Решение по дело №137/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК.

Образувано е по жалбата на П. А. П., [ЕГН], гр.Варна, [улица], ет.9, ап.25, уточнена с молба С.д. № 2818/17.02.2025г., чрез адв.А. П., против мълчалив отказ на Кмета на Община – Варна по заявление с вх. № АУ121119МЛ/06.12.2024г. за извършване на административна услуга с код 2517 – Заверяване на преписи от документи и копия от планове и документация към тях; Заверяване на копия от ПУП, извадки от ЗРП, КП, с което е заявено издаването на заверено копие от действащия план за регулация и застрояване, касаещ ПИ с ид. ****по плана на гр.Варна, административен адрес – гр.Варна, [улица].

Жалбоподателят твърди, че планът за регулация и застрояване е ПУП по чл.110, ал.1, т.1 ЗУТ, поради което по арг. от чл.5, ал.5 ЗУТ и доколкото не му е известно да съществува заповед за оправомощаване по § 1, ал.3 ДР ЗУТ, компетентен да се произнесе по заявлението му е Кметът на Община – Варна. Твърди, че в ЗУТ липсват конкретни изисквания за производството по издаване на заверено копие от план за застрояване и регулация, поради което относно срока за произнасяне приложение намира чл.57 АПК – в случая 14-дневен от получаване на заявлението, изтекъл на 20.12.2024г. Твърди, че според приложените по делото писма от кмета на Район „Младост“ и от директора на Дирекция „АГУП“ при Община – Варна се установява, че ПРЗ съществува, поради което с изтичане на срока е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и иска да бъде отменен. Във връзка с постъпилия по делото отговор С.д. № 1866/03.02.2025г. от кмета на Район „Младост“, според който - за [ПИ], със Заповед № 4721/23.11.2012г. на кмета на Община – Варна на основание чл.134 ЗУТ е инициирана процедура по изменение на ЗРП на 16-ти м.р., одобрен със Заповед № РД-14-02-636/02.06.1985г. и съгласно чл.135, ал.6 ЗУТ разработката спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася, сочи, че това обстоятелство не може да препятства достъпа на гражданите до приетите устройствени планове. Във връзка с данните – че в частта за поземления имот планът е погинал сочи, че всички подборни устройствени планове са сканирани и налични на дигитален носител. Отделно, с чл.20 от Закона за геодезията и картографията е създаден Държавен геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд), поддържан от АГКК, който съхранява геодезически, картографски, кадастрални и други материали и данни по реда, установен от Закона за Националния архивен фонд. В тази връзка твърди, че съгласно чл.36, ал.1 и ал.6 АПК кметът на Община – Варна е следвало да събере доказателствата служебно, като направи запитване до Геокартфонд и поиска извадка от плана.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И. Д., преупълномощена от адв.П., която поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че общинската администрация само твърди, че поради унищожаване не съхранява ЗРП за имота на жалбоподателя, но по делото липсват доказателства кметът да е направил опит да изиска плана от Геокартфонд. Моли обжалваният мълчалив отказ да се отмени и преписката да се върне на административния орган с указания за изпълнение на исканата услуга. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Кметът на Община – Варна, чрез юрк.Р. С. оспорва жалбата и моли съдът да се произнесе съобразно събраните по делото доказателства.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 06.12.2024г. с рег. № АУ121119МЛ, жалбоподателят П. А. П., чрез адв.Д., подал до кмета на Район „Младост“ при Община – Варна заявление за извършване на услуга 2517 – „Заверяване на преписи от документи и копия от планове и документация към тях. Заверяване на копия от ПУП, извадки от ЗРП, кадастрален план“, с което в качеството си на собственик на ПИ с ид. ****поискал да му се издаде копие от действащия план за регулация и застрояване, касаещ посочения ПИ.

Към заявлението приложил нот.акт № ***., Акт № ***., Скица на сграда с ид. № ***, пълномощно.

Видно от приложената по преписката Справка от КАИС за ПИ с ид.№ ***, жалбоподателят е вписан в КР като собственик на  ид.ч. от същия.

С писмо рег. № АУ121119МЛ_001МЛ/16.12.2024г. до отдел „Кадастър и регулация“ при Община – Варна, с копие до П. А. П., заявлението рег. № АУ121119МЛ/06.12.2024г. е изпратено по компетентност в Община – Варна, т.к. исканата информация (копие от действащ ЗРП на 16-ти подрайон, гр.Варна, одобрен със Заповед № РД-14-02-636/27.06.1985г. на МССУ за [ПИ]) не се съдържа в администрацията на Район „Младост“.

Писмото е входирано в Община – Варна с рег. № АУ121119МЛ_002ВН/17.12.2024г.

С писмо рег. № АУ121119МЛ_003ВН/27.12.2024г., с копие до заявителя П., преписката по заявление рег. № АУ121119МЛ/06.12.2024г. е върната в Район „Младост“, т.к. ЗРП от 1985г. е предаден за съхранение в техническата служба на района.

На 10.01.2025г. с рег. № АУ121119МЛ_005ВН/10.01.2025г. жалбоподателят П. А. П. подал до кмета на Община – Варна заявление, в което посочил данни за собственост, за подаденото на 06.12.2024г. заявление и получения в тази връзка отговор от Район „Младост“, като отново поискал да му бъде предоставено копие от действащия ПРЗ, касаещ [ПИ].

След образуване на производството по съдебно обжалване на мълчалив отказ по заявлението рег. № АУ121119МЛ/06.12.2024г., с писмо рег. № РД24033182ВН_007ВН/24.02.2025г. директорът на Дирекция „АГУП“ уведомил директора на Дирекция „ПНО“, че в Дирекция „АГУП“ няма съхранен регулационен план по Заповед № РД-14-02-636/02.06.1985г. на МССУ.

В тази връзка с писмо рег. № РД24033182ВН_006/24.02.2025г. директорът на Дирекция „ПНО“ поискал от кмета на Район „Младост“ да предостави копие от плана, одобрен със Заповед № РД-14-02-636/02.06.1985г. на МССУ, т.к. в Община – Варна не се съхранява регулационната съставка от същия.

С писмо рег. № РД24033182ВН_006ВН_002MЛ/26.02.2025г. директорът на Дирекция „Устройство на територията“ при Район „Младост“, изпратил на директора на Дирекция „ПНО“ заверено за вярност копие от регулационната част на ЗРП на 16 м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № РД-14-02-636/02.06.1985г. на МССУ, с уточнението, че в частта, в която попада [ПИ], същият е погинал.

Установеното копие от регулационната част на ЗРП на 16 м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № РД-14-02-636/02.06.1985г. на МССУ, е представено по делото от ответника със С.д. № 3921/06.03.2025г., ведно със заверено за вярност копие от застроителната съставка на плана, в частта за процесния ПИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Със заявлението за издаване на заверено копие от действащия план за регулация и застрояване, касаещ ПИ с ид. 10135.3515.1624, жалбоподателят, легитимиращ се като собственик на  ид.ч. от имота, е поискал извършване на административната услуга по § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Отказът на административния орган по такова искане, съгласно § 8 ПЗР АПК представлява индивидуален административен акт по чл.21, ал. 3 АПК и подлежи на съдебен контрол.

По арг. от разпоредбата на чл.5, ал.5, пр.1 ЗУТ, именно кметът на общината е компетентен да извърши исканата услуга, т.к. на него е възложено задължението да организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, и по делото не са ангажирани доказателства за делегиране на тези правомощия по реда на § 1, ал.3 ДР ЗУТ.

Заявлението с рег. № АУ121119МЛ/06.12.2024г., с което е инициирано административното производство, е изпратено от Район „Младост“ на общинската администрация с писмо рег. № АУ121119МЛ_001МЛ/16.12.2024г., регистрирано е на 17.12.2024г. с рег. № АУ121119МЛ_002ВН, и по правилото на чл.25, ал.1 АПК това е датата на започване на производството, считано от която се брои срока за произнасяне на компетентният административен орган.

Издаването на заверено копие от действащ ЗРП е административна услуга по смисъла на § 1, т.2, буква „в“ от ДР на ЗА, която съгласно чл.5а, ал.3 ЗА следва да се извърши в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго. ЗУТ не регламентира специални срокове, а разпоредбата на чл.5а, ал.3 ЗА е специална, спрямо тази по чл.57, ал.2 АПК, поради което смятано от 17.12.2024г. кметът на Община – Варна е следвало да извърши услугата в срок до 17.01.2024г.

Услугата не е извършена в този 30-дневен срок, нито към настоящия момент. Копие от застроителната съставка на ЗРП е представено по делото, но не е предоставено на жалбоподателя, поради което с изтичането на срока за произнасяне е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. Смятано от 18.01.2024г. е започнал да тече едномесечния срок по чл.149, ал.2 АПК за оспорване на мълчаливия отказ. Жалбата е подадена по пощата на 20.01.2025г. – в срока по чл.149, ал.2 АПК. Към настоящия момент услугата не е изпълнена, поради което за жалбоподателя не е отпаднал правния интерес от оспорване на мълчаливия отказ.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна – заявителят на административната услуга, срещу годен за обжалване акт – мълчалив отказ, в срока по чл.149, ал.2 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

След като заявителят надлежно се е легитимирал като собственик на  ид.ч. от [ПИ] с приложения към заявлението нот.акт, заплатил е дължимата за услугата такса и е безспорно, че за имота има действащ ЗРП, одобрен със Заповед № РД-14-02-636/27.06.1985г. на МССУ, административният орган не е имал основание да отказва изпълнението на услугата по издаване на заверено копие от ЗРП, касаещ имота на заявителя.

Инициираната процедура по изменение на ЗРП и обстоятелството, че в частта за поземления имот планът е погинал, не може да се интерпретират като основания за отказ услугата да бъде изпълнена, т.к. заявителят, като собственик, има законен, пряк и непосредствен правен интерес да се снабди с копие от действащия за имота му устройствен план.

Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.6 ЗУТ, заповедите по ал.3 и 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Суспензивният ефект на издадените мотивирани предписания за изменение на ПУП по отношение на имотите, засегнати от изменението, не е пречка за извършване на исканата техническа услуга, т.к. същата не касае прилагане на действащия ПУП. Прилагане на действащия ПУП означава осъществяване на предвижданията по него, било досежно тези в плана за регулация, било досежно плана за застрояване. Тоест, спряното по смисъла на чл.135, ал.6 ЗУТ приложение на плана се отнася за издаване на скици /визи/ за проектиране, разрешения за строеж и други документи, свързани с прилагането на подлежащия на изменение план, и не се отнася за издаването на заверено копие от този план. Всеки собственик има право да иска скица – копие от ПУП за имота му, независимо дали е действащ или не, като върху исканото копие следва да бъде отразено дали ПУП, от който скицата е копие, действа или не и каква е действителната ситуация по отношение урегулирания имот. След като молбата за издаване на заверено копие от действащия ПРЗ не е свързана с прилагането на ПУП, отказът да се издаде на собственика заверено копие от този ПУП е явява незаконосъобразен – така в Решение на ВАС № 12396/18.11.2008г. по адм.д. № 2357/2008г., Решение на ВАС № 16823/10.12.2019г. по адм.д. № 13991/2018г.

Обстоятелството, че ЗРП в частта на регулационната съставка за [ПИ] е погинал, също не е основание исканата услуга да не бъде изпълнена, тъй като ответната страна не оспорва, че такъв план съществува, следователно съгласно чл.5, ал.5 ЗУТ е длъжна да го съхранява.

Безспорно за имота на жалбоподателя има одобрена кадастрална карта, а съгласно чл.41, ал.1, т.1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за устройство на територията, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които данни съгласно чл.36, т.2 ЗКИР се предоставят от кмета на общината.

От друга страна, инженерно-геодезическите дейности за нуждите на инвестиционното проектиране и при строителството, както и прилагането (трасирането) на устройствените планове, са част от специализираните геодезически и картографски дейности по смисъла на чл.4, ал.1, вр. чл.2 от Закона за геодезията и картографията /ЗГК/. Създадените в резултат от специализираните дейности по чл.4 ЗГК данни в цифров, графичен, писмен, фотографски и друг вид – каквито са устройствените планове, задължително се предават за съхранение в Държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд), поддържан от АГКК, по реда, установен от Закона за Националния архивен фонд – чл.20, ал.1 и ал.3, т.6 ЗГК.

При това положение и доколкото за изпълнение на задължението по чл.5, ал.5 ЗУТ в тежест на общинската администрация е на основание чл.36, ал.1 АПК служебно да издири този план, основателно жалбоподателят поддържа, че кметът на Община – Варна е бил длъжен да положи усилия за издирването на графичния материал към ЗРП, одобрен със Заповед № РД-14-02-636/27.06.1985г., като включително се снабди с копие от същия, съхраняван в АГКК и Геокартфонд – така в Решение на ВАС № 4435/10.04.2024г. по адм.д. № 1551/2024г.

По представената по делото административна преписка не са представени доказателства, от които да се установява опит на администрацията да изпълни исканата услуга. Напротив, както основателно сочи процесуалният представител на жалбоподателя, проведена е ненужна кореспонденция между администрациите на Район „Младост“ и на Община – Варна, като дори по отношение на застроителната част на ЗРП от 1985г., която е установена като налична в частта на имота на жалбоподателя и е представена от ответника по делото със С.д. № 4970/24.03.2025г., услугата по заявление рег. № АУ121119МЛ/06.12.2024г. е останала неизпълнена.

Като не се е произнесъл в законоустановения срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община-Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната за ново разглеждане и произнасяне по заявление рег. № АУ121119МЛ/06.12.2024г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

На основание чл.174, вр. чл.57, ал.2 АПК, следва да се определи 30-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл.307 АПК, който в случая е кмета на Община-Варна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 1010,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса и 1000,00лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие от 20.01.2025г. е изплатено изцяло в брой при подписване на договора. Изплатеното адвокатско възнаграждение е определено в размера по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на П. А. П., [ЕГН], гр.Варна, [улица], ет.9, ап.25, мълчалив отказ на Кмета на Община – Варна по заявление с вх. № АУ121119МЛ/06.12.2024г. за извършване на административна услуга с код 2517 – Заверяване на преписи от документи и копия от планове и документация към тях; Заверяване на копия от ПУП, извадки от ЗРП, КП, с което е заявено издаването на заверено копие от действащия план за регулация и застрояване, касаещ ПИ с ид. *** по плана на гр.Варна, административен адрес – тр.Варна, [улица].

ВРЪЩА преписката на кмета на Община-Варна за ново произнасяне по заявление вх. № АУ121119МЛ/06.12.2024г. на П. А. П., [ЕГН], гр.Варна, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление вх. № АУ121119МЛ/06.12.2024г. на П. А. П., [ЕГН], гр.Варна, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

Датата на получаване на преписката да се удостовери надлежно върху писмото, с която същата се връща на административния орган!

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на П. А. П., [ЕГН], гр.Варна, [улица], ет.9, ап.25, разноски за производството, в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Препис от съдебното решение, на основание чл.174 от АПК да се изпрати на кмета на Община-Варна за предприемане на действия по чл.307, ал.3, вр.чл.302 от АПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!