РЕШЕНИЕ
№ 13220
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110158479 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. К. Д., против
«***» ЕООД, гр. С., за прогласяване на нищожността на клаузата от договора
за паричен заем № ********** от 24.07.2021 г., предвиждаща задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 145.36
лв., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на
платената по това задължение сума в размер на 145.36 лв., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 25.10.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че на 24.07.2021 г. И. К. Д. е
сключил договор за паричен заем № ********** с „***" ЕООД /с предишна
фирма 4финанс/. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 170 лева, при погасяване в срок до 29.07.2021 г. В посочения
договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.6%, лихвен процент
за кредита в размер на 40.36%, сума на лихвата за срока на договора 0.94 лв. В
договора е записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 28.55 лв.
такса за бързо разглеждане. На 25.07.2021 г. между страните е сключен анекс
1
към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 130
лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 48.14 лв. На
25.07.2021 г. между страните отново е сключен анекс към договора с който
анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 130 лв., като сумата за
експресно разглеждане се променя в размер на 66.97 лв. На 25.07.2021 г.
между страните е сключен трети анекс към договора с който анекс е отпусната
допълнителна сума в размер на 180 лв., като сумата за експресно разглеждане
се променя в размер на 91.98 лв. На 25.07.2021 г. между страните е сключен
четвърти анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в
размер на 180 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер
на 113.82 лв. На 25.07.2021 г. между страните е сключен пети анекс към
договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 120 лв.,
като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 128.38 лв. На
25.07.2021 г. между страните е сключен шести анекс към договора с който
анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 140 лв., като сумата за
експресно разглеждане се променя в размер на 145.36 лв. Ищецът
твърди, че е погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил
по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за
експресно разглеждане, а именно: 1200.15 лв. С оглед качеството на заемателя,
е налице договор с потребител по смисъла на нар. 13 от ДР на ЗЗП, по
отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй
като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора е посочено, че
потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на
подписване па договора. Следователно се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в
самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на
разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл,
невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора
2
като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по
пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а
всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закопа за максимален размер на ГПР. С тези
действия „***" ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване
на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и
развалянето на потребителски договори национални нормативни актове,
/ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на
присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо счита, че приложимото национално законодателство
следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията
и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. Във връзка с горното ищецът смята, че неизпълнението на
задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата
цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на
кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите
адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се
уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на
кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира
икономическия избор на потребителя. Обстоятелството дали е правилно
начислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната
формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/,
поради което същата има и нормативно значение.
Гореописаните такси /в това число и начислената „такса"/ безспорно
попадат в изискванията на Директивата — те са предвидими общи разходи,
които обуславят сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът
им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо считам,
че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за
недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че
посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това
3
следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС,
имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където
това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване
на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се
обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Счита, че посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по
смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело
(2 — 453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в
договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на
разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 1 1 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива
84/450/ЕИО на Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски
практики"), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че се задължава да заплати
на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението па кредита.
В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация па
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Твърди, че клаузата заобикаля изискванията на чл.
4
10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носи допълнителни ползи за него. Предвид на това счита, че е
нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане.
Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с
отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява
начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на
добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към
договорената възнаградителна лихва. Всичко това е в пряко нарушение на
разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и
противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на
потребителя в заблуждение.
Предвид гореизложеното за ищеца се поражда правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата
предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна,
както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на заплатените суми,
платени при начална липса на основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника «***» ЕООД. Заявява, че оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че на 24.07.2021 г. между „***“ ЕООД, с ЕИК *** като Кредитодател
(наименование на Дружеството към момента на сключване на договора) и И.
К. Д. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ********** в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на
процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в
размер на 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща главница по кредита.
Кредитът е за период от 5 дни и е с падежна дата 29.07.2021 г. Начислените
такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 0,94 (деветдесет и
четири стотинки) лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за
Бързо разглеждане в размер на 28,55 (двадесет и осем лева и петдесет и пет
стотинки) лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е
трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 199.49 лева. Редът и
5
условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в
Договор за кредит № ********** и Общите условия към него. Запознаването
с последните е задължителен етап от кандидатстването за кредит,
императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по
кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят
задължително се запознава с избраните специални параметри и Общите
условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в Договора
сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлява изпълнение на
задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от
Кредитополучателя сума и създава задължение на същата - да заплати на
Кредитодателя посоченото в Договор за кредит № *** задължение така, както
е уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни
реквизити на договора за потребителски кредит. Заявената и отпусната сума
по Договор за кредит № ********** е преведена от „***“ ЕООД на И. К. Д. на
24.07.2021 г. по банкова сметка в „***“ АД с IBAN ***. Кредитополучателят е
избрал този начин на получаване на заявената от него сума. Още в начален
етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от
кредитоискателя конкретни параметри, се предоставя Стандартен европейски
формуляр (СЕФ). Това се случва в момента, в който Кредитоискателят е
влязъл в личния си профил на сайта www.vivus.bg и е избрал сумата и срока,
за които кандидатства. След което е предоставен СЕФ на Кредитоискателя,
който отговаря на всички изисквания относно информацията, която трябва да
съдържа. След сключването на Договора за кредит вътрешната система на
Дружеството автоматично изпаща в PDF формат Договора за кредит заедно с
общите условия към него на посочената от Кредитополучателя e-mail поща за
контакт, а именно: ****. Съгласно т. 4 от Общите условия към процесния
Договор, Кредиторът се задължава да даде отговор на Кредитополучателя
дали Искането за отпускане на кредит, изпратено от Кредитополучателя е
одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от получаването му като
се свърже с Кредитополучателя и му даде изричен отговор. Кредиторът
предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо
разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо
разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при
изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на
Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от
6
изпращането му. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за
бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса
за бързо разглеждане, която е дължима към падежната дата по кредита. И. Д.
се е възползвал от правото си и е заявил получаването на допълнителна
незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит, за която е начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за
Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената
сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи кредит.
Съгласно т.10.1 от Общите условия на Договора, всеки Кредитополучател има
право да кандидатства за отпускане на суми в рамките на индивидуално
определения му кредитен лимит, който представлява максимално допустимата
сума, която може да бъде изтеглена. В рамките на кредитния си лимит,
Кредитополучателят може да изтегли допълнителни суми, чиито специални
условия се уреждат между Страните в отделен Анекс към Договора за кредит.
Ответникът твърди, че И. Д. е сключил общо 6 /шест/ Анекса, всеки от
които на дата 25.07.2021 г., за отпускане на допълнителни суми към Договор
за кредит № **********/24.07.2021 г. като за всяка от тях е заявил искането
му да бъде разгледано приоритетно в рамките на до 15 минути от постъпване в
системата на Дружеството. С първия и втория Анекс са отпуснати
допълнителни суми от по 130 лева всяка. С третия и четвъртия Анекс са
отпуснати допълнителни суми от по 180 лева всяка. С петия Анекс е
отпусната пета допълнителна сума в размер на 120 лева. С шестия Анекс е
отпусната шеста допълнителна сума в размер на 140 лева. След отпускането
на последната допълнителна сума към Договора, общият размер на
задължението, което г-н Д. е следвало да погаси на падежната дата се е
изменило като същото е било в общ размер на 1200,15 /хиляда и двеста лева и
петнадесет стотинки/ лева, от които: - главница – 1050 лева - договорна лихва
– 4,79 лева и - такса за допълнителна незадължителна услуга бързо
разглеждане – 145,36 лева. На 25.07.2021 г. И. Д. е погасил задължението по
Договор за кредит № ***/24.07.2021 г., като е заплатил на Дружеството сума в
размер 1200,15 лева, осчетоводена като пълно погасяване на кредита и
разпределена по пера както следва – главница 1050 лева, договорна лихва 4,79
лева и такса за заявена и използвана допълнителна услуга бързо разглеждане –
145,36 лева. С оглед гореизложеното, И. Д. е погасил задължението си по
кредита, включително е заплатил и такса бързо разглеждане в размер на 145,36
7
лева. Считам този факт за безспорен в настоящото производство. В
Специалните условия на процесния договор изрично е посочен
действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна
съответства на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК.
Всички параметри по процесния договор за кредит са били изначално
известни на кредитополучателя – г-н Д., още на етап преддоговорна
информация (обективирани в СЕФ). Нещо повече, същите са изрично, ясно и
индивидуално определени, в съответствие с повелителните разпоредби на
ЗПК, на стр.1 ,,СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ“. Това
означава, че за да предостави потребителски кредит на клиента, Дружеството
е съобразило изцяло реквизитите и специалните условия в него спрямо
предписаните форма и съдържание. Обръща внимание, че по всяко време от
етапите на кандидатстване, включително и след запознаване с параметрите по
Договора, а именно – дължима възнаградителна лихва за срока на кредита,
размер на таксата за заявената допълнителна незадължителна услуга по
приоритетно разглеждане (в случай, че такава е изрично избрана, чрез
натискане на отделен бутон) и общата дължима сума по кредита, г-н Д. е имал
възможността да прекъсне процедурата по кандидатстване, но така и не е го е
направил. На следващо място счита, че трябва да се вземе предвид, че
съгласно т. 8.1 от Общите условия към процесния Договор,
Кредитополучателят има право да се откаже от Договора за кредит, без нужда
да обосновава отказа си пред Кредитора. Това може да се случи в срок от 14
(четиринадесет) дни от сключването на Договора за кредит. Ищецът не се е
възползвал и от това свое право, а точно обратното, усвоил е сумата по
кредита.
Ответното дружество излага твърдения, че при прилагане на изискванията
на ЗЗП, условията по Договора - и Общите, и Специалните, са съгласувани с
регулаторния орган в областта на защита на потребителите и следват всички
разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на
потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР. Единствен обективен
и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е действащото
правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата на посоченото императивно
изискване, ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50 % от главницата
по кредита. В процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на
договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит с ГПР 49.6
8
%. В обхвата на така предвиденото ограничение законът не предвижда
ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР,
нито налага задължителни такива. В този смисъл, спазването на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК не изключва определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %,
ако тя е единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР,
както е дефиниран по чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Размерът на
ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула,
разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно Специалните
условия по Договора, лихвеният процент 40.97 %, а след приравняване на
годишна база ГПР възлиза на 49.6 %. Формулата за изчисляване на
Договорната лихва по кредита е описана в т. 9.1 от Общите условия към
Договора. Както и ЗПК постановява в чл. 19, ал. 3, т. 2, заявяването на отделни
допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР.
Именно поради тази причина и такса Бързо разглеждане не следва да бъде
включена към ГПР и правилно същата не е елемент от формирането му,
съгласно императивната формула, посочена в Приложение № 1.
Предоставената допълнителна незадължителна услуга, които г-н Д. изрично е
заявил и заплатил, съответства изцяло на законовата възможност, уредена и в
чл. 10а, ал.1 ЗПК, съгласно която ,,Кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит“. Именно такъв е характерът на такса Бързо
разглеждане. Обръща внимание, че в случая таксата се начислява за услуга,
които е пожелателна, допълнителна и незадължителна и която се предоставя
само по изрично искане на Кредитополучателя. Откъдето и не следва да бъде
включвана в ГПР. Такса Бързо разглеждане не се отнася до действия, касаещи
усвояване на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която не касае
условията по предоставянето и/или връщането на същия. Това е такса, която е
допустима и законосъобразно начислена.
Ответникът твърди, че процесният договор за потребителски кредит е
съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на
Глава трета от ЗПК. Разпоредбите на ЗЗП също са спазени изцяло като в
изпълнение на чл. 148, ал. 3 от ЗЗП, съгласно който ,,Когато в нормативен акт
не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с
потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се
изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за
9
одобрение“, Общите условия, включително и регламентираната в тях такса за
Бързо разглеждане са предварително изпратени и съгласувани със
специализиран държавен орган (КЗП), който орган е правоприлагащ и следящ
за точното изпълнение разпоредбите на ЗЗП. Поради което счита за
неоснователно изложеното в исковата молба твърдение, а именно, че не са
спазени императивните изисквания на закона, уреждащи ГПР. Обръща
внимание, че всички параметри по кредита са предварително известни и са
предоставени по ясен и недвусмислен начин на потребителя още на етап
преддоговорна информация - в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/,
откъдето и ищецът е имал възможността да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така
предвидените условия или не. В ЗПК понятието „управление на кредита“ не е
дефинирано – така и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/Е. на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.). В
мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК /ДВ. бр. 35 от
22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ се сочи, че идентифициран проблем са
редица такси, свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита
(такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита,
такса за оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за
разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и др.). Целта на
таксите е да се покрият административните разходи на банката при
предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на
банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че
са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси
и комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за
неговото управление. Следователно, вносителите на законопроекта
разграничават предоставянето на кредита от неговото управление, но не
поясняват смисъла на понятието управление, а общоупотребимото значение на
думата е ръководене. Логическото тълкуване на термина „управление“
показва относимостта му към обичайното състояние на кредитното
правоотношение. При положение, че законодателят не е дефинирал термина
„управление на кредита", изводът на ищеца изложен в обстоятелствената част
на исковата молба, че такса Бързо разглеждане има характера на такса и
комисионна за действие, свързано с усвояване и управление на кредита,
10
почива на предположение.
Ответникът твърди, че понятието „общи разходи по кредита“ е въведено
най-напред с ****/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета („ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО“) и
след това е възпроизведена в съответните разпоредби на ЗПК, който е
националният закон, транспониращ посочената директива съобразно § 2 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Считам, че доколкото понятията за общи
разходи по кредита и годишен процент на разходите по кредита са въведени в
националното законодателство чрез транспонирането на ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО в ЗПК и доколкото транспонирането е извършено правилно, е
налице съвпадение между понятията за общи разходи по кредита и годишен
процент на разходите по кредита по смисъла на националното законодателство
и по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО. В конкретния случай, при
преценката дали такса „Бързо разглеждане“ представлява „общ разход по
кредита“ по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са
изпълнени кумулативно заложените условия: първо – дали тази такса се
заплаща във връзка с договора за кредит; и второ – дали ползването на
услугата е задължително условие за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Първото условие таксата да се
заплаща във връзка с договора не е налице. Това е така, тъй като такса „Бързо
разглеждане“ няма отношение нито към сключването на договора, нито към
усвояването на кредита, нито към конкретните параметри на договора за
кредит – сума по кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна
лихва и условия за определяне на лихвата. Това е услуга, която „***“ ЕООД
предоставя възмездно на своите клиенти, в случаите, когато последните са
заявили желание да се възползват от нея. Второто условие - таксата да е
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия, също не е налице. По съществото си таксата Бързо
разглеждане представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга,
която се предоставя на Кредитополучателя преди сключването на договора и
която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит,
отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението
за ползване на предоставения паричен ресурс. Това е така, тъй като таксата за
Бързо разглеждане е дължима за това, че Кредитоискателят изрично е заявил и
11
се е възползвал от възможността Искането му за сключване на кредит да бъде
разгледано приоритетно с правото да получи отговор в рамките на до
петнадесет минути от получаване на искането. Т.е. тази такса следва да
възмезди усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки и
технически ресурс, в рамките на до 15 минути се извършват всички
необходими проверки на данни и декларирани обстоятелства, които
стандартно се осъществяват в рамките на до 7 дни от получаване на искането
за отпускане на кредит. На следващо място, такса „Бързо разглеждане“ няма
задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на
ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на такса за нея, става
само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата преценка
– дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за
кредит, в рамките на определения кратък срок, или не. Ползването на услугата
Бързо разглеждане гарантира на Кредитополучателя единствено получаването
на отговор в посочения срок, но не и отпускане на кредит, тъй като е
възможно в обхвата на Бързото разглеждане, при извършване оценка на
кредитоспособността на Кредитоискателя, Кредитодателят да установи, че
Кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да му отпусне кредита.
Същевременно, липсата на желание за възползване от услугата по
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и незаявяването
й не е пречка да се иска кредит и да бъде отпуснат такъв кредит. Както се
посочи, ГПР изразява процентно общите разходи по кредита, а в §1, т.1 от ДР
на ЗПК законодателят е дал легална дефиниция на понятието общи разходи по
кредита за потребителя, като прави изрична уговорка, че в обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР,
попадат разходи за допълнителни услуги, само доколкото ползването на
такива допълнителни услуги е предвидено като задължително условие за
сключване на договора за кредит. По аргумент за противното от това правило,
такса Бързо разглеждане не е част от общите разходи по кредита, няма
основание да се включва в обхвата на ГПР и не на последно място - няма
основание да се подчинява на предвидените императивни изисквания за
максимално допустим размер. Предвид гореизложеното, няма законово
основание таксата да бъде включена в обхвата на ГПР, откъдето и исковата
претенция се явява напълно неоснователна. Нещо повече, считам, че
12
включването на такса за самостоятелна допълнителна и незадължителна
услуга към ГПР, от една страна води до нарушение на императивните
формули и разпоредби на ЗПК, а от друга води до грешни изчисления на
параметри, които изначално са нормативно изключени от обхвата на
стойностите по разписната формула. Гореописаните факти и обстоятелства
безспорно аргументират, че таксата за Бързо разглеждане, е правомерно
уредена, утвърдена от регулаторен орган и законосъобразно начислена.
Договорът е реален, формален и следва всички разпоредби и изисквания на
специалното законодателство в областта на потребителското кредитиране, а
именно ЗПК и ЗПФУР. В случая както Специалните, така и приложимите ОУ
към Договора за кредит, са изрично съгласувани с компетентния орган в
областта на защита на потребителите, съгласно изискванията на ЗЗП, поради
което считам за напълно неоснователно искането за обявяване на нищожност
на клауза, която е изрично съгласувана с регулаторния орган. Същата не
следва да се включва и правилно не формира ГПР, доколкото тя не влиза в
обхвата на законоустановените елементи, включващи се в него. Именно
поради посочените по-горе съображения считам, че сключеният Договор за
кредит не страда от релевираните в исковата молба пороци, респективно
налице е валидно възникнало облигационно правоотношение.
Съдът, като прецени изложените в исковите молби и отговори
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното.
Видно от представените по делото писмени доказателства между
страните е сключен Договор за паричен заем № ********** от 24.07.2021 г.,
по силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на
Кредитополучателя (ищеца) заем в размер на 170 лева., като съгласно сключен
анекс от 25.07.2021 г., с който е отпусната допълнителна сума в размер на 140
лв., като сумата за експресно разглеждане на кредита се е променила на
145.36 лв. Съгласно Договор за паричен заем № ********** от 24.07.2021 г.
ГПР по кредита е в размер на 49,60 %, а ГЛП в размер на 40,36 %, при срок на
13
погасяване до 29.07.2021 г. В договора е предвидено, че ищеца дължи на
Кредитора такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 145.36 лева.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че
ответникът е кредитор по Договор за паричен заем № ********** от
24.07.2021 г., и анекси към него, а ищеца е заемополучател.
По с определение от 11.04.2024 г., съдържащо проекто-доклад на делото
са приети за безспорни между страните следните обстоятелства, а именно че
на 24.07.2021 г. между „***“ ЕООД, с ЕИК *** като Кредитодател
(наименование на Дружеството към момента на сключване на договора) и И.
К. Д. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № **********; с
подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на
Кредитополучателя сума в размер на 170 (сто и седемдесет) лева,
представляваща главница по кредита; кредитът е за период от 5 дни и е с
падежна дата 29.07.2021 г.; начислените такси и лихви по кредита са:
договорна лихва в размер на 0,94 (деветдесет и четири стотинки) лева и такса
за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на
28,55 (двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) лева, като общият
размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на
падежната дата, е бил на стойност 199.49 лева, че И. Д. е сключил общо 6
/шест/ Анекса, всеки от които на дата 25.07.2021 г., за отпускане на
допълнителни суми към Договор за кредит № **********/24.07.2021 г. като за
всяка от тях е заявил искането му да бъде разгледано приоритетно в рамките
на до 15 минути от постъпване в системата на Дружеството; първия и втория
Анекс са отпуснати допълнителни суми от по 130 лева всяка; с третия и
четвъртия Анекс са отпуснати допълнителни суми от по 180 лева всяка; с
петия Анекс е отпусната пета допълнителна сума в размер на 120 лева; с
14
шестия Анекс е отпусната шеста допълнителна сума в размер на 140 лева;
след отпускането на последната допълнителна сума към Договора, общият
размер на задължението, което г-н Д. е следвало да погаси на падежната дата
се е изменило като същото е било в общ размер на 1200,15 /хиляда и двеста
лева и петнадесет стотинки/ лева, от които: - главница – 1050 лева - договорна
лихва – 4,79 лева и - такса за допълнителна незадължителна услуга бързо
разглеждане – 145,36 лева; на 25.07.2021 г. И. Д. е погасил задължението по
Договор за кредит № **********/24.07.2021 г., като е заплатил на
Дружеството сума в размер 1200,15 лева, осчетоводена като пълно погасяване
на кредита и разпределена по пера както следва – главница 1050 лева,
договорна лихва 4,79 лева и такса за заявена и използвана допълнителна
услуга бързо разглеждане – 145,36 лева; че И. Д. е погасил задължението си по
кредита, включително е заплатил и такса бързо разглеждане в размер на 145,36
лева.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за
нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за
нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК "При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материално-правна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или
за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище. ", от което следва извод, че първоинстанционният съд следи
служебно и може да се произнесе по действителността на договора или
отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а
когато се касае за потребителски спор, съдът следи и например за наличието
на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни
ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както
и за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за
спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
15
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата
предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените
максимални размери. В конкретният случай е видно, че клаузите от
договорите, уреждащи ГПР и таксата за бързо разглеждане на кредита,
сключени между ищеца и ответника срещу заплащане на процесните такси от
145.36 лева са нищожни, тъй като превишават повече от шест пъти размера на
законната лихва (ГПР – 47,67 лв. = 63.44%, според ССЕ, при допустимо от
закона пет пъти превишение на този размер. В тази насока е и заключението
на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.
Ето защо, съдът намира, че таксата за бързо разглеждане на кредита
следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК на ЗПК за общ разход, съгласно която
„общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
16
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.
Несъмнено заплащането от ищеца на таксите за бързо разглеждане на
кредита представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
паричен заем.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищеца да заплаща таксите за бързо
разглеждане на кредита, тъй като това задължение е предвидено и в
Договорите за парични заеми, сключени между страните. Доколкото в
процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради това следва да се приеме, че таксата за бързо разглеждане на
кредита, включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел
да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този
начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Съдът намира, че поради тези особености на сключените между
страните договори, клаузата за таксата за бързо разглеждане на кредита е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1
ЗЗД. С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му правомощия служебно
да установява нищожност, намира, че начислената по договорите таксата за
бързо разглеждане на кредита не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която я урежда.
С оглед гореизложеното съдът намира така предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Разгледан по същество искът е основателен.
17
Платената сума по договора за кредит в размер на сумата от 145.36 лева
представлява сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца при липса на основание, тъй като тя е надплатена сума и подлежи на
връщане. В този смисъл следва да се има предвид, че съгласно чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Съобразно така посочената разпоредба и с оглед допуснатите и събрани
доказателства по делото, решаващият съдебен състав приема, че в настоящия
случай фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, е осъществен и
доказан от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, поради
следните съображения:
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е
моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва
да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във
всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването
на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или
предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване
унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от
Постановление № 1 ОТ 28.05.1979 Г., ПЛЕНУМ НА ВС.
С оглед установената недействителност на клаузата за таксата за бързо
разглеждане на кредита, както и че в настоящия случай неоснователното
обогатяване, е налице в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД съдържаща се в
договора за паричен заем сумата, възлизаща в размер на 145.36 лв., се явява
заплатена от страна на ищеца, без наличие на валидно правно основание за
това, поради което предявеният от И. К. Д. осъдителен иск против ответника
следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно със законната лихва от
подаване на исковите молби в съда - 25.10.2023 г.
С оглед изхода на делото, ищецът е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице
по съдебно-счетоводна експертиза, както уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 680 лв. /с вкл. ДДС/ за безплатна правна помощ.
Ответникът своевременно в отговора на исковата молба е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
18
което съдът намира за основателно, предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане по делото са два
обективно кумулативно съединени иска и в случая е приложима разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото е приложимо
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В
тази връзка, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на
480 лв. с включен ДДС, с оглед представените доказателства за регистрация
по ДДС. Възнаграждението следва да бъде платено на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ
№*********, с оглед договора за правна помощ, представен по делото, от
който е видно, че същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
а именно предоставена е безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по иска с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД и чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, предявен
от И. К. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул. „А. С.“ № *, ет.*,
оф.5.3, чрез адв. Д. М., против “*” ЕООД** с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., 1421, р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № **, представлявано от З. С.
Р. – управител, чрез юрк. И. И., на клаузата от Договор за паричен заем № ***
от 24.07.2021 г. за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредит на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД “***” ЕООД с ЕИК: ***, със
19
седалище и адрес на управление: гр. С., 1421, р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № ***,
представлявано от З. С. Р. – управител, чрез юрк. И. И., да заплати на И. К. Д.
ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул. „А. С.“ № *, ет.*, оф.5.3, чрез адв.
Д. М., сумата от 145.36 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на
кредит ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 22.10.2023
г. до окончателното изплащане по Договор за паричен заем № *** от
24.07.2021 г.
ОСЪЖДА “***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., 1421, р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № *, представлявано от З. С. Р.в – управител,
чрез юрк. И. И., да заплати на И. К. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С.,
бул. „А. С.“ № *, ет.*, оф.5.3, чрез адв. Д. М., сума за разноски в размер на 350
лв., от които 100 лв. за държавна такса и 250 лв. депозит за вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА “***” ЕООД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., 1421, р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № *, представлявано от З. С. Р. – управител, чрез
юрк. И. И., да заплати на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ №***, представлявано от
адв. Д. М. със съд. адрес гр. С., бул. „А. С.“ № *, ет.*, оф.*, сума в размер на
480 лв. с включен ДДС, представляващи възнаграждение за безплатна правна
помощ на ищеца И. К. Д. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20