ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2914
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502995 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна
жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* срещу
Разпореждане № 23 785 от 19.10.2022 г., пост. по ч.гр.д. № 14 072/2022 г. на
РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния
жалбоподател вх. № 77 230/ 03.10.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от
ГПК за изпълнение на парично задължение срещу В. Г. Г., ЕГН - **********
за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 1 629,41
лв., съставляваща главница по сключен между Г. и Кредисимо ЕАД Договор
за потребителски кредит от 29.12.2020 г.,ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане, сумата 500,33 лв.,
съставляваща възнаградителна лихва за период 20.02.21 г. – 20.06.2022 г. и
сумата 281, 99 лв. - обезщетение за забава за период 21.02.2021 г. до датата на
депозиране на заявлението.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното
разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен
съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от
ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е
допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от „
1
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* като кредитор
срещу длъжник срещу В. Г. Г., ЕГН - ********** Заявление по чл. 410 от
ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение за следните вземания: сумата 1 629,41 лв., съставляваща
главница по сключен между Г. и Кредисимо ЕАД Договор за потребителски
кредит от 29.12.2020 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, сумата 500,33 лв., съставляваща
възнаградителна лихва за период 20.02.21 г. – 20.06.2022 г. и сумата 281, 99
лв. - обезщетение за забава до датата на подаване на заявлението, считано от
21.02.2021 г..
В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича
вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен
между Ай Тръст ЕООД и В. Г. Договор за поръчителство на 29.12.2020 г. и
сключен на същата дата договор за поръчителство между Кредисимо ЕАД и
Ай Тръст ЕООД, с които са обезпечени вземанията на Кредисимо ЕАД по
сключения между него и Г. договор за потребителски кредит, като в
изпълнение на така поетите задължения поръчителят е платил задълженията
на Г. към Кредисимо ЕАД и регресните си вземания към длъжника Г. по чл.
146 ал. 1 от ЗЗД / в който смисъл и чл. 4 /2/ от договора за поръчителство / е
прехвърлил на заявителя с Договор за цесия от 01.02.2022 година.
От представения към заявлението Договор за потребителски кредит се
установява че Кредисимо ЕАД е предоставило в заем на В. Г. Г. 1 700 лв. за
срок от 18 месеца, при годишен лихвен процент 39, 74% за целия срок на
договора и годишен лихвен процент от 47,83 %. Посочен е общия размер на
подлежащата на връщане сума – 2 283, 84 лв. и начин на връщане – на 18
равни месечни вноски в размер на 126, 88 лв. съгласно приложен погасителен
план, с краен падеж 20.06.2022 г..Според общите условия задължително
условие за предоставянето на заемните средства е потребителят да обезпечи
вземанията на кредитора по договора чрез предоставяне на банкова гаранция,
а в случай че не може да даде такава – да сключи договор за поръчителство с
посочен от кредитора поръчител.
В изпълнение на това задължително условие е сключения между Г. и
Ай Тръст ЕООД договор за поръчителство, като справка в ТР установява че
Кредисимо ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя Ай Тръст
ЕООД от неговото учредяване и понастоящем. Поръчителят се е задължил
солидарно с Г. за всички вземания на Кредисимо АД към нея, произтичащи от
договора за кредит / в този смисъл е подписан на същата дата и договор за
поръчителство между Ай Тръст ЕООД и Кредисимо ЕАД /, а Г. - да заплати
на поръчителя възнаграждение в размер на предоставения кредит – 1 700 лв.,
съгласно погасителен план към договора й с Ай Тръст ЕООД, който
погасителен план е идентичен с този по договора за кредит – на 18 месечни
вноски, всяка в размер на 126, 88 лева, с краен падеж 20.06.2022 г. – той и
падежа по договора за кредит.
2
Така и без специални знания е видно, че действителния ГПР по
договора за кредит е над максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19
ал. 4 от ЗПК от 50%, съответно че посочения в договора ГПР от 47, 83% не е
действителния по причина, че в него не е включено възнаграждението по
договора за поръчителство, което е следвало да бъде включено предвид
задължителния характер на този договор за предоставянето на кредитните
средства от Кредисимо АД и на основание разпоредбите на чл. 19 ал. 1 от
ЗПК и на § 1 т.1 от ДР ЗПК. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,
поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП. Освен това, следва да се отбележи още, че посочването в договора за
кредит на по нисък от действителния ГПР представлява невярна и
следователно измамна информация относно общите разходи по кредита,
което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни
търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена,
и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата
относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от
потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО
и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този
смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и
нарушение на основното изискване по чл. 145 ал. 2 от ЗЗП клаузите,
определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.
С оглед изложеното договорът за кредит е недействителен. Нищожна на
самостоятелно основание е и клаузата относно възнаградителна лихва.
Според трайно установената съдебна практика на ВКС максималния размер
на лихвата / възнаградителна или такава за забава / следва да е ограничен до
двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити и до
трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити и
уговорена над този размер лихва противоречи на добрите нрави / напр., но не
само Р № 1270/2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г.о.; О № 901/2015 г.
по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о. /, съответно уговорена над този
размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Уговорения в процесния договор размер над
моралния приемливия / в случая възлизащ на 30 % /, а именно 39, 74%
обосновава извод за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД поръчителството
може да съществува само за действително задължение. Недействителността
на договора за кредит означава че същият не е породил действителни
задължения - в т.ч. и досежно главницата, за поръчителя на основание
казаната разпоредба, съответно и за неговия частен правоприемник по
3
договора за цесия.
По така изложените от настоящия съд мотиви издаването на Заповед по
чл. 410 от ГПК по заявлението за процесните вземания на възведеното
основание е правилно отказано като краен резултат с обжалваното
разпореждане. Частната жалба срещу него е неоснователна. Ирелевантен е
довода, че договорът за поръчителство, сключен между Кредисимо ЕАД и Ай
Тръст ЕООД не е потребителски, че законът не забранявал договорът за
поръчителство да е възмезден – т.е. да е уговорено възнаграждение в полза на
поръчителя, дължимо се от потребителя – кредитополучател, както и че това
възнаграждение не се претендира със заявлението. Неоснователно се
възразява че заповедният съд няма правомощия да извършва преценка за
действителност на договора и да приема недължимост на вземанията на
основание неговата недействителност, а е длъжен да прецени единствено
дали заявлението отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128
т.т. 1 и 2 от ГПК, като заявителят не е длъжен дори да представя
доказателства за претендираните вземания, а само да ги твърди. В случаите,
когато вземанията се основават на потребителски договор / какъвто е
настоящия / тази преценката е не само право, но и служебно задължение на
заповедния съд съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК,
затова и представянето на договора е задължително приложение към
заявлението – чл. 410 ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Разпореждане № 23 785 от 19.10.2022
г., пост. по ч.гр.д. № 14 072/2022 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е
постановен отказ по Заявлението по чл. 410 от ГПК на частния жалбоподател
с вх. № 77 230/ 03.10.2022 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4