РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 61666
гр. София, 25.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20241110121341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„***“ ЕООД срещу Д.-В..
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Под „обичайно местопребиваване“ по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира, че
това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в
социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (в този смисъл Решение
на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, § 1
от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност). От друга
страна съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под „обичайно местопребиваване“ се разбира мястото, в
което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. От
дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното
местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал. 7 КМЧП се
налага извод, че разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с
територията на съответната държава.
Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си етап се
развива като едностранно, то за да се извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК следва
да се вземе предвид и регистрираният настоящ адрес на длъжника, при липсата на други
обективни данни за действителното му обичайно местопребиваване. Този извод се налага и
с оглед разпоредбата на чл. 94 ЗГР, съгласно която настоящ адрес е адресът, на който лицето
живее (ал. 1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на
българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на
1
населението само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение
№ 85 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016 г. на III ГО на ВКС, съгласно което настоящият
адрес е адресът, на който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене.
В разглеждания случай от служебно изготвената справка от Национална база
данни „Население“ се установява, че длъжникът е с настоящ адрес в Северна Македония,
считано от 15.10.2015 г.
Предвид изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу Д.-В., ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2