№ 346
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600954 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 25.05.2021г. по НОХД № 169/21г., Врачански окръжен
съд, НО е признал подсъдимия Н. К. П. за виновен по повдигнатото срещу
него обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. Чл. 115
от НК, затова че на 15.09.2020 г., около 21.00 ч. в частен дом, находящ се в с.
***, обл. *** на ул. "***" № *, чрез запалване, умишлено е умъртвил Т. Н. П.,
ЕГН:**********, живуща в същото село на ул. "***" № *, починала на ***г. в
гр. София - УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убитата и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА,
считано от 16.09.2020г. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата е уважен предявеният срещу подсъдимия граждански
1
иск от страна на М. Т. П. за сумата от 100 000 лева, представляваща
претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието.
С присъдата са уважени предявените срещу подсъдимия граждански
искове от страна на П. Н. П. и А. Т. К., като подсъдимият е осъден да заплати
на гражданските ищци обезщетения в размер на по 60 000 лева за всеки един
от тях, като исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 100 000
лева като неоснователни и недоказани.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски. Съдът се е произнесъл и по отношение на веществените
доказателства по делото.
С жалба срещу тази присъда подсъдимият П., чрез защитника си
адв.Д., иска изменението й в частта относно индивидуализацията на
наказанието. В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи, че
първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно – процесуалното поведение на
подсъдимия, искреното му съжаление и психичното му заболяване. Моли за
изменение на присъдата и намаляване на наказанието до предвидения в
закона минимум.
В жалбата не се прави искане за събиране на доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура счита постановената присъда за правилна и законосъобразна,
поради което моли същата да бъде потвърдена. В този смисъл счита жалбата
за неоснователна и моли за съдебен акт в този смисъл.
Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани, не се
явяват и не изпращат представители.
Защитата на подсъдимия П., в лицето на адв. Д., поддържа
подадената жалба и направеното към нея допълнение. Моли за изменение на
2
присъдата и намаляване на наказанието, като счита че същото е завишено и
няма да изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК.
Подсъдимият Н.П. се явява лично в съдебното заседание пред
въззивната инстанция, като поддържа изцяло изложеното от своя защитник и
доводите, развити във въззивната жалба. Твърди, че съжалява за
извършеното, като оспорва да е връзвал пострадалата за леглото. Моли за
намаляване на наказанието.
В дадената последна дума подсъдимият моли да му бъде намалено
наказанието.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или
изменение поради следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е
съответна на всички събрани по делото доказателства – обясненията на
подсъдимия Н.П., депозирани в с.з., показанията на разпитаните в съдебната
фаза свидетели М. А. Г., Р. В. А., С. Е. С., М. Т. П., П. Н. П., А. Т. К., от
депозираните в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283,
вр.чл. 373, ал.1 от НПК показания на свидетелите М. Т. П., А. Т. К., К. С. В.,
А. Т. Д., К. Т. П., П. Н. П., Ц. И. Д., П. Х. П., Д. А. Д., Н. Н. П.; от приетите по
делото експертни заключения: СМЕ на труп, изготвена от вещото лице д-р
Т. Б., СМЕ на живо лице, изготвена от вещото лице д-р Р. А., химическа
експертиза № 34, изготвена от вещото лице Г. Г., химическа експертиза № 35,
изготвена от вещото лице М. С., СППЕ по отношение на подсъдимия,
изготвена от вещите лица Б. К. и В. Т., от писмените доказателства и
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие с
приложен фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед
на веществени доказателства с приложен фотоалбум към него, протокол за
изземване на обтривки и микроследи от 16.09.2020г., медицинска
документация на името на пострадалата Т. П., зав.копия от телефонограма с
3
рег.№ 53/15.09.2020 г., справка относно причината за възникнал пожар с рег.
№ 7185р -572/21.09.2020г., статистически лист, доклад, протокол и схема на
пожара, удостоверение за наследници и удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на лицето Т. Н. П./, препис-извлечение от акт за смърт на Т.
Н. П., характеристични данни за подсъдимия, справки за съдимост на
подсъдимия; както и от приложените по делото веществени доказателства.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което изцяло основа на тях своите фактически изводи. Така посочените
доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите на
съдията-докладчик към присъдата на Окръжен съд – гр. Враца, като са
посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от
тези доказателства факти и обстоятелства. Следва да се посочи също така, че
от страна на подсъдимия и защитата му не се отрича възприетата и описана
надлежно фактическа обстановка, както и дадената й правна квалификация.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите
доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да
се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което прие
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н. К. П. е роден на ***г. в гр.***, българин, български
гражданин, с основно образование, осъждан. Същият е с лоши
характеристични данни по местоживеене. Видно от изготвената и приета
СППЕ, при него се наблюдава коморбидност-съчетание на две психични
заболявания, а именно дисоциално личностно разстройство /психопатия/ и
поведенческо разстройство, дължащо се на употребата на алкохол,
характеризиращи се с емоционално волева неустойчивост на характера,
затруднена адаптация към средата и нормалните взаимоотношения с
околните, нисък праг на фрустрация. Към момента на деянието подсъдимият
се е намирал в обикновено алкохолно опиване, като алкохолът е довел до
отслабване на задръжките и е провокирал агресивното му поведение.
Констатираните при подсъдимия психични заболявания не водят до
4
невменяемост и П. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият и пострадалата Т. Н. П., с ЕГН ********** от дълги
години живеели на семейни начала в с.***, обл.***, в къща на ул."***" № *.
Имат двама пълнолетни синове - св.М.П. и св.К. П., които живеели отделно -
първият в същото село, но на друг адрес, а вторият се преместил да живее в
друго населено място.
Подсъдимият често употребявал алкохол, в резултат на който ставал
агресивен, ревнувал жена си и в семейството често възниквали конфликти.
При тези скандали упражнявал физическо насилие над нея, както и над
синовете си, докато живеели при тях.
На 15.09.2020г., вечерта, подсъдимият П. бил в дома си в с.***, на
ул."***" № *, в стая на първия етаж, където консумирал алкохол - изпил две
чаши с ракия. Пострадалата П. била легнала в спалнята на втория етаж. Тъй
като телевизорът в стаята му не работел, около 21.00 часа подсъдимият се
качил при жена си и поискал да легне при нея, за да гледа телевизия. Тя му
отказала. В резултат на употребения алкохол той се ядосал и станал
агресивен. Отишъл до гаража, откъдето взел една пластмасова бутилка, пълна
с бензин и се върнал в стаята при жена си, която лежала на леглото. Излял
бензина от бутилката върху тялото й, който се стекъл надолу, след което я
подпалил с кибритена клечка и в резултат на това тя пламнала.
Междувременно синът им - св.М.П. и свидетелите М. Г. и Р. А. се
разхождали по улиците на с.***, като се намирали в близост до къщата,
където живеели родителите на първия. Изведнъж чули женски викове и
писъци, наподобяващи гласа на майката на М.П. и бързо се затичали към
дома й. При влизането на момчетата в двора, забелязали, че от къщата
излизал дим и пушек, а в близост до циментово корито на външна чешма
стояла пострадалата Т. П., гола, "почерняла цялата", обгоряла, с падащи
кичури коса от нея, като от тялото й излизало пушек. Тя крещяла от болка и
се опитвала да се облива с вода от чешмата за да се загаси. Подсъдимият П.
бил в близост до нея, но не се опитвал да й помогне. За кратко се включил в
гасенето на пожара в помещението, но после се спречкал със сина си -
св.М.П., грабнал една коса за косене на трева и го подгонил, заканвайки се, че
ще заколи и него, като тичайки двамата излезли на улицата.
Междувременно св.М. Г. се обадил на тел. 112 и заедно със св.Р. А.
продължили с помощта на намерен маркуч да гасят спалното помещение на
втория етаж от къщата. Независимо от шока и болката, пострадалата Т. П.
успяла да сподели пред тях, че е била залята с бензин и запалена от
подсъдимия П., както е лежала в леглото си. Минути след деянието, около
21.10 часа, П. успяла да се обади по телефона и на св.С. С. -кмет на селото, и
5
го помолила да дойде бързо в дома й, тъй като съпругът й - подсъдимият Н.П.
я е полял с бензин и я е запалил.
Малко по-късно на мястото пристигнали екипи на полицията,
пожарната и спешна помощ. При влизането в къщата служителите на УПБЗН
гр.Криводол - св.П. Х. П. и св.Д. Д., установили огнището на пожара - спално
помещение и легло в него, находящо се на втория етаж. При пристигането си
в 21.20 ч. екипът на ЦСМП заварил пострадалата Т. П. в съзнание, контактна,
но в изключително тежко общо състояние - "видимо страдаща", стенеща от
болка, с изгоряло тяло и лице и с липсващи части от косата.
П. била поставена в изотермично одеяло и на кислородна маска и била
транспортирана до СПО при МБАЛ "Христо Ботев" гр.Враца, а след това по
спешност до клиниката по изгаряния в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" гр.София,
където, независимо от предприетото лечение, тя починала на *** г. в 06.45
часа.
След пристигането на органите на МВР, св.М.П. се върнал в дома на
родителите си, като обяснил, че през цялото време се е криел от баща си за да
не го нарани. Полицаите предприели издирване на подсъдимия П., който се
бил укрил и бил установен на следващия ден.
Същата вечер бил извършен оглед на местопроизшествие, за което бил
съставен надлежен протокол. При това процесуално следствено действие
били иззети от корито на външна чешма черни влакна от коса, а от легло в
помещение, обособено като спалня -стопилка от пластмасова бутилка, които
са приложени като веществени доказателства по делото.
На 16.09.2020 г. от ръцете на подсъдимия П. били взети обтривки, като
същият предал доброволно обгорени къси мъжки панталони, за което бил
съставен протокол. При изследване на така направените отривки не е
констатирано наличието на бензин или други петролни продукти.
Според заключението на изготвената СМЕ на труп, при огледа и
аутопсията на трупа на Т. Н. П. са установени следните травматични
увреждания: термична травма- изгаряне на площ 91 % от общата телесна
повърхност от втора АВ и трета степен в областта на главата, шията, гърба,
гръдния кош, корема, двата горни и двата долни крайника, седалището,
половата и перинеалната области, инхалация на пушечни газове и сажди,
изгаряне на горни дихателни пътища. Усложнения: термичен шок,
белодробен и мозъчен оток, изливи в двете гръдни половини, остра сърдечна,
дихателна и бъбречна недостатъчност. Съобразно същото заключение,
смъртта на П. се дължи на тежката термична травма и настъпилите от нея
усложнения. Между установената термична травма и настъпилата смърт е
налице пряка и непрекъсната причинно следствена връзка. При такъв процент
6
изгаряне 91 % от общата телесна площ, смъртта е била практически
неизбежна и е настъпила на *** г. в 06.45 часа. Установените изгаряния се
дължат на действието на високи температури и могат да се получат при
пламъково изгаряне, по време и начин, отразени в медицинската
документация - заливане тялото на пострадалата с бензин и запалването му.
Според експертизата, предвид наличието на съхранени от изгаряния кожни
участъци в лявата половина на лицето, главата отзад, шията отзад и
вътрешната повърхност на лявото бедро най-вероятно към момента на
заливането със запалителна течност пострадалата е лежала с лице и обърната
с дясната си страна към нападателя, но не може да се изключи възможността
да е лежала и на лявата си страна. При аутопсията са установени и
ограничени кръвонасядания в областта на шията на пострадалата, които по
механизъм се дължат на действието на твърди тъпи предмети с ограничена
контактна повърхност, каквито са и човешките пръсти и най- вероятно са
получени при притискане на шията с ръце, включително и при опит за
душене. Експертизата е категорична, че предвид тежестта и степента на
получените при П. изгаряния, засягащи голяма площ от телесната
повърхност, това, че в кожата, половата и перинеалната области са
локализирани много болкови рецептори, както и данните от спешния екип,
който я е намерил в съзнание, контактна и адекватна, същата е изпитвала
изключителни по интензитет болки и страдания до изпадането й в шоково
състояние.
Според заключението на изготвената по делото химическа експертиза,
при проведеното химическо изследване на обтривката, иззета от стопилката
от намерената пластмасова бутилка и текстилна материя, намерени в контакт
една с друга, се установяват пикове на газовия хроматограф за наличие на
въглероди, влизащи в състава на петролните продукти бензин и дизел.
От заключението на СМЕ по отношение на подсъдимия е видно, че
при прегледа на подсъдимия П. е констатирано изгаряне /попарване/ първа-
втора степен на около 220 cm2 от кожната повърхност в областта на лява длан
и 4-ти и 5-ти пръст на същата ръка, на 2-ри пръст на дясна ръка и в областта
на дясно ходило. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени
от местното действие на висока, влажна температура /изгаряне с течност/
7
Първоинстанционният съд в достатъчна степен е обсъдил
противоречията в доказателствения материал по делото и е направил логични
и обосновани изводи относно приетата фактическа обстановка. Въззивният
съд не намира основания да приема нови фактически положения.
Всички доказателства сочат по категоричен начин участието на
подсъдимия П. в извършването на престъплението, за което е обвинен, така
както същото е квалифицирано от страна на прокуратурата и опровергават
защитната му версия, че не е заливал с бензин пострадалата, а е запалил
единствено леглото. В тази насока първоистанционният съд, в мотивите към
атакувания съдебен акт, е направил подробен доказателствен анализ, който се
споделя изцяло и от настоящата въззивна инстанция.
Авторството на деянието правилно е изведено на първо място от
показанията на свидетелите Г., А. и П.. Тези свидетели са се намирали в
близост до къщата на подсъдимия и пострадалата и след като са чули
виковете на П., са възприели в състоянието, в което се е намирала – гола,
обгоряла и с падащи кичури коса. Възприели са и опитите й да се облива с
вода, за да се загаси и облекчи болките си, както и поведението на
подсъдимия, който не й оказвал помощ, а за кратко се е опитвал да загаси
пожара, след което е подгонил с коса св. П.. Свидетелите Г. и А. са
категорични, че пострадалата им е споделила, че докато е лежала в леглото е
била полята с бензин и запалена именно от подсъдимия. В тази насока са и
показанията на св. С., кмет на селото, на когото пострадалата се обадила по
телефона и също споделила, че съпругът й я е полял с бензин и я е запалил.
Показанията на тези свидетели правилно са кредитирани с доверие от страна
на първоинстанционния съд, тъй като почиват на лични и непосредствени
впечатления, звучат правдиво и взаимно свързано и са в корелация с
останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че св.
П. се е възползвал от правото си да се конституира по делото като граждански
ищец и частен обвинител не е основание да бъде дискредитирано изложеното
от него единствено на това основание, тъй като това противоречи на волята и
логиката на законодателя и би обезсмислило изобщо института на частното
обвинение и на гражданския иск в наказателното производство. Още веднъж
следва да се посочи, че изложеното от този свидетел намира опора в
показанията на останалите свидетели, а и в показанията му, с оглед начина, по
8
който се е развила ситуацията, не се съдържа пряко пресъздаване на
изявленията на неговата майка – пострадалата П.. Показанията на тези
свидетели, що се отнася до изявлението на пострадалата за начина, по който е
получила изгарянията, намира пълна опора в текста на изготвената по делото
СМЕ, в който изрично се казва, че е имало „поливане“ на пострадалата с
бензин и последващо запалване. Всичко това води до несъмнения извод, че
причината за пожара и нараняванията на пострадалата П. се коренят в
действията на подсъдимия, който я е полял с бензин, докато същата е лежала
в леглото и съответно опровергават версията на П., че е запалил единствено
леглото и то докато пострадалата е стояла отстрани и респективно е получила
изгарянията докато се е опитвала да загаси пожара в стаята.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.П. и Д. Д. -
пожарникари в УПБЗН гр.Криводол като логични, непротиворечиви и
почиващи на лични и непосредствени впечатления за осъществилата се
фактическа обстановка. Тези свидетели са пристигнали на мястото по силата
на служебните си задължения, възприели са какво е състоянието на обекта и
са съставили съответните документи, установяващи извършените от тях
действия. За съда не е налице каквото и да било основание да подлага под
съмнение изложеното от тях, поради което кредитира изцяло показанията им,
като съобрази също така, че същите се подкрепят и са в унисон с показанията
на останалите свидетели и писмените доказателства по делото.
Същото се отнася и до показанията на свидетелите К. В., А. Д. и Ц.
Д., явяващи се част от реанимационния екип на ЦСМП, изпратени да окажат
помощ на пострадалата вследствие на постъпилия сигнал до телефон 112.
Тези свидетели са възприели състоянието на пострадалата Т. П.
непосредствено след получаване на изгарянията и са й оказали първа помощ,
след което са я транспортирали до болнично заведение. Изложеното от тях
намира пълна опора в показанията на останалите свидетели и данните,
извеждащи се от приетата по делото СМЕ. Поради това съдът кредитира
изцяло показанията на тези свидетели.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите К. П., Н. П., П.П. и
А.К., депозирани в досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283,
вр.чл.373, ал.1 от НПК. Същите не са очевидци на факти и обстоятелства,
пряко свързани с инкриминираното деяние и не са възприели действията на
9
участниците в събитията, развили се на инкриминираните дата и място. Те
свидетелстват обаче за отношенията в семейството на пострадалата и
подсъдимия, злоупотребата с алкохол от негова страна и честите скандали,
при които проявявал агресия и физическо насилие спрямо съпругата си и
синовете си. Изложеното от тях е взаимно свързано, непротиворечиво и
намира опора в показанията на св. С., поради което съдът кредитира изцяло
показанията им. Още повече, че същите касаят събитията, протекли преди
извършване на инкриминираното деяние, по отношение на които събития по
делото не е налице спор между страните. Още веднъж следва да се посочи, че
спор между страните по делото е налице единствено относно посоченото по-
горе обстоятелство – дали подсъдимият е залял с бензин пострадалата и я е
запалил или, както твърди той в дадените обяснения, е запалил само леглото и
пострадалата е получила изгарянията като се е опитвала заедно с него да
загаси пожара.
Този въззивен състав приема, че правилно първоинстанционният
съд е третирал доказателствената тежест и достоверността на дадените от
страна на подсъдимия обяснения, възприемайки двойствената им природа –
като доказателствено средство и като средство за защита по предявеното
обвинение. Що се отнася до дадените от подсъдимия обяснения, в частта, в
която същият описва начина на протичане на конфликта преди извършването
на инкриминираното деяние, както и за отношенията между двамата,
свързани с употреба на алкохол от негова страна, скандали и конфликти,
включително и употреба на сила от негова страна, изложеното от подсъдимия
не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, нещо
повече, намира опора в показанията на свидетелите, близки на семейството –
роднини и съседи. Поради това обясненията в тази им част следва да бъдат
кредитирани. Съдът не възприема с доверие изложеното от подсъдимия, че не
е залял пострадалата с бензин, а е запалил единствено леглото по време,
когато тя не е била в него. Обясненията в тази им част са в противоречие с
останалите доказателствени източници, описани по-горе като достоверни и
обективни, поради което съдът възприе обясненията в тази им част
единствено като защитна версия на лицето, срещу което се води
наказателното производство, но не и като източник на достоверна
информация за случилото се на инкриминираните дата и място. Изложеното
от подсъдимия се опровергава от показанията на свидетелите М. Г., Р. А. и С.
10
С., които са говорили с пострадалата непосредствено след деянието и пред
които същата изрично е посочила, че е била залята с Бензин от подсъдимия,
докато е лежала в леглото си. За съда не е налице основание да подлага под
съмнение както показанията на тези свидетели, така и достоверността на
изявлението на пострадалата непосредствено след получаването от нея на
такива тежки увреждания. Нещо повече, тези изявления се потвърждават по
несъмнен начин от текста на приетата СМЕ, интерпретираща естеството на
констатираните у П. увреждания и начина на получаването им. В текста на
експертизата изрично се сочи, че става въпрос за заливане със запалителна
течност и пламъково изгаряне, което изключва възможността такива тежки
увреждания и изгаряния да са получени при гасене на запаленото легло. По
изложените съображения съдът не кредитира дадените от подсъдимия
обяснения в тази им част като необективни, недостоверни и опровергаващи се
от останалите събрани по делото доказателства. В останалата си част, относно
събитията, предхождащи деянието, обясненията на подсъдимия звучат
логично и непротиворечиво, поради което следва да бъдат кредитирани.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото експертизи като
обективни, компетентно изготвени и относими към предмета на доказване по
делото.
Съдът кредитира с доверие и писмените доказателства по делото.
Въз основа на тази обстановка от правна страна
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият Н. К. П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. Чл. 115 от НК.
От обективна страна - на 15.09.2020 г., около 21.00 ч. в частен дом,
находящ се в с. ***, обл. *** на ул. "***" № *, чрез запалване, умишлено е
умъртвил Т. Н. П., ЕГН: **********, живуща в същото село на ул. "***" №
*, починала на *** г. в гр. София - УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, като,
докато същата е лежала в леглото, залял тялото й с леснозапалима течност -
бензин и я запалил, в резултат на което й е причинил тежка термична травма с
изгаряне на площ 91% от общата телесна повърхност, инхалация на пушечни
11
газове и сажди и изгаряне на горните дихателни пътища. Така причинената от
запалването тежка термична травма и настъпилите от нея усложнения при
пострадалата-термичен шок, белодробен и мозъчен оток, изливи в двете
гръдни половини, остра сърдечна, дихателна и бъбречна недостатъчност, са
непосредствена причина за смъртта й и същата е починала на *** г. в 06.45
часа. Макар, че не е настъпила мигновено, смъртта на пострадалата е била
неизбежна, като между нея и осъщественото на 15.09.2020г. деяние - заливане
на пострадалата с бензин и запалването й, е налице непрекъсната причинно-
следствена връзка. По делото не се установява еволюция на причинния
процес, от значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Съдът
приема, че не се констатират други факти и обстоятелства, които да са
допринесли за леталния изход при пострадалата, извън действията на
подсъдимия.
Налице са и квалифициращите елементи от състава на престъплението
по 116, ал.1, т.6, пр.2 от НК. Видно от заключението на приетата по делото
СМЕ по отношение на пострадалата и показанията на свидетелите, същата е
била в съзнание през цялото време на изгарянето и след него, като е търпяла
значителни по интензитет болки и страдания. Това сочи, че по време на
убийство пострадалата П. е умирала „особено мъчително“ по смисъла на
чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК, поради което подсъдимият П. следва да бъде
признат за виновен и по тази квалификация.
Подсъдимият не е действал при условията на неизбежна отбрана,
респективно, не е налице привилегирован състав на престъплението по чл.
119 от НК за причиняване на смърт при превишаване на нейните обективни
предели. По делото не са налице каквито и да било данни за действия на
пострадалата в тази насока. Не е налице и привилегирования състав по
смисъла на чл. 118 от НК, доколкото се установява от приетата по делото
СППЕ по отношение на подсъдимия, при него няма данни за състояние на
физиологичен афект.
От субективна страна – този съдебен състав приема, че подсъдимият П.
е действал при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
12
по делото не се събраха данни за наличието на афект – особено психическо
състояние на дееца, изразяващо се в понижен самоконтрол вследствие на
неправомерни действия на пострадалия. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неизбежното
настъпване на общественоопасните последици от това деяние - смъртта на
пострадалата и е искал настъпването на тези последици - да причини смъртта
на П.. Подсъдимият е действал именно с пряк умисъл като е съзнавал, че
естеството на действията му и следващите се от тях увреждания неминуемо
ще причинят нейната смърт и е искал настъпването на тази смърт като
резултат от своите усилия. Последващите действия на подсъдимия, свързани
с неоказването на помощ на съпругата си потвърждават тези изводи. За да се
обсъжда възможният евентуален умисъл, следва да се установи и преследвана
от страна на подсъдимия друга цел, при преследването на която последният
да се примирявал и съгласявал с възможното умъртвяване на пострадалия,
каквато друга цел не се установява по делото. В случая въобще не може да се
коментира непредпазливост по отношение на смъртта (респ.
преквалифицирането на деянието по чл.124 от НК), доколкото използваното
средство за всеки един нормално развит пълнолетен човек очевидно сочат на
неизбежността на възможността да настъпи летален изход като резултат от
тежките изгаряния. Ето защо този съдебен състав приема, че подсъдимият,
при осъществяване на деянието, е действал с пряк умисъл.
По така изложените причини, съдът намери и в тази насока изцяло
споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че подсъдимият Н. К.
П. е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр.чл.115
от НК.
За престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр.чл.115 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Следва да се посочи
също така, че при своята преценка относно индивидуализацията на
наказанието, съдът е ограничен от принципа non refirmatio in peius, доколкото
срещу първоинстанционната присъда не е подаден протест или жалба от
частното обвинение с искане за налагане на по-тежко наказание. Според този
13
съдебен състав, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 18
години ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК, доколкото ще изолира
подсъдимия от обществото за един продължителен период от време. По
делото са налични немалко като брой и интензивност отегчаващи
отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия,
последващото му дезинтересиране от състоянието и съдбата на пострадалата,
данните за употреба на алкохол и предходна употреба на насилие спрямо нея.
Поради това безспорно не са налице предпоставки за смекчаване на
санкцията, която подсъдимият следва да понесе за деянието си. Превесът на
отегчаващите отговорността обстоятелства не дава възможност нито за
намаляване санкцията в рамките на тази по чл. 54 от НК, нито за прилагане на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за определяне на наказание под
предвидения в специалната част на НК размер, доколкото констатираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито е налице
изключително такова, така че и най-ниският размер на наказанието,
предвиден в санкционната част на разпоредбата да бъде несъразмерно тежко.
Ето защо възприетият от първоинстанционния съд размер на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
ГОДИНИ отразява високата степен на обществена опасност на деянието и
предвид и липсата на възможност за нейното завишаване, присъдата и в
санкционната й част следва да бъде потвърдена.
Правилно е прието, с оглед размера на наказанието, че същото
следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален СТРОГ режим.
Правните изводи на първоинстанционния съд в тази насока са в съответствие
с правната норма, поради което присъдата следва да бъде потвърдена и в тази
й част. Правилно, на основание чл. 59 от НК е зачетено времето, през което
подсъдимият П. е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА
по настоящото производство.
Първоинстанционният съд основателно е уважил гражданските
искове на близките на починалата Т. П., доколкото са налице основанията на
чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, които безспорно следват от лишаването им от близък.
Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданските ищци
14
са причинени вреди, като тези вреди са в пряка причинна връзка с
извършеното от подсъдимия П. деяние. Гражданските ищци са от кръга лица,
посочени в раздел ІІІ, т.2, ал.1 от ППВС №4/1961г. (допълнено с ППВС
№5/1969г.), както и в ППВС №2/1984г. Присъдените обезщетения за сумите
от 100 000 и 60 000 лева попадат в рамките на справедливото обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, поради което присъдата следва да бъде потвърдена
и в гражданско правната й част.
Разноските са правилно възложени от първата инстанция в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и в тази насока присъдата
на ВОС също следва да се потвърди. Същото важи и за произнасянето на
първоинстанционния съд в частта относно веществените доказателства по
делото.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения и съвпадението
на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр.
чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 25.05.2021г., постановена по
НОХД № 169/21г., по описа на Врачански окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване или протест в 15 –
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16