№ 3911
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504365 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1466 от 29.01.2025 г. по гр.д. № 4842/2024 г. по описа на СРС, 78
с-в, е признато за установено, по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б, против Е. Н. В., ЕГН **********, че Е.
Н. В. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от
1983,15 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, за периода от
05.2020 г. до 04.2022 г.; сумата от 274,48 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г.; сумата от 20,56 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 06.2020 г. до 04.2022 г., ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от 25.07.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 41533/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, като е отхвърлен иска за лихва
върху дяловото разпределение в размер на 4,61 лева за периода от 15.08.2020 г. до
13.07.2023 г.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
1
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Е. Н.
В., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал, че ответникът е
потребител на услугите в имота, за който се твърди, че са били доставяни количества
ТЕ възлизащи на посочената стойност. Поради това и спрямо него исковете е следвало
да се отхвърлят в цялост като неоснователни доколкото не е установено облигационно
правоотношение между страните. Оспорва потребление на ТЕ в имота, както и
тяхното количество и стойност посочени от ищеца. Жалбоподателят отправя искане за
отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на
исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на
постановеното решение е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 111, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
2
301727, инсталация № *********, е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за
продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота –
жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия и такса за дялово разпределение, чиято стойност е определена въз
основа на представените по делото документи за измереното, отчетено и разпределено
количество ТЕ, които не са оспорени в производството.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл.
150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и по исковете за
законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства е
установено, че ответницата Е. Н. В. е собственик на ½ ид.ч. от имота в рамките на
процесния период – от м.05.2020 г. до 04.2022 г. С оглед това, настоящият състав
намира че същата се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент
и доводите в обратен смисъл изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
3
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период а именно от 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., Топлофикация София
ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово
разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна
уредба.
Чрез представените пред първата инстанция от страна на ищеца и
подпомагащата страна фактури за измерена, отчетена и начислена топлоенергия,
индивидуални справки за потребената в имота ТЕ за исковия период и протоколи за
отчет на уредите за индивидуално разпределение в имота за исковия период, се
установява, че исковете срещу ответника за заплащане на потребената в имота ТЕ са
доказани по основание и размер. За формиране на този извод съдът съобрази и
дадените констатации по приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.
При съобразяване, че възражението на ответника за погасяване по давност на
част от вземанията е неоснователно, правилни и законосъобразни са изводите на
първата инстанция, че дължими са сумите за потребена в имота ТЕ за времето
01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. на стойност 1983,15 лв. и сумите за незаплатена такса за
дялово разпределение за периода м.06.2020 г. до 04.2022 г. на стойност 20,56 лева.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав изцяло
възприема, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищеца от
2016 г. върху окончателно определените по размер суми за ТЕ въз основа на реалния
отчет на доставеното количество ТЕ ответникът дължи и обезщетение за забава, чийто
4
размер възлиза на сумата 274,48 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г. Поради това, правилно са били уважени от СРС
исковете по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ за сумите
до така посочените размери.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1466 от 29.01.2025 г. по гр.д. № 4842/2024 г. по
описа на СРС, 78 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б,
против Е. Н. В., ЕГН **********, че Е. Н. В. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 1983,15 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот с адрес:
гр. София, ж.к. ****, за периода от 05.2020 г. до 04.2022 г.; сумата от 274,48 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г.;
сумата от 20,56 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 06.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41533/2023 г.
по описа на СРС, 78-ми състав.
ОСЪЖДА Е. Н. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50.00 лв.-разноски за
въззивната инстанция.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6