Р
Е Ш Е Н И Е № 69/9.4.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти
състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Ваня Стоянова
при секретаря Стефка Панайотова и
прокурор Милен Божидаров, разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 349 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във
връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на С.Г.С. ***, чрез пълномощника адв.М.А. ***, със съдебен адрес ***, с която се претендира
да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие”-гр.София да му заплати сумата 447,
87лв (четиристотин четиридесет и седем лева, 87ст) , обезщетение за пропуснати
ползи, представляващи законна лихва върху сумата от 10335,38лв, причинени на
ищеца от отменена като незаконосъобразна заповед № 03-РД/2382 от 05.08.2020г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, както и направените по делото
разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се сочи, че с Определение №
326/14.09.2020 г. по ч.адм.дело № 221/2020 г. по
описа на Административен съд-Ямбол, влязло в законна сила на 12.11.2020 г., е
отменена като незаконосъобразна Заповед №ОЗ-РД/2382/05.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20, ал.2 и
ал.3, чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от АПК е спряно
административното производство по обработката на заявление за подпомагане за
кампания 2019 г. с УИН 28/290518/89970 от С.Г.С. кандидат по схеми и мерки за
директни плащания с УРН ****** и делото е върнато на адм.
орган за продължаване на производството
по подаденото заявление за подпомагане, като съдебния акт е влязъл в сила на
21.11.2020г.
След постановяване на определението по ч.адм. дело № 221/2020г. на ЯАС, въз основа на подадено
искане от С.С. с вх. № 02-281-6500/387 от
02.12.2020г. ДФ“Земеделие“ е извършил частично плащане на ищеца по заявлението
за подпомагане от 09.05.2019г. От представеното платежно нареждане се установява,
че на 03.12.2020г. ДФЗ е изплатил по
банков път субсидия в размер на 10335,38лв. Счита, че в качеството на
земеделски производител е имал право на подпомагане, а забавянето е довело до
негативно въздействие върху правата на същия. Намира, че ДФЗ дължи на ищеца обезщетение в размер на
447,87лв за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в определената по чл.
86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане по схемите за подпомагане УИН
28/230519/93393 на 09.05.2019г. за кампания 2019г., подадено от ищеца.
Уточнява, че пропуснатите ползи
представляват лихва върху сумата 10335,38лв, неизплатена в срок поради незаконосъобразното спиране на адм. производство по подаденото от ищеца заявление от
9.05.2019г., които сочи като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния адм.
акт. Счита, че плащането е следвало да бъде извършено най-късно на
30.06.2020г., което според ищеца следва от разпоредбите на чл. 29, пар. 2 от РегламентЕО№ 73/2009г. на Съвета от 19.01.2009г. за установяване на общи правила за схеми за директно
подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на
някои схеми за подпомагане на земеделските стопани.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.А., която иска да бъде уважена исковата претенция като
основателна и доказана по съображенията в исковата молба. Счита, че между
настъпилите вреди и лихвата върху
главницата 10335.38 лв. от отменения като незакононосъобразен
административен акт е налице пряка причинно следствена връзка, тъй като дължимостта на
лихвата е пряка последица от незаконното забавяне на плащането, което е свързано с издаването на Заповедта от
Изпълнителния директор на ДФЗ.
За ответната страна ДФ „Земеделие“ се явява
юрисконсулт М., която намира за неоснователна и напълно недоказана
исковата претенция. На първо място, намира, че считания за незаконосъобразен административен
акт всъщност няма характеристиките на административен акт, обвързващ държавната
администрация с произнасяне по недължимостта на
заявено плащане. Заповедта, която е
цитирана в Исковата молба представлява междинен административен акт в рамките
на образувано производство по администриране на заявление за плащане. Със
заповедта не се отказва заявлението за плащане, както не е спорно между
страните, че такова плащане в
последствие е настъпило. Поради което счита, че не са налице кумулативните
изисквания на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, първо- незаконосъобразен административен акт, в смисъла, в който
законодателят му е дал като такъв, второ- не е налице причинно следствената
връзка между акта и вредоносния резултат, а на трето място, самият вредоносен
резултат, претендиран в размер на 446 лева, по
никакъв начин не е доказано, че е настъпил като вреда. Ако се счете, че са налице изискванията за ангажиране
отговорността на държавата и в частност на административния орган, видно от
приетата по делото в с.з.експертиза и съгласно трайната практика на ВАС в
производство по такива дела, началния
момент, от който следва да бъде изчислена дължимата лихва е датата на влизане в
сила на съдебния акт, с който се отменя унищожаемия
административен такъв. В настоящото производство Определението на ВАС е влязло
в сила на 12.11.2020г. и от тази дата до завеждане на Исковата молба в
Административен съд Ямбол на 31.12.2020г., лихвата върху главницата от 10335
лева, следва да бъде 63.16 лв., както и експертът е установил в своята
експертиза.
Предвид гореизложеното, моли за отхвърляне на исковата
молба и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В
условията на алтернативност, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, поради липса на правна и фактическа
сложност на спора.
Участващия в процеса прокурор от Окръжна
прокуратура-Ямбол намира исковата претенция за неоснователна и като такава моли
да бъде отхвърлена. Претендираните вреди не счита, че
са в пряка причинна връзка с отменения административен акт- предмет в
настоящото производство, като в тази връзка изцяло споделя съображенията,
изложени в отговора на исковата молба. В този смисъл, моли да се постанови
решение, като се присъединява към алтернативното съображение на ответника, че обезщетение би се дължало единствено от
датата 12. 11. 2020г. до 03. 12. 2020г. по съображенията, изложени в същия
Отговор.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ищецът С.Г.С. е регистриран като земеделски
производител с УРН ****** и за кампания 2019 г. е подал на 09.05.2019 г. до
Държавен фонд „Земеделие” Общо Заявление за подпомагане с УИН 28/230519/93393
за подпомагане по следните схеми и мерки за подпомагане: схема за единно
плащане на площ (СЕПП); схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП); агроекология и климат (Мярка 10).
За кампания 2018 г. С. е подал до Държавен фонд
„Земеделие” Заявление за подпомагане с УИН 28/290518/89970.
Лицето е отправило до Държавен фонд „Земеделие” Искане
вх.№02-281-2600/544/27.12.2019 г. да
бъде уведомен за причината да не му бъде извършено плащане по подаденото
заявление.
В писмо №02-281-2600/544#5/02.07.2020 г.
на Държавен фонд „Земеделие” е посочено, че по подаденото заявление не са
приключили всички проверки на условията за допустимост, като след приключване
на всички административни проверки фонда ще информира официално за тях.
Със Заповед №
ОЗ-РД/2382 от 05.08.2020 г. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на
основание чл.20, ал.2 и ал.3, чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП във връзка с чл.54,
ал.1, т.3 АПК е спрял административното производство по обработката на заявление за подпомагане за кампания 2019 г.
с УИН 28/290518/89970 от С.Г.С..
Заповедта е отменена с влязло в законна сила на
12.11.2020 г. Определение № 326/14.09.2020 г. по ч.адм.дело
№ 221/2020 г. на Административен съд-Ямбол.
Ищецът е подал до Държавен фонд „Земеделие” искане с
вх.№02-281-6500/387 от 02.12.2020 г. за плащане по подаденото заявление за
подпомагане за кампания 2019 г., като такова в размер на 10335,38 лв. е
направено с платежно нареждане от 03.12.2020 г.
Ищецът е заявил, че
претендира лихви за забава върху парична сума одобрена за изплащане по подадено
от ищеца заявление с УИН 28/230519/93393 от 09.05.2019 г. Претендират
имуществени вреди от незаконосъобразен акт- заповед № 03-РД/2382 от 05.08.2020
г. издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, отменен със съдебно определение №
13456 от 29.10.2020 г на ВАС, влязло в сила на 12.11.2020 г.
По делото е прието като
доказателство адм. дело № 221/2020г. на ЯАС, ведно с
всички съдържащи се в него писмени доказателства. Освен това по искане на ищеца
беше изслушана СИЕ, което заключение беше прието от страните без възражения, касаещо изчисляване на размера на законната лихва върху сумата от 10335,38лв за два периода.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Същия е допустим, но разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
Нормата на чл. 203 АПК
регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се
базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение
виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява
имуществото, патримониума на правния субект – при
претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат
сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и
страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД
дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се
прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за
претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Изискването за кумулативност
на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до
непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира
отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
В настоящия случай не е налице причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт и сочения за настъпил вредоносен резултат.
За да обоснове искането си ищеца
твърди, че претендира лихви за забава върху парична
сума одобрена за изплащане по подадено от ищеца заявление с УИН 28/230519/93393
от 09.05.2019 г. Претендират имуществени вреди от незаконосъобразен акт-
заповед № 03-РД/2382 от 05.08.2020 г. издаден от изпълнителния директор на ДФЗ,
отменен със съдебно определение № 13456 от 29.10.2020 г на ВАС, влязло в сила
на 12.11.2020 г.
В случая отменената
Заповед е издадена след изтичане на срока за плащане по подаденото заявление.
Задължението на административния орган да извърши плащането, в случая отказът
да извърши плащане в срока предвиден в регламент № 640/2014 г. не е било
предмет на съдебно оспорване и не е
отменено като незаконосъобразно. Съобразно нормата на чл. 43 от ЗПЗП,
административния орган се произнася по подадените заявления с изрично
уведомително писмо, каквото в случая не е било предмет на оспорване и да е
отменено като незаконосъобразно. Доколкото оспорената заповед № 03-РД/2382 от
05.08.2020 г. издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, отменена със съдебно
Определение № 13456 от 29.10.2020 г на ВАС, влязло в сила на 12.11.2020 г. не
представлява административен акт, обвързващ администрацията с дължимостта на подпомагането, тя не следва да се приеме
като адм.акт, с който на ищеца е причинен вредоносен
резултат, който да е в пряка причинна връзка с нейното издаване. Освен липса на
причинна връзка между твърдените вреди и отмененият акт, не се доказват и вреди
за ищеца от неполучено в срок финансово подпомагане. Ищецът не доказва до
30.06.2020 г. да е възникнало правото му на подпомагане за кампания 2019 г. по
някоя от схемите, съответно мерките за подпомагане, посочени в заявление с УИН
28/23519/93393, подадено от него на 09.05.2019г. Получаването на финансово
подпомагане по схеми и мерки от посочените в чл.1 от Наредба №5/27.02.2009г. за
условията и редът за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания от земеделските стопани, за които е кандидатствал С.Г.С., съответно
изплащането на такова подпомагане от ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция, е
обусловено от проверка на условията за допустимост. Съгласно чл.29 §3 от
Регламент (ЕО)№73 /2009 на Съвета, към 30.06.2019 г. - която дата се сочи в
исковата молба като краен срок за плащане на финансовото подпомагане,
плащанията по схемите за подпомагане, посочени в приложение № 1 не се извършват
преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които се
провеждат от държавата-членка съгласно член 20. За ДФЗ не е
съществувало задължение незабавно след подаването на съответното заявление от правоимащия, да изплати сумите за подпомагане. Това плащане
е отложено във времето и съгласно чл. 29, § 3 от Регламент (ЕО) №73/2009 на
Съвета от 19.01.2009г. за установяване на общи правила за схеми за директно
подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на
някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти
(ЕО) №1290/2005, (ЕО)№247/2006, (ЕО)№378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО)
№1782/2003, не се извършва преди да са приключили проверките на условията за
допустимост. Последното не ангажира Разплащателната агенция да изплаща
задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление незабавно, което
води на правилния извод, че ДФЗ не е изпаднал в забава по смисъла на посочения
по-горе текст от ЗЗД. Правото на финансово подпомагане възниква на основание
индивидуален административен акт, от който земеделският стопанин черпи права и
само когато плащането е определено по основание и размер, може да се претендира
неговото получаване. Предвид изложеното след като плащане е осъществено, а
същото е било определено по основание и размер едва след като преписката е
върната на административния орган, претенцията за изплащане на лихва за
последното е неоснователна.
В този смисъл е и решение № 1523 от 30.01.2020г. по адм. дело № 10477 /2019г.
на ВАС.
Производството по заявлението за подпомагане е
регламентирано като сложен фактически състав, който следва да завърши с
издаване на индивидуален административен акт от ДФ „Земеделие“ - РА.
Следователно правото на финансово подпомагане на съответния кандидат по схеми и
мерки за директни плащания, предвидени в ЗПЗП възниква на основание
индивидуален административен акт, от който адресатът му - земеделският стопанин
черпи права. Само кандидат, чието плащане е определено по основание и размер по
установения ред, може да иска неговото получаване.
След влизане в сила
на определението на ВАС -12.11.2020 г., с което е отменена заповедта за спиране
обработка на заявлението, производството по заявлението за подпомагане е
възобновено. Изпълнителният директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, като
компетентен да се произнесе относно правото на финансово подпомагане на ищеца
по заявление с УИН 28/23519/93393, отново е разполагал с правомощието да
прецени дали да признае или да откаже помощта, включително въз основа на
проверки за неговата допустимост. От администрацията на ДФЗ са извършени
действия в тази насока, като в резултат на административни проверки, е изплатил
финансово подпомагане, което ищецът признава, че е получил и това обстоятелство
не е спорно. Не е доказано, че от датата, от която се претендира изплащане на
дължимата лихва, е възникнало в полза на ищеца право на изплащане на финансово
подпомагане по някоя от схемите и мерките, за които е кандидатствал за кампания
2019 г. След като вземането за финансово подпомагане не е доказано, дали е
възникнало към този момент, респективно не се доказва и забава на длъжника,
съответно и настъпили за ищеца вреди от такова естество.
В тази връзка от една страна Заповед № ОЗ-РД/2382, с която изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ е спрял административното производство по обработката на заявление за подпомагане за кампания 2019 г.
подадено от С.Г.С., е постановена на 05.08.2020 г. и не може да бъде причина
нито за забавяне на плащането очаквано към м.декември 2019 г., нито да причини
настъпване на вредоносен резултат. От друга страна въпросната заповед е
отменена на 12.11.2020 г., когато е влязло в сила Определение № 326/14.09.2020
г. по ч.адм.дело № 221/2020 г. на Административен
съд-Ямбол, докато плащането по заявление за подпомагане за кампания 2019 г. е
извършено на 03.12.2020 г. и то след допълнително предприети от ищеца действия.
Поради това не може да се приеме, че плащането е пряка последица от отмяната на
заповедта и същата е единствена причина за забавяне на плащането, за да се
счете, че вредоносния резултат е настъпил вследствие на отменения
административен акт.
Предвид посоченото липсва един от задължителните
елементи на фактическия състав, а именно причинната връзка между отменения
административен акт и вредоносния резултат.
Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора е основателно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за разноски за юрисконсултска
защита, които на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК и чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят в полза на ДФ
„Земеделие“ в размер на 100 лв.
Водим от горното, Я А С, четвърти административен
състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.С. ***, чрез пълномощника адв.М.А. ***,
със съдебен адрес *** ИСК да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие”-гр.София да
му заплати сумата 447, 87лв (четиристотин четиридесет и седем лева, 87ст),
представляваща обезщетение за пропуснати ползи, представляващи законна лихва
върху сумата от 10335,38лв, причинени на ищеца от отменена като
незаконосъобразна заповед № 03-РД/2382 от 05.08.2020г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА С.Г.С. *** да заплати на Държавен
фонд „Земеделие”-гр.София сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се чете