Решение по дело №1329/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 150
Дата: 12 август 2019 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20181870101329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№ 150

гр. Самоков, 12.08.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1329 по описа на същия съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

М.Г.А. *** е предявил срещу Г.А.П. *** да бъде определен режим на лични отношения между него и малолетния му син Георги Мартов А..

Твърди се в молбата, че молителката и ответникът не са сключили брак, но живели съвместно и от съжителството им на 31.03.2018 г. било родено детето Георги Мартов А.. Четири месеца по-късно ответницата избягала от съвместно обитаваното с молителя жилище и взела детето със себе си. Въпреки че оттогава молителят непрекъснато правел опити да види сина си, ответницата отказвала да му осигури такава възможност, като го нападала с обидни думи, крещяла и му заявявала, че той повече няма да види детето. Молителят изтъква, че е силно привързан към сина си и желае пряко да участва в неговото отглеждане, възпитание и формиране като личност. Сочи, че поведението на ответницата създава предпоставки за отчуждаване на детето от него и за прекъсване на връзката между тях.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на молбата, в който е отправила следните искания: упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на нея; на молителя да бъде определен режим на лични отношения с детето; молителят да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер 150 лв. месечно до настъпване на основания за изменение на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие, както и да бъде осъден да заплати на детето издръжка за минало време в размер по 150 лв. месечно за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.

Ответницата твърди в отговора на молбата, че живее заедно с детето в дома на своите родители от 01.05.2018 г.

В открито съдебно заседание на 25.03.2019 г. молителят се явява лично и с пълномощника си адв. Ст. Карабонева, която от негово име заявява, че изменя искането като претендира упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на него, както и отправя искане ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето. Обосновава тази промяна в искането с обстоятелства, настъпили след предявяването му, а именно – че ответницата се омъжила и че детето се отглеждало от нейните родители.

 В същото съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощника си адв. Пл. Механджийски, който заявява, че поддържа становището, изразено в отговора на молбата и отправените с отговора искания.

В хода на устните състезания пълномощникът на молителя излага подробни съображения в подкрепа на исканията упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на него, а на ответницата да бъде определен на режим на лични отношения с детето, както и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в минимален размер.

Пълномощникът на ответницата излага подробни съображения в подкрепа на исканията й, отправени до съда с отговора на молбата. Заявява, че ответницата оттегля искането си за осъждане на молителя да заплати издръжка на детето за минало време, а именно за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искане от М.Г.А. за разрешаване на спора му с Г.А.П. относно упражняването на родителските права по отношение на детето Георги Мартов А. и неговото местоживеене, както и относно личните отношения на страните с детето и неговата издръжка.

Искането е с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. То не представлява същински иск по смисъла на ГПК, а искане за провеждане на производство по съдебно администриране на спор между родителите на ненавършило пълнолетие дете относно комплекса от лични и имуществени отношения във връзка с неговото отглеждане и възпитание. При разрешаване на такъв спор всички посочени в чл. 127, ал. 2 от СК въпроси следва да намерят еднозначен отговор в съдебното решение в съответствие с интересите на детето, без съдът да е обвързан от исканията на страните. Поради това и в настоящото производство правилата по ГПК за предявяване на иск, за неговото изменение, за предявяване на насрещен иск и пр., не намират приложение.

Ето защо, след като първоначално молителят е сезирал съда с искане за определяне на режим на личните му отношения с детето, а ответницата – без да е необходимо да предявява насрещен иск – е отправила с отговора на молбата искане упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на нея и на молителя да бъде определен режим на лични отношения с детето и да бъде определена издръжка, която той да му заплаща, то последващото изявление на молителя в хода на делото, чрез процесуалния му представител, с което той също е поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права с произтичащите от това реципрочни последици относно режима на лични отношения и издръжката на детето, не представлява изменение на иск, нито е необходимо да се подчинява на разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК относно такова изменение. Това последващо изявление на молителя има правно значение доколкото то категорично очертава наличието на спор между родителите по всички въпроси, съдържащи се в комплекса от лични и имуществени отношения във връзка с отглеждането и възпитанието на детето, както и позицията на всяка от страните по този спор. В обобщение и казано с други думи – нито ответницата е била длъжна да предяви насрещен иск, за да заяви своите искания, нито молителят е бил длъжен да се съобрази с правилата за изменение на иск, формулирайки окончателната си позиция по делото. По всички въпроси относно упражняването на родителските права по отношение на детето, неговото местоживеене, личните отношения на родителите с него и неговата издръжка, съдът дължи позитивно еднозначно произнасяне, без това да е свързано с изрично уважаване, респ. отхвърляне на първоначални, допълнителни и насрещни искания на страните в определени техни части с диспозитива на решението. Впрочем, аналогични съображения по тези процесуални въпроси съдът е изложил и в доклада по делото, извършен в присъствието на страните в съдебно заседание на 25.03.2019 г., които не е необходимо да бъдат подробно повтаряни в решението.

По съществото на спора:

Видно е от представеното удостоверение за раждане, че детето Георги Мартов А. е родено на *** г. в гр. Самоков от майка – ответницата Г.А.П., която към тази дата е била на 17 години и 1 месец и баща – молителят М.Г.А., който към същата дата е бил на 16 години и 1 месец. Не е спорно по делото, че родителите на детето не са сключвали брак и още преди подаване на молбата, по която през м. декември 2018 г. е образувано настоящото производство, те окончателно са прекратили съвместното си съжителство.

Молителят е ученик в 10-ти клас на ПГ „Константин Фотинов” в гр. Самоков, а ответницата има завършен 9-ти клас, след което прекъснала образованието си поради ранната бременност и раждане. Бащата на молителя работи без трудов договор и декларира пред служителите на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ – Самоков месечен доход от около 2000-3000 лв., а майка му не работи. Бащата на ответницата също заявява пред служители на ДСП – Самоков, че работи без трудов договор и получава месечно около 3000 лв. от трудова дейност, а майка й не работи. След раздялата между родителите на детето молителят – негов баща останал да живее в жилището на своите родители, представляващо апартамент, находящ се в кв. „Възраждане” в гр. Самоков и състоящ се от хол, кухня, спалня и сервизни помещения. В това жилище молителят живее заедно с родителите си и сестра си /на 11-12 годишна възраст/. В жилището са създадени много добри битови условия, а хигиената се поддържа на добро ниво. Ответницата заживяла заедно с детето в къщата на своите родители на адрес гр. Самоков, ул. „Здравец” № 553, от която тя и детето ползват като самостоятелно жилище втория етаж, на който са разположени хол, кухня, детска стая и спално помещение, а родителите й ползват първия етаж, като в тази къща не живеят братя или сестри на ответницата, нито други лица. В ползваното от ответницата и детето жилище също са създадени много добри битови условия, а хигиената се поддържа на добро ниво. Детето Георги е на ниска възраст и не посещава детска градина. Физическото и психическото му развитие са правилни за възрастта му, като всички негови потребности са осигурени. След раздялата между родителите на детето основни грижи за него полагат неговата майка и баба му по майчина линия. При извършеното социално проучване е наблюдавана привързаност на детето към майка му; не е наблюдавана емоционална връзка с баща му; то е емоционално спокойно в присъствието на майката и у него не се наблюдава тревожност. Същото расте в един дом с роднините си по майчина линия, които участват активно в отглеждането му и то контактува с тях. След раздялата между родителите детето не е контактувало с бащата и с роднини по бащина линия, тъй като майката не осигурявала детето за виждане с тях и заявявала, че няма да стори това до постановяване на съдебно решение в този смисъл. От няколко месеца преди м. май 2019 г. майката на детето установила интимна връзка с Димитър Зорилов, който живее в гр. Самоков на ул. „Здравец” № 635 в жилище – собственост на родителите му, представляващо две масивни едноетажни къщи, построени една до друга в общ двор, с външна тоалетна. От това жилище ответницата и Димитър Зорилов ползват спалня и кухня, като по данни на майката на Зорилов те само нощуват там, а през деня ответницата е при родителите си и детето си в тяхната къща. Спалнята в жилището на Зорилов е подредена, чиста и обзаведена с мебели за обичайно потребление; в нея не са налични детско креватче и други вещи на дете. Кухнята е намерена заключена от социалните работници и достъп до нея не им е осигурен. Обитаваният от Димитър Зорилов имот е снабден с електроенергия, отопление и течаща вода. Тези обстоятелства се установяват от детайлната и съвкупната преценка на становището на Деница Дишова, социален работник в ДСП – Самоков, устно депозирано в с. з. на 25.03.2019 г. по реда на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, както и от приетия по делото социален доклад изх. № ПР/Д-СО-СК/16-001 от 08.05.2019 г., допълнително изготвен от ДСП – Самоков за положението на малолетното дете Георги Мартов А..

Показанията на св. Трайко Андонов потвърждават обстоятелството, че от първите месеци на 2019 г. ответницата е установила интимна връзка с друг мъж – установеният от социалното проучване Димитър Зорилов. Наред с това св. Андонов посочва, че през деня ответницата е в дома на родителите си заедно с детето си, а вечер преспива при новия си мъж без детето, което по това време остава при нейната майка. Тези посочени от свидетеля обстоятелства кореспондират със съдържанието на писмения социален доклад, в който е посочено не само, че по данни на майката на Димитър Зорилов ответницата само преспива при сина й, а през деня е в дома на майка си и баща си, за да види и гледа детето Георги, а и също така е констатирано в доклада, че в ползваната от Димитър Зорилов и ответницата част от жилището на ул. „Здравец” № 635 в гр. Самоков няма вещи, свързани с отглеждане на малко дете. За така посочените от св. Андонов обстоятелства съдът кредитира показанията му като подкрепени и от други събрани по делото доказателства. В частите им относно причините за раздялата между молителя и ответницата показанията на този свидетел са неотносими към предмета на делото и съдът не дължи обсъждането им, но дори и в тези им части ясно личи емоционалност и пристрастност на свидетеля към ответницата /дъщеря на неговия шурей/, което с оглед предмета на настоящото производство изобщо не следва да бъде пренебрегвано при цялостната преценка на достоверността на показанията на свидетеля извън вече гореобсъдените им части, които, както се каза, са подкрепени от други доказателства. Поради това дадените от свидетеля Андонов квалификации по отношение на личността на молителя – че злоупотребявал с алкохол и наркотични вещества; че интимният му живот по време на съжителството му с ответницата, а и след това, бил разпуснат; че влизал в сериозни конфликти поради връзките си с други жени, съдът възприема като неконкретизирани производни твърдения на св. Андонов за факти, които няма как да се проверят и които не следва да се кредитират.

В показанията си свидетелят Александър Мишев се старае да обрисува един като цяло положителен морален облик на молителя, както и да подчертае, че след раздялата й с него ответницата не се грижи за детето си, а е възложила това на майка си. При положение обаче, че свидетелят сочи да е близък приятел на молителя от детските им години и че посещавал  жилището, в което молителят живеел с ответницата до раздялата им, „сигурно хиляди пъти” /както свидетелят самоуверено сочи пред съда/ като съсед и приятел, е напълно необяснимо, че в хода на показанията му на два пъти той да не можа да посочи името на детето на страните по делото, като първия път дори се обърна за такава информация към молителя. Съвсем очевидно е в този случай, че депозирайки показанията си свидетелят Мишев е – най-меко казано – повлиян от позицията на своя приятел – молителя в спора, поради което съдът не вярва на тези показания, още повече че те не са подкрепени от съдържанието на устното становище по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет на социалния работник Дишова, нито от социалния доклад, изискан допълнително по делото.

Кредитираните от съда доказателства за личността на родителите на малолетния Георги Мартов А. разкриват един относително равностоен родителски капацитет у всеки от тях, който еднозначно може да се определи като твърде нисък както при майката, така и при бащата. Майката е родила Георги на 17 години и 1 месец и трудно се справя с родителските си задължения, за чието изпълнение разчита основно на родителите си. Към момента на раждането на Георги бащата е бил на 16 г. и 1 месец и все още е непълнолетен, а освен това е недобре ориентиран за действителните измерения на родителската грижа – в с. з. на 25.03.2019 г. същият декларативно заявява, че иска да си гледа детето, но впоследствие конкретизира, че пращал вуйчо си и родителите си при ответницата с искане да им даде детето, но накрая всички те спрели да ходят и се стигнало до дело. Очевидно е от житейска гледна точка, че доколкото бащата иска да отглежда детето си, той възнамерява да възложи това на своите родители.

Налице е относителна равностойност и при полаганите от страните до раздялата им грижи и отношение към детето, желанието им за отглеждането му, възможността за помощ от трети лица – техни близки; материалните им възможности и социалното им обкръжение.

При това относително равновесно отношение на обстоятелства по чл. 59, ал. 4 от СК, които са от значение за решаване на спора в производство по чл. 127, ал. 2 от СК, а именно – възпитателски качества на родителите; полагани от тях до раздялата им грижи и отношение към детето; желание на родителите за отглеждането му; възможност за помощ от трети лица – близки на родителите; социално обкръжение и материални възможности на родителите, съдът намира, че в съответствие с интересите на детето е упражняването на родителските права по отношение на него да бъде предоставено на неговата майка – най-вече с оглед ниската възраст на детето, която също е сред критериите по чл. 59, ал. 4 от СК. Към датата на приключване на устните състезания е на 1 година, 2 месеца и 10 дни. Дете на такава възраст, без оглед неговия пол, се нуждае от ежедневни специфични грижи, за които майката на детето е по-приспособена от неговия баща, независимо от ниския родителски капацитет и на двамата родители. Не се установява по делото майката на детето да има безнравствено поведение, да злоупотребява с алкохол или наркотични вещества, или да проявява трайна незаинтересуваност към детето си. Установяването от нейна страна на ново фактическо съжителство на съпружески начала с друг мъж не е неправомерно нейно поведение и не сочи на такива обстоятелства, както е видно и от социалния доклад. Не на последно място, в приобщените по делото материали по прокурорски преписки №№ 424/2017 г. и 468/2019 г., двете по описа на РП – Самоков, не се съдържат доказателства, относими към въпроса за предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето.

Ето защо упражняването на родителските права по отношение на малолетния Георги Мартов А. следва да бъде предоставено на неговата майка Г.А.П., като съдът следва да постанови детето да живее при нея.

На молителя като баща на детето следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, изразяващ се в правото му да го вижда и да го взема със себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в съботния ден до 18,00 ч. в неделния ден с нощуване при бащата, както и всяка последна неделя от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч. без нощуване при бащата. Наред с това бащата ще следва да има право да вижда и взема детето със себе си всяка година на Нова Година /1 януари/ от 10,00 ч. до 18,00 ч.; на Великден – от 14,00 ч. в съботния ден преди Великден /Велика Събота/ до 18,00 ч. в неделния ден на този празник с нощуване при него; за рождения ден на бащата /1 март/ – от 10,00 ч. на 1 март до 14,00 ч. на 2 март с нощуване при него, както и всяка година по 30 календарни дни през лятото с нощуване при бащата, които да не съвпадат с ползване на платен годишен отпуск от майката. Бащата ще има право и да присъства на тържеството за рождения ден на детето /31 март/.

Следва да се отбележи, че този относително разширен режим на лични отношения на бащата с детето в сравнение с обичайно определяния такъв в подобни случаи съответства най-вече на конкретните установени по делото обстоятелства, че бащата и детето живеят в един и същи град и той има сериозно желание да осъществява лични отношения с детето си, а освен това ще бъде подпомаган за това и от своето роднинско обкръжение. С оглед твърде ниската възраст на детето не е в негов интерес то да бъде взимано от бащата всяка събота и неделя от месеца с нощуване при него. При положение, че искането на молителя за определяне на режим на личните му отношения с детето е обвързано от него и с християнски празници, които той желае да отбелязва заедно с детето, не следва детето да бъде лишавано от контакт с майката и на двата най-големи такива празника – Рождество Христово и Великден. Само за пълнота следва да се отбележи, че разумният баланс между страните в личните им отношения с детето следва да бъде преди всичко мярка в тяхното ежедневно поведение за постигане на по-голяма житейска зрелост като родители. Настоящото съдебно решение относно личните отношения на бащата с детето е от естество единствено да очертае основните рамки при търсенето на такъв баланс от страните, тъй като никое съдебно решение не може да претендира да установи съвършен режим на лични отношения. 

Занапред детето ще живее при майката, която ще упражнява родителските права по отношение на него, поради което бащата следва да бъде осъден да му заплаща месечна парична издръжка. Нуждите на детето от издръжка не са по-големи от обичайните на дете на неговата възраст. Материалните възможности и на двамата родители на детето не са големи, тъй като и двамата не работят и не се установява да притежават имущество, от чието ползване или управление да реализират доходи.

Поради това размерът на издръжката, който съдът следва да определи за заплащане от бащата на детето, следва да е 140 лв. месечно, т. е. в минималния й законоустановен размер, определен понастоящем съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК като 1/4 от минималната работна заплата, която съгласно чл. единствен, ал. 1 от ПМС № 320/20.12.2018 г. /обн. ДВ, бр. 107/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ е в размер 560 лв. Макар и непълнолетен ученик, ответникът е млад трудоспособен мъж, който живее в едно домакинство с родителите си, поради което съдът намира, че той е в състояние да отделя по 4,67 лв. дневно /т. е. по 140 лв. месечно/ за издръжката на детето си Георги А..

 Ето защо ответникът по молбата следва да бъде осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, издръжка в размер 140 лв. месечно, считано от 14.01.2019 г. /датата на подаване на отговора на молбата/ до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Ответникът дължи законна лихва върху всяка просрочена вноска на издръжката до окончателното й изплащане. За разликата над горепосочения размер на месечна издръжка на детето от 140 лв. до пълния предявен размер от 150 лв. месечно искането на майката следва да бъде отхвърлено. Независимо че в настоящото производство искането на майката за присъждане на издръжка на детето за минало време не се подчинява на общите правила за предявяване на иск, то е оттеглено от пълномощника й, поради което за прегледност производството по делото, в частта му по това искане, следва да бъде изрично прекратено.

С оглед разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

С оглед изхода на делото и искането на ответницата, отправено с отговора на молбата, молителят следва да бъде осъден да й заплати сумата 300 лв. за сторените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Самоков държавна такса в размер 201,60 лв., представляваща 4 на сто върху тригодишните платежи на присъдената издръжка на детето Георги Мартов А..

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Георги Мартов А., ЕГН ********** на неговата майка Г.А.П., ЕГН **********,*** и ПОСТАНОВЯВА детето да живее при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, с малолетното му дете Георги Мартов А., ЕГН **********, като бащата ще има право да вижда и да взима детето със себе си, както следва: 1/. Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в съботния ден до 18,00 ч. в неделния ден с нощуване при бащата; 2/. Всяка последна неделя от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч. без нощуване при бащата;  3/. Всяка година: на Нова Година /1 януари/ от 10,00 ч. до 18,00 ч. без нощуване при бащата; на Великден – от 14,00 ч. в съботния ден преди Великден /Велика Събота/ до 18,00 ч. в неделния ден на Великден с нощуване при бащата; за рождения ден на бащата /1 март/ – от 10,00 ч. на 1 март до 14,00 ч. на 2 март с нощуване при него; 4/. Всяка година по 30 календарни дни през лятото с нощуване при бащата, които да не съвпадат с ползване на платен годишен отпуск от майката. Бащата ще има право и да присъства на тържеството за рождения ден на детето /31 март/.

ОСЪЖДА М.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето си Георги Мартов А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.А.П., ЕГН **********, издръжка в размер 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/ месечно, считано от 14.01.2019 г. – датата на подаване на отговор на молбата – до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането на Г.А.П. за осъждане на М.Г.А. да заплаща месечна издръжка на детето си Георги Мартов А. В ЧАСТТА МУ за разликата над 140 лв. месечно до 150 лв. месечно и ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА МУ по искането на Г.А.П. за осъждане на М.Г.А. да заплати на детето Георги Мартов А. издръжка за минало време в размер по 150 лв. месечно за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА М.Г.А. *** да заплати на Г.А.П. *** 300 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА М.Г.А. *** да заплати в полза на Самоковския районен съд сумата 201,60 лв. представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че присъдената сума не бъде заплатена доброволно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: