Решение по дело №41945/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20200
Дата: 8 ноември 2024 г.
Съдия: Ивелина Стоянова Колева
Дело: 20241110141945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20200
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110141945 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба, подадена от Р. Ц. Д., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза срещу Т. В.
П., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че страните се намират във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете. На
12.07.2024г. в късния следобед молителката била в спалнята и си оправяла
багажа, защото трябвало да пътува за Гърция, където по това време било
детето на страните заедно с баба си и дядо си. Молителката се била
заключила, за да не я притеснява ответника. Той решил, че иска да говори с
нея, като молителката категорично го помолила да я остави. Оказало се, че той
седял гол пред вратата и я молел да му отвори, за да има сексуален контакт с
нея. При няколко отказа от молителката, ответникът блъснал вратата и влязъл
в спалнята, като бутнал молителката на леглото и я молел да прави секс с него.
Молителката отказала и той започнал да я натиска, целува и да се опитва да я
съблича. Успял да й свали бельото и се опитвал да има контакт с нея. След
като молителката се борела да се измъкне от него, но не искала да чуе как
разговаря по телефона, тя писала на брат му съобщение, като го молела да
викне полиция. Ответникът се облякъл и продължил да я обижда и да вика по
нея. Взел й кучето и багажа и казал, че излиза да се разходи. Молителката
1
направила опит да си вземе нещата и кучето, като ответникът я влачел по
земята. Все пак той излязъл само с кучето и заключил молителката в
апартамента, като оставил ключа от външната страна на вратата. Полицаите,
които дошли, се наложило да отключат на молителката. Ответникът се
прибрал малко след като те дошли. Полицаите установили, че трябва да
задържат ответника. Молителката също отишла с полицаите в районното
управление.
В открито съдебно заседание молителката поддържа молбата и моли
същата да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По делото от молителката е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, която обаче не представлява годно писмено доказателство по смисъла
на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, тъй като в нея не се съдържа описание на
конкретните действия на ответника по време, място и начин на извършване.
Видно от служебно изисканите справки, няма данни за наложени мерки
спрямо ответника по реда на ЗЗДН; същият е осъждан за престъпление от общ
характер; бил е на лечение в ДПБ „Св. Иван Рилски“ в периода 23.10.2022г. –
02.11.2022г. с психиатрична диагноза: Разстройва вследствие комбинирана
употреба на психоактивни вещества. Остра интоксикация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 12.07.2024г.,
молбата до съда е подадена на 15.07.2024г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „домашно насилие е всеки акт на физическо,
2
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие”.
Съдът намира, че актът на домашно насилие остана заявен от
молителката единствено и само в молбата й за защита от домашно насилие и
направеното към нея уточнение до съда, а доказателства в подкрепа на
твърденията й не бяха представени. По делото не бяха доказани конкретни
неправомерни прояви на ответника, извършени по отношение на молителката
нито на посочената в молбата за защита дата, нито на предходни такива, които
да могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла,
вложен в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който молителката да е пострадала, нито неговото авторство, респ. молбата за
защита от домашно насилие се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
същата.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски не е направена от никоя от страните, поради което не следва да се
произнася по този въпрос.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Р. Ц. Д., ЕГН **********, с искане
за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Т. В. П., ЕГН
**********, поради осъществен от страна на последния акт на домашно
насилие на 12.07.2024г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл.
5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4