№ 431
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
******* Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100512700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 341 сл. от ГПК.
С Решение № 20286073/02.01.2021г. по гр.д. № 73127 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 82-ри състав е отхвърлен иск, предявен с
искова молба вх. № 2031347/16.11.2018г. вписана в Агенция по Вписвания
вх. рег. № 47106/26.08.2020г., акт № 247, том VІІІ, дело № 35902, имотна
партида № 302745/302746 на „Ю. Б.”АД, ЕИК ******* /правоприемник на
първоначалния ищец Б.П. Б.”АД/ срещу „М. 2000”ООД, ЕИК ******* и Й.
П. З., ЕГН ********** за обявяване за недействителен на основание на чл.
135 от ЗЗД по отношение на Ю. Б.”АД на сключения между „М. 2000”ООД и
Й. П. З. с нотариален акт № 27, том І, рег. № 420, дело № 24/22.01.2014г. на
нотариус С.Т. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ 12,90/369,37 ид.ч. от подземен гараж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.713.1.44, находящ
се в гр. София, ул. ******* на подземния етаж от сградата , като Ю. Б.”АД,
ЕИК ******* е осъдено да заплати на Й. П. З., ЕГН ********** на основание
на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 300лв.
С Определение № 20145984/24.06.2021г. по гр.д. № 73127 по описа за
1
2018г. на Софийски районен съд, 82-ри състав е оставена без уважение молба
на Й. П. З., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за
разноските, като й се присъди претендираното възнаграждение за адвокат в
пълен размер от 1000лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25017371/01.02.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
29.01.2021г. от ищеца Ю. Б.”АД, ЕИК ******* в частта, в която иск е
отхвърлен. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че по делото било установено,
че е кредитор на М. 2000”ООД с вземания по договор за кредит от
24.03.2008г., за които била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по заповедно дело № 10365/2012г. на СРС. В хона на принудителното
изпълнение се установило, че М. 2000”ООД продало на Й. З. процесния имот.
Страните по този договор били свързани лица по смисъла на § 1, т. 2 от ДР
на ТЗ – работодател и работник. Тази сделка увреждала кредитора, знанието
за увреждането и за дълга се предполагали, защото страните по сделката били
свързани лица. Възникването на задълженията предхождало процесната
сделка и приложима била хипотезата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД. Длъжникът
винаги знаел за увреждането в хипотеза, в която разпоредителната сделка
следва възникването на дълга. По отношение на Й. З. се прилагала
презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД, защото тя била свързана с длъжника
лице по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ТЗ. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ответника по иска Й. П. З., ЕГН ********** е оспорила
жалбата . Навела е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната
част е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Посочила е, че
не била запозната с финансовите отношения на „М. 2000”ООД и банката, не
било установено по делото знанието й за увреждането. Не попадала сред
лицата по чл. 135, ал.2 от ЗЗД, ирелевантни били съображенията на
въззивника по приложението на чл.1,т.2 от ДР на ТЗ, последваната била
приложима за отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, но не и при иск по чл. 135
от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД не подлежала на разширително
тълкуване . В случая в тежест на ищеца било да докаже знанието й за
увреждането, а това не било направено по делото. Събраните доказателства
установявали заявената от нея причина да придобие имота, която изключвала
2
знанието й за увреждането. Въззивникът можел да възбрани процесния имот
в хода на изпълнителното дело и така за манифестира спрямо всички
вземането си, но не го направил, а това би довело до узнаването й за това
вземане и да не се сключи процесната сделка. Претендирала е разноски.
Въззиваемият – ответник по иска „М. 2000”ООД, ЕИК ******* е
оспорил жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно.
Претендирал е разноски.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх.
№ 25124468/29.07.2021г. по регистъра на СРС от ответника по иска Й. П. З.,
ЕГН **********. Навела е съображения за неправилност на постановеното
определение. Посочила е , че данъчната оценка на гараж с площ от 12,90 кв.м.
идентификатор 68134.1932.713.1.44 е 10 886,10лв. и тази сума следвало да се
съобрази при определяне на цената на иска , а не 12,90/369,37 от нея. Цялото
гаражно ниво било с площ от 369,37кв.м., а само за прехвърления с
процесната сделка имот площта била 12,90кв.м. делото не било с ниска
сложност, провела било насрещно доказване, нямало основание да се
намалява възнаграждението за адвокат.
Ответникът по частната жалба Ю. Б.”АД, ЕИК ******* е оспорил
жалбата. Посочил е, че определението е правилно. Цената на иска била
12,90/369,37 от данъчната оценка, делото не се отличавало със сложност и
правилно претенцията за разноски за възнаграждение за адвокат била приета
за прекомерна от СРС.
Ответникът по иска М. 2000”ООД е посочило, че частната жалба е
основателна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2031347/16.11.2018г., вписана в Агенция по Вписвания вх. рег. №
47106/26.08.2020г., акт № 247, том VІІІ, дело № 35902, имотна партида №
302745/302746 на „Ю. Б.”АД, ЕИК ******* /правоприемник на
първоначалния ищец Б.П. Б.”АД/ с адрес гр. София, ул. ******* срещу „ М.
2000”ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
******* и Й. П. З., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
3
Дружба“, ******* с която е поискало от съда на основание на чл. 135 от ЗЗД
да обяви за недействителен по отношение на Ю. Б.”АД сключен между „М.
2000”ООД и Й. П. З. с нотариален акт № 27, том І, рег. № 420, дело №
24/22.01.2014г. на нотариус С.Т. договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ 12,90/369,37 ид.ч. от подземен гараж,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1932.713.1.44, находящ се в гр. София, ул. ******* на подземния етаж
от сградата на кота „-3,10” с разпределено право на ползване за паркомясто
№ 20 с площ от 12,90 кв.м. при съседи: маневрено пространство от две
страни, паркомясто № 15 и паркомясто № 21, заедно с 3,493% ид.ч. от общите
части на подземния гараж и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата съставляващо имот с
идентификатор 68134.1932.713. Посочило е, че на 24.03.2008г. между „Б.П.
Б.”АД и М. 2000”ООД бил сключен договор за кредит, по който бил
предоставена сума от 100 000лв., задълженията по договора не били
изпълнявани в срок и била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по гр.д. № 10365/2012г. на СРС. пВ хода на принудителното изпълнение
разбрал за процесната сделка, тя го увреждала защото намалявала
длъжниковото имущество. Тази сделка била сключена след възникване на
вземанията му, поради което и приложима била разпоредбата на чл. 135, ал.1
от ЗЗД, длъжникът знаел за увреждането на кредитора. Й. З. била служител
на длъжника и като такава била свързано с него лице по смисъла на §1, т.2 от
ЗР на ТЗ, поради което и приложима била разпоредбата на чл. 135, ал.2 от
ЗЗД не било нужно да се доказва от ищеца знанието на З. за увреждането.
Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
ответника З. за разноски по делото.
Ответникът Й. П. З., ЕГН ********** предоставения срок за отговор е
оспорила иска. Навела е твърдения че закупила процесния имот от М.
2000”ООД, като била служител на това дружество на длъжност „мениджър
продажби” до 2016г., отговаряла за строителна и маркетингова дейност на
дружеството, вкл. и за строежа на сградата в гр. София на ул. ******* и
реализирането на продажби в нея. Не била запозната с финансовите
задължения на дружеството към банката. Посочила е, че с процесния договор
й било прехвърлено паркомясто № 20, описано в нотариалния акт като
идеални части от подземен гараж. Заявила е, че сградата на ул. ******* била
4
построена от М. 2000”, продажбата на отделни имоти в нея се осъществило в
периода 2008г. - 2013г., през 2013г. се оказало че има пропуски в
хидроизолацията довело до наводняване на подземно ниво и се наложили
неотложни ремонти на стойност 21000лв. Заявила е, че „М. 2000”ООД нямало
пари за този ремонт и съгласувано с управителя му З. изтеглила
потребителски кредит за 20 000лв., които предоставила на М. 2000” ООД за
ремонта, такъв бил извършен от „ЕТ С.***-Г. Р.”, договорът с него бил
сключен в деня, в който бил сключен от З. договора за потребителски кредит.
След изтичане на срока за връщане на дадената от нея сума З. и „М.
2000”ООД се споразумели вместо сумата да се връща „М. 2000“ООД да й
прехвърли гараж и две паркоместа в сградата, едно от които било процесното
паркомясто № 20, като за уравняване на стойността на имуществото платила
на М. 2000“ООД още 9000лв. Не знаела за увреждането на ищеца от
процесната сделка. Претендирала е разноски.
Ответникът М. 2000”ООД, ЕИК ******* в предоставения срок за
отговор не е изразило становище.
По делото са приети неоспорени от страните договор за кредит №
307/24.03.2008г., анекси, заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
14.03.2012г. по заповедно дело № 10365/2012г. на СРС, съгласно които М.
2000”ООД като кредитополучател и Й. Г.Е. като поръчител са осъдени да
заплатят солидарно на Б.П. Б.”АД 41139,82 евро ведно със законната лихва
от 28.02.2012г. до изплащането й, представляващи главница по договор за
кредит № 308/24.03.2008г.; сумата от 5512,18 евро, представляващи
възнаградителна лихва за периода 31.01.2011г. до 31.12.2011г; сумата от
2244,93 евро представляваща наказателна лихва за периода от 31.01.2011г. до
27.02.2012г.; такса от 187,50 евро за периода от 30.07.2010г. до 31.10.2010г.;
такса от 607,40 евро за периода от 01.11.2010г. до 15.10.2011г.; такса от 25,71
евро за периода от 30.11.2011г. до 31.12.2011г. и съдебни разноски от
3367,17лв.
По делото не се спори а и от записванията по ТР се установява, че Б.П.
Б.”АД се е вляла в Ю. Б.”АД.
Приет е нотариален акт № 27, том І, рег. № 420, дело № 24/2014г.
съставен от нотариус Т., съгласно който М.”ООД е продало на Й. П. З. за
сумата от 9000лв. при данъчна оценка от 41863,90лв.
5
1. 12,90/369,37 ид.ч. от подземен гараж, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1932.713.1.44, находящ се в гр.
София, ул. ******* на подземния етаж от сграда №1 на кота „-3,10” с
разпределено право на ползване за паркомясто № 20 с площ от 12,90
кв.м. при съседи: маневрено пространство от две страни, паркомясто №
15 и паркомясто № 21, заедно с 3,493% ид.ч. от общите части на
подземния гараж и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата съставляващо имот с
идентификатор 68134.1932.713;
2. 12,90/369,37 ид.ч. от подземен гараж, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1932.713.1.44, находящ се в гр.
София, ул. ******* на подземния етаж от сградата на кота „-3,10” с
разпределено право на ползване за паркомясто № 23 с площ от 12,90
кв.м. при съседи: маневрено пространство, паркомясто № 22 и
паркомясто № 18, заедно с 3,493% ид.ч. от общите части на подземния
гараж и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата съставляващо имот с идентификатор
68134.1932.713;
3. Гараж № 3 на етаж „-1” в сграда на ур. *******, гр. София
идентификатор 68134.1932.713.1.47
Приета е данъчна оценка, издадена от СО, район Витоша, съгласно която
данъчната оценка за имот от 12,90кв.м. гараж идентификатор
68134.1932.713.1.44 е 10 866,10лв. За снабдяване със същата на ищеца е
издадено съдено удостоверение за 12,90/369,37 ид.ч. от гараж идентификатор
68134.1932.713.1.44.
Приет е неоспорен от страните договор за потребителски кредит от
22.07.2013г., съгласно който Й. З. е сключила с „Ю. Б.”АД договор за кредит
за сумата от 20 000лв. за текущи нужди, който се отпуска по банкова сметка с
конкретен номер.
Приет е договор от 22.07.2013г. сключен между „М. 2000”ООД и ЕТ
София 2012 ******* Р.” с който дружеството е възложило на едноличния
търговец СМР на стойност от 21030лв. за хидроизолация на дворно място в
гр. София, ул. *******-градина и паркинг, които да се извършат до 60
работни дни
6
Прието е споразумение от 05.08.2013г., носещо подписи за страните по
него, съгласно което Й. З. е предоставила на „М. 2000”ООД 5000 евро за
извършване на СМР за полагане на хидроизолация на градина и паркинг на
ул. *******, която сума „М.“ се задължава да й върне в двумесечен срок от
предоставянето й, като споразумението служи за разписка за получаването на
сумата.
Прието е споразумение от 09.09.2013г., носещо подписи за страните по
него, съгласно което Й. З. е предоставила на „М. 2000”ООД 5000 евро за
извършване на СМР за полагане на хидроизолация на градина и паркинг на
ул. *******, която сума М. 2000“ООД се задължава да й върне в двумесечен
срок от предоставянето й, като споразумението служи за разписка за
получаването на сумата.
Приета е спогодба от 16.12.2013г. носеща подписи на страните по нея,
съгласно която М. 2000”ООД и Й. З. са се съгласили че дружеството дължи
на З. 10 000 евро по двете споразумения – от 05.08.2013г. и от 09.09.2013г., че
дружеството не разполага с парични средства за връщане на сумите, че
10 000 евро са вложени от дружеството за хидроизолация на градината и
паркинга на ул. ******* извършено от ЕТ „София 12 ******* Р.”, като са се
съгласили вместо връщане на сумите дружеството да прехвърли на З. имоти
в сграда на ул. *******, гр. София, , както следва: в подземен гараж на кота „-
3,10”: паркомясто № 20 с площ от 12,90 кв.м. при съседи: маневрено
пространство от две страни, паркомясто № 15 и паркомясто № 21;
паркомясто № 23 с площ от 12,90 кв.м. при съседи: маневрено пространство,
паркомясто № 22 и паркомясто № 18,; на етаж „-1” гараж № 3 на етаж „-1” ,
като за уравняване на стойността на имуществото З. се задължава да доплати
9000лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът пирема
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
7
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 135 от ЗЗД – иск за
обявяване на относително недействителен по отношение на ищеца на
увреждащ го договор за покупко-продажба, сключен между ответниците –
работодател и работник с нотариален акт № 27/22.01.2014г.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, които е посочил
като основание за възникване на вземането му към праводателя по процесната
сделка, както и че процесната сделка уврежда ищеца, че страните по сделката
са сръзнаи лица и по презумпция са знаели за увреждането, сътветно да
докаже такова знание, че процесната сделка осуетява или затруднява
удовлетворяването на вземанията на ищеца, тоест създава се или се увеличава
пасив на имуществото на длъжника.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е предоставен на разположение на кредитор,
увреден от определени действия на длъжника. С този иск кредиторът може да
иска обявяване за относително недействителни спрямо кредитора на тези
действия на длъжника, които го увреждат. Всеки кредитор, чийто интереси са
застрашени от действия на длъжника, може да иска обявяване на относителна
недействителност на тези действия. Кръгът на кредиторите разполагащи с
право на иск по чл. 135 от ЗЗД не е ограничен с оглед на предмет на
дължимата престация – имуществото на длъжника обезпечава не само
паричните му задължения, но и всички останали негови задължения, вкл. и
непарични такива, както и да даде или да извърши нещо. Възникването на
правото по чл. 135 от ЗЗД предпоставя наличие на валидно възникнало
вземане срещу длъжника, отделно и действия на длъжника, които препятстват
възможността на кредитора да удовлетвори същото. Такова действие може да
бъде и онова, което затруднява събиране на вземането, като напр.
прехвърляне на лесно ликвиден актив срещу придобиване на актив, който е
значително по-трудно ликвиден. Друга предпоставка, за да се уважи иска по
чл. 135 от ЗЗД е знание от двете странни по възмездната сделка за
увреждането, ако сделката е възмездна но същото при хипотезата на свързани
лица се предполага по арг. от чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
8
на кредиторовото вземане. Само ако увреждащото действие е извършено
преди да възникне вземането на кредитора, тогава следва да се докаже и че
това действие съобразно чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е било предназначено да увреди
кредитора. В противен случай разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД,
изискваща доказване на намерението за увреждане, не се прилага. При
успешно провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД за кредитора се открива
възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към прехвърленото с атакуваната сделка имущество, независимо че то е
преминало валидно в патримониума на приобретателя по сделката. Искът по
чл. 135 от ЗЗД не засяга обвързващата сила на сделката между страните,
които са я сключили. (В този смисъл ТР№76/1964; Постановление
№1829.03.1965г. на Пленум на ВС; Решение № 655/05.07.2007г. по гр.д.№
573/2006г. на ВКС; Решение № 97/02.06.2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., по т.д.№
828/2010г.; Решение № 120/02.02.2000г. по гр.д.№ 704/199г. на ВКС).
Ирелевантно е дали длъжникът разполага с друго имущество за
удовлетворяване на вземанията на ищеца - оспорената сделка е само
относително недействителна и тази недействителност ще бъде преодоляна в
момента в който длъжникът погаси задължението си или вземането на ищеца
бъде отречено със сила на пресъдено нещо.
В това производство не се разрешава със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането на ищеца. Това следва от спецификата на иска
по чл. 135 от ЗЗД и последиците, които настъпват в правната сфера на
страните, ако иска по чл. 135 от ЗЗД бъде уважен. Решението, с което се
уважава иска по чл. 135 от ЗЗД би могло да се ползва от ищеца, съответно да
доведе до намеса в правна сфера на ответника, само ако в друго производство
се установи със сила на пресъдено нещо вземането на ищеца срещу
праводателя по оспорената сделка. Ако съществуване на такова вземане не се
установи, то независимо от уважения иск по чл. 135 от ЗЗД, същото няма да
доведе до възможност за намеса в правна сфера на ответниците. Така, ако
качеството на ищеца като кредитор бъде отречено с влязло в сила решение, то
и непротивопоставимостта, която се цели с иска по чл. 135 от ЗЗД , ще загуби
смисъла си и няма да се увредят ответниците по иска по чл. 135 от ЗЗД. При
иск по чл. 135 от ЗЗД, ако вземането може да произтича от твърдените факти,
то това е достатъчно да се приеме в производството по иска по чл. 135 от ЗЗД,
че ищецът е кредитор на праводателя по сделката и има правен интерес от
9
иска по чл. 135 от ЗЗД.
Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е препятстване на недобросъвестен
длъжник да намали или да се лиши от възможност да изпълни задължението
към ищеца. Дали това имущество ще е достатъчно, за да се удовлетвори
ищеца, дали е годен обект на принудително изпълнение няма отношение към
основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД. Обявяването на сделката за
относително недействителна не се отразява на секвестируемостта на имота,
нито на реда на привилегиите за удовлетворяването на кредиторите, поради
което и възражения, основани на такива обстоятелства са неотносими в
производството по чл. 135 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото за нуждите на производството по
чл. 135 от ЗЗД, че ищецът е носител на вземане срещу ответника М.
2000“ООД за заплащане на сумата от 41139,82 евро ведно със законната
лихва от 28.02.2012г. до изплащането й, представляващи главница по договор
за кредит № 308/24.03.2008г.; сумата от 5512,18 евро, представляващи
възнаградителна лихва за периода 31.01.2011г. до 31.12.2011г; сумата от
2244,93 евро представляваща наказателна лихва за периода от 31.01.2011г. до
27.02.2012г.; такса от 187,50 евро за периода от 30.07.2010г. до 31.10.2010г.;
такса от 607,40 евро за периода от 01.11.2010г. до 15.10.2011г.; такса от 25,71
евро за периода от 30.11.2011г. до 31.12.2011г. и съдебни разноски от
3367,17лв. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от
приетите по делото договор за кредит, заповед за изпълнение по заповедно
дело № 10365/2012г. на СРС. Не се твърди и не се установява със сила на
пресъдено нещо да е отречено качеството на банката на кредитор на тези
вземания.
Съдът приема за установено, че след възникване на тези вземания на
банката срещу М. 2000“ООД, той се е разпоредил със свои недвижими
имоти, като ги е прехвърлил на Й. З. срещу задължение за заплащане на
стойността им в размер на 9000лв., след тези имоти е 12,90/369,37 ид.ч. от
подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.713.1.44, находящ се в гр. София, ул. ******* на
подземния етаж от сграда №1 на кота „-3,10” с разпределено право на
ползване за паркомясто № 20 с площ от 12,90 кв.м. при съседи: маневрено
пространство от две страни, паркомясто № 15 и паркомясто № 21, заедно с
10
3,493% ид.ч. от общите части на подземния гараж и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата
съставляващо имот с идентификатор 68134.1932.713.
Сключването на процесната сделка намалява актива на имуществото на
М. 2000”ООД, като изважда от същия собствеността върху имота по
процесната сделка, поради което и съдът приема, че тази сделка затруднява
реализирането на вземането на банката по договора за кредит. Така
оспорената сделка се явява увреждаща по отношение на ищеца. За
увреждащия й характер М. 2000”ООД е знаело при сключването й защото
оспорената сделка е сключена след възникване на правата на ищеца по
договора за кредит и подробни съображения за този извод съдът изложи по-
горе. В случая продадените имоти са с данъчна оценка надхвърляща
неколкократно продажната цена, което е допълнително основание да се
приеме, че сделката е увреждаща. Следва да се посочи, че увреждащо
интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е
всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от
патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без
значение за съществуването на увреждане е дали при разпореждането в
патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо. Това е така
защото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на
кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да да
се удовлетвори. За кредитора има значение колко бързо, лесно, сигурно и с
по-малко разходи се осребряват различните имуществени обекти в
патримониума на длъжника. Затова сделката, извършена между ответниците е
увреждаща за кредитора - ищец. (В този смисъл Решение № 225/22.10.2019г.
на ВКС дело № 2751/2018г. на ВКс, ІV-то Г.О.; Решение № 201/31.10.2018 г.
по гр. д. № 1036/2018 г., ІV г.о.).
Доколкото процесната сделка е възмездна, то за да се уважи иска по чл.
135 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че купувачът по сделката е знаел за
увреждащия й характер по отношение на кредитора на продавача.
Спорен въпрос по делото е дали в случая купувачът по сделката е знаел
за увреждащия характер на сделката .
Отношенията на работодател-служител са такива на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ТЗ. Тези отношения не са посочени в хипотезата
11
на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, но установяването им може да е в основата на
фактическия извод за знанието за увреждането при иск по чл. 135 от ЗЗД.
Такъв извод ще може да се обоснове тогава, когато естеството на
фактическата близост предпоставя естеството на узнатите обстоятелства. Така
свързаните лица по смисъла на § 1, т. 2 от ТЗ биха знаели основни
обстоятелства от дейността на дружеството. /В този смисъл Решение №
34/04.05.2022г. по гр.д. № 1250/2021г. на ВКС, 3-то Г.О./. Този извод следва
при съобразяване на целите на института Павловия иск – да се даде
приоритет на интересите на кредитора пред тези на близките на длъжника,
които са сключили с длъжника сделка, която е увреждаща кредитора, а и
също от житейски оправданото и обичайното длъжникът и близките му да
знаят за увреждането. /В този смисъл решение № 423/29.11.2012г. по дело №
1623/2011г. на ВКС, 4-то г.О./.
По делото не се спори, че към момента на сключването на договора за
покупко-продажба продавачът и купувачът са били обвързани от трудово
правоотношение, като купувачът е заемала при продавача длъжността
„мениджър продажби“ до 2016г. включително и е била пряко отговорна за
строителна и маркетингова дейност на продавача и продажбите. Установява
се от отговора на исковата молба, а и от представените с него писмени
доказателства, че преди сключването на процесната сделка ответникът З. е
знаела, че „М. 2000“ООД не разполага с парични средства – в тази насока са
изричните изявления на ответника З., обяснявайки причината за изтеглянето
на потребителския кредит от 2013г. и прехвърлянето на процесния имот през
2014г. Така установените обстоятелства установяват, че към момента на
сключването на процесната сделка страните по нея са били свързани лица по
смисъла на §1, т.2 от ДР на ТЗ – работник и служител. Позицията на
ответника З. при ответника М. 2000“ е била мениджърска в строителна и
маркетингова дейност на дружеството, реализирането на продажби.
Твърденията на ответника З. по отговора на исковата молба са, че липсата на
парични средства у М. 2000“ООД са я мотивирали по съгласие с управителя
на „М. 2000“ООД тя да изтегли от свое име потребителски кредит,
средствата от който да предостави на дружеството, за да плати то на наетия
от него строител, който да отстрани недостатъци по хидроизолация на сграда
на ул. *******5. Така наведените твърдения от ответника З. обсъдени в
съвкупност с установените служебни отношения, мениджърска позиция на
12
ответника З. при М. 2000“ООД обосновават извод, че тя е била добре
запозната с финансовото състояние на М. 2000“ООД и че дружеството не
разполага с достатъчно средства за погасяване на изискуемите си към него
момент задължения, че между З. и управителя на М. 2000“ООД има изградени
отношения, отличаващи се с висока степен на близост и доверие. Тези
изводи следват и при съобразяване на посочените от ответника З. причини да
сключи договор за потребителски кредит през 2013г. и предоставянето на
средствата, получени по този договор за кредит на М. 2000“ООД, който да ги
вложи в бизнеса си. Тази близост в отношенията между ответника З. и
управителя на М. 2000“ООД, мениджърската позиция на ответника З. при М.
2000“ООД, предприемане на действия от З. за подпомагане на дружеството
да се снабди с парични средства за да погаси възникнали към 2013г.
задължения, обосноват извод, че ответникът З. е била добре запозната с
финансовите задължения на дружеството към 2013г. и към сключването на
процесната сделка през 2014г. включително и със задълженията на М.
2000“ООД към банката по договора за кредит. При така установените
отношения между двамата ответници житейски неоправдано би било да се
приеме, че ответникът З. се е съгласила да изтегли потребителския кредит за
нуждите на М. 2000“ООД без да получи от М. 2000“ООД обяснение за
причините поради които дружеството не сключва договор за кредит , а такава
причина би била непогасени задължения на дружеството към банката по
договора за кредит от 2008г. При така възприето съдът приема, че към
сключването на процесния договор ответникът З. е знаела за увреждащия му
характер по отношение на банката-ищец, защото дружеството е имало
задължения към банката и неправилно районният съд е приел обратното.
Установената връзка между страните по оспорената сделка позволява
обосновано заключение, че те са знаели за увреждащия й характер за ищеца,
тоест че съществува дълг на продавача по сделката към ищеца и със сделката
за продажба на актив от имущество на продавача и то на цена, значително по-
ниска от данъчната пазарната му стойност, се увреждат интересите на ищеца.
С оглед гореизложеното решението на районният съд следва да се
отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което искът бъде
уважен.
По частната жалба:
13
Доколкото съдът прие, че решението е неправилно, то същото следва да
бъде отменено и в частта за разноските, присъдени на ответника З.. Така
частната жалба на ответника З. срещу определението по чл. 248 от ГПК на
СРС с което е отказано да й се присъдят всички направени о нея разноски по
делото остава безпредметна, следва да бъде оставена без разглеждане поради
липса на правен интерес.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на ответниците по исковете и те следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото, както
следва: за производство пред СРС държавна такса от 108,66лв. и
възнаграждение за юрисконсулт от 100лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК при съобразяване на сложността на делото. Не се следват разноски за
вписването на исковата молба, защото те не попадат сред тези по чл. 78 от
ГПК, не са внесени по сметка на съда.
За производство пред СГС на въззивника се следват разноски за
държавна такса от 54,33лв. и възнаграждение за юрисконсулт от 100лв.,
определено при съобразяване на сложността на делото пред СГС и
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20286073/02.01.2021г. по гр.д. № 73127 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 82-ри състав с което е отхвърлен
иск, предявен с искова молба вх. № 2031347/16.11.2018г. вписана в Агенция
по Вписвания вх. рег. № 47106/26.08.2020г., акт № 247, том VІІІ, дело №
35902, имотна партида № 302745/302746 на „Ю. Б.”АД, ЕИК *******
/правоприемник на първоначалния ищец Б.П. Б.”АД/ срещу „М. 2000”ООД,
ЕИК ******* и Й. П. З., ЕГН ********** за обявяване за недействителен на
основание на чл. 135 от ЗЗД по отношение на Ю. Б.”АД на сключения
между „М. 2000”ООД и Й. П. З. с нотариален акт № 27, том І, рег. № 420,
дело № 24/22.01.2014г. на нотариус С.Т. договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ 12,90/369,37 ид.ч. от подземен гараж,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
14
68134.1932.713.1.44, находящ се в гр. София, ул. ******* на подземния етаж
от сградата, като Ю. Б.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на Й. П. З.,
ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от
300лв. и вместо това постановява:
ОБЯВЯВА на основание на чл. 135 от ЗЗД по отношение на „Ю.
Б.”АД, ЕИК ******* /правоприемник на първоначалния ищец Б.П. Б.”АД/ за
вземането му срещу М. 2000“ООД за които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 10365/2012г. на СРС за относително недействителен
сключен между „М. 2000”ООД ЕИК ******* и Й. П. З. ЕГН ********** с
нотариален акт № 27, том І, рег. № 420, дело № 24/22.01.2014г. на нотариус
С.Т. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
12,90/369,37 ид.ч. от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1932.713.1.44, находящ се в гр. София, ул.
******* на подземния етаж от сградата на кота „-3,10” с разпределено
право на ползване за паркомясто № 20 с площ от 12,90 кв.м. при съседи:
маневрено пространство от две страни, паркомясто № 15 и паркомясто № 21,
заедно с 3,493% ид.ч. от общите части на подземния гараж и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата съставляващо имот с идентификатор 68134.1932.713.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба вх. № 25124468/29.07.2021г. по
регистъра на СРС от ответника по иска Й. П. З., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „М. 2000”ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* и Й. П. З., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. Дружба“, ******* да заплатят на „Ю. Б.”АД, ЕИК
******* с адрес гр. София, ул. ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от общо 362,99лв. /триста шестдесет и два лева и 0,99лв/,
представляващи съдебни разноски в производство пред СГС и СРС.
Решението в частта имаща характер на определение, с което е оставена
без разглеждане частната жалба може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
В останалата част решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16