Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 26.08.2020 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец Наказателен състав
На 25 август 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 89 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.И.С. против
Наказателно постановление № 20-0269-000148/01.06.2020 г. на Началника на
Районно управление – Средец към ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят изразява несъгласие с вмененото
му нарушение и моли наказателното постановление да бъде отменено.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата. Сочи,
че не е извършил нарушението.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Срещу Г.И.С. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 23923/24.05.2020 г.
за това, че на 24.05.2020 г., около 10,40 часа, в гр. Средец, път ІІ-79 срещу
бистро „Колелото“, посока бензиностанция „Петрол“, е управлявал лек автомобил „БМВ
320 Д“ с рег. № А 5708 НР, като при подаден своевременно ясен сигнал за спиране
със стоп палка по образец – МВР, от униформен полицай не е спрял на посоченото от
представителя на службата по контрол място, по който начин виновно е нарушил чл.
103 от ЗДвП.
Въз основа
на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта
фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. Приел е, че
жалбоподателят, като водач на МПС, не спира плавно на посоченото място или в
най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, поради което на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложил административни наказания глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Наказателното постановление е връчено
на жалбоподателя на 05.06.2020 г., а жалбата му е депозирана на 11.06.2020 г.
Разпитаните по делото свидетели Н.А.Я. –
актосъставител и А.Г.Н. – очевидец, присъствал при установяване на нарушението
и при съставяне на АУАН, дават взаимно противоречиви показания. Първият
свидетел твърди, че св. Н. е указал със стоп-палка на жалбоподателя да спре
пред полицейския автомобил, но водачът спрял в дясно в банкета на пътя на около
50-60 метра преди указаното място. Св. Н. опровергава твърдението на първия
свидетел да е давал указания за мястото на спиране, като заявява: „При вдигането
на палката същият автомобил рязко сви в дясно и спря, дори не можах да му
покажа къде да спре.“ От показанията на полицейските служители се установява,
че на водача е била извършена проверка, при която той е изпълнил всичките им
разпореждания.
Жалбоподателят е ангажирал гласни
доказателства. Разпитан е св. И В С –
пътник в процесния автомобил, който изнася данни, че жалбоподателят е спрял МПС
незабавно преди стоп-палката в дясно, както му е било сигнализирано.
В съвкупност гласните доказателства са
относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вмененото на С. от
административно-наказващия орган нарушение и го опровергават. Следователно в
конкретния случай е оборена презумпцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради
което констатациите в АУАН относно деянието – за неспиране на указаното от
контролния орган място, не следва да бъдат приети за установени.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а
разгледана по същество се явява основателна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Текстът на закона предписва на водача на МПС конкретно
определено поведение. При подаден сигнал той е длъжен да спре плавно, като
законът предвижда две алтернативни /еднакво допустими/ възможности за
изпълнение на задължението: 1. водачът да спре в най-дясната част на платното
за движение или 2. водачът да спре на посоченото от представителя на службата
за контрол място. В края на нормата е предвидено и последващо кумулативно
задължение на водача – да изпълнява указанията на представителя на службата за
контрол. В конкретния случай С. е изпълнил задължението си да спре, след
подаден сигнал, по един от двата възможни начина, предвидени в ЗДвП, а именно в
най-дясната част на платното за движение. Видно от показанията на разпитания
свидетел А.Г.Н. /служител на МВР/, при
подадения от него сигнал за спиране той не е успял да укаже мястото на спиране,
тъй като жалбоподателят незабавно след сигнала е отбил в дясно. Описаният
механизъм на действие показва, че водачът е забелязал подадения сигнал и се е
възприел като негов адресат, бил е длъжен да спре и е изпълнил задължението си.
Служителят на МВР конкретно описва своето поведение и поведението на водача – „При вдигането на палката същият автомобил рязко сви в
дясно и спря, дори не можах да му покажа къде да спре.“ Настоящият съдебен състав
констатира, че описанието на движението на автомобила, дадено от св. Н.,
съвпада с описанието, дадено от свидетеля С
. След подаден
сигнал за спиране С. незабавно е спрял автомобила си в най-дясната част на
платното за движение, по който начин е предприел действия по преустановяване на
движението си в съответствие с първата алтернативна хипотеза на чл. 103 от ЗДвП,
съобразявайки се с подадения му сигнал. Освен това, в съответствие с второто кумулативно
изискване на чл. 103 от ЗДвП е изпълнил указанията на представителя на службата
по контрол при осъществяване на проверката на документи, лица и МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Т. е. изложените в АУАН факти и обстоятелства се
ползват с презумптивна доказателствена сила, до доказване на обратното. Тъй
като в производството пред настоящата инстанция беше оборена тази
доказателствена сила на акта чрез гласни доказателства, които обосновават
становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и
за различни изводи от тези на административно-наказващия орган, следва да се
приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно
нарушение не е било осъществено от страна на Г.И.С.. Доказаха се обстоятелства,
дисквалифициращи деянието като административно нарушение по посочената в АУАН и
НП квалификация, поради което не е налице основание за ангажиране на административно-наказателната
му отговорност.
Поради липса на нарушение по чл. 103 от ЗДвП съдът намира, че наказателно постановление е неправилно и като такова
следва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0269-000148/01.06.2020 г. на Началника на Районно управление
– Средец към ОДМВР – Бургас, с което на Г.И.С., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: