Определение по дело №1780/2014 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 365
Дата: 7 юни 2017 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20143230201780
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 декември 2014 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Добрич, 07.06.2017 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Данчо Димитров

                                                      Съд. заседатели: М.Т.

                                                                                       С.С.

                                                                          

Секретар: Маргарита Калинова

Прокурор: Красимира Минчева

разгледа докладваното от  съдия Димитров  н.о.х.д. № 1780 по описа за 2014 година на Добричкия районен съд

 

 

 

Съдът, на основание чл. 309 от НПК, служебно се занима с мярката за неотклонение на подсъдимия и като взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и данните за личността му,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия К.Т.М. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, с последен известен адрес:***, „* ЕГН **********, мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА до влизане в сила на присъдата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от присъдата.

 

        

Председател:                                Съд. заседатели: 1.                     2.

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 45/07.06.2017 г. по н.о.х.д. № 1780 по описа на Добричкия районен съд за 2014 г.

 

         На 09.12.2014 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд – Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 4/2014 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу К.Т.М. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че К.Т.М. на 04.12.2013 г. в с. Д., общ. Добричка, обл. Добрич, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1 бр. трифазен удължител с дължина 100 метра, ведно с щепсел и контакт, 1 бр. многофазен удължител с дължина 60 метра, ведно с щепсел и контакт, 1 бр. ъглошлайф „Елтос” 125 мм, 1 бр. бормашина „Skil”, 1 бр. ъглошлайф „Sparki” 230 мм и 1 бр. мобилен телефон „Нокия 100” с IMEI * на обща стойност 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, собственост на С.Й.Я. ***, които пазел.

Относно разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия:

На досъдебното производство, с постановление от 04.09.2014 г., К.Т.М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 04.12.2013 г. в с. Д., общ. Добричка, престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, което се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

С изрично постановление от същата дата – 04.09.2014 г., спрямо подс. К.М. е била взета мярка за неотклонение „Подписка”, като същият се е задължил да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и да се явява при всяко призоваване. Същият е посочил като адрес по местоживеене ***, „*.

Също така подсъдимият е бил запознат с последиците от неизпълнение на задълженията, свързани с мярката за неотклонение, а именно, че когато не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, тя се заменя с по-тежка по реда, предвиден в НПК. 

При провеждането на разследването по досъдебното производство, подсъдимият е участвал лично и с назначения на досъдебното производство служебен защитник – адв. М.Д. ***, като постановленията за привличане на обвиняем и за вземане на мярка за неотклонение са били връчено на М. лично и в присъствие на защитника му, удостоверено с подписите им.

На 09.12.2014 г. Районна прокуратура – Добрич внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 4/2014 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, по който на същата дата било образувано производство пред първа инстанция против К.Т.М..

С обвинителния акт на подсъдимия К.Т.М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, което се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

За първото съдебно заседание, проведено на 09.02.2015 г. подсъдимият К.Т.М. е бил редовно призован, но не се явил, като съдът е отложил делото за 23.03.2015 г.

За съдебното заседание, проведено на 23.03.2015 г. подсъдимият е бил редовно уведомен чрез защитника си, като отново не се явил, без да посочи уважителни причини, поради което съдът изменил мярката за неотклонение „Подписка” в „Задържане под стража”, като обявил подсъдимия за общодържавно издирване. Съдът определил, след издирване и задържане, подсъдимият М. да бъде приведен в сектор „Арести” при ОС „ИН” – град Добрич.

С телеграма № 14598/08.04.2015 г. К.Т.М. е бил обявен за общодържавно издирване.

С оглед обстоятелството, че общодържавното издирване не дало резултат, спрямо подс. К.Т.М. е била издадена Европейска заповед за арест, на основание чл. 56, ал. 1, т. 2 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, с която се иска същият да бъде задържан и предаден с цел провеждане на наказателно преследване по настоящото дело.

Видно от приложеното по делото писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” при МВР, въз основа на издадената европейска заповед за арест, българският гражданин К.Т.М., ЕГН ********** е обявен за международно издирване в ШИС с въведен сигнал по чл. 26 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС с шенгенски идентификационен номер В00000002755245000001, включително и по канала на МОКП Интерпол.

Въпреки проведеното щателно издирване, продължило повече от две години, подсъдимият не е бил установен. Видно от приложената по делото справка от Второ РУ на МВР - Добрич, от извършената справка в масивите на МВР–система ГК /граничен контрол/ се установило, че М. е напуснал пределите на Р България на 14.03.2015 г. в 05:57 ч. през ГКПП „Кулата шосе” с лек автомобил марка „Форд” с рег. № ВР 1769 ВХ и до момента няма регистрирано влизане в страната. Също така, видно от справката, от проведения телефонен разговор с бившата съпруга на М. – Т.А.Т. от гр. Враца се установило, че М. не се е обаждал и не се интересувал нито за нея, нито за сина си Т.К. Т..

Или, в настоящия случай се установява, подс. К.Т.М. е бил уведомен за започналото срещу него наказателно производство, не е бил намерен на посочения от него адрес и е променил същия, без да уведоми съответния орган, като се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно.

С оглед изложеното, съдът е намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, като са изпълнени условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. “а” във вр.  с ал. 1 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие /подсъдимият се намира извън пределите на Република България, бил е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си/, т.нар. задочно производство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 10.05.2017 г. /л.л. 156-158 от делото/.

Преди даване ход на съдебното следствие пострадалото от деянието, предмет на обвинителния акт лице – св. С.Й.Я. предявява срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като се иска конституиране и в качеството на частен обвинител в процеса.

Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалия С.Й.Я. е предявена своевременно и на осн. чл. 84 и сл. от НПК прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от С.Й.Я. срещу подсъдимия К.Т.М. граждански иск за сумата от 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като конституира Я. в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно.

Редовно призован за проведеното на 07.06.2017 г. съдебно заседание /в което е била постановено присъдата/, гражданският ищец и частен обвинител С.Й.Я. не се явява, не се представлява.

         По пренията защитникът на подсъдимия К.Т.М. – адвокат М.Д. *** пледира същият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено минимално наказание.

         След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимият К.Т.М. ***. Същият бил строител по професия, като се занимавал основно с шпакловане и боядисване. В средата на месец ноември 2013 г., докато преглеждал обявите за работа в интернет, М. попаднал на обява, която го заинтригувала. В нея се предлагала работа за пастир в с. Д., общ. Добричка, обл. Добрич. Подсъдимият М. се обадил на работодателя – частният обвинител и граждански ищец С.Я. и след като бил запознат с характера на работа и заплащането, двамата се споразумели, М. да започне работа при Я.. Когато пристигнал в с. Д., подс. М. бил настанен в стая в стопанския двор на Я.. Тя била снабдена с всичко необходимо за живеене, като имало баня и кухня, където подсъдимият можел да си готви.

Тъй като стопанският двор бил оборудван с няколко камери за видеонаблюдение, както и с оглед обстоятелството, че подс. К.М. нощувал там, гр. ищец и частен обвинител С.Я. не бил ангажирал охрана на обекта си. Той използвал подсъдимия М. да го охранява, като го бил снабдил и с мобилен телефон „Нокия 100” с IMEI *, който М. използвал със своя СИМ карта.

Съгласно уговорката, гр. ищец и частен обвинител С.Я. щял да сключи постоянен трудов договор с подс. К.М., след като се убеди, че М. се справя с работата. Преди това да стане обаче, в продължение на две седмици подс. М. работел без трудов договор. Наред с обичайните му задължения със стадото от крави и телета, подсъдимият бил натоварен и с почистването на оборите. С времето, работата започнала да тежи на М. и той решил да напусне и да си тръгне. За времето, през което работел при Я., подсъдимият М. бил получил цялото уговорено трудово възнаграждение.

Тъй като не разполагал с пари, подс. М. решил да вземе от базата, до всички части на която имал достъп, тъй като фактически я охранявал, вещи, които да продаде и по този начин да си набави средства за препитание, докато си намери друга работа. Така, на 04.12.2013 г., рано сутринта, подсъдимият взел от помещение, находящо се в съседство със стаята, където живеел следните вещи: 1 бр. трифазен удължител с дължина 100 метра, ведно с щепсел и контакт, 1 бр. монофазен удължител с дължина 60 метра, ведно с щепсел и контакт, 1 бр. ъглошлайф „Елтос” 125 мм, 1 бр. бормашина „Skil” и 1 бр. ъглошлайф „Sparki” 230 мм. Вещите подсъдимият сложил в голяма чанта, с която бил дошъл в селото. В него останал и мобилния телефон „Нокия 100”, който Я. му бил дал да ползва.

Подсъдимият К.М. взел чантата с присвоените от него вещи и отишъл на спирката в селото, където се качил на автобуса за град Добрич в 06:30 часа. На спирката той бил забелязан от св. С.Г., на която направило впечатление голямата чанта, която носел подсъдимия, както и обстоятелството, че е много пълна и тежка. Тя забелязала също, че в нея има удължител, част от който се виждал.

След като слязъл в град Добрич, подс. М. ***. Когато пристигнал там, той продал взетите от Я. вещи, включително и мобилния телефон, на непознати за него лица от ромски произход за сумата от 50 лева, след което се прибрал в родния си град.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването съдебно оценъчна експертиза, общата стойност на присвоените вещи е 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева.  

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните такива, включващи обясненията на подсъдимия К.Т.М., дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетеля С.С.Г., показанията на частния обвинител и граждански ищец С.Й.Я. и свидетелите Д.П.П. и Д.Я.С., дадени в съдебно заседание, както и показанията им, дадени  пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената оценъчна експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Справка за съдимост № 36/2014 г.; Справка от ОСл.О при Окръжна Прокуратура - Добрич; Справка от ОД на МВР – гр. Добрич; Препис от фактура от 15.02.2013 г.; Справка от Виваком; Справка от МТЕЛ ведно с разпечатка; Справка от Глобул; Оценъчна експертиза № 010/2014 г.; Телеграма за общодържавно издирване; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка от Второ Районно Управление при ОД на МВР - гр. Добрич; Справка група „Секретариат” при ОД на МВР гр. Добрич; Справка НБД „Население”; Справка НСС; Справка от Второ Районно Управление при ОД на МВР - гр. Добрич; Справка от ГД „Изпълнение на наказанията”; Справка ОД на МВР – гр. Добрич; ЕЗА; Справка от Дирекция „МОС” при МВР – 2 бр.; Справка от Второ Районно Управление при ОД на МВР - гр. Добрич; Справка за съдимост № 408/18.05.2017 г. и Удостоверение за идентичност на имена.

         С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:

Подсъдимият К.Т.М. от обективна и субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като на 04.12.2013 г. в с. Д., общ. Добричка, обл. Добрич, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1 бр. трифазен удължител с дължина 100 метра, ведно с щепсел и контакт, 1 бр. монофазен удължител с дължина 60 метра, ведно с щепсел и контакт, 1 бр. ъглошлайф „Елтос” 125 мм, 1 бр. бормашина „Skil”, 1 бр. ъглошлайф „Sparki” 230 мм и 1 бр. мобилен телефон „Нокия 100” с IMEI * на обща стойност 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, собственост на С.Й.Я. ***, които пазел.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

От обективна страна:

- Относно предмета на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК: Предмет на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде чужда движима вещ. Съдът намира за безспорно установено, че към инкриминираната дата – 04.12.2013 г. вещите: 1 бр. трифазен удължител с дължина 100 метра, ведно с щепсел и контакт, 1 бр. многофазен удължител с дължина 60 метра, ведно с щепсел и контакт, 1 бр. ъглошлайф „Елтос” 125 мм, 1 бр. бормашина „Skil”, 1 бр. ъглошлайф „Sparki” 230 мм и 1 бр. мобилен телефон „Нокия 100” с IMEI *, са били собственост на С.Й.Я..

За да е налице съставомерно деяние по чл. 206 от НК, присвоената вещ трябва да притежава определена стойност. Тя се определя към момента на извършване на деянието и има важно значение за правната му квалификация по основните, по-тежко наказуемите или привилегированите състави /Решение № 641 от 29.ХІІ.1979 г. на І н.о. на ВС/. Видно от неоспореното и прието от съда заключение на вещото лица по изготвената оценъчна експертиза, общата стойност на присвоените вещи е 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева.  

- относно отношението на субекта към предмета на престъплението:

Обстоятелството, че деецът има фактическа власт върху вещта, че може да се разпорежда с нея, е една от спецификите, която отличава престъпното присвояване по чл. 206 от НК от другите престъпления против собствеността като кражбата, грабежа, измамата. При обсебването чуждата движима вещ се владее или пази от дееца, като според съдебната практика това означава тя да му е предоставена на някакво конкретно правно основание. В настоящия случай такъв правомерен начин за придобиване на фактическата власт върху вещите е фактът, че подсъдимият е пазел същите.

-         относно изпълнителното деяние:

Изпълнителното деяние на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК се изразява в присвояване, т.е. в противозаконно разпореждане – юридическо или фактическо, в свой или чужд интерес, с вещта, която се намира във фактическата власт на дееца.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият К.М. е автор на изпълнителното деяние – разпореждане, както фактически, така и юридически с вещите, при това – неправомерно, отчитайки, че вещите са били продадени от подсъдимия на трети лица, за валидността на който договор за покупко-продажба не е необходима писмена форма.

Налице е неправомерно разпореждане, тъй като подсъдимият не е бил собственик на вещите. Именно този факт, обуславя неправомерността на извършеното от подсъдимия разпореждане с процесните вещи.

         Съдът намира, че процесното деяние, не представлява маловажен случай, тъй като при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице “маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. Съдът намира, че вредните последици не са незначителни, тъй като причинената имотна вреда надхвърля установената за страната минимална работна заплата /За периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. МРЗ за страната е била 310 лв., съгласно ПМС № 250/11.10.2012 г./. От друга страна, съдът намира, че подсъдимият е деец със сравнително висока степен на обществена опасност, отчитайки наличието на предходно осъждане, в изпитателния срок на което е извършено деянието, предмет на настоящото дело.   

От субективна страна:

         Съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият К.М. е знаел, че не е собственик на вещите, поради което и не е имал право да се разпорежда със същите, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в стремежа на подсъдимия за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.

            За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на М..

К.Т.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, с последен известен адрес: *, ЕГН **********.

         Деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: липсата на образувани други наказателни производства, както и проявеното критично отношение към извършеното, обективирано посредством направеното самопризнание в хода на разследването по досъдебното производство.

          Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на предходно осъждане, в изпитателния срок на което е извършено деянието, предмет на настоящото дело.

Относно наказанието:

Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.

         Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия К.Т.М. престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК е лишаване от свобода от една до шест години.

                Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че наказанието на подсъдимия не следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

         Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от М. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване от свобода в минималния, предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма размер. Предвид това съдът с присъдата определи наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и обществената опасност на дееца.

         С влязло в сила на 23.11.2012 г. определение № 220 от 23.11.2012 г. по н.о.х.д. № 1038/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, за извършено на 17.11.2012 г. в КК „Слънчев бряг” престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, на К.Т.М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

         С оглед предходното осъждане на М. по н.о.х.д. № 1038/2012 г. по описа на РС - Несебър, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода, института на условното осъждане е неприложим. Това налага извода, че определеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година, подлежи на ефективно изтърпяване. В случая, отчитайки, че подсъдимият К.Т.М. се е укривал в хода на наказателното производство, съдът намира, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от съдебния състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата държавна цел, преследвана от Закона, а именно - да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. Съдът намира, че така определеният период на изолация е съобразен и с обстоятелството, че до настоящия момент подсъдимият не е пребивавал в местата за лишаване от свобода.

Относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК:

За да се постанови изтърпяване на отложеното наказание са необходими три кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, а именно: да бъде извършено друго умишлено престъпление в определения изпитателен срок, извършеното умишлено престъпление в изпитателния срок да е от общ характер и за това умишлено престъпление да бъде наложено на дееца наказание лишаване от свобода.

         Както вече бе посочено, с влязло в сила на 23.11.2012 г. определение № 220 от 23.11.2012 г. по н.о.х.д. № 1038/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, за извършено на 17.11.2012 г. в КК „Слънчев бряг” престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, на К.Т.М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед изложеното и съобразявайки обстоятелството, че за извършеното от М. в изпитателния срок умишлено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, предмет на настоящото дело е наложено наказание лишаване от свобода, съдът намира, че са изпълнени всички предпоставки за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, поради което К.Т.М. следва да изтърпи отделно отложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, постановено с определение № 220 от 23.11.2012 г. по н.о.х.д. № 1038/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, влязло в сила 23.11.2012 г.

         Режимът на отложеното за изтърпяване наказание лишаване се определя към момента на възникване на предпоставките за изтърпяването му. Към настоящия момент, с оглед осъждането на М. по настоящото дело на лишаване от свобода, същият не се явява осъден за първи път на лишаване от свобода. Предвид това и отчитайки, че подсъдимият М. се е укривал в хода на наказателното производство, наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, следва да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

По отношение на гражданския иск:

Фактът, че подсъдимият М. е осъществил вмененото му престъпление, налага основателността на предявената гражданскоправна претенция, поради което, съдът с присъдата осъди К.Т.М. да заплати на С.Й.Я. сума в размер на 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 04.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия К.Т.М. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 60.00 /шестдесет/ лева по сметка на ОД на МВР – град Добрич и 30.00 /тридесет/ лева по сметка на Районен съд – Добрич.

На основание чл. 309 от НПК, съдът потвърди взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение “Задържане под стража”, до влизане в сила на присъдата.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

 

 

                                                         Районен съдия:                                 .

                                                                                             /Данчо Димитров/