Решение по дело №562/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 173
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 30 април 2021 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20214430200562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Плевен , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Н. БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200562 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА обвиняемия Х. Д. Ц. – роден на ***., в гр. Плевен, настоящ
адрес: гр. Плевен, ***, български гражданин, със средно-специално
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 16.06.20г., в гр. Плевен потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на Закона за движението по пътищата се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
като декларирал, че Свидетелството за управление на МПС №***, издадено
от ОД на МВР-Плевен на името на Х. Д. Ц., ЕГН: ********** е изгубено -
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1
НПК вр. чл.78а НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА Х. Д. Ц., ЕГН: ********** да
заплати направените по делото разноски в размер на 92,05лв./деветдесет и два
лева и пет стотинки/ - по сметка на ОД на МВР – Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Плевен.
1
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е внесла Постановление с
предложение да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК Х. Д. Ц. ЕГН:
********** – за това, че на 16.06.20г. в гр. *** потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движението по
пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като декларирал, че Свидетелството за управление на
МПС №***, издадено от ОД на МВР-*** на името на Х. Д. Ц. ЕГН:
**********, е изгубено - престъпление по чл. 313 ал. 1 НК
В хода на съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
***, редовно призована, не се представлява.
Обвиняемият Х. Д. Ц., редовно призован, се явява лично.
Признава се за виновен и се ползва от правото да не дава обяснения. Не взима
позиция по съществото на делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, намира за установено следното:
Х. Д. Ц. е роден на 23.08.1996 г., в гр. ***, настоящ адрес: гр. ***,
ул. П. Р. ***, българин, български гражданин, със средно-специално
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********.
На 10.09.2014г. от страна на ОД на МВР – ***, на обвиняемия Ц.
било издадено Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №***, със срок
на валидност – 10.09.2024г.
През 2020г. обвиняемият пребивавал за известно време на
територията на О*** където упражнявал трудова дейност. По време на
престоя си в същата държава, съобразно нейната нормативна уредба,
предоставил издаденото на свое име СУМПС №*** за подмяна с аналогичен
официален документ, издаван от компетентната за това Агенция ***
На 02.06.2020г. обвиняемият се завърнал на територията на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Тъй като издаденото на негово име СУМПС било
останало на разположение на британските власти, а същевременно Ц. имал
желание да притежава СУМПС, решил да поиска от ОДМВР – ***,
издаването на съответен дубликат.
На 16.06.2020г. Х. Д. Ц. се явил в сектор „***“ при ОД на МВР –
*** и подал комплект документи за издаване на дубликат на СУМПС. Сред
същите документи била Декларация, която по силата на закон – чл.160, ал.1
от Закона за движението по пътищата - се дава за удостоверяване причините,
налагащи издаването на дубликат на СУМПС. В посочената Декларация,
заведена под № **, обвиняемият целенасочено и саморъчно написал, че
СУМПС №*** е изгубено, за което се подписал. Комплектът документи бил
обработен от служител на сектор „ПП“ – свидетелката ***
1
В резултат от така описаното лъжливо деклариране, ОДМВР –
*** издала на обвиняемия Х.Ц. дубликат на СУМПС, със срок на валидност –
10.09.2024г.
От друга страна обаче, на 24.09.2020г. компетентните британски
власти изпратили на *** СУМПС №***, като уведомили българските власти
относно действителните причини и основание личният документ да се намира
на тяхно разположение. На свой ред, ГД“НП“ изпратила така образуваната
преписка, по компетентност на ОД на МВР – ***. По случая била извършена
предварителна проверка и с Постановление от 14.12.2020г. било образувано
досъдебно производство №Д – 2844/2020г. по описа на РП – ***; в хода на
разследването, към наказателна отговорност за престъпление по чл.313 ал.1
НК бил привлечен Х. Д. Ц., ЕГН: **********.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
и несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени
средства, в това число:
показания на свидетел *** дадени в досъдебното производство/л.58 от
ДП/;
препис от писмо на *** във връзка със СУМПС №***, издадено от
ОДМВР – *** /л.8 от ДП/;
Декларация, заведена под № ** на ОДМВР – *** /л.18 от ДП/;
Заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин /л.22 - 23 от ДП/;
Справка за нарушител от региона, на името на обвиняемото лице /л.27 –
29, л.45 - 47 от ДП/;
заключение по съдебно-графическа експертиза /л.36 – 42 от ДП/, което
Съдът приема за съответстващо на изискванията на НПК и от което се
установява, че ръкописният текст в инкриминираната Декларация е
изписан, а подписът в същата Декларация – положен, от страна на Х. Д.
Ц.;
характеристична справка за подсъдимото лице / л.11 от делото/;
справка за съдимост на подсъдимото лице /л.13 от делото/.
Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали
следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите,
приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази основа Съдът намира, че от обективна страна,
подсъдимият Х. Д. Ц., ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление
по чл.313 ал.1 НК - на 16.06.2020г. в гр. *** потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движението по
пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като декларирал, че Свидетелството за управление на
2
МПС №***, издадено от ОД на МВР-*** на името на Х. Д. Ц. ЕГН:
********** е изгубено.
Престъплението по чл.313 ал.1 НК е формално и се явява
довършено с факта на потвърждаване на неистина или затаяване на истина в
писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по
силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В
настоящия случай е налице деяние, което се е изразило в действие –
потвърждаване на неистина в писмена Декларация от 16.06.2020г., заведена
под № **, която по силата на закон – чл.160, ал.1 от Закона за движението по
пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
причините, налагащи издаване на дубликат на СУМПС и Контролен талон
към същото. Според посочената правна разпоредба, „Дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава,
когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.“.
Следователно, Законодателят е поставил обществените отношения по
декларирането на посочените обстоятелства под закрилата на
наказателноправната норма на чл.313 ал.1 НК, т.е. налице е обективният
признак, състоящ се в необходимост от деклариране на обстоятелство по
силата на закон, указ или постановление на МС за удостоверяване на същото
обстоятелство. От друга страна, установено е по несъмнен начин, че Х.Ц. не е
изгубил издаденото на негово име СУМПС, а същото е било предоставено на
компетентните британски власти, във връзка със започнала процедура по
подмяната му с аналогичен официален документ, издаван от компетентната за
това Агенция, т.е. по категоричен начин следва, че извършеното от
обвиняемия деклариране, е лъжливо.
Изпълнителното деяние и неговият автор се установяват пряко от
показанията на свидетеля *** Декларация, заведена под № ** на ОДМВР –
***, заключение по съдебно-графическа експертиза. Косвено се установяват
от препис от писмо на *** във връзка със СУМПС №***, издадено от
ОДМВР – ***, Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин.
От субективна страна, деянието по чл.313 ал.1 НК е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият
е съзнавал, че удостоверява в нарочна декларация неотговарящо на истината
обстоятелство /че Свидетелство за управление на моторно превозно средство
№ ***, издадено от ОДМВР – *** е изгубено/, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от лъжливото деклариране и е целял настъпването на същите
последици. Субективната страна на деянието се установява по несъмнен
начин от горепосочените доказателствени материали, от които се установява
и неговата обективна страна.
3
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия Х. Д. Ц.
деяние е съставомерно по чл.313 ал.1 НК както от обективна, така и от
субективна страна; Съдът намира вината на подсъдимия в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо подсъдимото лице са
налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно
не са налице пречките, посочени в същата разпоредба. На първо място,
престъплението попада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години или с
глоба от сто до триста лева. На второ място, обвиняемият отговаря на
изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, на основание чл.78а НК, към момента на
извършване на деянието. На трето място, с деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки
обвиняемият Х. Д. Ц. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание – глоба в размер от 1000 до 5000
лева.
При определяне на размера на наказанието, Съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на
подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от предвидената в
закона наказуемост – лишаване от свобода до три години или глоба в размер
от сто до триста лева - е относително ниска.
Личната обществена опасност на дееца, следваща от приобщената
справка за съдимост, е ниска – обвиняемият е неосъждан и спрямо него не е
прилаган института на чл.78а НК, към датата на деянието. От приобщената
справка за съдимост не се установяват данни за противообществени прояви,
злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, комуникация с лица от
активния криминален контингент. Ето защо, съвкупно преценено, Съдът
намира, че личната обществена опасност на подсъдимия, се явява ниска.
Не се събраха доказателства за обстоятелства, които смекчават
отговорността на Х. Д. Ц.. „Чистата“ съдимост е абсолютна предпоставка за
прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание и поради това, на самостоятелно
основание, не следва да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Доказателства за обстоятелства, отегчаващи отговорността на
4
обвиняемото лице, не бяха събрани.
На тази основа Съдът направи извода, че е налице относително
ниска обществена опасност на деянието и ниска - на дееца. Наред с това, не се
събраха доказателства за трайна трудова заетост или такива, които биха
обосновали налагането на административно наказание над предвидения в
чл.78а ал.1 НК, минимум. Ето защо Съдът намира, че справедливият размер
на административното наказание глоба е в самия минимум, предвиден в
чл.78а ал.1 НК.
Въз основа на тези съображения, Съдът призна обвиняемия Х. Д.
Ц. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.06.2020г. в гр. ***
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от
Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че
Свидетелството за управление на МПС №***, издадено от ОД на МВР-*** на
името на Х. Д. Ц. ЕГН: ********** е изгубено - престъпление по чл. 313 ал. 1
НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Съдът счита, че така определения размер на административното
наказание е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект върху Х. Д. Ц., както и възпитателен и предупредителен
ефект върху обществото.
В съответствие с изхода на наказателното производство и на
основание чл.189 ал.3 НПК Х. Д. Ц., ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 92,05лв./деветдесет и два
лева и пет стотинки/ - по сметка на ОД на МВР - ***, сторени във връзка с
изготвянето на експертното заключение по съдебно-графическа експертиза в
досъдебното производство.

По така изложените мотиви, Съдът постанови Решението си.

5