МОТИВИ
към
ПРИСЪДА №106/18.12.2020г.
по
НЧХД № 106/2020г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП
С частна тъжба Т.Г.В. /към момента на
подаване на тъжбата с фамилия И./, ЕГН:********** е предала на съд Й.Г.Г., ЕГН:**********
и Р.Д.И., ЕГН: **********.
Срещу
Й.Г.Г. са повдигнати обвинения за престъпления с правна квалификация: 1) чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2
вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК – за това, че с 10 на брой деяния,
извършени за времето от 18.11.2016г. до 27.11.2016г. в с.М., при условията на
продължавано престъпление е разгласявал публично и чрез публичната група „***********“
във Фейсбук неистини, позорни за тъжителката обстоятелства и са и били приписвани
престъпления; 2) чл.144, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК – за това, че с 4 на брой деяния, извършени за времето от
17.11.2016г. до 27.11.2016г. в с.М., при условията на продължавано
престъпление, се е заканвал по отношение на тъжителката с престъпления против
личността и; 3) чл.148, ал.1, т.1 и т.2,
предл.2 НК вр. чл.146, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК – за това, че с 3 на брой
деяния, извършени за времето от 17.11.2016г. до 27.11.2016г. в с.М., при
условията на продължавано престъпление публично и чрез публичната група „***********“
във Фейсбук е казвал думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на
тъжителката и е извършвал действия, унизителни за нейната чест и достойнство с
отделни деяния.
Срещу
Р.Д.И. е повдигнато обвинение за престъпление с правна квалификация чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2
вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК – за това, че с пет на брой деяния,
извършени за времето от 25.11.2016г. до 02.12.2016г. в с.М. и в гр.София, при
условията на продължавано престъпление, е разгласявала публично и чрез публична
група „***********“ във Фейсбук, както и в ефира на Нова телевизия неистинни
позорни за тъжителката обстоятелства и са и били приписвани престъпления.
Срещу
двамата подсъдими е повдигнато обвинение за съучастие в извършването на
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1,
т.1 вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – за това, че на
18.11.2016г. в с.М., в жалба до директора на ДГ „Д. Г.“- с.М., действайки като
съизвършители, са разгласили публично позорни за тъжителката обстоятелства и са
и приписали престъпления, излагайки неистинни твърдения, че на 24.10.2016г.
спрямо детето им Й. Й. Г.и спрямо още 6 деца е осъществяван тормоз от нея, като
тяхна учителка.
Настоящото
разглеждане на делото от състав на РС-Пирдоп е второ по ред, доколкото с
Решение от 25.06.2020г. по ВНЧХД №761/2019г. Софийски окръжен съд е отменил
изцяло Присъда №124 от 29.10.2019г. по НЧХД № 67/2017г. и е върнал делото за
разглеждане от друг състав на РС-Пирдоп.
В хода на съдебното производство при
настоящото разглеждане на делото частната тъжителка Т.Г.В. присъства лично във
всички съдебни заседания, като нейните становища и искания биват изразявани
пред съда от упълномощения повереник - адв. С.П. от САК. Адв.П. пледира пред
съда за осъдителна присъда спрямо подсъдимите Й.Г. и Р.И., като желае те да
бъдат признати за виновни и да им бъдат наложени съответните наказания по
закон, които да са съобразени с целите и задачите на наказанията по чл.36 НК. Според
адв.П. от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително и от
Съдебно-психологичната експертиза, се установява по несъмнен начин извършването
на деяния, осъществяващи съставите на престъпления така, както са описани в
тъжбата, по повод на която е образувано настоящото дело. Адв.П. прави анализ на
доказателствата и излага правна характеристика, така както счита за правилно,
на всяко от повдигнатите обвинения. Заявява относно изслушания по делото
звукозапис, че в него няма нищо притеснително и доказващо тъжителката да е
осъществила действия, които могат да бъдат квалифицирани като „тормоз“ спрямо
деца, включително спрямо детето на подсъдимите. Заявява искане и за присъждане
на разноски на неговата доверителка.
Подсъдимият Й.Г.Г. при настоящото
разглеждане на делото, предвид неявяването си в съдебни заседания, бива
представляван от назначения служебен защитник адв.Н.З., който оспорва тъжбата и
в хода на съдебните прения моли съда да оправдае изцяло подсъдимия Г.. Адв. З.
счита, че от събраните
по делото доказателства не се доказало по един безспорен и категоричен начин,
че подзащитният му е извършил посочените в тъжбата престъпления. Сочи, че по
делото са разпитани много свидетели, но техните показания не доказват по
безспорен и категоричен начин участието на Й.Г. в престъпленията. Моли да се
дискредитират показанията на част от свидетелите, които са в родствени връзки с
тъжителката. Сочи, че няма как и не се установило по делото, че именно Й.Г. е
автор на публикациите във Фейсбук, за които е обвинен. Коментира и заключението
на вещото лице по повод некатегоричният извод, че действията, които се твърди,
че е извършил подзащитният му, „биха могли“, а не „са“ възбудили основателен
страх. Адв.З. моли при постановяване на присъдата да се има предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия Г. и липсата на доказателства за негативни прояви.
При
настоящото разглеждане на делото подсъдимата Р.Д.И. се представлява сама. В
последното съдебно заседание бе налице и присъствието на резервен защитник-
адв.Г.Ц. от САК, чието активно участие по делото обаче не се наложи.
Подсъдимата оспорва тъжбата и в хода на съдебните прения моли да бъде
постановена спрямо нея, а също и спрямо Й.Г., оправдателна присъда, за което се
мотивира с това, че се е опитала да защити
детето си и това, което е направила, го е направила с ясна съвест и се радва,
че го е направила и че върху сина и няма никакви последици относно поведението
му и здравословното му състояние. Подсъдимата И. заявява пред съда, че в с.М.,
където са се развили събитията, когато някой има конфликт с друг, както в
случая, се събира цялото семейство и всички роднини на лицето, за да нападат
другия. Заявява, че си е признала по делото, че тя е сложила записващото
устройство, тя се е явила по телевизията и тя е писала във Фейсбук, като съдът
може да я осъди на каквото прецени, но тя е преди всичко родител и не съжалява
за това, което е направила. Подсъдимата твърди, че също имала основателен страх
от съпруга на тъжителката В., който я засрещал на пешоходна пътека, докато била
бременна и щял да я блъсне и че е писала жалби, но не ги е депозирала в
процеса, за да „не прави панаири“. Заявява, че се явявала по делото
добросъвестно и лично да защити семейството си, в което не се държат така,
както било чуто на записа, че се държат с децата в детската градина. Коментира
записи, които бе представила по делото, но не бяха приети, доколкото са
незаконно създадени, тъй като счита, че са важни за нейната защита. Подсъдимата
И. твърди, че свидетелските показания, дадени пред съда, са неверни.
При упражняване
на правата си на защитна реч и на последна дума по чл. 297 НПК Р.И. заявява, че
вече иска да загърби случая, тъй като върху нея и семейството и са се изсипали
много лъжи, които тя не приема за нормални като цена за това да се оправдае
един човек.
Съдът, като съобрази поотделно
и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Й.Г.Г. е роден на ***г. в
гр.Петрич с адрес ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Р.Д.И. е родена на *** г. в гр.
Средногорие, с адрес ***, българка, българска гражданка, с
висше образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН: **********.
Установената фактическа обстановка
съвпада в голяма степен с описаната в тъжбата.
Тъжителката
Т.Г.В. /с предишни фамилни имена И. и М./ работи като учител в Детска градина
/ДГ/ „Д. Г.“ с. М. от 2013 г., включително и към момента на инкриминираните
деяния и към настоящия момент. Подсъдимите Й.Г.Г.
и Р.Д.И. имат син - Й. Й. Г..,
малолетен, който през 2016 год. за известно време - до месец юни посещавал
детската градина, след което бил отписан от родителите си и през месец октомври същата година, за три дни - на 20,
21 и 24.10.2016 год., отново посещавал детската градина, към
което време детето било на 2 години и 3 месеца. По времето, в което
детето посещавало детската градина, негова учителка била тъжителката.
На 18.11.2016 год. подсъдимият Й.Г.Г.
отишъл в Детската градина в с. М., разговарял със свидетелката П. У.–
директор на детската градина, пред която направил
оплакване срещу тъжителката, че предния ден - на 17.11.2016 год. във фитнес залата в с.М., тя крещяла
истерично и била собственото си
дете, та какво оставало за чуждите, поради което нямала качествата да бъде учителка в детската градина.
Подсъдимият се оплакал на директорката също така, че тъжителката викала истерично и на неговото дете и го е
удряла, като внесъл и жалба от двамата родители на детето - подписана от
него и от майката на детето Р.Д.И.. Жалбата е с вх. №237/18.11.2016 год. до
директора на ДГ „Д. Г." с.М. и в нея
подсъдимите Й.Г.Г. и Р.Д.И. твърдят,
че на 24.10.2016 год. детето им Й. Й. Г.посетило ДГ „Д. Г.“-с.М., като в същия ден те получили
достоверна информация, че „лицето Т.Г.И.“ упражнява
тормоз над тяхното и над още шест деца от първа група, където е „учител“.
Твърдят, че тормозът се състои в „махленски викове, крясъци, обиди и изпадане
в тежка истерия". Твърдят, че в тоалетната учителката е ударила шамар на едно от тези деца, чиито имена заявяват, че няма
да сочат, тъй като още не са информирали
родителите им. Твърдят, че отношението на учителката към техния син било следното:
„- Г., какъв е тоя сопол бе, толкова ли е
сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я изхвърли в коша“. Твърдят, че след това е
последвал удар към детето от учителката и навеждане за ухото към салфетката, която детето е хвърлило на земята
до коша, а детето е само на 2 г. и 3 м. и не разбира и не може да говори
още. Твърдят, че след това отново тъжителката е започнала да крещи, изпадайки в
истерия. Двамата подсъдими в жалбата си до директора на детската градина
заявяват искане за вземане на дисциплинарни
мерки, тъй като „учителката“ Т.Г.И., тормозела децата на жителите на с.М.,
както и поради това, че тя като човек, който изпада в подобни състояния,
не смятат че може да работи с деца и да
упражнява тази професия. Заявяват, че ако не бъдат взети от директорката
адекватни мерки, ще сезират компетентните органи, предоставяйки съответните
доказателства. Свидетелката П. У.уверила подсъдимия Г., че веднага ще вземе
мерки по повод неговото оплакване и жалбата, като срокът за произнасяне бил
едномесечен. Още същия ден У.уведомила учителката Т.И. за оплакването на Г. и
за жалбата, като й дала възможност да се запознае със съдържанието й. По повод
жалбата на Г. директорката У.изискала писмени обяснения от учителката Т.И. и от
останалите служители на детската градина, които са били на работа въпросната
дата в групата на детето на Г.. У.изискала обясненията в срок от 24 часа, за
което писмено уведомила колегите си и обяснения били дадени от учителката Т.И.,
учителката И.Я., мед.сестра Е. Стоянова и прислужник Т. Л.. В писмените
обяснения на посочените лица не се установява на 24.20.2016 г. учителката Т.И.
да е имала поведение към детето на Г., в какъвто смисъл има твърдения в жалбата
им. Директора У.уведомила с писмо от 05.12.2016 г. Р.И. и Й.Г. за резултата от
извършената от нея проверка в детската градина по повод жалбата им и предвид
допълнително представени от тях доказателства пред различни медии и обществени
институции, сезирала Районна прокуратура – Пирдоп за изясняване на случая.
На 21.11.2016 год. в село М.
тъжителката управлявала лек автомобил „******“ и с нея в колата била и
свидетелката И.В.. При разминаването с лек автомобил „****“ комби, тъмен на
цвят, управляван от подсъдимия Й.Г., последният я засякъл, опитал се да я
избута от пътното платно, заедно с което й посочил среден пръст и й отправил
заплашителен жест с ръка – прекарвайки я напряко на шията си, което тъжителката
възприела като закана, че ще й отреже главата и което възбудило основателен
страх у нея за осъществяване на физическо посегателство. Подсъдимият Г. имал
такова поведение и спрямо други жители на село М. – засичане с лекия автомобил,
опит да ги избута от пътното платно, отправяне на неприлични жестове.
На 24.11.2016 год. преди обяд подсъдимият Й.Г.Г. посетил свидетелката Ц. Й. –
кмет на О. М., в кабинета й в общината. Подсъдимият
Г. казал, че иска да я запознае с един проблем в детската градина в селото,
която посещава детето му. Казал й, че „луда учителка" на име Т.И. е била и
тормозила детето му и още няколко деца и заявил искане да бъде наредено на
директорката на детската градина да отстрани от работа учителката, тъй
като не е съгласен някаква си „шизофреничка, луда, психясала“ да крещи и бие детето му и други деца в детската
градина. Свидетелката **** казала, че така не може да махне учителката, а
трябва да бъде извършена проверка за изясняване на случая. След този отговор
подсъдимият Г. напуснал кабинета на кмета и след няколко дни, на 28.11.2016
год. изпратил на мобилния телефон на кмета ****, на вайбър, съобщение със
запис, на който се чували гласове и шум и отправил реплика към **** - „същото
да се случи и с нейното внуче“. Подсъдимият Г. твърдял, че в съобщението със
запис, направен от него, е
документирано как учителката Т.И. бие
детето му и други деца в детската градина и в тази връзка той отправя
„пожелание“ към кмета и нейните деца
да бъдат бити така в тази детска градина. Подсъдимият Г. казал пред
директорката, че записът е направен чрез записващо устройство, поставено във
връхната дреха на детето му.
На 25.11.2016 год. в
23.58 часа подсъдимата Р.Д.И. публикувала в социалната мрежа „Фейсбук“, на страницата
на публичната група „***********“, текст със следното съдържание: „Днес 25.11.2016 год. изтича един месец
откакто нашето дете Й. на 2 г. и 3 месеца беше бито и тормозено от лицето
Т.Г., която е учител в ДГ „Д. Г.“ с.М.“/цитат/. Заявено било в написаното, че тъй като мерки
спрямо учителката не били взети от кмета на с.М. и от директора на детската градина „... от понеделник мерките ще ги
вземем ние ...“/цитат/. В този текст
подсъдимата Р.И. се обръща към родителите на децата от детската градина в с.М., като заявява: „За горенаписаното ще
представя на всеки един от Вас 100%
доказателство за побой и тормоз над моето дете и на още 5 деца и 11 човека
свидетели“ и завършва: „Бог да пази М. и децата на М. от случващото се
!!!".
По повод
на горната публикация на Р.И., в публичната група „***********“, в социалната
мрежа „Фейсбук“, на 26.11.2016 год. се оформил дебат, при който подсъдимата Р.Д.И.
отново твърди, че учителката Т.Г. си позволявала да удря деца
и да им крещи, публикувала е снимка на детето си Й. със синина отдясно на лицето и с текст: „Ето и
постижението на г-жа Т.Г.“, а подсъдимият Й.Г.Г.
твърди, че има записи и обръщайки се към
свидетеля П. С. В. /по това време приятел на тъжителката/, е употребил следните
квалификации по адрес на тъжителката
- „Твойта шизофреничка ми е тормозила детето...“, „Нито ме интересува твойта
шизофреничка, нито мъжът й, детето ми е бито и тормозено от тоя кон...“, „Шушомигооо, ти ли ще правиш разследване,
ако си могъл да правиш разследвания
щеше да разбереш, че тааа е луда, а работи с деца“, „Епитети ще чуеш от устата на кинг кооонг, утре ела да ти ги
пусна“. В коментар на същата дата - 26.11.2016 год., към изявление на А. Б.по
повод публикацията на подсъдимата Р.Д.И. от 25.11.2016 год., подсъдимият Й.Г.Г. заявява - „Г-жа Г. е
шизофреничка", по повод на коментар на Вени Драгнева във връзка с публикацията на подсъдимата И. от същата
дата подсъдимият Г. заявява и заплашва - „...Злобна госпожо, ...детето ми е
бито и тормозено от тази шизофреничка, а има
оплаквания и от вас. Внимавай !!!".
След
уговорената в публичната група „***********“ на социалната мрежа „Фейсбук“ среща на свидетеля П. С. В. /по това време приятел на тъжителката/, с подсъдимия
Й.Г.Г., такава се състояла през деня, около обяд на 26.11.2016 год. в магазина
му в с.М., на която Г. пуснал на В. ****озапис, на който свидетелят не разпознавал
гласа на тъжителката. В разговора с В.
подсъдимият Г. му заявил, че тъжителката е „луда, шизофреничка“, че е била детето му и още 7-8
деца, показал му и снимка на битото
му дете и заявил, че ще се саморазправя с нея физически. Свидетелят В.
предложил на Г. да се срещне с тъжителката в негово присъствие, за да се
разберат и да изяснят случая, но подсъдимият отказал и заявил, че не иска да я вижда и ако я види, ще я пребие. Разговорът между Г. и В. бил предаден
на тъжителката от свидетеля П. С. В.
и отправените от страна на подсъдимия Г. към нея закани, които в контекста на цялостното му предходно поведение, затвърдили опасенията й за възможна физическа
саморазправа спрямо нея. На тъжителката й
станало известно и обстоятелството, че подсъдимият Г. се е свързвал и търсил подкрепа за действията си и от родители на други
деца от детската градина, като и пред тях заявявал твърденията си, че
учителката Т.Г. е извършила престъпни деяния спрямо неговото дете,
спрямо техните деца и спрямо други деца в
детската градина в с.М..
На 26.11.2016 год. Й.Г. се обадил по телефона на свидетелката
П. Т. и й разказал
как в ДГ „Д. Г.“ в с.М. малтретират децата
и че има доказателства за това, включително и нейното дете – Лора, е бито от учителката Т.И.. Подсъдимият Г. изпратил
на Т. ****озапис на личния й
телефон, на който тя различила гласа на детето си, но майката не намерила нещо нередно в записаните обстоятелства, като смята, че
записът не е от 24.10.2016 год., за която дата твърдял Г., тъй като на
тази дата детето й Лора не е било на детска
градина.
На 26.11.2016 год. подсъдимият Г. изпратил ****озапис
на свидетелката Е.Ч. с твърдение, че на него е записано как учителката Т.Г. бие
и тормози децата в детската градина в с.М., на което Ч. му отговорила,
че това не е истина и не му вярва, тъй като детето й е било при тази учителка,
тя е доволна от работата й и нейното дете с голямо желание е посещавало детската
градина, било е щастливо и се радвало да види учителката. Този запис бил
изпратен на личния телефон на свидетелката Ч., на вайбър, след като Г. и писал
първо на лично съобщение във „Фейсбук“ от прифила си и поискал телефонния и
номер, за да и изпрати записа. На записа свидетелката чула женски и детски
гласове, но не е разпознала гласа на учителката Т.И. и не била сигурна, че
записът е направен в детската градина.
На 27.11.2016 год.
преди обяд в с.М. пред хранителен магазин на ул. „Цвятко Караджов", свидетелката А. Д.
Д.и М. Г./директор
на основното училище в с.М./ имали среща „на кафе“,
в близост до което се намирал магазинът на подсъдимите Й.Г. и Р.И.. При
тях дошъл Й.Г. и се обърнал към свидетелката Д., казвайки, че понеже тя е взела
отношение във „Фейсбук“ на тяхна публикация и защитила учителката Т.И., ще и пусне
запис да чуе как учителката бие
детето им и още 7 деца в детската градина. След това Г. пуснал ****озапис на телефон и започнал да обяснява: „Ето
тук тая лудата ми удря детето… ето
тук бие други деца… тук се чува шамар“. В коментара си във връзка със
записа подсъдимият Г. произнася следните думи
– „кон“, „шизофреничка“, „луда“, „кинг конг“. При опита на А. Д.да защити тъжителката, Г. й заявил, че не желае да
слуша за този „кинг конг“, казал й, че в момента имал проблем - пробация
или условна присъда, но когато му изтече,
щял да я пребие и, че изобщо не му пукало. Свидетелката А. Д.предала на
тъжителката казаните думи и отправените закани от Г. по отношение на
нея, като в контекста на цялостното поведение на подсъдимия към тъжителката,
отправените думи и закани засилили страха й
от реалното им осъществяване.
На 28.11.2016 год. на заседание на Общинския съвет-с.М., по т.9 от дневния ред, подсъдимата Р.И. информирала общинските
съветници, че детето й Й. е посещавало детската градина в с.М. до 31.05.2016
год., като след това е било записано
отново и я е посещавало на 20, 21 и 24.10.2016 год., откогато е спряно
от родителите му. Подсъдимата И. твърдяла в изказването си, че на 20.10.2016
год. са прибрали детето стресирано, плачело
е на сън и не се е чувствало добре. Твърдяла, че на 21.10.2016
год. /петък/ детето било взето от детската градина с „необичайна синка
по лицето“, документирана със снимка.
Твърди, че с мъжа й взели мерки, които самата тя определя като „незаконни“,
но заявява, че са били принудени от обстоятелствата да ги приложат. Заявила, че на 24.10.2016 год.
/понеделник/ са сложили в дрехите на детето подслушвателно устройство и от ****озаписа, който изготвили по този
начин, се установявали крещене,
обиди, шамари върху детето й и върху още пет други деца, основно такива,
които не могат да говорят. Твърди пред Общинския съвет, че впоследствие разбрала от родителите, че въпросната госпожа - Т.Г.
е посягала и на други деца, които могат да говорят и те са казали на родителите. Твърдяла, че се касае за
установено насилие на възрастен човек,
педагог, към малко дете, което представлява огромен проблем. Това изказване на подсъдимата
И. е документирано в Протокола от заседанието на Общинския съвет – с. М.. По
изказването на подсъдимата И. са взели отношение общински съветници и кмета ****,
които са заявили, че ще се вземат мерки след проверка от директора на детската
градина и от други компетентни институции.
На 01.12.2016 год.
тъжителката отишла на работа около 12,30 ч. в детската градина и
там я чакал екип на Нова телевизия, които казали, че искат да разговарят с нея по повод сигнал на родители на
дете от нейната група - семейство Г., които
са направили запис как тя обижда и крещи истерично на детето им и на още
няколко деца. Екипът пуснал записа, но не могли да намерят частта с обидните
думи, които твърдели, че е казала на децата. Тъжителката заявила пред екипа на
медията, че никога не си е позволявала
да се държа грубо и невъздържано с децата. От екипа й казали, че ще дойдат отново на другия ден - 02.12.2016 год.
сутринта и ще излъчват на живо в „Здравей България".
На 01.12.2016 год. в централната емисия по Нова телевизия от 19 ч. се излъчил материал, в който
подсъдимата Р.И. заявила, че детето й
Й.Г. до ден днешен се събуждало вечер с отворени очи и пищейки, че на 21.10.2016 год. го взели от детската градина със синина на
бузата, че имали запис, от който се установявало крайно грубо отношение
- детето започва да плаче, чували се
шамари, не знае дали е било към техния син, но след като видяла синината върху лицето му, преценили че е било и към
него това нещо.
Същата вечер в полунощ /12 ч./ излъчили
предаването „Часът на М. Ц.“ по Нова телевизия, в което участвала
подсъдимата Р.Д.И., която заявила, че на 21.10.2016 год. /петък/ взели детето си от детската градина в с.М. със синина върху лицето и
тъй като то било стресирано и уплашено, не
можело да говори, решили със съпруга й на следващия ден - 24.10.2016 год. /понеделник/ да сложат в
дрехата на детето записващо устройство, записът бил направен на 24.10.2016 год.
и след като го прослушали, го предоставила
на кмета на общината Ц. Й. и на други родители
на деца от детската градина, за да чуят какво се случва там. В предаването И. заявила изрично, че госпожа Т.Г.
е жената, която тормози децата в първа група, в която е бил синът им.
На 02.12.2016 год. около 7,30 ч. сутринта в детската градина с. М.
отново пристигнал екип на Нова телевизия, който излъчвал на живо в „Здравей
България“. На мястото били подсъдимата Р.И., родители на деца от първа
група, както и родители на други деца, на които учителката Т.И. е
преподавала. Подсъдимата Р.Д.И. потвърдила казаното от нея по Нова ТВ
предния ден и заявила, че имали още записи, на които се чували обиди, шамари и лошо
отношение към децата, но те не касаели тяхното дете и затова не ги били
предоставили.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на събраните в хода на
процеса и приобщени от съда доказателствени средства:
-
гласни доказателствени средства - показания
на свидетелите П. С. В./л.97-л.101 от делото/, И.П.В./л.102-л.105 от делото/, Ц.
П. **** /л.105- л.108 от делото, както и прочетени от л.316-317 от НЧХД
№67/2017г. на РС-Пирдоп/, П. Н. У./л.108- л.113 от делото, както и прочетени от
л.320 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, И.Г. Я. /л.113-л.115 от делото, както и
прочетени от л.322 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, А. Д. Д./л.115- л.117 от
делото, както и прочетени от л.322 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, В. И. Д./л.117-
л.118 от делото, както и прочетени от л.322 и 323 от НЧХД №67/2017г. на
РС-Пирдоп/, П.И.Т. /л.245- л.248 от делото, както и прочетени от л.384-л.385 от
НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, Е.И.Ч. /л.249- л.251 от делото, както и
прочетени от л.320 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/ и обясненията на подсъдимата
Р.И. /л.94-л.95 от делото/;
-
писмени доказателствени средства –
жалба до директора а ДГ „Д. Г.“ от Й.Г. и Р.И. с вх. №237/18.11.2016г. /л.21 от
НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, писмо от директора на ДГ „Д. Г.“ до Р.И. и Й.Г.
/л.22 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, писмо-искане на обяснения и обяснения
на служители от ДГ „Д. Г.“ /л.23-л.30 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, заповед
№6/20.10.2016г. на директора на ДГ „Д. Г.“ за ползване на платен годишен отпуск
и молба /л.31-л.32 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, заповед №РД
10-289/28.11.2016г. на началника на РУО София регион за определяне на комисия
за извършване на проверка и констативен протокол №КМД05-197/09.12.2016г. от
извършена проверка /л.33-л.38 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, протокол от
проведена родителска среща на 05.12.2016г. /л.39-л.41 от НЧХД №67/2017г. на
РС-Пирдоп/, дневник на група /л.42- л.44 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, Протокол
№13/28.11.2016г. на Общински съвет – М. /л.45-л.49 от НЧХД №67/2017г. на
РС-Пирдоп/, уверение изх. №86/17.03.2017г. от директора на ДГ „Д. Г.“ /л.50 от
НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, медицинско удостоверение изх. №555/15.03.2017г.
от лекар към ЦПЗ-София ЕООД /л.51 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, сигнал от
директора на ДГ „Д. Г.“ до Районна прокуратура- Пирдоп /л.52 от НЧХД №67/2017г.
на РС-Пирдоп/, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
30.01.2017г. на прокурор при РП-Пирдоп /л.53- л.55 от НЧХД №67/2017г. на
РС-Пирдоп/, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
25.01.2017г. на прокурор при РП-Пирдоп/л.56-л.68 от НЧХД №67/2017г. на
РС-Пирдоп/, разпечатки от публикации във „Фейсбук“ група „***********“
/л.59-л.80 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, писмо изх. №РД-33-09-1/25.08.2017г.
от кмета на О. М. до Омбудсмана на Република България /л.126-л.127 от НЧХД
№67/2017г. на РС-Пирдоп/, справки за адресна регистрация на Й.Г. и Р.И. /л.270-
л.271 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, жалба
от Т.Г.И. до началника на РПУ-Пирдоп и писмо-отговор до жалбоподателката/л.312-л.313
от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, жалба от И.П.В.до РП-Пирдоп вх. №306/24.03.2017г.
и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.04.2017г.
на прокурор при РП-Пирдоп /л.314-л.315 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, писмо
от О. М. изх. №РД-1107-34#1/26.08.2019г. ведно с два броя характеристики за Й.Г. и Р.И.
/л.374-л.376 от НЧХД №67/2017г. на РС-Пирдоп/, писмо изх. №96/27.07.2020г. от
директора на ДГ „Д. Г.“, ведно с характеристика на Т.Г.В. /л.43-44 от делото/,
писмо изх. №1004/27.07.20г. от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД /л.46 от делото/,
справки за съдимост на Р.И. и Й.Г. /л.50-л.51 от делото/, материали по
пр.пр.1131/2016г. на РП-Пирдоп /л.52-85 от делото/, материали по пр.пр.
1111/2016г. на РП-Пирдоп /л.184-л.222 от делото/;
-
веществени доказателствени средства –
4 бр. компютърни дискове, съдържанието на 3 от които е възпроизведено чрез
оглед в съдебно заседание на 18.12.2020г.;
-
експертни доказателствени средства –
Съдебно-психологична експертиза на вещо лице Г.К. /л.227-л.235 от делото/.
Установява се от приложените към
тъжбата писмени доказателства, че Й.Г. и Р.И. са инициирали с жалба до
директора на ДГ „Д. Г.“ проверка спрямо учителката Т.Г.И. /понастоящем с
фамилия В./ за поведението и спрямо сина на Й.Г. и Р.И. – Й.Г., проявено на
дата 24.10.2016г. Жалбата е депозирана на 18.11.2016г. Жалбата е за „тормоз“ и
със следното съдържание: „На 24.10.2016г. в 8:20 часа нашето дете посети ДГ „Д.
Г.“ с.М.. В същия ден получихме достоверна информация, че лицето Т.Г.И.
упражнява тормоз над нашето и още шест деца от първа група, където тя е „учител“.
Тормоза се състои в махленски викове, крясъци, обиди и изпадане в тежка
истерия. В тоалетната и не само си е позволявала да удари шамар на едно от
въпросните деца. Имена няма да посочим, тъй като все още не сме информирали
родителите им. Отношението към нашия син в същия ден е следното, цитирам: - Г., какъв е тоя сопол бе, толкова ли е сладък, че го ближеш? Изтрий се със
салфетката и я изхвърли в коша. След което последва удар към детето ни и
навеждане за ухото към салфетката, която детето ни е хвърлило на земята до
коша, тъй като той е само на 2г. и 3 м. и не разбира и не може да говори още.
След което госпожата започва отново да крещи, изпадайки в истерия. Моля да
вземете дисциплинарни мерки, защото „учителката“ Т.Г.И. тормози децата на
жителите на с.М.. Не смятаме, че човек, който изпада в подобни състояния трябва
да работи с деца и да упражнява тази професия. Ако не вземете адекватни и
спешни мерки, ще сезираме компетентните органи, предоставяйки съответните
доказателства“.
Видно е от писмото-отговор до
жалбоподателите, изходящо от директора на ДГ „Д. Г.“, че във връзка с
твърденията в жалбата директорката П. У.е сезирала РП-Пирдоп за изясняване на
случая и че е събрала писмени обяснения от всички служители. Писмените
обяснения на тези служители също са приложени по делото, като от тях не се
потвърждава тъжителката да е осъществявала какъвто и да е „тормоз“ над деца в
ДГ „Д. Г.“ с.М.. Напротив- установява
се от доказателствата по делото, че на 24.10.2016
год. по време на работата в екип с И.Я.
/учителка/ и Е.И. /мед. сестра/, че същите са били постоянно с тъжителката и не са станали свидетели на твърдяното
в жалбата отношение спрямо детето Й.Г..
Установява
се от писмените доказателства, че за случая е било уведомено Регионалното
управление на образованието София-регион, като със заповед на началника му е
била определена комисия от експерти, която да извърши проверка в ДГ „Д. Г.“ – с.М.
във вр. с получена жалба вх. №ПД 05-61/28.11.2016г., като проверката е била
извършена, а констатациите – отразени в констативен протокол от 09.12.2016г.
Според констативния протокол в хода на проверката комисията се е запознала с
жалбата, осъществила е разговор с директорката, изискала е набор от документи и
според констатациите - не е установила вярност на твърденията в жалбата. Установено е, че директора е предприел
необходимите мерки за изясняване на обстоятелствата и верността на описаните
твърдения в жалбата.
Относно гореописания случай в детската градина в с. М., е
сезиран и Омбудсмана на Република България към онзи момент г-жа Мая Манолова и
е разпоредено на кмета на О. М. да извърши проверка по случаите. В тази връзка е
представено писмо от 25.08.2017 г. на кмета на О. М., в което е посочено, че
след проверка е установено, че целият случай е една инсценировка с цел уронване
престижа на двете институции – детската градина и О. М., тъй като по твърдения
на родителите случаите с детето им са станали на 21.10.2016 год. и на
24.10.2016 год., а жалбата и последващите им действия са около месец след това
– след 18.11.2016 год. и ако действително е съществувал такъв сериозен проблем
всеки отговорен родител би сигнализирал незабавно отговорните институции, а не
след толкова дълъг период от време.
Установи
се по делото от издадено уверение от директора на ДГ „Д. Г.“, че Т.Г.И.
/понастоящем с фамилия В./ работи като учител в ДГ „Д. Г.“ от 04.03.2013г. на
безсрочен трудов договор, но че на 21.10.2016 год., за която дата Й.Г. и Р.И. твърдят, че
детето им е било взето със следи от удар по лицето – синина на
лицето, тъжителката е ползвала отпуск съгласно заповед № 06/20.10.2016 г. на
своя работодател.
Установи
се от протокола от проведена на 05.12.2016г. родителска среща в ДГ „Д. Г.“ с.М.,
че същата е била по инициатива на директора П. У.във връзка с горецитираната
жалба от Й.Г. и Р.И.. На тази родителска среща не са присъствали жалбоподателите,
но присъстващите родители на деца от детската градина са били запознати със
съдържанието на жалбата и са изслушани техните становища и позиции, като не се
е стигнало до единодушно решение за отстраняване на г-жа И. от работа.
Приложен
е по делото протокол №13/28.11.2016г. от редовно заседание на общински съвет М.,
като по т.9 от дневния ред, предназначена за питания и изказвания, думата е
взета от присъстващата г-жа И., която е отправила следното изявление: „…Синът
ми беше до 31 май 2016г. на детска градина, спряхме го за по дълъг период от
време- за 4 месеца. На 20 октомври 2016г. решихме отново да го пуснем на
градина. Взехме го в необичайно състояние, стресиран, плачеше на сън, не се
чувстваше добре…На 21 в петък отново го закарахме, взехме детето с необичайна
синка на лицето, документирана е със снимка. С мъжа ми взехме мерки, незаконни,
но ги взехме, защото синът ни все още не може да говори, не може да ни обясни
какво се случва и му сложихме в дрехите подслушвателно устройство. В понеделник
на 24 го оставихме на градина в 8.20ч., беше там и в 9:10ч. го взехме в
резултат от случващото се в сградата…Чува се крещене, обиди, шамари върху моето
дете и върху още пет други деца. Основно са такива, които не могат да говорят.
В последствие разбрах от родителите, че въпросната госпожа извинявам се, че не
и споменах името- Т.Г. се казва, е посягала и на други деца, които могат да
говорят и те са казали на родителите…тук говорим за насилие от възрастен човек
педагог към малко дете. Смятате ли, че това е нормално. Аз смятам, че това е
огромен проблем.“
Според
представеното медицинско удостоверение от ЦПЗ София ЕООД тъжителката Т.Г.И. /с
настояща фамилия В./е психично здрава, което е в противовес с твърдения на
подсъдимите за нейни психически проблеми.
Според
характеристиката, представена по делото от директора на ДГ „Д. Г.“ с.М. Т.Г.В.
за периода, в който работи като „учител“ в детската градина, се е доказала като
грамотен, компетентен специалист. Посочено е, че тя е добронамерена и
внимателна с децата, родителите и колегите си. Според директорката В. се справя
с поставените задачи и постига много добри резултати в
образователно-възпитателната работа с децата от групата си. Сочи се още, че: в
работата си В. проявява самостоятелност, лична инициатива, чувство за
отговорност и желание за професионално развитие, както и че се ползва с
авторитет сред родителите и възпитаниците си. Изрично е отбелязано, че за
времето от 04.03.2013г. до момента на представяне на характеристиката
/27.07.2020г/ г-жа Т.Г.В. няма наложени дисциплинарни наказания.
Характеристиката, която е получила тъжителката от своя пряк работодател съвпада
и с характеристиката, която свидетелите, разпитани по делото, дават на
тъжителката – добър педагог.
На
02.12.2016г. директорката на ДГ „Д. Г.“ е подала сигнал до Районна
Прокуратура-Пирдоп по повод „нерегламентирани записи от семейство Г.“ и
„недоказани обвинения отправени срещу детското заведение и учителката И..“ По сигнала на директора на детската градина, по
жалба на г-жа Т.Г.И. и по жалба на Й.Г. и Р.И. са извършени проверки от Районна прокуратура – Пирдоп относно заявеното в жалбите. Едната от проверките е
извършена в рамките на пр.пр. №1131/2016г., като прокуратурата е събрала
набор от писмени материали, снети са обяснения от жалбоподателката Т.И. и
лицето Й.Г., което се визира в жалбата и което се твърди, че я притеснява психически
и уронва авторитета на учител. Тъжителката се е пожалила пред РП-Пирдоп, че Й.Г.
публикува във „Фейсбук“ обиди и арогантни думи, при срещи отправя жестове с
ръка, че ще и отреже главата и че пред
медиите твърди, че И. е упражнявала физическо насилие над детето му и представя
запис, направен от телефона си в подкрепа на твърденията си. След извършена
проверка, с постановление от 30.01.2017г. прокурорът от РП-Пирдоп е отказал да
образува досъдебно производство, тъй като липсвали достатъчно данни Г. да е
осъществил престъпление по чл.339а НК. В постановлението е посочено, че са
налице данни за престъпления по чл.148, ал.1 вр. чл.146, ал.1 НК и чл.148, ал.2
във вр. чл.147 НК, но наказателното преследване срещу тях се възбужда по тъжба
на пострадалия, подадена пред Районен съд съгласно чл.161 НК, поради което няма
основание за намеса на прокуратурата. Другата прокурорска преписка с №1111/2016г.
е образувана по жалба на Й.Г. и Р.И. със същите оплаквания, с които е сезиран и
директорът на детската градина- за осъществено насилие спрямо сина им Й.Г. от
страна на учителката Т.И.. Към жалбата са приложени въпросният ****озапис,
който родителите твърдят, че са направили в подкрепа на своите подозрения, че
над детето им се упражнява насилие и снимка на детето със синина на бузата –
двете доказателства, записани на оптичен носител и приобщени чрез оглед от съда
по настоящото дело. Именно към тази преписка е приложен и сигналът на директора
на ДГ „Д. Г.“. Снети са обяснения и са събрани писмени документи по
прокурорската преписка, като и по нея, с постановление от 25.01.2017г.,
прокурорът от РП-Пирдоп е отказал да образува досъдебно производство. Мотивите
за отказа са, че липсвали данни за извършено престъпление от общ характер.
Посочено е, че липсват доказателства, че записа, който представят
жалбоподателите, е направен на 24.10.2016г. в детската градина и че от него не
може да се извлече информация, че учителката е хванала детето за ухото и му е
ударила шамар, а доколкото в жалбата има данни за престъпление по чл.131, ал.1,
т.4 вр. чл.130 НК, наказателното преследване по този текст се възбужда по тъжба
на пострадалия. В съдебния процес не се установява и не са представени
доказателства Р.И. и Й.Г. да са инициирали в законоустановения 6-месечен срок
съдебно производство от частен характер за лека телесна повреда, причинена на
малолетния им син.
В
съдебно заседание е извършен оглед на двата диска, приложени към прокурорската
преписка, като е направено изключение с огледа на звукозаписа, за който бе
заявено от адв.П., че е незаконно създаден, доколкото записът касае пряко
предмета на делото и престъпленията, които евентуално са били приписани на
тъжителката, а освен това звукозаписът се твърди, че е направен на територията
на детска градина, където лицата упражняват професия в обществена полза и
случващото се в детската градина не може да се числи към личния живот на
индивидите. При огледа на двата диска е констатирано, че единият диск съдържа
снимка, на която се вижда дете със синина на дясната буза. Възпроизведен е и
звукозаписът от другия диск, като е изслушан до 11-та минута и 23-та секунда,
когато е спрян по желание на подсъдимата Р.И.. Констатирано е, че звукозаписът
е с лошо качество и на него се чуват различни звуци и говор, като в четвъртата
минута се чува изричане на името „Лора“ от женски глас, а в десетата минута се
чува изявление от женски глас с наставление към друго лице /по всяка вероятност
дете/ да си вдигне салфетката от земята и да я хвърли в кошчето, повторено
многократно с различна интонация. На записа на различни места се чува
наслагване на мъжки глас върху останалия фон, без да се различават конкретни
реплики. Подсъдимата И. заявява, че мъжкият глас, който се чува, е на съпруга
и, тъй като устройството, с което е направен записът, представлява малък
телефон, който тя е набрала от своя телефон и по време на записа се чува освен
това, което се случва на мястото, където се намира устройството, и това, което
те са коментирали по между си. Тъжителката Т.В., след изслушване на
звукозаписа, признава, че в действителност се чува и нейният глас на
звукозаписа, когато казва „Лора, събирай си играчките!“ и когато казва „Вдигни
си салфетката!“, но че никъде не се чува обръщението Й. или Г.. Казва, че чува
и гласа на медицинската сестра и на едната леличка.
От
направения оглед на снимката и звукозаписа се установява, че детето Й.Г. е
имало синина на бузата, но кога и по какъв начин е била получена тя не се
установява. Не са събрани доказателства синината да е получена на територията
на ДГ „Д. Г.“, още по-малко да е причинена от удар от тъжителката, която е била
учител на детето за краткия му престой в детската градина през октомври 2016г.
Нещо повече, документално се установява, че на 21.10.2016г., когато родителите
на Й.Г. твърдят, че са го взели със синина от градината, тъжителката Т.И. /към
момента с фамилия В./ е била в отпуск. Подсъдимата И. твърди, че независимо
дали е ползвала отпуск в този ден или не, тъжителката е била там сутринта,
когато те са оставили сина си. Тази версия е изолирана и не се подкрепя от
другите доказателства по делото. Никой друг от персонала не е видял учителката
в детската градина на 21.10.2016г., а и житейската логика не предполага, че в
ден, в който човек си е взел отпуск за лични цели, ще бъде на работното си
място. От изслушания звукозапис пък се установява, че на същия се чува гласът
на тъжителката, което самата тя признава, като от останалите звуци покрай нея
може обосновано да се предположи, че е направен на територията на детската
градина, тъй като се чува глъч от деца, а родителят П. Т. разпозна и гласа на
дъщеря си, която посещава детската градина в групата, в която се е обучавал и
синът на подсъдимите. Не е установена обаче датата на направа на записа, а и
същата не е съществен факт, тъй като записът не отразява фактите, които
подсъдимите са твърдели в депозираните от тях жалби. В действителност тонът, с
който са изречени репликите от тъжителката, указващ на дете да си вдигне
салфетката от земята и да я хвърли в коша, е с по-завишена интонация от
обичайната при разговор, но на първо място – не може да се заключи със
сигурност, че репликата е отправена към сина на подсъдимите и на второ място –
при множество деца, струпани на едно място и глъч, каквато се чува наоколо и
при необходимост децата да бъдат респектирани, тонът на гласа на тъжителката не
е сигнал за агресия към децата, а начин те да чуят това, което им се казва.
Адв.П. счита, че на записа не се чува нищо притеснително и съдът споделя този
довод, тъй като освен, че е приемливо учителят да повиши тон, по никакъв начин
от този запис не се установява някое от децата да е било бито. Няма и как от
звукозапис да се установи физическо посегателство над лице, а оприличаването на
дадени шумове на шамари, може да бъде единствено предположение.
По
делото са приложени разпечатки от публикации в социалната мрежа „Facebook“, в група,
наименована „***********“. На 25.11.2016г., в 23:58 часа е направена публикация
от профила „************“,
която подсъдимата признава, че именно тя е направила и същата гласи: „Днес,
25.11.2016г. изтича един месец откакто нашето дете Й. на 2г. и 3 месеца беше
бито и тормозено от лицето Т.Г., която е учител в ДГ „Д. Г.“, с.М.. През този
един месец сезирахме кмета на О. М. и директора на ДГ „Д. Г.“ и им дадохме
възможност да направят съответните проверки и да вземат необходимите мерки.
Днес този срок изтече, но мерки не бяха взети, което смятам, че е недопустимо в
21 век. Искам да кажа на всички родители, да си защитават достойно децата, да
се вслушват в думите им и да не пренебрегват оплакванията им. Няма по-достойно
нещо от това човек да защити детето си. За горенаписаното ще представя на всеки
един от Вас 100% доказателство за побой над моето дете и още 5 деца и 11 души
свидетели. Мерки не се взеха, но от понеделник мерките ще ги вземем ние. БОГ ДА
ПАЗИ М. И ДЕЦАТА НА М. ОТ СЛУЧВАЩОТО СЕ!!! Р.И.“. Развил се е словесен дебат,
при който други лица са защитили учителката. От същия профил е качена и снимка
на дете със синина на дясната буза, с надпис над нея: „Ето и постижението на
г-жа Т.Г.!“. Снимката е същата, на която съдът направи оглед в съдебно заседание
и която се съдържан на единия от приобщените дискове.
Горните
изявления подсъдимата Р.И. признава, че изхождат от нея и че именно тя стои зад
профила.
В
същата група има и публикации от профила „Й.Г.“, като същият е подканял лица,
изразили съмнение в достоверността на написаното, да дадат свой телефонен
номер, за да им изпрати „един от записите“ и е написал и свой телефонен номер в
отговор на въпрос на свидетелката Е.Ч.. В отговор на публикации на „************“ стоящият зад профила „Й.Г.“ е
написал: „Кое е монтирано, гаврош, ти чул ли си записите? Твойта шизофреничка
ми е тормозила детето и се чуват гласове на деца, който родителите
разпознават“, „Нито ме интересува твойта шизофреничка, нито мъжът и, детето ми
е бито и тормозено от тоя кон“, „Шушомигооо, ти ли ще правиш разследване, ако
си могъл да правиш разследвания щеше да разбереш, че таааа е луда, а работи с
деца“, „Епитети ще чуеш от устата на кинг кооонг, утре ела да ти ги пусна“. В
отговор на публикации на „А. Б.“ стоящият зад профила „Й.Г.“ е написал: „Г-жа Г.
е шизофреничка“, „Ако г-жа Г. беше спокоен и уравновесен човек няма да си
позволява да удря деца и да им крещи. Ще се чуе от всички“. В отговор на
публикации на „**********“
стоящият зад профила „Й.Г.“ е написал: „Злобна госпожо, ще пиша където искам,
детето ми е бито и тормозено от тази шизофреничка, а има оплаквания и от вас.
Внимавай!!!“.
Горните
изявления в социалната мрежа са били прочетени и от всички, разпитани по делото
свидетели, които цитират и думите, с които Й.Г. е нарекъл учителката Т.И.
/понастоящем с фамилия В./. Оспорва се от адв.З. да е доказано, че зад профила
„Й.Г.“ стои именно подсъдимият Й.Г.. От написаното обаче косвено се извежда
този извод. От една страна, свидетелите разпознават в написаното стила на
изразяване на Й.Г., когото познават. От друга страна, достатъчно свидетелстващ
е фактът, че пишещото от профила лице е искало телефонен номер на някои от
участниците в групата и след това им е пускало от своя телефонен номер
звукозаписа, приобщен чрез оглед като доказателство по делото. Пускането на
звукозаписа е и нещо, което именно Й.Г. е правил лично пред част от свидетелите.
На основание набор от косвени доказателства е допустимо да се извежда извод за
даден факт, както в случая, като съдът намира за доказано, че зад профила „Й.Г.“
във „Facebook“
е стояло и писало именно лицето Й.Г. – подсъдим по делото.
Разпитаните
по делото свидетели са изяснили различни аспекти от гореописаните факти,
знанието си и възприятията си за тези факти. Всички свидетелски показания потвърждават
действия на Р.И. и Й.Г., за които тъжителката ги посочва отговорни и не
потвърждават поведение на тъжителката В., каквото и е било вменено от
подсъдимите в подадените жалби до директора на ДГ „Д. Г.“ и РП-Пирдоп.
Свидетелите
П. С. В. /настоящ съпруг на тъжителката/ и И.П.В./свекърва на тъжителката/ са в
роднинска връзка с Т.Г.В., но изрично са пожелали да свидетелстват, а
показанията им, независимо че са от близък роднински кръг, не се отличават с
противоречивост с останалия доказателствен материал, нелогичност или вътрешна
противоречивост, поради което съдът ги цени в съвкупност с останалия
доказателствен материал.
Свидетелят
П. В. твърди, че подсъдимите обвинявали съпругата му /с която към 2016г. не
били в брак, но живеели на съпружески начала/ в насилие над тяхното дете, след
което започнали диалози по интернет, „Фейсбук“ и телевизията. Обвинявали я в
това, че е удряла детето им като учител в детската градина и след това
направили опит да бъде уволнена от работа и да бъде опетнено името и.
Свидетелят В. заявява подозрения, че тези действия имат връзка с познанството
на Й.Г. с бившия съпруг на Т.В., с когото през 2016г. били в развод. Според
свидетеля преди процесния инцидент двамата подсъдими и Т. нямали никакви
отношения, а такива възникнали по повод написаното в интернет, че е
малтретирано тяхното дете. Свидетелят В. твърди, че на 25.11.2016г. прочел
такъв пост във „Фейсбук“, написан от Р.И., по който свидетелят също взел
отношение и тогава Й.Г. се намесил с няколко обръщения, в които писал за
съпругата му, че е „шизофреничка“, „маймуна“, „курва“, „Кинг конг“ и „луда“.
Няма спомен такива епитети да е използвала Р.И. при написаното, но пък тя била
написала „Бог да пази България от учители като Т.…“. Свидетелят продължава
показанията си с това, че на следващия ден отишъл в магазина при Г. и поискал
да му пусне записа. На него свидетелят чувал говорене, женски гласове и шумове,
които Г. ги определял като „удари“ по детето му. Казал, че Т. е ударила детето
му и му е нанесла синина. При този разговор според свидетеля В. Й.Г. говорел с
агресия и с цветущи думи. Пряко пред него обвинил съпругата му, че е ударила
детето му. При този разговор свидетелят твърди, че предложил да доведе и Т., за
да се разберат. Г. обаче казал, че е с условна присъда, която чака да изтече,
след което ще я пребие. Този разговор между свидетеля В. и Й.Г. се провел в
склада на магазина на последния. Свидетелят В. твърди, че споделил всичко с Т.,
като тя била доста стресирана, шокирана и не знаела какво да прави. Свидетелят
определя думите на Г. като заплахи и психоатаки.
Свидетелят
В. знае освен това, че Г. е пресрещал Т. в гр.Пирдоп и прилагал спрямо нея
психоатаки. Свидетелят В. изнася данни, че Й.Г. е сочил среден пръст на
съпругата му и я е засичал с кола, при който случай и майката на свидетеля била
в колата. Този случай му бил споделен от Т., а по-късно и от майка му. Твърди,
че след този случай Т. била много стресирана, уплашена, не искала да кара
колата, не искала да излиза от вкъщи. Знае за някакво пререкание между Г. и Т.
във фитнеса, но няма точен спомен какво се е случило там. Лично него свидетелят
В. твърди, че Й. също го е засичал, преследвал, показвал му среден пръст. Това
правел след инцидента, като жестовете показвал през отвореното стъкло на „****
А4“.
Относно
предаванията по Нова телевизия, с участието на Р.И. свидетелят В. твърди, че
първото предаване било на място в село М., 10-14 дни след постовете в интернет.
Предаването било по „Здравей България“. Било заснето в двора на детската
градина и свидетелят бил там когато дошъл екипът на Нова ТВ, родители и деца.
На това предаване свидетелят В. твърди, че участвала само Р.И., а Й.Г. не бил
там, но го видял как оставил Р. и избягал. И. разказала пред репортерите на
място своята версия- че детето им е било бито от неговата съпруга, като и
казала името – Т.И.. Свидетелят В. си спомня и друго предаване по Нова ТВ – на М.
Ц., в което гостувала Р.И. и провели разговор. Темата била, че е било извършено
насилие над детето им от Т.. Това лично го чул свидетелят в предаването.
Свидетелят счита, че медиите са извикани и от двамата подсъдими и че действията
им вървят заедно.
Свидетелят
В. твърди, че след предаванията по Нова ТВ Й.Г. му звъннал по телефона и му
казал: „Ще берете много ягоди вашето семейство!“, като според свидетеля това
означавало, че ще берат „ядове“ и го възприел като заплаха за здравето.
Подсъдимата
И. запита свидетеля за случаи, при които да се е обаждал по телефона на Й.Г. да
заплашва, да е влизал с други лица в дома им в с.М. с пушка и да се е опитвал
да я бутне бременна на пешоходна пътека, каквито факти свидетелят категорично
отрече. За такива факти не бяха ангажирани други доказателства от подсъдимата,
освен че бе направено искане до съда за приобщаване на записи от телефонни
разговори, което обаче искане бе оставено без уважение, тъй като записите са
незаконно създадени.
Свидетелят
В. твърди, че с тъжителката живеят заедно от 5-6 години и през това време не му
е направило впечатление да има каквато и да е агресия у нея. Напротив- определя
я като уравновесен човек. Твърди, че тя се държи много добре със своето дете и
освен от Й. и Р., не е чувал лоши отзиви за Т. от други лица. От директорката
на детската градина и от родители на други деца бил чувал само добри отзиви.
Показанията
на свидетеля В. се подкрепят от тези на останалите свидетели.
Свидетелката
И.В. твърди, че си спомня за обидите, които се сипели по адрес на Т.,
включително по „Фейсбук“, където Й. писал за нея: „кинг конг“, „кон“,
„шизофреничка“, „не става за учителка“, „ненормална“. Спомня си, че Й. обиждал
и нейния син, когато се опитал да защити Т.. Всичко станало заради твърдението,
че Т. е била детето на Й.Г. и Р.И. в детската градина, както и още 6 деца.
Свидетелката В. възприела лично написаното, но не допуска снаха и да е
направила това, в което бива обвинена, тъй като тя контактувала много добре с
деца. Написаното обидно съдържание свидетелката В. твърди, че било от профила
на „Й.Г.“ във „Фейсбук“. Тя споделила прочетеното с Т., като снаха и го прочела
и сама и се почувствала притеснена и уплашена. Свидетелката В. заявява, че
постовете във „Фейсбук“ пишели и двамата подсъдими, но това, което цитира като
епитети предполага, че е писано от Й., тъй като Р.И. била интелигентна и нея не
я е чувала да говори такива неща. Твърди, че не познава лично Й.Г., но го е
чувала как говори и че използва груб език.
Свидетелката
И.В. разказва за случаите, за който сподели и нейният син- когато Й.Г. срещнал
нея и Т. и се опитал да ги избута от пътя с колата си. Същевременно им показал
и среден пръст. Свидетелката описва подробно случаите с опити да бъдат избутани
от пътя, при единия от които в колата им било и детето на Т.. Твърди, че снаха
и се притеснила от тези случки. При първия случай, с жестове от своята кола Й.
показвал юмрук и „рязане на глава“. Не си спомня дали колата му е била със
затъмнени стъкла, но жестовете били възприети ясно от свидетелката, а как са
възприети от Т. не е сигурна, тъй като тя шофирала, но започнала да трепери и
се притеснила много. Вторият случай бил когато пътували с Т. *** и свидетелката
В. шофирала. Твърди, че изведнъж видяла, че кола я изпреварва много плътно и я
принудила да излезе в банкета. След като колата подминала видели, че е Г. и той
им вдигнал среден пръст. За двата случая свидетелката твърди, че тя и Т. са
подали жалби в полицията, което твърдение се потвърждава от съдържанието на
самите жалби, приложени по делото, съдържащи и входящ номер.
Свидетелката
В. е наясно с подадената жалба срещу нейната снаха и че в жалбата се сочи, че
тя е упражнявала насилие над детето на Й.Г. и Р.И., което се изразявало в
удряне на шамари. По този повод имало репортажи. Свидетелката В. смята, че
телевизията е извикана от Р. и Й., тъй като първо се излъчил репортаж от техния
дом, при който показали как в дрехата на детето имало записващо устройство, на
което се записало какво се е случило в детската градина. След това било
предаването на М. Ц., в което Р. участвала от студиото и казала, че Т.
упражнява насилие. Свидетелката В. твърди, че по това време Р.И. била кандидат
за кмет, а самата свидетелка била от политическата сила на г-жа ****, която
спечелила изборите. От студиото Р.И. казала, че се касае за действия на
личностна основа, тъй като Т. е нейна снаха, а самата свидетелка е от партията
на кмета. Имало и репортаж от детската градина, на който Р.И. заявила, че
учителката Т.Г. е била детето им, че му е ударила няколко шамара, дърпала го за
ухото над коша и го карала да изхвърли салфетката си.
Свидетелката
В. присъствала и на заседание на общински съвет - М., на което от страна на Р.И.
се споменавало името на Т. като извършител на физически тормоз върху детето на
подсъдимите. На заседанието Р.И. се изказала, че никой не и е обърнал внимание,
че нейното дете е тормозено. Протоколът от заседанието е бил предявен на
свидетелката и тя потвърждава, че отразеното в протокола е коректно и че
изказванията са били такива, каквито са записани. Името на снаха и било
цитирано, като И. заявила, че Т. не става за учител.
Свидетелката
В. твърди, че отзивите за снаха и като учител са много добри. Лично била
свидетел на ситуации, при които деца тичат към нея и я прегръщат като я срещнат
на улицата.
Разпитана
е като свидетел и Ц. П. ****- кмет на с.М.. Тя споделя, че в края на месец
ноември 2016г., на паркинга на общината бил спрял Й.Г., който я поздравил и
попитал дали може тя да го приеме някой ден. Тя му отговорила, че няма точно
определен приемен ден и може да дойде когато иска. Той дошъл на следващия ден и
казал, че в детската градина има проблем- че там има учителка, която е
„психясала“ и че трябвало да се махне. Казал, че детето му е ударено и нарекъл Т.
„шизофреничка“ и заявил, че „не е добре с нервите“. Свидетелката **** твърди,
че веднага се обадила в детската градина и попитала дали има такъв случай и от
там и казали, че има жалба от Й., с която се оплаква от учителката за
отношението към детето им. След това разговаряла с директорката, като тя я
уверила, че е предприела мерки по жалбата на Й.Г.. Свидетелката твърди, че след
това имало заседание на Общински съвет-М., на което Р.И. присъствала, като
разказала своето виждане за случая с детето им- че то е ударено от Т. и че
общината не е предприела никакви мерки, но според свидетелката директорката на
детската градина П. У.твърдяла, че е предприела такива мерки. След като на
свидетелката са прочетени показанията, дадени пред друг състав на РС-Пирдоп по
НЧХД 67/2016г., тя потвърждава тези си показания, както и датата, на която Й.Г.
я е посетил – 24.11.2016г. Тогава той направил оплакване и казал, че детето на
бузата си има следа. Визирал като извършител Т.Г. и говорел единствено за нея.
Свидетелката си спомня, че Й.Г. казал, че има доказателство, тъй като е било
сложено записващо устройство в дрешката на детето, от което се чувал гласът на
учителката Т.Г. и нещо като удар. Свидетелката **** твърди, че след заседанието
на общинския съвет на нейния телефон Й.Г. и изпратил смс /в прочетените показания
се твърди, че е изпратил съобщение на вайбър/ със записа и там пишело:
„Пожелавам и на вашия внук да се случи същото“. При посещението при нея твърди,
че Г. и е пуснал записа, но от него възприела само шум и женски глас и не може
да потвърди, че този женски глас е на Т.. Свидетелката **** твърди, че познава Т.
*** и не е чувала лоши коментари за нея. Твърди още, че проверката по случая не
потвърдила, че това, което се твърди да се е случило в детската градина, е
истина. Сочи, че с П. У.били в непрекъсната връзка, било разговаряно с
персонала на детската градина, правена била и обща родителска среща и в
резултат не се доказало нарушение на персонала спрямо децата. Свидетелката **** потвърждава и че е
присъствала на заседанието на Общински съвет - М., в което Р.И. се е изказвала
по случая и потвърждава, че отразеното в протокола е истина. За предаванията по
телевизията сочи, че е гледала само предаването на М. Ц.и то в края на
предаването и няма ясен спомен какво е гледала в това предаване. Свидетелката ****
си спомня и че имало постове във „Фейсбук“, публикувани от Й.Г. и от Р.И..
Определя ги като нелицеприятни, обвинителни и обидни, както и че не били в
учтива форма и нормален диалог. Свидетелката **** заявява, че по случая са
уведомили и Омбудсмана, че са предприети мерки, тъй като най-вероятно е имало
жалба и до него. Свидетелката **** потвърждава, че нейният син е имал връзка
със сестрата на Р.И. и че между тях в момента се водят граждански дела, но
заявява, че няма лична амбиция за отмъщение към семейството на Р., а по-скоро
се отнася безразлично към тях. Свидетелката категорично отрича да е казвала
пред Й.Г., когато и е пуснал записа: „Това е Т.. Ще направя всичко възможно да
я махна, И.и без това не я харесва.“
Разпитана
е като свидетел и директорката на ДГ „Д. Г.“ с.М., която заявява, че Т.В. е
била учителка на детето на Р.И. и Й.Г. през 2016г., когато детето посещавало
детска градина при тях. Тогава Р. и Й. обвинили Т., че е тормозила детето им.
Намесили медии и скандалът станал голям. Наложило се да се намеси и
Прокуратурата. Свидетелката У.сочи, че родителите на детето внесли жалба на
18.11.2016г., от която разбрала, че обвиняват Т., че се отнасяла грубо към
детето им и към други деца в детската градина, че е „психясала“, „нестабилна“ и
„не е годна за учителка“. Свидетелката твърди, че Й.Г. я е посетил лично и тя
го е помолила да и каже на какво се позовава, но той казал,че детето му и още
6-7 деца са тероризирани и ако прецени ще предостави доказателства. Разказал
как Т. е била във фитнес залата с приятели и с нейното дете и че се отнесла
грубо към детето си. Казал, че щом тя така се отнася с нейното дете, може да се
отнася така и с други деца. Свидетелката У.твърди, че веднага след срещата с Й.
слязла в групата, разказала им какво се случва, поискала от всички писмени
обяснения, за да получи обратна информация и проверила с кой е била на работа Т.
на 24.10.2016г. Оказало се, че в този ден Т. не е била сама с децата, а с нея е
била непрекъснато медицинската сестра. Лелката пък била дошла по-късно и не
заварила детето в градината. Й.Г. казал пред свидетелката, че жалбата е за
24.10.2016г. и е свързана с някакви сополи, които Т. накарала детето да си
изтрие от носа, след което го навела над кошчето, за да си изхвърли салфетката.
Свидетелката си спомня, че Й.Г. е навел твърдения за събития от 24.10.2016г.,
но я посетил едва на 18.11.2016г., до която дата не знаела нищо за случая.
Твърди, че имали практика когато едно дете отсъства повече от 2 седмици да
позвънят на родителите му, като така направили и в случая. Свидетелката У.твърди,
че тя лично звъннала на майката на детето, но не вдигнала тя, а вдигнал бащата
и казал, че скоро ще научи защо детето не ходи на детска градина. Към този
момент свидетелката не подозирала, че има проблем, а се запознала с проблема
едва на 18.11.2016г. Директорката
заявява, че детето на Й.Г. и Р.И. било 2 периода на детска градина при тях.
Първият период бил през 2015г., но през месец юни го отписали по желание на
двамата родители, а вторият период се състоял от два дни – 21.10.2016г. и
24.10.2016г. На 24.10.2016г. детето не изкарало целия ден на детска градина, тъй
като родителите били предупредили сутринта, когато го оставили, че е
неразположено и преди обяд го взели от детската градина. Свидетелката У.лично
видяла детето в този ден и при издаването му нямало никакви особености по него,
включително наранявания. Твърди, че не знае на 21.10.2016г. да е имало някакъв
инцидент с детето и не била констатирала синини по бузата на детето. Свидетелката
У.отрича на 21.10.2016г. Р.И. да я е търсила за това, че детето имало синина,
както и да е казвала, че детето се е сблъскало с друго дете. На 21.10.2016г.
свидетелката е категорична, че Т.И. не е била на работа, а е била в отпуск, а
на 24.10.2016г. била на работа първа смяна в градината. От Й.Г. свидетелката
твърди, че научила, че има звукозапис по случая. Той много се тиражирал сред
родителите и обществеността, но свидетелката твърди, че и до ден днешен не го е
слушала целия, а само анонсите по телевизията, като в това, което слушала не
чула гласа на Т., а непривични за детската градина шумове. Свидетелката У.твърди,
че свидетелката П.Т.- родител на дете от същата група- Лора Т., и е споделила,
че е слушала звукозаписа, изпратен и от Й.Г. и чула гласа на своето дете, но то
на 24.10.2016г. не било на градина.
Свидетелката
У.заявява, че телевизията дошла на 01.12.2016г. по повод жалбата на семейство Г.,
като пред медиите разговаряла Р.И. с детето от вкъщи. Тогава за първи път
свидетелката видяла, че детето има синина и се твърдяло, че е било ударено. На
02.12.2016г. пък имало директно предаване от детската градина. Тогава Р.И.
присъствала и казала, че Т. е тероризирала детето им, че го е малтретирала и че
се е държала непрофесионално. Оплакванията били само от Р.И., Други родители
също присъствали и техният коментар бил, че са доволни от Т.. Свидетелката
твърди, че на 01.12.2016г. и позвънил непознат номер и се оказало, че са
асистентите на М. Ц., на които отказала да участва в предаването, но по-късно отново
и се обадили, за да я убедят да разкаже своята версия по случая и тогава тя се
съгласила. Участвала по телефона, като имала възможност да слуша какво казва Р.И.
– тя разказвала своя вариант за случилото се в детската градина, казала че
детето е бито и тормозено в детската градина и директно обвинила Т.. Р.
говорела за две дати – 21.10.2016г. и 24.10.2016г. и казвала колко детето е
било стресирано. Свидетелката У.е потвърдила и показанията си, дадени пред
съдебния състав по НЧХД 67/2016г. на РС-Пирдоп. Свидетелката У.заявява, че е
казала в предаването на М. Ц., че Р. лъже, а може и да я е нарекла „лъжкиня“,
защото от проверката не се установило Т. да е извършила това, което сочат Р. и Й.
и затова свидетелката си мисли, че всичко е инсценировка.
Свидетелката
У.твърди още, че през месец ноември и месец декември 2016г. във „Фейсбук“ групата „***********“ имало
дебати, като било публикувано изказване от Р.И., че детето им е било бито, след
което обвинявала обществено, че един месец нищо не е направено. Свидетелката
лично прочела твърдението, че лицето, което е било детето, е Т.Г.. Имало
постове и от Й.Г., който писал, че Т. е „кон“, „психарка“ и др.подобни, като
свидетелката казва, че не се ангажира с точни думи. Свидетелката знае, че
написаното е стигнало до Т., като двете са коментирали въпроса и Т. била
разтревожена, обидена, възмутена и гневна. Свидетелката У.твърди, че Й.Г. и с
нея се е държал грубо, като един път отивала до банкомата, а той я напсувал и
показал среден пръст. Свидетелката знае и за други случаи, при които нейни
колеги са се оплаквали. Т. също се била оплаквала, че един път се е опитал да я
избута с колата. Според свидетелката поведението на Й.Г. било ежедневие.
Разпитана
е като свидетел И.Г. Я.. Тя твърди, че познава Р.И., тъй като с нея учили в
едно училище, а с Т. се запознали в детската градина, тъй като свидетелката работела
там когато Т. дошла като учителка. Свидетелката твърди, че била
помощник-възпитател, а Т.- учителка. Спомня си, че Р.И. и Й.Г. твърдели, че
имат звукозапис, от който е видно, че Т. обижда и бие тяхното дете. Заявява, че
цялото село знаело за това, като всичките и колежки Й.Г. ги засичал с колата си
и им показвал среден пръст. Нея самата Г. също я бил засичал с колата си и като
я изпреварил и показал среден пръст. Свидетелката Я. си припомня, че се касае
за случай от 24.10.2016г., за който имало и проверка в детската градина и тя
самата давала обяснения. Всички, които били на работа в този ден дали
обяснения, дори и медицинската сестра. В показанията си, дадени пред съдебния
състав по НЧХД 67/2016г. на РС-Пирдоп, които са прочетени по реда на НПК,
свидетелката Я. заявява, че на 24.10.2016г. била цял ден на работа, защото
замествала колежка. Тя приела детето на Й.Г. и Р.И. от родителите, като майката
я помолила да го наблюдава и казала ако не се чувства добре да и звънне по
телефона да го вземе. Около 10.00 часа разбрали, че детето има разстройство и
викнали майката. Т. не била оставала сама с детето докато двете били на смяна.
В нейно присъствие свидетелката заявява, че не е имало никакви инциденти с
детето и Т. не му е посягала.
Свидетелката
Я. сочи, че във „Фейсбук“ много се пишело по случая, като имало дебати с Р. и Й.
и имало постове и от двамата, които определяли Т. като злодей и се твърдяло, че
изпада в истерии. Свидетелката казва, че не може да цитира обидните реплики към
Т. във „Фейсбук“, но имало такива, както и обвинения, че Т. е била детето им. След
време публикациите в интернет били изтрити, но не знае от кого. Свидетелката Я.
определя Т.В. като „професионалист“ и твърди, че спрямо децата не е проявявала
агресия и лошо поведение, не ги е наказвала и не ги е оставяла без надзор, не е
налаган психически и физически тормоз от нея върху децата. Свидетелката Я. знае
за звукозапис, направен със сложено в дрехата на детето устройство, който бил
разпространен в цялото село. Не успяла да пусне звукозаписа, но го слушала по
телевизията. Казва, че на него разпознава гласа на Т., но си личи, че записът
не е направен на тази дата, на която се твърди.
Разпитана
е като свидетел А. Д. Д., която заявява, че няма кръвна връзка с тъжителката,
но нейнитя съпруг е първи братовчед на съпруга на Т.В.. Свидетелката заявява
знание, че делото е за това, че Т. била обвинена, че е била детето на Р.И. и Й.Г..
Това свидетелката Д.твърди, че го знае от публикация, направена на 26.11.2016г.
във „Фейсбук“, по която тя взела отношение като запитала дали не се касае за
провокация, тъй като знаела, че Г. се познава с бившия съпруг на Т., с който
били в развод по това време. Свидетелката твърди, че Г. след публикациите я извикал
пред един хранителен магазин и казал: „Ела да видиш как въпросната госпожа бие
моето дете и още седем“. Пуснал и звукозапис и започнал да обяснява, че Т. е
„шизофреничка“ и че бие и своето дете. На записа свидетелката чула детски и
женски гласове. Пред магазина свидетелката Д.била с Марияна Горгорова, която е
директор на училището в с.М. и записа изслушали докато стояли на маса през
улицата от магазина на Р. и Йодан, а Р.И. била отсреща пред своя магазин. Й.Г.
носел телефона, от който пуснал записа. Пред двете жени Й.Г. казал, че има
условна присъда и като изтече щял да пребие Т.. Свидетелката Д.заявява, че още
същия ден разказала на Т., която не приела всичко това добре, почувствала се
зле и заплашена, обидена и засегната. В показанията си, дадени пред друг
съдебен състав на РС-Пирдоп по НЧХД 67/2017г., свидетелката Д.е заявила, че Т.И.
е добър и уравновесен човек, не я е виждала да излиза извън нерви, да се държи
зле с някой и да го напада.
Свидетелката
В. И. Д.заявява, че с Т.В. са колежки в детската градина, а Р.И. не я познава,
но знае за техните отношения и че Р.И. и Й.Г. твърдят, че тяхното дете е бито и
тормозено от Т.. За това свидетелката разбрала от директорката на детската
градина, тъй като Г. и И. били подали жалба в общината, с която твърдят, че
детето им е било бито и му е посягано. Не се е запознавала обаче лично със
съдържанието на жалбата, но знае, че не е подадена веднага след случая, за
който се отнася жалбата. Свидетелката твърди, че и в социалните мрежи имало
коментари, с които се уронвал престижът на детската градина и се ругаело срещу Т.
и нейните колежи. Свидетелката твърди още, че написала, че това не е мястото да
се казва нещо, след което в един от коментарите била споменавана и тя и било
написано да внимава, с много удивителни. Друг коментар съдържал, че ще се
покаже на хората в селото що за човек е Т. и че в детската градина се тормозят
и бият деца. След съобщението свидетелката твърди, че имала лично съобщение от
профила на Й.Г., съдържащо обидна реплика към нея, че е злобна. Записът не и
бил пускан от Г., а твърди да го знае от телевизията. Твърди, че е гледала
сутрешното предаване на Нова ТВ, в което участвала Р., детето и тогава пускали
записа. Записът бил изчистен и се чували гласове. Чувал се гласът на Т., но не
си спомня викове, а просто разговор. От прочетените показания на свидетелката
Драгнева по НЧХД 67/2017г. на РС-Пирдоп се установява и че свидетелката е
присъствала когато дошла телевизията в детската градина. Тогава според
свидетелката присъствали Р.И., директорката на детската градина, Т. и някои
родители- около 10 човека, пред които Р. твърдяла, че тяхното дете е бито и със
синка на бузата. От казаното свидетелката останала с впечатление, че Р. говори
за учителката Т.. Според свидетелката Драгнева тъжителката е добър педагог,
който обича децата и се занимава с тях.
Разпитана
е като свидетел и П.И.Т.. Тя предполага, че процесния конфликт е възникнал по
повод на звуков файл от записващо устройство, което е било поставено на детето
на Р.И., който запис на свидетелката бил изпратен през ноември месец 2016г. по
телефона /на месинджър/ и заедно с това се твърдяло, че г-жа Т.В. малтретира
деца в ДГ „Д. Г.“. Свидетелката твърди, че нейното дете също посещавало тази
детска градина и било в същата група, в която било и детето на Р.И. и Й.Г., но
самата нея нищо не я било навеждало на мисълта, че детето и е малтретирано или
че е оказван натиск срещу нейното или друго дете. Свидетелката си спомня, че
след това бил излъчен репортаж за детето на Р.И. и Й.Г. и конфликтът между тях
и тъжителката възникнал в тази връзка. Свидетелката Т. казва, че като родител
по никакъв начин не е забелязала учителката Т.Г., сега- В., да има лошо
отношение към нейната дъщеря. Според свидетелката твърдението на подсъдимите е
било, че учителката имала лошо отношение към всички деца, но тя като отговорен
родител заявява, че това не е вярно. Свидетелката Т. твърди, че на датата
24.10.2016г., на която Й.Г. заявил, че е направен записът, който и изпратил,
нейната дъщеря не е била на детска градина, а свидетелката ясно е чула на
записа гласа на дъщеря си, която обаче на въпросната дата няма как да е била
записана и според свидетелката е абсурдно да се твърди, че записът е направен
на 24.10.2016г. Това, което чула на записа свидетелката твърди, че възприела
съвсем нормално, тъй като при факта, че трябва да се надвикат 15 или 20 деца,
няма как да се говори по-тихо. Свидетелката разпознала на записа освен гласа на
дъщеря си и този на учителката г-жа В.. Изпращането на записа към свидетелката
било съпроводено с твърдението, че има нередности от страна на г-жа В. към
децата в детската градина. Същото твърдение – че тяхното дете е било бито и то
именно от г-жа В., свидетелката го чула и в репортаж по телевизията. В
показанията си, дадени пред друг състав на РС-Пирдоп по НЧХД 67/2017г. на
РС-Пирдоп, свидетелката е заявила, че няколко дни след като и бил изпратен ****офайла,
се срещнала с Р. и Й. в техния магазин. При срещата те обяснили, че са прибрали
сина си със синина на бузата и че е удрян от учителката Т.Г.. След репортажа по
телевизията пък свидетелката Т. твърди, че тя и други родители били извикани в
Детска педагогическа стая в полицията в гр.Пирдоп, тъй като Й.Г. бил подал
жалба, че и техните деца са малтретирани от Т.Г.. Свидетелката отрича този факт
и заявява, че нейното дете винаги е ходило с желание в тази детска градина.
Свидетелката Т. счита, че учителката Т.В. е отличен педагог и специалист. Около
тези събития свидетелката Т. си спомня, че е виждала и чела постове във
„Фейсбук“, съдържащи различни обидни думи относно г-жа В., които неща били
написани от Й.Г.. Свидетелката заявява, че няма как да е сигурна, че постовете
във „Фейсбук“ са направени от Й.Г., но съдържали неговата снимка и име. Счита,
че начинът на изразяване – с нецензурни думи - е този на Й.Г..
Разпитана
е като свидетел и Е.И.Ч. – също родител на дете, което е възпитаник на ДГ „Д.
Г.“ и г-жа В.. Това, което свидетелката си спомня за случая е, че във „Фейсбук“
се появила публикация от г-н Й.Г., на която ясно пишело, че г-жа Т.Г. е била
детето му в детската градина. Свидетелката направила коментар, че ако това е
вярно – да си търсят правата, а Г. и написал на лично съобщение да си каже
телефонния номер, тя му го изпратила, след което той и изпратил на Вайбър
запис, който уж бил направен в детската градина. Номерът, от който и бил
изпратен записът, бил този на Й.Г., тъй като по това време свидетелката му
имала номера. На звукозаписа свидетелката Ч. чула деца и гласове, не чула нищо
притеснително и не разпознала гласове. Свидетелката казва, че не е имало как да
вземе страната на Й.Г. при положение, че това, което се твърдяло за учителката,
според нея не е така. След като не застанала на негова страна Й.Г. започнал да
проявява лошо и грубо отношение към нея, като и показвал среден пръст и я
обиждал. Това се случвало при случайни срещи и при разминаване с автомобили,
като той отварял прозореца на своето „****“ и показвал жестовете, което се било
случвало многократно. Свидетелката Ч. твърди, че Й.Г. дори е заплашвал нейното
дете, което тогава било на 7-8 години и споделило, че Й.Г. му сочи среден пръст
и го обижда. Други родители също били споделяли, че той се държи грубо с децата
им, обижда ги и им сочи средни пръсти. Свидетелката сочи, че към онзи момент
възприемала тъжителката като учителка на сина и, поздравявали се, говорили си,
но не били близки приятелки и от тогавашния случай до момента са почти в
„никакви“ отношения. В прочетените свидетелски показания на Е.Ч. ***, тя
споделя, че нейните впечатления от Т. са, че тя е много коректна и нейният син
се радвал да я види и да ходи на детска градина при нея. Познава Т. като мирен,
дружелюбен и приятел човек, но за Р.И. и Й.Г. казва, че не са дружелюбни и
възпитани.
Горните
свидетелски показания установяват с несъмненост няколко относими факта и съдът
ги кредитира, като не намира основание за обратния подход, доколкото всички
свидетелски показания са еднопосочни при настоящото им снемане, както са били
еднопосочни и при предходното разглеждане на делото и макар част от свидетелите
да имат изградени роднински или приятелски връзки с тъжителката, има и такива,
които са били в неутрални отношения с нея, а причината да заявят положително
отношение към тъжителката е доверието, което са изградили към нея като родители
на деца, на които тя е преподавала. Всички свидетели са били предупредени за
наказателната отговорност, която носят, и заявиха твърденията си под страх от осъществяване
на тази наказателна отговорност.
На
първо място, свидетелските показания установяват, че свидетелите лично са
възприели написани в социалната мрежа „Фейсбук“ публикации от профили, зад
които свидетелите са убедени, че стоят именно Р.И. и Й.Г.. В тези публикации
свидетелите са прочели от името на Р.И. и Й.Г. твърдения, че Т.И. /или както на
места се споменава по бащино име- Г./ е осъществявала физическо посегателство
върху нейното и други деца, на които преподава в ДГ „Д. Г.“ с.М.. Същото
твърдение, свидетелите са го чули, отправено лично от подсъдимата И. в
предаванията, излъчени в ефира на Нова телевизия на 01.12.2016г. и 02.12.2016г.
Всички свидетели са възприели и публикациите от профила „Й.Г.“, като една част
биват цитирани – „шизофреничка“, „кин конг“, „луда“, „кон“, но всички свидетели
ги квалифицират еднозначно като „обидни и нецензурни“. Пред свидетелите, при
лична среща с Й.Г. или посредством телефонна комуникация, са били отправяни на
различни дати твърдения за физическо насилие от страна на тъжителката,
съпроводени с представяне на звукозаписа, коментиран по-горе в изложението.
На
второ място, свидетелите **** и Узунова, са се запознали лично с жалба,
подадена от подсъдимите, в която са били изложени твърдения за „тормоз“ спрямо
сина им и други деца от страна на тъжителката, която жалба също е приложена по
делото и свидетелските показания единствено затвърждават съществуването и
депозирането на жалбата.
На
трето място, от подробно изложените свидетелски показания се установява, че на
няколко различни дати Й.Г. е предприемал действия директно спрямо тъжителката Т.В.,
изразяващи се в засичане с автомобил и избутване от пътя, показване на жестове
с ръка / „среден пръст“ или „рязане на глава“/ или индиректно – чрез други лица
/П. В. и А. Д./, заявявайки, че ще се саморазправя с нея, както и се установява,
че свидетелите са предали на тъжителката заявките на Й.Г..
По
делото е допусната и изслушана Съдебно-психологична експертиза, чиято задача е
била да посочи дали с оглед личността на подсъдимия Г. и на тъжителката Т.В.,
отправените срещу последната закани за извършване на престъпления против
личността и в конкретните случаи и конкретната обстановка, биха могли да
възбудят и възбудили ли са у тъжителката основателен страх за осъществяване на
престъпления срещу нейната личност. След описване на всички други доказателства
по делото и след проведено експертно изследване на личността на тъжителката Т.В.,
вещото лице Г.К. е направил анализ на психологичните преживявания и механизми
на поведение и в заключение е посочил, че не е в състояние да коментира
евентуално предприети действия, характера на случая и относимите обстоятелства,
начина и конкретната обстановка, което е задача на съда, но посочените в исковата
молба действия на закани биха могли да възбудят у тъжителката Т.В. основателен
страх. Посочено е, че според анализираната документация и според описанията на
преживяванията на освидетелстваната В., е възможно у нея да е бил възбуден
основателен страх за осъществяване на престъпления срещу личността и.
Подсъдимата
Р.И., която се защитава сама по делото е дала обяснения. В своите обяснения И.
заявява, че счита, че изложеното в тъжбата не е правилно, тъй като всички
разгласявания, за които биват обвинявани тя и фактическия и съпруг- Й.Г.,
всъщност е направила само тя. Твърди, че съпругът и Й.Г. не е предоставил
записа на нито един от свидетелите, нито се е явявал пред телевизията, а
единствено е разговарял с кмета на О. М. и кметът ги посъветвал да пуснат жалба
до директора на детската градина. Заявява, че не знае защо съпругът и е намесен
в цялата „сага“. Който жител *** бил поискал да чуе записа, тя лично му го
пускала или го изпращала по вайбър или месинджър. Подсъдимата твърди, че от
жалба, приобщена по делото от свидетелката В., разбрала, че тя се оплаква, че
била засичана с автомобила на съпруга и че той и е размахвал ръка, но лекият
автомобил всъщност бил с боядисани/затъмнени стъкла и няма как свидетелите да
са видели какво съпругът и прави от вътре. Смята, че човек, когато се чувства
застрашен на пътя, звъни на спешен телефон или уведомява компетентните органи,
но това не е направено. Подсъдимата И. твърди, че срещу семейството и са
подавани жалби от едни и същи хора, които са и свидетели по делото за неща,
които не са истина. Това била и причината съпругът и да не желае да се явява в
съдебно заседание. Сочи, че нейният съпруг не познава нито тъжителката, нито
хората, които са свидетели, освен Ц. Й., тъй като сестрата на подсъдимата
живеела със сина на **** на семейни начала. И. твърди, че съпругът и не е
направил нищо незаконно. Свидетелката заявява „отговорно“ /както тя се
изразява/, че именно тя е написала пост в „Гласа на М.“, който е приложен по
делото и в който твърди, че нещо се случва в детската градина и има насилие.
Мотивите и за това били, че след като разговаряли с кмета Ц. Й. и след като
депозирали жалба до директорката на детската градина, г-жа У.ги помолила да
изчакат. Казали им, че ще ги потърсят когато има решение по жалбата, но след
като чакали близо месец без резултат, написала поста. Твърди, че искали случаят
да се изясни. Пред съда подсъдимата заявява, че не твърди тъжителката да е
нанесла синина на сина и, но на записа е чула викове и крясъци, а нейното дете
се отглеждало в спокойна среда и това му се отразило. След като видели синината
на сина си искали да се разгласи случая, за да се изясни какво се е случило.
Подсъдимата И. сочи, че в полицията и прокуратурата имало много жалби срещу тях
затова от година и два месеца не живеят в с.М.. Имали магазин в с.М., оставили
го и се махнали заради този проблем. И. казва, че те са загърбили отдавна
случая и не искат да имат нито с тъжителката, нито с хората, които са
свидетели, каквито и да е взаимоотношения. Признава, че е твърдяла, че детето и
е ударено от тъжителката. Не знаела обаче, че гласът на звукозаписа е на
тъжителката, докато не и казала кметът на с.М., че „Това е на И.В. снаха и“.
Понеже се чувал гласът на тъжителката, подсъдимата била наведена на мисълта, че
именно тя е ударила детето. Твърди, че когато разговаряли с директорката на
детската градина за синината на сина си, тя твърдяла, че той се бил сблъскал с
друго дете. Тогава тя като майка поискала да види и другото дете, за да се
увери какви поражения има и по него, но директорката отказала. Към момента И.
заявява, че вече не обвинява никой. Твърди обаче, че детето и било на детска
градина на 21.10.2016г. в петък и на
24.10.2016г. в понеделник. Появило се със синина на 21 октомври, когато
тъжителката не била на работа, но подсъдимата твърди, че лично я е видяла там
когато завела детето на детска градина. Впоследствие разбрала, че тя не била на
работа в този ден.
Горните
обяснения на подсъдимата представляват едновременно доказателствено средство и
средство за защита. Прави впечатление, че в тях подсъдимата насочи усилия не
към собствената си защита, а към тази на другия подсъдим- Й.Г.. Твърдението
обаче, че именно тя е направила всички публикации и е разпространила
звукозаписа, остават изолирани и са очевиден механизъм за оправдаване на мъжа,
с който фактически съжителства. От обясненията става ясно кои обстоятелства са
навели подсъдимата на идеята, че тъжителката е била нейния син, но и самата
подсъдима на този етап изразява несигурност, че тъжителката е извършила
физическо посегателство над детето.
Изискани
са от съда записите на предаванията, излъчвани по Нова телевизия на 01.12.2016г.
и 02.12.2016г., в които Р.И. е участвала и е отправяла твърдения за тормоз над
сина и в ДГ „Д. Г.“ с.М. от учителката Т.Г.И. /понастоящем с фамилия И./, но в
отговор от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД са информирали съда, че не могат да
предоставят исканите записи, тъй като съгласно чл.14, ал.1 от Закона за радиото
и телевизията „доставчиците на линейни медийни услуги са длъжни да записват
предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват
записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването“, като в
конкретния случай 3-месечният срок е изтекъл и не могат да предоставят
въпросните записи. Подсъдимата Р.И. представи
оптичен носител, на който твърдеше, че се съдържа запис на предаването
„Здравей, България“ от 02.12.2016г., като съдържанието на диска бе
възпроизведено в съдебно заседание и не се установи да съдържа годен за
възпроизвеждане запис, а само видеозапис на страницата „VBox“, като в
екрана за излъчване на клипа няма съдържание, а единствено мъждукане като при
изтрит запис. Фактите обаче, че предавания по Нова телевизия, с участието на Р.И.
са излъчени на 01.12.2016г. и 02.12.2016г., се установяват с категоричност от
свидетелските показания, както и че в рамките на тези предавания Р.И. е
разказала същите неща, които е заявила пред общинския съвет на с.М. на
28.11.2016г., като е твърдяла, че учителката Т.Г.И. /с настояща фамилия В./ е
била и тормозила нейното и други деца в детската градина, като точните думи,
които е използвала не могат да бъдат установени.
Подсъдимите
Р.Д.И. и Й.Г.Г., видно от приобщените справки за съдимост, са с чисто съдебно
минало и липса на предишни осъждания. Приобщени са характеристики на двамата
подсъдими, представени от временно изпълняващия длъжността кмет на О. М. към
26.08.2019г.- Велко Лисев. Според характеристиката на Й.Г. в обществото той е
познат като не особено комуникативна личност, с агресивно и предизвикателно
поведение. Посочено е, че с държанието си Г. е правил доста опити да
предизвиква гражданите към саморазправа, което по-късно използва като повод за
подаване на неоснователни сигнали, жалби и др. Посочено е, че в общината са постъпвали
оплаквания от поведението му в спортния комплекс, където е блъскал по стени,
уреди и др., държал се е арогантно и заплашително. Сигнали в общината били
постъпвали и за поведението му като участник в движението по улиците на с.М.,
като си е позволявал да засича с колата си други участници в движението, да
кара в насрещното платно срещу движещи се автомобили, с цел внасяне на смут и
страх. Посочено е, че е известен със способността си да създава конфликти. Г.
бива определен като „отбягвана личност“, без приятелски кръг в с.М.. Според
характеристиката на Р.И., същата е била служител на О. М. от 02.07.2012г. до
02.02.2016г., през който период е демонстрирала любезно отношение, което не е
било подкрепено от компетенции в работата. Нейното поведение се сочи, че е било
с не особена ангажираност към поставяните задачи, насочено към задоволяване на
собствения и комфорт. Демонстрирала високо самочувствие. Посочено е, че в
обществото г-жа И. е позната като човек, който не общува със съгражданите си и
живее доста затворено и изолирано. Посочено е, че г-жа И. е направила няколко
медийни изяви, свързани с уронване престижа на ДГ „Д. Г.“ с.М..
Характеристичните
данни за подсъдимите изхождат от изпълняващия длъжността „кмет“ на О. М., но същите
не могат да се кредитират изцяло като обективни, тъй като в тях личи негативно
отношение към личността на подсъдимите. За да изведе характеристика на
подсъдимите съдът се позовава в по-голяма степен на свидетелските показания
относно личността на Й.Г. и на личното възприятие за подсъдимата И.. От
показанията на всички разпитани свидетели може да се направи еднозначният
извод, че профилът на Й.Г. е на невъздържан човек, склонен към обиди и заплахи
към други лица. Именно той се е опитвал да сплашва почти всички свидетели и е
показвал грубо отношение към тях – вербално и жестово, тъй като ги е причислил
към лицата, които не са заели неговата страна във възникналия конфликт с
учителката на сина му. Съдът не можа да се запознае непосредствено с
характеристики от личността на Й.Г., но не намери основание да се осъмни в
заявеното от свидетелите какво поведение е имал подсъдимият спрямо тях.
Подсъдимата Р.И. пък се отличава като високо интелигентна личност, която не си
позволява да отправя нецензурни или обидни реплики и която защитава ценностите,
които смята за значими. Никой и от свидетелите не твърдеше да е бил засяган или
нагрубяван от подсъдимата И., което потвърждава, че свидетелите възприемат
обективно личностовите данни на двамата подсъдими. В този смисъл двамата
подсъдими имат различна характеристика.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При вземане предвид на всички
по-горе обсъдени доказателства, съдът намира за категорично доказани престъпните
деяния, за които са предадени на съд Й.Г.Г. и Р.Д.И., с изключение на част от
деянията, включени в инкриминираните продължавани престъпления.
По обвиненията
срещу Й.Г.Г.:
Подсъдимият
Й.Г.Г. е обвинен с тъжбата в няколко на брой престъпления – 1) Престъпление по чл.148, ал.2, във вр.
с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във с вр. чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК – „клевета“,
разгласена публично и разпространена, при условията на продължавано престъпление;
2) Престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1,
т.1 вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – „клевета“, извършена публично в съучастие
с Р.Д.И.; 3) Престъпление по чл.144,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК – „закана“ с престъпление, при условията на
продължавано престъпление; 4) Престъпление
по чл.148,
ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК – „обида“, нанесена
публично и разпространена, при условията на продължавано престъпление.
Тук
следва да се отбележи, че с тъжбата едно деяние, което според съда юридически
прецизно би следвало да се включи в продължаваното престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2,
във с вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26 НК,
е изнесено извън деянията в съвкупността на продължаваното престъпление и това
е обвинението, че подсъдимият Г., на 18.11.2016г., в съучастие с подсъдимата И.,
е разгласил чрез жалба до директора на ДГ „Д. Г.“ с.М. неистинни, позорни за
тъжителката обстоятелства и и е приписал престъпление срещу сина на
подсъдимите, заявявайки в жалбата, че на 24.10.2016г. спрямо
детето му Й. Й. Г.и спрямо още шест деца от първа група в ДГ „Д. Г.” - с.М. е
упражняван тормоз от тъжителката, като тяхна учителка, състоящ се в „махленски викове,
крясъци, обиди и изпадане в тежка истерия”; че в тоалетната на детската градина
е ударила шамар на едно от децата; че конкретно
спрямо детето му Й. Й. Г.е имала следното отношение, цитирано в жалбата: „Г., какъв е тоя сопол бе,
толкова ли е сладък, че го
ближеш? Изтрий се със салфетката и я
изхвърли в коша”, след което е последвал
удар към него и навеждане за ухото
към салфетката, която детето е хвърлило на земята до коша; и че като
човек, изпадащ в подобни състояния /крещене, истерия/ и позволяващ си физическо насилие и тормоз, не трябва да работи с деца и
да упражнява професията на учител в детска градина.
Горното
деяние обаче не може да се квалифицира като самостоятелно престъпление само
поради факта, че е съизвършено с друго лице, а времево и съобразно същността на
самото деяние, следва да попадне сред деянията, които формират продължаваното
престъпление, доколкото то и останалите, описани клеветнически деяния, са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината. Именно поради това съдът се е произнесъл с присъдата
относно това описано в тъжбата деяние, но не го е разгледал като самостоятелно
престъпление, а имайки право да прецизира квалификацията, го е причислил към
останалите деяния, формиращи продължаваното престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2,
във с вр. чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. По този начин не се излиза от рамките на повдигнатото обвинение, а
единствено се постига юридическа точност, тъй като не се изменя квалификацията
съобразно фактите, посочени в тъжбата, а деянието се позиционира в групата от
дела, чиято обща рамка очертава продължаваното престъпление.
По обвинението в престъпление
по чл.148, ал.2,
във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във с вр. чл.147, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 НК, повдигнато срещу Й.Г.:
Съставът на престъплението „клевета“
в квалифицираните форми- „нанесена публично“ и „разпространена чрез печатно
издание или по друг начин“ е налице в случая от обективна и от субективна
страна.
Клеветата
се осъществява посредством разгласяване на неверни позорни обстоятелства или
приписване на престъпление, които деецът цели да достигнат до знанието на трето
лице. Предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство. Това
обстоятелство следва да бъде позорно, т. е. недостойно, от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка
на обществото. Именно такъв е настоящият случай, тъй като събраните
доказателства, обсъдени по-горе, преценени в съвкупност, навеждат на единствения
възможен извод, че подсъдимият Й.Г. е извършил в периода от 18.11.2016г. до
27.11.2016г. седем различни деяния, посредством които е разгласявал публично и чрез
публичната група „***********“ в социалната
мрежа „Фейсбук“ неистинни позорни за тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянието с фамилия И.), с ЕГН: **********, обстоятелства и й е приписвал
престъпления, както следва:
а/ на 18.11.2016г. в с.М., в жалба с вх.№237/18.11.2016г. до Директора на ДГ „Д. Г.” - с.М., действайки като съучастник - съизвършител с подсъдимата Р.Д.И.,
е заявил: че на 24.10.2016г.
спрямо детето му Й. Й. Г.и спрямо още
шест деца от първа група в ДГ „Д. Г.” - с.М. е упражняван тормоз от
тъжителката, като тяхна учителка, състоящ се в „махленски викове, крясъци, обиди и изпадане в тежка
истерия”; че в тоалетната на детската градина е ударила шамар на едно от
децата; че конкретно спрямо
детето му Й. Й. Г.е имала следното
отношение, цитирано в жалбата: „Г., какъв е тоя сопол бе, толкова ли е сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я изхвърли в коша”, след което е последвал удар към него и навеждане за ухото към салфетката, която детето е
хвърлило на земята до коша; и че като човек, изпадащ в подобни състояния
/крещене, истерия/ и позволяващ си физическо
насилие и тормоз, не трябва да работи с деца и да упражнява професията на
учител в детската градина в с.М.;
б/
На 18.11.2016г. в с.М., в ДГ „Д. Г.“ -
с.М., пред директора й П. У.е твърдял, че предния ден – на 17.11.2016г., във фитнес-залата в с.М. тъжителката е крещяла
истерично и е била собственото си
дете, както и, че по време на работата си като учител в детската градина е викала истерично и е била
неговото дете Й. Й. Г.., поради което
няма качествата да бъде учител в детската градина;
в/ На 24.11.2016г. в с.М., в кабинета на Кмета на Община-с.М., в
сградата на общината, пред Ц. Й., Кмет на Община-с.М., е твърдял, че има проблем в детската градина
в селото, като тя /“луда учителка“ на име Т.И. и „шизофреничка“/ е била и тормозила детето му и още няколко деца, във
връзка с което заявил искане да бъда отстранена от работа;
г/ На 26.11.2016г. при оформения дебат пред неограничен брой лица
в публичната група „***********“ в социалната мрежа „Фейсбук“ по повод публикация на Р.Д.И. от 23.58 ч. на
25.11.2016г. /за това, че детето им Й. Й. Г.е бито и тормозено от
тъжителката в детската градина в с.М., и че
не се вземат мерки срещу това от директора й и от Кмета на Общината/:
- твърдял в коментар,
адресиран до приятеля на тъжителката П.
С. В., че детето му Й. Й. Г.е бито и тормозено
от тъжителката - „твойта шизофреничка ми е тормозила детето“, „детето ми е
бито и тормозено от тоя кон“, както и заявява - „таа е луда, а работи с деца“;
-
твърдял за извършени от тъжителката престъпления /побой и тормоз
над детето му в детската градина/ и за позорни за тъжителката
обстоятелства /“г-жа Г. е шизофреничка“,
„детето ми е бито и тормозено от тази шизофреничка“/ по същото време и в свои коментари по повод такива на А. Б.и Вени Драгнева в публичната група „***********“ в
социалната мрежа „Фейсбук“;
д/ На 26.11.2016г. в с.М. твърдял пред П. Т. ***, че в
детската градина в с.М. тъжителката, като учителка там, е била сина му,
както и дъщеря й Лора, която посещава детската градина, изпраща й чрез
социално приложение ****озапис, но в записа не се намира нищо, което да
потвърждава твърденията
на Г.;*** изпратил по „Вайбър“ ****озапис
на Е.Ч. от с.М. с твърдения, че в него е записано как тъжителката бие и тормози децата в детската градина в с.М., но това
не личи от записа;
ж/ На 27.11.2016г. в с.М., пред хранителен магазин в с.М., в
присъствието на А. Д. Д.и Марияна Горгорова, двете от с.М., подсъдимият Й.Г.Г.
заявил по повод взето отношение от страна на първата във „Фейсбук“ в
нейна защита, че детето му и още седем деца в детската градина в с.М. са бити
от тъжителката, като им е пускал по телефона
си ****озапис, от който такова нещо не се установява
Горните седем деяния съдът счита, че неправомерно злепоставят
тъжителката, тъй като не се установява от нито едно от събраните доказателства
да са истинни. Тези обстоятелства безспорно са позорни за един утвърден като
професионалист педагог, оценката на обществеността за който се формира от
отношението му към децата, които обучава и възпитава. Многократно,
последователно и тенденциозно подсъдимият Й.Г. е разпространявал звукозапис, на
който твърдял, че се чува как тъжителката бие детето му и други деца, които са
и подзакрилни в детската градина. Уронването на професионалния престиж на
учителката е било целено чрез навеждане от подсъдимия на твърдението, че тя
няма качествата за учител, че е истерична, че бие децата, за които се грижи.
Тези факти са категорично позорни, като отделно от това с твърдението, че е
била и бие деца, на нея бива приписано и престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр.
чл.130 НК- осъществяване на лека телесна повреда спрямо малолетни деца. За
последното деяние е била извършена проверка от прокуратурата и не е намерено
основание за образуване на досъдебно производство, като настоящият съд няма
основание да направи извод, различен от този на прокурора.
В действителност би могло да се твърди, че твърдението на Й.Г., че тъжителката
„не трябва да работи с деца“ представлява оценка и е негово право да изрази
мнение, но в случая това заявено от подсъдимия мнение е продължение на
твърдението, че Т.В. бие и тормози деца, поради което не трябва да работи с
деца, тъй като не е годна за учител. В този смисъл съдът го възприема като част
от позорящите обстоятелства, които подсъдимият Г. е разпространявал за
тъжителката. С подадената жалба до директорката на ДГ „Д. Г.“ също е изпълнен
съставът на клеветата, макар правото на жалба да е конституционно право, тъй
като начинът, по който е поискано извършването на проверката засяга
обществената оценка за тъжителката, доколкото с убеденост се заявяват
непроверени факти относно поведението на учителката в работната и среда, които
са позорящи за нея. Съдът
е категоричен че в случая не се касае за право на изразяване на мнение. Мнението си относно учебния процес и работата на учителите
родителите могат да изразяват с оглед правото си на участие в този учебен
процес, в който са въвлечени децата им. В тази връзка те могат да изложат
преценката си кое учителят прави правилно и кое неправилно, да дават своите
препоръки или да отправят дори забележки с конкретни мотиви. Глобалната оценка
обаче, че дадено лице „не трябва“ да упражнява професията си, защото не е годно
за нея, не представлява мнение, а е извод, направен на база негативна
характеристика за личността му в професионален план. Никой няма право да си
позволява да определя дали друг човек трябва или не да упражнява професията си,
особено когато не упражнява същата дейност. В съвременното общество, в което
всеки тясно специализиран професионалист се бори за утвърждаване и влага усилия
в квалификацията си, за достигането до която другите не са наясно какви усилия
е вложил, професионалната оценка е една от най-съществените ценности на
личността, която при Т.В. е била засегната от подсъдимия Й.Г..
Тъй като седемте деяния
осъществяват един и същ състав на престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите съдът прие, че в случая подсъдимият Г. е действал
при условията на продължавано престъпление по
чл.26 ал.1
НК.
По делото са доказани и
квалифициращите признаци „публично“ и „разпространена“, тъй като твърденията на
подсъдимия са станали известни на множество лица- свидетелите по делото и на
цялата широка общественост в с.М., която използва социалните мрежи.
Престъплението е довършено, тъй
като клеветническите твърдения са възприети от тъжителката и широк кръг хора,
част от които бяха свидетели по делото и потвърдиха какво точно са прочели
написано или им е било казано от Й.Г. относно тъжителката.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - че наведените
твърдения са злепоставящи и не са потвърдени по един несъмнен начин и е
предвиждал и целял именно настъпването на общественоопасните последици –
засягане на авторитета и доброто име на тъжителката в обществото.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия и факта, че мотивите
за извършване на деянията е убедеността на подсъдимия, че защитава детето си. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита недобрите характеристични
данни на подсъдимия Г., доколкото доказателствата го охарактеризират като
невъздържан, агресивен и груб персонаж, склонен към заплахи и обиди, а
действията му след описаните деяния свидетелстват за липсата на критично
отношение към извършеното.
С
оглед на горното и след като съдът намери, че е осъществен съставът на
престъплението, следва да се ангажира отговорността на извършителя и следва да
му се определи справедливо наказание. За престъплението извършено от подсъдимия
по чл.148, ал.2,
във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във с вр. чл.147, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 НК, законодателят е предвидил наказание „глоба” от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева
и „обществено порицание“, когато
е умишлено. При определянето на наказанието съдът взима предвид обществената
опасност на дееца и на деянието, общественоопасните последици, мотивите за
извършване, като при съпоставяне тежестта на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и факта, че за всеки родител закрилата на детето му
е висша ценност, която подсъдимият е мислил, че защитава, макар и по един
изключително неприемлив начин, съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия минимално
наказание, а именно „ГЛОБА” в размер на 5000
лева (пет хиляди лева), в полза на бюджета на съдебната власт и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на О. М., Софийска област, което е
съобразено с разпоредбата на закона, справедливо е и съответно на тежестта на
извършеното деяние и на обществената опасност на дееца. По този начин санкциите
ще изиграят ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите
на чл. 36 НК – индивидуална и генерална превенция.
По отношение на останалите
пунктове по това обвинение – че на 24.11.2016г. подсъдимият Г. се е обадил по
телефона на Д. Ш.и му е заявил, че тъжителката в детската градина бие децата,
включително сина му Д. Ш., като му изпратил и ****озапис, както и че на
27.11.2016г. в магазина си в с.М. подсъдимият Г. заявил на А. и Стоян Цанови,
че учителката Т.И. бие деца в детската градина и им пускал ****озапис,
тъжителката не ангажира надлежни доказателства за доказването им пред
настоящата инстанция, поради което съдът признава подсъдимия Г. за невинен по
тези пунктове на обвинението.
По обвинението в престъпление по
чл.144, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, повдигнато срещу Й.Г.:
Съставът на престъплението „закана“
с престъпление против личността съдът намира за доказан в случая от обективна и
от субективна страна.
От събраните доказателства-
свидетелските показания на И.В., П. В. и А. Д., които съдът кредитира,
независимо от близката връзка на тъжителката с част от тези свидетели, се
доказва, че Й.Г. на 21.11.2016г., 26.11.2016г. и 27.11.2016г. се е заканвал
неприсъствено на тъжителката Т.В. с престъпление против нейната личност,
заявявайки, че „ще я пребие“ и отправяйки
заплашителен жест с ръка – прекарване на ръката напряко на шията си, с което
имал предвид, че ще и отреже главата. Дадената заявка от подсъдимия е
недвусмислена, като се установява, че дори се е опитал да подсили ефекта и,
като е заявил невярно обстоятелство – че има към момента условна присъда, но
когато му изтече, ще осъществи намерението си. По този начин очевидно
подсъдимият е искал да засвидетелства способността си да извърши престъпление и
заплахата да се почувства още по-непосредствена от лицето, към което е насочена.
Г. несъмнено е имал предвид физическа саморазправа и въздействие върху
телесната неприкосновеност на тъжителката, като едно от деянията /жестовото
рязане на глава/ е било съпроводено и с опит да избута тъжителката от пътя с
автомобила си, докато тя шофира, което е също своеобразно доказване, че е
способен да осъществи заканата.
От събраните доказателства, а и от начина, по който са отправени
заканите, става несъмнено ясно, че заканите са могли да възбудят основателен
страх за осъществяването им. Именно такова е становището и на Съдебно-психологическата
експертиза, при която вещото лице е категорично, че действията и заканите,
описани в тъжбата биха могли да възбудят у тъжителката основателен страх. Тук
следва да се посочи, че начинът, по който е дала отговор експертизата е напълно
закономерен, а възражението на адв.З., че е следвало да се даде категорично
становище дали заканите „са“ или „не са“ възбудили у тъжителката основателен
страх, е неоснователно, доколкото съставът на престъплението изисква заканата
да „би могла“ да възбуди основателен страх за изпълнението и.
За да е налице престъплението „закана“
следва да са налице кумулативно
два елемента - наличие на закана и същата да е годна да възбуди основателен страх.
Именно такъв е настоящият случай, при който съдът счита за доказано, че с 3
различни деяния, извършени в периода от 17.11.2016г. до 27.11.2016г. Й.Г. се е
заканвал по отношение на тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянията с фамилия И.),
с ЕГН: **********, с престъпления против личността й - нанасяне на телесни повреди, и това
заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му,
както следва:
а/ На 21.11.2016г. в с.М., движейки се с управляван от нея л.а. „******“,
при разминаването й с тъмен на цвят л.а. „****“ комби, управляван от подсъдимия Й.Г.Г., същият я е засякъл, опитвайки се да я избута от пътното платно, заедно с което
й е посочил среден пръст и й е отправил заплашителен жест с ръка - прекарвайки
я напряко на шията си, т.е. че ще й отреже главата, от което тя е
изпитала страх за осъществяване на физическо посегателство;
б/ На 26.11.2016г. в с.М. пред приятеля й П. С. В. от с.М. подсъдимият Й.Г.Г. е отправил закани за престъпление против личността й - че ще се
саморазправя с нея, и че ще я пребие /тъй като, по негови твърдения, е била и
тормозила сина му/, които закани й били предадени от В., и от които тя е
изпитала страх за осъществяването им;
в/ На 27.11.2016г.
в с.М., пред А. Д. *** и М. Г.от с.М.,
подсъдимият Й.Г.Г. се заканил, че ще
я пребие, и че изобщо не му пукало /тъй като, по негови твърдения, е
била и тормозила сина му/, които закани са били предадени на тъжителката от Д.и Г.и от които закани тя е изпитала страх
за осъществяването им.
С горните три деяния съдът
счита, че неправомерно е изразено намерение на дееца към пострадалата да извърши
престъпление спрямо нейната личност. От обективна страна
посоченото престъпление по чл.144 ал.1
НК представлява особена
форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалата. Освен това,
така отправената закана е създала възможност за възбуждане у жертвата на
основателен страх от извършване на престъплението. Последното означава, че е
съществувала реална възможност деецът да осъществи намерението си, като
същевременно от поведението му е личало започнало оформяне на решение за това и
че психичното му състояние прави вероятно бързото вземане на такова решение.
При преценка на последното съдът взема предвид обстановката, начина, по който
са отправени заканите, психичното състояние на дееца. Заканата от страна на Й.Г.
е отправена по такъв начин, че да бъде възприета сериозно /съпроводена с опит
да бъде избутана тъжителката от пътя/ и пред други лица, които също са я
възприели сериозно и така са я предали на тъжителката. По време на извършване
на тези заплашителни деяния Й.Г. пък е показал агресивна несдържаност и гняв
към тъжителката, които са предпоставка да формира по-бързо и лесно решението да
изпълни в действителност заканите си.
Престъплението е
довършено. То бива довършено когато пострадалият възприеме заканата с престъпление,
когато обективираното намерение на дееца, достигне до съзнанието на жертвата. В
случая заканите са били възприети от тъжителката и са намерили отражение в
нейното съзнание.
Тъй като трите деяния
осъществяват един и същ състав на престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите съдът прие, че в случая подсъдимият Г. е действал
при условията на продължавано престъпление по
чл.26 ал.1
НК.
От субективна страна
престъплението е извършено от Й.Г.
виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
– че отправя към пострадалата заплаха с престъпление против личността и. Наред
с това подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици от престъплението
- че заканата се възприема от пострадалата и у нея може да възникне основателен
страх от осъществяването й.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия и яда, който
той е изпитвал в убеждението си, че детето му е било наранено. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита недобрите характеристични данни на
подсъдимия Г., доколкото доказателствата го охарактеризират като невъздържан,
агресивен и груб персонаж, склонен към заплахи и обиди, а действията му след
описаните деяния свидетелстват за липсата на критично отношение към
извършеното.
С оглед на горното и след като
съдът намери, че е осъществен съставът на престъплението, следва да се ангажира
отговорността на извършителя и следва да му се определи справедливо наказание.
За престъплението, извършено от подсъдимия по чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три години, когато е умишлено. При определянето на наказанието
съдът взима предвид обществената опасност на дееца и на деянието,
общественоопасните последици, мотивите за извършване, като при съпоставяне
тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
намира, че следва да наложи на подсъдимия наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от шест месеца, което е съобразено с разпоредбата на закона, справедливо
е и съответно на тежестта на извършеното деяние и на обществената опасност на
дееца. Налице са предпоставките на чл.
66, ал. 1 НК и изтърпяването на така наложеното наказание следва да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила, доколкото наложеното наказание е до 3 години лишаване от свобода,
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
за постигане на целите на наказанието не е необходимо то да се изтърпи
ефективно. Санкцията, в наложения размер и вид ще изиграе ролята си за
превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 36 НК – индивидуална
и генерална превенция спрямо него и спрямо обществото.
По отношение на пункта по това
обвинение, че на 17.11.2016г. във фитнес-залата в с.М., след като е напсувал тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянието с фамилия И.) и гледайки я втренчено, подсъдимият Й.Г. е
направил към нея заплашителен жест с ръка- свит юмрук към лицето, в присъствието и на малолетния й син, който жест
тя е възприела като закана за удар с
юмрук в лицето и за нанасяне на побой над нея, от което е изпитала страх
за осъществяване му, тъжителката не ангажира надлежни доказателства за
доказването пред настоящата инстанция, поради което съдът признава подсъдимия за
невинен по този пункт на обвинението.
По обвинението в престъпление
по чл.148, ал.1,
т.1 и т.2, предл.2, във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, повдигнато срещу Й.Г.:
Съставът на престъплението „обида“
в квалифицираните форми- „нанесена публично“ и „разпространена чрез печатно
издание или по друг начин“ също е налице в случая от обективна и от субективна
страна.
Обидата
се осъществява посредством извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго. Обидата бива осъществена като деецът използва
епитети, изрази или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и
накърняват самооценката на засегнатия като личност. В конкретния случай се
касае за написване на обидни квалфикации в социална мрежа, които тъжителката В.
е възприела пряко, т.е. следва написаното и прочетено от тъжителката да се
приравни на произнасяне на обидните реплики в нейно присъствие, доколкото
нейната чест и достойнство са били засегнати. Квалификациите „шизофреничка“ и
„луда“ са обидни, доколкото означават „човек с тежко психично разстройство“.
Квалификацията „кинг конг“ също е обидна, доколкото се асоциира с „художествено
чудовище“. Квалификацията „кон“ също е обидна, доколкото чрез нея се отрича
човешката същност на някого и се оприличава на дадено животно. Тези изрази са
били написани в публично достъпна група във „Феисбук“, като съдът намира, че са
достатъчни доказателствата, събрани по делото за еднозначен извод, че зад
профила, от който са изписани квалификациите, стои именно подсъдимият Й.Г..
Другото деяние, с което е нанесена „обида“ на тъжителката, е чрез извършване на
действие – показване на среден пръст, който жест е общоприето в обществото, че
е обиден. Него тъжителката също е възприела лично.
Дори
мнението на подсъдимия за тъжителката Т.В. да е било негативно, същият не е
имал право да извърши деянията, чрез които я е засегнал, тъй като репутацията и
самооценката на личността е ограничител на правото на изразяване на мнение.
Събраните доказателства – писмени и гласни, водят
до извода, че подсъдимият Й.Г. е извършил в периода от 17.11.2016г. до
27.11.2016г. две различни деяния, посредством които е унизил честта и
достойнството и, а именно:
а/ На 21.11.2016г. в с.М., при управление на л.а. „******“, след като я е засякъл с управлявания от него л.а.
„****“ комби, тъмен на цвят, подсъдимият
Й.Г.Г. й показал среден пръст - действие, унизително за честта и достойнството й, извършено от него в
нейно присъствие и публично /на публично
място - улицата в населено място и пред движещите се по нея хора/, в
присъствието на намиращата се при нея в колата И.В.;
б/ На 26.11.2016г. в коментари до П. С. В., А. Б.и Вени
Драгнева във „Фейсбук“ в публичната група „***********“, която
е общодостъпна и които коментари станали достояние на неопределен
кръг от лица, и които са възприети от нея самата лично и непосредствено, като
участник в публичната група, подсъдимият Й.Г.Г. я е нарекъл с обидни
квалификации: „шизофреничка“, „кон“, „кинг конг“, „луда“, унизителни за честта и достойнството
й.
Горните две деяния съдът счита, че неправомерно накърняват самооценката
и честта на тъжителката, тъй като освен че репликите
и жестът, които Й.Г. е отправил към тъжителката, са обективно годни да засегнат
личността и достойнството на адресата, същата и ги е възприела като обидни. С
това престъплението е довършено. Установява се, както от показанията на всички
свидетели – роднини, колеги и познати на тъжителката, които свидетелстват, че
тя не е приела добре възприетите думи и жестове, така също и от цялостното
поведение на тъжителката в процеса, от което е видно, че се чувства обидена и че
ценностната и система не е съвместима с репликите, които е прочела за себе си и
жестовете, които са и било отправени.
Тъй като двете деяния осъществяват
един и същ състав на престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите съдът прие, че в случая подсъдимият Г. е действал при условията
на продължавано престъпление по
чл.26 ал.1
НК.
Тъй
като обидните думи са били написани в общодостъпна група в социалните мрежи,
ползвана от местното население на с.М., а обидният жест е бил показан освен
пред пострадалата Т.В., така също и пред присъстващата с автомобила на В.
свидетелка И.В. и на улицата, където преминават други лица, квалифициращите
признаци на чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 НК са също установени.
От
субективна страна деянието е извършено от Й.Г. виновно, при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното – че написаните от него и насочени
към тъжителката реплики / „шизофреничка“, „кон“, „кинг конг“, „луда“/ са
несъобразени с морала и обществено неприемливи. Наред с това подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици от престъплението - предвиждал е, че в
резултат на думите му ще бъдат засегнати честта и достойнството на Т.В.. Във
волево отношение подсъдимият Й.Г. е имал за цел именно да обиди учителката.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия и яда, който
той е изпитвал в убеждението си, че детето му е било наранено. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита недобрите характеристични данни на
подсъдимия Г., доколкото доказателствата го охарактеризират като невъздържан,
агресивен и груб персонаж, склонен към заплахи и обиди, а действията му след
описаните деяния свидетелстват за липсата на критично отношение към
извършеното.
С
оглед на горното и след като съдът намери, че е осъществен съставът на
престъплението, следва да се ангажира отговорността на извършителя и следва да
му се определи справедливо наказание. За престъплението извършено от подсъдимия
по чл.148, ал.1,
т.1 и т.2, предл.2, във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК,
законодателят е предвидил наказание „глоба” от три хиляди лева до десет хиляди лева и „обществено порицание“, когато е умишлено. При
определянето на наказанието съдът взима предвид обществената опасност на дееца
и на деянието, общественоопасните последици, мотивите за извършване, като при
съпоставяне тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
и факта, че за всеки родител сигурността на детето му е висша ценност, която
подсъдимият е мислил, че защитава, макар и по един изключително неприемлив
начин, съдът намира, че следва да наложи „ГЛОБА”
в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), в полза на бюджета на съдебната
власт и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, чрез
поставяне на присъдата на информационното табло на О. М., Софийска област, което
е съобразено с разпоредбата на закона, справедливо е и съответно на тежестта на
извършеното деяние и на обществената опасност на дееца. По този начин санкциите
ще изиграят ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите
на чл. 36 НК – индивидуална и генерална превенция.
По отношение на третия пункт по това обвинение
– че на 17.11.2016г. във
фитнес-залата в с.М., публично, обръщайки
се към тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянието с фамилия И.), в нейно
присъствие и в присъствието на други лица, трениращи в залата, включително и на придружаващите я - малолетния й син
Петко /на 6 г./ и А. Б.от с.М., Й.Г.
я е напсувал с думите - „Да ти еба
майката“, тъжителката не ангажира надлежни доказателства за доказването
им пред настоящата инстанция, поради което съдът признава подсъдимия Г. за
невинен по този пункт на обвинението.
По групирането на
наказанията на Й.Г.:
Налице
са предпоставките по чл. 23, ал.1 НК и следва да се допусне кумулация на наказанията, наложени на
подсъдимия Й.Г.Г. по настоящето дело, като следва да се определи едно общо
наказание, а именно най-тежкото - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от шест месеца,
което на основание чл.66, ал.1 НК, следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила, тъй като подсъдимият не е
осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и
за поправянето му не е наложително ефективно изтърпяване.
Налице са и предпоставките
по чл.23, ал.2 и ал.3 НК по отношение на подсъдимия Й.Г. и следва да се
присъединят към наложеното му наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и наказанията
„ГЛОБА” в размер на 5000лв. в полза на бюджета на съдебната власт и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на О. М..
По обвиненията срещу Р.Д.И.:
Подсъдимата Р.Д.И. е обвинена с
тъжбата в две на брой престъпления – 1) Престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2 вр. чл.147, ал.1 НК вр.
чл.26, ал.1 НК
– „клевета“, разгласена публично и разпространена, при условията на
продължавано престъпление; 2) Престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК –
„клевета“, нанесена публично в съизвършителство с Й.Г.Г..
Тук,
както и относно обвиненията срещу другия подсъдим, следва да се отбележи, че с
тъжбата едно деяние, което според съда юридически прецизно би следвало да се
включи в продължаваното престъпление по чл.148,
ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във с вр. чл.147, ал.1 НК, е изнесено извън деянията в съвкупността
на продължаваното престъпление и това е обвинението, че подсъдимата И., на
18.11.2016г., в съучастие с подсъдимият Г., е разгласила чрез жалба до
директора на ДГ „Д. Г.“ с.М. неистинни, позорни за тъжителката обстоятелства и
и е приписала престъпление срещу сина на подсъдимите, заявявайки в жалбата, че
на 24.10.2016г. спрямо детето Й. Й. Г.и спрямо още шест деца от първа
група в ДГ „Д. Г.” - с.М. е упражняван тормоз от тъжителката, като тяхна
учителка, състоящ се в „махленски викове, крясъци, обиди и изпадане в тежка истерия”; че в
тоалетната на детската градина е ударила шамар на едно от децата; че конкретно спрямо детето му Й. Й. Г.е
имала следното отношение, цитирано в жалбата: „Г., какъв е тоя сопол бе, толкова ли е сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я изхвърли в коша”, след което е последвал удар към него и навеждане за ухото към салфетката, която детето е
хвърлило на земята до коша; и че като човек, изпадащ в подобни състояния
/крещене, истерия/ и позволяващ си физическо
насилие и тормоз, не трябва да работи с деца и да упражнява професията на
учител в детската градина в с.М..
Горното
деяние обаче не може да се квалифицира като самостоятелно престъпление само
поради факта, че е съизвършено с друго лице, а времево и съобразно същността на
самото деяние, следва да попадне сред деянията, които формират продължаваното
престъпление, доколкото то и останалите, описани клеветнически деяния, са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината. Именно поради това съдът се е произнесъл с присъдата
относно това описано в тъжбата деяние, но не го е разгледал като самостоятелно
престъпление, а имайки право да прецизира квалификацията, го е причислил към останалите
деяния, формиращи продължаваното престъпление по чл.148,
ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във с вр. чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. По този начин не се излиза от рамките
на повдигнатото обвинение, а единствено се постига юридическа точност, тъй като
не се изменя квалификацията съобразно фактите, посочени в тъжбата, а деянието
се позиционира в групата от дела, чиято обща рамка очертава продължаваното
престъпление.
По обвинението в
престъпление по чл.148,
ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във с вр. чл.147, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 НК, повдигнато срещу Р.И.:
Съставът на престъплението „клевета“
в квалифицираните форми- „нанесена публично“ и „разпространена чрез печатно
издание или по друг начин“ е налице в случая от обективна и от субективна
страна.
Клеветата
се осъществява посредством разгласяване на неверни позорни обстоятелства или
приписване на престъпление, които деецът цели да достигнат до знанието на трето
лице. Предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство. Това
обстоятелство следва да бъде позорно, т. е. недостойно, от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка
на обществото. Именно такъв е настоящият случай, тъй като събраните
доказателства, обсъдени по-горе, преценени в съвкупност, навеждат на
единствения възможен извод, че подсъдимата Р.И. е извършила в периода от
18.11.2016г. до 02.12.2016г. седем различни деяния, посредством които е разгласявала
публично и чрез публичната група „***********“ в социалната мрежа „Фейсбук“, както
и в ефира на Нова телевизия
неистинни позорни за тъжителката Т.Г.В.
(към момента на деянието с фамилия И.),
с ЕГН: **********, обстоятелства и й е приписвала престъпления, както следва:
а/
на 18.11.2016г. в с.М., в жалба с вх.№237/18.11.2016г. до Директора на ДГ „Д. Г.” - с.М., действайки като съучастник - съизвършител с подсъдимия Й.Г.Г.,
е твърдяла: че на 24.10.2016г.
спрямо детето й Й. Й. Г.и спрямо още
шест деца от първа група в ДГ „Д. Г.” - с.М. е упражняван тормоз от
тъжителката, като тяхна учителка, състоящ се в „махленски викове, крясъци, обиди и изпадане в тежка
истерия”; че в тоалетната на детската градина е ударила шамар на едно от
децата; че конкретно спрямо
детето й Й. Й. Г.., е имала следното
отношение, цитирано в жалбата: „Г., какъв е тоя сопол бе, толкова ли е сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я изхвърли в коша”, след което е последвал удар към него и навеждане за ухото към салфетката, която детето е
хвърлило на земята до кош; и че като човек, изпадащ в подобни състояния
/крещене, истерия/ и позволяващ физическо
насилие и тормоз, не трябва да работи с деца и да упражнява професията си на
учител в детската градина в с.М.;
б/
На 25.11.2016г., в 23.58 ч. е
публикувала на страницата на публичната
група „***********“ в социалната мрежа „Фейсбук“ текст с клеветящо я съдържание - „Днес 25.11.2016г.
изтича един месец откакто нашето
дете Й. на 2 години и 3 месеца беше бито и тормозено от лицето Т.Г., която е учител в ДГ „Д. Г.“ с.М.“, като
заявява, че ще представи на всеки
един от родителите на децата от детската градина „100% доказателство за
побой“ над нейното дето и на още 5 деца и 11 човека свидетели;
в/ По повод оформилия се дебат, във връзка с горната
публикация, на 26.11.2016г.
подсъдимата Р.Д.И. отново твърди в публичната
група „***********“ във „Фейсбук“, че тъжителката е удряла деца, публикувана е снимка на детето Й. Й. Г.с видима
синина на лицето и с текст „Ето и
постижението на г-жа Т.Г.“***, на
заседание на Общинския съвет -с.М.,
в изказване по т.9 от дневния ред, подсъдимата Р.Д.И. твърди, че тъжителката е
крещяла, обиждала и била детето им Й. Й. Г.., както и пет други деца в
детската градина, като това установили с
незаконен запис с поставено скрито от нея и бащата на детето устройство в дрехите му от 24.10.2016г., след като на 21.10.2016г.
детето им било предадено от детската градина със синина върху лицето;
д/ На 01
срещу 02.12.2016г., в предаването по Нова
телевизия „Часът на М. Ц./в полунощ от 12 ч./ от студиото в гр.София
подсъдимата Р.Д.И. заявила, че в направен
от нея и съпруга й запис от устройство,
поставено в дреха на детето на 24.10.2016г., се е чувало как тя /госпожа Г., която в момента е „в развод с бившия
си съпруг“/ е жената, която тормози
децата в първа група в детската градина в с.М., в която група е бил и
синът им Й. Й. Г..;
е/ На 02.12.2016г., в предаване на живо от с.М. в
сутрешния блок „Здравей България“ по Нова телевизия, подсъдимата Р.Д.И.
потвърждава казаното от нея по Нова ТВ предния ден, и казва, че имат 17 записа,
на които се чували обиди и лошо отношение към децата в детската градина в с.М. от тъжителката, но не ги
предоставят, тъй като касаят не тяхното, а други деца.
Горните деяния самата подсъдима признава, че е извършила, като това
признание е безспорно подкрепено от останалия доказателствен материал-
приобщените жалба до директора на ДГ „Д. Г.“, протокол от заседание на общински
съвет- М., свидетелски показания, разпечатки от публикации във „Фейсбук“.
Горните шест деяния съдът счита, че неправомерно злепоставят
тъжителката, тъй като не се установява от нито едно от събраните доказателства
да са истинни. Тези обстоятелства безспорно са позорни за един утвърден като
професионалист педагог, оценката на обществеността за който се формира от
отношението му към децата, които обучава и възпитава. Уронването на
професионалния престиж на учителката е извършено чрез навеждане от подсъдимата
на твърдения, че тя не трябва да работи с деца, защото упражнява тормоз над тях
и е удряла деца. Тези факти са категорично позорни, като отделно от това с
твърдението, че е била и бие деца, на нея бива приписано и престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 вр. чл.130 НК- осъществяване на лека телесна повреда спрямо
малолетни деца. За последното деяние е била извършена проверка от прокуратурата
и не е намерено основание за образуване на досъдебно производство, като
настоящият съд няма основание да направи извод, различен от този на прокурора.
В действителност би могло да се твърди, че твърдението на Р.И., че
тъжителката „не трябва да работи с деца“ представлява оценка и е нейно право да
изрази мнение, но в случая това заявено от подсъдимата мнение е продължение на
твърдението, че Т.В. бие и тормози деца, поради което не трябва да работи с
деца, тъй като не е годна за учител. В този смисъл, съдът го възприема като
част от позорящите обстоятелства, които подсъдимата И. е разпространявала за тъжителката.
С подадената жалба до директорката на ДГ „Д. Г.“ също е изпълнен съставът на
клеветата, макар правото на жалба да е конституционно право, тъй като начинът,
по който е поискано извършването на проверката, засяга обществената оценка за
тъжителката, доколкото с убеденост се заявяват непроверени факти относно
поведението на учителката в работната и среда, които са позорящи за нея. Съдът е категоричен, че в
случая не се касае за право на изразяване на мнение. Мнението си относно учебния процес и работата на учителите
родителите могат да изразяват с оглед правото си на участие в този учебен
процес, в който са въвлечени децата им. В тази връзка те могат да изложат
преценката си кое учителят прави правилно и кое неправилно, да дават своите
препоръки или да отправят дори забележки с конкретни мотиви. Глобалната оценка
обаче, че дадено лице „не трябва“ да упражнява професията си, тъй като не е
годно за нея, не представлява мнение, а е извод, направен на база негативна
характеристика за личността му в професионален план. Никой няма право да си
позволява да определя дали друг човек дали трябва или не да упражнява
професията си, особено когато не упражнява същата дейност. В съвременното
общество, в което всеки тясно специализиран професионалист се бори за утвърждаване
и влага усилия в квалификацията си, за достигането до която другите не са
наясно какви усилия е вложил, професионалната оценка е една от най-съществените
ценности на личността, която при Т.В. е била засегната от подсъдимата Р.И., независимо
от факта, че Р.И. е действала по този
начин поради породеното у нея притеснение като родител.
Тъй като шестте деяния
осъществяват един и същ състав на престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите съдът прие, че в случая подсъдимата И. е действала
при условията на продължавано престъпление по
чл.26 ал.1
НК.
По делото са доказани и
квалифициращите признаци „публично“ и „разпространена“, тъй като твърденията на
подсъдимата са станали известни на множество лица- свидетелите по делото,
цялата общественост в с.М., дори и на цялата ****тория на националната медия
Нова ТВ, доколкото твърденията са направени по начин, че да достигнат до
възможно най-голям кръг от хора.
Престъплението е довършено, тъй
като клеветническите твърдения са възприети от тъжителката и широк кръг хора,
част от които бяха свидетели по делото и потвърдиха какво точно са прочели
написано, какво е било заявено от тъжителката на заседание на общинския съвет и
какво е било заявено от нея в национален ефир.
Независимо, че и подсъдимият Й.Г.
е осъден за същото по вид престъпление, според съда при него и при подсъдимата Р.И.
има разлика в субективната страна на деянието, доколкото Р.И. е извършила деянията,
част от продължаваното престъпление, при евентуален умисъл, а Й.Г. ги е
извършил при пряк умисъл.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимата И. при евентуален умисъл, като форма на вината, по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието – че наведените твърдения са злепоставящи и не са потвърдени по
един несъмнен начин и е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици – че ще засегне авторитета и доброто име на тъжителката в обществото.
Във волеви аспект обаче според настоящия съд тъжителката пряко е целяла да
запознае обществото с проблем, който според нея е съществувал в детската
градина, като се е отнесла безразлично към косвения резултат- засягане на
авторитета на учителката. Този извод съдът прави от начина, по който са
направени изявленията от Р.И.. Същите са направени като израз на безпокойството
и като майка и без да се съпровождат с обиди и агресивно поведение, насочени
към тъжителката, каквито се наблюдават при Й.Г..
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимата и факта, че
мотивите за извършване на деянията са свързани в убедеността и, че защитава
детето си. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се открояват при
подсъдимата Р.И..
С
оглед на горното и след като съдът намери, че е осъществен съставът на
престъплението, следва да се ангажира отговорността на извършителя и следва да се
определи справедливо наказание. За престъплението, извършено от подсъдимата И.
по чл.148, ал.2,
във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във с вр. чл.147, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 НК, законодателят е предвидил наказание „глоба” от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева
и „обществено порицание“, когато
е умишлено. При определянето на наказанието съдът взима предвид обществената
опасност на дееца и на деянието, общественоопасните последици, мотивите за
извършване, като при отчитане, че в случая са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства и факта, че за всеки родител закрилата на детето му
е висша ценност, която подсъдимата е мислила, че защитава, макар и по един
неприемлив начин, съдът намира, че следва да наложи на подсъдимата И. минимално
наказание, а именно „ГЛОБА” в размер на 5000
лева (пет хиляди лева) в полза на бюджета на съдебната власт и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на О. М., Софийска област, което е
съобразено с разпоредбата на закона, справедливо е и съответно на тежестта на
извършеното деяние и на обществената опасност на дееца. По този начин санкциите
ще изиграят ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите
на чл. 36 НК – индивидуална и генерална превенция.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.189, ал.3 НПК и с оглед изхода на делото, съдът възложи в тежест
на подсъдимите Й.Г. и Р.И. да заплатят на Т.В. разноски по делото за всички
инстанции. Общо всички направени от тъжителката разноски /за адвокатски
хонорар, експертизи и депозити за свидетели/ за всички инстанции, са в размер
на 6080 /шест хиляди и осемдесет лева/, като същите следва да се разпределят
между двамата подсъдими, като ¾ от разноските /сума в размер на 4560
лв./ се възложат на подсъдимия Г., който е признат за виновен за три отделни
престъпления, а ¼ от разноските /сума в размер на 1520 лв./ се възложат
на подсъдимата И., която е призната за виновна за едно престъпление, макар и
продължавано.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са изготвени на 08.01.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: