Р Е Ш Е Н И Е
Номер 44 07 януари 2013 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в
състав:
Съдия: Златина Бъчварова
Секретар
Г.Д.
като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова
административно дело номер 2095
по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Х.Я.Г. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №70131 от 26.09.2012 година, издадена от началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, с която на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени
оспорваната заповед. Твърди, че е изтекла абсолютната погасителна давност,
предвидена в чл.285, ал.1 от АПК относно заповедта в частта на приложената
справка до 26.09.2007 година. Счита, че отнемането на контролните точки е
извършено механично от административния орган без да бъде съобразена нормата на
чл.158, ал.2, т.2 от ЗДвП и без да е посочено, че наказателните постановления
са влезли в сила. Твърди, че административният орган не е изпълнил задължението
си по чл.5, ал.3 от Наредба І-139/16.09.2002 г. да го уведоми, че са му отнети
повече от 2/3 контролни точки, за да предприеме действия по възстановяването им
чрез обучение срещу заплащане. Моли съда да отмени оспорения административен
акт, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Началникът на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Бургас, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на
оспорения административен акт
Административен съд- Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
По делото не се спори по фактите,
които се установяват от представените в административната преписка
доказателства, както следва:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед №70131 от 26.09.20102 година, издадена от Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл.171, т.4
от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на жалбоподателя Х.Г.. В заповедта
се сочи, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с влезли в сила
наказателни постановления съобразно приложената към заповедта справка, от които
относими към оспорването са: Наказателно постановление/НП/ №1366/04.08.2006
година, влязло в сила на 11.10.2006 година, с което са отнети 10 контролни
точки на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП/л.48 от делото/, НП
№544/23.04.2007 година,влязло в сила на 26.06.2007 година, с което са отнети 10
контролни точки, на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП/л.49 от делото/, НП№1177/06.10.2008
година, влязло в сила на 26.12.2008 година, с което са отнети 9 контролни
точки, на основание чл.179,ал.2 във връзка с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП/л.68 от делото/, НП
№1229/19.11.2008 година, влязло в сила на 12.01.2009 година, с което са отнети
8 контролни точки, на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП/л.50 от делото/, НП
№702/09.08.2011 година, влязло в сила на 04.04.2012 година, видно от решение
№81 от 04.04.2012 година на Административен съд – Ямбол/л.17 и 18 от делото/ с
което са отнети 4 контролни точки, на основание чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП./л.16
от делото/. Твърди се, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните
правни изводи:
На първо място, Заповед №70131 от 26.09.2012 година на
началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, с която на
жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на МПС е издадена от
компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и при спазване на
установената писмена форма.
На второ място, с оглед установените
по делото релевантни факти, при произнасянето си органът, в случая – Началника
на сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - Бургас, е приложил правилно
материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта е съобразена и с приложимия материален
закон. Съобразно нормата на чл. 171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка-изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон, а именно да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило
правоспособността си.
Отнемането на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил
правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, е принудителна административна мярка пряко
насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движение по пътищата -
опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение, чл.1, ал.2 от
с.з. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече
започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно
средство без правоспособност. Предпоставката, при която органът е задължен да
приложи тази ПАМ е неизпълнение на задължението от водача по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Следователно следва първо да се установи дали е налице предвиденото в чл.157,
ал.4 от ЗДвП задължение- връщане на свидетелството за управление, и да се
установи неговото неизпълнение.
С цел ефективност на контрола по отношение на
извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на
определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни актове
– Наредба №І-139/16.09.2002 г./отм./ и Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 година е
предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки,
които се отнемат за отделните нарушения – чл.3, ал.1 от Наредба № I-139/отм./,
съответно чл.4, ал.1 от Наредба № Iз-1959, като в чл.4 от Наредба І-139 и чл.3
от Наредба Із-1959 се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице
релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се
установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е
установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в наредбите
нарушения. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е
необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила. Според
чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на
обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени
или изменени от съда.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, с нарочна молба и в последното по делото заседание е оспорил НП
№1177/2008 година, НП№1229/2008 година и НП№544/2007 година и моли да се
изключат като доказателства. Съдът приема, че наказателното постановление, в
частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му
в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на
държавен орган в това му качество. Официалният свидетелстващ документ се ползва
с обвързваща съда доказателствена сила. В случая касаторът не е оспорил
надлежно верността на цитираните документи по реда на чл.193 от ГПК.
В конкретния случай се установява, че 5-те
цитирани вече наказателни постановления, относими към това производство, са
влезли в сила и на различни основания на жалбоподателя са били отнети общо 41
контролни точки. На основание чл.179 от ГПК последните се ползват с материална
доказателствена сила за удостоверените с тях доказателства. При това
положение, жалбоподателят е загубил правоспособността си да управлява МПС при
отнети пълен брой 39 контролни точки и не е изпълнил доброволно задължението си
по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, поради което,
в условията на обвързана компетентност правилно административния орган с
обжалваната заповед е приложил предвидената в чл.171, т.4 от ЗДвП принудителна
административна мярка. Следователно към момента на налагане на ограничителната
мярка са били отнети всички контролни точки, поради което е изпълнен
фактическия състав на приложимата разпоредба , затова и оспорената заповед е
законосъобразна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за приложение на чл.285, ал.1 от АПК. В случая чл.285, ал.1 във връзка с
чл.268, т.1 от АПК е неприложим, изключващ възможността за изпълнение поради
изтекла давност, тъй като заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително
основание е оспорена и поради тази причина все още не е влязла в законна сила.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя относно неприлагане на нормата на чл.5, ал.3 от Наредба
№І-139/16.09.2002 година. Последната представлява процесуална норма, която към
момента на издаване на оспорения административен акт е отменена, а приложението
й до 15.02.2008 година, когато е отменена посочената наредба не представлява
съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на оспорения
административен акт.
Предвид изложеното, съдът намира, че така
издадената заповед, с която е наложена принудителната административна
мярка-изземване на свидетелството за управление на МПС е законосъобразна като
издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната
форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните
предпоставки и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата на Х.Г. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд- Бургас, VІІІ-осми състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Я.Г. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №70131 от 26.09.2012 година, издадена от
началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, с която на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :