№ 954
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110142601 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл.226,ал.2 КТ.
В исковата молба ищецът Е. А. Р. твърди , че бил в трудово правоотношение с
ответното дружество. При прекратяването на трудовото правоотношение , осъществено със
заповед № 1508/30.05.2023г. на изпълнителния директор на „К” АД , считано от 31.05.2023г.
, не му била връчена незабавно трудовата книжка , а това било направено на 21.06.2023г., за
което той се подписал в дневника за издаване на трудови книжки. Посочва се , че
задържането на трудовата книжка от ответника е било „препятствие за ищеца за търсене на
работа” поради невъзможността да сключи нов трудов договор без трудова книжка.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати обезщетение по
чл.226,ал.2 КТ за задържането на трудовата му книжка след прекратяването на трудовото
правоотношение през периода от 31.05.2023г. до 21.06.2023г. включително в размер на
2 859,27 лв.
В хода на съдебното производство ищецът поддържа предявения иск. При устните
състезания в заседанието на 30.10.2024г. ищецът е пледирал за уважаване на иска. Доводи за
основателността му са обосновани и в представените на 07.11.2024г. писмени бележки от
ищеца.
Ответникът „К“АД оспорва предявения иск видно от изявленията на пълномощника
му в представения на 05.09.2023г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи за липса на
елементи от правопораждащия фактически състав на вземането за обезщетение по
чл.226 ,ал.2 КТ , тъй като трудовата книжка на ищеца не е била задържана от ответника , а е
1
била надлежно оформена и върната незабавно след представянето й от ищеца на
31.05.2023г. според удостовереното с неговия подпис в Дневника за за издаване на трудови
книжки, воден от ответника , а и не са доказани претърпени от ищеца вреди във връзка с
предаването на трудовата книжка от ответника.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответното дружество
поддържат оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на
30.10.2024г. адвокат на ответника е пледирал за отхъврляне на иска. Аргументи за
неоснователността му са посочени и в депозираните на 08.11.2024г. писмени бележки от
пълномощник на ответника.
Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :
Осъдителният иск по чл.226,ал.2 КТ (за обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка след уволнение) подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и
сл. ГПК в част ІІ от ГПК , а не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в
част ІІІ от ГПК. Това е така , тъй като исковете за обезщетения по трудово правотношение
(освен тези по чл.225,ал.1 КТ) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този
процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317
ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за
които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява
изключение от общия исков ред, правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана
разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава , че нито по искане на
страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317
ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310
ГПК или в друг закон.
По основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните не спорят,а и от вписванията на стр.10 и стр.11 от трудовата книжка , серия
Щ, № 371115 на ищеца (представени с исковата молба в заверени от ищеца ксерокопия –
б.с.) и уволнителна заповед № 1508/30.05.2023г. на изпълнителния директор на „К”АД се
установява, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение , по
силата на което той е изпълнявал длъжността „младши програмист”.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 1508/30.05.2023г. на
изпълнителния директор на „К”АД , с която е прекратено трудовото правоотношение
между ищеца и ответника на основание чл.325 , т.1 КТ по взаимно съгласие , считано от
31.05.2023г. . Тази заповед е връчена на ищеца на 30.05.2023г. според удостовереното под
текста й с неговия подпис.
С исковата молба е представен Приемо-предаватален протокол от 31.05.2023г. ,
2
подписан от ищеца и от служител на ответното дружество, удостоверяващ предаването на
вещи от ищеца на ответника , сред които и трудовата книжка.
С отговора на исковата молба по делото е представено заверено от представител на
ответното дружество препис-звлечение от страница № 1 от Дневник-офис за издаване на
трудови книжки от 01.09.2020г. На тази страница на ред пети са записани имената , ЕГН ,
дата и място на раждане на ищеца Е. А. Р., както и датата на връщане на трудовата му
книжка, която е 31.05.2023г. До изписването на тази дата в съответната графа е поставен
подпис от името на ищеца.
В съдебното заседание на 30.10.2024г. по настоящото дело по искане на ищеца е
извършена от съда констатация по оригинала на Дневник-офис за издаване на трудови
книжки от 01.09.2020г. , представен от ответната страна , и е установено , че представените
по делото с отговора на исковата молба заверени копия от корицата на този дневник и от
страница № 1 от същия дневник са външно идентични с оригиналната корица и с
оригиналната страница № 1 на дневника, включително и вписванията на ред № 5 на
страница № 1 от дневника, съдържащ датата на връщането на трудовата книжка на
ищеца и неговия подпис. Разликата между представеното с исковата молба заверено копие
от страница № 1 от дневника и оригиналната страница се състои в това , че хоризонталните
редове след седмия ред в оригиналната страница № 1 са попълнени , което е резултат от
продължаването на воденето на оригиналния дневник през периода след депозирането на
отговора на исковата молба по настоящото дело, които вписвания са неотносими към
предмета на разглеждания иск, доколкото касаят трудови правоотношения на други лица , но
не и на ищеца.
С писмен отговор от 20.03.2024г. по настоящото дело ищецът е посочил , че се
подписал в дневника за трудовите книжки (което се твърди и в исковата молба-б.с.) , но
„до вече попълнена дата 21.06.2023г.” , поради което той „смята”, че тази дата „е
поправена след полагането на подписа или подписът е подправен”.
Твърденията на ищеца за поправка на написаната в дневника дата на връщане на
трудовата книжка се опровергават от вписванията на страница № 1 от дневника , тъй като
върху написаната дата „31.05.2023г.” до подписа на ищеца няма никакви видими
поправки, както и върху подписа до тази дата.
С отговора от 20.03.2024г. ищецът е поискал допускането на съдебна „експертиза ,
която да установи извършвани ли са корекции в оригинала на реда относно Е. А. Р.” , но в
откритото заседание на 10.04.2024г. ищецът е оттеглил изрично искането за назначаване на
съдебна експертиза, поради което с изрично протоколно определение , постановено в
същото заседание , това доказателствено искане е оставено без разглеждане.
По настоящото дело няма изрично твърдение на ищеца , че подписът на петия ред на
страница № 1 от Дневник-офис за издаване на трудови книжки от 01.09.2020г. до написаната
дата 31.05.2023г. не е негов, т.е. няма изрично и ясно оспорване на автентичността на
този подпис. Не са предявени и изрични доказателствени искания от ищеца , целящи да
установят неавтентичност на подписа му.
3
Възраженията на ищеца касаят редовността на воденето на дневника за трудовите
книжки от ответната страна , които обаче са правноирелавантни, тъй като спазването от
ответника на изискванията за водене на дневника по чл.1,ал.5 от НТКТС/1993г./ на МС е
неотносимо към доказателствената сила на удостовереното с подписа на ищеца в този
дневник, а именно връщането на трудовата му книжка на 31.05.2023г. Дори и да не беше
част от съдържанието на този дневник (воден съобразно нормативните изисквания), това
писмено изявление на ищеца представлява по правното си естество самостоятелен
частен подписан документ , изходящ от него, и доказващ получаването от него на
трудовата му книжка на посочената дата – 31.05.2024г. Това писмено изявление на ищеца,
удостоверено на страница № 1 от дневника , има същата самостоятелна доказателствена
стойност като разписка или приемо-предавателен протокол, съдържащи изявление на
ищеца за получаването от него на трудовата му книжка, ако такива бяха съставени. От
правно значение за предмета на разглеждания иск не е редовността на воденето на дневника
по чл.1,ал.5 от НТКТС/1993г./ на МС от ответното дружество , а автентичността на
изявлението на ищеца за получаване на трудовата му книжка на 31.05.2024г., съдържащо се
в този дневник. Разсъжденията на ищеца относно наличието на втори дневник за трудови
книжки , воден от ответното дружество , са неясни, непоследователни и недоказани , но най-
същественото е , че те не касаят автентичността на удостовереното с подписа му писмено
изявление в представения по делото от ответника дневник, удостоверяващо получаването
от ищеца на трудовата му книжка на 31.05.2023г.
Субективната убеденост на ищеца относно датата на връщането на трудовата му
книжка е правноирелевантна , защото от правно значение е обективното съдържанието на
съответния съставен документ – в конкретния случай удостовереното с подписа на ищеца
вписване в дневника за трудовите книжки, воден от ответника с тази цел.
Поради посочените причини следва да се приеме , че по настоящото дело е доказано
връщането на трудовата книжка от ответника на ищеца в същия ден , в който е била
предадена от ищеца за попълване – 31.05.2023г. Следователно не е налице не е налице
незаконно задържане от работодателя на трудовата книжка на ищеца през процесния период
след прекратяването на трудовото му правоотношение от 31.05.2023г. до 21.06.2023г. Поради
тази причина за ищеца не е възникнало твърдяното от него право на обезщетение по чл.226
,ал.2 КТ . Като неоснователен иска по чл.226 , ал.2 КТ следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като предявеният иск е
отхвърлен изцяло , а и не са представени доказателства за осъществени от ищеца разходи
във връзка с настоящото дело и не е предявено съответно искане.
С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по настоящото дело , представляващи платеното от него възнаграждение за един
адвокат – 600 лв с ДДС видно от представената фактура № 2137/29.08.2023г.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Е. А. Р., ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. „****, против „К”АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление : гр.
София, район „Люлин” ,ж.к. „СПЗ Модерно предградие” , ул. ****, със съдебен адрес : град
София, ул. ****, чрез адв. А. И. , осъдителен иск по чл.226,ал.2 КТ за заплащане от
ответника на обезщетение за задържането на трудовата книжка на ищеца след
прекратяването на трудовото правоотношение през периода от 31.05.2023г. до 21.06.2023г.
включително в размер на 2 859,27 лв (две хиляди осемстотин петдесет и девет лева и
двадесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Е. А. Р., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „****, ДА ЗАПЛАТИ на
„К”АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Люлин” ,ж.к.
„СПЗ Модерно предградие” , ул. ****, със съдебен адрес : град София, ул. ****, чрез адв. А.
И. , на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 600 лв (шестстотин лева), представляващи
направените от ответника разноски по настоящото дело– платеното от него адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5