Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260065
гр. Русе, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от съдията А. Георгиева гр.
д. № 622 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 432 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 02.01.2018 г. в
района на Главен път І-5 (Русе – Велико Търново) водачът на лек автомобил „*** ***И“
с рег. № Р **** РР Ц.П.Х., в нарушение на правилата
за движение, управлявал МПС със скорост несъобразена с пътните условия, загубил
управлението на автомобила и навлязъл в насрещната лента за движение, където
последвал удар с правомерно движещия се в тази лента лек автомобил „Ф. П.“ с
рег. № Р**** АХ, управляван от Р.Г. Ц.. В резултат на
удара Ц. получил тежки увреждания, несъвместими с живота, бил отведен веднага
за лечение в УМБАЛ „Канев“ АД Русе, където на 11.01.2018 г. починал.
За произшествието било образувано
наказателно производство, което понастоящем е приключило с влязла в сила Присъда
от 11.02.2019 г. на Окръжен съд Русе, постановена по НОХД № 791/2018 г., изменена
с решение на ВТАС по ВНОХД № 140/2019 г. и решение на ВКС по НД № 808/2019 г.,
с които подсъдимият Ц.П.Х. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54, вр. чл. 58,
ал. 1 от НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от три години, като подсъдимият е лишен и от право да
управлява МПС за срок от три години.
Твърди, че лекият автомобил, чийто водач
станал причина за настъпване на ПТП, като виновно нарушил правилата за движение
по пътищата, бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на произшествието към ответното застрахователно дружество „Евроинс“ АД.
Твърди, че съобразно изискванията на Кодекса за застраховането е отправила до
застрахователното дружество покана за изплащане на застрахователно обезщетение
и по тази претенция при ответното дружество е образувана ликвидационна преписка
от 06.06.2018 г. От ответното дружество изискали допълнителни документи, след
което с писмо от 04.09.2018 г. е отказано заплащане на обезщетение поради
непредставяне на исканите от дружеството документи.
При това положение ищцата счита, че може
да упражни по съдебен ред правото на иск по чл. 432 от КЗ, тъй като е майка на
починалия при ПТП и за претърпените неимуществени вреди, подробно описани в
исковата молба, претендира да бъде заплатено обезщетение в размер на 200 000
лв., както и законна лихва върху тази главница, която съгласно направеното в
съдебно заседание уточнение, се претендира с начална дата 06.09.2018 г.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното
дружество е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло основателността
на предявената претенция. Дружеството признава, че действително пред него е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата по
делото от 06.06.2018 г., по което е образувана преписка за щета. В правото си
да изисква допълнителни документи, дружеството е поискало такива и тъй като те
не са били представени от ищцата, е последвал отказ за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение. В отговора се оспорва управлявалият застрахования
при ответника автомобил водач, да е причинил виновно настъпилото ПТП, което
според дружеството ищцата следва да установи изцяло в процеса при условията на
пълно и главно доказване. Оспорва се и наличието на причинна връзка между
настъпилото ПТП и смъртта на водача Р. Г. Ц.. Правят се и възражения за
съпричиняване от страна на пострадалия като се твърди, че по време на
произшествието той е бил без поставен предпазен колан и това е допринесло за
получените увреждания във вида, в който са получени от починалия. Твърди се
също така във връзка с оспорването на наличието на причинна връзка между ПТП и
настъпилата смърт на водача Р.Ц., че той е имал и други съпътстващи
заболявания, което е усложнило неговото положение и в този смисъл не само
получените при ПТП телесни увреждания са допринесли за крайния летален изход.
На следващо място, в отговора на исковата молба се правят и възражения във
връзка с прекомерността на претенцията, която не отговаря на изискванията за
справедливост и на реално претърпените от ищцата вреди.
Съдът, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 11.02.2019 г.по НОХД № 791/2018
г. на РОС, влязла в сила на 27.01.2020 г., Ц.П.Х. е признат за виновен в това, че
на 02.01.2018 г., на главен път І-5 Русе – Велико Търново, в района на км
12+400, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „*** ***И“
с рег. № Р**** РР, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Р. Г. Ц.
от с. Т. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
година, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години. На
посочената дата, около 14.17 ч., л. а. „Ф.П.“ с рег. № Р **** АХ, управляван от
пострадалия Р. Ц. със скорост около 89.3 км/ч се движил по път І-5 между Русе и
Бяла, по посока и изцяло в лентата за движение към Бяла. Пътното платно на
местопроизшествието било с ширина 11 м, разделено на три ленти за движение с
хоризонтална пътна маркировка и наклон при спускане в посока към Бяла около
3.45 градуса. Пътят бил прав, с мокра и хлъзгава пътна настилка, тъй като валял
дъжд, но нямало мъгла и видимостта била нормална за конкретните пътни условия. По
същото време л. а „*** ***И“ с рег. № Р****РР,
управляван от Ц.Х. със скорост около 96.8 км/ч, се движил в изпреварващата средна
лента за движение по посока към гр. Русе. Когато двата автомобила били в
непосредствена близост един до друг, в района на км 12+400, л. а. БМВ се
насочил на ляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Поради малкото
разстояние между двата автомобила пострадалият Ц. нямал време да започне
аварийно спиране и възникнал челно-страничен удар между предната лява част на
л. а. Ф. П.и предната дясна част на л. а. БМВ. В началото на удара л. а. БМВ
бил разположен косо наляво спрямо надлъжната ос на пътя. От действието на
ударния импулс л. а. Ф. П. се преместил назад и надясно спрямо първоначалната
си посока на движение, а л. а. БМВ чрез въртеливо-постъпателно движение се
отклонил надясно от мястото на удара спрямо първоначалната си посока на
движение. Възникналата ударна сила е въздействала върху автомобилите и телата,
намиращи се в тях. Така, към началото на удара върху Ц. е действала инерционна
сила с посока, съвпадаща с посоката на движение на управлявания от него
автомобил, която е преместила тялото му напред към волана, а след това
инерционната сила е придвижила тялото му назад към облегалката. В резултат на
удара пострадалият Ц.получил тежка съчетана травма, която причинила смъртта му на
11.01.2018 г., въпреки проведеното лечение в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД Русе.
От заключението на комплексната автотехническа
и съдебномедицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно и пълно,
съдържащо отговор на поставените въпроси, се установява, че причината за
произшествието е навлизането на лекия автомобил БМВ в лентата на движение на
лекия автомобил, управляван от пострадалия, при което последният не е имал
техническа възможност да предотврати удара. От вида и локализацията на
травматичните увреждания на Ц.и вида на деформациите на л. а. Ф. П., вещото
лице е заключило, че при първоначалния удар между автомобилите е настъпил
контакт на лицето, гръдния кош и корема на Ц. с волана за управление на
автомобила. Кръвонасяданията в дясна гръдна половина и счупванията на част от ребрата
в дясно са резултат от действието на предпазния колан, който към момента на
произшествието е бил поставен. Въпреки поставения колан, не е изключен камшичен
удар в областта на шията или травми от деформациите на купето. Вещото лице –
лекар изнася данни за получените травматични увреждания на Р. Ц., изразяващи се
в лицева травма, тежка гръдна травма, тежка коремна травма, множество
счупвания, кръвонасядания и охлузвания, разкъсно-контузна рана.
Св. И. М., в. на ищцата и п. на
починалия, установява, че между майка и син е съществувала силна връзка, много
близки отношения на обич, доверие и взаимопомощ. Двамата живеели заедно в едно
домакинство, тъй като Р. нямал свое семейство, заедно пазарували и приготвяли
храна, той ѝ бил основна финансова опора. Грижел се за снабдяването не
само с продукти, но и с лекарства за баба ѝ, която получава минимална
пенсия, недостатъчна за нейните нужди, както и за плащането на всички
консумативни разходи в къщата. Бил активен човек, до момента на катастрофата
работел като професионален шофьор. Свидетелката не е живяла с баба си и вуйчо
си, но ги е посещавала поне веднъж месечно, а след смъртта му започнала да ходи
по-често в Т., тъй като била единствената внучка, която се намира в България и
трябвало да помага и подкрепя баба си, която много тежко преживяла загубата. От
смъртта на Р. Ц. и до настоящия момент, ищцата приемала успокоителни, защото
все още не се е възстановила психически от загубата, постоянно плачела и често
вдигала кръвно. На свидетелката не са известни заболявания, които да е имал
починалият приживе.
Св. Ц.Х. е водачът на л. а. БМВ, с което
е предизвикано процесното ПТП. Твърди, че преди катастрофата се е движел в
крайната дясна лента по посока на движението към гр. Русе и започнал да
изпреварва пътуващите пред него два автомобила, като се изнесъл в лявата лента,
която била за изпреварване. В насрещната лента се движели тирове и той нямал
видимост, тъй като следвал завой. Затова след като изпреварил първия автомобил,
решил да се прибере в крайната дясна лента, като освен тировете срещу него, не
видял автомобила Ф. П. и въобще не разбрал от къде се е появил, всичко се
случило за миг. Според свидетеля, през цялото време се е движел в средната
лента за движение, не знае как е попаднал другият автомобил там, но е
категоричен, че ударът е бил в средната лента.
По делото не се спори за съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и водача на л. а. „*** ***И“ с рег. № Р ****
РР към датата на настъпване на ПТП – 02.01.2018 г.
При тези фактически обстоятелства, които
съдът приема за установени след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, предявеният иск за неимуществени вреди, се явява основателен.
Ищцата В.Ц. е майка на починалия на 11.01.2018
г. при ПТП от 02.01.2018 г. Р. Г. Ц., съгласно удостоверение за наследници изх.
№ 6/18.01.2018 г. на Община Иваново (л. 121). В това си качество, като
най-близка родственица на починалия, има право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени
задължителни указания относно активната материално правна легитимация на
лицата, имащи право на този вид обезщетения. Наследодателят на ищцата е починал
вследствие ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „*** ***И“ с рег.
№ Р **** РР – Ц.П.Х., който нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на процесното ПТП е
била налице валидна действаща застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, което дава основание на ищцата да предяви иск против
застрахователя за обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди. Съгласно
чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. За да
е налице непозволено увреждане, следва да се докаже наличието на предвидените в
закона предпоставки: противоправност на деянието, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях.
С влязлата в сила присъда по НОХД № 791/2018
г. на РОС, водачът на лекия автомобил БМВ е признат за виновен в това, че на 02.01.2018
г. при управлението му нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по
непредпазливост смъртта на Р. Г. Ц., син на ищцата. На основание чл. 300 от ГПК
присъдата има обвързваща съда сила по отношение извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. На основание чл. 413, ал. 1 от НПК тя
се явява задължителна и за застрахователя – страна по сключената задължителна
застраховка „ГО”. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на св. Х.,
който е водач на лекия автомобил, предизвикал процесното ПТП, тъй като същите
са в разрез с влязлата в сила осъдителна присъда. Ищцата е претърпяла и
продължава да търпи морални болки и страдания. По делото са установени всички
факти, включени в състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, от които
е възникнало правото на ищцата на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Към момента на ПТП за автомобила, управляван от виновния водач е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, по силата на която и съгласно чл. 432 от КЗ за него е възникнало
задължението да покрие в границите на определената с договора сума
отговорността на застрахования за виновно причинените от него на трети лица
неимуществени вреди. Ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на чл.
478, ал. 2 от КЗ, спрямо което застрахованият е отговорен. Следователно, ответното
дружество е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск
и да обезщети ищцата за претърпените от смъртта на сина ѝ неимуществени
вреди. Предпоставка за предявяване на иска от увреденото лице към
застрахователя е отправяне на писмена застрахователна претенция в съответствие
с чл. 380 от КЗ, което е сторено.
Съдът намира за доказан факта, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние. От събраните гласни доказателства се установи, че
причинените на ищцата неимуществени вреди са пряко следствие на процесното ПТП.
Доказано бе, че между нея и сина ѝ е имало изключително близки отношения,
чувства на взаимна привързаност, морална и материална подкрепа. Като родител тя
е преживяла най-тежката загуба – смъртта на детето си при трагични
обстоятелства не само с оглед на фаталния край, настъпил внезапно и неочаквано,
но и с оглед на всички обстоятелства около инцидента. Р. е бил само на **
години, в активна и работоспособна възраст, изградена личност, ползващ се с
уважение. Семейството било задружно, споделяли общи ценности, били взаимна
опора един за друг, особено след смъртта на съпруга ѝ няколко години
по-рано. Смъртта му сложила край на всичките ѝ очаквания, а болката и
скръбта за него не могат да бъдат преодолени. Със смъртта на сина си, ищцата е
загубила и материалната опора в живота си. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът отчита преживения от ищцата психически
стрес, от който и до настоящия момент не се е възстановила и негативните
преживявания от загубата. Като съобразява изложеното дотук относно характера и
тежестта на моралните вреди, техният интензитет, продължителност и последици,
както и при съобразяване на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът
определя размера на обезщетението за неимуществени вреди на сумата от 100 000
лева. До този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно
със законната лихва от 06.09.2018 г. В останалата част е неоснователен и следва
да се отхвърли за разликата до 200 000 лева.
Ответното дружество е възразило, че с
поведението си пострадалият Ц.е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат като е управлявал лекия автомобил без предпазен колан. Съдебната
практика е категорична, че за да е налице съпричиняване пострадалият не само
трябва да е нарушил предписаните в закона правила за движение по пътищата, но и
причинените вреди да са пряко следствие от това нарушение. Събраните по делото
доказателства сочат, че възражението за липса на предпазен колан се опровергава
от заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Според
вещото лице кръвонасяданията в дясната гръдна половина и счупванията на част от
ребрата в дясно са резултат от действието именно на предпазния колан, който към
момента на ПТП е бил поставен (т. 5 и т. 8 от заключението). Въпреки това, не се
изключва и камшичен удар в областта на шията или травми от деформациите на
купето. Недоказано остана и възражението, че наличието на друго съпътстващо
заболяване е усложнило положението на пострадалия, поради което не само
получените при ПТП телесни увреждания са допринесли за крайния летален изход. По
делото е установено по несъмнен начин, че в резултат на удара Ц. е получил
тежка съчетана травма, несъвместима със живота, която е причинила смъртта му на
11.01.2018 г., въпреки проведеното в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД Русе лечение. По тези
съображения възраженията за съпричиняване са неоснователни и не е налице
възможност за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищцата се дължат направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска, в размер на 7.50 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
ответникът дължи възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ пълномощник
на ищцата адвокат В. от САК, което съдът определя по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на 3 530 лева без ДДС, съответно – 4 236 лв. с ДДС. На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да заплати и държавна такса
върху уважения иск в размер на 4000 лева по сметка на РОС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х.К.“ № ** с ЕИК
********* да заплати на В.С.Ц. с ЕГН **********, чрез адв.
Ц.В. със съдебен адрес ***-13, офис 5, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от смъртта на сина ѝ Р.Г. Ц. при ПТП от 02.01.2018 г., в
размер на 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Ц.
с ЕГН ********** против ЗД „Е.“ АД с ЕИК ********* иск
за размера над 100 000 лева до 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. К.“ № ** с ЕИК
*********да заплати на В.С.Ц. с ЕГН **********, чрез адв.
Ц.В. със съдебен адрес ***-13, офис 5, сумата от 7.50 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. К.“ № ** с ЕИК*********
да заплати по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в размер на 4 000
лева върху уважената част от иска в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА
ЗД
„Е.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. К.“ №** с ЕИК ********* да заплати на адв. Ц.В. ***, със съдебен
адрес ***-13, офис 5 адвокатско възнаграждение в размер на 4 236 лева с ДДС.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: