№ 473
гр. ***, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430104711 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от *** против Г. Ю. А.,
с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 569,04 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение по
предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на *** сума за консумирана
топлинна енергия и законната лихва от датата на депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по чгд,
както и направени деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника. Вземането произтича
1
от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело по описа на Районен съд -
гр. *** е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение против
длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като уведомление за
производството е връчено чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с
оглед на което, съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че
заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
е предявявавен иск за установяване на съществуването на вземането за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот -
апартамент, находящ в гр. ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
са следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ***. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „***" от дата 13-
14.12.2007 г. и във вестник „***" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
2
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Представена е като доказателство по делото приложената към исковата
молба справка-извлечение по пера за задълженията, формиращи искането за
главница.
Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените писмени
доказателства. Няма извършено плащане. Ответникът, видно от
приложеното в производството по чл. 410 от ГПК, по описа на Районен съд -
гр. *** извлечение от сметка за абонатен номер е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
В законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението
за това, е предявявен иск относно вземането.
До завеждане исковата молба няма осъществени действия от ответната
страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими
суми, поради което за ищеца се поражда правен интерес за предявяване на
иск и търсене на защита по съдебен ред.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 415, ал.1,
вр. чл. 422, ал.1от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за
предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело, по което
в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение против
издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.
Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към
3
момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото
страни.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде уважен,
като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
сторените разноски в производството, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422
от ГПк, по отношение на Г. Ю. А., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к
„***“, бл. 72, вх. Д, ап. 10, че дължи на ***, сума за консумирана топлинна
енергия в имота, гр. ***, ж.к „***“, бл. 72, вх. Д, ап. 10 в размер от:
1. Главница - 513,14 лв. за периода 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно с
2. Мораторна лихва - 55,90 лв. - за периода 02.04.2021 г. до
05.06.2023 г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3261/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. *** до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК, Г. Ю. А. с ЕГН **********,
адрес: гр. ***, ж.к „***“, бл. 72, вх. Д, ап. 10, ДА ЗАПЛАТИ на *** *** АД,
БУЛСТАТ: *********, адрес и седалище на управление: гр.***, Източна
индустриална зона №128, Й. В.В - Изпълнителен директор, направените
разноски по делото в исковото и заповедното производство общо в размер
на сумата от 1025 лв.
Решението може да се обжалва пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5