Номер 166921.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София15-ти търговски
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно търговско
дело № 20201001002288 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 613а, ал. 3 във вр, с чл. 729, ал. 3 от ТЗ.
Образувано е по частна жалба с вх. № 75613 от 28.07.2020г. на
Национална агенция за приходите /НАП/, подадена против определение №
3577 от 16.07.2020 г., постановено по т. д. н. № 1442 от 2010 г. на Софийски
градски съд, с което съдът е оставил без уважение възражението на НАП,
подадено срещу частична сметка за разпределение № 2 на наличните суми на
кредиторите на „ИЙСТ САУТ“ ЕООД – в несъстоятелност, обявена в
ТРРЮЛНЦ под № 2020422104253.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Сочи, че с частичната сметка за разпределение е предвидено удовлетворяване
на вземанията на кредитори с поредност на удовлетворяване на вземанията по
т. 6, т.7, и т.8 на чл. 722, ал. 1 на ТЗ. Изтъква, че със сметката за
разпределение не са включени вземания в размер на 6035,58 лв., а е
предвидено изплащане на суми на кредитори, които са от ред, последващ този
на публичните вземания, които са от ред 7. Твърди, че претендираните
вземания представляват местни данъци и такси на Община *** установени с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1019/01.06.2010г., дължими за периода
2016г. – 2018г. Взаманията били предявени повторно с молба с изх. № 12-00-
487/10#55 от 20.04.2018г. Предявените с молбата вземания били в размер на
28 249,40 лв., от които главница – 20 263,97 лв. и лихва 7 985,43 лв.,
1
начислена до дата 12.04.2018г. Изтъква, че така предявените вземания били
включени в списъка с неприетите вземания, от страна на Агенцията било
подадено възражение, което съдът оставил без уважение. След като съдът
оставил възражението без уважение, кредиторът предявил иск по реда на чл.
694, ал. 2 т. 1 от ТЗ. Искът бил оставен без разглеждане с определение от
06.12.2018г. по т.д. 2493/2018г. на СГС, като определението било потвърдено
от Апелативен съд София и от ВКС. По същество счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от ТЗ не може да бъде отказано включването в
сметката за разпределение на вземане, поето със съгласието на синдика или
признато от него. Приема че синдика е признал вземането по основание, тъй
като са предвидени суми за разпределение за периода преди 2016г. Счита за
неправилни фактическите изводи на съда, по отношение относно
погасяването на публичните вземания от разпределението на ЧСИ Б.. Моли за
отмяна на атакуваното определение и промяна на сметка за разпределение №
2 като в полза на НАП бъде разпределена сума в размер на 6 035,58 лв.
Направено е искане за спиране на изпълнението на определението на
СГС. Конкретни основания за спиране на производството по изпълнителното
дело не се сочат в жалбата, нито са представени доказателства в подкрепа на
искането.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата
изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е
срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, а аргументите за това
са следните:
С молба с вх. № 26306/26.02.2015г. в производството по
несъстоятелност на „ИЙСТ САУТ“ ЕООД – в несъстоятелност от НАП са
предявени публични вземания, както и вземанията за местни данъци и такси
на Община ***, установени с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
1019/01.06.2010г. Същите са били включени в списъка на приетите вземания,
съставен от синдика на дата 17.08.2015г. Постъпила е втора молба с вх. №
60031 30.04.2018г. /цитирана от Агенцията като молба с изх. № 12-00-
487/10#55 от 20.04.2018г./, с която НАП е предявила повторно вземанията по
първата молба, като е предявила и вземанията местни данъци и такси на
2
Община *** за периода 2016 – 2018г. Синдикът е включил вземанията в
списъка с неприети вземания № 2. Подадено е възражение срещу
включването на вземанията в списъка с неприети такива, което е оставено без
уважение. С определение 5832 от 12.11.2018г. възражението на НАП е
оставено без уважение. Последвал е установителен иск по реда на 694, ал.2 от
ТЗ, който е оставен без разглеждане с определение от 06.12.2018г. по т.д. 2493
по описа за 2018г. на СГС. Определението е потвърдено Апелативен съд
София и ВКС.
С определение №4502 от 22.08.2019 съдът по несъстоятелността е
изменил частична сметка за разпределение №1, изготвена въз основа на
приетите вземания, като е приел, че 16 407,83 лв. от предявените с първата
молба № 26306/26.02.2015г. са изплатени с разпределение на ЧСИ Б. от
13.02.2015г., и е наличен остатък от 14 276,35 лв., като е разпределил сума за
разпределение към НАП в размер на 9 250 лв.
С частична сметка за разпределение № 2 синдикът е разпределил в
полза на НАП сума в размер на 5 026,35 лв. по т. 6 и сума от 2 677,06 лв. по
т. 7 на чл. 722, ал.1 ТЗ. С това разпределение е предвидено изплащане на
всички предявени суми по молба с вх. № 26306/26.02.2015г.
Срещу частичната сметка за разпределение е подадено възражение с
което НАП иска изменение като бъде предвидена сума в размер на 6 035,58
лв. за удовлетворяване на публични вземания, предявени с молба изх. № 12-
00-487/10#55 от 20.04.2018г.
С определение №3577 от 16.07.2020г. съдът е оставил възражението на
НАП без уважение.
При така разгледаната фактическа обстановка може да се направи извод
че вземанията в размер на 6 035,58 лв. не са включени в списък с приети
вземания и е изчерпана възможността за обжалването на тяхното неприемане.
От правна страна, следва да се държи сметка, че кръгът на подлежащите
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземания се
очертава чрез включването им в съставените от синдика списъци на приетите
вземания. Действително, нормата на чл.721, ал. 3 от ТЗ установява забрана да
бъде отказано включването в сметката за разпределение на вземане по чл.
3
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, ако задължението е поето със съгласието на синдика или
е признато от него, но не предвижда възможност за прякото му
удовлетворяване и не освобождава кредитора от задължението да го предяви,
респ. от изискването по чл.688, ал.3 от ТЗ за включването му в допълнителен
списък с приети вземания, като предпоставка за неговото удовлетворяване от
получената при осребряването сума на съответния етап от производството.
Настоящият състав не споделя виждането на Агенцията, че с
включването на вземанията на Община *** периода до 2015г в списъка с
приетите вземания, представлява признаването им от синдика. Освен това
настоящото производство няма за цел проверка на определението, с което е
отхвърлено възражението срещу включването им в списъка с неприети
вземания, нито има за цел тяхното установяване, а има за цел проверка на
сметката за разпределение, която не може да предвижда разпределяне на
суми по неприети вземания.
По отношение на искането за спиране на изпълнението определението
на първата инстанция настоящият състав не намира спирането за необходимо,
тъй като самото определение не подлежи на незабавно изпълнение, а съгласно
чл. 729, ал. 4 ТЗ одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика
т. е. на изпълнение подлежи одобрена със стабилен съдебен акт сметка.
Воден от горното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ да бъде постановено спиране на изпълнението на определение
№ 3577 от 16.07.2020 г., постановено по т. д. н. № 1442 от 2010 г. на
Софийски градски съд на основание чл. 277 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3577 от 16.07.2020 г., постановено
по т. д. н. № 1442 от 2010 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5