Решение по гр. дело №4770/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2712
Дата: 2 декември 2025 г.
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20252120104770
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2712
гр. Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120104770 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. София, с която моли да бъде прието за
установено, че ответникът Ж. Г. К., с настоящ и постоянен адрес в с. ............му
дължи следните суми: 106,38 лева – месечни абонаментни такси и мобилни
услуги, за които са издадени фактури ........../15.04.2023 год., ........../15.05.2023
год., ........../15.06.2023 год., ............./15.07.2023 год., за периода 15.03.-
14.07.2023 год.; 169,20 лева – лизингови вноски по договор за лизинг от
06.04.2023 год., за периода м. август 2023-м. март 2025 год., и по договор за
лизинг за базови аксесоари от 06.04.2023 год., за периода м. август2023-м.
март 2025 год., и 324,42 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 04.05.2023 год. – за мобилен номер ..........., и от
06.04.2023 год. – за мобилен номер ................, както и законна лихва за забава
върху главниците, начиная от 12.03.2025 год., до окончателното им изплащане,
които вземания са предмет на заповед рег. № 837/13.03.2025 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. №
1762/2025 год. на БсРС.
1
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски, направени в заповедното и в исковото производства.
Правното основание на предявените положителни установителни
искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения:
ответникът Ж. К. е бил абонат на ищеца, по договор за мобилни услуги от
06.04.2023 год., за номер ............, и договор за лизинг от 06.04.2023 год., за
ползване на мобилно устройство Huawei Nova Y70 128GB Blue; към
абонамента е бил сключен и договор за лизинг за базови аксесоари от
06.04.2023 год., пакет от 5 броя базови аксесоари; абонатът е сключил
застрахователна полица от 06.04.2023 год., уговорена е застрахователна
премия в размер на 6,99 лева с ДДС, и договор за мобилни услуги от
06.04.2023 год., за номер ..............; ответникът е ползвал предоставените от
ищеца мобилни услуги, а потреблението е фактурирано под кл. № № .............;
съгл. чл. 26 от общите условия, заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно; за потребените
от ответника услуги ищецът е фактури от 15.04., 01.05., 15.05., 15.06.
15.07.2023 год.; неизпълнението на абоната да заплати стойността на
потребените услуги е ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от
процесните договори във вр. с чл. 75 и чл. 196в от ОУ, като ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника; ответникът
не е заплатил цената на месечни абонаменти; претендираната неустойка от
699,54 лева представлява стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма за всеки ползван номер – съгл. т. 11 от договорите, а
уговорената клауза е в унисон с предписанията на КЗП и е уговорена в
постигната спогодба; поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната мобилно устройство и пакет от аксесоари са
обявени за предсрочно изискуеми; при сключване на процесните договори е
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 01-во число от
месеца и падежът на лизинговите вноски е указаният в месечните фактури
срок; за мобилното устройство марка Huawei се дължи цената от 103,80 лева,
представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер от 5,19 лева; за пакета се
дължи цената в размер от 65,40 лева, представляваща 19 бр. незаплатени
2
лизингови вноски и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството
в размер на 3,27 лева; ответникът е приел общите условия на ищеца, в т. ч. и
срокове за плащане по т. 27 от тези ОУ; индивидуалният договор влиза в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне
на мобилни услуги; всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца;
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума; изпълнен е фактическият състав на
договорното неизпълнение по чл. 79, ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е депозирал писмен отговор, с който е
признал допустимостта и основателността на исковете; посочил е, че
ответникът е сключил договорите, запознат е с общите условия на ищеца;
няма доказателства, че ответникът е изпълнил паричните си задължения.
Ответникът не е ангажирал доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на
основание две двустранни писмени съглашения: договор за мобилни услуги от
06.04.2023 год., за мобилен номер ....., и договор за мобилни услуги от
06.04.2023 год., за мобилен номер ..........
Ищецът твърди, че страните са били обвързани и с два договора за
лизинг – на мобилно устройство и на базови аксесоари, сключени на
06.04.2023 год.; ответникът сключил и застрахователна полица от същата дата.
Ищецът твърди, че е престирал пълно и точно, предоставил е на
контрахента си дължимите уговори услуги, като е издал процесните фактури;
поради неплащане на част от сумите по тях – 106,38 лева за периода м. март-
м. юни 2023 год., ищецът едностранно е развалил договорите и е издал крайна
Фактура № ............/15.08.2023 год., поради което абонатът му дължи
заплащане на договорна неустойка.
За заплащане на процесните главници, ведно с обезщетение за забава, е
подадено заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д. № 1762/2025 год. на
3
БсРС, по което е издадена заповед за изпълнение рег. № 837/13.03.2025 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените главни положителни установителни искове за основателни.
Представените писмени договори, неоспорени по автентичност, ангажират
имуществената сфера на ответника Ж. К. като длъжник за заплащане цената
на уговорената месечна абонаментна такса за достъп до далекосъобщителната
мрежа на „Йеттел България“ ЕАД, както и за цената на потребените мобилни
услуги и на избраните мобилно устройство и базови аксесоари. Престацията
на ищеца по договорите между страните, редовното водене на счетоводството
му, обемът и цената на фактурираните услуги не са спорни между страните
факти, поради което съдът основава решението си на съставените счетоводни
документи – чл. 182, ГПК, които не противоречат на другите обстоятелства по
делото. В издадените фактури са отразени основанието и размерите на
абонаментните такси и на потребените от абоната услуги и получени
лизингови вещи, произтичащи от четирите процесни договора. Дължимостта
на абонаментните такси не зависи от реалното потребление на договорените
услуги, нито от обема им, поради което ответникът дължи заплащане на
уговорената такса. Подписването на фактурите от страна на ответника също
не е условие за валидното възникване на паричното задължението за абоната,
тъй като не фактурата, а договорът, въз основа на който тя е издадена, е
основанието за плащане (подписът на длъжника не е законово предвиден
реквизит на счетоводния документ и по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗСч).
По отношение претенцията за договорна неустойка съдът съобрази
липсата на оспорване от ответника на факта за деактивиране на абонамента.
Волята на ищеца да развали договорите съответства на договорната клауза по
чл. 19б, б. „в“ от ОУ във вр. с т. 11 от процесните договори, а предвид липсата
на данни за пълно и редовно плащане, извършено от ответника, ищецът
надлежно е упражнил правото си по чл. 87, ЗЗД да развали едностранно
договорите поради неизпълнението им от абоната. Размерът на неустойката не
надвишава 3-кратния размер на стандартните месечни абонаменти, поради
което клаузата не е нищожна поради противоречието й със закона или с
добрите нрави.
Ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване твърдения
от ищеца отрицателен факт за липса на пълно изпълнение; няма и данни за
4
погасяване на процесните главни вземания чрез плащане или друг валиден
способ, поради което исковете са основателни и следва да бъдат уважени. В
тази насока съдът основава решението си и на представения по делото писмен
отговор на ответника, с който не са въведени възражения срещу правните
твърдения на ищеца.
Основателността на предявените искове налага, в изпълнение
указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските от 505 лева, направени в заповедното
производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и 480 лева – адвокатско
възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните
разноски от общо 1005 лева, направени в настоящия исков процес: 225 лева –
доплатена държавна такса, 300 лева – депозит по чл. 47, ал. 6, ГПК, и 480 лева
– адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че ответникът Ж. Г. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес с. ............., дължи на ищеца „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление гр. ., Район ........, следните суми: 106,38 лева
– месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури
........./15.04.2023 год., ............./15.05.2023 год., ............./15.06.2023 год.,
........../15.07.2023 год., за периода 15.03.-14.07.2023 год.; 169,20 лева –
лизингови вноски по договор за лизинг от 06.04.2023 год., за периода м. август
2023-м. март 2025 год., и по договор за лизинг за базови аксесоари от
06.04.2023 год., за периода м. август2023-м. март 2025 год., и 324,42 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.05.2023
год. – за мобилен номер ............., и от 06.04.2023 год. – за мобилен номер
............, както и законна лихва за забава върху главниците, начиная от
12.03.2025 год., до окончателното им изплащане, които вземания са предмет
на заповед рег. № 837/13.03.2025 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. № 1762/2025 год. на БсРС.
5
ОСЪЖДА Ж. Г. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес с.
............. да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. .............., деловодни разноски в размер от 505 лева,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 1762/2025 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Ж. Г. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес с.
.........., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. .............., деловодни
разноски в размер от 1005 лева, направени по гр. д. № 4770/2025 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд - Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

6