№ 3320
гр. София, 16.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503188 по описа за 2021 година
за да произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 900548/27.09.2021год. , подадена от адв. А. като
пълномощник на П. З. Ш., Б. И. Ш. и З. И. Ш. срещу Определение № 901012/25.08.2021год.,
постановено по гр.дело № 309/2019год. по описа на Окръжен съд-Благоевград , с което е
прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искови .
В частната жалбата се поддържа от жалбоподателите , че въз основа на събрани в
нарушение на процесуалните правила доказателства първоинстанционният съд е направил
незаконосъобразен извод за това, че по отношение на тях липсват положителни процесуални
предпоставки за упражняване на правото на иск. Сочат , че не им е дадена възможност да направят
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК , поради което обжалват определението и в частта му, с която се
осъдени да заплатят на ответното дружество разноски по делото в размер на 100 лева. По
изложените доводи правят искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и за възобновяване на производството и разглеждане на предявените искове по
същество.
Ответната страна- „ Банка ДСК“ АД е подала писмен отговор , в който излага доводи за
неоснователност на подадената частна жалба и прави искане потвърждаване на обжалваното
определение като правилно и законосъобразно. Счита , че първоинстанционният съд правилно е
приел, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска и че събраните служебно от
съда доказателства могат да бъдат ценени, тъй като касаят допустимостта, а не основателността на
исковата претенция. Оспорва твърдението на жалбоподателите, че са били поставени в
невъзможност да се запознаят с релевантни за спора доказателства и да вземат становище по тях
като в тази връзка сочи ,че във всеки един етап от производството са имали такава възможност.
Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото
доказателства , намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК ,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателите са наследници на И. Б. Ш. , починал на 17.03.2007год. и това е видно от
Удостоверение за наследници № 23/21.03.2007год. , съдържащо се в приложеното ч.гр.д №
1
408/2008год. по описа на РС-Гоце Делчев. Спрямо тях е издадена заповед № 297/04.06.2008год.за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за солидарно заплащане на сумата от 55 000 лева,
представляваща главница по договор за кредит от 30.05.2003год., сключен между ЕТ“ И. Б.- М.“ и
„ Банка ДСК“ ЕАД , сумата от 10 885.45 лева законна лихва върху главницата, считано
03.06.2008год. до изплащане на вземането и сумата от 2146.55лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на Разпореждане на РС-Гоце Делчев от
05.06.2008год.
С Определение № 457/11.08.2008год.,постановено по гр.д. № 408/2008год. е указано на
заявителя , че може да предяви иск относно вземането си по цитираната заповед за незабавно
изпълнение за сумата от 10 885.45лева, представляваща законна лихва и за законната лихва върху
тази сума, считано от 03.06.2008год. до окончателното й изплащане като са указани последиците
от пропуска да стори това. Със същото определение е отхвърлено искането на наследниците на И.
Ш. за спиране принудителното изпълнение по изп.д.|№ 74/2008год. по описа на ЧСИ Цеклеов
относно горепосочените суми.
За да постанови определение с горецитираното съдържание заповедният съд е приел , че
длъжниците-наследници на И. Ш. са подали в срок възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта
за изпълнение, но само по отношение частта й , касаеща мораторната и законна лихва.
С Определение № 543/19.09.2008год., постановено по гр.д.№ 408/2008год. по описа на
РС-Гоце Делчев е обезсилена Заповед № 297/05.06.2008год. за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК , в частта й за сумата от 10 885.45 лева и за законна лихва върху тази сума от
03.06.2008год. до окончателното й изплащане. Този резултат е обоснован с липсата на предявен в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК иск по чл.422 от ГПК ,предявен от кредитора за вземането по
заповедта за изпълнение .
Така постановеното определение е отменено с Определение № 213/10.02.2009год.,
постановено по в.ч.гр.дело № 1136/2008год. по описа на Окръжен съд-Благоевград и с него е
върната като просрочена подадената частна жалба от наследниците на И. Ш. против Разпореждане
на РС-Гоце Делчев от 05.06.2008год.
На 23.12.2019год. П.Ш., Б.Ш. и З.Ш. са депозирали искова молба против „ Банка ДСК „
ЕАД , въз основа на която е образувано гр.д.№309/2019год. по описа Окръжен съд - Благоевград с
искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
„Банка ДСК“ ЕАД , че в качеството им на наследници на И. Ш. , не дължат на „ Банка ДСК“ ЕАД
солидарно заплащане на сумата от 55 000 лева главница и 10 885.45 лева лихви, законна лихва
върху главницата от 03.06.2008 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 2146.55 лева
разноски в заповедното производство , обективирани в Заповед за изпълнение на парично
задължение №297/04.06.2008год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 408/2008год. по описа на РС-
Гоце Делчев поради липса на основанието, посочено в тях и липса на законово основание.
Формулирано е и искане за обезсилване на издадения въз основа на заповедта за изпълнение
изпълнителен лист.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за образувано въз
основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство и за предприети
изпълнителни действия за събиране на вземането по издадената заповед за изпълнение . Посочено
е ,че вземането на банката произтича от договор за кредит ,сключен от техния наследодател в
качеството му на едноличен търговец. Твърди се ,че сумите по заповедта не се дължат, тъй като за
банката не съществува вземане на посоченото основание- извлечение от сметка, поради липса на
законно или договорно основание и поради изтекла погасителна давност. Излагат се конкретни
доводи за недължимост на сумите по заповедта поради липса на законно и договорно основание
като не се излагат конкретни доводи във връзка с твърдението за недължимост поради
погасяването му по давност .
В депозирана от ищците уточняваща молба са доразвити доводите за недължимост на
сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение поради липса на законно или договорно
основание като са въведени за първи път твърдения за допуснати от заповедния съд пропуски в
заповедното производство , в резултат на което не е проведена процедура за установяване на
съществуване на вземането чрез предявяване на иск по ч.422 от ГПК от банката –заявител , както и
такиаа за липса на основания за солидарна отговорност на наследниците. Конкретизирано е ,че
вземането е погасено по давност ,тъй като от възникването на тези вземания -17.03.2007год. са
2
изминали повече от пет години, през които кредиторът е бездействал като давността не е
прекъсната с образуването на изп.дело № 74/08год.и изп.дело № 342/2011од. Формулиран е
петитум за признаване на недължимостта на вземането по заповедта за изпълнение „ поради
погасяването му при изтекла обща погасителна давност от 5 години, считано от 17.03.2007год.“
С Определение № 901012/25.08.2021год. производството по гр.дело № 309/2019год. по
описа на Окръжен съд - Благоевград е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Прието е , че предявеният отрицателно установителен иск по чл.124 от ГПК е недопустим, тъй
като заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила и срокът по чл.414 от ГПК бил изтекъл.
Прието е също така, че оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта е допустимо в
хипотезата на чл.424 от ГПК , каквато в случая не била налице предвид липсата на твърдения за
новооткрити обстоятелства или наличието на нови писмени доказателства. Прието е също така, че
не е налице и хипотезата на чл. 439 от ГПК, доколкото ищците не оспорвали предприетото въз
основа на заповедта изпълнение в рамките на висящото изпълнително производство.
Така постановеното определение се явява незаконосъобразно.
Съображенията за това на въззивната инстанция са следните:
Правната квалификация на спорното право е дейност на съда по приложението на
материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът взема
предвид фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право,
чиято защита търси по реда на исковото производство; ищецът очертава спорното право, без да е
длъжен да посочи правното естество на претендираното или отричано право. И да даде такава
квалификация, тя не обвързва съда.
Едва след квалифициране на предявения иск следва да се извърши преценка за неговата
допустимост като от обстоятелствената част на исковата молба ще се изведе наличието на
абсолютните поцесуални предпоставки за предявяването му. В случай, че се установят всички тези
предпоставки, искът е допустим, а това обуславя задължението на съда да го разгледа и постанови
акт по същество, като обсъди и подложи на анализ представените, и събрани по делото
доказателства. Разбира се, проверка за допустимост може да бъде извършвана и по всяко време,
докато е висящо делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно.
В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил преценка за допустимост на
иска като такъв по чл.124 от ГПК съобразно дадената му от ищците правна квалификация.
Приемайки ,че за тях не съществува правна възможност да предявят отрицателно установителен
иск по чл.124 от ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на иск, в хипотеза на дадена му
правна квалификация по чл.424 от ГПК,респ. по чл.439 от ГПК. Процедирайки по този начин е
обосновал наличните алтернативни възможности за защита на длъжника чрез оспорване на
вземането по заповедта за изпълнение , а именно чрез предявяване на специалните искове по чл.
424 от ГПК и чл.439 от ГПК.
Принципно правилни са съжденията на първоинстанционния съд за недопустимост на иск
по чл.124 от ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК . Тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила, то
всяко възражение на длъжника , че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде
заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК. Наличието на
специален ред изключва исковата защита чрез предявяване на иск по чл. 124 от ГПК, поради което
оспорване на вземането по влязла в сила заповед за изпълнение по този процесуален ред би било
недопустимо.
Специалните способи за защита на длъжника са предвидени в чл.424 от ГПК и чл.439 от
ГПК. В първия случай оспорването на вземането по заповедта като в първия случай това
оспорване се основава на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от
съществено значение за спора , които не са били известни на длъжника до изтичане на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, а във втория- на
новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение. От гореизложеното следва,
че преценката за допустимост на двата иска се прави на база изложените факти в
обстоятелствената част на исковата молба обуславящи извод за недължимост на вземането по
заповедта за изпълнение. Ако в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени такива
факти ,то за ищеца ще липсва правен интерес да претендира да бъде установено по исков ред
несъществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
3
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба е видно , че в случая
липсва позоваване на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които да не са били известни на ищците до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл.414 от ГПК или с които не са могли да се снабдят в същия срок. С оглед на
тази констатация настоящият състав намира ,че предявеният пред първоинстанционния съд иск не
може да бъде квалифициран като иск с правно основание чл.424 от ГПК, за да бъде преценявана
неговата допустимост. Принципно правилни са обаче изложените доводи за недопустимост, в
хипотеза на предявен иск с тази правна квалификация и при идентични на изложените в
процесната искова молба факти и обстоятелства.
Новооткритите обстоятелства и новите доказателства са основание за оспорване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 424 от ГПК. Новите обстоятелства
представляват факти от обективната действителност, които имат отношение към съществуването,
изискуемостта или изпълняемостта на процесните вземания , каквото качество нямат изложените
такива от ищеца във връзка с липсата на отправено уведомление за предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит, за редовността на документа -извлечение от сметка, въз основа
на който издадена заповедта за незабавно изпълнение , за недействителност на главния и
акцесорния дълг, за вида на отговорността на наследниците на кредитополучателя по договор за
кредит и за погасяване на вземането по давност. Освен че тези факти не са от категорията на
предвидените в чл.424 от ГПК, то те не отговарят и на условието на чл.424, ал.1 от ГПК , а именно
да не са могли да бъдат известни на ищците до изтичане на срока за подаване на възражението по
чл.414 от ГПК.
Специалната защита на длъжника чрез иска по чл.439 от ГПК е предвидена при
предприети въз основа на изпълнителното основание изпълнителни действия. Правният интерес от
водене на този иск е налице във всички случаи, когато длъжникът в изпълнителното производство
завява фактически и правни твърдения, които обосновават доводите му за недължимост на
вземането по изпълнителния лист, основаващи се на факти, настъпили след влизане в сила
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. С оглед на горното искът с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим единствено
при наличие на оспорване на вземането по издадения изпълнителен титул.
В конкретния случай , в обстоятелствената част на исковата молба, ищците излагат
твърдения за образувано изпълнително производство въз основа на издадената против тях заповед
за незабавно изпълнение и оспорват вземането по заповедта , твърдейки че е погасено по давност .
Твърдят ,че по отношение процесното вземането е приложим давностния срок по чл.110 от ГПК и
сочейки за начален момент датата на смъртта на своя наследодател – 2007год. поддържат ,че
погасителния ефект на давността е настъпил през 2012год. ,тоест след влизане в сила на заповедта
за изпълнение. Правят искане /в уточняващата молба/ за установяване недължимостта на сумите
по заповедта за изпълнение поради погасяването им по давност с изтичане на 5 годишен давностен
срок, считано от 17.03.2007год.
Предвид гореизложеното и противно на възприетото от първоинстанционния съд
настоящата въззивна инстанция счита ,че въз основа на изложените в исковата молба и
допълнителна молба обстоятелства предявеният от частните жалбоподателите иск следва да се
квалифицира като иск с правно основание чл.439 от ГПК и той е процесуално допустим. Налице е
позоваване на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение, водещ до
погасяване отговорността на ищците по претендираното от банката-кредитор право, както и
формулирано искане да се установи, че вземането на банката-кредитор не съществува поради
погасяването му по давност. Обективирайки извод за противното в обжалваното определение ,
същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.При
връщането му частните жалбоподатели ще имат възможност за вземат становище и по отношение
доказателствата, приобщени като такива от съда в закрито заседание.
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд-София,
О П Р Е Д Е Л И :
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 901012/25.08.2021год., постановено по гр.дело № 309/2019год.
по описа на Окръжен съд-Благоевград като
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5