Р
Е Ш Е Н И Е
№………/………2019 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на тридесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Атанаска Иванова, като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1312 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
36123/21.05.2019г. от Комплекс за
социални услуги за възрастни хора – „Гергана“ –дом за стари хора и дом за
пълнолетни лица с физически увреждания, булстат 0000934421488, адрес гр. Варна,
бул. „Княз Борис I“ № 364, в качеството на работодател (въззивник) по
настоящото дело срещу Решение № 1918/08.05.2019г. по гражданско дело №
3349/2019г. на ВРС, с което съдът признава, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, уволнението на К.Й.К. – в качеството на работник (въззиваем по настоящото
дело), за незаконосъобразно и отменя, Заповед № 91/18.02.2019 г. на
работодателя, с която, на основание на чл. 325 ал. 1 т. 2 от КТ, във връзка с
чл. 345 ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото му правоотношение; възстановява, на
основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, К.Й.К., на заеманата преди уволнението
длъжност „огняр", в Комплекс за социални услуги за възрастни хора
„Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ; осъжда, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, „Комплекс за
социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ“, да заплати в полза
на държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна
сумата от 100, 00 /сто/ лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове; осъжда, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, „Комплекс за социални услуги
за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ“ да заплати на К.Й.К., сумата от 300,
00 (триста) лева, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски
за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Счита,
че обжалваното решение е неправилно и необосновано, противоречащо на събраните
доказателства, като иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена.
Твърди се, че с Решение № 1575/28.09.2018
г. по гражданско дело № 1992/2018 на ВОС е отменено Решение № 3440/20.07.2018
по гражданско дело № 1994/2018 на ВРС и на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е
признато за незаконно и отменено уволнението на К.Й.К., извършено със Заповед №
791/11.12.2017 г. на директора на „Комплекс за социални услуги за възрастни
хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, с която, на основание чл. 325 ал. 1 т. 5 от КТ, е
прекратено трудовото му правоотношение; възстановен е, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата до уволнението длъжност – „Огняр“ в „Комплекс за
социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ; осъжда, на основание
чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ, „Комплекс за социални услуги за
възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ да му заплати сумата от 2760 лева (две
хиляди седемстотин и шестдесет лева) – обезщетение за оставането му без работа
в резултат на незаконното уволнение за периода 12.12.2017 г. – 12.06.2018 г., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от подаването на исковата молба (09.02.2018 г.) до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1600 лева (хиляда и шестстотин лева) – разноски за двете
инстанции, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат; осъжда,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 1 и чл. 18 ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, „Комплекс за социални
услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОС – Варна сумата от 250, 20 лева (двеста и петдесет
лева и 20 ст.), съставляващи дължимата държавна такса върху уважените обективно
кумулативно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 от КТ.
Сочи, че в Решение №
1918/08.05.2019г. по гражданско дело № 3349/2019г. на ВРС е неправилно прието,
че получаването на заверени преписи от решенията по гражданско дело № 1994/2018
г. на ВРС и въззивно гражданско дело № 1992/2019г. на ВОС, и изпълнителен лист
от пълномощник на К.К., не поставя началния момент на двуседмичния срок и това
връчване не може да бъде прието за начален момент на узнаването от страна на
работника, нито за лично връчване на последния на съобщението по чл. 345 ал. 1
от КТ, като се твърди, че К.К. е узнал за възстановяването на заеманата преди
уволнението работа на 28.11.2018 г. Счита, че датата на узнаване е датата на
превода на сумите присъдени в полза на работника с Решение № 1575/28.09.2018 г.
по гражданско дело № 1992/2018 на ВОС, като отбелязва, че между тази дата –
11.12.2018 г. и датата на постановяване на Заповед № 91/18.02.2019 г. са
изминали 69 дни, от което заключава, че за това време работникът не е могъл да
не узнае за превода от работодателя на дължимото обезщетение в размер от 2760
лева и тъй като в платежното нареждане като основание изрично е посочено, че се
касае за обезщетение – работникът не е могъл да не узнае и че е възстановен на
работа. Твърди се, че работникът за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. е
работил по трудов договор при друг работодател, от което се прави извод за
недобросъвестност на работника, защото последния не е имал намерение да се яви
на работа при Комплекс за социални услуги за възрастни хора – „Гергана“ ДСХ и
ДПЛФУ.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и иска адвокатското
възнаграждение да бъде намалено в случай, че последното надвишава предвидения в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна - К.Й.К., ЕГН ********** от гр. В., ж. к. „В.В.“, бл. …, вх. ., ет. ., ап. .., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно.
Претендират
се разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като взе предвид разпоредбите на
закона, доказателствата по делото и становищата на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Постъпилата
въззивна жалба е редовна, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, поради което
следва да бъде разгледана по същество – в съответствие с чл. 260 и 261 от ГПК.
Въззивникът
- работодател обжалва Решение № 1918/08.05.2019 г. по гражданско дело №
3349/2019г. на ВРС с искане за неговата отмяна. За да бъде отменено посоченото
решение следва по делото да бъде установено, че уволнението осъществено със Заповед № 91/18.02.2019 г. е извършено законосъобразно.
Страните
по делото не спорят, а и от влязло в сила Решение № 1575/28.09.2018 г. по
въззивно гражданско дело № 1992/2018 на ВОС е видно, че уволнението на
въззиваемия извършено със Заповед № 791/11.12.2017 год. на директора на
„Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ е признато
за незаконно, отменено е и същия е възстановен на заеманата до уволнението
длъжност – „Огняр“ при въззивника.
Разпоредбата
на чл. 345 ал. 1 от КТ предвижда, че при възстановяване на работника или
служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я
заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се
яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Ако
работникът не се яви на работа в този срок трудовото правоотношение се
прекратява – чл. 325 ал. 1 т. 2 от КТ. От разпоредбата на чл. 345 ал. 1 от КТ
се извеждат трите предпоставки кумулативното наличие, на които обуславят
правото на въззиваемия да заеме длъжността, на която е възстановен, а именно –
1) получаване на съобщение за възстановяване на работа, 2) явяване на работника
да заеме работата и 3) явяването трябва да бъде осъществено в двуседмичния
срок.
Страните
по делото не спорят, а и от съобщение от 01.10.2018 г. е видно, че препис от Решение
№ 1918/08.05.2019 г. по гражданско дело № 3349/2019г. на ВРС е връчен на адв. Г.Т.
на 04.10.2018 г. В тази връзка въззивникът, във въззивната жалба, навежда
доводи, че връчването на решението за възстановяване на процесуалния
представител на работника се счита за лично връчване и поставя началния момент
на срока по чл. 345 ал. 1 от КТ.
Под получаване на съобщението по
смисъла на чл. 345 ал. 1 от КТ се има предвид до знанието на работника да е
доведено съдържанието на съдебното решение за възстановяване на работа. Според
чл. 45 изр. 2 от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Правилата
за връчване на съобщения по ГПК чрез пълномощник по делото обаче са относими
към съдопроизводствените действия по време на висящия исков процес. След
влизане на решението в сила, пълномощията на адвоката по делото са прекратени,
поради което чрез него не могат да бъдат връчвани съобщения до страната, нито
да се презюмира, че узнаването на определен факт от адвоката, действието на
чието пълномощно е прекратено, е достигнало до страната. Съобщението по чл. 345
ал. 1 от КТ не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на
възстановения на заеманата преди уволнението длъжност работник, нито узнаването
за влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката поставя
начало на двуседмичния срок по чл. 345 ал.1 КТ – Решение № 440/10.06.2010 по дело №537/2009 на ВКС, ГК, IV г.о.
Предвид изложеното настоящият състав приема,
че не е налице „получаване на съобщението за възстановяване“ по смисъла на чл.
345 ал. 1 от КТ, поради което възражението на въззивника е неоснователно.
Съобразно
залегналият в чл. 8 от КТ принцип за добросъвестното упражняване на трудовите
права и задължения, когато работникът не е получил съобщение за възстановяване,
но данните по делото несъмнено сочат, че е узнал за неговото съдържание,
двуседмичния срок по чл. 345 ал. 1 от КТ тече от момента на узнаването. При
въведените от работодателя доводи за узнаване на решението от възстановения на заеманата
длъжност работник, съдът следва да прецени налице ли са несъмнени доказателства
за узнаване на решението и ако са налице - в кой момент това е станало – Решение
№ 361/21.12.2012 по гражданско дело № 105/2012 на ВКС, ГК, III г.о.
Страните по делото не спорят, че въз основа на платежно
нареждане от 11.12.2018 г. на въззиваемия е изплатена сумата в размер на 2760.
00 лева - дължимо обезщетение, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, във връзка с
чл. 225 ал. 1 от КТ за оставането му без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода 12.12.2017 г. - 12.06.2018 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на
исковата молба - на 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
В тази връзка въззивникът противопоставя
възражение, че работникът е узнал за възстановяването му на работа от датата на
превода на сумите присъдени в полза на работника с Решение № 1575/28.09.2018 г.
по гражданско дело № 1992/2018 на ВОС, както и че, предвид периода от време
които е изминал от датата на превода до постановяване на Заповед №
91/18.02.2019 г. на работодателя - работникът не е могъл да не узнае за превода
от работодателя, на дължимото обезщетение в размер от 2760 лева, респективно за
възстановяването.
Посоченото
възражение е неоснователно доколкото платежното нареждане - чието основание е „обезщетение“
и постъпването по сметка на работника на сума преведена от работодателя не е
равнозначно на довеждане до знанието на съдържанието на съдебното решение за
възстановяване на работа, респективно не поставя начало на срока по чл. 345 ал.
1 от КТ.
Във въззивната жалба е направен
извод, че работникът е нямал намерение изобщо да се яви на длъжността, на която
е възстановен, тъй като е започнал работа
по трудов договор при друг работодател.
Този
довод е неоснователен, защото по делото няма несъмнени доказателства, че
работника е узнал за решението за възстановяване, за да може въз основа на това
да се направи извод, че започвайки работа при друг работодател, той въобще не е
имал намерение да се яви на работата, на която е възстановен.
С оглед изтъкнатото по – горе настоящата
инстанция намира, че двуседмичният срок не е започнал да тече, тъй като
работникът не е получил съобщението по чл. 345 ал. 1 от КТ и не е узнал по друг
начин съдържанието на решението за възстановяване, поради което настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи, до които е достигнал ВРС
в обжалваното решение.
Предвид
изложеното Решение № 1918/08.05.2019г. по гражданско дело № 3349/2019г. на ВРС
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззиваемият
има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба. Представени са доказателства за направени разноски
в размер 860 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
въззивна инстанция. Съдът намира направеното, от въззивникът, в съдебното
заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката
на въззиваемия за основателно, поради което следва да бъде уважено, а
адвокатското възнаграждение намалено. Според чл. 78 ал. 5 от ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Делото
не се отличава с фактическа или правна сложност, тъй като е приключило в едно
съдебно заседание в настоящата истанция, в което процесуални действия по
събиране на доказателства не са извършвани, по повдигнатите спорни въпроси е
налице константна съдебна практика, поради което и заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение в размер на 860 лева е прекомерно. Същото следва да
бъде намалено до установения в чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ
минимален размер от 560 лева – размера на установената за страната минимална
работна заплата за 2019 год. с ПМС № 320/20.12.2018 г., с оглед момента на
сключването на договора за правна защита и съдействие.
С оглед посоченото въззивникът следва да бъде
осъден, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на въззиваемия сумата от
860 лева, от които 300 лева са сторените на първа инстанция съдебно – деловодни
разноски, а 560 лева са сторените пред настоящата инстанция разноски изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание 272 от ГПК, Решение
№ 1918/08.05.2019г. по гражданско дело № 3349/2019г. на ВРС, с което съдът признава, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1
от КТ, уволнението на К.Й.К., за незаконосъобразно и отменя, Заповед №
91/18.02.2019 г. на работодателя, с която, на основание на чл. 325 ал. 1 т. 2
от КТ, във връзка с чл. 345 ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото му
правоотношение; възстановява, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, К.Й.К., на
заеманата преди уволнението длъжност „огняр", в Комплекс за социални
услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ; осъжда, на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК, „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и
ДПЛФУ“, да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Варна сумата от 100, 00 /сто/ лева, представляваща държавна такса
върху уважените искове; осъжда, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, „Комплекс за
социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ“ да заплати на К.Й.К.,
сумата от 300, 00 (триста) лева, представляваща реализирани разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, Комплекс за социални услуги за възрастни хора –
„Гергана“ –дом за стари хора и дом за пълнолетни лица с физически увреждания,
булстат ……….., адрес гр. В., бул. „К.Б. I“ № … да заплати на К.Й.К., ЕГН ********** от гр. Варна,
ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 405, вх. 6, ет. 1, ап. 49, сумата от 860 лева,
от които 300 лева са сторените на първа инстанция съдебно – деловодни разноски,
а 560 лева са сторените пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 345 ал.
1 от КТ, К.Й.К. може да заеме работата, на която е възстановен, ако в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на
работа.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК
пред ВКС на РБ в едномесечен срок, който започва да тече от 09.08.2019 г. – чл. 315 ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Председател:……………..………..
Членове:
1………..……………;
2………….…………..