Р Е Ш Е Н И Е
№ 586
гр. Враца, 20.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 12.02.2024 г.
/дванадесети февруари, две хиляди деветнадесет и четвърта година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Маргаритка АЛИПИЕВА, с
участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 594 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по ИСКОВА МОЛБА, уточнена
с две допълнителни искови молби, от * Д.Т.Т.,***, срещу Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - гр.София, с претен-дирано обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди
лева/, за периода от 01.05.2018г. до неуточнена крайна дата, в ***, в резултат
на проявена спрямо същия дискриминация, като *** – поддържане на архитектурна
среда, която затруднява достъпа му до всички публични места в затвора, с
неуточнена законна лихва. Сочат се за
нарушени разпоредбите на чл. 4 вр. чл. 5 от Закон за защита на дискриминацията
и чл. 8 във вр. чл.14 от ЕКПЧ. Иска се да се установи, че горното съставлява
дискриминация, да се осъди ответника да преустанови нарушението и да се осъди
ответника за посоченото обезщетение.
Допуснато е от съда, в първото с.з. по делото, по искане на ищеца
уточнение на иска, като за периода за обезщетение да се счита за крайна дата –
датата на образуване на делото 25.10.2023г., като тази дата се счита и за начална
за законната лихва, върху присъденото обезщетение, до окончателното изплащане
на сумата.
В с.з. пред съда ищеца Д.Т. се явява лично и поддържа иска по изложените
в исковата молба с последващите
уточнения аргументи.
Ответника – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, редовно призован, не се
представлява в с.з. От процесуалния представител ** Г.Х. е постъпил писмен
отговор /л.35-37/, в който се излагат съображения за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност по отношение исковия период.
Участващият в делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за частична основателност на исковата претенция,
само в частта за невъзможност на достъп до библиотеката.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. От страна на ищеца е представено единствено ***
/на л.21/. От страна на ответника са представени множество справки /л.30, л.32,
л.60,л.61-л.76,л.63-65,л.66-69,л.70-74 и л.75/. По искане на ищеца са допуснати
и разпитани двама свидетели, лишени от свобода, пребиваващи в ***, Т.Д.В. и Е.О.М..
Настоящият състав на
административният съд, анализирайки събраните по делото доказателства и като се запозна с доводите и
съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна
е установено, че ищеца Д.Т.Т. *** на 10.04.2012г. за изтърпяване на наказание „***“
в размер на ***. С Протокол на комисията
по чл.73 от ЗИНЗС /отм./ първоначалния режим е заменен от „*“ на „*. Не е
прекатегоризиран в затворническо общежитие от открит тип. Награждаван е общо 5
пъти, за последно със заповед от 12.04.2017г. с „***“. Наказван е многократно,
за последно със заповед от 18.08.2022г. с „**“ за притежаване на неразрешена
вещ.
*****************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
*****************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
За периода от
01.05.2018г. до 25.10.2023г. ищеца Д.Т. е пребивавал в следните групи: на
25.05.2016г. е преместен от 7 група /4 етаж/ в 9 гр. /5 етаж/, на 28.02.2022г.
е преместен от 9 гр. в 7 група /стационар, 1 етаж/ и на 16.03.2023г. е преместен
от 7 група в 3 група /2 етаж/, където се намира и към настоящия момент. За
същия период е имал трансфери, разходи от ваучери 2 279.22 лв. и за
фонокарти 629.50 лв., като има отчетени редовни – системни пазарувания в
лавката на Затвора.
На 1-ви етаж на ***
/корпус/ са разположени Медицински център и стационар, територията определена
за провеждане на мероприятия на открито от л.св., лавка и параклис. Киносалона
е на 2-рия етаж, но преминаването до него от л.св. става от 1-вия етаж.
Библиотеката е на 5 етаж.
В периода
21.10.2020г. до 30.10.2020г. * Д.Т. е преминал специализирана групова работа „***“
по негова молба. Също по негова молба е включен в специализирана групова работа
„*****“, в периода 20.03.2023г.-29.03.2023г. Залата, в която се провеждат
груповите работи в ***, е разположена на 4-тия етаж в корпуса на затвора.
За периода
19.07.2023г. до 10.08.2023г. ищеца е посещавал обучителен курс „***“, като
занятията са провеждани в обособената територия на СУ “М.О.“ в компютърен
кабинет.
За периода от
01.05.2018г. до 25.10.2023г. ищеца Д.Т. не е изявявал желание за участие или
мероприятия, провеждани в киносалона и не е посещавал библиотеката на Затвора.
За периода от
01.05.2018г. до 25.10.2023г. не са регистрирана молби или жалби до Началника на
*** за затруднения в придвижването от ищеца * Т. и преместване в по-подходящо
помещение. Има депозирана жалба от * Т. до Омбудсмана на РБ, по която е
изготвена и справка.
Съгласно показанията на свид. Т.Д.В., който познава ищеца Д.Т. от 2023
г., когато бил доведен на втория етаж в неговата килия, от стационара на първия
етаж, уж бил докаран за малко, докато се направи ремонт на стационара, но от
тогава до сега все си е на втория етаж. При всяко излизане и пазаруване му
изнасял багажа. Сочи за ищеца Д.Т., че същия ***********. За да посети
библиотека, престоя на открито и лавката е много трудно да върви. За
библиотеката е съвсем невъзможно да се изкачи, защото стълбите са много
стръмни. Докато се изкачи до втория етаж му е много трудно, а пък до библиотеката,
която е на петия етаж е съвсем невъзможно. Параклиса се намира на карето, на
престоя на открито. Със сигурност не може да посещава и организираните
мероприятия от Затвора, тъй като те се правят на още по-недостъпни места, със
стръмни стълби нагоре. За здравословното състояние на Д. не може да каже точно
какво е, но вижда как трудно се изкачва и не ходи нормално като него. *************************.
Няма асансьор никъде в затвора. Единственото място, което знае, че е удобно за
такива хора като него е само стационара, защото няма стълби. Чак в такова
състояние други хора като Д. не е виждал, защото *****************. Доколкото
знае, мисли, че иска да си го върнат в стационара. От март месец 2023 г. до
сега стационара не е отварян. Само стационара е на първия етаж. Лавката се
намира на карето след първия етаж, те са отвън. На престой на открито
евентуално му излизане е в сряда, защото във вторник зареждат лавката и той по
принуда излиза, за да може да си напазарува, защото друг не може да му
пазарува.
Свид. Е.О.М. сочи, че бил в ученическа група в Затвора, където
първоначално не забелязал състоянието на ищеца, но след часове на разговори,
кой от къде е, как са и други такива, забелязал че ищеца се придвижва трудно до
шкафа си и го попитал какво е станало с него. Тогава ищеца му казал, че това е
дълга тема, но че е бил в стационара, като са му казали че ще го качат за 1-2
седмици в трета група и след това ще го върнат в стационара. Няма съмнение, че
когато отива от групата към лавката има големи проблеми с движението си. От
време на време когато бил на престоя на открито му помагал да си качи багажа,
който е закупил от лавката и разни медикаменти. Видял, че има *****. В повечето
моменти овиквали ищеца, защото си търсил правата и имали лошо отношение към
него от администрацията, което наистина не е правилно, според свидетеля. При
качването на ищеца в служебната кола всички видели как не може сам да се качи и
му помогнали и от конвоя. При изкачването на стълбите от карето до стаята *************************.
Не му доставяли и ****, а ищеца си отделял от собствената пенсия за да може да
се опази. Според свидетеля от Медицинския център изразяват към ищеца не човешко
отношение само с разни обещания, че това не е концерт по желание и ще видят
кога точно да го върнат в стационара. Свидетеля мисли, че трябва ищеца да се
свали в стационара и това спрямо него е тенденциозно. В групата взели едно общо
решение в килията, да му помагат и да кажат какво се случва с Д. и да му помогнат
да се чуе какво иска. Каквото и да поискат л.св., все те са си виновни. **************************************.
Доколкото знае ищеца лежи от *******************************************************.
На другите им се обръщало внимание, а на Д. – не, но другите угаждали на
администрацията. ******************************, според свидетеля. Д. искал да
посещава мероприятията в затвора, киносалона, който се намира на колелото на
затвора, където пак има стъпала между втория и третия етаж, но не можел. Ищеца
им е споделял, че не може да ходи на никакви мероприятия, защото навсякъде има
стълби и той не може да се предвижва. Д. бил няколко дни на курсове по
компютри. Свидетеля ходи на училище и е ученик. Училището се намира в друга
сграда и е на три етажа. В него няма асансьори и там има само стъпала. Д. ходил
на курса за компютри на втория етаж в компютърната зала. След като се връщал от
тези курсове му било ****. Навсякъде в затвора няма асансьори, а са само
стълби. Според свидетеля не е невъзможно да се направят асансьори. В момента
стационара не работи. Има килии на първия етаж, освен стационара, но са с
повишена сигурност. На втория етаж са другите килии и спалните помещения.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че предявеният иск е процесуално
ДОПУСТИМ.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на „лишени
от свобода“ и „задържани под стража“ от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл. 285, ал.
1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се
предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Безспорно и несъмнено, за което не се спори по делото, е
обстоятелството, че ищеца Д.Т. ***, където изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ и където твърди, че са му причинени неимуществени вреди.
Според чл. 205 от АПК, приложим на
основание препратката от чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
конкретния случай ищецът твърди настъпване на неимуществени вреди от
бездействие на органите по изпълнение на наказанието, дискриминация, *****, като
*****- поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа му до всички
публични места в затвора, и като ответник е посочена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС, ГДИН се явява пасивно легитимирана страна, т.к. представлява юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище в ***, на бюджетна издръжка, и
осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване
от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по
делото. Според чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение
на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, респ. началникът на *** се
явява длъжностно лице на ответника, т.е. предявения иск е допустим, като предявен
от лице с правен интерес и срещу правилно легитимирания ответник ГДИН, по
аргумент от чл. 205 от АПК във чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС.
По силата на
разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е
доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, сред които: поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
С разпоредбата на
чл.284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на
чл.3, ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Анализът на
цитираните разпоредби налага извода, че основателността на иска за вреди с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от
закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца –
същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съгласно т.8 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г., постано-вено по ТД №
2/2014г. на Общите събрания на I и II колегии на ВАС и Общото събрание на
съдиите от Гражданска колегия /ОСГК/ на ВКС, отношенията между лишените от
свобода от една страна и затворническата администрация от друга, не са
равнопоставени, а са такива по упражняване на държавна принуда.
Специализираните органи по изпълнение на наказанията са административни органи
и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидени в закона правомощия. Техните
актове /включително незаконосъобразни бездействия/, са актове по
изпълнение на административна дейност.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричният извод,
че ищеца Д.Т. е ***, за което има представено *** и същевременно има сериозни
затруднения в придвижването, което обстоятелство се установява от ЕР и
свидетелските показания. Установи се по делото, че за процесния период посочен
от ищеца 01.05.2018г. - 25.10.2023г.
същия е пребивавал в ***, като е бил в група в килия първоначално на 5 етаж,
на 28.02.2022г. е преместен в група в стационара на 1 етаж и на 16.03.2023г. е преместен
в група на 2 етаж, където се намира и
към настоящия момент.
Установи се, че на
1-ви етаж на *** /корпус/ са разположени Медицински център и стационар,
територията определена за провеждане на мероприятия на открито от л.св., лавка
и параклис. Киносалона е на 2-рия етаж, но преминаването до него от л.св. става
от 1-вия етаж. Библиотеката е на 5 етаж. Училището е в друга сграда, като
компютърната зала е на 2-рия етаж. В корпуса на затвора и в училището няма
асансьори и придвижването между етажите става по стълби.
Несъмнено при
придвижването на ищеца Д.Т. от етажа на групата където е бил настанен до
съответните места – карето за разходка, лавка, параклис и училище, същия е ************,
най-вече при придвижването по стълбите между етажите, което установяват
свидетелите Т.В. и Е.М., също лишени от свобода. Ищеца Д.Т. обаче не е подавал
молби до Началника на *** за *** или затова, че има затруднения в
придвижването, посещавал е по собствено желание специализирани курсове в
училището. От исковата молба и от показанията на свидетелите обаче се
установява, че ***********************************************. Двамата
свидетели са от новата му група на втория етаж и показанията им са за състоянието
на ищеца, именно след тази дата.
Относно причините за
преместването е неясна позицията на ответника. *****************************************************************************************
************************************************************************************************************************************************.
От друга страна в
справката /на л.75/ се сочи, че поради належащи ремонтни дейности в Стационара
от 16.03. 2023г. ищеца е разпределен в 3-та група, която е със статут на
осъдени лица, приоритетно записани за ученици. Настаняването на л.св. в Стационара
се извършва съобразно прецизиране необходимостта от мед.лице към затвора, като
същата се отразява в Докладна записка до Началника на Затвора. След приключване
на ремонтите дейности в Стационара към МЦ, не е регистрирана докладна записка,
чието основание да наложи обратното пренастаняване на л.св. Т. от 2-та група в
7-ма група. В случая се твърди, че преместването е станало по обективни
причини, а именно ремонт, като след това не е върнат там тъй като няма подаден
затова документ от медицинско лице. Според двамата свидетели лишени от свобода,
ищеца е бил преместен при тях временно, докато има ремонт и след това по необясними
причини за тях не е върнат.
Съдът приема, че предмет на
разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от ищеца Д.Т., като
лишен от свобода, неимуществени вреди – посочени в исковата молба, като *** – поддържане
на архитектурна среда, която затруднява достъпа му до всички публични места в
затвора, което може да се характеризира, като „***“,
като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС вр. с чл. 3
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и във
вр. с чл. 14 т. 2 от ***.
Не е налице дискриминация и
неравно третиране тъй като Затвора не е публично място, ищеца е лишен от
свобода и реда за разглеждане на обезщетение на лишените от свобода е по ЗИНЗС.
Съгласно чл. 27, ал.1 ППЗИНЗС, настаняването
на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор
по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните
възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и
сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да
оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост
с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на
възложената работа. При разпределението на лишените от свобода по спални
помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те не
противоречат на изискванията на ал. 1.
Иска се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН,
по следните съображеншия:
Ищецът Д.Т. *** от 10.04.2012г.,
като на 18.07.2018г. по надлежния законов ред е установена промяна **********************************************************************.
Очевидно тази промяна в здравословното
състояние е била отчетена първоначално от администрацията на *** и ищеца е бил
преместен на по-нисък етаж, в стационара
на първия етаж, където е бил за период повече от година, а именно от 28.02.2022г.
до 16.03.2023г. и по този начин се е ограничило до известна степен
затруднението при изкачване на стълбите, което неминуемо изпитва човек със
заболяванията на ищеца. Спрямо ищеца, като ***, е следвало да се прояви от
затворническата администрация съответната по-голяма грижа и условия, които да
съответстват на ******.
Това обуславя нарушаване на общата
забрана на нечовешко и унизително отношение, въведена с чл. 3 ЗИНЗС, съответна
на чл. 3 ЕКПЧ. Нарушени са правата на ищеца Д.Т., произтичащи от чл. 14, т. 2
от ***, лишени от свобода, да се осигурят „разумни улеснения“ при ползването на
средата.
Поставянето на ищеца, като *****************************************************************.
Пpи нaличиe нa нapyшeниe нa няĸoя oт пocoчeнитe в чл.3 oт ЗИНЗС xипoтeзи,
нacтъпвaнeтo нa нeимyщecтвeни вpeди ce пpeдпoлaгa дo дoĸaзвaнe нa противното
/чл. 285 ал.5 от ЗИНЗС/. Нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС действително има за
пряка последица неимуществени вреди за
засегнатото лице. Законодателят изрично приема, че поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „**” уронва човешкото достойнство или
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. В настоящия случай,
установеното нарушение на забраната обуславя извод за „*” и „*” отношение
спрямо ищеца, което превишава целите на изтърпяване на наказанието, за което
способства изключително и личното му положение. *************************************************************************************************************************************.
Посоченото бездействие на затворническата администрация е установено по
делото, считано от 16.03.2023г. - датата на преместването му от първия етаж на
втория етаж, до 25.10.2023г. - датата на подаване на исковата молба След като
нарушението е доказано, настъпването на неимуществените вреди се предполага до
доказване на противното. Безспорно е доказано по делото и от показанията на
свидетелите, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, съставляващи нарушаване
на общата забрана на нечовешко и унизително отношение, въведена с чл. 3 ЗИНЗС,
съответна на чл. 3 ЕКПЧ и във връзка с чл. 14 т. 2 от ****. Отговорността на
държавата е обективна и затова не отпада, ако липсва вина. След като
неимуществените вреди се предполагат за възникнали, не се налага да се
доказват. Подобно е положението и с причинната връзка. След като при наличието
на доказано нарушение съдът е длъжен да приеме, че са възникнали неимуществени
вреди, той няма да изследва и причинната връзка.
От изложеното до тук следва, че по делото се установява както допуснато
нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, така и претърпените неимуществени вреди,
и причинната връзка между вредите и нарушението на забраната по тази
разпоредба. Относно периода на обезщетение обаче не се доказа изцяло иска.
Предявен е период за обезщетение от 01.05.2018г. до 25.10.2023г. По делото има
възражение от ответника за настъпила погасителна давност, който фактически
обхваща периода от 01.05.2018г. до 25.10. 2018г. За периода от 01.05.2018г. до
15.03.2023г. обаче не се установи по делото ищеца да е търпял неимуществени
вреди, същия не е подавал молби за затруднение в придвижването и от показанията
на свидетелите се установи, че негативните последици за ищеца са вследствие
преместването му на 16.03.2023г. от първия на втория етаж. В тази част за
период на обезщетение от 01.05.2018г. до 15.03.2023г. искът не следва да се
уважава.
Обезщетението е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в
техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото
пресмятане, размерът му се определя от съда по справедливост при съобразяване
на критерия по чл. 52 ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. Съдът следва да
отчете конкретно установените по делото обстоятелства и отражението им върху
лицето, както и характера, степента, интензитета и продължителността от време,
през което са понасяни вредите.
Съдът съобрази и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Н. и
други срещу България", съгласно което паричната компенсация като форма на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди не трябва да бъде в неразумен
размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от
ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това
отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в същото пилотно
решение, а именно: фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде
подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга -
времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл. 3 от КПЧОС, като най-важния фактор за
оценка на претърпените вреди.
В контекста на съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при
отхвърляне на исковете за обезщетения на вреди от нечовешки и унизителни
условия при изтърпяване на наказанието поради
необоснованост и недоказване на претърпени нематериални вреди, следва да се
приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания с оглед
причинените неудоб-ства. Липсата на цел за поставяне на ищеца в неблагоприятно
положение не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от Конвенцията.
Освен това отговорността на държавата е обективна – тя отговаря, независимо
дали действията и бездействията на длъжностните лица, допуснали тези нарушения,
са виновни или не. Предполага се, че негативните преживявания, физически и
емоционален дискомфорт надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на
наказанието или на мярката за неотклонение, доколкото са довели до унижаване на
човешкото му достойнство, са неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни бездействия на администрацията в нарушение на изискването по
чл. 2, т. 3 ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените лица и зачитане на правата и
достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на
ищеца.
При определяне на размера на
обезщетението съдът съобразява невисокият интензитет на негативните
изживявания, доколкото не се ангажираха доказателства, че ищецът е преживял ************************************************.
Отчитайки тези обстоятелства, както и нормата на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде
определено обезщетение в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, ведно със
законната лихва от 25.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
При определяне на размера на
обезщетението не следва да се разглежда нововъведеното основание с молбата вх.
№ 3285/03.11.2023г. за вреди от недобро медицинско обслужване, тъй като съгл.
чл. 214, ал.1 ГПК е недопустимо изменението на основанието на иска.
При така изложеното съдът намира, че е
налице доказано бездействие от страна на администрацията на *** да изпълни
вменени ѝ в нормативен акт задължения, с което искът за настъпили
неимуществени вреди от това бездействие, съобразно правилото на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС се явява доказан по основание – нарушен е чл. 3 от ЗИНЗС, относно „***“ към ищеца Д.Т., като ***, във вр. с чл. 3
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и във
вр. с чл. 14 т. 2 от ***.
Иска е основателен за периода от
16.03.2023г. до 25.10.2023г. и за размер на обезщетение от 1 200 лв. /хиляда и двеста
лева/ заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г. до
окончателното ѝ изплащане, и в тази част следва да се уважи.
Неоснователен се
явява иска за периода от 01.05.2018г. до 15.03.2023г., за сумата над 1 200 лв.
до 30 000 лв., както и в частта да се установи, че е налице дискриминация и да
се осъди ответника да я преустанови, и в тази част иска следва да се отхвърли.
С оглед частичното
уважаване на иска и съгласно разпоредбата на чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС, следва се
осъди ответника да заплати на ищеца разноските по делото - внесената държавна
такса /д.т./, а именно сумата от 10 лв. /десет лева/, за които има
доказателства /л.14/.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр. София ДА ЗАПЛАТИ на ищеца * Д.Т.Т.,***, сумата от 1 200 лв. представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода 16.03.2023 г. – 25.10.2023 г., в ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 10 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването
на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: