Р Е Ш Е Н И Е
№ 350 23.10.2020
год.
Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение,
На четиринадесети октомври две хиляди и
двадесетата година
В открито
съдебно заседание в следния състав
Председател:
Мариела И.
Секретар: Станка
Чавдарова
Като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 909 по
описа за 2020година и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба
от З.М.И. с ЕГН ********** ***“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бл. „Джеймс Баучер“ №87. В исковата молба
се твърди, че на 25.04.2016г. гр. Бургас л.а. марка „БМВ“, модел
330Д с рег.№ **** поради движение с несъобразена
скорост се завърта около масовия си център и се отклонява в ляво, качва се на
тротоара и се удря в електрически стълб. При удара и плъзгането на МПС, същото
се разкъса на две части, като пътниците изпадат на пътното платно и тротоара.
При този инцидент е пострадала и ищцата. За обезщетяване на причинените щети е
образувано гр. д. №12431/2016г. по описа на СГС,
като решението по него е потвърдено с решение по в.гр.д. № 6041/2017г. по описа
на САС. С цитирания съдебен акт е присъдено обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в размер на 70 000лв.
С Експертно
решение №0473/06.02.2020г. на ТЕЛК е прието, че в следствие на претърпените
травми при ПТП здравето на ищцата се е влошило трайно. Получили са се
ограничения в движението на дясното ходило, затруднена походка и болки в
дясната подбедрица, които ще продължат до живот. Развила се е гонартроза, невъзможност
да стъпва и върти на пръсти, изгубила е сензитивност в областта на дясното
ходило. Установена е липса на двата коленни и ахилови рефлекса. Фактът, че няма
да се възстанови от получените при процесното ПТП увреждания се отразява
изключително зле на психиката на ищцата, притеснява се, че ще е инвалидизирана
за цял живот, което ще й създаде сериозни трудности както в социалния, така и в
личния й живот, ще трябва да разчита на чужда помощ, което я кара да се чувства
зависима. Предвид изложеното е направено искане да се осъди ответника да заплати
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, свързани с
гореописаните травми, в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на молбата до окончателното й изплащане. Представя и
ангажира доказателства.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва
като неоснователна. Направено е възражение, че описаните травми не са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а се се дължат на неправилно
проведено лечение. Въведено е възражение за съпричиняване. Направени са
доказателствени искания.
В с.з.
процесуалният представител на ищцата поддържа иска.
В с.з.
процесуалният представител на ответника поддържа депозирания отговор като счита
иска за неоснователен.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение от 26.06.2017г., постановено по гр.д.
№12431/2016г. по описа на СГС „ЗД Бул инс“ АД е осъдено да заплати на ищцата З.И. сумата от седемдесет
хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие, станало на 25.04.2016 година, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2016 год., до окончателното й
изплащане. Със съдебния акт е прието, че към
момента на постановяването му лечението и възстановителния период при ищцата не
се приключили. При пострадалата са били налице трайни последици от
произшествието като походката е трудна, бавна с наклоняване на тялото встрани,
тъй като стъпва на вътрешния ръб на дясното ходило, по предната повърхност на
дясната подбедрица в долния й край е налице болезнена подутина на мястото на
счупването на голямопищялната кост, на дясната подбедрица има белези, дясната
колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 27 %, а дясната
глезенна става - с 30 % по- малък от нормата, в дясната 1/2 на теменната част
на главата е налице белег от рана 2,5 см. Съобразено е също, че счупването на
двете кости на дясната подбедрица е зараснало в неправилно положение и долната
част на подбедрицата и стъпалото са изместени навън с отклонение от 15 градуса,
както и че на мястото на счупването на пищялните кости се е натрупало костно
вещество в голямо количество и двете кости зарастнали една с друга.
С Решение № 1701
от 03.07.2008г. по по в.гр.д. № 6041/2017г. по описа на САС решението на СГС е
оставено в сила, като е отхвърлен доводът, че е налице съпричиняване от страна
на ищцата, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан.
По делото е
представено Експертно решение № 473 от 06.02.2020г. . на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което на ищцата е определена 30%
работоспособност за срок от 2г. Определената водеща диагноза е гонартороза. Установена
е липса на двата коленни и ахилови рефлекса, изразена хипестезия за болка в
областта на дясно ходило. При извършения преглед е установено, че ищцата има ръст 170см. и тегло
115кг.
От назначената и
изслушана СМЕ се установява, че гонартрозата е генеративно изменение на коленната
става, представлява натрупване на съединителна тъкан в ставата и образуване на
костни израстъци. За да се определи степента на гонартрозата трябва да се
направят изследвания - снимка, ЯМР и т.н, за които в случая няма данни. Самото
състояние е свързано с болки и понякога ограничение на движенията в коленната
става. Според вещото лице описаното състояние е във връзка с първоначалната
травма на ищцата. Най-честата причина за поява на гонартроза е обездвижване на
някоя от ставите. В млада възраст много рядко може да има развитие на
гонартроза. Обикновено наднорменото тегло оказва влияние върху тази гонартроза,
т.е. води до натоварва се ставата. Но за да се приеме, че теглото е причина за
гонартроза, то заболяването следва да бъде в двете стави, а при ищцата е само в
травмирания крайник.
„Намалената
сетивност на двата нерва на десен крак“ означава намалена чувствителност. Тя се
получава при травма на нервите. Липсата на рефлекса е свързано с тази намалена
сетивност, т.е нервите, които нервират долния край са травмирани и водят до
намалена сетивност при допир, натиск. Ахилесовият рефлекс е в зоната на
ахилесовото сухожилие, т.е намаленият рефлекс причинява затруднение на
движенията. Намалената сетивност също така причинява и затруднение в движението
и затруднение в оросяването на крайника. Намаленият рефлекс води до
невъзможност да се контролират точно движенията, при липса на този рефлекс кракът се влачи, не се движи.
По делото са
събрани и гласни доказателства. От разпита на св. И.В.се установява, че преди
катастрофата ищцата била леко пълна, но след нея напълняла с около 30кг. Споделя още, че придвижването
на ищцата и към момента е силно затруднено, независимо, че вече се движи само с
една патерица. Самата тя рядко излиза, предимно пред блока, ако е хубаво
времето. Когато й се налага да отиде някъде винаги трябва да има придружител с
нея. След инцидента ищцата прекъснала образованието си, но сега вече отново
ходи на лекции. Поради затрудненото си придвижване посещава само онези лекции,
които са на първи етаж и няма стълби.
Свидетелката
посочва още, че заради болките ищцата продължава да взема болкоуспокояващи
лекарства. А също така, че е правила многократни опити да си намери работа, но
„никой не я иска на работа“. След всичко преживявано характерът й се
променил-преди била активна, радвала се на живота, но след това станала
негативна и нямала желание за нищо, в това число и да има приятели.
В този смисъл е
заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза. Вещото лице
посочва, че е налице дистанциране и влошаване на семейните и социалните
контакти поради срама, чувството за вина, трудно придвижване и отдръпване на
приятелската среда.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че предявеният иск е правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.). Това е така, тъй като съгласно
съгласно § 22 от сега действащия Кодекс на застраховането за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. По делото не е
въведено твърдението, а и не са представени доказателства, че ако страните са договорили
друго след
влизането в сила на КЗ.
Съгласно 226,ал.1
КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
В предходното (основното производство) по
чл. 226, ал. 1 КЗ не е било прието наличието на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Поради това, въпросът за
установяване на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по-конкретно,
чия е вината за настъпване ПТП е преклудиран и той не може да бъде пререшаван в
последващото производство за ексцес. В производството по чл. 51, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 226, ал. 1 КЗ, предмет на установяване е друг фактически състав - влошаване състоянието на
увредения и причинната връзка на това влошаване с увреждането, за което е била ангажирана отговорността на
застрахователя в предходното производство. По отношение на него, би било
възможно застрахователя да направи възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но само по отношение отговорността за ексцес - дали
увреденият е допринесъл за новите последици от увреждането, ако такива са
налице- в този
смисъл Решение № 167 от 30.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
2005/2014 г., I т. о. Следователно съдът не
обсъжда въведеното от ответната страна възражение за съпричиняване поради
факта, че ищцата е пътувала в лекия автомобил без предпазен колан.
Както се посочи и
по-горе с решенията по гр.д.
№12431/2016г. по описа на СГС и в.гр.д. № 6041/2017г. по описа на САС е прието, че лечението и
възстановителния период при ищцата не се приключили, като е отчетен факта, че
предстои нова операция за изваждане на металните тела от подбедрицата и
отстраняване на костния мост между двете кости.
Установи се, че
състоянието на ищцата не е възстановено, тя продължава да изпитва сериозни
затруднения при движение, като поставената остиозинтеза не е отстранена изцяло от
тялото й без да е ясна причината за това. По делото обаче не се събраха каквито
и да било доказателства за това лечението на ищцата да е продължило след
постановяване на съдебните актове; в какво се е изразило то, какви са
резултатите от евентуално проведеното лечение, респ. за причините, поради които
не е било провеждано лечение.
Установи се обаче,
че е налице влошаване на здравословното й състояние От представеното Експертно
решение № 473 от 06.02.2020г. на ТЕЛК
към УМБАЛ Бургас става ясно, че при ищцата е установена гонартороза и липса на двата коленни и
ахилови рефлекса, изразена хипестезия за болка в областта на дясно ходило.
Според настоящия състав на съда е налице
причинно-следствена връзка между увреждането, за което е била ангажирана
отговорността на застрахователя в предходното производство, и полученото
допълнително увреждане. По отношение на гонартрозата вещото лице е посочило, че
тя се дължи основно на продължително обездвижване и не е характерна при млади
хора. Такова продължително обездвижване при ищцата е налице, тъй като след
2016г. движението на десния крайник е изключително затруднено. Не може да бъде
споделено становището, че гонартрозата при ищцата се дължи на наднорменото й
тегло, тъй като според вещото лице, ако теглото е причината за това заболяване,
то тези изменения следваше да бъдат констатирани в ставите на двата крайника,
не само на увредения.
По делото не са
събрани каквито и да е доказателства, че проведеното от ищцата до този момент
лечение е неправилно. Единствено вещото лице в съдебно заседание посочи, че е
ако операцията за поставяне на остиосинтеза е била извършена по-рано,
последиците нямаше да бъдат такива, но посочи, че това е предположение от
негова страна. Няма категорични доказателства за причината, която е породила
необходимостта от поставяне на остиосинтеза близо месец след инцидента–неправилни
действия на лекуващите лекари или неповлияваща се от правилно проведено лечение
травма.
Следва обаче да
бъде отчетено обстоятелството, че след
частичното отстраняване на остиосинтезата в гр.Стара Загора през 2017г. до м.февруари
2020г., когато е диагностицирана с гонартроза, липсват данни ищцата да е продължила
своето лечение или или да е извършвала консултации с оглед констатираната
необходимост от изваждане на металните тела от подбедрицата и отстраняване на
костния мост между двете кости. А липсата на лечение безспорно удължава времето за възстановяване в
това число и за възстановяване движенията в ставата.
По отношение на
установените липса на двата коленни и ахилови рефлекса, хипестезия за болка в
областта на дясно ходило също следва да се приеме, че е в причинно-следствена
връзка с първоначално получените увреждания. Това е така, тъй като вещото лице
посочи, че се получават при травма, каквото ищцата е получила в този крайник.
В т.10 от Постановление № 4 от
30.X.1975 г., Пленум на ВС е прието, че от принципа за пълно обезщетяване за понесените при
непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното
състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но
само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други
фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с
вече присъденото за първоначалното страдание.
При определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се в
ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на
съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от
11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и
страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения,
но свързани само с влошеното й състояние, и като взе предвид икономическата
конюнктура съдът намира, че на ищцата следва да се определи обезщетение в
предявения размер от 10 000 лв.
При този изход от
спора ищцовата страна има право на разноски съобразно уважената част от иска
или 1012.46лв. Ответната страна също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска или 2136лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на З.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от влошаване на получените следствие на ПТП
от 25.04.2016г. увреждания (ексцес), ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 23.03.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 10 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на З.М.И.
с ЕГН ********** *** сумата от 1012.46лв.
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА З.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Лозенец,
бул. Джеймс Баучер №87 сумата от 2136лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: