Решение по дело №28/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш Е Н И Е

 

 гр.Б.С., 28.04.2021г.

 

 В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 04 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Таня Т., като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 28/2021г. по описа на РС-Б.С.

             За да се произнесе, взе предвид следното:

            Й.М.Л., с ЕГН **********,***, Кмет на Кметство на с.Т., общ.Б.С., обл.В., е обжалвала НП № 17-310-ПП/31.12.2020г. на Директор на РИОСВ гр.В., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.116, т.3, вр. чл.165, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

            Производството е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.

В жалбата се навеждат доводи за  незаконосъобразност на атакуваното НП, като се твърди, че на адаминистративнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят  също счита, че не е извършил соченото административно нарушение. Бил в невъзможност да изпълни предписанията, тъй като не разполага с бюджет за такива дейности. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна, чрез ст.ю.к.Пламена Софиянска, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено като законосъобразно. Представя и писмено становище.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

            Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните от страните доводи и съображения, приема за установено следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.

    От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 08.06.2020 г. св. П.В.П. - ст. експерт при РИОСВ – В., и св.Д.В.Т. - гл. експерт при РИОСВ – В., извършили планова проверка в землището на с.Т., общ.Б.С., обл.В.. В хода на проверката е констатирано, че в централните части на селото до моста под търговския обект района има наличие на  смесени битови отпадъци /текстилни негодни за употреба дрехи и опаковки/ на брега на р.Гостиля, както и в района, находящ се под фармацевтичното предприятие „Милве“. Също така е установено и наличие на смесени битови отпадъци, предимно опаковки, растителни отпадъци, торов отпад и текстилни отпадъци на терени в местността "Козя брада“ и от ляво, и от дясно в края на населеното място по пътя, водещ до язовира. Въз основа на това служителите на РИОСВ съставили Констативен протокол № 233 – ДТ от същата дата, с който са издали предписания да се предприемат действия по почистване на смесените битови отпадъци от замърсените терени и да не се допускат повторни замърсявания. Даден е срок за изпълнение: 30.06.2020 г., с отговорник: Й.М.Л.,***. Протоколът е връчен на Й.М.Л. - Кмет.

   На 03.07.2020 г. експертите при РИОСВ – В. – свидетелите П.В.П. и П.Б.Т., отново са посетили с.Т., за което са съставили констативен протокол № 310-ПП и са отразили, че във връзка даденото с Констативен протокол № 233 – ДТ предписание при последващ контрол по изпълнение, като в момента на проверката констатирали, че е извършено почистване само на отпадъците до моста под търговския обект. На останалите замърсени терени имало налични количества смесени битови отпадъци.

   На 21.07.2020г. е отправена покана до Й.М.Л. – Кмет, да се яви за съставяне на АУАН в сградата на РИОСВ - В. на 06.08.2020 г. Жалбоподателят се е явил на 06.08.2020 г., когато свидетелката П.В.П. ***, в присъствието на свидетелите П.Б.Т. /свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН/ и Д.В.Т./свидетел при съставянето на АУАН/ - експерти при РИОСВ – В., съставила срещу жалбоподателя Й.М.Л. – в качеството си на Кмет на Кметство с.Т., акт № 17-310-ПП/06.08.2020г., за нарушение на чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда, вр. Чл.165, ал.1 от същия. Актът е предявен и връчен на  нарушителя на същата дата, подписан от жалбоподателя с възражения, в които посочва, че в предоставения срок е предприел действия по почистване на отпадъците от замърсените терени и неколкократно поискал съдействие от Директора на ОП“Чистота и строителство“ гр.Б.С. с молба да му бъде отпусната необходимата техника за почистване и извозване на отпадъците, тъй като Кметство с.Т. не разполага с такава. До изтичането на срока, даден в предписанието, не била му е отпусната такава, което довело до неизпълнението му.

    Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП. Същото е връчено на жалбоподателя на 06.01.2021г. с разписка.          

            Изложената по делото фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 17-310-ПП/06.08.2020г., НП № 17-310-ПП/31.12.2020г., разписка за връчване на НП, Констативен протокол № 233 – ДТ от 08.06.2020г., Констативен протокол № 310-ПП от 03.07.2020г., писмо до Й.М.Л.  – в качеството си на Кмет на Кметство на с.Т., за съставяне на АУАН, разписка за връчване на писмото, Заповед № 79/01.06.2016г. на директора на РИОСВ – В., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите П.В.П. - актосъставител, П.Б.Т. и Д.В.Т. ***.

          При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          При извършената по силата чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна проверка, съдът констатира, че и АУАН и НП са съставени в предвидените от законодателя срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

          По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

          В конкретния случай АУАН е съставен за деяние, представляващо административно нарушение, поради неизпълнение на конкретно дадени предписания. Тази форма на проверка е специфична и касае самостоятелно регламентирано производство.

          Съгласно чл. 157 от ЗООС - съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол. Контролът е предвиден в този закон с обхвата по чл. 154 и чл. 155 от ЗООС / текущ и последващ /. Констативни протоколи се издават на основание чл. 155 от ЗООС в производство по извършване на текущ контрол. В това производство се изготвят протоколи за констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Съгласно чл. 156, т. 2 от ЗООС се осъществява последващ контрол за проследяване изпълнението на предписанията, дадени на контролираното лице по време на текущия контрол. При неизпълнение на предписанията по чл. 155 от ЗООС е предвидена административно - наказателна отговорност според  чл. 166, т. 3 от ЗООС. Съгласно чл. 167 от ЗООС - актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. Съгласно чл. 168 от ЗООС - наказателните постановления по закона се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. След като от фактическите констатации в АУАН и НП става видно, че нарушението е неизпълнение на предписание, а то е дадено в хода на осъществен контрол по чл. 155, ал. 2 от ЗООС, то правната квалификация на това нарушение следва да бъде по същия този закон - ЗООС, съгласно императивната разпоредба на чл. 157 от ЗООС. Съгласно  чл. 166, т. 3 от ЗООС - с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които: не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или чл. 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.

          В случая изпълнителното деяние, осъществяващо визирания административнонаказателен състав е неизпълнение на дадено по надлежния ред и влязло в сила предписание по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗООС, като на жалбоподателя е бил предоставен и съставения КП.

          Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС вменява задължение на директорите на РИОСВ да издават предписания, с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Тези предписания са задължителни и представляват волеизявление на компетентния административен орган, като с тях пряко се засяга правната сфера на техните адресати, тъй като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. Неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт както беше споменато и по – горе в  чл. 166, т. 3 от ЗООС. За да се премине към изпълнение на тези предписания, те трябва да са влезли в сила, тъй като имат характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая даденото предписание не е било обжалвано в 14 – дневен срок от съобщаването му.

          За осъществяване състава на административното нарушение по  чл. 166, т. 3 от ЗООС от обективна страна, е необходимо да се установи от страна на контролните органи на РИОСВ фактът на неизпълнение от страна на адресата на даденото му предписание в срок, т. е. от една страна следва да се констатира, че е налице липса на дължимото поведение, описано в предписанието, а от друга, че е изтекъл крайният срок за предприемане на дължимото поведение. Задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност, т. е. изисква се активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в предписанието срокове.

          Правилно, с оглед на факта, че процесното нарушение се осъществява чрез бездействие е определена и датата на извършване на нарушението – 01.07.2020 г., т. е. датата на която е извършено нарушението е тази, която следва датата до която е следвало да бъде изпълнено предписанието – в случая то е следвало да бъде изпълнено до 30.06.2020 г.

          В тази връзка неоснователни са направените от страна на жалбоподателя възражения, с които обосновава исканата от него отмяна на НП. Актът, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който съдебен контрол се преценяват редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му и дали правилно е посочен адресатът му. В случая няма данни издаденото предписание като индивидуален административен акт да е било оспорено или отменено по съдебен ред. При положение, че така даденото предписание е влязло в законна сила, то същото е станало задължително за посоченото като негов изпълнител лице.

          Видно от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение, нарушението е открито на 03.07.2020 г., като актът е съставен на 06.08.2020 г. Наказателното постановление, което се обжалва, е издадено на 31.12.2020 год. – повече от четири месеца след съставяне на АУАН. Съгласно чл.52 ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. А съгласно чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставяне на акта. В конкретния случай, този срок е спазен, поради което правилно не е прекратил административното производство, а е издал НП, тъй като не е бил изтекъл срокът по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания. За това съдът намира за неоснователно наведеното твърдение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Освен това визираният срок е инструктивен, а не преклузивен такъв и непроизнасянето в  този едномесечен  срок, но в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, не може да обуслови незаконосъобразност на обжалваното НП на това формално основание.

            Не може да обоснове отмяна на атакуваното НП и твърдението, че не е посочен точен адрес на нарушителя – улица и номер, а е посочено само населеното място. Това не е от категорията на съществените нарушения, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя, процедурата по установяване на нарушението и разкриване на обективната истина.

            Относно твърдението в жалбата, че АНО не е обсъдил и преценил възраженията, съдът констатира, че такива в писмен вид след съставяне и връчване на акта не са депозирани, а посоченото възражение, съдържащо се в АУАН, е преценено от АНО със забележка, че актът е съставен правилно и следва да се издаде НП.

           Съгласно Заповед № 79/01.06.2016 г. на Директора на РИОСВ В. всички експерти на РИОСВ са оправомощени да извършват текущ контрол, да съставят констативни протоколи и да издават АУАН.

          Админисративнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл.166, т.3, вр. Чл.165, ал.1 от ЗООС, като съгласно разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС, с наказанията по чл.165 се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издадени от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица, а наказанията, които чл.165 от ЗООС съответно предвижда, са глоба от 2000 до 20000 лева, както и имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци.

           На първо място следва да се отбележи, че актът и наказателното постановление са издадени срещу лице, което не е било надлежно оправомощено да носи отговорност. Следва да се има предвид, че съгласно чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО, към който препраща разпоредбата на чл.59 от ЗООС, Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейности, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци. При анализа на тази разпоредба е видно, че същата урежда правомощията на кметовете на общините, свързани с контролната дейност по управление на отпадъците и тези правомощия по отношение кмета на всяка община следват по силата на самия закон. От анализа на посочената разпоредба е ясно, че кметовете на общините могат да делегират тези свои правомощия и на други длъжностни лица, което следва да стане с изрично оправомощаване, но съгласно закона, делегирането на такива правомощия може да се извършва само от кмета. За да носи отговорност за неупражняване на правомощие, това друго длъжностно лице, най-напред следва да е било конкретно опра­вомощено със същото, а по делото липсват доказателства в тази насока, а именно - кметът на община Б.С., към която община териториално се числи кметството на с.Т., изрично и конкретно да е оправомощавал кмета или кметски наместник на с.Т. с правомощието да упражнява контрол върху дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци на територията, респ. в землището. Липсват и доказателства такава заповед да е надлежно връчена на жалбоподателя, да е била сведена до знанието му преди констатиране на административното нарушение, за да може да се приеме, че жалбоподателят е бил оправомощен към датата на извършване на нарушението за осъществяване на контрол по дейности, свързани с битови и строителни отпадъци. Поради това и жалбоподателят, тъй като няма представени доказателства за оправомощаването му от кмета на Община Б.С., не е администратовнонаказателно отговорно лице за извършеното нарушение, за което деяние е наложеното наказание. Същият не е осъществил вмененото му нарушение по чл.166, т.3, вр. Чл.165, ал.1 от ЗООС. В тази връзка е основателно и възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението виновно, тъй като всички дейности свързани с отстраняването на нерегламентираните сметища са обвързани със съответното бюджетно обезпечаване, каквото  се отрича от жалбоподателя и не се доказва от другите доказателства по делото.

           На второ място съдът споделя и становището на жалбоподателя, че при описанието на нарушението в наказателното постановление е налице неяснота относно самото нарушение и в какво се състои то.  Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочено какво е количеството на изхвърлените битови отпадъци или площта на замърсения терен в посочената местност, поради което не се съдържа пълното и точно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено, съгласно императивното изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което препятства съдебният контрол за законосъобразност на обжалваното постановление относно преценката за това дали виновно е осъществен съставът на вмененото с акта и наказателното постановление нарушение от наказаното лице, и каква е формата на вината, включително дали може да намери приложение и чл.28 от ЗАНН. Допуснатите съществени процесуални нарушения са и нарушили правото на защита на жалбоподателя.

           Съдът отбелязва, че в тежест на административно-наказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на процесното нарушение, а това в случая не е било сторено. 

           На следващо място доказателствената съвкупност е безспорно установяваща, че проверката за изпълнение на дадените предписания е извършена на 03.07.2020 г. – т. е. три дни след датата, на която са изтекли дадените предписания. Безспорно се установява също, че при проверката относно изпълнение на предписанията е констатирано, че е извършено почистване на отпадъците до моста под търговския обект. На останалите замърсени терени имало налични количества смесени битови отпадъци. От така констатираното е видно, че са предприети действия по почистване на терените и за изпълнение на предписанията. Факт е и това, че всички дейности свързани с отстраняването на нерегламентираните сметища са обвързани със съответното бюджетно обезпечаване, с каквото не е разполагал жалбоподателят, каквото възражение е и направил в АУАН. Също така липсва от своя страна снимков материал на замърсения терен, при което е налице абсолютна пречка да се направи категоричен извод, че замърсяването на терена е със същите отпадъци, с които е било към 08.06.2020 г. и че констатираните на 03.07.2020 г. отпадъци не са нови такива. Това не се установява и от гласните доказателства по делото. При това, предвид обстоятелството, че проверката за изпълнение на предписанията е извършена след изтичане на срока на дадените предписания и че единият терен, предмет на предписанието, е бил почистен, преди втората проверка, съдът приема, че не може да се приеме за доказано, че е налице бездействие от страна на жалбоподателя и неизпълнение на дадените с констативен протокол № 233-ДТ/08.06.2020 г. предписания. А недоказаността на това обстоятелство /което е в тежест на наказващия орган/ е пречка да се направи извод за обективна и субективна съставомерност на деянието, предмет на обвинението в атакуваното НП. Констатираната недоказаност на обвинението изключва и възможността настоящата инстанция да анализира правилността на наложената санкция. Ето защо подобен анализ не следва да се излага, а НП следва да се отмени.

           Имайки предвид изложеното по-горе, съдът прие, че наказателното постановление, макар и издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

 

   Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

                                                         Р    Е    Ш    И :

 

 

          ОТМЕНЯ НП № 17-310-ПП/31.12.2020г. на Директор на РИОСВ гр.В., с което на Й.М.Л., с ЕГН **********,***, Кмет на Кметство на с.Т., общ.Б.С., обл.В., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.116, т.3, вр. чл.165, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: