№ 106610
гр. София, 04.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20221110133606 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.404 във вр. с чл. 416 от ГПК и е по
искане на С. Х. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, жк O.. 2, бл.., вх.Б,
ет.6, ап.42, общ. Столична oт 27.09.2022г. - длъжник по издадена в полза на
‚С...“ АД , ЕИК *********, представляван от управителя заповед по чл.410 с
искане за допълване на разпореждане от 12.09.2022г. по гр.дело с № 33606/
2022г. в частта за разноските чрез присъждане на такива на длъжника за
платено в ч.гр.дело с № 33606/2022г. възнаграждение за адвокат от 350 лева,
платено по делото.
Излага се, че такива са сторени и потърсени от него още с възражението
по чл.414 от ГПК, но не са му присъдени с разпореждането с №
83787/12.09.2022г., с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК съдът е
обезсилил издадената на 05.07.2022г. заповед по чл.410 от ГПК в полза на
кредитора. Претендира се произнасяне в този смисъл. Ангажират се
доказателства.
В срока за становище такова е депозирано от насрещната страна, с
което се оспорва искането за допълване като неоснователно и като се излага,
че разноски не се дължат, а в условията на евентуалност се претендира срещу
размера на платеното възнаграждение за адвокат като се излага, че е
прекомерно.
При тези твърдения и като съобрази доказателства по делото съдът
намира следеното от правна страна:
С разпореждане на съда от 05.07.2022г. по гр.дело с № 33606/2020г. е
1
била издадена заповед по чл.410 от ГПК в полза на ‚С...“ АД спрямо
длъжника С. Х. М..
В срока за възражение е било подадено такова от С. чрез адв. М., с оглед
на което съдът с разпореждане от 25.07.2022г. е указал на заявителя правото
му на иск на основание чл. 415 от ГПК и последиците при непредявяване на
иска.
С разпореждане на съда от 12.09.2022г. съдът е обезсилил издадената на
05.07.2022г. заповед по чл.410 от ГПК поради непредявяване на иска в
едномесечния срок, но не е присъдил търсените още с възражението разноски
в полза на С..
Молбата от 27.091.2022г. на С. за допълване на разпореждане от
12.09.2022г. е в срок – в срока за обжалване и е частично основателна със
следните съображения:
Искането за изменението/ допълването на акта, с който се приключва
производството по гр.дело с № 33606/2022г., а именно разпореждането по
обезсилване на издадената спрямо длъжника заповед по чл.410 от ГПК от
12.09.2022г. с произнасяне относно разноски е допустимо в тази хипотеза –
при сторени от длъжника разноски в заповедното производство, които се
търсят с молба по допълване на крайния акт по делото – този по обезсилване
на заповедта. В случая за длъжника с връчване на издадена срещу него
заповед, се поражда и право на защита с възражение по чл.414 ГПК и
съответно заповедното производство придобива състезателен характер.
Според указанията в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 г. на ВКС, сезираният с
установителен иск по чл.422 ГПК съд при определяне на отговорността за
разноските и на двете страни, следва да отчете както направените разходи за
защита в исковото, така и в обусловилото го заповедно производство. В
хипотезите на осуетена искова защита на кредитора обаче – непредявен иск
при подадено възражение – т.е при вина на кредитора - устни състезания не
могат да бъдат провеждани, поради което и длъжникът следва да заяви
искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на
издадена заповед – тези в заповедното и тези в исковото - с първото си
процесуално действие, непосредствено след узнаването на акта за
приключване на производството – в конкретния случай разпореждането за
обезсилване на издадената спрямо него заповед по чл.410 от ГПК - в този
2
смисъл, най-късно сезирането на съда може да бъде извършено с молба за
изменение / допълване на акта, приключващ развитието на делото –
конкретното разпореждане – в този смисъл и по подобни хипотези е
формирана и задължителна практика по реда на чл. 274, ал.3
ГПК(Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г.
о., ГК и Определение № 745 от 19.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5032/2015
г., IV г. о., ГК.
В случая искането за присъждане на такива разноски е сторено още с
възражението, по него не се е развило исково производство и
инкорпорираното в молбата за допълване на разпореждането от 12.09.2022г.
за обезсилване на заповедта искане за присъждане на разноски в полза на
длъжника е своевременно. Същите следва да се присъдят и то при спазване на
разпоредбите на чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ и да се уважи за
сума в размер на 300 лева, която е минимално – определеното
възнаграждение за адвокат при дела с интерес до 1000 лева.
С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК „С... АД , ЕИК ..
представляван от управителя, с адрес гр.София, Б...а да заплати на С. Х. М. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, жк O.. 2, бл.., вх.Б, ет.6, ап.42, общ.
Столична съдебно-деловодни разноски по гр.дело с № 33606 /2022г. по описа
на СРС, 144 състав в размер на 300 лева като оставя без уважение молбата в
останалата й част.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на
разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3