№ 687
гр. София, 02.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.250 ал.4 вр. ал.1 и Глава XXI от НПК.
Образувано е по протест на Й. П. – прокурор от СГП срещу Определение
№2192 от 30.04.2024г. по НОХД №1387/24г. на СГС, 26 н.с, с което съдът е
прекратил наказателното производство срещу К. И. С. за престъпление по
чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК на основание чл.248 ал.5 т.2 вр. чл.250 ал.1 т.2 от
НПК .
В протеста прокурорът е изложил доводи за незаконосъобразност на
определението. Оспорена е приетата от съда теза, че в конкретния случай
прокурорът не е годен субект на престъплението по чл.282 от НК, при
наблюдение на възложеното му досъдебно производство като държавен
орган. Държавното обвинение се позовава на Постановление №2/9.06.1980г.
по н.д. 2/1980г. на пленума на ВС във връзка с определяне категорията
„длъжностно лице“, като счита, че прокурорът е длъжностно лице, заемащо
отнговорно служебно положение и от него може да се търси наказателна
отговорност във връзка с нарушение на служебните му задължения.
Жалбоподателят сочи и Решение №244 от 5.02.2020г. на ВКС по н.д.
№970/2019г. на III н.о., в който случай оправдаването на магистрата било
поради недоказване субективната страна на деянието, а не поради липса на
годен правен субект. Излагат се съображения относно неправилната преценка
на първостепенния съд, който в атакуваното определение превратно се
позовавал на Решение №181 от 30.03.2010г. на ВКС по н.д.50/2010г. II н.о.
Според посоченото решение престъплението по чл.282 НК било общо
длъжностно престъпление и намирало приложение само дотолкова,
1
доколкото липсвал друг текст, а не че прокурорът не можел да бъде субект на
престъплението по чл.282 от НК. В обвинителния акт подробно били описани
нормите от НПК, които били нарушени от страна на прокурор К. С. по
възложената му прокурорска преписка. Нормата на чл.250 ал.1 т.2 от НПК
според въззивният жалбоподател се прилагала изключително рядко, поради
което се иска атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на СГС.
Срещу протеста е депозирано писмено възражение от адв.К. К. –
защитник на подс.К. С. на основание чл.322 от НПК, с искане да бъде
оставен без разглеждане, като ненадлежен и съответен, тъй като в него бил
посочен погрешен номер на дело – НОХД №257/2024г., чийто акт се
атакувал, вместо процесното НОХД 1387/24г. Освен това според защитника
в протеста не било посочено и името на подсъдимото лице. От друга страна
се споделят напълно аргументите на първостепенния съд за прекратяване на
производството предвид обстоятелството, че подс.С. не можел да бъде годен
субект на престъплението по чл.282 от НК, с оглед изтъкнатата съдебна
практика, поради което се иска атакуваното определение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание прокурорът от АП гр.София заявява, че не
поддържа протеста, но не го оттегля и не ангажира нови доказателства. Счита
акта на първостепенния съд за правилен и законосъобразен, който следвало да
бъде потвърден, а производството прекратено по реда на чл.250 ал.1 т.2 от
НПК.
Подсъдимият К. С. се явява лично и със защитника си адв.К..
Поддържат становището, изразено във възражението срещу протеста за
оставянето му без движение или алтернативно отхвърлянето му поради
несъставомерност на деянието, описано в обвинителния акт с искане за
потвърждаване на атакуваното определение като правилно, законосъобразно
и обосновано. Възразяват срещу позоваването от страна на държавното
обвинение на Решението по н.д. №970/2019г. на ВКС III н.о., тъй като
същото било неотносимо към настоящия казус, който бил коренно различен.
Изтъкват, че подсъдимият е действал в качеството му на наблюдаващ
прокурор в кръга на неговата компететност по досъдебното производство
водено срещу П. П. по текстове подсъдни на Софийски районен съд, а
описаните в обвинителния акт действия и бездействия не можели да му бъдат
вменени за виновно престъпно поведение и осъществен състав на соченото
престъпление по чл.282 от НК.
Апелативният съд, като прецени изложените в протеста и
възражението срещу него доводи, становищата на страните в съдебното
заседание и материалите по делото, намира за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество е
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради следните съображения:
2
С Определение №2192 от 30.04.2024г. по НОХД №1387/24г. на СГС, 26
н.с, съдът е прекратил наказателното производство срещу К. И. С. за
престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК на основание чл.248 ал.5 т.2 вр.
чл.250 ал.1 т.2 от НПК .
Срещу определението от 30.04.2024г. на 26 н.с-в на СГС е бил
депозиран Протест от прокурор Й. П. при СГП, в който действително
първоначално погрешно е бил посочен номера на делото 257/2024г., с вярно
отразяване датата на постановеното определение и съдебния състав, но
впоследствие след разпореждане на съдията-докладчик е било надлежно
уточнено писмено, че става въпрос за НОХД №1387/2024г. на СГС и
допусната техническа грешка. В случая са били спазени формалните
изисквания на чл.320 от НПК, изяснено е кой акт се атакува, от кого и какво
искане се прави, поради което не може да се приеме за основателно
възражението на защитника на подсъдимия, протеста да бъде оставен без
разглеждане като недопустим.
На следващо място по съществото на спора се установява, че
атакувания акт на СГС за прекратяване на производството е правилен,
законосъобразен и обстойно мотивиран. Изяснено е, че фактическите
обстоятелства по внесеното обвинение срещу К. С. за престъпление по чл.282
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, касаят неговия функционален имунитет, за
това, че като наблюдаващ прокурор по дп №164/2023г. на ГДБОП пр. пр. №
26636/2023г. е привлякъл в качеството на обвиняеми лицата П. П. и К. Х.,
като по отношение на първия е постановил предварително задържане за 72
часа до довеждането му пред съда с оглед процедура по чл.64 ал.2 от НПК, а
по отношение на втория е постановил принудително довеждане и взел мярка
за неотклонение „парична гаранция в размер на 1000 лв.“, като е обвинен
също, че е бездействал, за това, че не е изпратил преписката на СГП с оглед
твърдения за данни за престъпления от нейна компетентност.
Видно от материалите по делото, наблюдавано от подс.С. същото е
образувано и водено за престъпления по чл.143 ал.1 и чл.339а от НК, които
съобразно чл.35 от НПК са от компетентността на Районната прокуратура и
Районния съд.
Правилно първостепенният съд е отбелязал, че в конкретния случай
подс. С. е действал като „орган на власт“, в качеството му на прокурор, на
който съобразно чл.46 от НПК са му вменени функциите да повдига и
3
поддържа обвинения за престъпления от общ характер, като в изпълнение на
тази задача осъществява ръководство и надзор на досъдебното производство,
извършва разследване или отделни действия по разследването и други
процесуални действия за разкриване на обективната истина по наблюдаваните
от него дела, което съобразно вътрешното си убеждение е направил. Същият е
един от четиримата прокурори, наблюдавали горепосоченото досъдебно
производство, което не е образувано от него и е извършил определени
действия в рамките на своята компетентност. С оглед данните по делото, че
лицето П. П. се е укрил от започналото разследване, същият е бил обявен от
ОДИ с мярка „принудително довеждане“ от един от наблюдаващите делото
прокурори – прокурор В..
Ноторно известен факт е, че на 21.06.2024г. СГП е внесла обвинителен
акт срещу П. П. за документна измама и други престъпления, което
производство е приключило задочно, доколкото местонахождението му в
страната не е известно.
Първостепенния съд не е изключил в мотивите си възможността,
прокурорът да може да носи наказателна отговорност в качеството си на
длъжностно лице по чл.93 т.1 „б“ от НК за определени обстоятелства, като в
тази насока е развил подробни съображения, каквито обаче с оглед
фактологията на настоящият обвинителен акт не са предмет на разглеждане
от страна на съда, тъй като такива не са били вменени на подс.С.. Напротив,
същият е бил обвинен за деятелност в качеството му на „орган на власт“
съобразно предоставените му от закона властнически правомощия
произтичащи от чл.132 ал.1 от КРБ, ЗСВ и НПК, поради което няма как за
посочената деятелност да бъде субект на престъплението по чл.282 от НК.
Дейността на разследващия орган относно становището му за фактите по
делото и приложението на закона не може да бъде обект на наказателно
преследване, като правилно в тази насока първостепенния съд се е позовал на
съдебната практика, в това число обективирана в Решение № 181 от
30.03.2010г. по н.д.№50/2010г. на II н.о. по подобен случай. Съобразно
фактологията на настоящия обвинителен акт срещу подс.С. му е била вменена
инкриминирана дейност с оглед изпълнение на служебните му задължения в
качеството му на прокурор и със същността й на „орган на власт“, което е
специално длъжностно качество въведено съобразно разпоредбата на чл.93
т.2 от НК :“ Орган на власт“ са органите на държавната власт, органите на
4
държавното управление, органите на съдебната власт, както и служителите
при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции“.
„Органът на власт“ е по тясна категория в рамките на общата категория
„длъжностни лица“ по силата на НК и когато във връзка със същността на
субекта са предвидени специални материалноправни норми на наказателното
право, общото длъжностно престълнение не може да намери приложение.
Прокурорът в каквото качество подсъдимият С. е обвинен съобразно
специфично вменената му фактология е винаги „орган на власт“, с
властнически правомощия като част от съдебната власт, която е един от
елементите на държавната власт. В случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл.282 от НК, тъй като понятието „орган на власт“ е по-
тясна категория по силата на чл.93 т.2 от НК, в каквато насока
първостепенният съд е изложил обстойни мотиви, които напълно се споделят
от настоящия въззивен състав и не следва да бъдат преповтаряни.
Неправилно държавното обвинение се позовавава на Решение №244 от
5.02.2020г. на ВКС по н.д.№970/2019г. на III н.о., което е неотносимо към
настоящото дело, тъй като става въпрос за инкриминирани други фактически
обстоятелства вменени на магистрат, в случая на съдия от РС -Видин,
нарушил принципа на случайното разпределение на дела.
Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че нормата на
чл.250 ал.1 т.2 от НПК се прилага изключително рядко, поради което делото
да бъде върнато за разглеждане по същество на нов съдебен състав.
Посочената разпоредба е правно регламентирана в НПК и се прилага
дотолкова, доколкото са налице основанията за това при разглеждането на
конкретен казус.
Отмяната на постановленията за привличане на обвиняемите П. П. и К.
Х., съответно за взетите мерки за неотклонение от по-горестоящата
прокуратура по реда на инстанционния контрол също е ирелевантно за
преценката относно съставомерността на деянието по чл.282 от НК по
отношение на подс. К. С. с оглед на гореизложените мотиви.
Водим от горното на чл.250 ал.4 вр. чл.250 ал.1 т.2 от НПК
Апелативният съд –София НО 9 н.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2192 от 30.04.2024г. на СГС 26 ти
състав по НОХД № 1387/2024г. с което е прекратено наказателното
производство водено срещу К. И. С. за престъплението по чл.282 ал.2 вр. ал.1
5
вр. чл.26 ал.1 от НК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6