№ 69
гр. София , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Антоанета
Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на съдебното производство по нохд №721/2019г.
на Районен съд гр.Костинброд от осъденото лице Д. В. Д. чрез неговият защитник адв.Г.. По
посоченото дело Д.В. бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343в ал.2
вр.чл.26 ал.1 и ал.2 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода в размер
на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, с определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване
съобразно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, както и глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева.
С Решение от 22.12.2020г. по внохд №69/2020г., Софийски окръжен съд, наказателно
отделение, трети състав потвърдил изцяло присъдата, постановена от Районен съд
Костинброд.
В искането за възобновяване се твърди, че производството следва да бъде възобновено,
решението на СОС отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав
на въззивната инстанция или да се приложи закон за административно наказване за двете
претендирани от обвинението дати, а като алтернатива се поддържа искането за намаляване
на наложеното наказание на три месеца лишаване от свобода, с евентуално прилагане на
разпоредбата на чл.66 от НК.
1
Твърди се, че СОС от фактическа страна е изградил неясна фактическа обстановка по
отношение на това дали са били връчени на подсъдимия двете, инкриминирани като
преюдициално значими, наказателни постановления – НП 17-0344-000846 от 15.11.2017г. и
НП 17-0344-000840 от 15.11.2017г. и ако да, как точно е станало това. За датата 08.12.2017г.
в решението било записано само, че съдържанието на тези две наказателни постановления е
огласено устно /чрез прочитането им на подсъдимия/. Твърди се, че въззивният съд
допуснал грубо нарушение като не обсъдил в цялост и дълбочина доказателствените
средства, както и тяхната взаимна връзка и колизия. Нито един от доказателствените
източници не сочел, че свидетелите М. и М. били връчили тези две постановления, а две
постановления, които били чели. В самите НП липсвали подписи за отказ за получаване и
нямало отбелязване за прочитане. Спорно било между страните какво е било четено на
08.12.2017г. и как се установява кое от трите постановления е четено и кое не. Тази
неяснота на фактите, приета от СОС затруднявала защитата и подсъдимия да разбере точно
какво се приема за доказано и въз основа на какви доказателства Д. е бил признат за
виновен. В присъдата са инкриминирани две от трите носени за връчване наказателни
постановления и съдът без да сочи доказателства приел за доказано, че именно тези две са
били прочетени.
Съществен спор и пред въззивната инстанция, по който нямало яснота, бил въпросът за
субективната страна на престъплението.В решението формално било записано, че водачът
знаел, че свидетелството му за управление на МПС е изтекло през 2014 година. СОС не бил
изградил никакви фактически и правни доводи по същността на спора, с който бил сезиран.
Посочва се, че ако е било извършено деяние шофиране без свидетелство за управление, след
като същото е било отнето по административен ред и това се претендира да произтича като
деяние след НП 17-0344-000846 от 15.11.2017г. /за което се спори дали е било прочетено/, не
ал.2 на чл.343в от НК е относимата норма. Според защитата не се касае за фактическа
грешка, особено когато става дума за съставомерни обстоятелства. Деянията по чл.343в ал.1
от НК и по чл.343в ал.2 от НК са различни по структура, преюдициални факти за защита и
приложимо право, както и като санкции и възможности по чл.55 от НК.
На следващо място в искането се твърди, че без доказаност на узнаването за налагане на
наказание /несъставяне на акт/ и то за конкретно нарушение, а не всякакво по ЗДвП, няма
как да се приеме обективно и субективно която и да било хипотеза на чл.343в от НК.
По отношение на наложеното наказание на осъденото лице Д. се посочва, че по реда на
чл.55 от НК следва да бъдат ценени личностните му качества, затрудненото му семейно и
имотно състояние, а също така да се обсъжда възможността за приложение и чл.66 от НК.
Твърди се лично негативно отношение на конкретния прокурор от РП Костинброд към
осъдения Д..
2
В съдебно заседание пред САС защитата на осъденото лице - адв.Г. поддържа
искането с изложените в него аргументи. Изразява се становище, че към въззивните
производства в Окръжен съд София се подхожда формално, като в някои от хипотезите
произнасянето е окончателно и не подлежи на обжалване. Поддържат се оплакванията за
допуснато грубо процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Не била ясна
волята на съда поради какви доказателства е било прието извършено престъпление,
квалифицирано по ал.2 на чл.343в от НК. Немотивирано било становището на СОС по
направените възражения по доказателствата и приложимото материално право. Посочва се,
че според тълкувателното решение, в наказателното производство, връчването на
наказателно постановление може да бъде установено със свидетелски показания. В
конкретния случай имало две наказателни постановления, които не били съпроводени с
никаква документация за отказ от връчване. Двете съдебни инстанции били неубедителни по
отношение на противоречията на полицейските служители, които твърдели, че са връчили
тези постановления. В докладната им записка се съобщавало, че са носили три наказателни
постановления. Имало противоречия в показанията на полицейските служители. Поставя се
въпрос доколко съответния текст на ал.1 и ал.2 на чл.343в от НК изисква лицето обективно
и субективно да е знаело, че е било наказвано – в едната хипотеза, че е шофирало, след като
свидетелството му за правоуправление е било отнето, в другата, за това, че е
неправоспособен водач, наказван за това и извършил същото престъпление. Това
възражение касаело неяснота на мотивите. Твърди се, че двете наказателни постановления
не са връчени, но и в двете никъде не било записано, че се води като водач на МПС.
Осъденият се водел на отчет като водач, а съдът го признал за виновен за това, че не е
правоспособен водач. Посочва се, че нито от обективна, нито от субективна страна бил
изпълнен състава на престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Обръща се внимание, че било
направено възражение и срещу обвинителният акт, който не отговарял на никакви
изисквания, като била извършена поправка на явна фактическа грешка, която изменила
правото. Моли се да бъде възобновено наказателното производство, а в случай, че се счетат
за неоснователни изложените възражения, то се поддържа недоволството за явна
несправедливост на наказанието. Посочва се, че осъденият В. е отпочнал нов начин на
живот. Във въззивната съдебна инстанция е била разпитана жената, с която той живее, имал
и болна майка. Изтъкнатите от съдилищата многократни осъждания, всъщност били
групирани в две осъждания. Моли се за произнасяне в посочения смисъл.
Осъденото лице Д. поддържа казаното от защитата си. Реализирайки правото си на
последна дума, Д. моли да бъде уважено искането.
Представителят на САП моли да бъде оставена без уважение молбата за
възобновяване като неоснователна. Застъпва се становище, че не са налице основанията,
3
визирани в чл.420 ал.1 т.5 от НПК. При постановяване на съдебните актове от първия и от
въззивния съд били спазени принципите, залегнали в чл.13 и чл.14 от НПК, както и
разпоредбите на чл.107 от НПК. Решенията били взети след проведено пълно и всестранно
изследване на всички относими към случая обстоятелства. Обсъдени били както гласните,
така и писмените доказателства. Правилно бил приложен материалният закон.
Доказателствата водели до извод за реализирано деяние по чл.343в ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
С оглед доказателствата по делото, в случая не можело да се твърди, че е налице явна
несправедливост на наложеното наказание. Отчетени били както отегчаващите, така и
смекчаващите вината обстоятелства и наложеното наказание е в съответствие с целите,
визирани в чл.36 от НК. Изразява се мнение, че не са налице предпоставки за възобновяване
на наказателните производства и се моли да бъде оставено без уважение направеното
искане.
Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал,
необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и
възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на
доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване
или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им
тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е
изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и
по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от
подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.
В молбата за възобновяване според САС, са релевирани поредица от аргументи за
необоснованост на постановените съдебни актове. Посочени са противоречия в показанията
на свидетели, за които се твърди, че не са били коментирани и правилно оценени от първата
и въззивната инстанция, разглеждали делото.
Така описаните оплаквания според САС биха могли да се приемат като твърдения за
нарушение в оценъчната дейност по проверка на доказателствените източници, което довело
4
до неправилно осъждане на Д.Д.. Изразява се несъгласие с начина на формиране на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, което обаче е суверенно право на
оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка, защото касае
обосноваността на акта. Необосноваността обаче не е сред основанията за възобновяване по
реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, които са изброени изчерпателно в посочената разпоредба. На
контрол в настоящото производство се поставя въпросът дали изводите на решаващия съд
почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени
поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без
изопачаване и дали има противоречие между тях и дали е мотивирано кои противоречиви
доказателствени материали се кредитират. Това е така, защото нарушаването на тези
правила ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден, само ако
обвинението е доказано в съответствие с изискването на чл. 303 от НПК.
В този смисъл САС констатира, че възраженията на осъденото лице чрез защитата му,
изложени в молбата за възобновяване, са били разгледани от първостепенния и въззивния
съд и са получили мотивиран и подробен отговор. При изграждане на фактическите си
изводи, първият съд се е позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани при
стриктно спазване на нормите на НПК. Авторството на деянието е било установено
категорично и несъмнено, като съдът подробно е описал въз основа на кои доказателства е
изградил своите изводи. Подробно съдът е изложил съображения кои доказателства
кредитира и кои не, като при извършената оценъчна дейност не са били допуснати
нарушения, т.е. установените факти не са били тълкувани превратно. Събраните
доказателства в достатъчен обем подкрепят обвинителната теза, правилно и съобразно
закона са били анализирани и е направен несъмнен и категоричен извод относно
авторството на извършеното престъпление. Съдът е разгледал доказателствата както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, посочил е на кои дава вяра и на кои не и по какви
причини, отговорил е на възраженията на страните в процеса. Софийски окръжен съд е
ревизирал първоинстанционната присъда и не е констатирал допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, поради което е постановил решение, с което е възприел
фактическата обстановка, установена с обжалвания съдебен акт.
Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници,
САС намери за установено следното:
При извършената проверка САС констатира, че първостепенният съд е изяснил
фактическата обстановка по делото, съобразно процесуалните си правомощия и въз основа
на това е изградил правните си изводи. Въззивната съдебна инстанция не е констатирала
допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствения
материал.
Д. В. Д. е бил осъден за това, че в периода от 08.01.2018г. до 02.10.2018г. в гр.***,
5
обл.София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление по чл.343в ал.2 от НК, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, е управлявал различни моторни превозни средства, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателни постановления на Началник РУ Сливница за същото
деяние, както следва: На 08.01.2018г., около 14.30ч. по ул.“Бригадир“ в гр.***, Софийска
област, с посока на движение от ул.“Г.С.Раковски“ към ул.“Софийско шосе“, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 Д“ с
рег.номер: ***, без свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление
№17-0344-000840/15.11.2017г. на Началник РУ Сливница, влязло в сила на 19.12.2017г. и с
Наказателно постановление №17-0344-000846/15.11.2017г. на Началник РУ Сливница,
влязло в сила на 19.12.2017г. за управление на моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за управление.
На 02.10.2018г. около 16,45 часа по ул.“Бригадир“ в гр.***, с посока на движение от
ул.“Никола Вапцаров“ към ул.“Г.С.Раковски“, е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ ***, без свидетелство за
управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление №17-0344-000840/15.11.2017г. на Началник на РУ Сливница,
влязло в сила на 19.12.2017г., за управление на моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за управление – чл.343в ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Най-напред за процесуална чистота, следва да се посочи в отговор на довод на защитата
на осъдения Д., че е недопустимо оплакването пред настоящия съд за несъответствие на
обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК. Констатираната от първостепенният
съд явна фактическа грешка /което се установява при внимателен прочит на прокурорския
акт/, е била отстранена в срока по чл.248а ал.1 от НК и на осъденият Д. е бил връчен
поправен обвинителен акт.
Двете съдебни инстанции са описали подробно доказателствата, въз основа на които са
изградили фактическата обстановка и са направили правните си изводи. Настоящата съдебна
инстанция счита, че материалният закон е бил приложен правилно от съдилищата. Това е
така, тъй като от обективна страна всяко едно от деянията, включени в продължаваното
престъпление, само по себе си е съставомерно по чл.343в ал.2 от НК. Осъденият Д. на
08.01.2018г. и на 02.10.2018г. е бил неправоспособен водач, тъй като на 17.03.2014г. е
изтекъл срокът за валидност на издаденото му свидетелство за управление на МПС
№*********, което преди тази дата пък е било отнето, а след това обявено за невалидно. Д.
е знаел, че не притежава валидно за съответната категория свидетелство съгласно чл.150а
ал.1 от ЗДвП и че трябва да го поднови, тъй като е било с „изтекъл срок на годност“ /което
6
Д. е съобщил при второто деяние на свидетелите полицейски служители Т. и Ц./. Не само
това, но Д. е знаел, че от 08.12.2017г. вече е бил наказан по административен ред за
управление като неправоспособен водач, но въпреки това на 08.01.2018г. отново е
управлявал МПС.
Следва да се има предвид, че за съставомерността на деянието по чл.343в ал.2 от НК не
е необходимо изследване дали стриктно са били спазени всички правила за удостоверяване
по надлежен ред за отказа на нарушителя да получи наказателното постановление, с което за
същото деяние е санкциониран по административен ред. Освен това, в наказателното
производство не може да бъде извършен косвен контрол за законосъобразност на протеклата
и завършена административно-наказателна процедура с препращане към ТР №1/2016г.
Правилно е било прието от съдилищата, че осъденият Д. е бил уведомен за издадените
наказателни постановления /описани в обвинителния акт/, чрез прочитането на
съдържанието им от свидетеля М. в присъствие на св.М.. След прочитането им, Д.Д. е
отказал да ги получи. За стореното, св.М. е изготвил докладна записка /приложена на л.46 от
д.п./, съобразно служебните му задължения. На него е било възложено да връчи издадени
наказателни постановления на Д.Д.. Не са били налице никакви основания да бъде поставена
под съмнение безпристрастността и обективността на данните от показанията на двамата
свидетели – М. и М. при обсъждането им от двете съдебни инстанции. Същите са
пресъздали видяното и чуто от тях, след като са били предупредени за наказателната
отговорност, която носят по силата на чл.290 от НК. Не на последно място, следва да се има
предвид, че за изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители носят и
съответната дисциплинарна отговорност. Обстоятелството, че в изготвената докладна
записка са били описани номерата на три наказателни постановления, не може да е причина
за елиминиране на описаните в обвинителния акт две наказателни постановления, въз
основа на които пък е била ангажирана наказателната отговорност на осъденият Д..
Настоящата съдебна инстанция не установи прекомерност на наложената санкция на
осъдения Д.. Съдилищата са изпълнили стриктно задълженията си и при определяне на вида
и размера на наказанието, са съобразили степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Взето е било
предвид, че спрямо Д. са били издадени 93 на брой наказателни постановления за нарушения
по Закона за движение по пътищата. Налаганите му до момента наказания – пробация и
лишаване от свобода /чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК/, очевидно
не са изпълнили своя превъзпитателен и възпиращ ефект, нито пък предупредителен такъв.
Именно поради тези съображения на Д.Д. е било определено наказание лишаване от свобода
в размер от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при предвиден размер в наказателната норма
от една до три години. Наложено било и кумулативното наказание глоба в размер на 700
/седемстотин/ лева /при предвидени в нормата от петстотин до хиляда и двеста лева/.
Наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства са били обсъдени обективно, без
да са били надценени или подценени. Не е налице възможност за приложение на чл.66 от НК
7
за отлагане изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като на Д. двукратно са
били налагани наказания Лишаване от свобода /групирани по реда на чл.25 от НК/, като
последиците от тези осъждания не са заличени.
При изграждане на фактическите си изводи, Районен съд Костинброд се е позовал на
доказателства и доказателствени средства, събрани при стриктно спазване на нормите на
НПК. Авторството на деянието е било установено категорично и несъмнено, като съдът
ясно е описал въз основа на кои доказателства е изградил своите изводи, като при
извършената оценъчна дейност не са били допуснати нарушения, т.е. установените факти не
са били тълкувани превратно. Събраните доказателства в достатъчен обем подкрепят
обвинителната теза, правилно и съобразно закона са били анализирани и е направен
несъмнен и категоричен извод относно авторството на извършеното престъпление.
Софийски Окръжен съд е ревизирал първоинстанционната присъда и не е констатирал
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е постановил
законосъобразно решение, с което е потвърдил обжалвания съдебен акт.
Софийски апелативен съд не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да покриват изискванията на чл.422 ал.1 т.5 от НПК като
основание за възобновяване, поради което и подадената от осъдения Д.Д. чрез защитата му
молба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. В. Д. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №72/2019г. по описа на Районен съд – гр.Костинброд
и внохд №69/2020г. на Софийски Окръжен съд.
ВРЪЩА делото на районен съд гр.Костинброд.
8
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9