Р Е Ш Е Н И Е
№447
01.03.2024 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на тридесети януари, две хиляди двадесет и четвърта година, V
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 121 по описа за 2023 г. на Административен
съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка
с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Община град Добрич, представлявана от кмета, Й.Й.,
срещу Акт за установяване на задължения № 107-548/22-1/16.11.2022 г., издаден
от А. М. - главен експерт в отдел „МДТ“ в Община Добричка, потвърден с Решение
№ Ж-99 #1 от 03.02.2023 г. на Жулиета Г. - началник на отдел „МДТ“ в Община
Добричка, с който на Община град Добрич са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти в размер на 4 768,68 лева - главница и 1 311,40 лева лихви и за
такса за битови отпадъци в размер на 364 034, 08 лева главница и
91 104,87 лева лихви за пет годишен период от 2017 г. до 2022 г.
включително.
В жалбата
на Община град Добрич е направено възражение за нищожност на оспорения акт за установяване на задължения, поради
некомпетентност на неговия издател. Алтернативно се излагат доводи за
незаконосъобразност на акта за установяване на задължения, поради липса на
мотиви и неяснота при наличие на коя от хипотезите на чл.107, ал.3 от ДОПК е
издаден. Оспорва се качеството субект на задължението като са изложени доводи,
че Община град Добрич не е субект на задължението, понеже имотът бил
предоставен за ползване и управление на търговско дружество, „Еф Си Си
България“ ЕООД гр.София. В тази връзка е изразено становище, че актът за
установяване на задължения (АУЗ) е издаден в нарушение на чл. 11, ал. 5 и чл. 12,
ал. 1 от ЗМДТ. Оспорващият счита освен това,
че липсва и годен за облагане обект по Закона за местните данъци и такси, тъй
като имотът не представлявал сгради, а съоръжения, по смисъла на Закона за
управление на отпадъците, представляващи клетки, басейни и шахти, предназначени
за обезвреждане на битови отпадъци. Липсата на обект на облагане с процесните
данък и такса се обосновава и с обстоятелството, че имотът не генерира битови
отпадъци, а с предназначение да ги обезврежда. Същият представлявал Регионалното
депо за отпадъци за общините в област Добрич и Община Никола Козлево от област
Варна. Оспорва се и начисляването на такса за битови отпадъци, понеже подобни
услуги не се предоставят от Община Добричка в района на Регионалното депо за
битови отпадъци. В тази връзка се излагат твърдения, че имотът е извън
населеното място с.Стожер. Около него няма улици, паркоместа, площади и
инфраструктура, няма територии за обществено ползване. В съдебно заседание чрез
процесуален представител, жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата, счита
оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалния закон, и моли същият да бъде отменен.
Ответникът, началникът
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, Жулиета Г., чрез
адв.Веселина Г., изразява становище за законосъобразност на издадения АУЗ и
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.
Жалбата е
допустима.
Оспорването е
направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, в законоустановения
14 - дневен срок за оспорване.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
С оспорения Акт за
установяване на задължения № 107-548/22-1/16.11.2022 г., служител в общинската
администрация в отдел „Местни данъци и такси“ на Община Добричка е установил
задължения на Община град Добрич за данък върху недвижими имоти и такса за
битови отпадъци за за 8 броя сгради и поземления имот, върху който са
построени, представляващ ПИ с идентификатор № 69300.33.5, според мотивите на
АУЗ.
Относно обложения с
данъци имот, по делото се установява следното:
В АУЗ е посочено,
че се облага с данък земя с горепосочения идентификатор с площ от 217 866
кв.м. и застроена площ от 4 368 кв.м., с данъчна оценка на земята към 2022
г. от 529 850, 10 лв. за притежаваната
от 1/1 идеална част декларирана от лицето, в качеството му на собственик.
След това в
мотивите на АУЗ са описани 8 броя обекти с идентификатори № 69300.33.5.1 –
административна сграда с РЗП 501 кв.м., № 69300.33.5.2 – портиерна с РЗП от 55 кв.м., № 69300.33.5.3 – гараж с РЗП от
925 кв.м., №
69300.33.5.4 – други нежилищни обекти с РЗП 2042 кв.м., № 69300.33.5.5 - други нежилищни
обекти с РЗП 2042 кв.м, № 69300.33.5.6 – производствен обект – трансформаторен пост с РЗП от 9
кв.м., № 69300.33.5.7
– склад с РЗП от 437 кв.м. и № 69300.33.5.8 – сграда за В и К с РЗП 251 кв.м.
Посочена е данъчната оценка и отчетна стойност на всеки обект.
Обложеният с ДНИ и
ТБО имот представлява Регионалното депо за битови отпадъци „Стожер“,
разположено в ПИ 000056 в землището на с.Стожер, община Добричка, изградено по
проект, финансиран по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“
съвместно от всички общини на територията на област Добрич и Община Никола
Козлево, област Варна.
Представено е Споразумението
за партньорство, сключено на 16.09.2011 г., от което е видно, че общините на
територията на област Добрич и Община Никола Козлево, област Варна са поели
ангажимент да подготвят проектно предложение за изграждане на регионално депо
за битови отпадъци, да управляват и изпълняват съвместно проекта, да ползват и
експлоатират съвместно депото, съобразно неговото предназначение. Според Споразумението,
жалбоподателят, Община град Добрич, е водещата проекта община. Със
споразумението е определено и процентното участие на всяка от общините в
проекта.
За нуждите на
проекта, собственикът на земята, Община Добричка, е учредила право на строеж в
полза на Община град Добрич, видно от представените договори за учредяване
право на строеж, сключени между двете общини на 17.05.2012 г. и на 26.06.2012
г. Останалите общини, страни по споразумението, също са учредили право на
строеж върху процесния имот в полза на водеща Община град Добрич, съобразно
процентното си участие в проекта.
Имотът, върху който е определено да се изгражда депото,
имот с № 000056, е частна общинска
собственост на Община Добричка, видно от Акт за частна общинска собственост (АЧОС)
№ 6026/02.03.2012 г. В този акт е посочено, че имотът е с трайно предназначение
- за сметище.
Възложители на
строеж „Депо за битови отпадъци в землището на с.Стожер“ са Община град Добрич
и Община Добричка като това обстоятелство се установява, от Разрешение за
ползване № ДК-07-Д-68/09.09.2022 г., издадено по реда на ЗУТ (л.36 и сл.)
По делото е
представен Протокол за установяване годността за ползване на строежа (л.11 и
сл.), в който подробно са описани всички изградени обекти, представляващи
Регионално депо за битови отпадъци „Стожер“.
След учредяването
на право на строеж в полза на Община
град Добрич, собственикът на имота е съставил Акт № 6445/18.07.2013 г. за
поправка на АЧОС № 6026/02.03.2012 г., в който са отбелязани договорите за учредено право на строеж.
Поради влизане в
сила на одобрена кадастрална карта за имот с № 000056, който е получил идентификатор 69300.33.5, на
26.03.2020 г. кметът на Община Добричка ( на основание чл.59, ал.1 от Закона за
общинската собственост) е утвърдил нов Акт за частна общинска собственост с №
7686 (л.106), в който е посочено, че няма съсобственици и не са предоставени
права за управление.
След изграждането
на Регионалното депо за битови отпадъци „Стожер“ същото е актувано като
публична общинска собственост на Община град Добрич с Акт 5270 / 18.08.2016 г.(л.30)
За имота са
представени скица № 15-615222-05.12.2017 г. (л.34) и скица № 15-286270 от
25.03.2020 г. (л.107), издадени от СГКК-Добрич, от които е видно, че в КР като
собственик на земята е вписана Община Добричка, а собственик за построените
върху нея осем обекти– жалбоподателят, Община град Добрич. Според КККР и по
двете скици трайното предназначение на територията на имот с идентификатор
69300.33.5 е земеделска.
По делото е
представена декларация по чл.14 от ЗМДТ (л.113 и сл.), приложена към искане за
издаване на удостоверение за данъчна оценка. В тази декларация не фигурират
обектите, обложени с ДНИ и ТБО, описани в оспорения АУЗ.
По делото не е
спорно, че след изграждането на обекта Община град Добрич не е подала
декларация по чл.14, ал.4 от ЗМДТ в отдел „МДТ“ на Община Добричка. Това
обстоятелство е заявено и от процесуалния представител на жалбоподателя в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 04.04.2023 г.
Представени са
писмата – покани от кмета на Община Добричка към кмета на Община град Добрич,
изпратени на 20.01.2020 г.,
на 12.11.2021 г. и на 04.03.2022 г., за подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Жалбоподателят
Община град Добрич представя договор за изпълнение на услуга, сключен на
24.09.2014 г. за срок от 60 месеца с Консорциум „РСУО-Добрич“ гр.София за
изпълнение на дейности по експлоатация на депото, описани в технически
спецификации, при максимална стойност на договора 10 000 000 лева без
ДДС.
След изтичане на
пет годишния срок на договора, на 26.08.2019 г. Община град Добрич е сключила
нов договор с изпълнителя, „Еф Си Си България“ ЕООД гр.София за изпълнение на дейности по
експлоатация на депото, при максимална стойност на договора 14 720 333,33
лева без ДДС.
Представено е
Споразумение от 20.09.2019 г., с което Община Добричка се е задължила при
предаване на отпадъците си за обезвреждане в Регионално депо за БО „Стожер“ да
заплаща на Община град Добрич изцяло разходите по тяхното обезвреждане –
доказва извършването на разходи за депо, но от 20.09.2019 г.
Ответникът
представя множество заповеди, с които кметът на Община Добричка е определял
границите на районите и вида на предлаганите услуги в съответния район.
В изпълнение на
указания ответникът представя на л.232-237 справки за всяка година от процесния
период за начина на определяне на ТБО с посочен размер за вяска една услуга
поотделно за всеки обект.
От представените
справки се установява, че са начислени задължения за ТБО за услугите по третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации (депо) и за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината.
В хода на съдебното
производство жалбоподателя оспори посочените в АУЗ отчетни стойности на осемте
обекти с твърдението, че отчетните стойности са в много по-нисък размер от
визирания в АУЗ. По това оспорване бе извършена съдебно-счетоводна експертиза,
по която вещото лице Е.Й. дава заключение, че действителните отчетни стойности
на сградите са различни от посочените в АУЗ.
Според
представеното заключение отчетната стойност на имот с идентификатор №
69300.33.5.1 – административна сграда с РЗП 501 кв.м. е 832 079,21 лева,
вместо посочената от инспектора по приходите на Община Добричка сума в размер
на 1 487 388,48 лв.
За имот №
69300.33.5.2 – портиерна с РЗП от 55 кв.м. отчетната стойност е 120 388,
62 лв. вместо 163 286,16 лв.
За имот №
69300.33.5.3 – гараж с РЗП от 925 кв.м. – 675 319,31 лв. вместо
2 746 176,34 лв.
За имот №
69300.33.5.4 – други нежилищни обекти с РЗП 2042 кв.м. – 2 105 843,13
лв. вместо 6 062 369,82 лв.
За имот №
69300.33.5.5 - сграда за В и К с РЗП от
148 кв.м. отчетната стойност е 154 346,91 лв., вместо 439 388,21 лв.
За имот №
69300.33.5.6 – производствен обект – трансформаторен пост с РЗП от 9 кв.м.
отчетната стойност е 21 622,17 лв., вместо 26 719,55 лв.
За имот №
69300.33.5.7 – склад с РЗП от 437 кв.м. – 573 303,24 лв., вместо
1 297 382,77 лв.
За имот №
69300.33.5.8 – сграда за В и К с РЗП 251 кв.м. – 487 087,87 лв.
вместо 745 178,67 лв.
Заключението е
изготвено след извършване на справки в счетоводството на Община град Добрич, по
извлечение от инвентарна книга за дълготрайни активи за Депо „Стожер“.
В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че отчетните стойности са заведени в Община град Добрич
към 2015 г., когато е приключило изграждането на депото. Заявява също, че няма
данни за подавана декларация по чл.14 от ЗМДТ за процесния обект, в която да са
посочени отчетните стойности.
Заключението не бе
оспореното от страните и съдът го приема за компетентно изготвено и обосновано.
Съобразно
установените отчетни стойности бе възложена допълнителна експертиза, която да
установи дължимия размер на начислената такса за битови отпадъци за обезвреждането
им в депо и такса за битови отпадъци за почистване на териториите за обществено
ползване за целия процесен период. Вещото лице представя заключение определящо
какъв би бил размерът на дължимите такса за ТБО за услугата по третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации (депо) и за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината. Заключението по допълнителната експертиза не бе
оспореното от страните и съдът го приема
като компетентно изготвено и обосновано.
При така
установената фактическа обстановка съдът от правна страна приема, че издаденият
АУЗ е незаконосъобразен като постановен при липса на мотиви и неправилно
приложение на материалния закон
Оспореният АУЗ е
издаден от Ангел Василев Минчев – главен експерт „Данъци и такси“ в отдел „МДТ“
на Община Добричка, който е оправомощен със Заповед № 432/09.05.2022 г. (л.200)
на кмета на общината, Соня Г., с права на орган по приходите.
С оглед
представената заповед на кмет на община, съдът приема, че актът е издаден от
оправомощено длъжностно лице и не е нищожен, поради липса на компетентност.
Актът е неправилен
и необоснован, издаден въз основа на неправилно установена основа за облагане с
данък и ТБО и в противоречие с материалния закон.
По отношение на
задълженията за ДНИ
Облагането с данък
за недвижим имот на 8 бр. обекти,
представляващи Регионална депо за битови отпадъци „Стожер“ е извършено в
противоречие и несъобразяване с материалния закон – разпоредбата на чл. 24, ал.
1, т.1 от ЗМДТ, която определя, че се освобождават от данък общините, за
имотите - публична общинска собственост.
От съдържанието на
оспорения АУЗ е явно, че предмет на облагане са именно изградените обекти
образуващи депото за битови отпадъци, тъй като те са описани с функционалното
им предназначение, застроена площ
данъчна оценка и отчетна стойност.
По делото е
представен Актът за публична общинска собственост № 5270/18.08.2016 г., който
не е оспорен от ответната страна. Същият удостоверява, че процесните 8 бр.
обекти, съставни части на регионалното депо за битови отпадъци, са със статут
на публична общинска собственост, поради което законът ги изключва от
облагането с данък.
В потвърждаващото
АУЗ решение от 03.01.2023 г. началникът на отдел „Местни данъци и такси“ на
стр. 6 е приел, че на основание чл.24, ал.1, т.1 от ЗМДТ не се дължи данък
между имотите на общините, публична общинска собственост. В противоречие обаче
с това становище, изразено в мотивите на решението, ответникът е постановил диспозитив,
с който е потвърдил оспорения АУЗ изцяло, вкл. и в частта, с която са
определени задължения за ДНИ в размер на 4 768,68 лева главница и 1 311,40
лв., дължими за периода 2017 – 2022 г.
Съгласно чл.10,
ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и
поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и
селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство
на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗМДТ, собственикът на сграда, построена върху
държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или
съответната част от него.
По делото обаче не
се представят доказателства, че имотътъ, върху който е изградено депото за БО
да е с променено предназначение. Както бе посочено и по-горе, предназначението
на територията е земеделска. Следователно Община град Добрич не дължи данък за
имота на основание чл.11, ал.2 от ЦМДТ.
В частта, с която е
определен дължим за внасяне ДНИ в размер на 4 768,68 лева главница и 1 311,40
лв., дължим за периода 2017 – 2022 г., актът е незаконосъобразен и следва да се
отмени.
Актът е
незаконосъобразен и по отношение на начислените задълженията за ТБО.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови
отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината.
Оспореният акт е
издаден в нарушение на изискванията на ЗМДТ действали към процесния период и към
момента (посл редакция на чл.69, ал.2 от ЗМДТ), която установяващи дължимите
такси за БО да се определят по видове услуги по чл. 62, т.е. поотделно за всяка
услуга. От съдържанието на акта и потвърждаващото го решение не може да се
установи, какъв е размерът на определените такси за всеки от обектите,
периодите и видовите услуги.
Едва в хода
на съдебното производство бе установено за кои услуги са начислени такси и
какъв е техния размер за всеки обект и период.
Съдът
приема, че актът е незаконосъобразен в частта, с която са определени задължения
за ТБО за услугите по чл.62, т.2 и т.3 от ЗМДТ изразяващи се в третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината.
Самият обложен с такса обект
представлява предприятие за обезвреждане на същите тези битови отпадъци,
изградено съвместно от всички общини на територията на област Добрич в т.ч. и
Община Добричка.
Водещата община по проекта за
изграждане на регионалното депо е поела задължения спрямо останалите общини да
бъде временен собственик на депото за срок от 30 години и да сключва договорите
с изпълнителите за неговото функциониране. Тя обаче няма качеството на данъчно
задължено лице по см. на чл.11, ал.1 във вр. с чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Самият
обект е публична общинска собственост с особен статут на обект по Закона за
управление на отпадъците и не подлежи на облагане с такси за отпадъци, които е
предназначен да обработва. Видно от Споразумението за партньорство, всички
имуществени отношения между общините, участвали в изграждането на депото за
битови отпадъци, са облигационни и следва да се уреждат със споразумения между
тях.
Това е видно и от двата договора за учредяване
право на строеж, с които Община Добричка е учредила временно право на строеж в
полза на Община град Добрич.
Смисълът на ЗМДТ е да се облагат
собствениците на имоти-жилищни и нежилищни, които с оглед своето функционално
предназначение по принцип могат да генерират отпадъци, независимо дали се
ползват или не. Основателно
е възражението на жалбоподателя, че обложеният с ТБО имот не генерира битови
отпадъци, понеже той е съоръжението за обезвреждането им.
В случая незаконосъобразно е начислена
такса за обезвреждане на отпадъци в съоръжения и инсталации спрямо обект, който
е с функционално предназначение да обезврежда същите отпадъци. Нормата на
чл.66, ал. 1, т.2 от ЗМДТ определя, че дейностите по предоставяне на услугите
по чл. 62 включват третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на
масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци
и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на
битови отпадъци - за услугата по чл. 62, т. 2.
Въпреки дадените указания, Община
Добричка не представя доказателства какви разходи е извършила по предоставянето
на тази услуга спрямо водещата проекта община и спрямо обекта, за който
определя задълженията.
За услугата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания, Община Добричка не представя доказателства за извършването й
спрямо Регионалното депо за битови отпадъци „Стожер“. В представените по делото
заповеди на кмета (л.160-169) за определяне вида на предоставяните услуги и
районите, в които ще се извършват не фигурира Регионалното депо за битови
отпадъци, нито пътя който води към него. Не се доказва Община Добричка да
извършва някакви дейности по поддържане на чистота в района на регионалното
депо нито разходи за тях. Не са представени договори, сключени с почистващи
фирми или физически лица за поддръжка на териториите около Регионалното депо.
В резултата от изложеното
по-горе, съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорения акт
незаконосъобразен. Същия следва да бъде отменен.
Процесуалният
представител на жалбоподателя претендира присъждане на разноските по делото за
възнаграждения на вещото лице по двете експертизи и за юрисконсултско
възнаграждение по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Искането за
присъждане на разноски е основателно с оглед нормата на чл.143, ал.1 от АПК.
Представени са доказателства за извършване на разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 600 лева. На Община град Добрич следва да се присъдят и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в претендирания размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ от 540 лева, определен по реда на
чл.25, ал.2.
Водим от горното и
на основание чл. 160 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 172, ал.2 от АПК,
Административен съд –Добрич, трети състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на
Община град Добрич Акт
за установяване на задължения № 107-548/22-1/16.11.2022 г., издаден от А. М. -
главен експерт в отдел „МДТ“ в Община Добричка, потвърден с Решение № Ж-99 #1
от 03.02.2023 г. на Жулиета Г. - началник на отдел „МДТ“ в Община Добричка, с
който на Община град Добрич са установени задължения за данък върху недвижимите
имоти в размер на 4 768,68 лева -
главница и 1 311,40 лева лихви и за такса за битови отпадъци в размер на 364
034, 08 лева главница и 91 104,87 лева лихви за периода 2017 г. - 2022 г.
ОСЪЖДА Община
Добричка да заплати на Община град Добрич сумата от 1140 ( хиляда сто и
четиридесет) лева, представляваща разноски по делото за възнаграждения за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на РБ.
Решението да се
съобщи на страните.
СЪДИЯ: