№ 114
гр. Варна, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000011 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. П. С., действаща като синдик
на “ТОРОВЕ БГ” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Провадия
против решение №437 от 12.10.2022 г., постановено по т.д.№738/2021 г. по описа на
Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.646, ал.2,
т.1 ТЗ за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ТОРОВЕ БГ ЕООД - в несъстоятелност, изпълнението на неизискуемо
парично, извършено на 03.08.18 г. в полза на „Банка ДСК“ АД, за горницата над 61333.33
лв. до пълния му размер от 157333.33 лв.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от „Банка ДСК“ АД и
“ТОРОВЕ БГ” ЕООД - в несъстоятелност, в които се оспорва подадената въззивна жалба.
Молят за потвърждаване на решението в обжалваната
част.
Подадена е въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, със седалище гр.София против
решение №437 от 12.10.2022 г., постановено по т.д.№738/2021 г. по описа на Варненския
окръжен съд, в частта, с която е обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД - в несъстоятелност, изпълнението на
неизискуемо парично задължение в размер на 61333,33 лв, извършено на 03.08.18 г. в полза
на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, по договор за кредит от 03.08.15 г. и анекси
№1/25.08.16 г. и №2/23.08.17 г. към него, на основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за недопустимо, тъй като исковата
молба е подадена извън преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ. В условията на
евентуалност счита решението в обжалваната част за неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. П. С., действаща
като синдик на “ТОРОВЕ БГ” ЕООД - в несъстоятелност, която оспорва подадената
въззивна жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ от синдика на „ТОРОВЕ
БГ“ ЕООД - в несъстоятелност срещу „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД - в несъстоятелност, със
седалище гр.Провадия и БАНКА ДСК АД, със седалище гр.София, за прогласяване за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“
ЕООД, изпълнението на неизискуемо парично задължение в размер на 157333.33 лв. Твърди
се, че на 03.08.18 г., несъстоятелният длъжник след началната дата на
неплатежоспособността и в едногодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ е
изпълнил неизискуемо парично задължение в полза на Банка ДСК АД, в размер на
157333.33 лв., с което е увредил останалите кредитори.
Ответникът „БАНКА ДСК“ АД, със седалище гр.София е подал писмен отговор, в
който е изложил становище за недопустимост на иска, като предявен след преклузивния
срок по чл.649 от ТЗ. Наред с това излага, че погасяването на кредита не съставлява
изпълнение на неизискуемо задължение, тъй като по силата на анекс №2/23.08.17 г. към
датата на погасяването на кредита са били изискуеми 60% от неговата стойност. Сочи, че
уважаването на иска, не би довело до промяна в реда на удовлетворение на кредиторите,
тъй като банката е привилегирован кредитор. Излага, че са налице основания за прилагане
на изключението по чл.646, ал.5, т.1 ТЗ, тъй като договорът за кредит попада в обхвата на
обичайната дейност на търговеца и погасяването е извършено съобразно договореното
между страните.
Ответникът „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД - в несъстоятелност е подал писмен отговор, в
който споделя изцяло изложеното в отговора на „БАНКА ДСК“ АД.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
С влязло в сила решение №734/26.07.2019 г., постановено по т.д. №552/2019 г. по
описа на ВОС е обявена неплатежоспособността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД с начална дата -
31.12.2017 г., длъжникът е обявен в несъстоятелност и на осн. чл.632, ал.1 от ТЗ,
производството е спряно. С решение №260293 от 19.10.2020 г., вписано в ТР на 20.10.2020
г. производството е възобновено, като от този момент е започнал да тече и едногодишния
срок срок по чл.649, ал.1 ТЗ за предявяване на исковете по чл.646 ТЗ.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника „БАНКА ДСК“ АД за
недопустимост на производството и обжалваното решение, поради подаване на исковата
молба след изтичане на преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, тъй като видно от
представеното като доказателство удостоверение от ЕКОНТ изх.№8602/19.08.22 г., пратката
съдържаща исковата молба във основа на която е образувано настоящото производство е
изпратена с товарителница 1050473394488 на 19.10.21 г. и е получена от ОС-Варна на
21.10.21 г., т.е. искът е предявен в едногодишния срок по чл.649, ал.1 ТЗ, поради което
образуваното въз основа на него производство, съответно обжалваното решение са
допустими
2
Съобразно разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността е извършеното от несъстоятелния длъжник след
началната дата на неплатежоспособността, в едногодишен срок преди подаване на молбата
по чл.625, изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на
изпълнението.
Няма спор, че атакуваното от синдика плащане от 03.08.18 г. в размер на 157333.33
лв. в полза на „Банка ДСК“ АД е извършено след началната дата на неплатежоспособността
/31.12.2017 г./ и в едногодишния срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, въз основа на която е образувано т.д.№552/2019г. на ВОС
/08.04.19 г./, поради което е налице един от елементите на фактическия състав по чл.646,
ал.2, т.1 ТЗ.
Видно от представения като доказателство договор за кредит от 03.08.15 г., „Банка
ДСК“ АД е предоставила на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД револвиращ кредит за оборотни средства
в размер на 160000 лв. за срок до 03.08.16 г. С анекс №1/25.08.16 г., срокът за ползане на
кредита е продължен до 03.08.17 г., а с анекс №2/23.08.17 г. до 03.08.18 г. В чл.6 от анекс
№2/23.08.17 г. страните са уговорили, че кредитополучателят е длъжен да намали
кредитната линия 2 пъти с по 30% през 12 месечния период на ползване, като остатъкът от
кредита, по смисъла на чл.5 от основания договор е следвало да се погаси в срок от 60
месеца съгласно договорен погасителен план.
С оглед постигнатата в чл.6 от последния анекс уговорка, към 03.08.18 г. са били
изискуеми 60% от кредитната линия или сумата от 96000 лв., поради което плащането на
тази сума, не попада в хипотезата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, тъй като задължението е било
изискуемо.
Плащането на останалата част в размер на 61333.33 лева, представляваща
неизискуемата част от кредита изцяло покрива фактическия състав на специалната норма,
предвиждаща защита на кредиторите на несъстоятелния длъжник, тъй като това действие на
длъжника, представлява удовлетворяване на кредитор, което обективно накърнява принципа
в производството по несъстоятелност за справедливо универсално удовлетворяване и
предвидения в производството по несъстоятелност ред на привилегиите при разпределение
на осребреното имущество.
Установената със сила на присъдено нещо начална дата на неплатежоспособност -
31.12.2017 г., следва да бъде зачетена по отношение на всички лица, като за да се постигне
целта на несъстоятелността, нищожните плащания следва да се върнат в масата, съответно
доставчикът, който ги е получил неправомерно, следва да предяви права за участие в
производство, наред с останалите кредитори.
Неоснователно е и възражението на въззивника „Банка ДСК“ АД, относно наличието
на хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, според която т.1 и 3 на ал.2 не се прилагат, ако
изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и е извършено съобразно
уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или
услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение. В обхвата
на обичайната дейност на търговеца попадат само онези действия и сделки, които са пряко
свързани с търговско занятие или предмет на дейност на търговеца, но без отчуждаването
или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични
задължения, както и вземането на заем. Сключването на договор за кредит не е свързано с
търговско занятие на несъстоятелния длъжник, нито попада в предмета му на дейност,
поради което не са налице основания за прилагане на изключението по чл.646, ал.5, т.1 от
ТЗ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск, с правно основание
иск чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ е основателен до размера от 61333.33 лева и следва да бъде уважен
в тази част и отхърлен за горницата до пълния размер от 157333.33лв.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението, следва да бъде потвърдено изцяло, като съдът препраща и
3
към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272
ГПК.
С оглед общия обжалваем интерес по двете жалби – 157 333.33 лева, минималният
размер на адвокатското възнаграждение по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 11 943 лева, поради което заплатеното във
въззивното производство възнаграждение от страна на ищеца, в размер на 4680 лева е под
минимума, съответно не е прекомерно. Ето защо, в полза на масата на
несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД - в несъстоятелност, следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно отхвърлената жалба на „Банка ДСК“ АД, в
размер на 1824.41 лева.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, в полза „БАНКА
ДСК“ АД, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част от жалбата на синдика, в размер на 300 лева.
На основание чл.649, ал.6 от ТЗ, несъстоятелният длъжник следва да бъде осъден да
заплати от масата на несъстоятелността в приход на бюджета на съдебната власт държавна
такса за въззивното производство в размер на половината от първоначално определената, а
именно 1920 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №437 от 12.10.2022 г., постановено по т.д.№738/2021 г.
по описа на Варненския окръжен съд
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ в полза на масата на несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Провадия,
ул.Сергей Румянцев №2, чрез синдика Г. П. С., сумата от 1824.41 (хиляда осемстотин
двадесет и четири лева и 41 ст) лева, представляваща направените разноски по делото,
съразмерно отхвърлената жалба на „Банка ДСК“ АД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул.Сергей Румянцев №2
ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 300
(триста) лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул.Сергей Румянцев №2,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски апелативен съд,
сумата от 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща дължимата
държавна такса за настоящото производството, на осн. чл.649, ал.6 от ТЗ.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5