Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 17.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1815 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.И.И., депозирана против наказателно постановление № 18-1085-000776 от 16.04.2018г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при грубо нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя защитник поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, касаещи липса на предпоставките, за приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. По същество излага съображения, че мястото на контролираният пътен участък не е било обозначено с пътен знак Е 24, каквито са били изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., към датата на нарушението, което представлява и основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. Инвокират се съждения, че към момента на нарушението не е отменена Наредбата и е било задължително да бъде поставен знак, указващ мястото на контрол.
Административнонаказващият орган е депозирал становище, в което се развиват съображения, че действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак Е 24, но предвид отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, то по аргумент на чл. 13, ал. 1 ЗНА следва да се считат и отменени и аналогичните разпоредби от цитираната наредба, доколкото последната е акт по прилагане на закона.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление. От доказателствата по делото не се установява да са били налице предвидените в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН предпоставки, за приложението на същата. Приложението на тази законова фикция, изхожда от презумирана недобросъвестност у нарушителя, довела до ненамирането му на посочения от него адрес и липсата на посочен нов такъв, каквато недобросъвестност в случая според настоящия съдебен състав не може да се приеме, че е налице. Изложените в представената по делото докладна записка обстоятелства във връзка с ненамирането на лицето на адреса сами по себе си не са достатъчни, за да бъде обоснован извод, че лицето трайно е напуснало адреса си и че са изчерпани всички възможностите за връчване на наказателното постановление на наказаното лице, поради и което съдът намира депозираната срещу наказателното постановление жалба за процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.11.2017г., в 12:32:09 часа,
в град Русе, бул. „България“ – до № 115, посока София, на GPS координати EL 26.00.2788, NL 43.51.1235, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 655,
с фиксиращо устройство за скорост, дата и час, и изображение с клип № 6168 е било
заснето МПС – товарен автомобил „Тойота Айго“, с рег. № СВ 66 03 ВТ,
собственост на „Фива“ ЕООД, което моторно превозно средство при разрешена
стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място е било установено
да се движи със скорост 115 км/ч, от която скорост е била приспадната
максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно
превозно средство се е движило с превишение от 62 км/ч. в населено място.
Въз основа на установеното с техническото средство, след установяване
собственикът на моторното превозно средство на 01.03.2018г., видно от приобщената
по делото Декларация по чл. 188 ЗДвП, управителят и представляващ дружеството
собственик моторното превозно средство е декларирал, че на посочената дата моторното
превозно средство е било управлявано именно от жалбоподателя, за което и на
същия е бил съставен АУАН № 18-1085-000776 (бл. № 389780) от 01.03.2018г., за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
АУАН бил предявен на жалбоподателя, който отразил в него, че има
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 18-1085-000776 от
16.04.2018г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установена и доказана, въз основа на извършената оценка на събраните
в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показания
на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител М. Вали А.,
както и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства - АУАН
№ 18-1085-000776/01.03.2018 г. – заверено копие; Докладна записка с рег. №
1085р-6798/14.08.2019 г. – заверено копие; Докладна записка с рег. №
1085р-1225/20.02.2018 г. – заверено копие, Декларация за предоставяне на
информация по чл. 188 ЗДвП – заверено копие, снимка на МПС – заверено копие,
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система –
заверено копие, Протокол от последваща проверка на средство за измерване, ведно
с инструкция за експлоатация – заверено копие, Справка за собственост на МПС,
Свидетелство за управление на МПС – замерено копие, Обяснение от 01.03.2018г. –
заверено копие; Справка за
нарушител/водач/ и картон на НП
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство и не съдържат, каквито и да било
противоречия.
Така приетата за установена фактическа обстановка не се и оспорва от защитника
на жалбоподателя.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, касаещи допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Съдът намира за неоснователни развитите от страна на защитника на нарушителя доводи, досежно допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП, предвид липсата на обозначаване на мястото за контрол с пътен знак Е 24.
Няма спор, че към датата на
нарушението 05.11.2017г. е била отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, изискваща да се обозначават, чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството
на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи,
както и че към същата дата 05.11.2017г. не е била изрично отменена аналогичната
разпоредба на чл.
7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., касаещи сигнализирането на
контролираният пътен участък с пътен знак Е 24, преди мястото на контрол с
АТТС.
Закона за нормативните актове обаче в своя чл. 13 предвижда задължителна мълчалива отмяна на неотменените изрично актове по прилагане на закон, какъвто в случая акт безспорно е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 165, ал. 3 ЗДвП и § 1 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., в случаите, в които същият акт е частично отменен съобразно обсега на отменяването или ако новият закон изрично не е разпоредил да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения/изменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. В случая липсва изрично разпореждане на закона да останат правилата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради и което разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се явява мълчаливо отменена, доколкото противоречи на разпоредба на закона, която доразвива и именно във връзка с която е приета.
В същия смисъл е Решение № 1630 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2013 г., III о., докладчик съдията А.Р.
Отделно от това неизпълнението на изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., дори и преди отмяната на този законов текст, действително представлява нарушение на правилата за установяване на административно нарушение, но същото не е от категорията на съществените и не води до незаконосъобразност на процедурата по установявана нарушението и санкциониране на нарушителя.
В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе, обобщена в Решение от 15 юли 2019 год., постановено по КАНД № 162 по описа на съда за 2019г.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите от страна на защитника на жалбоподателя доводи, касаещи нарушение на изискването за обозначаване на мястото на контрол с пътен знак Е 24.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и гласните такива, съдът намира, че следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на 05.11.2017г., в 12:32:09 часа, в град Русе, бул. „България“ – до № 115, посока София, на GPS координати EL 26.00.2788, NL 43.51.1235 е управлявал товарен автомобил „Тойота Айго“, с рег. № СВ 66 03 ВТ, собственост на „Фива“ ЕООД, като при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място се е движил със скорост 115 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 62 км/ч. в населено място
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, безспорно се установяват времето и точното място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на моторното превозно средство. Приспаднат е процента на грешка, в полза на нарушителя. От представената от управляващия и представляващ дружеството собственик на моторното превозно средство декларация по чл. 188 ЗДвП безспорно се установява и доказва, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, с което е установено нарушението на посочените дата и час.
Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят доказателствената сила, придадена от законодателя на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи, досежно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а именно, че управлява МПС в населено място, че липсва знак, който да установява различна от нормативно определената скорост за движение в населено място, както и че се е движил с установената скорост от 115 км/ч., като във волево отношение деецът пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Правилно, установените факти са субсумирани като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост над 50км/ч в населено място - град Русе, като превишението е именно 62 км/ч. Правилно е издирена и приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която предвижда размер на наказанието „Глоба“, а именно 700 лева и 50 лева увеличение за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., като в случая превишението, за което е санкциониран жалбоподателят е именно 62 км/ч., поради и което правилно е индивидуализиран размера на административното наказание „Глоба“, като същото е определено в размер на 800 лева., както и на жалбоподателя е наложено и кумулативно предвиденото в санкционната норма наказание – Лишаване от право да управлява МПС, което е в абсолютна стойност, а именно 3 месеца.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, доколкото се касае се за превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост за движение в населено място и с оглед зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия, в резултат на движение с превишена скорост, самото деяние разкрива завишена степен на укоримост.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-000776 от 16.04.2019г., издадено от
Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на С.И.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни
наказания „ГЛОБА“ в размер на 800 лева (осемстотин лева) и „ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: