Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260757
гр.
Пловдив, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 28.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6112/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-005759, издадено от Началник група към
ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна полиция - Пловдив, с което на С.С.П. е наложена глоба в размер на 50 лева
за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП.
В
жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата
страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата.
Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде
оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното
наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът,
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по
следните съображения:
Наказателно
постановление № 20-1030-005759, издадено от М. В.М., на длъжност Началник
група към ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна полиция - Пловдив за това, че на 03.06.2020г.
около 11,50 ч. в гр. Пловдив, на ул. Солунска № 49, като водач на лек
автомобил *** с рег. № ***, С.С.П., ЕГН **********, е управлявал лек
автомобил *** с рег. № ***, като е използвал мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете и не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, с което е извършил
следните нарушения – на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му – нарушение на чл. 104а от ЗДвП и като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. На основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е била
наложена на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4,
т. 6 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН Бл. № 510416/03.06.2020г.,
издаден от Л.М.А., мл. автоконтрольор при Сектор Пътна полиция - Пловдив,
съгласно който било констатирано, че на 03.06.2020г. около 11,50 ч. в гр.
Пловдив, на ул. Солунска до № 49, С.С.П., ЕГН **********, управлява л.а. ***
с рег. № ***, като използва мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете и не използва обезопасителен колан, с
който е оборудван автомобилът, с което виновно е нарушил чл. 104а и чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП.
В
хода на административно-наказателното производство, от
административнонаказващият орган е била извършена справка АИС БДС, съгласно
която лице с ЕГН ********** не съществува. Съгласно изготвената на 25.09.2020г.
справка за лице – АИС „Български документи за самоличност“, лицето С.С.П., с
адрес *** е с ЕГН **********. Съгласно справката за нарушител/водач С.С.П. с
ЕГН ********** е със СУМПС № *** с придобити категории М и В, на отчет при ОДМВР-Смолян.
В
хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителя А.,
който посочва, че е написал акта лично в присъствието на очевидеца и на
нарушителя, не е имало възражения и нещата са така, както са описани в акта.
Сочи, че подписът като актосъставител е негов.
Посочената
в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло
отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа
страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателя не е ангажирал
доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на
актосъставителя А.. Следва да се отбележи, че изложената фактическа обстановка
не се оспорва от жалбоподателя, чиито възражения са свързани изцяло с наличие
на съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото му на
защита.
Настоящият
състав намира, че самоличността на нарушителя е била установена по един
несъмнен начин от административно-наказващият орган в хода на
административно-наказателното производство. Действително в АУАН като ЕГН на
лицето С.С.П. е посочено ***, а в НП за ЕГН е изписано **********, т.е.
разликата е в една от цифрите на ЕГН-то. За установяване на самоличността на
извършителя, от административно-наказващият орган са представени справка
АИС-БДС, видно от която лицето С.С.П. е със същия адрес, като посочения в АУАН
- гр. ***, обл. ***, ул. „***“ №***, както и Справка за нарушител/водач, видно
от която номерът на притежаваното от жалбоподателя СУМПС за категория В е
същият, като посоченият от актосъставителя в АУАН – *********, също издаден от
МВР-Смолян. В справката за нарушител водач също е посочено като ЕГН посоченото
в НП ЕГН на нарушителя – **********. С оглед на всички тези доказателства,
според съда несъмнено е доказано, че административното нарушение, предмет на
настоящото производство, е извършено именно от жалбоподателя, като установената
от съда разлика в ЕГН-тата в АУАН и НП представлява техническа грешка, като
правилно е изписано ЕГН-то на извършителя в НП. Нещо повече – съгласно
справката на л. 4 от приложената административно-наказателна преписка, лице с
ЕГН ********** въобще не съществува.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не
е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г.,
както и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, се
установява компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия
орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 03.06.2020г., а НП - на 24.06.2020г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Следва да се
отбележи и че противно на посоченото в жалбата, АУАН бл. № 510416 е с
посочена дата на съставяне – 03.06.2020г., в горния ляв ъгъл на акта.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
По
отношение на възражението на жалбоподателя, че така съставеният АУАН със
сгрешено ЕГН, не е годно основание за издаване на наказателно постановление,
съдът намира същото за неоснователно. Жалбоподателят посочва, че АНО
задължително трябва да издаде НП въз основа на АУАН, поради което и е
невъзможно за органа да запише ЕГН на водача, различно от това в АУАН. Подобно
разбиране обаче противоречи на правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно
същото, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, както вече беше посочено
в изложението на фактическата страна на спора, действително е допусната
нередовност в акта, но същата представлява техническа грешка. За
административнонаказващият орган съществува възможността да издаде наказателно
постановление и при наличие на такава грешка, след като се увери, че
административното нарушение е извършено именно от съответния нарушител виновно.
Констатираната нередовност не е от естество да наруши правото на защита на
нарушителя, доколкото в обжалваното наказателно постановление е посочено
правилното ЕГН на лицето. В наказателното постановление е посочено, че същото е
издадено на основание чл. 53 от ЗАНН, поради което и обжалваното наказателно
постановление не е незаконосъобразно на това основание. В този смисъл е и
Решение № 77/19.02.2019г. по канд № 1087/2018г. на АС-Плевен.
Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно
административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя
нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Правилно е посочено, че съставът на нарушението
предвижда забрана за използване мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, като тази забрана е приложима само при използването на
телефона без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете на
водача. В случая изпълнителното деяние включва противоправно действие, което е
от естество да предизвика опасност на пътя, доколкото водачът при управлението
на МПС няма възможност да използва и двете си ръце, поради което при възникването
на внезапна опасност на пътя способността му да реагира навременно е занижена.
От жалбоподателя не са твърдени и не са ангажирани доказателства да е налице
изключващо отговорността обстоятелство, каквото би било използването на
устройство „свободни ръце“, поради което и съдът намира, че административното
нарушение е извършено.
Административно
наказващия орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал и
нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително
деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на
дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен.
В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на
някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното
нарушение. Така и Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Приложени
са и коректните санкционни норми на чл.183,
ал. 4, т. 6 за нарушението по чл. 104а от ЗДвП и на чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1
за нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Предвидените санкции са
в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения
от административно наказващия орган.
Санкционираното
деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че
за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните
за подобни нарушения. В конкретния случай са били констатирани две
самостоятелни нарушения на ЗДвП, което изключва извод, че деянието има по-ниска
степен на обществена опасност от типичния случай. Освен това от справката за
нарушител/водач е видно, че през последните 3 години, откакто има книжка, на
жалбоподателя са издадени 6 фиша и едно влязло в сила наказателно
постановление, което посочва, че административното нарушение, предмет на
настоящото производство, не е първо за жалбоподателя по ЗДвП и съдът не намира,
че следва да бъде приложен институтът на маловажния случай.
С
оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-005759, издадено от Началник група
към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция - Пловдив, с което на С.С.П., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв.
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА : ЕР