№………..11.09.2020 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-
XXXІІІ състав , в открито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 721 по описа за 2020 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.10, ал. 6
от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба на М.С.П. ***,
срещу заповед № ЗСПД/Д-В/2870 от 27.02.2019 г. на директора на дирекция „
Социално подпомагане“ –Варна, с която е отказана еднократна месечна помощ за две деца.
Релевира се материална незаконосъобразност , тъй като погрешно адм.
орган при изследване размер на средномесечен доход на член на семейството е
добавил към доходите по издаденото удостоверение от земеделския производител
сумите и сумите по извлечението на ДФ „Земеделие“ за получени субсидии , защото това са едни и същи
доходи за календарната 2019 г. Издателят
на заповедта не се е съобразил с разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗОДФЛ,
приложима на осн. чл. 3, ал.3 ППЗСПД, според която придобитият доход се
намалява с разходи от 60 на сто за
физически лица, регистрирани като
земеделски стопани.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалвания индивидуален адм. акт.
В съдебно заседание оспорващото
лице не се явява и не се представлява.
Ответната страна по жалбата- директорът на Дирекция “Социално
подпомагане” , редовно призована, не се явява
или представлява , но депозира писмен отговор на жалбата с обективирана
позиция за нейната неоснователност.
Съдът , след като прецени
събраните доказателства, доводите на страните и приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна следното :
Административното производство е било
образувано по подадено заявление на 20.02.2020 г. от М.С. П. , родител на Н Е
П и на Е Е П , , с искане за отпускане на месечни
помощи по чл. 7 от ЗСПД . В същото заявление е декларирано тричленно семейство
, брутен
доход на семейството за предходните 12 месеца от 17 443.92 лв. за периода
м.02 2019 г. – м. 01.2020 г. , в който участват 10220.30 лв. – облагаеми
доходи по ЗДДФЛ и 7223.62 лв.-обезщетения
за временна
нетрудоспособност. Декларираният средномесечен доход на член от семейството е
484.55 лв. / л. 4-5 от преписката/. Заявлението е било придружено от 2 бр.
удостоверения за доходи и служебни бележки за извършени задължителни имунизации
на двете деца, годишна данъчна декларация
.
На 21.02.2020 г. е изготвено
съобщение до заявителя за необходимост
от представяне в 14-дневен срок, но не по-късно от 21.03.2202 г. на
удостоверение за получени брутни доходи
по ЗОДФЛ като земеделски производител. Със същото съобщение е върната на заявителя год. данъчна декларация с мотив, че същата не е сред изискуемите по
закон документи , които следва придружават
заявлението / л. 8 от преписката/
.
Неразделна част от адм. преписка
е удостоверение на „Чех“ ООД гр. Велико
Търново с данни ,че за периода м.
02.2019 г. – м. 01.2020 г. заявителката не е получавала трудови възнаграждения и обезщетения.
Няма спор между страните , че заявителката не е регистриран търговец по
смисъла на Търговския закон , а е земеделски производител и в това си качество
същата е получила доходи пред предходните 12 месеца от подаване на заявлението
за отпускането месечна помощ за деца.
Според представено на оспорващото лице удостоверение
№ 1/202.2020 г., издадено от земеделския производител М.С.П. , същата е
получила брутен доход за периода
м.02.2019 г. – м. 01.2020 г. в общ размер от 10220.30 лв.
Към материалите на преписките се
съдържа и извлечение от информационните
масиви на ДФ „Земеделие“ от 19.02.2020 г. с данни за получени субсидии от М.С.П. - СЕПП 2018 и 2019 г. , РСР , СПП
2018 и зелени 2018 г. , за периода от
17.12.201 9г. до 05.04.201 г в общ размер от 25 550.76 лв. Достоверността на
тези сведения се потвърждава от представените по делото от М.П. извлечения за
постъпления по банковата й сметка .
На 26.02.2020 г. социален
работник е извършил проверка на събраните доказателства по повод депозираното заявление за отпускане
на месечна помощ за деца, като е изразил
становище за неоснователност на молбата , понеже средномесечният доход на член от
семейството е 1194.30 лв. т.е.
надвишава определения в Закона за
държавния бюджет на РБ /л. 4 от преписката/.
На 27.02.2020 г. директорът на
дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Варна е издал заповед, с която е отказал
отпускане на поисканата месечна семейна
помощ за деца на основание чл. 4а от ЗСПД, тъй като средномесечният доход на член от семейството
е 1194.30 лв. през предходните 12 месеца , формиран при брутен доход от
42994.68 лв., който включва получени обезщетения от НОИ от 7 223.62 лв. , възнаграждения като земеделски производител
от 10 220.30 лв. и изплатени субсидии на М. П. като земеделски производител от ДФ
„Земеделие от 25 550.76 лв.
На 02.03.2020 г. заповедта е
връчена на М.П., която на 04.03.2020 г. е подала жалба до Адм. съд –Варна.
Изложената фактическа
установеност навежда на следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-адресат на издадения индивидуален адм. акт, чиито права и законни
интереси се засягат неблагоприятно от постановения изричен отказ за отпускане
на семейна помощ за деца. Атакуваната заповед е била връчена на 02.03.2020 г. ,
а жалбата до териториално компетентния адм. съд е била подадена на 04.03.2020
г. , поради което съдът приема , че правото на оспорване е упражнено срочно .
Изложените съображения предполагат процесуална допустимост на подадената жалба,
а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:
Съгласно
правилото на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или
упълномощено от него лице. М.П. е подала заявление за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст , която е семейна
помощ за деца по арг. на чл. 2, ал.3 т. 2 от посочения нормативен акт.
Обжалваният изричен отказ изхожда от директор на
дирекция „ Социално подпомагане „ гр. Варна и предвид посочената правна уредба
съдът счита, че авторът на заповедта е материално, териториално компетентен,
както и по степен.
При постановяване на атакувания акт са спазени
изискванията за форма , тъй като оспореното волеизявление е обективирано в
изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на заповедта има изложение
както на установени факти, така и на приложима правна уредба. По този начин
органът е изпълнил нормативното изискване за мотивиране на изричния отказ ,
въведено с правилото на по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. В тази връзка съдът счита, че
са спазени изискванията за форма на адм. акт.
Жалбоподателят не релевира допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на оспорената
заповед , а и съдът при извършената
служебна проверка не установи
подобен порок на заповедта.
Заявеното
фактическо основание за взетото от органа решение е , че средномесечният доход
на член от семейството за предходните 12
месеца - 1194.30 лв. , определен при
брутен доход ,в който участват получени
обезщетения от НОИ от 7 223.62 лв.
; 10 220.30 лв. деклариран в
заявлението доход като земеделски производител от П. ; 25 550.76 лв. –
получени плащания от ДФ „Земеделие“ / , надвишава определения
в Закона за държавния бюджет на
РБ.
Цитираното
в мотивите на заповедта правно основание за постановения изричен отказ е чл.
10, ал. 4 във вр. с чл. 7 и чл. 4а от
ЗСПД във р. с чл. 4 от ППЗСПД.
Според чл.
7 от посочения нормативен акт месечните
помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а
и живеят постоянно в страната.
Новелата на чл. 4а от същия закон
гласи, че право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2
имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните
12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за
държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от
предходната година. В закона за държавния бюджет на Република България за
съответната година се определя:
1. доходът по ал. 1,
при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2
се отпускат в пълен размер;
2. доходът по ал. 1,
при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2
се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта.
доход по чл. 4 от Закона за
семейни помощи за деца за 2020 г. е 450 лв.
Съгласно чл. 62 от Закона за държавния бюджет за РБ за 2020 г.
средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т.
1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 410 лв.
Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т.
2 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е от 410,01 лв. до
510 лв. включително.
Погрешно административният орган е
определил средномесечен доход на член от семейството на заявителя по повод
упражняване публичното право по
отпускане на семейна помощ за деца без да приложи чл. 3 ППЗСПД и чл. 29
от ЗДДФЛ. Ответникът е определил брутен доход
на семейството на М.П. като към получени обезщетения от НОИ е включил
както изплатените субсидии на М.П. от 25
550.76 лв. , така и декларирания от нея брутен доход за предходните 12 месеца
от 10 220 30 лв. , която сума представлява получените субсидиите от 25 550.76 лв., но с намаление от 60 на сто.
Новелата на чл. 3 от
ППЗСПД гласи, че в заявлението декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7, 8 и 10а от Закона за
семейни помощи за деца лицата декларират брутните доходи на
семейството, получени за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца,
през който е подадено заявлението декларация. Брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Доходите се декларират за месеца, през който
са получени, независимо за кой период се отнасят. При определяне на средномесечния
доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете му към датата,
на която е подадено заявлението декларация.
След като
законодателят за целта по определяне
средномесечен доход на член от семейството препраща към правилата на
ЗДДФЛ , а в случая заявителката е земеделски стопанин , то приложимо към казуса
е предписанието на чл. 29 , ал.1 , т.1 от същия закон, според което облагаемият
доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла
на Търговския закон, се определя, като
придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
1.
с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица,
регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти
от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна
растителност.
Нормотворецът не изисква за ползване на посоченото данъчно облекчение
доказване размер на направени разходи и въвежда фиксиран размер на облекчението
от 60 на сто . Съотнасянето на това правило към данните по делото сочи за брутен доход на семейството на заявителя за предходните 12
месеца преди подаване на молбата от
17 443.55 лв. , в който доход се включват обезщетения от НОИ в
размер на 7 223.62 лв. и облагаеми доходи от друга стопанска дейност в
размера на 10 220.30 лв. / 25 550.76 лв. с намаление от 60 на сто/.
Административният орган неправилно е взел решение за отказ по удовлетворяване
на заявлението без да се съобрази с регламентацията на чл. 29, ал.1 , т.1 ЗДДФЛ, приложима на основание чл. 3 ППЗСПД, въпреки събраните доказателства за
статут на заявителя на земеделски производител и получени от него субсидии,
които са облагаем доход по аргумент на противното от чл. 13 от ЗДДФЛ.
В обобщение оспорената по съдебен ред заповед е незаконосъобразен
индивидуален адм. акт, понеже е постановена при неправилно тълкуване и
прилагане на материалноправните разпоредби. Поради тази й правна характеристика
същата подлежи на отмяна като преписката следва да се върне на органа за
повторно произнасяне по заявлението при съобразяване с дадените от съда
указания по тълкуване и прилагане на закона .
При този изход на делото съдът не следва да
присъжда съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателя , тъй като такива
не са претендирани .
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 във вр.с чл. 173 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.П. ***,
заповед № ЗСПД/Д-В/2870 от 27.02.2019 г. на директора на дирекция „ Социално
подпомагане“ –Варна, с която е отказана еднократна месечна помощ за две деца.
ВРЪЩА делото като преписка на
директора на дирекция „ Социално подпомагане „ гр. Варна за произнасяне по
заявление вх. № ЗСПД/Д-В/2870 от 20.02.2020 г. съобразно дадените в решението указания по тълкуване и
прилагане на закона .
Съдебното решение не подлежи на обжалване .
Преписи от съдебното решение да се изпратят на
страните .
Административен съдия :