Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./23.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина
Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14186 по описа за 2016 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от Т.Д.И., ЕГН: **********, постоянен адрес
***, Р.И.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********, двете с адрес: ***,
всички със съдебен адрес:***, чрез пълномощника им адв. С.Х. срещу „Д Д П И” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление:***.
Варненчик, бл.301, вх.5, ет.6, ап.146 осъдителен иск за собственост с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищците са собственици на недвижим имот: ид.№ ******в ******, с площ 1862кв.м., при граници: имоти с ид.№№ *****, ******, ******, ******и
******, както и за осъждане на ответника да
предаде на ищците владението върху така описаният имот. Като последица от положителния изход на спора,
молят за отмяна на КНА за собственост №
58/2012г., в частта относно ПИ № 1110, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ищците обосновават активната си материалноправна легитимация по иска за собственост,
основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на
исковата молба: понастоящем ищците като наследници на общия им наследодател Д И
А, починал на 12.09.1988г. се легитимират като собственици на описания недвижим
имот, на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на
наследниците на бившия собственик с Решение № 661/07.12.1999г. на Поземлена
комисия – Варна, в съществуващи стари реални граници, на недвижим земеделски
имот – нива от 3500 дка., находяща се в терен по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ *****, местност „*******”, включваща и имот
№ 1110. В тяхна полза била издадена влязла в сила Заповед №
1650/20.06.2003г. на Кмета на Община Варна за възстановяването правото им на
собственост върху имот № 1110 по ПНИ на ********", ********** с площ
1862кв.м. и граници - имоти с №№ ****, ***, ***, ***** и *****. С влязло
на 05.11.2012г. Решение № 607/27.03.2012г., постановено по
в.гр.д.№ 201/2012г. по описа на Окръжен съд – Варна бил уважен предявеният от
тях реивандикационен иск срещу трето лице владеещо
реална част от имота им с № 1110 в СО"*******", която реална част била с площ от З10 кв.м. След приключване на
производството, владението върху реалната част от имота било предадено
доброволно. По жалба на Т.И. било постановено влязло в сила Решение №
1/31.01.2013г. по адм.д.№ 444/2007г. по описа на
Окръжен съд-Варна, с което била отменена
Заповед № РД-06-7706-318/29.11.2006г.
на Областния управител на област с административен център Варна за изменение на
Заповед № РД-1-7706/382/19.09.2002г. на Областния управител на област с
административен център Варна, в частта относно имот № 392 по ПНИ на СО"Ален мак", *********". Навеждат се твърдения, че от края на 2003г.
до м. 08.2016г. владеят необезпокоявано имота, като за реалната част владението
започнало от края на 2012г.. Имотът бил ограден, като в него имало изградена на
етап груб строеж двуетажна масивна постройка. При посещение на имота
констатирали, че оградата и постройката са съборени и предстои строителство от
трето лице. Установили също, че ОбС "Земеделие
"- Варна издала Решение № 1307/28.06.2006г. за реституиране на имоти в м-ст
"Ардино" в полза на наследниците на В Т А/В.Г.Н. с ЕГН ********** и Т.Н.Г.
с ЕГН **********/. Считат за нищожно соченото
Решение, тъй като
е издадено за имот, който вече е бил реституиран на тях с влязло в сила решение
и при вече влязла в сила заповед по
§4к, ал.7 от ЗСПЗЗ за същия имот. Твърди се, че такава местност никога не е
имало в землището на кв. Виница. Въз основа на оспореното решение бил издаден
КНА за собственост № 58, т.1, рег.№ 1402, дело № 58/10.05.2012г. на Нотариус Я
Н- рег.№ 011 в НК, с район на действие - района на ВРС, вписан като Акт № 5, t.XXTV, дело № 4919, вх.рег.№ 9630/11.05.2007г. на СВ-Варна
и имотът бил продаден на Б.Т.П. за продажна цена от 9900.00лв., която цена
твърдят, че е многократно под пазарната за него период, което говори за
абсолютна симулативност на продажбата. Сделката била
обективирана в Нотариален акт № 80, т.III, рег.№
3982, дело № 516/20.12.2013г. на Нотариус В П. *** действие - района на ВРС.
Навеждат доводи, че сделката не е породила вещно-правни последици за имот №
1110, тъй като продавачите не са били собственици на този имот. Имотът бил
продаден от Б.Т.П. на ответника, като сделката била обективирана в Нотариален
акт за продажба № 125, т.III, рег.№
5701, дело № 443/07.07.2014г. на Нотариус Жана Тикова - рег.№ 214 в НК, с район
на действие - района на ВРС, вписан като Акт № 116, t.XXXVI, дело № 7517, вх.рег.№ 14474/08.07.2014г., дв.вх.рег.№ 14301 на СВ-Варна. Поради сочената по-горе причина, сделката не е породила действие. Твърди
се, че имотът никога не е бил владян от продавачите. Считат за нищожна издадената от Началник СГКК-Варна Заповед № КД-14-03-1188/08.05.2012г. за
изменение на заповед № РД-18-92/14.10.2008г. досежно имот № 1110 в местн."Перчемлията", с която е одобрена ККиКР на *****". В условия на евентуалност считат, че са
собственици по силата на давностно владение
продължило от лятото на
В
рамките на предоставената възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът
е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението
му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск, като счита същия
за недопустим, а в условията на евентуалност и за неоснователен. Оспорва
твърдението на ищците, че са собственици на процесния имот като оспорва Решение
№ 661/07.12.1999г. на Поземлена комисия – Варна и счита, че същото не
представлява валиден административен акт. Смята същото за нищожно поради липса
на предвидената от закона форма, която изисква актът да бъде подписан от издателя
си. Оспорва компетентността на ПК -
Варна да се произнася по ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е бил отнеман в някой
от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, внасян в ТКСЗ или други кооперативни образувания,
не е бил одържавяван или отнеман по друг начин от държавата. Именно валиден
административен акт, удостоверяващ завършената първа фаза на реституционното
производство е необходима правна предпоставка да бъде издаван административен
акт за втора фаза в това производство – заповед на кмета на съответната община.
Ответникът твърди, че в посоченото решение на Поземлена комисия – Варна, имотът
не е индивидуализиран. Навежда липса на идентитет
между описания в решението имот и имотът получен от наследодателя на ищците по
съдебно-спогодителния протокол. Твърди, че владее процесния имот на правно
основание – валиден договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
125, том III,
рег. № 5701 дело № 443/07.07.2014г. на нотариус Ж Т, рег. № 214 в НК, с район
на действие – района на ВРС. В условията на евентуалност, счита себе си за
собственик по силата на осъществявано давностно
владение, начиная от 2006г., като присъединява и
владението на своите праводатели. Оспорва истинността на представения от ищците заверен препис от Протокол от 24.03.1955 г. на Сталински народен съд по гр.д. № 239/55 г.. Оспорва
достоверността на отразената в скица № 00242 дата. Счита за нищожна и Заповед № 1650/20.06.2003 г. на кмета на
Община Варна, поради липсата на валидно и влязло в сила решение на Поземлена
комисия-Варна. Ето защо счита насочения срещу него иск за
собственост за недопустим поради липса на активна процесуална легитимация, а в
условията на евентуалност намира същия за изцяло неоснователен.
В хода
на проведените по делото съдебни заседания страните, чрез процесуални
представители поддържат заявените с исковата молба и отговорите по нея
становища.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение
за наследници изх.№АО-11-511/ 02.11.2016 г., издадено от Община Каварна е
видно, че Д И А е починал на 12.09.1988 г., като негови наследници са Ф Г А-
съпруга, поч. на 13.03.1993г.; Т.Д.И. – дъщеря и И Д
И – син, поч. на 01.08.1995г.
Установява
се от Удостоверение за наследници изх.№678/25.10.2016 г., издадено ********* и Удостоверение за наследници изх.№340/27.10.2016
г., издадено от ********, че Ф Г Ае починала на 13.03.1993г. и е оставила за свои наследници
Т.Д.И. – дъщеря и И Д И – син, поч. на 01.08.1995г.,
заместен от дъщерите си Р.И.Д. и Д.И.Д..
Представено
е Решение №661/07.12.1999г на ПК-Варна. С него на
наследниците на Д И А се признава правото на
собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху „нива" с площ 3.500 дка, находяща се в терен
по §4 на ********". В решението не са посочени границите на възстановения имот, като
същото не е подписано от посочените лица - председател П Б и секретар М Г. Отразено е, че имотът е
заявен с пореден №4 от
заявлението и установен с делбен протокол.
Възстановяването на собствеността ще стане при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ,
като имотните граници ще се определят по влязъл в сила ПНИ.
От приложеното към гр.д. 239/1955г. на Сталински
народен съд удостоверение № 00770/11.01.1955г. е
видно, че след смъртта на Т.И. А, поч.
на 29.12.1936г. и И Д А, поч.
на 11.10.1952г. техни наследници
са Е Ш А – дъщеря; Д И А – син; П Д. – дъщеря и В И Д - син. На името на И Д записани 15 дка ниви в ******* – Сталинско по партида № 268, от които в м. П 14 дка, а на името на Т. А има записани ниви
в с. В, като липсват такива в м. П.
От протокол на съдебна спогодба от 24.03.1955г. по
гр.д.№239/1955г на Сталински народен съд се установява,
че
наследниците на И и Т А от **** са се споразумели относно разпределението на имотите,
останали в наследство, между които и нивата от 14 дка, находящ се ***, както следва: Е
Ш А получава дял първи, който включва общо 13 имота, като
под №9 са 3 дка от „нива" цялата с площ 14 дка, находяща се в ***", при
граници/съседиД И ПИ., Д Д. и гора; Д
И А получава
дял втори, който включва общо 12 имота, като под №4 са 3.500 дка от „нива" цялата с площ 14 дка, находяща се в ***", при
граници/съседи: В И, Е Ш, И и гора;
П И.Д. получава дял трети, който включва
общо 7 имота, като
под №5 са 3.500 дка от „нива" цялата с площ 14 дка, находяща се в ******", при
граници/съседи: Е Ш, Г Я Д Д.
и
В
И Д получава дял четвърти, който включва общо 13 имота, като
под №7 са 4 дка от „нива" цялата с площ 14 дка, находяща се в ****", при
граници/съседи: А К, К С, Д И.
На основание параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ във
връзка с чл.44, ал.2 ЗМСМА и въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните
имоти на селищно образование ****, землище ****, одобрен със Заповед № РД-1-7706/382/19.09.2002г.
на Областен управител на Област Варна е издадена Заповед №1650/20.06.2003г. на кмета на
Община Варна. С нея на наследниците на Д И А се възстановява по одобрен
и влязъл в сила ПНИ на ******",
з-ще Виница, правото на собственост върху НИ-512.1110 с площ 1862м2, начин на
трайно ползване - „за индивидуално застрояване" и граници/съседи: имоти 1111, 9501(път),
1109, 9506(път) и 9507(път).
Представена е Скица №00242/03.2003г. от ПНИ. В
нея е отразен новообразуван имот НИ-1110 с площ 1862м2 по
ПНИ/2002г. на *********, който се
индивидуализира със следните си основни данни: кадастрален номер - 10135.512.1110; площ - 1862м"; собственик по регистъра - наследници
на Д И А; предназначение на територията - населени места; начин на трайно ползване - за индивидуално застрояване; и граници/съседи: имот 1111(с неидентифициран собственик),
9501-път(на община Варна),
1109(на В И Д), имот 9506-път(на
община Варна) и имот 9507-път(на община Варна).
С Решение
№607/27.03.2012г., постановено по в.гр.д.№201/2012 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, влязло в з.с. на 05.11.2012г., трето за спора лице е осъдено на
основание чл.108 ЗС да предаде на настоящите ищци владението върху реално обособена
част с площ 310 кв.м. от ПИ № 1110 по ПНИ на *******, целият с площ от 1862 при граници имоти 1111; 1109 и останалата част от
имот 1110.
Представен е
Нотариален акт за собственост на недвижим имот /КНА/ №58, т.І, рег.№1402, дело
№58/10.05.2012 г. на Нотариус Янчо Несторов, рег.№011 в Нотариалната камара, с
район на действие - района на ВРС, вписан като Акт №5, т.ХХІV, дело №4919, вх.рег.№9630/11.05.2007г. на СВ-Варна,
от който се установява, че В.Г.Н. и Т.Н.Г. са признати за собственици на имот с
идентификатор ***по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г.
на ИД на АГКК, последно изменение със
Заповед КД-14-03-1188/08.05.2012г. на началника на СГКК Варна, находящ
се в ********** с площ 1862 кв.м.
при граници имоти
10135.2512.9506; ******; ******; ****; ******, придобит
чрез възстановяване по ЗСПЗЗ и наследствено
правоприемство.
От Нотариален акт за продажба №80, т.ІІІ, рег.№3982,
дело №516 от 20.12.2013 г. на Нотариус В П., рег.№205 в Нотариалната камара, с
район на действие - района на ВРС, вписан като Акт №149, т.LXXXI, дело №16970, вх.рег.№30542/21.12.2013г.,
дв.вх.рег.№30084 на СВ-Варна е видно, че В.Н. и Т.Г. са продали на Б.П. три
поземлени имота, между които и имота с площ 1862 кв.м..
От Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №125, т.3, рег.№5701, дело №443/2014г. от
07.07.2014г. на Нотариус Ж Т, рег.№214 в Нотариалната камара, с район на
действие - района на ВРС, вписан като Акт №116, т.XXXVI, дело №7517, вх. рег. №14474/ 08.07.2014г., дв.вх.рег.№14301 на СВ-Варна е
видно, че Б.П. и Н.П. са продали имота с площ 1862 кв.м. на ответника.
Приложени са
Фактура №********** от
12.10.2015г. на „Енерго-Про Мрежи"
АД, ведно с касов бон; Фактура №********** от 13.10.2015г. на „Енерго-Про
Мрежи" АД, ведно с касов бон; Становище от „Енерго-Про Мрежи" АД от
04.11.2015 г.; Разрешително №216/06.06.2016г. за строеж на водопроводно
отклонение, ведно с Предварителен договор от 09.06.2016 г. за присъединяване с
„ВиК Варна" ООД; Фактура от 18.11.2015г.; Фактура от 09.06.2016г. за
сградно водопроводно отклонение; Фактура от 09.06.2016г. за разрешително за
вода и съгласуване на инвестиционен проект; Проект „Водопроводно
отклонение" и чертеж Ситуация; чертеж ПУП-ПРЗ за УПИ II-1110 кв.25 с.о.
Перчемлията, гр.Варна, ведно със Заповед № 344 от 10.09.2015г.; Проект
„Инженерно-геоложко проучване от инж.М П, всички във връзка с предприети
действия от ответника по отношение облагородяване на имота по Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№125.
От Удостоверение за наследници
№ 1159/21.02.2014г., издадено от район ******** и Удостоверение за наследници
№ 420/14.02.2014, издадено от район Приморски Варна е видно, че В Т Ае
поч. на 20.06.2002г. и оставила наследници
Т.Н.Г. - син и Г Н. А – син,
починал на 27.03.1988г., който е оставил наследници М
В А- съпруга и В.Г.Н. – син.
С писмо
изх.№ПО 04-356/17.03.2017г. от Общинска служба Земеделие Варна е постъпила
Административна преписка вх.№40033/26.11.1991г. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на В Т А, ЕГН:**********. Към нея е приложено Решение № 1307/28.06.2006г. на ОС Земеделие Варна /л.308, том 2/, с което
на наследниците на В Т Ае признато правото
на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални
граници на нива от 5 дка, находяща се в землището на ******, заявен с пореден №7
от заявлението и установен
с емлячен регистър.
С писмо рег.№АУ039210ВН_001ВН/10.05.2017г.
от Община Варна е представена Преписката по издаване на Заповед №1650/20.06.2003
г. на Община Варна по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което е посочено, че заповедта е
издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ на ********, без да е подавано заявление от Т.Д.И.,
като наследник на Д И А. Приложено е заверено копие от самата заповед и от
известието за доставяне, с което е връчена на Т.Д.И..
Приложена е реституционната преписка на наследодателя на ищците Д И А, по заявление №40410, в която
е приложено и Решение № 661/07.12.1999г., неподписано
от посочените за издатели лица.
Издадено е Решение № 4006/30.11.2006 на ОСЗГ Варна за определяне
правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б чл.10в и чл.35 ЗСПЗЗ в землището
на Виница на наследниците
на Д И А. С него е определено правото на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земи 2 дка с Решение 661/07.12.1999г..
Представено
е Удостоверение рег.№АУ083305Вн_001Вн/10.10.2017г. на Кмета на Община Варна, в
което е удостоверено, че през 2003г. заповеди на кмета на основание параграф 4
к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на одобрен и влязъл в сила ПНИ на со Перчемлията КР 512, землище кв. Виница са издавани без
изрично заявление от реституирания собственик, респ. неговите наследници.
От Удостоверение №139/03.07.2017г. от
Община Аксаково се установява, че от наличните
кадастрален и регулационен
план на м. Перчемлията, изработен
през 1990 и ПНИ на част от со ********/ КР 510,
землище *****, ******, одобрен със Заповед №
РД-12-7706-262/11.09.2012г. на Областен управител на Област Варна може да се направи извод, че местност Перчемлията е старото наименование на местност Черноморска панарома, попадаща в землищата на ****** ,Община Аксаково.
Приложен е Протокол №9/14.03.2000г. от
заседание на Общински съвет Аксаково при Дневен ред, в частта на втора точка -
Създаване на селищни образувания от земите по §4 от ЗСПЗЗ на територията на
община Аксаково и Списъка на Селищните образувания на територията на Община
Аксаково съгласно §4 ал.2 от ЗСПЗЗ. От същите се установява, че *********.
В полза на всяка от страните е
допуснато събиране на гласни доказателства.
За установяване
наведените фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорния
имот с намерение за своене
в периода от
В показанията си ****** установява, че баба му Е И. и Д А са брат и сестра. Познава ищците. Знае, че имат имот в
местност *****, в землището на ******, който граничи с част от неговия. Имотът на ищците е около 3 дка и нещо,
но е възстановен по-малко. Граничи и с имота на наследниците на В. Имотът бил
възстановен на ищците преди около 15 години. Тогава го заградили. Имало постройка,
за която водели дела. В момента нямало ограда. Когато заградили имота, същият се
ползвал от Росен – съсед, който си сеел люцерна. В момента никой не ползвал
имота. Свидетелят заявява, че от 4-5 г. посещава мястото редовно, заради Росен.
В имота нямало хора, които постоянно да живеят. След заграждането на имота
преди 15 г., със сина на Т. са ходили пет – шест пъти да го наглеждат. На баба
му Е също имало възстановени имоти в ***.
Св. Георгиева знае, че свекърва й и нейните племенници
имат имот в местност ***. Били я упълномощили относно процедурите по възстановяване на имотите останали в
наследство от дядо И и баба Т. в землище ***. Имотът на ищците бил 3.5 дка, в местност ***, землище ***. Имотът граничи с имоти 1109 на В и 1111 на Е. От горната страна граничи
с техен роднина - Г. От долната страна е пътя. Водили дела за част от имота.
Още през
За установяване наведените от ответника фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната,
спокойна, явна и несмущавана фактическа
власт върху спорния имот, с намерение за своене, в периода от
Св. Николова заявява, че собственикът на ответното дружество е
приятел на племенницата й. Имал имот във В***, до ***** в местността *****. Познава имота, ходила е често със сестра си Ц Г, която е пълномощник на
ответника. За пръв път посетила имота през 2014г. Имотът бил запустял, имало
строителни и битови отпадъци. Мястото не било оградено. Почистили мястото. След
това ходила за трасирането. Водили специалисти В и К и ел. техници. Никой не е заявявал
претенции, че облагородяват имота. Имотът от едната страна граничи със сервиз.
Св. Георгиева в показанията си установява, че познава П М Л от дъщеря си. Преди да
купят имота я завели да го види. Намирал се в началото на ******. Посетила го пролетта на 2014г., не бил ограден. Имотът бил запустял,
имало отпадъци. След като купил имота го почистили. Започнали да действат за
ПУП, защото се намирал в урбанизирана територия. Не бил свързан с водопровода и
електропреносната мрежа. Сега всичко било уредено. Това било първото място и
единствените съседи, които са там били с автосервиза. Никой не е идвал да им
прави забележка. Трасирали мястото.
С оглед дадената възможност на третите лица помагачи
на страната на ответника Б.П.
и Н.П. за събиране на гласни доказателства
посредством разпит на един свидетел в режим на водене, за установяване факта на владение на имота, по времето когато са били собственици е разпитан св. И В.
Заявява, че е приятелка на М. Баща му се казва Б.. Знае, че са имали имот във ***, до ****. Имали няколко имота там. За пръв път ходила там в края на 2013 –
С
оглед дадената възможност на ответника за събиране на гласни доказателства
посредством разпит на свидетел в режим на призоваване, с показанията на които
да установи наведените фактически твърдения, че Т.Н.Г. и В.Г.Н. като
реституирани собственици са владели имотите и за състоянието на имота е
разпитан св. В.Н.. Св. заявява, че от майка си имал имот в Перчемлията. Чичо му
Т. се занимавал с имота. В останалата част показанията не установяват релеванти за спора факти.
С оглед изясняване на спора от
фактическа страна и изследване на релевантни за изхода му обстоятелства, в хода
на делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, в
заключението си по която вещото лице установява следното: На територията на
община Варна са били създадени 7
селищни образувания с местно значение(по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ) с определени за тях околовръстни
полигони, чийто списък е одобрен с решение
№830-4/29.03.2001г. на
Общински съвет-Варна (обн. ДВ, 6р.66/27.07.2001г). Селищно образувание „****", землище *******, фигурира под №1 в този списък. Преди 27.07.2001г., включително към
01.03.1991 г. територията на ********, община Варна, в която попада
процесния имот(2512.1110)
е била със статут „земеделска земя", по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. След датата
27.07.2001г. и
понастоящем, територията на с.о."Перчемлията", ****, община Варна, в която попада
процесния имот(2512.1110)
е вече със статут „урбанизирана", по смисъла на чл.7 ЗУТ. Територията
на ******** в която попада процесния
имот е включена в околовръстен полигон, определен с решение №830-4/29.03.2001г. на Общински съвет-Варна. Именно с това решение №830-4/29.03.2001г. на Общински съвет-Варна(обн.
ДВ, бр.66/27.07.2001г)
- същата територия на ****е обявена за селищно образувание с местно
значение. Селищно
образувание **************
е извън обхвата на територията по КП/1956г. за варнеското
крайбрежие и отстои западно от нея на минимум 1700м. От
гореописаното следва, че имотите в м."Перчемлията", з-ще Виница на И
Д А и/или Т.Д. А (14 дка) и на Д И А(3,500 дка) - не са записани в разписната книга към КП/1956г.
Към момента на съдебната спогодба по Протокол от 24.03.1955г. по гр.д.№239/1955г., за тази част от територията на ****** все още не е имало изработен кадастрален план и поради това не може да
се определи точното местоположение и графично изображение на имота по същата
спогодба. От делбения протокол от 24.03.1955г. се установява, че Д И А е получил в свой дял,
имот находящ се в ***" и представляващ част 3,500 дка от „нива" цялата с площ 14 дка, при граници/съседи: В И, Е Ш. Г Ии гора. В ПСИГ(пкп)/2000г. - план на
старите имотни граници за м***", **** има отразен стар имот(1055), който се
индивидуализира със следните си основни данни: кадастрален номер - 10135.512.1055; площ - 4501м2; собственик по регистъра - Д И А(без посочено
основание); предназначение на територията -земеделска; начин на трайно ползване - нива; и граници/съседи: стар
имот 1056(на В И Д); стар имот 1047(на А ИГ.); стар имот 1048(на Г И П); стар имот 1054(с
неидентифициран собственик); ПИ-10.135.60.80 гора от територията на землище Виница. НИ-1110 по ПНИ е
образуван само от източна част на ПИ-1055(стар) по ПСИГ(пкп).
По КККР-настоящ
вид на *******, имота се
индивидуализира със следните си основни данни: идентификатор - 10135.2512.1110; площ - 1861м2; собственик - „Д Д П И" ЕООД(на основание н.а.№116/08.07.2014г). предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - за ниско застрояване; и граници/съседи: имоти 9506(път), 9501(път), 1109, 1111 и 9507(път). ПИ-2512.1110 по
КККР-настоящ вид е идентичен по граници и площ на НИ-512.1110 по ПНИ. Имота по „т.4" от делбения
протокол по гр.д.№239/1955г. е частично идентичен на НИ-512.1110 по ПНИ на ******** и следователно същия понастоящем
попада в терен по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. На наследниците на Д А не е бил издаден по надлежния ред въвод във
владение на възстановения им НИ-512.1110 по ПНИ. ПНИ
на ***** не е приложен по надлежния ред от административния
орган, по отношение на НИ-512.1110. Със Заповед
№КД-14-03-1188/08.05.2012г.
на началника на СГКК-Варна за изменение в КККР, е извършена промяна на
собственост върху няколко имота, вкл. за този с идентификатор ******с
площ 1862м2. Промяната в КККР е извършена във връзка със заявление
вх.№94-6344/07.03.2012г. на В.Г.Н. и приложените към него документи и материали
и съгласно представен
проект за настаняване. ПИ-******преди
промяната е с площ 1862м2 и е с неустановен собственик на основание липсваща
информация. ПИ-******след
промяната е с площ 1862м2 и се записва в собственост на В Т А, на основание
решение № 1307/28.06.2006г.
на ОСЗ-Варна. Към м.02.2012г. е бил изготвен проект за настаняване в процесния
ПИ-10135.2512.1110.
Към
08.05.2012г. е било
извършено изменение в КККР, съответстващо на проекта за
настаняване на правоспособната фирма. КККР
на *******" е одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г., обнародвана в ДВ, бр.100/21.11.2008г. и същата е влязла в сила по
отношение на необжалваните имоти, вкл. по отношение на ПИ-10135.2512.1110. Процесния
ПИ-******е бил вписан с неустановен собственик. Такова е вписването и към
началния момент на одобряването на КККР/2008г.. Към дата 08.05.2012г.
ПИ-******е бил вписан в собственост на В Т А. Към дата 06.12.2013г. ПИ-******е бил вписан в
собственост на В.Г.Н. и Т.Н.Г.. Към дата 26.06.2014г. ПИ-******е бил вписан в
собственост на Б.Т.П.. Към дата 05.12.2014г.
ПИ-******е бил вписан в собственост на „Д Д П И"
ЕООД. Към настоящия момент ПИ-******е вписан също в собственост на „Д Д П И" ЕООД. КККР не е била обжалвана по отношение на
ПИ-******и същата е влязла в сила по отношение на него. В
КК(кадастралната карта) за ПИ-******няма извършени графични промени касаещи
неговите граници и площ. В КР(кадастрален
регистър) към момента на одобряването му през 2008г. ПИ- ******е бил записан на неустановен
собственик. КВС/м.10.2000г. -
картата на възстановената собственост в ****** е най-стария кадастрален план по
отношение на процесната територия, тази карта е била
обявена в ДВ, бр.87/24.10.2000г. и същата обединява данните от плана за
земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на
възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и картата на
възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд създадена по реда
на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския
фонд (ЗВСГЗГФ). Между процесния ПИ-******по КККР на
район Приморски, гр.Варна и територията
на ПИ-99022.0.245 КВС/2000г на ******** е налице частична идентичност,
изразяваща се в това че първия от имотите попада с цялата си площ от 1862м" в границите на втория. Между процесния
ПИ-******по КККР на район Приморски, гр.Варна и територията на ПИ-37099.0.92
от КВС/2000г на з-ще Кичево - няма идентичност, тъй като между тези два имота е налице
отдалеченост с минимум 270м. В територията на м."Перчемлията" са
разположени части на две землища, а именно на з-ще Виница и з-ще Кичево. Между
землищата на Виница и
Кичево -
няма матириализирана на терен граница.
При изслушване на заключението по допуснатата СТЕ вещото лице не поддържа
категорично заключението относно идентичността на имотите по съдебната
спогодба, стар № 1055 и НИ 1110. Заявява, че е изградил заключението си на
протокола от 1955г., тъй като в Решение №661 липсват посочени граници на имота.
Границите на стар имот №1055 са Вс № 1056, А с №1047, Г с №1048; №1054 -
неидентифициран собственик и гора. Границите на стар имот № 1055 не
съответстват с границите В, Е Ш, Г и гора по протокола от 1955г.. Имотът на Ее №1053 и не е граница на стар имот 1055. Имот №1054 –
неидентифициран собственик има съвпадение на три граници спрямо протокола от
1955г. - от север Ефтимия И.; от изток гора, от запад
Г И. Два съседни имота имат съвпадение на три граници по протокола от 1955 г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на реивандикационния иск е обусловено от установяване по пътя
на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито
именно на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответниците
върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за
това.
В разглеждания случай, систематичният
анализ на изложената по делото фактическа даденост, съпоставена с предприетото
от страните процесуално оспорване и доказване, налага правния извод за
недоказаност на активната материалноправна
легитимация на ищците по иска за собственост, предвид следните съображения:
Наведено от ищците придобивно
основание е реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на
бившия собственик с Решение
№661/07.12.1999г на ПК-Варна, както и изтекла в тяхна полза
придобивна давност начиная от лятото на 2003г. до
август 2016г..
Постановеното Решение
№661/07.12.1999г. на ПК-Варна, не е подписано от председателя и
секретаря.
В т.2 на ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС са
изложени съображения, че доколкото актът на администрацията има значение за
разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът може да
контролира нищожността и с оглед на това да приеме съществуването или не на
определено правоотношение по пътя на косвения съдебен контрол. При наличие на
възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение на
ОСЗ, настоящият съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази
преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното
правоотношение. В същия смисъл и постановените по реда на чл.290 ГПК Решение
№407/13.07.2010г. по гр.д.№289/2009г. на І ГО на ВКС; Решение №201/30.06.2010г.
по гр.д.№79/2009г. на ІІ ГО на ВКС и Решение
№15/25.01.2011 по дело №1302/2009 на ВКС, ГК, II г.о.
Към момента на постановяване на Решение
№661/07.12.1999г. на ПК-Варна, е действала
правната норма на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията и от 1999 г. (Д.В. бр. 18/1999 г.), според която правна
норма поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой
членове. Правната норма определя щатния състав на поземлената комисия, но не
сочи в какъв състав следва да постановява комисията своите решения. В ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ не се съдържа разпоредба за това, в какъв състав поземлената комисия
следва да постановява решенията си. При липса на правна норма в специален закон, следва да
намери приложение административно-процесуалния закон, който е действал към този
момент, а това е ЗАП. В Съгласно
трайно установената на ВКС практика и предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т.
6 ЗАП /отм., но действала към 1999г. и до 2007г./ когато органът е колективен,
актът се подписва от председателя и секретаря на този орган. ПК представлява
колективен орган. Следва да носи поне подписа на председателя си и секретаря,
за да се приеме, че е издаден от компетентните лица. В случая решението с което
се признава правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Д И А по отношение на „нива" с площ 3.500 дка, находяща се в терен
по §4 на ********" не е
издадено от компетентния орган, доколкото не е подписано нито от председателя,
нито от секретаря.
Доколкото
съдът прие, че с Решение
№661/07.12.1999г. на ПК-Варна, не е признато правото на собственост
на наследниците на Д А в
съществуващи стари реални граници на „нива"
с площ 3.500 дка, находяща се в терен по §4 на ******", то
такова не е възстановено и със Заповед
№1650/20.06.2003г. на кмета на Община Варна.
Съдът служебно по пътя на косвения съдебен контрол е
необходимо да изследва дали лицата, които заявяват, че са съсобственици на
соченото придобивно основание – реституция, действително са носители на такива
права.
Т.е. по реда на косвения съдебен
контрол за законосъобразността на административните актове, които се
противопоставят на ответната страна, която не е участвала в административното
производство, съдът приема този индивидуален административен акт за нищожен,
като издаден от некомпетентен орган. Като такъв той не поражда никакви правни
последици или те са приравняват на липсата на акт.
Отделно от горното, съгласно
Заключението на СТЕ и изявленията на вещото лице в о.с.з. не се установи
наличие на идентичност на имота по съдебната спогодба от 1955 г., стар имот №
1055 и НИ 1110. Границите на стар имот № 1055 не съответстват с границите на имота по
протокола от 1955г. - В И, Е Ш, Г И и гора. Имотът на
Е е №1053 и не е граница на стар имот 1055. Граница
на имот 1055 е имот №1054 – неидентифициран собственик. По отношение на имот №
1054 има съвпадение на три граници спрямо протокола от 1955г. - от север Е И.;
от изток гора, от запад Георги Иванов.
Изложените
съображения по същество на спора, обуславят извод за непринадлежността на правото
на собственост върху имота от страна на ищците на твърдяното основание
реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на бившия
собственик с Решение
№661/07.12.1999г. на ПК-Варна Съобразно действалата към момента на
постановяване на реституционното решение нормативна уредба, при спазване на
съществуващите към този момент нормативни изисквания, на възстановяване в полза
на предишните собственици, респ. техните наследници, подлежат само заявени от тях
имоти, като служебното начало е изключено. Установи се, че Заповед №1650/20.06.2003г. на кмета на Община Варна е издадена служебно, без подадено
заявление от правоимащите. Следователно Решение №661/07.12.1999.г на ПК-Варна и Заповед №1650/20.06.2003г. на кмета на Община Варна са незаконосъобразни и не са противопоставими на ответника. При
това положение предявеният от ищците като главен
иск за собственост
на процесния имот – въз основа
на реституция и
наследствено правоприемство е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доколкото липсва компетентност на поземлената комисия, която е издала
решението, то последващата заповед по §4к, ал.7 ПЗР
на ЗСПЗЗ е без правна стойност, както бе посочено по-горе в настоящото решение.
Вследствие изложеното, съдът приема,
че по делото е останал неустановен елемент от обсъждания фактически състав, а
именно: правно основание за упражняване на фактическа власт от страна на ищците
върху процесния недвижим имот.
Придобивната давност като оригинерен
способ за придобиване право на собственост се изразява във фактическото
упражняване на съдържанието на тези права през период от време, определен в
закона с намерение да го свои за себе си. Правото на собственост не се
придобива автоматично с изтичането на предвидения в закона срок, а е необходимо
владелецът да се е позовал на нея, било чрез снабдяване с нотариален акт или
чрез възражение по предявен иск за собственост. Върху земеделски имот може да
бъде осъществявано фактическо владение в случай, че не е бил коопериран и е
представлявал частна собственост, т.е. запазил е своята индивидуализация в
реални граници. Поставя се въпросът дали действащите законови разпоредби не
забраняват прилагането на този оригинерен способ.
В решенията на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК и представляващи задължителна
съдебна практика, е застъпено разбирането, че следва да се изхожда от
принципа, заложен в чл.5 ал.2 ЗВСОНИ - давност не може да тече срещу този,
който не може да се защити чрез иск. Докато не бъде индивидуализиран
възстановеният имот лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици.
Решение № 373/21.05.2010 по гр.д.№
396/2009 на ВКС І ГО съдържа подробна аргументация на този извод. Същият
произтича от намерилия конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл.115 от ЗЗД, чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, чл.5 ал.2 ЗВСВОНИ, чл.19 ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу този,
който не може да води иск, давност не тече. В този смисъл
е и приетото в решение № 4/11.03.1998 по констит. д. № 16/1997 на Конституционния съд на РБ, че разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като е проявление на горепосочения принцип и тъй като целта на тази
разпоредба е да се препятства
възможността трети лица да придобият
по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на
ПК /сега ОСЗ/ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост.
Същата идея е
заложена и в чл.19 ЗСПЗЗ, според който общината може да придобие по давност само тази земеделска земя, която е останала
след възстановяването на собствеността,
след като изтече 10-годишен
срок от влизане в сила на плана за земеразделяне или на одобрената
карта на съществуващи или възстановими
стари реални граници, тоест след изтичане на 10 години от завършване на административната процедура по възстановяването
на собствеността на всички подлежащи на възстановяване земеделски земи в дадена местност.
В този смисъл е Решение № 584/25.09.2009 на ВКС І ГО по гр.д.№ 2949/2008, постановено по реда на чл.290 ГПК. Процесният имот се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата
на §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ административната
процедура по възстановяването на собствеността
за този имот приключва с влизане в сила на заповедта по този параграф.
В Решение № 204/15.07.2011 по гр.д.№
99/2011 на ВКС ІІ ГО е изразено становище по въпроса за приложението на чл.79 ал.2 ЗС относно земеделски имоти, подлежащи на възстановяване и за началото на давностния
срок за придобиване на собствеността при неприключила
административна процедура по възстановяване на собствеността. В това решение е
направен обзор на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК: в Решение №
112/5.03.2010 по гр.д.№ 981/2009 на ВКС, II ГО приема, че придобиване по
давност може да има след приключване на процедурата по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, тъй като едва от този момент се индивидуализира обекта
на собственост и бившият собственик може да защити правата си чрез иск. В този
смисъл са и другите постановени по реда на чл.290 ГПК решения: Решение №
496/21.05.2009 по гр.д.№ 905/2008 на ВКС І ГО; Решение № 547/12.01.2011 по гр.д.№ 660/2010 на ВКС ІІ ГО.
Спорният имот се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата на §4к ал.7 ПЗР
ЗСПЗЗ административната
процедура по възстановяването на собствеността
за този имот приключва с влизане в сила на заповедта по този параграф. ПНИ за
местността е влязъл в сила през 2002г. Въз основа на това следва да се приеме,
че реституцията по отношение на имота не е била приключила до него момент.
Съобразно промяната в чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ,
извършена с ДВ бр.68/1999г., в сила от 30.07.1999г., както и последващото
въвеждане на ал.3 на чл.18ж ППЗСПЗЗ /ДВ бр.113/1999г./, за тези решения важи
новият ред за възстановяване на собствеността в две фази – признаване на
собствеността от поземлената комисия /ОСЗ/ и възстановяване на собствеността
със заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на план
на новообразуваните имоти. Предвид тълкуването на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, дадено със
задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК /решение
№383/02.11.2011г. по гр.д.№1388/2010г. на ВКС, І ГО, решение №547/12.01.2011г.
по гр.д.№660/2010г. на ВКС, ІІ ГО; решение №61/14.02.2014г. по гр.д.№562/2011г.
на ВКС, ІІ ГО; Определение №135/02.03.2016 по дело №471/2016
на ВКС, ГК, I г.о./, когато собствеността върху земеделските земи не е възстановена
до влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ – 22.11.1997г., придобивната
давност върху тях започва да тече след възстановяването на собствеността. Ето
защо, ако в процесния случай собствеността върху спорния имот все още не е
възстановена с валиден административен акт по реда на ЗСПЗЗ, то и придобивната давност за него все още не е започнала да
тече.
Дори
да се приеме, че спорният имот може да бъде продобит
по силата на давностно владение, то по делото от
събраните гласни доказателства не се установи, че през твърдяния
период ищците са упражнявали фактическата власт върху имота.
Предявените искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и в
съответствие с направеното искане, в полза на ответника се дължат разноски за
производството, съобразно представените доказателства за извършването им, чиито
размер възлиза на 4334 лв. Направено е
от ищците възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 4060 лева, което съдът, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, и цената на иска, приема за основателно. Минималният
предвиден в Наредба №1/04г. на ВАС размер възлиза на 2007.25 лева/чл.7, ал.2, т.4 и ал.8/,
като с оглед фактическата, правната сложност на делото и цената на иска
възнаграждението следва да бъде намалено до сумата 2500 лева. Така в тежест на ищците
следва да се възложат разноски в общ размер на 2774 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.И., ЕГН: **********, постоянен адрес
***, Р.И.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********, двете с адрес: ***, всички
със съдебен адрес:***, чрез пълномощника им адв. С.Х. срещу „Д Д П И” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление:***. ********** в условията на
евентуалност осъдителни искове за собственост с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на недвижим имот: ид.№ ******в ******, с площ 1862кв.м., при граници:
имоти с ид. №№ *****, ******, ******, *******, ****** въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство,
а в условията на евентуалност по давност, въз основа
на упражняваната фактическа власт върху спорния
имот с намерение за своене
в периода от лятото на 2003 г. до месец
август
ОСЪЖДА Т.Д.И.,
ЕГН: **********, постоянен адрес ***, Р.И.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********,
двете с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д Д П И” ЕООД, ЕИК*****,
седалище и адрес на управление:***. ********
сумата от 2774 лева /две хиляди седемстотин
седемдесет и четири лева/, представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски за депозит за вещо лице, такси за съдебни удостоверения и за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трети лица помагачи - Б.Т.П., ЕГН **********,***;
Н.С.П., ЕГН **********,*** и „**” ООД гр. Варна,
ЕИК ****, с търговска марка „Кантора Електра”,
адрес: гр. Варна, бул. „Княз Борис I” № 33, представлявано
от управителя Елена Неделчева
на страната на ответника - Д.Д.П.И.” ЕООД-Варна, ЕИК *****, представлявано от управител:
П М Л– гражданин на ***, с адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: