед трансграничния характер
на извършените финансови операции, усложнената престъпна дейност, извършена в
съучастие, проявената престъпна упоритост и грубо незачитане на установения
правов ред в страната при извършване на престъплението (вече в качеството му на
обвиняемо лице, привлечен на 15.08.2001 г., по настоящото дело, било следствено
дело № 104/2001 г. по описа на ССлС, за
престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201 от НК).
Настоящият съдебен състав прецени, че първото от
кумулативно изискуемите условия, за да бъде осъществен посочения квалифициран
признак, действително е било осъществено. Всеки от инкриминираните преводи е
бил в особено големи размери, съобразно критериите, установени в задължителната,
тълкувателна практика на ВКС – вж. т. 1 от цитираното по-горе ТР на ОСНК № 1/30.10.1998 г. по н. д. № 1/1998 г., тъй като е надхвърлял значително
140-кратния размер на минималната работна заплата за страната към датата на
извършване на съответното деяние.
По-конкретно, левовата равностойност на сумата от
29 000 (двадесет и девет хиляди) щ. д. към 29.08.2001 г. е 62 178.32
лева (шестдесет и две хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и две
стотинки), при курс на БНБ за 1 щ. д. от 2.14408 лева, и се равнява на 732
минимални работни заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС № 64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за
периода от 01.04.2001 г. до 30.09.2001 г. е в размер на 85.00 лева); левовата
равностойност на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) щ. д. към
27.11.2001 г. е 55 639.25 лева (петдесет и пет хиляди шестстотин тридесет
и девет лева и двадесет и пет стотинки), при курс на БНБ за 1 щ. д. от 2.22557
лева, и се равнява на 556 минимални работни заплати за страната към тази дата
(съгласно ПМС № 209/21.09.2001 г., МРЗ,
установена за периода от 01.10.2001 г. до 31.12.2002 г. е в размер на 100.00
лева); левовата равностойност на сумата от 20 000 (двадесет и пет хиляди)
щ. д. към 03.04.2002 г. е 44 435.60 лева (четиридесет и четири хиляди
четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки), при курс на БНБ за 1 щ.
д. от 2.22178 лева, и се равнява на 444 минимални работни заплати за страната
към тази дата (съгласно ПМС №
209/21.09.2001 г., МРЗ, установена за периода от 01.10.2001 г. до 31.12.2002 г.
е в размер на 100.00 лева).
Общата левова равностойност на сумите от дата 29.08.2001
г. (29 000 щ. д.), от дата 27.11.2001 г. (25 000 щ. д.) и от дата
03.04.2002 г. (20 000 щ. д.) се равнява на 162 253.17 лева (сто
шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки) и се
равнява на 1 622 минимални работни заплати за страната към 03.04.2002 г.
(съгласно ПМС № 209/21.09.2001 г., МРЗ,
установена за периода от 01.10.2001 г. до 31.12.2002 г. е в размер на 100.00
лева) (вж. заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна
експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство). За съда е
несъмнено, че всяко от подсъдимите лица е съзнавало размера на установената за
страната минимална работна заплата към съответната дата на извършване на
финансовата операция, както и това, че средствата, предмет на финансовите
операции значително надхвърлят 140-кратния размер на минималната работна
заплата за страната.
Същевременно, не може да се приеме, че престъплението, осъществено
от подсъдимите лица в съучастие помежду им, особено тежък случай.
Действително, по съображения, които по-горе бяха подробно
аргументирани, следва да се приеме, че присвоеното имущество е в особено големи
размери. Доколкото, обаче, това обстоятелство е едно от кумулативно
предвидените в чл. 253, ал. 4 от НК условия за приложение на по-тежко
наказуемия, квалифициран състав на обсебването, същото, според настоящия
съдебен състав, не може да се ползва и при формиране на извод, дали деянието
съставлява и особено тежък случай. Противното би се явило в нарушение на
принципа non bis in idem.
Определено обстоятелство, от значение за правната квалификация на деянието и за
размера на следващото се наказание, може да бъде отчитано само веднъж (арг. и
от чл. 56 от НК).
Вярно е и това, че инкриминираните парични суми са били
предмет на трансграничен паричен превод. Това обстоятелство, обаче, не завишава
степента на обществена опасност нито на деянието, нито на който и да било от
неговия извършител, доколкото, от една страна, всяко от инкриминираните деяния,
с оглед особеностите откъм място и механизъм на извършването му, не е могло да
има за предмет суми в български лева, а от друга – инкриминираните парични суми
са изчислени и в левова равностойност от вещото лице, изготвило съдебно –
счетоводната експертиза.
Не може да се приеме и тезата, че степента на обществена
опасност на деянието значително надхвърля типичната такава, визирана от
законодателя, при очертаване на квалифицирания състав на изпирането на пари по
чл. 253, ал. 2, т. 2 от НК. Първо, с деянията си подсъдимите не са осъществили
форма на усложнена престъпна дейност и в частност – продължавана престъпна
дейност по чл. 26, ал. 1 от НК. Второ, макар да се установява, че всяко от
деянията е осъществено от подсъдимите в съучастие помежду им, което
действително завишава обществената опасност на извършеното от тях деяние, това
обстоятелство само по себе си не сочи на изключително висока степен на
обществена опасност, съобразно изискванията, визирани в чл. 93, т. 12 от НК.
Трето, обстоятелството, че деянията са извършени след повдигане на обвинения
срещу подсъдимите лица не сочи на „проявена престъпна упоритост и грубо
незачитане на установения правов ред в страната при извършване на
престъплението“, съобразно тезата на обвинението, тъй като придобиването на
качеството обвиняемо лице не е равносилно на осъждането на лицето за
престъпление с влязла в сила присъда. Касае се за процесуално качество, което
само по себе си не е индиция за висока степен на обществена опасност на лицето.
Не са налице други обстоятелства, които обуславят извод, че подсъдимите са
проявили престъпна упоритост и грубо незачитане на установения правов ред в
страната.
Оттук следва, че сочените от представителя на държавното
обвинение обстоятелства не могат да обусловят извод, че деянията, осъществени
от подсъдимите С., представляват особено тежък случай, по смисъла на чл. 253,
ал. 4 от НК. Допълнително, в тази насока е необходимо да бъде отбелязано, че
подобен извод не се налага и с оглед особеностите на личността на престъпните
дейци. Подсъдимите са неосъждани, не са освобождавани от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а от НК,
с добри характеристични данни са, трудово заети и семейно ангажирани.
Изложеното сочи, че престъпните деяния се явяват ситуативно обусловени, а не
резултат от трайно формирани отрицателни ценностни модели и престъпни
наклонности.
Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция
намери, че не е налице второто от кумулативно изискуемите условия, за да бъде
осъществен посочения квалифициран признак на обсебването, а именно случаят да е
особено тежък.
Ето защо и съдът прецени, че са налице предпоставки да
преквалифицира осъществената от подсъдимите престъпна деятелност от
престъпления по чл. 253, ал. 4, вр. ал.
2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г., ДВ, бр. 62/1997
г., изм. ДВ, бр. 85 от 1998 г., нова ДВ, бр. 21/2000 г., предишна ал. 3) и вр.
чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г.) – за подс. С., респективно по чл. 253, ал.
4, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г., ДВ,
бр. 62/1997 г., изм. ДВ, бр. 85 от 1998 г., нова ДВ, бр. 21/2000 г., предишна
ал. 3) и вр. чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. ДВ, бр.
10/1993 г.) – за подс. С., в престъпления по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ,
бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК – за подс.
С., и вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за подс. С..
Съдът не приложи правилото за действие на наказателния
закон по време, визирано в чл. 2, ал. 2 от НК – „Ако до влизане на присъдата в
сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за
дееца“, доколкото не установи след довършване на инкриминираната деятелност –
на 03.04.2002 г., да е влязъл в сила по-благоприятен наказателен закон за
подсъдимите. Поради това и прецени, че съдържанието на наказателната им
отговорност за извършеното престъпление следва да се уреди, съобразно закона,
действал към момента на довършване на престъплението – чл. 253, ал. 2, т. 2
(ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1 от НК.
Съдът не възпроизведе при формулиране на цифровото
изражение на правната квалификация на престъплението, осъществено от всяко от
подсъдимите лица, привръзката с разпоредбата на чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като съобрази, че същата не е елемент от правната квалификация на деянието.
Поради това и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът
призна подсъдимия А.Г.С. за виновен в това, че за времето от
29.08.2001 г. до 03.04.2002 г., в гр. София, като помагач, в съучастие с
извършител Н.А.С., ЕГН **********, умишлено улеснил извършването на финансови
операции като на 28.08.2001 г. разкрил сметка
№ ********в „Инг Банк“ – клон София, на свое име и предоставил данните
за сметката си на Н. Г.С. и на 26.11.2001 г. разкрил друга сметка – № ********** в „Райфайзен Банк“ АД
– София, на свое име и предоставил данните за сметката си на Н. Г.С., със
средства за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл. 206 от НК –
наредените от А.Г.С. на 01.05.2001 г., в размер на 80 000 (осемдесет
хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.16761 лв., с
левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди
четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), които владеел, в качеството си
на упълномощен разпоредител с наличностите от сметка № **** в „О.Н.Б.“ - гр. Х., Р. Судан, с
титуляр филиала на Гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния
му директор Р. Х.Р., по сметка №*********в
„Банк Аустриа“ – Виена, Австрия, с титуляр Н.А.С., и наредената сума постъпила
по сметката ѝ на 02.05.2001 г., като с част от получените средства Н.А.С.
извършила финансови операции – наредила три парични преводи на суми в общ
размер на 74 000 (седемдесет и четири хиляди) щатски долара, с левова
равностойност 162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и
три лева и седемнадесет стотинки):
– на 29.08.2001 г., в гр. София, бул. ********,
използвайки факсов апарат, собственост на „Ю.К.ЕАД, Н.А.С., като разпоредител с
наличностите по сметка №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., извършила финансова операция –
наредила паричен превод на сумата от 29 000 (двадесет и девет хиляди)
щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.14408 лв., с левова
равностойност 62 178.32 лв. (шестдесет и две хиляди сто седемдесет и осем
лева и тридесет и две стотинки) от сметката си
№*********в „Банк Аустриа“ - Виена, по сметка № ********в „Инг Банк“ - клон София, с
титуляр А.Г.С. и наредената сума постъпила по сметката му на 31.08.2001 г., със
средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по сметката ѝ №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на 01.05.2001 г., от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ - гр. Х., Р.
Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“ в размер на
80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;
– на 27.11.2001 г., в гр. София, бул. „********,
използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Е.“ АД, Н. Г.С., като
разпоредител с наличностите по сметка №*********в
„Банк Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., извършила финансова
операция – наредила паричен превод на сумата от 25 000 (двадесет и пет
хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22557 лв., с
левова равностойност 55 639.25 лв. (петдесет и пет хиляди шестстотин тридесет
и девет лева и двадесет и пет стотинки), от сметката си №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, по сметка № ********** в
„Райфайзен Банк“ – София, с титуляр А.Г.С., и наредената сума постъпила в
сметката му на 30.11.2001 г., със средства – част от постъпилите на 02.05.2001
г. по сметката ѝ №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на
01.05.2001 г., от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер
на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;
– на 03.04.2002 г., в гр. София, бул. „********,
използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Е.“ АД, Н. Г.С., като
разпоредител с наличностите по сметка №*********в
„Банк Аустриа“ – Р. Виена, Австрия, с титуляр Н.А.С., извършила финансова
операция - наредила паричен превод сумата от 20 000 (двадесет хиляди)
щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22178 лв., с левова
равностойност 44 435.60 лв. (четиридесет и четири хиляди четиристотин тридесет
и пет лева и шестдесет стотинки) от сметката си
№*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, по сметка № ********в „Инг Банк“ – клон София, с
титуляр А.Г.С., и наредената сума постъпила в сметката му на 08.04.2002 г., със
средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по сметката ѝ №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на 01.05.2001 г., от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р.
Судан, с титуляр - филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер на
80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление, като
деянието е извършено повече от два пъти – престъпление
по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като го призна за невинен и
го оправда по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, а именно в това престъплението да е извършено при
условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, деецът да е
съзнавал, че паричните средства са придобити чрез обсебване, квалифицирано по
чл. 206, ал. 4 от НК, както и случаят да е особено тежък, с оглед
трансграничния характер на извършените финансови операции, усложнената
престъпна дейност, извършена в съучастие, проявената престъпна упоритост и
грубо незачитане на установения правов ред в страната при извършване на
престъплението (вече в качеството му на обвиняемо лице, привлечен на 15.08.2001
г., по настоящото дело, било следствено дело
№ 104/2001 г. по описа на ССлС, за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр.
чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201 от НК).
Съдът призна подсъдимата Н.А.С.
за виновна в това, че за времето от
29.08.2001 г. до 03.04.2002 г., в гр. София, в съучастие с помагач А.Г.С., ЕГН **********,
извършила финансови операции – наредила три парични преводи на суми в общ
размер на 74 000 (седемдесет и четири хиляди) щатски долара, с левова
равностойност 162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и
три лева и седемнадесет стотинки), с част от средства, постъпили на 02.05.2001
г. по сметката ѝ №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на
01.05.2001 г. от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр - филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер
на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл.
206 от НК, като:
– на 29.08.2001 г., в гр. София, бул. ********,
използвайки факсов апарат, собственост на „Ю.К.ЕАД, извършила финансова
операция – наредила паричен превод на сумата от 29 000 (двадесет и девет
хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.14408 лв., с
левова равностойност 62 178.32 лв. (шестдесет и две хиляди сто седемдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки), от сметката си №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, по сметка № ********в „Инг
Банк“ – клон София, с титуляр А.Г.С., и наредената сума постъпила по сметката
му на 31.08.2001 г., със средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по
сметката ѝ №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на
01.05.2001 г. от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр – филиала
на Гражданско сдружение „КАС“ в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски
долара, с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди
четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаела, че са
придобити чрез престъпление;
– на 27.11.2001 г., в гр. София, бул. „********,
използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Е.“ АД, извършила финансова
операция – наредила паричен превод на сумата от 25 000 (двадесет и пет
хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22557 лв., с
левова равностойност 55 639.25 лв. (петдесет и пет хиляди шестстотин
тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), от сметката си №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, по сметка № ********** в „Райфайзен Банк“ – София, с
титуляр А.Г.С., и наредената сума постъпила в сметката му на 30.11.2001 г., със
средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по сметката ѝ №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на 01.05.2001 г. от
сметка № **** в „О.Н.Б.“ – гр. Х., Р.
Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение„КАС“, в размер на
80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;
– на 03.04.2002 г., в гр. София, бул. „********,
използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Е.“ АД, извършила финансова
операция – наредила паричен превод сумата от 20 000 (двадесет хиляди)
щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22178 лв., с левова
равностойност 44 435.60 лв. (четиридесет и четири хиляди четиристотин
тридесет и пет лева и шестдесет стотинки), от сметката си №*********в „Банк Аустриа“ – Виена, Р.
Австрия, по сметка № ********в „Инг
Банк“ – клон София, с титуляр А.Г.С. и наредената сума постъпила в сметката му
на 08.04.2002 г., със средства – част от постъпилите на 02.05.2001 г. по
сметката ѝ №*********в „Банк
Аустриа“ – Виена, Р. Австрия, с титуляр Н.А.С., по нареждане от А.Г.С. на
01.05.2001 г. от сметка № **** в „О.Н.Б.“
– гр. Х., Р. Судан, с титуляр – филиала на Гражданско сдружение „КАС“, в размер
на 80 000 (осемдесет хиляди щатски долара), с левова равностойност
173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и
осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление, като
деянието е извършено повече от два пъти – престъпление
по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като я призна за невинна и я оправда по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 4 (ред. ДВ, бр.
51/30.06.2000 г.), вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно в това престъплението да е
извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК,
деецът да е съзнавал, че паричните средства са придобити чрез обсебване,
квалифицирано по чл. 206, ал. 4 от НК, както и случаят да е особено тежък, с
оглед трансграничния характер на извършените финансови операции, усложнената
престъпна дейност, извършена в съучастие, проявената престъпна упоритост и
грубо незачитане на установения правов ред в страната при извършване на
престъплението (вече в качеството и на обвиняемо лице, привлечен на 15.08.2001
г., по настоящото дело, било следствено дело
№ 104/2001 г. по описа на ССлС, за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр.
чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201 от НК).
Настоящият съдебен състав прецени, че са налице
предпоставките за приложение на наказателноправната норма по чл. 253, ал. 5 от НК (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), поради което и отне в полза на държавата от подсъдимите А.Г.С. и Н. Г.С.,
солидарно, предметът на престъплението по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр.
51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за подс. А.Г.С.,
и по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - за подс. Н. Г.С., а именно сумата от
162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и
седемнадесет стотинки).
По доводите на подс.
С. и защитата на подсъдимите лица
Пред настоящата инстанция подсъдимия и защитата на
посъдимите лица – адв. Х., САК, и адв. Д.,
САК, навеждат доводи в противовес на приетото от държавното обвинение във
внесения за разглеждане в СГС – НО обвинителен акт в следните основни насоки:
– банкова сметка *** № ****,
разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, е с титуляр търговското дружество „КАС И.“
ООД, действащо под името „КАС И.К.“, а не с титуляр ГС „КАС“, респ. паричните
суми по сметката не са собственост на гражданското сдружение;
– сумите, постъпили по банкова сметка ***
№ ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, не представляват плащане
по договор „КАС – 5А“, както се твърди в
обвинителния акт, а плащане по частен проект, изпълняван от подс. С., за
изграждане на мобилна ремонтна работилница, респ. инкриминираните парични суми
са собственост на подсъдимия, а не на ГС „КАС“;
– паричните преводи, инкриминирани по делото – преводът в размер на
160 000 щ. д. от сметка с № ****,
разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Р. Судан към сметка, открита в „Нова Банк“ – Р.
Гърция с титуляр Е. Г.С. и преводът в размер на 80 000 щ. д. от сметка
с № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х.,
Судан към сметка, открита в „Банк Аустрия“ – Р. Австрия с титуляр Н.А.С., са
наредени не от подс. С., който е депозирал в банката само предварителни
нареждания, а от св. Х., респ. същият е знаел за извършените преводи и лично ги
е наредил, респ. не се касае за обсебване на инкриминираните суми.
Доводите на защитата в тези насоки настоящият съдебен
състав прецени за неоснователни. Доколкото, обаче, становището на съдебния
състав по така наведените от страните съображения е от съществено значение за
окончателното му произнасяне по повдигнатото срещу подсъдимите лица обвинение,
е необходимо същото да бъде подробно аргументирано, за прецизност – на
самостоятелно систематично място в изложението.
На първо място, неоснователно се явява възражението на
подс. С. и неговата защита, че банкова сметка *** № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан,
е с титуляр търговското дружество „КАС И.“ ООД, действащо под името „КАС И.К.“,
а не с титуляр ГС „КАС“.
Действително, настоящата инстанция не може да не сподели
доводите на защитата в насока, че ГС „КАС“ било учредено въз основа на договор
за учредяване на сдружение (съвместна дейност), по смисъла на чл. 357 – 364 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 275 от Търговския закон ТЗ),
сключен на 30.05.1994 г. между „М.Х.“ АД – Сопот, „ВМЗ“ АД – Сопот, „А.“ ЕАД –
Казанлък, „А.“ АД – Лясковец, „П.“ АД – Монтана, „Т.“ АД – Трявна, „Б.“ ЕАД – Червен бряг и „Д.“ ЕАД – Русе (вж.
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор за съвместна
дейност, ред. от 25.02.1999 г. – т. 2, л. 8 – л. 15 от досъдебното
производство).
Подсъдимият С. и неговата защита основателно посочват, че
съгласно уредбата на гражданското дружество по ЗЗД, към която препращат
правилата по чл. 276 от ТЗ, същото не би могло да регистрира клон, доколкото,
съгласно чл. 8 от ТЗ – „Фирмата на клона
включва фирмата на търговеца и добавката „клон“, клон би могъл да
регистрира търговец, съгласно чл. 1, ал. 2 от ТЗ – „Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на
жилищностроителните кооперации.“, докато гражданското сдружение, действащо
като консорциум, по смисъла на чл. 275 от ТЗ и чл. 357 – 364 от ЗЗД, не е
търговец. Това е вид дружество, образувано посредством договор, с който две или
повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща
стопанска цел. Дейността, която дружеството осъществява, е различна от
дейността на всеки от съдружниците в същото. Гражданското дружество не е
юридическо лице и не подлежи на вписване в търговския регистър. Впрочем, именно
по тези съображения, както сочи и подс. С., на ГС „КАС“ не е било издадено и не
е могло да бъде издадено разрешение за търговия с военна продукция от
Междуведомствения съвет по въпросите на военно-промишления комплекс и
мобилизационната готовност на страната.
Възможността гражданското сдружение да регистрира клон,
чрез който да осъществява своята дейност, не е била предвидена и в договора за
учредяване на сдружение (съвместна дейност) от 30.05.1994 г. Гражданско
сдружение „КАС“ не е регистрирало свой клон нито в данъчната служба (вж. т. 2,
л. 16 от досъдебното производство), нито в Търговския регистър, воден от
Българската търговско – промишлена палата (вж. електрофотографско
(ксерографско) копие на удостоверение №
882/08.09.1995 г. за вписване на ГС „КАС“ в Търговския регистър на БТПП – на
английски език и в превод на български език (т. 2А, л. 701 – л. 703 от
съдебното производство пред СГС - НО, 20-ти състав) и писмо от БТПП, изх. № 986/12.05.2005 г. (л. 205 – л. 210 от
НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО,
8-ми състав). По тези факти и обстоятелства страните не спорят.
Оттук и изводът, че в Судан е бил регистриран не клон на
търговец, по смисъла на чл. 8 от ТЗ, а търговско бюро на ГС „КАС“, което не е
имало собствена правосубектност и не е могло да осъществява самостоятелно
търговска дейност. Противното, впрочем, не се твърди и в обвинителния акт,
където търговското бюро на ГС „КАС“, до известна степен непрецизно е
наименувано „филиал“.
Посоченият извод не се разколебава и от обстоятелството,
че в приложеното по делото, под формата на незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие на английски език и в превод на български език,
удостоверение от 18.01.1995 г. се сочи, че на основание Дял VІІІ, параграф
248/3/ на Наредбата за Компаниите, 1925, под наименование „К.Е.CO-OPERATION“ в
Судан е регистриран клон, доколкото е напълно възможно това да е било
изискване, установено съобразно законодателството на Судан, и към търговските
бюра, каквото е било разкритото от ГС „КАС“, за да могат да функционират на
територията на Судан. За съда е несъмнено, обаче, че на територията на Судан е
действало търговско бюро на ГС „КАС“, а не клон или търговско представителство
на сдружението или на някое от търговските дружества, контролирани от св. Х..
Вън от съмнение е и това, че търговското бюро на ГС „КАС“
в Судан е действало под наименованието „К.Е.CO-OPERATION“ с транскрипция на
български език „КАС И.К.“. В този смисъл е и писмо от БТПП, изх. № 986/12.05.2005 г., депозирано на л. 205 –
л. 210 от НОХД № 369/2003 г. по описа на
СГС – НО, 8-ми състав). Не се установява, следователно, дружеството „КАС И.“
ООД да е регистрирало в БТПП и да е ползвало наименованието „К.Е.CO-OPERATION“.
За да формира изводите си в този смисъл, съдът съобрази и
отразеното в трудов договор №
0047/19.07.2000 г., сключен в гр. София, на основание чл. 68, ал. 1 от Кодекса
на труда, Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските
граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с
ПМС № 162/18.08.1992 г. и утвърдено
щатно разписание на ГС „КАС“, между ГС „КАС“, представлявано от изпълнителния
директор св. Р. Х., и подс. А.Г.С., видно от който последният бил назначен
именно на длъжността „ръководител търговско бюро – Судан“ за срок от една година, като
сред задълженията му, съгласно чл. 13 от договора, били и „…да открива банкови
сметки и да контролира изразходването на средствата, преведени за издръжка на
търговско бюро Судан“ (вж. незаверено електрофотографско (ксерографско) копие
на трудов договор № 0047/19.07.2000 г.,
депозирано в т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното производство). А видно от
трудов договор № 0048/19.07.2000 г.,
депозиран в т. 1, л. 58 – л. 60 от досъдебното производство), сключен между ГС
„КАС“, представлявано от изпълнителния директор св. Р. Х., и подс. Н.С.,
последната била назначена на длъжност „касиер – отчетник търговско бюро –
Судан“ за срок от една година. За страните по трудовото правоотношение,
следователно, също е било предварително известно, че в гр. Х., Судан е било
разкрито именно търговско бюро на ГС „КАС“, а не друга правноорганизационна
форма или клон на търговско дружество.
Не се явява аргумент в противния смисъл и приобщената в
качеството и на писмено доказателствено средство по делото инвойс фактура № 0181-GSHS от 11.06.1998 г., депозирана на
л. 443 от съдебното производство по НОХД
№ 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми състав, придружена с превод на
български език (л. 441 – л. 442 от същото), доколкото, макар същата да касае
търговска дейност, вероятно осъществявана от „КАС И.“ ООД, от бланката, на
която е изготвена фактурата, съдържаща наименованието „К.Е.CO-OPERATION“ и
наименованията на съдружниците в сдружението, става ясно, че това е бланка,
ползвана от ГС „КАС“, а не от търговското дружество „КАС И.“ ООД. В противен
случай би било напълно ненужно и необяснимо наред с името на сдружението да
фигурират и имената на съдружниците в същото. Действително, възможно е да е
имало случаи, в които кореспонденция, изходяща от „КАС И.“ ООД, да е изготвяна
на бланки, ползвани от ГС „КАС“, доколкото адресите на управление и на
търговското дружество, и на гражданското сдружение, са били едни и същи и
дейността им се е обслужвала от един и същи екип, но това обстоятелство не
означава, че „КАС И.“ ООД е развивало дейност под наименованието „К.Е.CO-OPERATION“.
При това, следва еднозначно да се приеме, че банковите
преводи в полза на „К.Е.CO-OPERATION“ всъщност са били в полза на ГС „КАС“ и
именно това гражданско сдружение е било титуляр на разкритата банкова сметка *** № **** в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан.
Обстоятелството, че ГС „КАС“ е действало на територията на Судан посредством
търговско бюро не разколебава този извода.
В тази насока, съдът взе предвид, от една страна,
обстоятелството, че при откриване на банковата сметка И.И. бил упълномощен да
представлява именно „КАС И.К.“ („ВМЗ“ ООД, „А. Ко“, „А. Ко“, „П. Ко“, „Терм
Ко“, „Б. Ко“, „М.Х. Ко“, „Д. Ко“) – изброяване, което не би било необходимо, в
случай че И. е представлявал търговско дружество – самостоятелно юридическо
лице (това, че в пълномощното от 21.10.1997 г. – т. 1, л. 98 – л. 99 от
досъдебното производство един от съдружниците е посочен като „Терм Ко“, докато
в договора за договора за учредяване на сдружение (съвместна дейност) от
30.05.1994 г. фигурира дружеството „Т.“ АД – Трявна добре се обяснява с това,
че приложения по делото договор – т. 2, л. 8 – л. 15 от досъдебното
производство, е в редакцията му към 25.02.1999 г.). От друга страна, и което е още по-важно,
видно от трудов договор №
0047/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“, представлявано от изпълнителния
директор св. Р. Х., и подс. А.Г.С., по силата на който последният бил назначен
на длъжността „ръководител търговско бюро – Судан“, на подс. С. е било вменено
„…да открива банкови сметки и да контролира изразходването на средствата,
преведени за издръжка на търговско бюро Судан“, а видно от обясненията на
подсъдимите – същият е имал право да тегли суми от сметката (в тази насока са и
обясненията на подсъдимите С. и С.) и да получава извлечения за движението по
банкова сметка № ****, разкрита в „О.Н.Б.“
– клон Х., Судан, а подс. С. – да отчита на всяко тримесечие движението по
банковата сметка. С тези права и задължения подсъдимите са разполагали именно
като лица, заети по трудов договор с ГС „КАС“, доколкото не се установява към
инкриминирания период от време същите да са били ангажирани въз основа на
трудов или граждански договор към друго лице. Не е възможен, следователно,
изводът, че банковата сметка, с която подс. С. е бил оправомощен да се
разпорежда и движението по която подс. С. е била задължена да отчита, да е била
с титуляр лице, различно от това, явяващо се работодател на подсъдимите С..
Допълнителен аргумент в тази насока се извежда и от обстоятелството, че подс. С., действаща
в качеството ѝ на „касиер – отчетник търговско бюро – Судан“, е изготвяла
справки за касовата наличност и движението по банковата сметка именно на ГС
„КАС“ (вж. „Справка за състоянието на банковата сметка и движението по нея през
периода 01.04.2001 – 30.06.2001 г.“ относно „Банкова сметка *** – Co – Khartum
operation A/C ****“, в която подсъдимата е посочила следното: „1. Състояние на
банковата сметка към 01.04.2001 г. $ 525.50. 2. Изтеглени и внесени на касата в
ГС „КАС“ Х., 28.04.2001 г. $ 525.50 с чек № 599045. Състоянието на банковата
сметка към 30.06.2001 г. $ 0.00“ (приложена по делото в оригинал – вж. т. 1, л.
134 от досъдебното производство). В цитираната справка, подсъдимата е отчела
именно касовата наличност в ГС „КАС“, а в наименованието на справката да е
употребила израза „К.Е.– Co – Khartum operation“. Липсва и каквато и да било
житейска логика подс. С. да е назначена по трудов договор на длъжност към ГС
„КАС“, а да отчита касова наличност или движение по банкова сметка ***.
Вярно е, че по делото не се установява процесната банкова
сметка ***. Съгласно изискванията на действащия през периода 2000 – 2001 г. чл.
4, ал. 2, т. 2 от Валутния закон и Наредба
№ 27 от 09.12.1999 г. за регистрация в Българската народна банка, на
сделки между местни и чуждестранни лица (обн. ДВ, бр. 111 от 21.12.1999 г.), на
регистрация в БНБ подлежали, преди тяхното извършване, сделките за откриване на
влогови сметки на местни лица в банки – чуждестранни лица над 2 000 лева.
В чл. 4, ал. 4 от същия закон се предвиждало, че сделките по ал. 1 и 2 се
извършват без регистрация в БНБ, когато страна по тях е търговска банка,
получила разрешение за извършване на банкова дейност в чужбина, по реда на
Закона за банките, както и когато стойността на сделката е до 2 000 лева
включително. Тъй като по банковата сметка с
№ ****, открита в „Омдурман Национал Банк“ – клон Х., постъпвали суми в размер,
надвишаващ 2 000 лева, банковата сметка с титуляр „КАС Интернешънъл
Кооперейшън“ подлежала на деклариране в БНБ. По делото, обаче, не се установя
банковата сметка да е била регистрирана в БНБ. Това обстоятелство не
разколебава извода, че банковата сметка е била разкрита, и то именно от ГС
„КАС“. Въпросът, по какви съображения същата не е била регистрирана в БНБ, е
извън предмета на доказване в настоящото производство. Само за пълнота,
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че и банковите сметки,
разкрити от подс. Н.С. в „Банк Аустрия“ – Р. Австрия, и от Е. Г. – в „Нова
Банк“ – Р. Гърция, не се установява да са били регистрирани в БНБ, в изпълнение
на посочените законови изисквания.
Вярно е и това, че по делото е представена и приета, в
качеството ѝ на писмено доказателствено средство, нота на Посолството на
Судан в София, реф. № SU/14/099 от
14.09.2009 г., в която се посочва, че собственик на банкова сметка № **** в Национална банка „Омдурман“ е била К.Е.Co-operation,
клон на фирмата К.Е.LTD (вж. нота, реф.
№ SU/14/099 от 14.09.2009 г. от Посолство на Судан в София – в оригинал
и в превод на български език (т. 2А, л. 709 – л. 711 от съдебното
производство). Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно – почеркова
експертиза № 2019/ДОК-72 - т. 3, л. 909
– л. 913 от съдебното производство, подписът под текста на нотата в областта на
отпечатък от печат на Посолството на Република Судан в София, е положен от С.М.Е.М.и
в този смисъл нотата представлява истински по своя характер документ. При
формиране на изводите си по фактите и в частност – по отношение на титуляра на
банкова сметка *** № ****, разкрита в „О.Н.Б.“,
обаче, настоящият съдебен състав прецени, че не може да ползва обсъжданото
писмено доказателствено средство, доколкото, от една страна, обстоятелствата,
визирани в същото, са в противоречие с останалите, събрани по делото и обсъдени
по-горе, писмени доказателствени средства, а от друга – като съобрази, че
документът е издаден близо дванадесет години след откриване на банковата сметка
и не удостоверява обстоятелства, относими към момента на разкриване на
сметката.
За пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да
посочи, че не споделя доводите на подсъдимия и неговата защита, че по банковата
сметка са били разкрити две партиди, в едната от които са се съхранявали
средствата, предназначени за издръжка на офиса в Судан, а в другата – тези,
предназначени за обслужване на търговските операции на „КАС И.“ ООД. Доводи в
тази насока не следват нито от доказателствените средства по делото –
обясненията на подс. С. в тази насока са единствения източник на
доказателствени факти за това обстоятелство, напълно неподкрепени от писмените
доказателствени средства, нито от обичайната практика за осъществяване на
банковата дейност, към която се е придържала „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, видно
от заверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от Национална
банка „Омдурман“ от 04.06.2006 г. – на английски език и в превод на български
език (л. 479 – л. 488 от НОХД № 369/2003
г. по описа на СГС – НО, 8-ми състав).
Доводи в тази насока не се извеждат и от подробно
коментираните от подсъдимия обстоятелства, че сборът от двата инкриминирани
превода от 160 502 щ. д. и 80 000 щ. д. и от извършеното теглене на
сума, в размер на 525.00 щ. д., надхвърля салдото по сметката и не дава остатък
в размер на 23.50 щ. д. И това е така, тъй като събраните по делото писмени
доказателствени средства не позволяват извод подсъдимият да е извършил теглене
на сума в размер на 525.00 щ. д. от банковата сметка. На подобна банкова
операция не се сочи в банковите извлечения (вж. извлечение от Omdurman National
Bank по текуща сметка в чуждестранна валута (щатски долари), приложено в
оригинал на арабски език и в превод на български език – т. 1, л. 18 и л. 19 от
досъдебното производство
и извлечение от Omdurman National Bank за
движението по сметка № **** за периода
01.01.2001 г. – 31.12.2001 г., приложено в оригинал и в превод на български
език - т. 2, л. 21 – л. 23 от досъдебното производство). По делото не е
приложен и сочения от подсъдимия чек №
599045, като липсата му е констатирана и от св. Ж., в какъвто смисъл е
отразеното от нея в писмо изх. №
0063К/27.07.2001 г. (приложено по делото в оригинал (л. 446 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав).
Аргументи в този смисъл не се извеждат и от
обстоятелството, че в приложено по делото извлечение от банкова сметка № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан
– в оригинал на арабски език и в превод на български език (вж. л. 246 – л. 247
от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС -
НО, 8-ми състав) се сочи, че резултат 0.00 щ. д. за периода 01.01.2001 г. –
22.03.2001 г., доколкото е възможно в документа да е посочено движението, а не
крайното салдо за посочения период.
Направеният от съда извод относно титуляра на процесната
банкова сметка ***т страна на подсъдимия и неговата защита писмо от „О.Н.Б.“ до
СГС - НО, 8-ми състав, депозирано на л. 384 от НОХД № 369/2003 г. (в превод на български език на
л. 382 – л. 383 от същото), че банковата сметка е с титуляр „К.Е.CO-OPERATION“,
доколкото това е наименованието, под което търговското бюро на ГС „КАС“ е
действало на територията на Судан, а не търговското дружество „КАС И.“ ООД, в
каквато насока вече бяха изложени подробни съображения.
По същите съображения следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и твърденията на защитата, че „К.Е.CO-OPERATION“ е било
наименование на „КАС И.“ ООД, основаващи се на показанията на свидетелите М. и Р.
и на посоченото в суифт съобщения за извършени преводи, депозирани в т. 1 л. 42
и л. 48 от досъдебното производство (в преводи на български език в т. 1, л. 43
и л. 49 от досъдебното производство). Отново в тази насока е необходимо да бъде
припомнено, че именно това наименование на английски език е употребено и от
подс. С. в изготвената и подписана от нея справка за движението по банковата
сметка – подробно анализирана по-горе.
Не се налага друг извод и от съдържанието на цитираната
от подс. С. искова молба от „П.“ ЕАД (н) против подс. А.Г.С. (т. 2А, л. 721 –
л. 725 и л. 831 – л. 833 от съдебното производство), доколкото в подобен
процесуален документ е допустимо страните да излагат всякакви твърдения. Същият
не се ползва с доказателствена сила и със сила на пресъдено нещо.
Не намират опора в доказателствената съвкупност и
доводите на подсъдимия, че наименованието „КАС И.К.“ е било въведено в
регистъра на БТПП едва на 13.08.2001 г., като до тогава то не е било
регистрирано в БТПП и не е било употребявано от ГС „КАС“. Независимо, че по
делото не са събрани доказателства за това, кога е извършено вписване на процесното
обстоятелство в Търговския регистър на БТПП (предвид, че това обстоятелство е
извън предмета на доказване в производството), обемната кореспонденция, водена
от името на ГС „КАС“ сочи, че от самото си създаване търговското бюро на
сдружението в Р. Судан е ползвало наименованието „К.Е.CO-OPERATION“, като в
художественото му оформление са били „вплетени“ и имената на съдружниците в ГС
„КАС“.
С оглед всичко изложено дотук, настоящата инстанция прие
за установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че:
– ГС „КАС“, а не „КАС И.“ ООД, е било регистрирано с наименование на
английски език „К.Е.CO-OPERATION“;
– банкова сметка *** № ****,
разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Р. Судан, е била с титуляр ГС „КАС“, действащо
под името „К.Е.CO-OPERATION“, а не търговското дружество „КАС И.“ ООД;
– паричните суми, постъпващи по банкова сметка *** № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Р.
Судан, са били собственост на ГС „КАС“, а не на търговското дружество „КАС И.“
ООД.
На второ място, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни твърденията на подсъдимия и на защитата, че сумите, постъпили по
банкова сметка *** № ****, разкрита в „О.Н.Б.“
– клон Х., Р. Судан, в общ размер от 240 000 щ. д. не представляват
плащане по договор „КАС – 5А“, както се твърди в обвинителния акт, а се явяват
плащане по частен проект, изпълняван от подс. С., за изграждане на мобилна
ремонтна работилница.
За да аргументира тезата си в този смисъл, настоящият
съдебен състав е необходимо да посочи, че не се съгласява с доводите на лицата,
упражняващи защитна функция в производството, че по делото не е доказано по
нужния несъмнен и категоричен начин, че договорът за трансфер на технологии от
16.09.1995 г., приложен в незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
английски език и в превод на български език (т. 1, л. 144 – л. 213 от
досъдебното производство), е именно процесният договор „КАС – 5А“. Действително, договорът не
съдържа подобна номерация, но с оглед приложенията към същия (вж. т. 1.1., б.
„а“ – т. 1, л. 180 от досъдебното производство), както и предвид показанията на
свидетелите Х.и Л. в същия смисъл, за съда е несъмнено, че именно този договор
е бил наименуван от страните като „КАС – 5А“.
Този извод не се разколебава от соченото от защитата, че
в чл. 4.1. от сключения на 30.05.1994 г. договор за учредяване на сдружение
(съвместна дейност) между „М.Х.“ АД – Сопот, „ВМЗ“ АД – Сопот, „А.“ ЕАД – Казанлък, „А.“ АД – Лясковец, „П.“ АД –
Монтана, „Т.“ АД – Трявна, „Б.“ ЕАД – Червен бряг и „Д.“ ЕАД – Русе, в
качеството им на съдружници, договор „КАС – 5А“ не е бил посочен. Такъв
действително не е бил посочен (вж. заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на договор за съвместна дейност,
ред. от 25.02.1999 г. – т. 2, л. 8 – л. 15 от досъдебното производство), но
това се обяснява, от една страна, с обстоятелството, че към датата на
подписване на договора за учредяване на ГС „КАС“ процесният договор „КАС – 5А“
не е бил сключен (същият е сключен едва на 16.09.1995 г., повече от година след
създаване на ГС „КАС“), а от друга – с това, че още при сключване на договора
за съвместна дейност между страните било уговорено сдружението да продължава да
действа, на основание разрешение от компетентните органи на Р. България, и за
реализация на други И.ови договори. Впрочем, в чл. 4, ал. 1 от процесния
договор не е било уговорено и изпълнението на договор „КАС – 18“, но видно от
обясненията на подс. С., които съдът кредитира в тази им част с доверие, такъв
договор е бил изпълняван от един от съдружниците в ГС „КАС“.
Пред настоящия състав подсъдимият и неговата защита се
позовават на безспорно установеното обстоятелство, че договорът за трансфер на
технологии от 16.09.1995 г. (наименуван „КАС – 5А“) е бил със страни М.І.С. –
Судан и „П. Ко.“ ЕАД, докато инкриминираните парични преводи от 27.03.2001 г. и
от 18.04.2001 г. са с наредител Военно – индустриална корпорация „Я.К.“ и с
бенефициент „К.Е.CO-OPERATION“, които не са страни по договор „КАС – 5А“.
Твърденията на подсъдимия и неговата защита по отношение на наредителя и
бенефициента на нарежданията за превод са безусловно верни. По делото е установено
по нужния несъмнен и категоричен начин, че на 24.03.2001 г., с наредително
писмо, издадено от Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ до директора на
Ислямска банка „Тадамон“ – А., относно превод от 160 000 щ. д. в полза на
„КАС И.“, било наредено на банката да преведе сумата от 160 000 щ. д. в
полза на KAS Engineering, по сметка в щатски долари № **** в „Национална банка Омдурман“ – клон Х.,
на бенефициент „КАС И.“, от сметката на наредителя с № 40799, както разходите да са за сметка № 40799 (вж. наредително писмо от Military
Industrial Corp., Y. Complex (Военно – индустриална корпорация „Ярмук“) от
24.03.2001 г., за заверка на сметка № ****,
със сумата от 160 000 щ. д. – в оригинал на арабски език и в превод на
български език – т. 1, л. 92 и л. 93 от досъдебното производство); на
18.04.2001 г. с наредително писмо, издадено от Военно – промишлена корпорация,
Военно – индустриална корпорация „Ярмук“, до директора на Национална банка
„Омдурман“ – клон Х., относно превод от 80 000 щ. д., в полза на „КАС И.“,
било наредено на банката да преведе сумата от 80 000 щ. д. в полза на KAS
Engineering, по сметка № **** в
„Национална банка Омдурман“ – клон Х.,
от сметка № 3507 (вж. наредително писмо
от Military Industrial Corp., Y. Complex (Военно – индустриална корпорация
„Ярмук“, от 18.04.2001 г., за заверка на сметка
№ **** със сумата от 80 000 щ. д. – в оригинал на арабски език и в
превод на български език - т. 1, л. 94 и л. 95 от досъдебното производство).
Това, обаче, не обуславя извод, че плащанията не са по договор „КАС – 5А“.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че не споделя доводите на подсъдимия, че Военно –
индустриална корпорация „Ярмук“ не е било свързано лице с М.І.С. – Судан. Видно
от показанията на св. Г.Р., депозирани в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред (както
сочи и подс. С. – св. Р. е бил високопоставен судански военен), този свидетел
недвусмислено сочи, че Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ е била
подразделение на М.І.С. – Судан, като на практика поставя знак за равенство
между тях. Нещо повече – видно от
събраните по делото писмени доказателствени средства и в частност писмо на
английски език, депозирано на л. 445 от съдебното производство по НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав, придружено с превод на български език (л. 444 от същото), подписано от
св. Х.и представител на М.І.С. – Судан, последните обсъждали оферта за
построяване на работилница за нестандартно оборудване и ремонт. Подсъдимият
подробно аргументира тезата, че е работел именно по частен проект с предмет –
технологично задание за изграждане на работилница за нестандартно оборудване и
ремонт. При обсъждане на офертата за изграждане на работилницата, обаче, е взел
участие представител на М.І.С. – Судан, а наредител на сумите от 160 000
щ. д. и 80 000 щ. д., които подсъдимият сочи, че са получени по негов
частен проект, е Военно – индустриална корпорация „Я.К.“. Предвид изложеното,
още веднъж се налага изводът, че Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ е
свързано лице с М.І.С. – Судан. Каква е организационната и правна свързаност
между тези два правни субекта не е предмет на изследване в настоящото
наказателно производство.
Отделно от това, анализът на приложения по делото договор
за трансфер на технологии от 16.09.1995 г. („КАС – 5А“) еднозначно сочи, че
страна по договора, освен М.І.С. – Судан и „П. Ко.“ ЕАД, е било и ГС „КАС“,
действащо в Судан под наименование „К.Е.CO-OPERATION“, представлявано от св. Х..
Както сочи и самият подс. С., това се е наложило предвид обстоятелството, че от
един момент насетне съдружниците в ГС „КАС започнали да бавят изплащането на
дължимите отчисления към ГС „КАС“, което обусловило необходимостта цялата
кореспонденция между тях и суданската страна да се приподписва от св. Х., а
също и да се използва банковата сметка, разкрита в „О.Н.Б.“, контролирана от Х..
Нещо повече – обстоятелството, че ГС „КАС“ се е явило
страна по договор „КАС – 5А“ недвусмислено се установява и от съдържанието на
протокол от 17.04.2000 г. относно плащания по „KAС – 5А4, приложен по делото
под формата на незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на английски
език и в превод на български език (т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното
производство). Посоченият протокол е подписан и от св. Х., и от И., от
българска страна, а към датата на подписването му – 17.04.2000 г., И. е
представлявал именно ГС „КАС“ в Судан.
Оттук и изводът, че така събраните писмени
доказателствени средства не само не разколебават, но и са в подкрепа на
показанията на свидетелите Х., Л. и Г.Р., че инкриминираните преводи с
наредител Военно – индустриална корпорация „Я.К.“ и с бенефициент „К.Е.CO-OPERATION“,
са именно по договор „КАС – 5А“.
В тази насока е и обстоятелството, че независимо, че
писмо № К
– 21/18.03.2001 г., обозначено условно върху обратната страна с „Документ № 3
– 25.10.2001 г.“ и писмо № К/10.04.2001
г., обозначено условно върху обратната страна с „Документ № 2 – 25.10.2001 г.“, съдържащи покана за
плащане по договор „КАС - 5А“, не изхождали от лицето, от чието име се сочело,
че са издадени – подс. С., именно тези писма са послужили като основание за
съответните длъжностните лица при Военно – индустриална корпорация „Я.К.“ да
предприемат изпълнение на задълженията си да заплащат уговорените на 17.04.2000
г. суми по договора „KAS – 5А“, като и двата превода следват непосредствено във
времето посочените писма.
Подсъдимият и неговата защита обосновават тезата си, че
инкриминираните парични преводи в общ размер от 240 000 щ. д. не са
преводи по договор „КАС – 5А“ и с някои допълнителни аргументи, на които е необходимо
да бъде даден отговор.
На първо място в тази връзка, подс. С. и защитниците
навеждат доводи, че по делото не е приложена необходимата и изискуема съгласно
клаузите на приложения по делото договор за трансфер на технологии от
16.09.1995 г. („КАС – 5А“) документация във връзка с изпълнението му: протоколи
за завършване на проекта, съгласно т. 12.2в и т. 12.2г от договора; документи,
изискуеми съгласно т. 3.3 от договора, удостоверяващи кой е завършил проекта и
за каква конкретна дейност са правени съответните плащания; регистър, съгласно
чл. 4.6 от договора, в които следва да са въведени всички стъпки от
изпълнението на проекта; задължителен регистър, създаван в процеса на оказване
на техническо съдействие по време на гаранционния срок, съгласно чл. 6.2 на
допълнителния договор; списъчен състав на работниците, съгласно чл. 6.1 на
допълнителния договор, извършили съответните монтажни и други дейности в Судан;
командировъчни на тези работници до Судан. Това безспорно е така – по делото е
приложен само и единствено договорът, ведно с приложенията към него, не и
документи, удостоверяващи изпълнението му, но това е обяснимо с
обстоятелството, че въпросите, касаещи реалното изпълнение на договора, стоят
извън предмета на доказване по делото. Въпросите изпълнен ли е договор „КАС –
5А“, от кое лице, в какви срокове и какви документи са съставяни във връзка с
изпълнението на договора, не са в пряка корелация с въпроса, дали плащанията са
именно във връзка с този договор, доколкото, както е видно от събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства, суданския съконтрагент е бил
в забава при плащанията, включително и при плащанията на авансово уговорените в
договора суми. В този смисъл, изпълнението на отделните етапи от договора не е
било следвано непосредствено от плащане по договора и изводи относно правното
основание за извършените преводи не могат да се правят въз основа на
документацията, съпътстваща изпълнението по договора. Именно поради това и
въпросите, относими към изпълнението на договора, включително и въпросите, дали
договорът е бил изпълнен именно от „П.“ ЕАД – Монтана или от друго лице, не са
относими към предмета на доказване по делото и събирането на доказателства в
тази насока не би довело до изясняване на предмета на доказване.
На второ място, подсъдимият основателно сочи, че по
делото не е приложена фактура или проформа фактура, която да е издадена от
изпълнителя по договора – евентуално „П.“ ЕАД – Монтана, въз основа на която да
се извърши плащане. Такъв документ действително не е приобщен към
доказателствената съвкупност. От това обстоятелство, обаче, не следва извод, че
инкриминираните по делото парични преводи не са по договор „КАС – 5А“,
доколкото, от една страна, видно от клаузите на договора – чл. 12 „Договорна
сума и начин на плащане“, основанието за плащане е било двустранно подписан
приемо – предавателен протокол, а не фактура или проформа фактура (вж. т.
12.2.), а от друга – в конкретния по делото случай, както вече се посочи,
основание за плащането са се явили приложените по делото писма № К – 21/18.03.2001 г. и писмо № К/10.04.2001 г., съдържащи покана за
плащане по договор „КАС – 5А“, чиято неистинност не се установява да е била
известна на представителите на М.І.С. или Военно – индустриална корпорация „Я.К.“.
Това, че по делото са събрани доказателства за издавани фактури при
осъществяване на дейността на „КАС И.“ ООД и
друг търговски субект (вж. приложените на л. 443 и л. 466 от съдебното
производство по НОХД № 369/2003 г. по
описа на СГС - НО, 8-ми състав фактури, придружени с превод на български език
(вж. л. 441 – л. 442 и л. 464 – л. 465
от същото), също не обуславя извод, че и междинните плащанията по договор „КАС
– 5А“ е следвало да бъдат осчетоводени с фактури, респективно непредставянето
на такива означава липса и на постъпили плащания.
На трето място, подсъдимият излага, че по време на
престоя му в Судан, като ръководител на търговското бюро на ГС „КАС“ в
страната, договор „КАС – 5А“ не е бил изпълняван. Както вече по-горе беше
посочено, настоящата инстанция не кредитира с доверие твърденията на подс. С. в
този смисъл, като съобрази, че същите не кореспондират не само с останалите,
събрани по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Х.,
Л. и Р., но и с писмените такива – отразеното в протокол от 17.04.2000 г.
относно плащания по „KAС – 5А“ (приложен под формата на незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на английски език и в превод на
български език (т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното производство) и в
приложения по делото факс в незаверено електрофотографско (ксерографско) копие
на протокол от ОС на ГС „КАС“ №
21/09.08.2001 г. (т. 1, л. 64 – л. 65 от досъдебното производство), въз основа
на който се установява, че и към датата на провеждане на Общото събрание на
съдружниците в ГС „КАС“ – 09.08.2001
г. се е обсъждало изпълнението на посочения договор. Подобен извод не следва и
от съдържанието на доклад от „СМТ И.“ № OL-243В/02.11.2000 г.,
депозиран на л. 452 от съдебното производство по НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав, придружено с превод на български език (л. 450 – л. 451 от същото), на
който подсъдимият акцентира, доколкото докладът касае изпълнението на договор,
изпълняван от „Б.“ ЕАД – Червен бряг
(според подс. С. – договор „КАС – 18“) и това, че в същият не се съдържа
информация за изпълнението на договор „КАС – 5А“ не може да доведе до извод, че
такъв договор не е бил изпълняван.
На четвърто място, подсъдимият и неговата защита аргументират
тезата, че предвид присъединяването на страната ни към наложеното през 1994 г.
ембарго за търговия със Судан – на 09.04.2001 г., в резултат на което
суданската страна претърпяла значителни загуби, не е логично да се очаква, че
няколко дни по-късно от страна на М.І.С. – Судан или Военно – индустриална
корпорация „Я.К.“ ще бъдат правени преводи в полза на ГС „КАС“ или друго лице
по договори, чието изпълнение е било прекратено, заради наложеното ембарго.
Този довод съдът също намира за несъстоятелен. Безспорно, по делото е
установено, че с ПМС № 91/09.04.2001 г.
бил утвърден списък на държавите и организациите, спрямо които Р. България, в
съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решения на ЕС и на
ОССЕ, прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на
въоръжение и свързаното с него оборудване от всякакъв вид, включително оръжие и
боеприпаси, военни транспортни средства, оборудване и резервни части за тях,
независимо от техния произход, както и оказване на военна помощ и обучение на
военен персонал (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.). Посочено било, че ограничението
се налага по линия на Обща позиция №
94/165/CFSP (16.ІІІ.1994) и че ограничението включва „Ембарго върху износа на
оръжие, боеприпаси и военно оборудване (оръжия, предназначени да убиват, и
боеприпаси за тях), оръжейни платформи, неоръжейни платформи и спомагателно
оборудване, а също така и резервни части, ремонтни дейности, поддръжка и
трансфер на военни технологии. В т. 18 от Приложение към чл. 1 от ПМС към датата
на обнародването му, била посочена държавата Судан. Вън от всякакво съмнение е
и това, че в резултат на присъединяването на страната ни към наложеното ембарго
за търговия с Судан, суданските съконтрагенти на ГС „КАС“ и на дружествата,
работещи в сферата на военната промишленост, се очаквало да претърпят загуби, а
е възможно и реално да са претърпели такива. Това, обаче, не означава, че
плащанията по договор „КАС – 5А“ са били преустановени непосредствено след
09.04.2001 г., доколкото, видно от съдържанието на цитираното ПМС,
ограничението не се е отнасяло за договори, влезли в сила преди въвеждане на
ембаргото, какъвто, отново вън от всякакво съмнение, е бил и договор „КАС –
5А“.
На пето място, подсъдимият и неговата защита навежда
пространни съображения, че след 1995 г. суданския съконтрагент заплащал
дължимите по договорите, изпълнявани от българските заводи в Судан, суми,
директно по техни сметки, разкрити в ТБ „Биохим“, а не чрез банковата сметка,
разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, тъй като това било и икономически
неизгодно. В тази насока подсъдимият цитира и показания на св. Х., депозирани
на 03.06.2011 г. пред ОС – Плевен в следния смисъл: „Аз бях оторизиран отначало, още от първите години, още към 1993 г.,
1994 г. 1995 г. да подписвам от името на
всички заводи. Но от 1995 г. заводи започнаха да подписват сами документите си.
След това отделиха и банковите си сметки.“ и сочи, че по делото са събрани
писмени доказателствени средства за директни плащания по сметка с титуляр „П.“
ЕАД – Монтана (находящи се на л. 447 – л. 449 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми
състав). Тези гласни и писмени доказателствени средства безспорно се кредитират
от настоящата инстанция, но съдът дължи да посочи, че по делото са събрани и
други доказателствени източници, включително и чрез обясненията на подс. С., че
към инкриминирания период от време – 2001 г., преводи са правени и чрез
сметката с титуляр ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“, за да се осигури възможността
за срочно превеждане на комисионните възнаграждения на външните комисионери.
Поради това не може изначално да се приеме, че преводи са правени било само по
собствените на съдружниците банкови сметки, било само по сметката с титуляр ГС
„КАС“.
На шесто място, защитата навежда доводи, че в подадената
от ГС „КАС“ годишна данъчна декларация за 2001 г. не е бил отразен приход в
размер на 240 000 щ. д., което, според адв. Д., е индиция, че не е имало
сума, която да се яви годен предмет на присвояване от страна на подсъдимите
лица. Настоящият съдебен състав не може да сподели доводите на защитата в този
смисъл. Видно от писмо от ТД на НАП –
София, офис „Изток“, изх. №
14-10-01-4#1/21.06.2016 г. (депозирано в т. 1, л. 162 – л. 163 от съдебното
производство), поради изтекъл срок на съхранение на подаваните от ГС „КАС“
данъчни декларации до 2004 г., същите не се съхраняват и поради това не са
приложен и по делото. Изводът, че дружеството е или не е декларирало определена
парична сума за данъчен период 2001 г., всякога ще се яви произволен. Нещо
повече – тази сума се явявала плащане в полза на изпълнителя по договор „КАС –
5А“ и в полза на ГС „КАС“ е следвало да бъде отчислена само 8% от тази сума.
Предвид изложеното е напълно възможно инкриминираната сума да не е била
осчетоводена в цялост в ГС „КАС“, без да е допуснато нарушение на
законодателството в областта на счетоводството. Отделно от това, дали
сдружението е водело стриктно счетоводна и данъчна отчетност или не, не е
показателно в насока, извършени ли са инкриминираните преводи в полза на
същото, или не. Последното обстоятелство се установява безспорно от вече
цитираните писмени доказателствени средства – визираните по-горе.
Основна част от възраженията на подсъдимия и неговата
защита по така повдигнатото обвинение се основават на твърдения, че по време на
престоя си в Судан, подс. С. е изпълнявал частен проект за изготвяне на
техническо задание за изграждане на мобилна армейска ремонтна работилница, за
което екипът по проекта е следвало да получи хонорар в общ размер от
260 000 щ. д. В тази връзка подсъдимият сочи, че сумите, преведени по
сметка с № ****, разкрита в „О.Н.Б.“
ЕАД, представляват плащане именно по този частен проект.
Действително, по делото са събрани еднопосочни и
убедителни доказателства, че подс. С. е участвал в преговори за създаване на
екип за изграждане на „работилница за нестандартно оборудване и ремонт“ по
възложение на М.І.С. – Судан. Доказателствата в тази насока са следните:
- писмо на английски език, депозирано на л. 445 от
съдебното производство по НОХД №
369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8-ми състав, придружено с превод на български
език (л. 444 от същото), подписано от св. Х.и представител на Военно –
промишления комплекс на Судан, видно от което между тези страни е обсъждана
оферта за построяване на работилница за нестандартно оборудване и ремонт;
- приложения по делото договор от 21.08.2000 г. за
предоставяне на услуги между подс. А.Г.С., в качеството му на Първа страна, и У.Я.М.А.(W.Y.М.А.), в качеството му на
представител на международния екип, като Втора страна, съгласно който Първата
страна възлагала на Втората страна извършване на плащане със съдействието на M.I.C. Първата страна поемала
задължението да заплати на Втората страна сумата от 220 000 щ. д. във
връзка с изпълнение на работата по проект за разработване на строителна и
технологична документация на цех за ремонтни дейности, цех за окислителни
дейности и нестандартно оборудване. Посочената сума представлявала
възнаграждение за индивидуалното участие в проекта, за което Втората страна
поемала задължението да заплати на участниците в проекта, съгласно посочен
списък, след получаване на средствата (вж. договор от 21.08.2000 г., приложен в
оригинал - на английски език и в превод на български език – т. 2А, л. 693 – л.
696 от съдебното производство);
- приложения по делото протокол от 10.03.2001 г., подписан от участниците в
международния екип за развитие на строителната и технологична документация за
цех за поправка на оръжия за атака, белезници, полицейски палки, цех за
производство на щитове и каски, както и цех за производство на окислители, за
разпределение на сума от 240 000 щ. д. за изпълнението на договор със С.А.И.К.сред
участниците в екипа. След тях, под № 2
фигурирало името на подс. А.С., в качеството му на технически консултант, а
срещу него била посочена сумата от 20 000 щ. д. и подпис на подсъдимия
(вж. протокол от 10.03.2001 г. с машинописен текст и таблица с посочени 15
имена и суми в щатски долари срещу тях – в оригинал на английски език и в
превод на български език (т. 3, л. 72 – л. 74 от досъдебното производство);
- показанията на св. С., че е съдействал на подсъдимия
при преговорите с представители на военната индустрия в Судан за участието му в
проект за изграждане на ремонтна база и съоръжения за нуждите на военно –
промишления комплекс в Судан.
Така събраните гласни и писмени доказателствени средства
съдът безусловно кредитира с доверие, като прецени, че са относими към предмета
на доказване по делото и не се оборват от останалите, събрани по делото, гласни
или писмени доказателствени средства.
Същевременно, същите позволяват да се направи извод, че
подсъдимият е водел преговори и е бил ангажиран с изпълнение на проект за
изграждане на цех за поправка на оръжия за атака, белезници, полицейски палки,
цех за производство на щитове и каски, както и цех за производство на
окислители, но не и че такъв проект реално е бил изпълнен, а още по-малко – че
съконтрагента на подс. С. по този проект е извършил плащане на хонорари по
договора. В тази насока по делото са събрани само и единствено обясненията на
подс. С., които, обаче, остават напълно изолирани и неподкрепени от доказателствената
съвкупност и поради това не могат да бъдат кредитирани с доверие. Действително,
възможно е документацията във връзка с проекта да е представлявала
класифицирана информация и това да е препятствало подсъдимия да се снабди и да
представи пред съда същата, но не е възможно подсъдимият да не разполага с
документи, удостоверяващи евентуално извършено плащане в негова полза, в
качеството му на физическо лице, доколкото същите не биха били класифицирани и
всякога биха били предоставени на подсъдимия за нуждите на данъчното му
облагане. Отделно от това, за съда е твърде малко вероятно по договор, който се
сочи от подсъдимия да е бил приет от страната – възложител през м. април 2001
г., плащането да е извършено същия месец, предвид значителното забавяне на
плащанията от страна на М.І.С. – Судан по далеч по-значимите за суданската
страна инженерни проекти, изпълнявани от съдружниците в ГС „КАС“. Оттук и
изводът, че по делото не са събрани доказателства, а е и житейски нелогично да
се приеме, че паричните преводи в общ размер от 240 000 щ. д., постъпили
по сметка с № ****, открита в „О.Н.Б.“ –
клон Х., Р. Судан, са плащания по частния проект, изпълняван от екип от
специалисти под ръководството на подс. С..
Изводи в противния смисъл не следват и приложения по
делото приемо – предавателен протокол,
съгласно който на 24.07.2004 г. подс. А.С. предал на У.Я.М.А.сумата от
73 000 щ. д. във връзка с договор за предоставяне на услуги (вж. приемо –
предавателен протокол, приложен в оригинал - на английски език и в превод на
български език – т. 2А, л. 697 – л. 698 от съдебното производство), доколкото
това от писмените доказателствени средства е изготвено повече от три години
след инкриминирания период от време и не може да се яви доказателство за
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Вярно е, че по делото е приложена и нота на Посолството
на Судан в София, реф. № ASS/5/276 от
10.10.2008 г., в която е посочено, че подсъдимият - инж. А.Г.С., е участвал като
частно лице в специален технологичен проект в периода 2000 – 2001 г. в Судан,
коопериран с още 14 лица. Сред тези лица не фигурира лицето У.Я.М.А.(W.Y.М.А.)
(вж. нота с реф. № ASS/5/276 от 10.10.2008
г. от Посолството на Судан в София – в оригинал на арабски език и в превод на
български език (т. 2А, л. 706 – л. 708 от съдебното производство). Това писмено
доказателствено средство, обаче, също не може да послужи на съда да формира
изводите си по фактите в претендирания от подсъдимия и неговата защита смисъл,
доколкото изложеното в него не се потвърждава от което и да било друго
доказателствено средство, събрано по делото, с изключение на обясненията на
подсъдимия, и най-вече – отразеното в нотата не може да бъде проверено
посредством други гласни или писмени доказателствени средства.
Особено внимание подсъдимият и неговата защита отделят на
приложеното по делото писмо от 18.10.2000 г., изходящо от св. Х., до „О.Н.Б.“ –
Судан, клон Х., относно офертата на Инвестиционна компания от Саудитска Арабия
към подс. инж. А.Г.С. – управител на клон на „К.К.“ – Судан, да участва в
международен строително – технологичен екип, видно от което св. Х.потвърждава
участието на подс. С. в международен екип за изготвянето на строителна и
технологична документация за работилница за ремонт на бойни оръжия, работилница
за изработка на белезници, палки, щитове и каски и работилница за окисляване
(т. 1); посочва, че участието на подсъдимото лице - инж. А.Г.С., в международния екип е
независимо от гледна точка на заеманата от него позиция на мениджър на клон на
„КАС К.“ – Судан (т. 2) и разрешава на подсъдимия - инж. А.Г.С. да използва
банкова сметка № **** на „Национална
банка Омдурман“ – „КАС К.“ – Судан, за
да прехвърли сумата от 240 000 щ. д. за подготовката на строителната и
технологична документация, според т. 1 (т. 3) – (вж. писмо от 18.10.2000 г. до
„О.Н.Б.“ – Судан, клон Х., приложено в оригинал на английски език и с превод на
български език в т. 3, л. 38 – л. 39 от досъдебното производство). Писмото било изготвено на бланка на ГС „КАС“,
ползвана към 2001 г., но не било изведено в регистъра за изходяща
кореспонденция на дружеството, водено към тази дата (вж. заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение от регистъра, воден при
ГС „КАС“ за времето от 29.08.2000 г. до 13.12.2000 г. – т. 2, л. 6 от
досъдебното производство).
При формиране на изводите си по фактите, обаче, съдът не
се довери на изложеното в писмото по няколко съображения.
Първо, както при разпита си на досъдебна фаза, така и при
разпита си пред съда, св. Х.отрича да е изготвял подобно писмо, като дава
показания – кореспондиращи и с тези на св. Ж., а поради това – и кредитирани от
съда по съображения, изложени по-горе в изложението, че при пътуванията си
извън страната е оставял празни бланки, подписани от него, които да се попълват
при необходимост. Действително, по делото не се установява при приемане на
материалните активи в търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан И. да е предал на С.
празни бланки, подписани от св. Х., но това не е категорично доказателство в
насока, че в офиса на сдружението в гр. София такива бланкетни документи не са
били оставяни. Вярно е и това, че по делото са налични писмени доказателствени
средства – сочените от св. Х., че документи, изходящи от ГС „КАС“ са били
подписвани и от други лица (вж. писма, находящи се на л. 458, л. 459 и л. 446
от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС -
НО, 8-ми състав), освен от св. Х., но това обстоятелство също не разколебава
напълно еднопосочните и взаимнодопълващи се твърдения на свидетелите Х.и Ж., че
в офиса на сдружението в гр. София са били налични бланкетни документи,
подписани от св. Х.. Оттук и изводът, че твърденията на подс. С., че писмото от
18.10.2000 г. е било изготвено и му е било предоставено именно от св. Х., по
същество остават неподкрепени от останалите, събрани по делото, доказателствени
източници и напълно изолирани.
Второ и по-съществено – видно от писмо от „О.Н.Б.“,
депозирано по делото в оригинал и в превод на български език (т. 2, л. 37 и л.
38 от досъдебното производство), подобно писмо не е било депозирано в банковата
институция, което би било безусловно необходимо за заверка на сметката с
титуляр ГС „КАС“ в банката, в случай че паричната сума действително е била
преведена в полза на подсъдимия. При това, дори и в противоречие със събраните
и обсъдени по-горе гласни доказателствени средства да се приеме, че това писмо
действително е отразявало волята на св. Х., не се установява да е било
използвано, чрез предоставянето му на лицата, явяващи се негови адресати.
Поради това и фактът на изготвяне на това писмо сам по себе си не може да
подкрепи по нужния категоричен начин обясненията на подсъдимия в посочения
по-горе смисъл.
Предвид изложеното, напълно лишени от основание са
доводите на подсъдимия и неговата защита в насока, че писмото е било изготвено
на бланка, ползвана от сдружението и изведено по начин, установен в сдружението
– тези обстоятелства сами по себе си не сочат на това, че писмото обективира
волята на неговия автор, нито че е било получено от адресатите му.
С оглед изтъкнатите съображения на съда, безпредметен се
явява и анализът къде е нощувал св. Х.при посещението си в Судан през м.
октомври 2000 г. Дори и да се приеме тезата на подсъдимия, че св. Х.е нощувал в
хотел „Хилтън“ в гр. Х., това обстоятелство по никакъв начин не доказва, че при
това от посещенията си в Судан св. Х.е снабдил подс. С. с процесното писмо, при
все че не се установява същото да е било представено пред адресатите, за които
е било предназначено.
Изложеното в пълна степен касае и цитираното от подс. С.
писмо от името на св. Х.от 26.06.2001 г., адресирано до „Омбурман Национал
Банк“, с копие до М.І.С - г-н Д.и до г-н А.. Действително, в писмото се сочи,
че св. Х.е разтревожен от обстоятелството, че предишния представител на „КАС К.“
в Судан – подс. А.С., притежава информация и доказателства за предишни сделки и
парични отношения, като се посочвало, че това може да дискредитира него,
организацията, която ръководи и техните предишни и бъдещи дейности. В писмото
се сочело, че отношенията на св. Х.с подс. А.С. се влошили и понеже той е бивш
служител на Министерство на вътрешните работи представлявал заплаха за тях и би
желал сътрудничеството на адресатите на писмото за елиминиране на възможните
последици от създалата се ситуация. Авторът на писмото искал да не се
предоставя никаква информация за банковите трансфери, направени от адресатите
на писмото до банката в ОАЕ, съгласно договорите от 1998 г., както и да се
унищожат всички банкови документи и кореспонденция, които се намират в
хранилището на М.І.С и се отнасят до личния договор на подс. С., одобрен от св.
Х.с писмо до „О.Н.Б.“ от 18.10.2000 г. Поискал банковите трансфери по този
договор да бъдат оформени като трансфери по договор „KAS – 5А“. Посочвал, че
проблемът с експорт – импорт лиценза на банкова сметка ***. С. ще бъде решен
при пристигането на св. Х.в Судан (вж. писмо, носещо подписа на св. Р. Х., в
качеството му на изпълнителен директор на „КАС“ до „Омбурман Национал Банк“, с
копие до М.І.С. – г-н Д.и до г-нА.от 26.06.2001 г., приложено по делото в
оригинал, на английски език и в превод на български език – т. 3, л. 41 и л. 42
от досъдебното производство). Писмото било изготвено на бланка на ГС „КАС“,
която към 2001 г. вече била изведена от употреба, тъй като на същата бил
посочен стария адрес на сдружението в гр. София, ул. „*********и не било
изведено в регистъра за изходяща кореспонденция на дружеството, водено към тази
дата (вж. заверено електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение от
регистъра, воден при ГС „КАС“ за времето от 29.08.2000 г. до 13.12.2000 г. – т.
2, л. 6 от досъдебното производство). Писмото от 26.06.2001 г. също не било
получено в „Омбурман Национал Банк“ (вж. писмо от банковата институция,
приложено по делото в оригинал и в превод на български език – т. 2, л. 37 и л.
38 от досъдебното производство).
Важен щрих в допълнение на всичко изложено по-горе по
отношение на двете писма, който настоящата инстанция държи да отбележи, е и
това, че писмото е датирано към 26.06.2001 г. и следва по време банковите
преводи от 27.03.2001 г. и от 22.04.2001 г. Не е възможно, следователно, да се
приеме, че въз основа на това информацията, съдържаща се в наредителните писма
за превод на сумите, изготвени известно време преди датата на изготвяне на
писмото, би могло да бъде променена, още повече, че отново по делото се
установява, че писмото не е било получено от банковата институция.
В обобщение, процесните писма от 18.10.2000 г. и от
26.06.2001 г. не само не се установява действително да са изготвени от св. Х.и
да отразяват действителното му волеизявление, но също така не представляват
категорично доказателство, че подс. С. е получил плащане по договора за мобилна
ремонтна работилница, респективно че сумите по договора действително са били
преведени по банковата сметка на ГС „КАС“. Последното би било и твърде малко
вероятно, доколкото наличностите по банковата сметка на сдружението е следвало
да отговарят на счетоводната документация в сдружението, именно за нуждите на
счетоводното и данъчно облагане на същото. Самият подс. С. излага твърдения в
насока, че счетоводството на сдружението е било водено педантично от св. Ж. и
нейния екип и е напълно неубедително и нелогично да се приеме, че изпълнителния
директор и главния счетоводител на същото биха допуснали постъпления в такъв
размер по банковата сметка на сдружението, без каквото и да било правно
основание за това и то – след като съдружници в същото са разследвани във
връзка с т. нар. „Анголска сделка“.
Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция
намира за неоснователни доводите на подсъдимия и на защитата, че сумите,
постъпили по банкова сметка *** № ****,
разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Р. Судан, не представляват плащане по договор
„КАС – 5А“, а плащане по частен проект, изпълняван от подс. С., за изграждане
на мобилна ремонтна работилница. Напротив, събраните по делото доказателствени
източници – обсъдени подробно по-горе, позволяват еднозначен правен извод, че
паричните преводи представляват плащания именно по договор „КАС – 5А“.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата на
подсъдимите, че паричните преводи, инкриминирани по делото – преводът в размер
на 160 000 щ. д. от сметка с № ****,
разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, към сметка, открита в „Нова Банк“ – Р.
Гърция, с титуляр Е. Г.С., преводът в размер на 80 000 щ. д. от сметка
с № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х.,
Р. Судан към сметка, открита в „Банк Аустрия“ – Р. Австрия, с титуляр подс. Н.А.С.,
са наредени не от подс. С., който е депозирал в банката само предварителни
нареждания, а от св. Х., респективно същият е знаел за извършените преводи и
лично ги е наредил. В тази насока се налагат няколко съображения.
Първо, няма принципна разлика между съдържанието на
наредителните писма от Military Industrial Corp., Y. Complex (Военно промишлена
корпорация, „Я.К.“ от 24.03.2001 г. за заверка на сметка **** със сумата от
160 000 щ. д. и от 18.04.2001 г. за заверка на сметка **** със сумата от
80 000 щ. д., приложени по делото в оригинал на арабски език и в превод на
български език (т. 1, л. 92 и л. 93, л. 94 и л. 95 от досъдебното
производство), въз основа на които банковата сметка с № ****, разкрита в „О.Н.Б.“- клон Х., Судан,
с титуляр ГС „КАС“, е била заверена с посочените суми, и съдържанието на
наредителните бележки, изготвени от подс. С. за превод от сметка № **** към сметки на Е. С. и подс. Н.С. на
сумите от 160 000 щ. д. и от 80 000 щ. д. (вж. наредителни писмо от А.С.
до Omdurman National Bank, приложени в оригинал на английски език и в превод на
български език (т. 1, л. 69 и л. 71 от досъдебното производство), за да се
приеме, че едните наредителни писма са били изпълнени, а другите са били само
предварителни нареждания.
Действително, в подписаните от подс. С. наредителни писма
не се съдържа дата, а съгласно писмо
от Национална банка „Омдурман“ от 04.06.2006 г. (приложено по делото под
формата на заверено електрофотографско (ксерографско) копие на английски език и
в превод на български език (л. 479 – л. 488 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми
състав) се сочи, че банката изисква да се попълни дата, на която ще се извърши
превода и банката – кореспондент. Това, обаче, също не може да се приеме като
доказателство в подкрепа на тезата, че същите са представлявали предварителни
нареждания, а не наредителни писма, които са били изпълнени. И това е така, тъй
като писмото от „О.Н.Б.“ е датирано повече от пет години след извършване на
трансграничните банкови трансфери, като е напълно възможно в този период
практиката на банката да е претърпяла развитие, още повече че две години
по-рано, в писмо от Национална банка „Омдурман“ чрез Посолството на Судан в
Кайро (депозирано на л. 172 и л. 173 от НОХД
№ 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми състав), датата на молбата не
се сочи като задължителен реквизит на молбата за изпълнение на международния
превод, като се приема, че датата на плащане е една и съща с датата на подаване
на молбата за превод.
Вярно е и това, че подс. С. е депозирал нареждане за
превод на сумата от 160 000 щ. д. в полза на Е. Г. по сметка № *********, суифт адрес NOVAGRAA
„Новабанк”/Тсимиски клон, а като кореспондентска банка посочил „**********, Ню
Йорк 10006 САЩ-АБА 0*******, сметка номер: *******“, а в действителност
сметка № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ била
дебитирана със сумата от 160 502 щ. д. и паричният превод бил осъществен
чрез банка – кореспондент „British Arab Commercial Bank“ (вж. суифт съобщение за извършен
превод – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 42
и л. 43 от досъдебното производство). Това, обаче, добре се обяснява именно с
изложеното от подсъдимия в обясненията му по делото, че към инкриминираната
дата американските кореспондентски банки отказвали да извършват доларови
транзакции от суданските банки. Напълно възможно е именно това да е наложило
промяната в кореспондентската банка, респективно удържането на допълнителни
такси от банковата сметка на ГС „КАС“.
Прави впечатление и това, че преводът на сумата от
160 000 щ. д. от сметка с № ****,
разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, с титуляр ГС „КАС“, по сметка с № *********
в банка „Новабанк“ – клон Солун, Р. Гърция, е извършен на 22.04.2001 г. Това е
датата, на която сметка с № **** е била
заверена със сума в размер на 160 000 щ. д. по нареждане от Военно –
индустриална корпорация „Я.К.“. Оттук и изводът, че нареждането за превод,
подписано от подс. С., е депозирано в „О.Н.Б.“ на същата дата. На практика,
липсва период от време, в който да е мислимо подсъдимият да депозира
предварително нареждане до „О.Н.Б.“, да проведе разговор със св. Х., последният
да изпрати наредителен факс с парола до „О.Н.Б.“, който да бъде изпълнен. Това
е още един аргумент в насока, че банката е изпълнила именно нареждането за
превод, подписано от подс. С., а не наредителен факс, изпратен от св. Х..
Тук е мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав
не кредитира и обясненията на подс. С., че единствено св. Х.е имал право да
дава нареждания за превод до „О.Н.Б.“ за суми, надвишаващи 1 000 щ. д. В
тази насока следва да се посочи, че събраните доказателствени средства не
обуславят такъв извод. По делото е безспорно установено, че подс. С. е бил
оправомощен да извършва тегления на средства от партидата на ГС „КАС“, открита
в „О.Н.Б.“, в какъвто смисъл са обясненията и на подсъдимия, и на подс. С.. В
приложеното по делото пълномощно от И.С.И. в полза на подс. А.Г.С. от
29.07.2000 г. (вж. заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
пълномощно – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 100 и л.
101 от досъдебното производство) подобно ограничение не се съдържа.
Обстоятелството, че подписаните от подс. С. нареждания за плащане са били
изпълнени без забава, също обуславя еднозначен извод, че същият е могъл да
извършва разпореждане със сумите по банковата сметка без лимит.
Най-после, пред настоящата съдебна инстанция подс. С.
изнася твърдения, че е бил с ограничени пълномощия, предвид обстоятелството, че
пълномощното, с което И. е бил упълномощен да се разпорежда със сумите по
банковата сметка е било изтекло на 21.10.1998 г. Действително, от съдържанието
на приложеното по делото пълномощно в полза на И. се установява, че същото е
било в сила до 21.10.1998 г. За съда, обаче, е несъмнено, че и след тази дата И.
е бил надлежно упълномощен да се разпорежда със сумите по банковата сметка на
ГС „КАС“, разкрита в „О.Н.Б.“, тъй като няма данни след тази дата дейността на
търговското бюро в Судан да е била затруднена, а и нареждания за превод,
депозирани от подс. С., респективно – искания за издаване на извлечения от
банковата сметка, реално са били изпълнявани, в каквато насока по делото са
събрани безспорни доказателства. В случай, че към 29.07.2000 г. И. не е бил
упълномощен да представлява ГС „КАС“ пред „О.Н.Б.“, то и подс. С. не би бил
упълномощен, а не би бил упълномощен с ограничени права.
Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция
намира за безспорно установено, че паричните преводи, инкриминирани по делото –
преводът в размер на 160 000 щ. д. от сметка с № ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан
към сметка, открита в „Нова Банк“ – Р. Гърция, с титуляр Е. Г.С., и преводът в
размер на 80 000 щ. д. от сметка с
№ ****, разкрита в „О.Н.Б.“ – клон Х., Судан, към сметка, открита в
„Банк Аустрия“ – Р. Австрия, с титуляр подс. Н.А.С., са били наредени именно от
подс. С., а не от св. Х.. Възраженията на подсъдимия и на защитата в противния
смисъл съдът намира за неоснователни, по гореизложените съображения.
По наказателната
отговорност на подсъдимите лица
1. Общи бележки
Съдът изцяло споделя
доводите на защитата на подсъдимите, че към момента на постановяване на
присъдата на тази инстанция – 30.11.2020 г., наказателната отговорност на
подсъдимите лица за извършените от тях престъпления с посочената правна
квалификация е погасена, поради изтичане на предвидената в закона давност.
С изтичане на
срока по чл. 80, ал. 1 от НК, чиято продължителност е поставена в зависимост от
най-тежкото по вид и размер наказание, предвидено за извършеното престъпление,
държавата губи възможността да реализира наказателната отговорност на
престъпния деец за конкретно извършено от него престъпление, при това –
независимо от етапа на производството, в който е констатирано изтичането на
давностния срок. В тази насока е и еднопосочната практика на върховната съдебна
инстанция, в която се приема, че „Давността има материалноправна същност. Решаващо за нея е погасяването на
правото на държавата по наказателноправното, а не по наказателнопроцесуалното
правоотношение. Държавата губи всякаква възможност да накаже престъпника, а не
само да проведе наказателно преследване срещу него.“ (вж. решение № 177/28.05.2001 г. по н. д. № 117/2001 г. на ВКС, I н. о.).
Началната дата, от когато
започва да тече давностния срок, е тази на довършване на престъплението, при
опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за
престъпленията, които траят
непрекъснато – както и за продължаваните престъпления – от
прекратяването им (арг. от чл. 80, ал. 3 от НК), а крайната дата, след която се
изключва възможността за реализация на наказателната отговорност на дееца –
изтичането на срока по чл. 80, ал. 1, т. 1 – 5 от НК.
Давността спира, когато
започването или продължаването на наказателното производство зависи от
разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва
с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването (вж. чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от НК, както и решение № 251/11.05.2012 г. по н. д. № 833/2012 г. на ВКС, ІІІ н. о.). Както е изяснено
в тълкувателната практика на ВС, „Давността на наказателното преследване
започва от довършването на престъплението, но се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, което е предприето за преследване на лицето, извършило
престъплението. Давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което
е насочено наказателното преследване. Когато престъпното деяние е извършено от
няколко лица, то давността се прекъсва само за лицето, срещу което е насочено
действието на надлежния орган за наказателното преследване. За да се прекъсне
давността за наказателното преследване, необходимо е не само откриването на
извършеното престъпление, но и да е известно лицето, което е извършило
престъплението, и надлежният орган да е извършил действие за наказателното
преследване на това лице. Действието на надлежния орган, което е насочено само
към разкриване на извършеното престъпление, но не е предприето за преследване
на определено лице, не прекъсва давността за наказателното преследване.“ (вж.
ТР на ОСНК № 28/02.03.1959 г. по н. д. № 19/1959 г.). В този смисъл е и ТР на
ОСНК № 96/01.11.1961 г. по н. д. ****/1961 г.
Наказателното преследване
се изключва, когато е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, т. е.
когато от довършване на престъплението до възбуждане на наказателното
преследване е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
чл. 80, ал. 1, т. 1 – т. 5 от НК. Спирането или прекъсването на давността не
може да удължава давностния срок по чл. 81, ал. 3 от НК – абсолютната давност
(в този смисъл вж. решение № 208/31.05.1990
г. по н. д. № 217/1990 г. на ВКС, I н.
о.).
При това се налага
изводът, че спирането и прекъсването на давността имат само относително
значение – в рамките на увеличения с една втора обикновен давностен срок (в
този смисъл вж. и решение №
104/16.03.2001 г. по н. д. № 31/2001 г.
на ВКС, II н. о.) или, иначе казано, наказателната отговорност на дееца се
погасява с изтичането на по-краткия срок измежду относителната давност, след
последното спиране или прекъсване на същата, и абсолютната давност. Абсолютният
давностен срок е от значение само в случай, че обикновеният такъв е спиран или
прекъсван; ако по отношение на конкретния престъпен деец обикновеният давностен
срок не е бил спиран или прекъсван, то за погасяване на наказателната му
отговорност за конкретно извършеното престъпление е достатъчно да изтече
обикновеният давностен срок.
Изтичането на по-краткия
давностен срок между обикновената давност, след последното спиране или
прекъсване и абсолютния давностен срок, за престъплението, за което лицето е
предадено на съд, е основание за прекратяване на наказателното производство, на
основание чл. 289, ал. 1 от НПК.
Когато, обаче, съдът с
присъдата преквалифицира осъщественото деяние в по-леко наказуем престъпен
състав, отговорността на подсъдимото лице за което е погасена по давност, но
тази за престъплението с първоначалната правна квалификация – не, съдът не може
да изпълни процедурата по чл. 289, ал. 1 от НПК, тъй като противното би
означавало предварително да се произнесе по съществото на делото. В тези
случаи, константната съдебна практика е в насока, че подсъдимото лице се
признава за виновно в извършване на престъплението, резултат от
преквалификацията и се прилага закона за давността, като деецът не се наказва,
на основание чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК (вж. решение № 83 от 10.05.2021 г. по н. д. № 299/2021 г. на ВКС, ІІІ н. о. и други).
2.
За извършеното от подсъдимите лица престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1 от НК
В конкретния по делото случай,
отговорността на подс. А.Г.С. е ангажирана с внесения за разглеждане в СГС – НО
обвинителен акт за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (нова – ДВ, бр. 28 от
1982 г.), довършено на 01.05.2001 г., за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ от пет до петнадесет години, като съдът постановява и „лишаване от
права“ по чл. 37, точки 6 и 7 и „конфискация“ на част или на цялото имущество
на виновния.
Предвид размера на най-тежкото по
вид наказание, предвидено за престъплението по чл. 206, ал. 4 от НК – „лишаване
от свобода“ от пет до петнадесет години, се явява приложима разпоредбата
на чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК, съгласно която наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на петнадесет години
за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години. Доколкото
обикновеният давностен срок е прекъсван многократно в хода на производството,
то релевантен за преценката, погасена ли е отговорността на дееца се явява
абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК, който е с продължителност от
22 години и 6 месеца и не е изтекъл към момента на постановяване на
първоинстанционната присъда.
Осъщественото от подс. С.
престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК
(ред. ДВ, бр. 28 от 1982 г.) е наказуемо с „лишаване от свобода“ от три
до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и
т. 7 и може да постанови „конфискация“ на част или на цялото му имущество.
Предвид размера на най-тежкото по
вид наказание, предвидено за престъплението по чл. 206, ал. 3 от НК – „лишаване
от свобода“ от три до десет години, се явява приложима разпоредбата
на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, съгласно която наказателното преследване се изключва
по давност, когато не е възбудено в продължение на десет години за деяния,
наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Доколкото обикновеният
давностен срок е прекъсван многократно в хода на производството, то релевантен
за преценката, погасена ли е отговорността на дееца се явява абсолютния
давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК, който е с продължителност от петнадесет
години.
Следователно, с изтичането
на период от петнадесет години, считано от датата на извършване на последното
действие, включено в продължаваната престъпна дейност – 01.05.2001 г., или след
01.05.2016 г., е погасена по давност възможността за продължаване на
наказателното преследване спрямо престъпния деец за осъществен състав на
престъпление с горепосочената правна квалификация.
Изложеното
изключва възможността на подс. С. да бъде наложено наказание за извършеното
престъпление – по арг. от чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК,
поради което и съдът го призна за виновен в осъществен състав на престъпление с
посочената правна квалификация, но не му наложи наказание.
Идентични
са и съображенията, поради които следва да се приеме, че към настоящия момент е
погасена по давност отговорността на подс. Н.А.С. за престъплението, за което е
призната за виновна от настоящия съдебен състав – по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, извършено на 01.05.2001 г.
Както
вече се посочи, предвид размера на най-тежкото по вид наказание, предвидено за
престъплението по чл. 206, ал. 3 от НК – „лишаване от свобода“ от три до десет
години, се явява приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, съгласно
която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече
от три години. Доколкото обикновеният давностен срок е прекъсван многократно в
хода на производството, то релевантен за преценката, погасена ли е
отговорността на дееца се явява абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК, който е с продължителност от петнадесет години.
Следователно,
с изтичането на период от петнадесет години, считано от датата на извършване на
престъплението – 01.05.2001 г., или след 01.05.2016 г., е погасена по давност
възможността за продължаване на наказателното преследване спрямо престъпния
деец за осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация.
Доколкото,
обаче, към момента на постановяване на първоинстанционната присъда не е
погасена по давност отговорността на С. за престъплението, за което е предадена
на съд – по чл. 206, ал. 4 от НК, съдът не разполагаше с възможност да прекрати
изцяло наказателното производство срещу същата, а след като я призна за виновна
в осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на
основание чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, не ѝ наложи
наказание.
3. За извършеното от подсъдимите лица
престъпление по чл. 253, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК
С
обвинителния акт, внесен за разглеждане в СГС – НО, срещу подс. А.Г.С. е
повдигнато обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 253, ал. 4,
вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ бр. 28/1982 г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г., бр.
62/1997 г., бр. 85/1998 г., нова ДВ, бр. 21/2000 г., предишна ал. 3) и вр. чл.
206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр.28/1982 г., изм. ДВ, бр.10/1993г.), довършено на
03.04.2002 г., за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до
дванадесет години и „глоба“ от десет до тридесет хиляди лева, като съдът лишава
виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.
Предвид
размера на най-тежкото по вид наказание, предвидено за престъплението по чл.
253, ал. 4 от НК – „лишаване от свобода“ от три до дванадесет години, се явява
приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК, съгласно която
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение
на петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет
години. Доколкото обикновеният давностен срок е прекъсван многократно в хода на
производството, то релевантен за преценката, погасена ли е отговорността на
дееца се явява абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК, който е с
продължителност от 22 години и 6 месеца и не е изтекъл към момента на
постановяване на първоинстанционната присъда.
Осъщественото
от подс. С. престъпление по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000
г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, е наказуемо с „лишаване от
свобода“ от една до осем години и „глоба“ от пет до двадесет хиляди лева.
Предвид размера на най-тежкото по вид наказание, предвидено за престъплението
по чл. 253, ал. 2 от НК – „лишаване от свобода“ от една до осем години, се
явява приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, съгласно която
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече
от три години. Доколкото обикновеният давностен срок е прекъсван многократно в
хода на производството, то релевантен за преценката, погасена ли е
отговорността на дееца се явява абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК, който е с продължителност от петнадесет години.
Следователно,
с изтичането на период от петнадесет години, считано от датата на извършване на
последното действие, включено в продължаваната престъпна дейност – 03.04.2002
г., или след 01.05.2017 г., е погасена по давност възможността за продължаване
на наказателното преследване спрямо престъпния деец за осъществен състав на
престъпление с горепосочената правна квалификация.
Изложеното
изключва възможността на подс. С. да бъде наложено наказание за извършеното
престъпление – по арг. от чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК,
поради което и съдът го призна за виновен в осъществен състав на престъпление с
посочената правна квалификация, но не му наложи наказание.
По
така наведените съображения, настоящият съдебен състав прецени, че не са налице
предпоставки за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подс. Н.А.С.
за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ бр. 28/1982
г., изм. ДВ, бр. 10/1993 г., бр. 62/1997 г., бр. 85/1998 г., нова ДВ, бр.
21/2000 г., предишна ал. 3) и вр. чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр.28/1982 г.,
изм. ДВ, бр.10/1993г.), довършено на 03.04.2002 г., доколкото към момента на
постановяване на първоинстанционната присъда не е изтекла абсолютната давност
за наказателно преследване за престъпление с посочената правна квалификация, а
обикновената такава е прекъсвана многократно, като след последното прекъсване –
на 30.11.2020 г., не е изтекъл срок, равен на обикновения давностен срок.
Същевременно,
предвид това, че подс. Н.А.С. е призната за виновна по по-леко наказуем
престъпен състав – по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, наказуем с „лишаване от свобода“ от
една до осем години и „глоба“ от пет до двадесет хиляди лева, следва да се
приеме, че към момента на постановяване на крайния първоинстанционен акт, е
погасена по давност отговорността на подсъдимата по приетия за осъществен
престъпен състав.
Ето
защо и на основание чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът призна
подсъдимата за виновна в осъществен състав на престъпление с посочената правна
квалификация, но не ѝ наложи наказание.
По разноските
С оглед признаване на подс. А.Г.С. за виновен по повдигнатите му обвинения, същият е осъден да
заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, сумата от 1 430 (хиляда
четиристотин и тридесет) лева, представляваща ½ от направените в
съдебната фаза на делото разноски, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителен лист за присъдените разноски, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски градски съд.
С оглед признаване на подс. Н.А.С. за виновна по повдигнатите ѝ обвинения, същата е
осъдена да заплати сумата от 1 430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева,
представляваща ½ от направените в съдебната фаза на делото разноски, в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, както
и, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сумата от 5 (пет) лева, представляваща
държавна такса за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски, в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ......................................