Р Е Ш Е Н И Е
260256/9.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Д.Христова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 452 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Д., в качеството му на заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М.срещу С.Р.О. с ЕГН ********** с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че при сключване на договор за кредит за покупки на стоки и
услуги № CREX 16233299 ответника дал съгласието си да ѝ бъде
отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD – 16233326 в размер на 2000 лв. На 01.11.2018г.
ответницата преустановила обслужването на кредитната карта и балансът по нея
бил минус 1893.60 лв. Ищецът блокирал използването ѝ, като предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 3213/2019г. по описа
на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Към датата на подаване на заявлението в съда задължението по
кредитната карта е в размер на 1893.60 лв., представляващо използвана главница
от 1851.85 лв., както и договорна лихва от 41.75 лв. за периода от 01.11.2018г.
до 03.04.2019г., както и обезщетение за забава от 98.64 лв. за периода от
03.04.2019г. до 11.10.2019г. В условията на евентуалност се предявява осъдителен
иск за сумата по заповедта за изпълнение, ако бъде отхвърлен поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземането. В заключение се моли за уважаването на
основния или евентуалните искове, както и присъждане на разноските.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез
назначения особен представител, като в законоустановения едномесечен срок от
негова страна е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са
допустими, но неоснователни, тъй като не са доказани по основание и размер.
Сочи се, че клаузата за размера на годишния лихвения процент е нищожна, поради
противоречието им с добрите нрави. Сочи се, че изявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем не е достигнал до длъжника, както и че шрифта
при изготвяне на документите е по-малък от 12. Излагат се и допълнителни правни
доводи относно неоснователността на претенциите.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се депозира становище и се моли делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Счита се, че исковете следва да се уважат изцяло, обосновавайки
доказаността им.
В съдебно заседание за ответницата се явява – адв. С.Г.от
ШАК, преупълномощена от особения представител адв. Г., като поддържа писмения
си отговор и моли съда да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения
отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3213/2019г. на
ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1564/28.10.2019г.
за сумата от 1851.85 лв. главница по договор за потребителски заем, 41.75 лв.
възнаградителна лихва от 01.11.2018г. до 03.04.2019г., сума от 98.64лв.
мораторна лихва от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 24.10.2019г. до
окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 89.84 лв.
Заповедта
била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответницата и по
указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано
настоящото производство.
Между
страните по делото не се спори, а и видно от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CАRD – 16233326 от 20.07.2018г. (лист 15 от делото) ищцовото дружество
предоставило на ответника револвиращ кредит в размер на 2000 лв., като издало
кредитна карта при лихва в размер на 35% и годишен процент на разходите в
размер на 44.90 %. Обезщетението за забава било предвидено в размер на 10% от
ОЛП на Българска народна банка. Падежът на всяка вноска по използваната сума
била определена на 1 – во число на месеца, следващ направения разход, като
извлеченията по кредитната карта се издавали на 15 – то число на месеца.
Картата е активирана същия ден, когато е направена покупка на стоки
(предоставени по Договор CREX 16233299 от
20.07.2018г.), а именно климатик от 759 лв., бойлер от 225 лв. и 499 лв.
пералня. Сумата от общо 1483 лв. за стоките била усвоена от кредитния лимит,
като съгласно чл.4 от Договора за кредитна карта ответницата се възползвала от
услугата – „Покупка на изплащане в мрежата на търговските партньори на кредитора“.
Към сумата е прибавена и тази в размер на 133.47 лв., представляваща
застраховка по групова полица № 5/2008г., за което са сключени и сертификат и
двата от 20.07.2018г., представляващи застраховка, сключена между ответника
и „Кардиф Животозастраховане, клон
България“ – трето лице, за покритите рискове и застрахователната сума по всеки
един от договорите за кредит. Ответника попълнил и подписал и медицински
въпросник за приемане на застраховане , като между страните бил сключен както и
му били връчени общи условия към Застраховката „Защита на плащанията“ на
кредитополучателя. По делото е представен и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за кредита по кредитната карта. Видно от покана от 08.04.2019г.
лицето е уведомено, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащането на дължимите погасителни вноски от 01.11.2018г., като е посочен
общия размер на задължението и същото по пера, като по делото не са представени
доказателства същото да е връчено на лицето или да е върнато обратно, като
неполучено.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира
изцяло от съда и не е оспорено от страните. В него се сочи, че последната
постъпила сума е на дата 25.10.2019г., размерът на дължимата главница е 1831.52
лв., като размерът на договорната лихва е 20.33 лв. непокрита от кредитната
карта, а това за обезщетението за забава е 97.68 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес
от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът
е дал указания на заявителя да предяви исковете
за вземанията си по заповедта.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията.
По делото се
установи безспорно, че между страните е бил сключен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
16233326 от 20.07.2018г. с максимален кредитен лимит от 2000 лв., като на 20.07.2018г.
същия бил усвоен в размер на 1483 лв., за заплащане на покупката на стоки, като
към сумата се прибавила и тази за застраховка от 133.47 лв.. Съдът намира, че
по своята същност сключения между страните договор е Договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Разпоредбите
уреждащи формата и съдържанието на договора се съдържат в чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В
същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК касаеща Общите условия към договора за
потребителски кредит. Очевидно е в настоящия случай, че нито договора за кредитна
карта, нито сертификата за застраховка, още по-малко общите условия за
застраховката „Защита на плащания“ и
общите условия на застрахователната програма
„Защита на плащанията по кредитните карти“, които се намират в
кредитното досие на заемателя и са подписани от него, са изготвени в размер „шрифт 12“. Нарушена е и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК,
съгласно която договорът се изготвя на разбираем език и съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Видно от
погасителния план, включен в Договор 16233326 от 20.07.2018г., както и от
единния формуляр, не става ясно какви задължения се погасяват с определената
погасителна вноска и дали тя включва в себе си главница и/или договорна лихва,
както и стойност на застраховката. Така също по делото не са представени
месечни извлечения за осъществените транзакции, каквото е задължението на
заемодателя и след издаването на които заемополучателят е обвързан, съгласно
чл.13 от Договора със задължение да направи месечна погасителна вноска.
Поради
неспазване на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК, поради което съобразно чл.23 от ЗПК потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В настоящия случай размера на чистата стойност на кредита
е 1483 лв., представляваща размера на дължимата и незаплатена главница по него.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
на възражението на особения представител, че клаузата за договорна лихва е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, съдът намира, че е неоснователно,
тъй като възнаградителна лихва е възнаграждението, което длъжникът следва да
престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с парични
средства. В този смисъл това е възнаграждение за временното ползване на
средствата. В конкретния случай договорения годишен процент на разходите, включващо
и възнаградителната лихва не превишават
допустимите граници посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК, за да приемем, че същата е
нищожна.
Поради
всичко гореизложено, съдът намира, че ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 1483 лева, представляваща чистата стойност на
кредита, до която сума искът за главницата е основателен, като в останалата си
част до 1851.85 лв. следва да се отхвърли. Исковете за възнаградителна и мораторна
лихва подлежат на отхвърляне, поради тяхната неоснователност.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
размер на 89.84 лв., като ответницата следва да заплати на ищеца разноски от 66.88
лв., включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер
от 693.76 лв., от които 134.23 лв.
заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение, сума от 259.53 лв. заплатено възнаграждение за
особен представител и сума от 200 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск
за главница, то ответника следва да заплати в исковото производство разноски в
размер на 516.43 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че С.Р.О. с ЕГН **********
с адрес *** дължи на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Д.Д., сумата от 1483 лв.
(хиляда четиристотин осемдесет и три лева), представляваща главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване
на кредитна карта № CARD - 16233326
от 20.07.2018г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 25.10.2019г.
– датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1564/28.10.2019г.
по ч.гр.д. № 3213/2019г. по описа на ШРС, като отхвърля иска до пълния му
предявен размер от 1851.85 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че С.Р.О. с ЕГН ********** дължи на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
********* сумата от 41.75
лв. (четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г. и сумата от 98.64
лв. (деветдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1564/28.10.2019г. по ч.гр.д. № 3213/2019г. по
описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Р.О. с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България с ЕИК ********* разноски по заповедното
производство в размер на 66.88 лв. (шестдесет
и шест лева и осемдесет и осем стотинки) и разноски
в исковото производство в размер на 516.43
лв. (петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и три стотинки), съразмерно
с уважената част на исковете и съгласно представен списък за разноски по чл.80
от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: