Р Е Ш Е Н И Е №262468
05.11.2021 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14827/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив
искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, претендира да се установи против ответника М. И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на дружеството, за което то разполага
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба ,
ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е
доставило на ответника до негово жилище – апартамент в ****************, питейна вода за периода 18.04.2016г.
– 16.06.2020г. за сумата от 1059.53 лв.,
която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок
за плащане, предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството
на доставената вода било определено нормативно , тъй като монтираният в имота водомер бил неизправно средство за
търговско измерване; за всеки от
живущите двама човека в имота били
начислявани по 5м3 доставена и отведена
за пречистване вода .
Ищецът се снабдил със заповед за
плащане по ч. гр. дело № 7744 по описа на Районен съд – Пловдив, Х
гр.състав , за 2020г, в
която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 155.64 лв. за период
от 30.06.2016г до 31.05.2020г. и
законна лихва от датата на подаването на заявлението, 06.07.2020г., до
окончателното изплащане на вземането.
Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени
указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска
установяване на вземането си и присъждане на направените разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Отрича съществуването на договор между страните , тъй като не
била собственик или ползвател на на водоснабденото жилище; изобщо нямало и
доставена до имота вода. Възразява се също така , че вземането е погасено с
изтичането на давност, като ответникът се позовава на кратката такава. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената
счетоводна експертиза дава заключение, че отчетените в карнетите количества
вода са правилно фактурирани и остойностени, без да има данни за плащания на
така възникналите с фактурирането задължения за процесния период. Общият размер
на дължимите и фактурирани суми е 1059.53 лева- главница, и 155.64 лева лихви за забава
за процесния период.
Установителен иск по смисъла на
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, субективно и акцесорно
съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът
е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414
и 422 от ГПК и има идентичност между
заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор
при публично известни общи условия.Страни
по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че
партидата в имота е разкрита именно на името на ответника. Същевременно от
представената от ОП „Жилфонд „ П. документация личи, че за целия период , Б. е
ползвала процесната жилище по силата на договор за наем, тоест на годно правно
основание; наемното правоотношение е доказано вън от съмнение от приложеното
копие от договора. То е възникнало обаче под действието на предходните общи
условия на оператора , одобрени с решение на ДКЕВР от 09.06.2006г., следователно е налице хипотезата на чл. 3 от същите , която казва ,
че потребител може да е и лице – наемател, за което има разкрита партида при
оператора. Затова между страните има договор при общи условия като източник на
задължението на Б. да плати стойността
на доставената вода.
Спори се и по размера на иска, с
мотив, че доставчикът неправомерно е
определил количеството на доставената вода – нормативно, без обаче да
има право на това. Съдът не споделя това възражение. Водомерът ( като средство за търговско
измерване) е собственост на потребителя, чието задължение е да го
монтира (чл.18 ал. 3 от ОУ ) и да го поддържа в изправност. В случаите,
когато се констатира неизправен или липсващ водомер, задълженията на
водоснабдителния оператор се свеждат до това , да уведоми абоната и да му даде
подходящ и установен срок да отстрани
неизправностите , включително да монтира нов водомер; след като това е е направено
( известие за неизправен водомер на л. 10 от делото ) , то в тежест на абоната – ответник е да докаже изправност на водемера
, след като черпи права от такъв
положителен факт. Това не е направено , при което приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , и
за оператора е възникнало предвиденото там право да определя нормативно доставеното количество
вода. За пълнота следва да се отбележи, че в настанителната заповед за имота
фигурират настанени повече от две лица, макар количеството да е начислявано при
допускането, че в апартамента живеят и ползват вода само две лица.
Отчасти е основателно обаче възражението за изтекла в полза на
ответника давност, каквато тече винаги, докато не бъде спряна или прекъсната.
Давността е прекъсната едва с подаването на исковата молба за вземането в съда
, което се е случило на дата 06.07.2020г.
На следващо място, прилага се кратката давност, вземанията на ищцовото
дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в „ от ЗЗД.
Тоест, погасени по давност са всички вземания на ищцовото дружество с настъпил
преди 06.07.2017г падеж, като се има предвид , че падежа настъпва , съобразно общите условия,
на тридесетия ден от датата на
издаването на фактурата, чл. 33 ал. 2 от ОУ. Изчислени от съда с помощта на
вещото лице , тези погасени по давност вземания са на обща стойност от 251.58
лева – главница , и 70.56 лева от законната лихва за забава, в която част
исковете следва да бъдат отхвърлени.
В останалата си част, те са основателни.
Разноските се присъждат в тежест на
ответника, пропорционално на уважената част от исковете; в негова полза не се
присъждат разноски , тъй като няма данни да е направил такива – бил е
представляван от назначен от съда особен представител, чиито хонорар е част от
разноските на ищеца. Общият размер на
направените от ищеца по двете производства разноски е 735.50 лева, като се
дължат от тях 540.51 лева (735.50/1215.17*893.03 лева , колкото е уважената
част ).
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по
отношение на М. И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, че в отношениета между
страните дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане
на следните суми по договор за доставка на питейна вода, за които ищецът разполага със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, издадена по частното дело №
7744 по описа на Районен съд –
Пловдив, Х гр.състав , за 2020г. : 807.95 лева- главница, доставена за период от
18.04.2016г. – 16.06.2020г питейна вода , ведно със законната лихва върху тази
сума от дата 06.07.2020г до окончателното изплащане на вземането , и 85.08 лева
лихви за забава за период от за период
от 30.06.2016г до 31.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по размер – в частта над 807.95 лева до пълния предявен размер от 1059.53 лв.главница , и над размер от 85.08 лева до
пълния търсен размер от 155.64 лева- за
лихвите , като неоснователни поради погасяване по давност.
Осъжда М. И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 540.51 лева
разноски по двете производства, включително частното 7744/20г, ПРС , и хонорара
на назначения особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ